РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. ***** , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – *****, XIV СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна И. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван А. Анастасов
като разгледа докладваното от Анна И. Иванова Въззивно гражданско дело №
20215300500988 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.8,т.3 от Закона за защита от
домашно насилие. Образувано е по жалба на В. Г. П., ЕГН **********- като
законен представител на детето Н. Г. С.,род.***** г.,с ЕГН **********, от
с.*****, срещу решение №260568 от 23.02.2021 г. по гр.д.N14251/2020 г. на
*****ския районен съд – 1 гр.с., с което е оставено без уважение искането й
за прилагане на мерката за защита по чл.5,ал.1,т.1,3,5 от ЗЗДН по отношение
на детето Н. Г. С. за твърдяното насилие на 11.10.2020 г., извършено от
неговия баща и дядо. Изложени са оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението на РС. Конкретно счита, че съдът е
направил неправилна преценка на фактическия и доказателствен материал
при грешно интерпретиране на думите на детето за събитията на 11.10.2020 г.,
което е разпитано без присъствие на психолог; че неправилно съдът е
възприел, че е налице противоречие между декларацията по чл.9,ал.3 от ЗЗДН
и показанията на свидетелката П., който извод не кореспондирал на
събраните доказателства и обясненията на ответниците по реда на чл.176
ГПК; счита, че не е обсъдил събраните доказателства, които показвали
психическо насилие, поради неприемлив подход към детето на бащата и
1
дядото, който угнетявал детето вследствие на което то се затваряло в себе си
и започвало да се държи недружелюбно с тях; че детето започнало да се
„самонаблюдава“ и да се чуди дали е „л.“, страхувало се да се изявява , за да
не я считат за глупава и л.
Иска се отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на
друго, с което да се уважи иска като се приложат исканите мерки за защита в
максимално предвидения срок в закона. Претендира разноски.
Постъпил е отговор на ВЖ от Г. А. С. с ЕГН:********** от гр.***** и
от А. Г. С., ЕГН ********** от гр.*****,чрез адв.В.П., с който се оспорва
жалбата като неоснователна; считат, че решението е правилно и
законосъобразно, иска се неговото потвърждаване. Претендират разноски.
Конкретно, в отговора на жалбата са изложени доводи, че няма законово
изискване за присъствие на прихолог при изслушване на детето; считат, че
свидетелката по делото била заинтерисована, тъй като била „дежурен“
свидетел по всички актове на насилие; че се установило по делото, че реплики
по отношение на здравето на детето е произнесъл 1 от ответниците и те не са
били обидни; че се касае за неправилна интерпретация на обичайни думи от 1
отчуждено дете и опит на майката да не допусне взаимодействие между
страните и да ограничи детето от срещи с роднините му по бащина линия;
счита, както и че за заболяването на детето е характерно с емоционална
възбудимост.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и наведените доводи от страните, намира за установено
следното:
Предявен е иск с пр.осн.чл.4 и сл.от ЗЗДН.
Ищцата е подала молба за защита от домашно насилие, извършено от
бивш нейн съпруг срещу тяхното дете и от дядото на детето – налице е
активна легитимация по чл.3, т.2 и т.4 от ЗЗДН, искът е подаден в 1-месечен
срок от твърдяното домашно насилие, поради което е допустим.
Излага се следната фактическа обстановка за твърдяното
2
дом.насилие на 11.10.2020 г., когато в изпълнение на определения режим на
лични отношения с детето, бащата и дядото му са го взели от дома му в
присъствието на бабата по майчина линия и са отишли на разходка по
главната улица на гр.*****, бащата подхвърлял реплики, които развалили
настроението на детето /че блузата, с която е облечена е малка; че тя не е
трябвало да спира на пешеходна пътека, защото е с предимство и простите
селяни, с които живее не знаят тези правила; че може един ден да й купи
елека, който е харасала, но не днес, защото не й ли стигало, че вече е
похарчил 20 лв. за нея/.Когато се качили обратно в колата, баща й
недоволствал, че Н. само мълчала и тъй като тя не отговаряла, той й казал, че
е болен мозък щом се сърди така, а тя отговорила, че не иска да си говорят.
Бащата и дядото се ядосали като дядото направил забележка, че не трябва да
държи такъв тон на баща си и че не била добре психически щом се държала
така; бащата повторил твърдението му като казал, че тя била болна
психически, имала заболяване и затова се държала така; била луда; простите
селяни, с които живеела й изпивали мозъка; не била м. добре. Поради
изложеното иска от съда спрямо ответниците да се наложат мерките по чл. 5,
ал.1, т.1,3,5 от ЗЗДН. В тази връзка с ВЖ иска да се отмени решението на РС
и да се постанови ново, с което да се задължи ответниците да се въздържат от
извършване на домашно насилие спрямо детето, да не се приближават до
детето, до жилището му, до местата за социални контакти и отдих, до
училището за период от 18 месеца; да бъдат задължени ответниците да
посещават специализирани програми.
За доказване на твърдяното насилие на 11.10.2020 г. е разпитана
свидетелкатка Н. И.П. – баба на детето, изслушано е детето и обясненията на
ответниците. Представена е декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която е
изложена гореописаната обстановка.
Св.П. установи, че е присъствувала на срещата между бащата, дядото и
детето на 11.10.2020 г. в гр.*****, когато бащата е казал на детето Н., че тя
психически не е добре така да се сърди, а след като детето му отговорило „не
искам да говора с теб“, дядото казал „как може да държиш такъв тон на баща
си – ти не си добре, вземаш лекарства и си за л. с тези прости селяни, които ти
изпиват мозъка. Свидетелката установи, че детето много се разстроило от
тези думи и когато се прибрало в къщи попитало майка си дали е п. добре и
3
затова ли пие лекарства, защото е л.?
А в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН е изложено, че думите на бащата
са: „Н. е болен мозък, че се сърди така“, а на дядото: „Н. не е добре
психически, че се държи така“ ; на бащата: че „Н. била болна психически,
имала заболяване и затова се държала така.Била луда“; „простите селяни, с
които живяла й изпивали мозъка“.
ПОС не намира противоречие между декларацията и показанията на
разпитаната свидетелка, тъй като съмисълът на казаното от бащата и дялото е
един и същ. Горното се установява и от обясненията на детото в с.з.
Съдът кредитира показанията на свидетелката на молителката като
достоверни и убедителни, тъй като същата е присъствувала на срещата и
възпроизвежда преките си лични и непосредствени впечатления за
обстоятелствата, за които свидетелствува, както и поради това, че нейните
показания не са оборени от други доказателства по делото.
Пред ПОС е изслушано детето, което заяви, че дядо й креснал, след
което я обидил като й казал, че е психично болна, а баща й го потвърдил като
добавил, че е луда, от което му станало „много гадно“.
От разпита на детето в присъствието на социален работник от отдел
„Закрила на детето“ се установи, че то е било разстроено от поведението на
ответниците, че произнесените реплики по отношение на неговото здраве са
възприети от детето като обидни, което е видно от въпросите към майка му
след срещата, поради което съдът намира, че не се касае за неправилна
интерпретация на обичайни думи от отчуждено дете вследствие на давление
от майката.
Декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, съгласно чл.13, ал.2, т.3 и ал.3 от
ЗЗДН е доказателство, включително за изгодните за издателя й обстоятелства,
когато не е оборена от останалите събрани по делото доказателства за разлика
от обясненията на страните, които съставляват доказателства само за
неизгодните за тях факти и обстоятелства. Изложеното в декларацията, ПОС
намира, че е конкретизирано по време, подкрепено е от събраните
доказателства, които не са оспорени по делото пред ПРС.
4
От така събраните доказателства ПОС намира, че ответниците, върху
които лежи доказателствената тежест за опровергаване на подадената от
молителката декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН - не ангажира такива
доказателства.
Ето защо съдът намира за доказани обстоятелствата по исковата молба;
извършеното от въззиваемите психическо и емоционално насилие по
отношение на детето Н. съставлява акт на домашно насилие по смисъла на
чл.2 от ЗЗДН, изразяващ се в отправянето на обидни думи и изрази към
детето и неговото здравословно, които се отразили негативно върху
самочуствението и самоценката на детето, върху неговото душевно
равновесие и което обективно води до отчуждаване към бащата и неговия
кръг, поради което молбата за защита е основателна и следва да се уважи. По
отношение на ответниците следва да се приложат мерките за защита от
домашно насилие, визирани в чл.5 ал.1 т.1,3 и 5 от ЗЗДН за срок от 6 месеца,
както и да им бъде наложена санкция по чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН – глоба в размер
на 200 лева.
Не до същият извод е достигнал РС, поради което решението му е
неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени и вместо него да се
постанови друго, с което да се задължи ответниците да се въздържат от
извършване на домашно насилие спрямо детето Н., да не се приближават до
детето, до жилището му, до местата за социални контакти и отдих, до
училището за период от 6 месеца, считане от датата на въззивното решение;
да бъдат задължени ответниците да посещават специализирани програми,
включващи социални и психологически консултации. При определяне на
срока на мярката съдът събразява, че същият е необходим и достатъчен от
една страна за психическото стабилизиране на детето, за превъзмогване на
конфликта с ответниците и отчуждението, а от друга страна за осмисляне на
поведението на последните и за промяна на тяхното отношение към детето и
за намиране на нов подход към него за спечелване на обичта и доверието му
вследствие на посещението на специализирани програми.
С оглед резултата от спора въззивницата има право на разноски.
Въззиваемите са направили възражение за прекомерност на платеното адв.
възнаграждение, което пред ПРС е 1000 лв., а пред ПОС – 800 лв.
5
ПОС намира, че съгласно чл.7,ал.1,т.4 от Наредба №1/9.7.2004 г. за
мин.размери на адв.възнаграждения, ред.ДВ бр.68/31.7.2020 г.,
адввъзнаграждеине за др.неоценяеми искове се присъжда адв.възнаграждение
в размер на 600 лв. Тъй като предявения иск по ЗЗДН не е с висока правна и
фактическа сложност, а молбата за защита срещу двамата ответници
произхожда от един и същи акт на насилие, следва да се присъдят разноски за
адв.възнаграждение на въззивницата в посочения по-горе размер по
Наредбата - по 600 лв. –за всяка инстанция.
На осн.чл.11,ал.2 ЗЗДН въззиваемите следва да заплатят на ВСС по
сметка на ПОС ДТ за първи и втора инстанция общо в размер на 120 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260568 от 23.02.2021 г. по гр.д.N14251/2020 г. на
*****ския районен съд – 1 гр.с., с което е оставено без уважение искането на
В. Г. П., ЕГН **********- като майка и законен представител на детето Н. Г.
С.,род.***** г.,с ЕГН **********, от с.***** за прилагане на мерката за
защита по чл.5,ал.1,т.1,3,5 от ЗЗДН по отношение на детето Н. Г. С. за
твърдяното насилие на 11.10.2020 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ЗАДЪЛЖАВА Г. А. С. с ЕГН:********** от гр.***** и А. Г. С., ЕГН
********** от гр.***** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖАТ ОТ ИЗВЪРШВАНЕТО НА
ДОМАШНО НАСИЛИЕ по отношение на детето Н. Г. С.,род.***** г.,с ЕГН
**********, от с.*****.
ЗАБРАНЯВА на Г. А. С. с ЕГН:********** от гр.***** и от А. Г. С.,
ЕГН ********** от гр.***** ДА СЕ ПРИБЛИЖАВА до детето Н. Г. С., с
ЕГН **********, до жилището му в с.*****, до местата за социални контакти
и отдих, до училището му, за срок от 6 /шест/ месеца, считано от
постановяване на настоящето решение.
ЗАДЪЛЖАВА Г. А. С. с ЕГН:********** от гр.***** и А. Г. С., ЕГН
********** да посещават специализирани програми, включващи социални и
психологически консултации.
6
Да се издаде заповед за защита, която подлежи на незабавно
изпълнение.
При неизпълнение на заповедта, нарушителите се задържат от органа,
констатирал нарушението и уведомяват органите на прокуратурата, съгласно
чл.16,ал.2 във връзка с чл.21, ал.2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Г. А. С. с ЕГН:********** от гр.***** и А. Г. С., ЕГН
********** от гр.***** да заплатят на В. Г. П., ЕГН ********** от с.*****
сумата от 1200 лв. – разноски по делото пред ПРС и ПОС.
ОСЪЖДА Г. А. С. с ЕГН:********** от гр.***** и А. Г. С., ЕГН
********** от гр.***** да заплатят на ВСС по сметка на ПОС ДТ в размер на
120 лв.
НАЛАГА на Г. А. С. с ЕГН:********** от гр.***** и А. Г. С., ЕГН
********** от гр.***** глоба в размер на 200 лв. за извършеното на
11.10.2020 г. домашно насилие.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7