Решение по дело №456/2020 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 260019
Дата: 31 август 2020 г. (в сила от 23 март 2021 г.)
Съдия: Илина Венциславова Джукова
Дело: 20204120100456
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

267

гр. Горна Оряховица, 31.08.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

РАЙОНЕН  СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи юли две хиляди и двадесета година в състав:   

                                       

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова

 

при секретаря С.Б.като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 456 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1, предл.3 ГПК.

Ищецът И.Д.Д. твърди, че е потребител на електрическа енергия в обект на адрес гр.******************, за което е разкрита партида с клиентски номер 150019**** и абонатен номер ********** при „Енерго-Про Продажби“ АД. Сочи, че на 26.06.2019 г. е бил посетен от служители на ответника, които извършили проверка и съставили констативен протокол № 1502494 от същата дата. Въз основа на констатациите била издадена фактура № **********/21.02.2020 г., с която му била начислена за заплащане сумата от 4 965,11 лв. за периода от 14.08.2015 г. до 26.06.2019 г., платима до 02.03.2020 г. Възразява, че за ответника не съществува фактическо основание за извършване на корекцията. Оспорва в периода, за който е начислена сумата, да е потребено претендираното количество електрическа енергия и счита, че не дължи цената му. Оспорва верността на отразеното в констативния протокол на ответника, като твърди, че не е уведомяван за проверката или за подмяна на електромера, нито е изисквал такива. Възразява, че ответникът е отговорен за поддържане на средството за търговско измерване (по-долу СТИ) в изправност и неизпълнението на това задължение чрез извършване на периодични контролни проверки, е довело до неправомерно произволно определяне на началния момент на неточно отчитане. В тази връзка твърди, че СТИ не е било изправно и не е функционирало правилно. Допълнително излага, че няма достъп до електромерното табло, в което се намирали и други електромери. В писмената си защита възразява, за неосъществяване на фактическия състав, на който ответникът се позовава – невъзможност да се определи началния момент и причината за наличие на показания в невизуализирания на дисплея тарифен регистър 3. Моли за постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че не дължи на ответника сумата от 4 965,11 лв. за служебно начислена електрическа енергия за периода от 14.08.2015 г. до 26.06.2019 г. по партидата му и присъждане на сторените в производството разноски.

В депозирания отговор на исковата молба, ответникът „Електроразпределение Север“ АД оспорва основателността на предявения иск, като навежда твърдения, че на 26.06.2019 г. негови служители извършили проверка на извършили проверка на СТИ, измерващо потребената електрическа енергия в обекта на ищеца, за което съставили протокол, подписан от представители на ответника и от един свидетел съгласно чл.49, ал.3 ПИКЕЕ, след това изпратен на абоната. СТИ било демонтирано, поставено в безшевен чувал, затворен с пломба с уникален номер и изпратен на Български институт по метрология (по-долу БИМ). Сочи, че от констативният протокол и метрологичната проверка на СТИ показали измерени количества електрическа енергия в невизуализиран регистър на електромера от 29 518 кВТч и на основание чл.55, ал.1 ПИКЕЕ, операторът начислил измереното след монтажа количество електрическа енергия в този регистър – за периода от 14.08.2015 г. /датата на монтажа на СТИ с нуелеви показания/ и 26.06.2019 г. /датата на проверката и демонтажа/. Сочи, че цената на това количество електрическа енергия е начислено и дължимо на основание чл.55 ПИКЕЕ. Моли се за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените разноски.

 

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че ищецът е потребител на електрическа енергия за обект на адрес гр.******************, за което е разкрита партида с клиентски номер 150019**** и абонатен номер ********** при „Енегро-про продажби“ АД.

От констативен протокол № 1502494 от 26.06.2019 г. и показанията на свидетеля П. – служител на ответника, се установява, че на 26.06.2019 г. била извършена проверка на електромер фабр.№ 1115031500750250, отчитащ потреблението в обекта на ищеца. Чрез специален софтуер служителите установили наличие на показания в невизуализиран на дисплея тарифен регистър 3, снели показанията по тарифите на електромера – Тарифа 1 – 005280 кВТч; по Тарифа 2 – 009342 кВТч; по Тарифа 3 – 029518 кВТч и по Тарифа 4 – 000000 кВТч. Съгласно свидетелските показания, след установяване на показания в невизуализирания регистър, служителите на ответника потърсили абоната, но не го открили и повикали свидетел – Минка Георгиева Маринова. На нея служителите показали показанията по видимите на дисплея тарифи, демонтирали СТИ и го подменили с ново. За проверката бил съставен констативен протокол № 1502494 от 26.06.2019 г., подписан от служителите и свидетеля.

