МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №24 ОТ 04.04.2011 Г. ПО НОХД №29/2010 Г. НА НПРС
Подсъдимият С.М. А. първоначално е предаден на съд затова, че през
периода от началото на месец юли 2009 г. до 10.08.2009 г., на неустановени с
точност дати, при условията на продължавано престъпление, сам и в съучастие с
лицата С.Т.И., ЕГН ********** и А.А.А., ЕГН ********** в с. М., обл. Ш. е отнел от владението на: а) А.М.М. – кмет на
същото село 3 броя каменни плочи от чешма, собственост на кметство – с. М., обл. Ш., на стойност 210 лв. и от владението на: б) З.Т.З.
– ветеринарен лекар в с. с. 4 броя каменни плочи, собственост на РВМС – гр. Ш.,
на стойност 220 лв., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като вещите не са били под постоянен надзор – престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 и с чл. 26, ал.
1 от НК.
В хода на съдебното следствие от страна на прокуратурата е предприето
изменение на обвинението и подсъдимият С.А. е обвинен в това, че през периода
от началото на месец юли 2009 г. до 10.08.2009 г., на неустановени с точност
дати, при условията на продължавано престъпление и при условията на повторност, сам и в съучастие с лицата С.Т.И. и А.А. А. в
с. М., обл. Ш. е отнел от владението на А.М.М. – кмет
на същото село 3 броя каменни плочи от чешма, собственост на Община – гр. К., обл. Ш., на стойност 141, 03 лв. и от владението на З.Т.З.
– ветеринарен лекар в с. с. 4 броя каменни плочи, собственост на РВМС – гр. Ш.,
на стойност 191, 95 лв., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като вещите не са били под постоянен надзор, като случаят е
немаловажен – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и 7, във вр.
с чл. 20, ал. 2 и с чл. 26, ал. 1 от НК.
Подсъдимият А.А.А. първоначално е предаден на съд затова, че през месец
август 2009 г., на неустановена с точност дата в с. М., обл.
Ш., при условията на опасен рецидив, в съучастие с лицата С.М.А., ЕГН **********
и С.Т.И., ЕГН ********** е отнел от владението на А.М.М. – кмет на същото село
3 броя каменни плочи от чешма, собственост на кметство – с. М., обл. Ш., на стойност 210 лв. без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като вещите не са били под постоянен надзор –
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл.
195, ал. 1, т. 2 и с чл. 20, ал. 2 от НК.
В хода на съдебното следствие от страна на прокуратурата е предприето
изменение на обвинението и подсъдимият А.А. е обвинен в това, че през месец
август 2009 г., на неустановена с точност дата в с. М., обл.
Ш., при условията на опасен рецидив, в съучастие с лицата С.М.А. и С.Т.И. е
отнел от владението на А.М.М. – кмет на същото село 3 броя каменни плочи от
чешма, собственост на Община – гр. К., обл. Ш., на
стойност 141, 03 лв. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като вещите не са били под постоянен надзор – престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2 и с чл.
20, ал. 2 от НК.
Подсъдимият С.Т.И. първоначално е предаден на съд затова, че през месец
август 2009 г., на неустановена с точност дата, в с. М., обл.
Ш. и в съучастие с лицата С.М.А., ЕГН ********** и А.А.А., ЕГН ********** в с. М.,
обл. Ш. е отнел от владението на А.М.М. – кмет на
същото село 3 броя каменни плочи от чешма, собственост на кметство – с. М., обл. Ш., на стойност 210 лв. без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като вещите не са били под постоянен
надзор – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2, във вр.
с чл. 20, ал. 2 от НК.
В хода на съдебното следствие от страна на прокуратурата е предприето
изменение на обвинението и подсъдимият С.И. е обвинен в това, че през месец
август 2009 г., на неустановена с точност дата, в с. М., обл.
Ш. и в съучастие с лицата С.М.А. и А.А. А. в с. М., обл.
Ш. е отнел от владението на А.М.М. – кмет на същото село 3 броя каменни плочи
от чешма, собственост на Община – гр. К., обл. Ш., на
стойност 141, 03 лв. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като вещите не са били под постоянен надзор - престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
По предявените им обвинения подсъдимите С.А., А.А. и С.И. се признават
за виновни в извършването на престъплението кражба на каменни плочи,
собственост на Община – гр. К.. В хода на съдебното следствие първоначално
подсъдимият С.А. заявява, че се признава за виновен в извършването на кражба на
каменни плочи, собственост на РВМС – гр. Ш.. Впоследствие заявява, че това
деяние не е осъществено от него, а от непълнолетния му син.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за
установено от фактическа страна следното: Подсъдимите С.М.А., С.Т.И. и А.А. А.са
от с. М., обл. Ш.. Те от години били безработни и в
лошо материално положение. През месец август на 2009 г., един ден на
неустановена с точност дата, тримата подсъдими тръгнали на риболов. По пътя
спрели до общоселската чешма в с. М., обл. Ш., за да
събират земни червеи за стръв. Тогава от случайно преминаващ човек те научили,
че в момента в селото има изкупчик на дялани камъни и
взели решение да извършат кражба на три броя от масивните каменни плочи, с
които била съградена чешмата. Плочите били с размери 80 х 60 х 12 см и с общи
усилия тримата подсъдими ги натоварили в каруца. С каруцата превозили трите
плочи до другия край на селото, където закупчик с товарен автомобил изкупувал
от населението плочи и дялани камъни. При закупчика отишъл подсъдимият С.И., а
останалите подсъдими останали при чешмата. И. продал трите камъка за 18 лв.,
които пари тримата подсъдими след това разделили. Когато това деяние било разкрито,
тримата подсъдими поставили нови три плочи на чешмата, с което възстановили
вредата.
Преди гореописаното деяние, през месец юли 2009 г., на неустановена с
точност дата, подсъдимият С.М.А. решил да извърши кражба на каменни плочи, с
които била покрита оградата на ветеринарната лечебница в с. М., която била
собственост на РВМС – гр. Ш. и била стопанисвана от д-р З.Т.З., ветеринарен
лекар в селото. Известно време преди това подсъдимият С.А. живял на квартира в
лечебницата четири години и през това време той сам поправил въпросната ограда,
която била съборена. Плочите на оградата били паднали в пръстта и подсъдимият
тогава ги изровил и ги поставил отново на мястото им на оградата. Така един ден
през месец юли 2009 г., късно вечерта, след 22,00 часа подсъдимият С.А. отишъл
с каруца до оградата на ветеринарната лечебница и с ръце отделил от оградата 4
броя дялани каменни плочи с размери 100 х 60 х 8-10 см, които превозил до дома
на майка си – свидетелката М.А.С.. Тя отделно била приготвила плочи от дома си
за предаване, като С.А. сложил 4-те плочи в общия куп. На следващия ден
свидетелката С. продала плочите на свидетеля Н.Д.С., като съобщила на
последния, че четирите плочи са на сина й – подсъдимия С.А.. Вечерта свидетеля С.
потърсил подсъдимия С.А., за да му плати 4-те плочи, но не го намерил, поради
което платил общата сума за всички плочи на съпругата на подсъдимия С.А..
Впоследствие щетата, причинена на РВМС – гр. Ш. също била възстановена.
В хода на досъдебното производство е
назначена оценителна експертиза. Такава е назначена и в хода на съдебното
следствие. Съдът прие последната за безпристрастно и компетентно изготвена и
счете, че въз основа на нея следва да се базира извода за пазарната стойност на
отнетите от подсъдимите вещи към момента на деянията, доколкото заключението по
тази експертиза е дало оценка след обоснован анализ на предоставените данни по
делото и отчитайки всички обстоятелства относно вещите, от значение за
стойността им. Видно от заключението по тази експертиза стойността на плочите,
отнети от тримата подсъдими възлиза на сумата от 141, 03 лв., а стойността на
плочите, отнети от подсъдимия С.А., възлиза на сумата от 191, 95 лв.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите З.Т.З., А.М.М., Н.Д.С.
и М.А. А., от заключението по назначената в хода на съдебното следствие
оценителна експертиза, от приложените по делото писмени доказателства – акт за
държавна собственост №882/31.03.2004 г., заповед №2652/04.12.2001 г. и служебна
бележка, ведно с писмо изх. №174/1/ от 22.02.2011 г. на Община – гр. К., обл. Ш., както и от обясненията на тримата подсъдими. От
тези доказателства, както и от приложените по делото справки за съдимост за
всеки подсъдим, се достига до категоричния извод, че с деянията си тримата
подсъдими са осъществили от обективна и от субективна страна престъпните
състави за всеки, както следва: Подсъдимият С.М.А. е осъществил състава на престъплението по чл.
195, ал. 1, т. 2 и 7, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Подсъдимият А.А.А. е осъществил
състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр.
с чл. 195, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, а подсъдимият С.Т.И. е осъществил състава на престъплението по чл. 197, т.
3 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Видно е, че тримата подсъдими са
отнели от владението на Община – гр. К. горепосочените три броя каменни плочи,
без съгласието на собственика им, с намерението противозаконно да ги присвоят.
Намерението на подсъдимите за своене е безспорно,
предвид факта, че веднага след отнемането подсъдимите са се разпоредили с
вещите в собствен интерес. Въпросните вещи са били оставени без постоянен
надзор, доколкото в случая става въпрос за отнети каменни плочи от общоселска
чешма, които по никакъв начин не са под надзора на собственика, предвид предназначението
им. Тримата подсъдими са действали при съучастие, в условията на съизвършителство, доколкото всеки от тях е взел участие в
изпълнителното деяние на състава на престъплението кражба. От страна на тримата
подсъдими престъплението е извършено с пряк умисъл, тъй като всеки от тях е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е и е целял настъпването на общественоопасните
му последици.
Относно подсъдимия А.А.А. деянието е извършено при условията на опасен
рецидив. Видно от приложената по делото справка за съдимост за него, същият е
осъждан неколкократно, като последно с присъда по НОХД № 409/2004 г. на НпРС,
влязла в законна сила на 14.04.2006 г., му е наложено наказание от една година
и три месеца лишаване от свобода, което той са изтърпи ефективно, при общ
режим, за осъществено престъпление – кражба, извършена при квалифициращи
признаци. С тази присъда е приведено в изпълнение и наказанието, наложено на А.А.
с присъда по НОХД 195/1997 г. на НпРС, което е от една година лишаване от
свобода. Следователно по отношение на този подсъдим са налице условията по чл. 29, ал. 1, б. „а”
от НК и деянието му се явява извършено при опасен рецидив.
Относно подсъдимия С. Т. И. предявеното обвинение е по чл.195, ал. 1,
т. 2 във вр. с чл.20, ал. 2 от НК. Но от данните по
делото безспорно се установява, че до приключване на съдебното следствие по
настоящото дело откраднатите вещи са заместени, тъй като подсъдимите са
поставили нови три плочи на селската чешма. Следователно за подсъдимия И. е
приложима нормата по чл.197, ал. 1, т. 3 от НК, поради което и съдът призна
този подсъдим за виновен в извършване на деяние по чл. 197, т. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2, във вр.
с чл. 20, ал. 2 от НК, а го оправда по обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 2, във
вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. По отношение на останалите
двама подсъдими разпоредбата на чл.197 от НК е неприложима, тъй като деянията
им са осъществени при квалифициращите обстоятелства повторност
и опасен рецидив.
По отношение на деянието – кражба, осъществено само от подсъдимия С.М.А.,
съдът счете следното: В първоначално дадените обяснения по настоящото дело
/преди изменението на обвинението му/, подсъдимият С.А. е заявил, че се признава
за виновен в извършването на това престъпление, като описва конкретно и начина,
по който го е осъществил. Впоследствие същият твърди, че деянието не е
осъществено от него и в подкрепа на тези свои твърдения сочи показанията на
свидетелите М.А.С., Н. И.Д., К. И. К., К.И.М. и А.С. А.. Тези свидетели
заявяват, че през месец юли 2009 г. непълнолетният син на подсъдимия С.А. – А. А.,
един ден, вечерта, с конска каруца отишъл до сградата на РВМС – гр. Ш. в с. М.
и от оградата взел четирите каменни плочи – предмет на обвинението спрямо С.А.,
които същата вечер занесъл в дома на баба си – свидетелката М.С. и които впоследствие
тя продала на закупчик. Подсъдимият С.А., обаче решил да поеме вината за това
деяние на сина си. Тези свидетелски показания, както и обясненията на
подсъдимия С.А. в тази насока, съдът не прие за истинни. На първо място е безспорно
установено по делото, че от оградата на РВМС – гр. Ш. са били отнети 4 бр.
каменни плочи, безспорно е, че те са били отнесени в дома на свидетелката М.С.
и впоследствие продадени от нея на свидетеля Н.С.. Продавайки плочите, С.
съобщила на С., че вещите са на сина й – подсъдимия С.А.. Тези данни, наред с
първоначалните обяснения на подсъдимия с. А., безспорно установяват, че автор
на деянието е именно той. От друга страна фактическата обстановка, изложена от
свидетелите – роднини на подсъдимия с. А. – неговата майка, съпруга и син,
както и показанията на свидетелите Д. и К., няма правдоподобно звучене. Към
датата на разпита на сина на подсъдимия – свидетеля А.С., същият е на 17
години, което означава, че към датата на деянието следва да е бил на 14-15
години и на тази възраст късно вечерта, след 22, 00 часа да е с конска каруца
извън дома си. В случая се касае за отнети 4 бр. каменни плочи с размери 100 х
60 х 8-10 см. Предвид вида на тези вещи и размерите им от една страна и ниската
възраст на свидетеля А.С. от друга, а и невнушителната
му физика, съдът не приема за възможно той да натовари в каруца споменатите
плочи. Свидетелите Д. и К., а и самият А.С.а твърдят, че последният не повдигал
плочите в момента на отнемането им, а с лост ги събарял от оградата направо в
каруцата. Но при това положение голяма би била вероятността въпросните плочи да
са счупени или напукани, до което очевидно не се е стигнало. Поради тези
съображения съдът не прие за правдива тезата, че деянието е извършено от сина
на подсъдимия С.А., а счете, че виновен в случая е именно самият подсъдим.
Същият в обясненията си първоначално твърди и, че взел плочите, понеже смятал,
че като е ремонтирал оградата преди това, няма да има проблем да вземе вещите.
Безспорно е обаче в случая, че въпросните вещи са чужди спрямо подсъдимия и с
отнемането им без съгласието на собственика им с намерението за своене, подсъдимият С.А. е извършил кражба. Тези четири
броя плочи също представляват вещи, оставени без постоянен надзор, предвид
предназначението им и местонахождението им. Осъществявайки това деяние в кратък
период преди предходното гореописано, подсъдимият С. А. е извършил продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като освен непродължителния
период между деянията, те и двете осъществяват сходни състави на престъплението
кражба, извършени са при сходна обстановка и еднородност на вината и
предходното от обективна и субективна страна представлява продължение на
последващото. От субективна страна е налице пряк умисъл, тъй като подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
му последици. Също така се установява, че деятелността на подсъдимия С. А. е
при условията на повторност по смисъла на чл.28 ал.1
от НК. Видно от приложената по делото справка за съдимост за него, С.А. е
осъждан неколкократно, като последното му осъждане е било с присъда по НОХД
№151/1998 г., влязла в законна сила на 02.08.1999 г. С тази присъда на
подсъдимия е било наложено общо наказание от две години лишаване от свобода,
което е отложено условно с изпитателен срок от пет години. В справката за
съдимост е отбелязано, че относно осъжданията си С.А.
е реабилитиран на осн. чл.88а във вр.
с чл.82, ал.1, т.5 от НК, считано от 03.08.2009 г. Това обстоятелство
действително е така, предвид вида и размера на наказанието и разпоредбата на
чл.88а от НК. Но е видно, че първото от деянията си при продължавано
престъпление подсъдимият е осъществил през месец юли 2009 г., към който момент
не е бил реабилитиран, а не е изтекъл и срокът по чл.30, ал.1 от НК.
Отчитайки всички горепосочени обстоятелства и приемайки, че обвинението
спрямо подсъдимия С.М.А. е доказано напълно и по безспорен начин, съдът го
призна за виновен в извършването на престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и т.7,
във вр. с чл.20, ал.2, във вр.
с чл.26, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК.
За да
определи наказанията за всеки един от подсъдимите, съдът отчете на първо място,
че извършените от тях деяния представляват тежки престъпления по смисъла на
чл.93, т.7 от НК. Предишните осъждания на подсъдимите С.А. и А.А., доколкото
обуславят приложението на по-тежко квалифицирани състави на престъплението
кражба, съдът не отчете като отегчаващи вината им обстоятелства. Към момента на
настоящото си деяние подсъдимият С.Т.И. е с чисто съдебно минало /осъждан, но
реабилитиран/, което обстоятелство е смекчаващо вината му. По отношение на
тримата подсъдими съдът констатира и следните смекчаващи вината им
обстоятелства: направените от тях признания по делото и проявената критичност
към деянията им, обстоятелството, че отнетите от подсъдимите вещи не са с
висока стойност, обстоятелството че причинените с деянията щети са
възстановени, както и обстоятелството, че и тримата подсъдими са в тежко
материално положение – безработни, без доходи, социално слаби, със семейства и
деца, за които се грижат. Безспорно е по делото и обстоятелството, че
подсъдимия А.А. е с влошено здравословно състояние, както и, че едно от децата
на подсъдимия С.А. е с влошено здраве. Отчитайки така посочените обстоятелства,
съдът счете, че същите са многобройни по смисъла на чл.55, ал.1 от НК по
отношение на подсъдимите С. А. и А. А., при което и най-лекото предвидено в
закона наказание за тях би се оказало несъразмерно тежко. Поради това на
основание чл.195, ал.1, т.2 и т.7, във вр. с чл.20,
ал.2, във вр. с чл.26, ал.1, във вр.
с чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът определи и наложи на подсъдимия С.М.А. наказание
съвпадащо с общия минимум, предвиден в закона, а именно от ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА. Но подсъдимия А.А.А. на основание чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.2, във вр.
с чл.20, ал.2, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът определи и наложи наказание също
съвпадащо с общия законов минимум от ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съдът
постанови така определите им наказания двамата подсъдими да изтърпят в
затворническо заведение от ЗАКРИТ ТИП при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, предвид
разпоредбите на чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС. На подсъдимия С.Т.И. съдът
определи и наложи наказание на основание чл.197, т.3, във вр.
с чл.195, ал.1, т.2, във вр. с чл.20, ал.2 и чл.54 от НК при превеса на смекчаващите вината му обстоятелства, което наказание е в
минималния законов размер, а именно от ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Изтърпяването на това наказание, на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, тъй като счете, че са нализе
законовите предпоставки за прилагане института на условното осъждане, а и като
съобрази, че за поправянето на осъдения не е наложително той да изтърпи
ефективно наказанието си. Видно от справката за съдимост за подсъдимия С.Т.И.,
спрямо него е постановена присъда по НОХД №9/2009 г. на НпРС, влязла в законна
сила на 12.10.2009 г., за извършено престъпление – кражба, за което му е
наложено наказание от пет месеца лишаване от свобода, условно отложено с
изпитателен срок от три години. Деянието на подсъдимия С.И. по настоящото дело
и това по НОХД №9/2009 г. на НпРС са извършени преди
за което и да е от тях да има влязла в сила присъда, поради което са налице
условията по чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК.
Затова на подсъдимия С.Т.И. вместо наказанието, наложено му с настоящата присъда
и наказанието му от пет месеца лишаване от свобода, наложено му с присъда
№233/04.06.2009 г., влязла в законна сила на 12.10.2009 г. по НОХД №9/2009 на
НпРС, съдът му определи едно общо наказание от ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изтърпяването на което на
основание чл.66, ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Подсъдимите С.М.А., А.А.А. и С.Т.И.
бяха осъдени и да заплатят направените по делото разноски в размер на 105 лв.
/сто и пет лева/, от които 30 лв. /тридесет лева/ по сметка на ОДП – гр. Ш. и
75 лв. /седемдесет и пет лева/ по сметка на НпРС, като съдът определи и частта,
която всеки следва да заплати, а именно от по 35 лв. /тридесет и пет лева/, от
които по 10 лв. /десет лева/ по сметка на ОДП – гр. Ш. и по 25 лв. /двадесет и пет лева/ по сметка на НпРС.
В този смисъл съдът постанови
присъдата си.
18.04.2011
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: