№ 340
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело
№ 20231000501001 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 262894/02.09.2022г., постановено по гр.д.№ 10181/2018г. на
Софийски градски съд, „Сити иншурънс С.А.“ със седалище в Република
Румъния,гр.Букурещ, ул.“Еманиул Поррбару“№93-95 е осъдено да заплати
при условията на чл. 18от Регламент/ЕО/ № 864/2007г. на Европейския
парламент и на Съвета от 11.07.2007г. на Ц. А. А. сумата от 60 000 (шестдесет
хиляди) лева, представляваща застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди, настъпили в следствие телесни увреждания при
ПТП от 13.10.2016г., което настъпило на територията на Република Румъния в
гр. Бужорени, област Телеорман и било причинено от водача на лек автомобил
„Шкода“ с рег. № ******* управляван от Р. М. и да заплати законната лихва
върху сумата на присъденото застрахователно обезщетение, считано от
предявяването на иска на 26.07.2018г. до деня на окончателното плащане на
сумата на обезщетението.Искът, в частта за разликата над присъдените
60 000лв. до пълния претендиран размер от 110 000лв. и претенцията за
присъждане на законната лихва върху дължимото застрахователно
обезщетение, в частта за посочения в исковата молба период от
31.01.2018г. до предявяването на иска на 26.07.2018г. е отхвърлен. С
решението дружеството е осъдено на основание чл. 78, ал.1 ГПК да заплати на
Ц. А. сумата от 50 (петдесет) лева за съдебни разноски, които са направени в
производството пред Софийски градски съд,на основание чл. 38 от ЗА –
сумата от 2330 лева (две хиляди триста и тридесет лева), представляваща
1
възнаграждение за процесуално представителство на Ц. А. пред Софийски
градски съд и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК - общо 3250 лева (три хиляди
двеста и петдесет лева), представляваща държавна такса и съдебни разноски,
съобразно уважената част от иска, от заплащането на които ищецът е бил
освободен.
Недоволна от решението в отхвърлителната му част, ищцата е сезирала
въззивния съд с оплаквания за неправилност и необоснованост. В жалбата си
излага, че при определяне размера на обезщетението , съдът не е отчел в
цялост, че болките и страданията на ищцата, които е търпяла в следствие на
процесното ПТП, броя и вида на телесните увреждания /две средни/, засягащи
долен и горен крайник, довели до невъзможност да се самообслужва в
продължение на няколко месеца след инцидента. Въззивницата счита, че
присъдения размер е занижен и не съответства на принципа на справедливост
и постоянната съдебна и застрахователна практика. Изразява несъгласие с
решението в частта, относно присъдената законна лихва върху определеното
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Моли решението да
бъде отменено, а предявения иск уважен до размера от 80 000лв., ведно с
претендираната законна лихва от 31.01.2018г. до окончателното й
изплащане.Отговор на въззивната жалба не е постъпвал.
Софийският апелативен съд е сезиран и с частна въззивна жалба от
адвокат Н. Д. /процесуален представител на ищцата/, срещу определение №
260030/03.01.2023г. по гр.д.№ 10181/2018г. на СГС, с което е оставена без
уважение молба с вх. Рег. № 304288/28.09.2022г., с правно основание чл. 248
ГПК с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за
разноските. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на
обжалваното определение, поради неправилно тълкуване на разпоредбите на
материалния закон. Отправено е искане за отмяна и постановяване на акт по
същество, с който да бъде присъдено ДДС върху размера на присъдените
разноски. Представен е и списък на постановени от ТК на ВКС съдебни
актове, в подкрепа на тезата върху която е основана частната жалба. Възоснова
на тези и други подробни съображения е поискано да бъде уважена претенция
за присъждане на ДДС върху присъденото адвокатското възнаграждение. Не
е постъпвал отговор на частната жалба.
Решението в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на
ищцата сумата от 60 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в следствие телесни увреждания при ПТП,
като необжалвано от страните е влязло в сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбите,
освен когато следи за приложението на императивни материално-правни
норми.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
изцяло и допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на
2
императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е
длъжен да следи служебно.
По доводите за неправилност, настоящият съд намира следното:
Пред въззивната инстанция страните не спорят по установения от
първоинстанционния съд механизъм на настъпване на ПТП, съответно че
същото е причинено от виновното и противоправно поведение на водача лек
автомобил „Шкода“ с рег. № ******* управляван от Р. М., застрахован при
ответника. Безспорно е също така, че при настъпилото ПТП на въззивната
жалбоподателка са причинени в пряка причинно-следствена връзка
травматични увреждания, изразяващи се в диафазарно счупване на лявата
ключица и фрактура на големия пищял на левия крак и тези травматични
увреждания са причинили трайно ограничаване на движенията на десния
долен крайник за срок от 5 месеца, колкото е продължил лечебно
възстановителния период, но е останала лека накуцваща походка, поради
спадане на ставния хрущял.
Пред въззивната инстанция ищцата е повдигнала спор за размера на
обезщетението за сумата над присъдените 60 000 лева до 80 000 лева, т.е. се
претендира за допълнително обезщетение в размер на 20 000 лева ведно с
лихва, в контекста на правилното приложение на чл. 52 ЗЗД. Решението е
влязло в законна сила в осъдителната част за 60 000 лева и законна лихва
считано от 26.07.2018 г. до окончателното изплащане, както и в
отхвърлителната част за разликата над 80 000 лева до претендираните 110 00
лева.
По така очертания пред въззивната инстанция правен спор, настоящият
състав на Софийски апелативен съд, намира следното:
Съобразно приетото с ППВС № 4/68 г. на ВС при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съобразно правилото на чл. 52 ЗЗД от
значение са редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи
отношение към засегнатите неимуществени блага на пострадалия и тяхното
справедливо парично овъзмездяване. През годините съдебната практика е
утвърдила като такива релевантни обстоятелства - данните за личността на
увредения, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му
живот, положението му в обществото и работата му. Настоящият въззивен
състав приема, че прилагайки разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, първата инстанция е
3
отчела в достатъчна степен вида и характера на претърпените от ищеца болки
и страдания в резултат от счупването на крака и счупване на ключицата,
естеството на проведеното лечение, проведените операции,
продължителността на болката, дълго обездвижване на ищцата,
съпътстващите дискомфорт и нужда от чужда помощ. Също е отчетен и
факта, че липсва на пълно възстановяване на ищцата от процесното ПТП.
Други обстоятелства в исковата молба не са твърдени, нито са представяне
доказателства за правно релеватни факти свързани с размера на
обезщетението. В обжалваното решение са отчетени възрастта на
пострадалата и свързаната с нея социална активност, съответно
ограниченията, което е търпяла в продължение на пет месеца.
По втория спорен пред въззивния съд въпрос свързан с началния момент
на претенцията за законна лихва, настоящият състав на Софийският
апелативен съд приема следното: За да отхвърли иска да периода от
31.01.2018 г. до 26.07.2018 г., в мотивите на обжалваното решение се съдържа
констатацията за бездействие от страна на пострадалата, да представи
официални удостоверителни документи за настъпилото ПТП /стр. 615 – гръб
от Решение № 262 894/02.09.2022г. / Констатацията на съда е правилна.
Доводите изложени във въззивната жалба, че след като на друг правен субект
е платено в срок обезщетение и е налице доказателство, че той и пострадалата
са понесли вреди от едно и също противоправно деяние, то следва, че и на
нея се дължи обезщетение от същия момент, от които е прието и за другия
правен субект не са относими към момента от който се дължи забавата. Всеки
правен субект сам съобразява момента от който претендира обезщетение,
размера на обезщетението и ако иска да се ползва от доказателства
представени от друг правен субект следва изрично да го заяви. По делото не
се установяват доказателства, че ищцата е сезирала ответното дружество с
официални документи за участието й в същото ПТП, които вече са били
представени от С. Ж. С., поради което обжалваното решение в тази част е
правилно и обосновано.
По изложените съображения претендираното и присъдено обезщетение
за неимуществени вреди от увреждането, определено по критериите на
справедливостта, в случая съответстват на размер от 60 000 лв. Поради това и
в приложение на правомощията по чл. 271 ГПК атакуваното решение в
обжалваната част следва да бъде потвърдено както в частта относно размера
4
на присъденото обезщетение, така и в частта, в която е отхвърлена
претенцията за законна лихва за периода от 31.01.2018 г. до 26.07.2018 г.
По частната жалба съдът намира следното: Частната жалба е
процесуално допустима, но разгледано по същество е неоснователна.
Задължението за начисляване на ДДС и присъждането на стойността на този
данък при разпределение на разноските се подчиняват на различни правни
норми - данъчно материално правни и гражданскопроцесуално правни.
Задължението за начисляване следва от данъчното законодателство, а
присъждането в тежест на насрещната страна като разноски се извършва по
правилата на ГПК. Според процесуалния закон, доразвит в задължителното за
настоящия съд ТР № 6/2012 г. – т. 1, съдът присажда само онези разноски,
които действително са сторени. Следователно за да присъди начисления ДДС,
пред съда следва да бъдат представени не само договор, доказателство за
плащане, а и внесения ДДС от извършената услуга. В този смисъл е
изискването за фактически заплатени разходи. Тълкувателното решение не е
имало за предмет конкретно ДДС, но правилно първоинстанционният съд се
е позовал на принципа, заложен в чл. 78 и сл. от ГПК и доразвит в ТР№
6/2012 г.на ОСГТК, според който при липсата на начислен и отчетен данъчен
документ, който да удостоверява за извършен разход по ДДС, такъв не се
присъжда. Поради пълното съвпадане в правните изводи на двете съдебни
инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262894/02.09.2022г., постановено по гр.д.
№ 10181/2018г. на Софийски градски съд.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт на
страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. рег. №
262228/10.01.2023г. подадена от Адвокат Н. Н. Д. от ШАК срещу
5
определение № 260030/03.01.2023г. по гр.д.№ 10181/2018г. на Софийски
градски съд.
Решението в тази част има характер на съдебно определение и може да
се обжалва пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчване
съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6