По заявление на ответника от 30.09.2019 г. била извършена метрологична експертиза на демонтираното СТИ, резултатите от която били отразени в протокол № 58/04.02.2020 г. на БИМ. Било установено, че отсъстват механични дефекти на кутията, на клемите и клемния блок на СТИ, налични били необходимите обозначения на табелката на електромера и пломбите против неправомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера. Метрологичната експертиза, изготвена от БИМ, констатирала още, че електромерът съответствал на метрологичните характеристики и отговарял на изискванията за точност при измерването на електрическа енергия. При софтуерно четене на СТИ била установена външна намеса в тарифната му схема – наличие на регистрирана енергия по Тарифа Т3 – 029518,1 кВТч., която не е визуализирана на дисплея, поради което било заключено, че СТИ не съответства на техническите характеристики.

Въз основа на констативния протокол, със становище от 20.02.2020 г. ответникът одобрил да се начисли допълнително общо количество електрическа енергия от 29 518 кВТч по партидата на ищеца за период от 14.08.2015 г. до 26.06.2019 г. Посоченият период бил разделен на шест подпериода, а общото количество електрическа енергия било пропорционално разпределено с оглед продължителността на всеки от тях. За стойността на така начисленото количество електрическа енергия – 4 965,11 лв. била издадена фактура № ********** от 21.02.2020 г. Копие от констативния протокол за проверка от 26.06.2019 г. и фактурата били изпратени на ищеца с писмо изх.№ 57391_КП1502494_2/21.02.2020 г., получено лично от него.

На 13.03.2020 г. ищецът подал жалба до ответника, с която изразявал несъгласие с начислените суми. В отговор, ответникът изпратил писмо изх.№ 5365542/07.04.2020 г., с което заявявал, че сумата по процесната фактура е начислена служебно на основание чл.55 ПИКЕЕ.

Съгласно заключението по задачи № 3 и 4 на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, през процесния период СТИ е било метрологично годно, като произведено през 2015 г. и със срок на метрологична годност 6 години. От съвпадението на годината на производство и началния период на корекцията, при изслушване на експертизата вещото лице прави извод, че електромерът не е бил монтиран в друг обект.

Съгласно констативно-съобразителната част от експертизата, електромерът е произведен с възможност за отчет по няколко тарифи като броя и часовото времетраене за отчет по всяка тарифа се извършва от завода-производител. Процесният електромер е бил настроен за отчет по две тарифи – тарифа 1 (нощна тарифа) и тарифа 2 (дневна тарифа). Тарифа 3, по която са установени показания, не била настроена за отчет и не била видима на дисплея. Съгласно отговор на задача №5 на експертизата при софтуерно прочитане на паметта на електромера, се установяват показания по всички тарифи, идентични с констатираните при метрологичната експертиза на БИМ, в това число и сумарна електроенергия в права посока /сумарен регистър 0, невизуализиран на дисплея/ – 14 624,6 кВТч.

Отговорът на задачи № 1, 6, 7 и 8 установява, че електромерът не е „SMART” и фабрично не притежава технологична възможност за извличане на информация на т.нар. „товарен график“ – показания за самоотчета на СТИ по дни и по тарифи за изминал период от време. По тази причина експертното изследване не може да установи причината за наличие на показания в невизуализирания регистър, нито да посочи деня, от който те са възникнали, а при софтуерен прочит може да бъде установено единствено текущото състояние на СТИ. Вещото лице изказва предположение, че показанията в невизуализирания регистър съставляват отчет за потребена електрическа енергия, но не може да бъде категоричен в отговора си,  защото няма технологична възможност за прочитане на паметта на СТИ. Предположението си основава на факта, че електромерът е монтиран нов и определя като малко вероятно показанията да се дължат на техническа неизправност. Сочи, че причината за наличие на показания в тарифен регистър 3 не би могла да се установи и от БИМ, защото не може да се прочете паметта на електромера. Не би могъл да даде категоричен отговор дали такива показания са били налични към момента на монтажа, защото липсва протокол за монтаж. Изказва предположение, че всички тарифи са били с нулеви показания, защото СТИ е ново. Допълва, че количеството начислена електрическа енергия може да бъде потребено в обекта на ищеца за процесния период, заедно с отчетените показания по другите две тарифи.

 

Въз основа на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1, предл.3 ГПК за установяване, че парично вземане не съществува. Доколкото основанието на този иск е отричане на вземането на ответника, то в негова тежест е установяването на съществуването и размера му с оглед наведените твърдения – в случая осъществяване на предпоставките на чл.55 ПИКЕЕ. Съгласно посочената норма, операторът на мрежата начислява измерените след монтажа на СТИ количества електрическа енергия в невизуализирани регистри въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл.49 ПИКЕЕ. Така в тежест на ответника и с оглед посоченото от него основание за съществуване на вземането е установяването, че страните са в правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия; че при извършената на 26.06.2019 г. проверка е констатирано измерване на електрическа енергия в невизуализиран регистър на СТИ от 29 518 кВТч след монтажа на СТИ, при спазване на правилата на чл.49 ПИКЕЕ относно извършване на проверката, съставяне на протокола и сроковете за уведомяване на абоната и изпращане на демонтираното СТИ на БИМ; че при метрологичната проверка е установила измерване на електрическа енергия от 29 518 кВТч в невизуализиран регистър на СТИ и че размерът на начислената по корекцията сума е съответен на регламентираните в ПИКЕЕ правила за изчислението й.

Между страните не е спорно, че ищецът е потребител на енергийни услуги – битов клиент по смисъла на § 1 т. 2а и 41б от ДР на ЗЕ, както и че обектът на адрес гр.******************, е присъединен към електроразпределителната мрежа. В тази връзка между страните по делото съществува правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, което се регламентира от публично известни общи условия.

Установеното от фактическа страна не дава основание да се счете, че констативен протокол № 1502494 от 26.06.2019 г. и проверката, която той отразява са извършени по правилата на чл.49 ПИКЕЕ, както изисква чл.55, ал.2 ПИКЕЕ. Съгласно чл.49, ал.1-3 ПИКЕЕ протоколът следва да бъде подписан, освен от оператора (чрез неговите служители), и от ползвателя или негов представител, а при тяхно отсъствие или отказ – от свидетел, който не е служител на оператора. В случая протоколът е подписан от свидетел, за който страните не спорят, че не е служител на оператора. Съгласно чл.49, ал.4 ПИКЕЕ в тези случаи операторът е длъжен да изпрати протокола на ползвателя в седемдневен срок от датата на съставянето му. В случая ответникът е изпратил копие от протокола едва на 21.02.2020 г. – след извършване на метрологичната експертиза и служебното начисляване на процесното количество електрическа енергия.

На следващо място, при демонтиране на СТИ по някоя от причините в чл.49, ал.5 ПИКЕЕ, то се поставя в безшевен чувал, затворен с пломба със знака на оператора и уникален номер, които се записват в констативния протокол. Операторът следва да изпрати демонтираното СТИ на компетентния орган за метрологичен контрол в срок до 14 дни от датата на проверката. С доклада по делото съдът на основание чл.146, ал.2 ГПК указа на ответника, че не сочи доказателства за момента на изпращане на СТИ в БИМ – част от фактическия състав за възникване на вземането, на който се позовава. Той не ангажира доказателства за този факт, а протоколът от метрологичната проверка не го установява. В него е вписано, че ответникът е подал заявка за извършване на експертизата на 30.09.2019 г., но това не установява пълно възложения за доказване на ответника факт. Свид.П. посочи, че за предаване на СТИ в БИМ се съставя нарочен документ – приемо-предавателен протокол, какъвто не е представен по делото. Освен посоченото, дори и СТИ да е предадено на 30.09.2019 г., срокът по чл.49, ал.5 ПИКЕЕ е изтекъл месеци преди това – на 10.07.2019 г.

Само за пълнота следва да бъде отбелязано, че ако и вписаното в протокола да е непротивопоставимо на ищеца, то отговаря на действителното фактическо положение. Заключението по задача № 5 от експертизата установява въз основа на нов софтуерен прочит на СТИ от вещото лице, че показанията по тарифите са именно вписаните в протокол, поради което възражението му в тази връзка е неоснователно.

Дори редът за извършване на проверка по чл.49 ПИКЕЕ да бе спазен, не може да бъде обосновано осъществяване на останалите предпоставки за възникване на вземане на ответника на соченото от него основание. Установеното от фактическа страна не предполага извод, че показанията на Тарифа 3 съставляват измерено количество електрическа енергия от 29 518 кВТч за период от датата на монтажа – 14.08.2015 г. до 26.06.2019 г. Само наличието на показания в невизуализирания на дисплея тарифен регистър не е основание за такъв извод, защото този регистър не е настроен да отчита потребление, не е не му е зададен часови период за измерване на преминала електрическа енергия и не може да се приеме, че служи за отчет. Вещото лице изяснява, че не може с категоричност да се установи причината за наличие на такива цифрови показания и то може да се дължи както на потребление на електрическа енергия, така и на причини извън него – техническа неизправност. Това заключение на вещото лице изключва извод за проведено пълно доказване от ответника, че са измерени количества електрическа енергия в този регистър, както изисква чл.55, ал.1 ПИКЕЕ.

Освен посоченото, не може да бъде установен началния момент на възникване на показанията в регистъра, нито дали претендираната от ответника начална дата – 14.08.2015 г., съвпада с монтажа. На основание чл.146, ал.2 ГПК с доклада по делото, съдът указа на ответника, че не сочи доказателства за момента на монтажа на СТИ, но такива не бяха ангажирани. Неустановяването на датата на монтажа е пречка да бъдат възприети изводите на вещото лице, черпени от факта, че електромерът е монтиран нов – че с голяма степен на вероятност показанията съставляват електрическа енергия, че електромерът не е бил монтиран в друг обект и че показанията по тарифен регистър 3 са били нулеви към момента на монтажа. Поради липсата отразяване на показанията по тарифата в противопоставим на ищеца документ /обичайно протокол за монтаж/, не може да бъде изключено монтирането на електромера с показания в невизуализирания на дисплея регистър. Дори отразеното в тарифен регистър 3 да съставлява електрическа енергия, неустановяването на показанията към момента на монтажа на СТИ е пречка да се определи какво е количеството електрическа енергия е измерено по регистъра и подлежи на преизчисляване съгласно чл.55 ПИКЕЕ.

В обобщение на изложеното, ответникът е коригирал количеството електрическа енергия по партидата на ищеца при нарушения на формалната процедура на чл.49 ПИКЕЕ за извършване на проверка на СТИ и въз основа на моментните показания към 26.06.2019 г. на невизуализирания на дисплея тарифен регистър 3. Сумата от 4 965,11 лв. се претендира от ответника без за него да съществува основание да извърши преизчисление на количеството електрическа енергия и искът за установяване на нейната недължимост се явява основателен и следва да бъде уважен.

 

По присъждане на направените разноски:

Предвид изхода на спора и по аргумент от чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да му се присъдят направените разноски. Той е направил такова искане и е представил доказателства да е сторил разноски в производството в общ размер 1 148,60 лв. (198,60 лв. за държавна такса, 150 лв. за възнаграждение за вещо лице и 800 лв. за адвокатско възнаграждение), поради което тази сума следва да му бъде заплатена от ответника.

На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.

Мотивиран така, съдът

Р     Е     Ш     И   :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс-Е“, представлявано от всеки двама от членовете на Управителния съвет Р.Г.Л., И.Г.Г.и А.А.К.заедно, че И.Д.Д., ЕГН **********,*** не дължи сумата от 4 965,11 лв. /четири хиляди деветстотин шестдесет и пет лева и единадесет стотинки/, представляваща стойността на служебно начислена електрическа енергия за периода от 14.08.2015 г. до 26.06.2019 г. по партида с клиентски номер ********** и абонатен номер ********** за обект на адрес гр.******************, за която е издадена фактура ********** от 21.02.2020 г.

 

ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс-Е“, представлявано от всеки двама от членовете на Управителния съвет Р.Г.Л., И.Г.Г.и А.А.К.заедно да заплати на И.Д.Д., ЕГН **********,*** сумата от 1 148,60 лв. /хиляда сто четиридесет и осем лева и шестдесет стотинки/, представляваща направени разноски в първоинстанционното производство за държавна такса, депозит за възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: