Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 15.03.2021 година град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският окръжен съд граждански състав
На петнадесети февруари Две хиляди двадесет и първа година
В открито заседание, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
Секретар: Радостина Кабадалиева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия ДЕЧЕВА
Т.д. № 131, по описа на съда за 2020 год.,за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на XXXII-ра от ГПК – производство по търговски спорове.
Търговско дело № 134/2019г., по описа на ОС-Хасково е образувано по искова молба с вх. № 6967/21.07.2020г., с която е предявен иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД от ищеца „Райфайзенбанк /България/“ЕАД-гр.София срещу ответниците Ф.Ю.А. и Ю.А.Ю..
Ищецът „Райфайзенбанк /България/“ЕАД, твърди в исковата си молба, че между банката, в качеството ѝ на кредитодател и „НМК“ЕООД - кредитополучател, както и Н.М.К. и Ф.Ю.А., в качеството им на солидарни длъжници бил сключен Договор за банков кредит №53550,по силата на който банката отпуснала на търговското дружество „НМК“ЕООД кредит в размер на 90 000 ЕВРО,които средства били усвоени изцяло.В последствие договора за банков кредит бил изменян и допълнен с Анекс№1 /30.11.2009г., Анекс №2/02.03.2011г., Анекс №3/10.01.2012г., Анекс №4/12.04.2013г., Анекс №5/28.04.2014г. и Анекс №6/22.02.2016г.Вземанията на банката по договора за кредит били обезпечени с първа по ред ипотека ,учредена с Нотариален акт №64 от 27.05.2008г. върху следните недвижими имоти,а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.711.11.3.1,с административен адрес гр.Хасково,ул.“Васил Левски“ №27, ет.0-партерен с площ от 106, 61кв.м.,ведно със съответното право на строеж върху поземления имот с идентификатор №77195.711.11 и съответните идеални части от общите части на сградата; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.711.11.3.2,с административен адрес гр.Хасково,ул.“Васил Левски“ №27, ет.1, с площ от 17,13 кв.м.,ведно със съответното право на строеж върху поземления имот с идентификатор №77195.711.11 и съответните идеални части от общите части на сградата; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.711.11.3.3,с административен адрес гр.Хасково,ул.“Васил Левски“ №27, ет.1, с площ от 10,44 кв.м.,ведно със съответното право на строеж върху поземления имот с идентификатор №77195.711.11 и съответните идеални части от общите части на сградата; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.711.11.3.4,с административен адрес гр.Хасково,ул.“Васил Левски“ №27, ет.1, с площ от 24,70 кв.м.,ведно със съответното право на строеж върху поземления имот с идентификатор №77195.711.11 и съответните идеални части от общите части на сградата; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.711.11.3.5,с административен адрес гр.Хасково,ул.“Васил Левски“ №27, ет.2, с площ от 65,50 кв.м.,ведно със съответното право на строеж върху поземления имот с идентификатор №77195.711.11 и съответните идеални части от общите части на сградата.
Поради просрочване на задълженията по договора за кредит банката предприела действия за събиране на вземанията си по съдебен ред,като в тази връзка подала заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници.В полза на банката била издадена Заповед №1361/18.10.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 25.10.2017г. по ч.гр.д.№2609/2017г. на РС-Хасково.Било образувано и изпълнително дело №2751/2017г. по описа на ЧСИ Николета Кавакова,рег. №929 с район на действие Окръжен съд.Хасково.По изпълнителното дело била проведена успешна публична продан на недвижими имоти,при която в полза на банката била преведена сумата от 69 861,86лв.,като останали задължения в размер на 1 592лв.
Ищецът твърди също,че на 29.01.2015г. между „Райфйзенбанк /България/ЕАД-гр.София и „НМК“ЕООД, Н.М.К. и Ф.Ю.А.,като солидарни длъжници бил сключен Договор за срочен банков кредит №98358,по силата на който банката отпуснала на търговското дружество „НМК“ЕООД кредит в размер на 30 990 ЕВРО,които средства били усвоени изцяло. Вземанията на банката по договора за кредит били обезпечени с трета по ред ипотека ,учредена с Нотариален акт №52 от 02.02.2015г. върху следните недвижими имоти,а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.711.11.3.1,с административен адрес гр.Хасково,ул.“Васил Левски“ №27, ет.0-партерен с площ от 106, 61кв.м.,ведно със съответното право на строеж върху поземления имот с идентификатор №77195.711.11 и съответните идеални части от общите части на сградата; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.711.11.3.2,с административен адрес гр.Хасково,ул.“Васил Левски“ №27, ет.1, с площ от 17,13 кв.м.,ведно със съответното право на строеж върху поземления имот с идентификатор №77195.711.11 и съответните идеални части от общите части на сградата; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.711.11.3.3,с административен адрес гр.Хасково,ул.“Васил Левски“ №27, ет.1, с площ от 10,44 кв.м.,ведно със съответното право на строеж върху поземления имот с идентификатор №77195.711.11 и съответните идеални части от общите части на сградата; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.711.11.3.4,с административен адрес гр.Хасково,ул.“Васил Левски“ №27, ет.1, с площ от 24,70 кв.м.,ведно със съответното право на строеж върху поземления имот с идентификатор №77195.711.11 и съответните идеални части от общите части на сградата; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.711.11.3.5,с административен адрес гр.Хасково,ул.“Васил Левски“ №27, ет.2, с площ от 65,50 кв.м.,ведно със съответното право на строеж върху поземления имот с идентификатор №77195.711.11 и съответните идеални части от общите части на сградата.
Поради просрочване на задълженията по договора за кредит банката предприела действия за събиране на вземанията си по съдебен ред,като в тази връзка подала заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници.В полза на банката била издадена Заповед №1358/17.10.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 18.10.2017г. по ч.гр.д.№2608/2017г. на РС-Хасково.Било образувано и изпълнително дело №2752/2017г. по описа на ЧСИ Николета Кавакова,рег. №929 с район на действие Окръжен съд.Хасково.По изпълнителното дело била проведена успешна публична продан на недвижими имоти,при която в полза на банката била преведена сумата от 26 120,67лв.,като останали и непогасени задължения.
След сключване на посочените по-горе договори за кредит първият ответник Ф.Ю.А. се разпоредил безвъзмездно с притежаваните от него имоти,като с договор за дарение,обективиран в нотариален акт №053 от 25.08.2015г. дарил на племенника си Ю.А.Ю.–втори ответник по делото следните свои собствени недвижими имоти,а именно: 120/140 идеални части от ПИ с идентификатор 77195.727.339, с административен адрес гр.Хасково,ул.“Ястреб“ №17 целия с площ от 400 кв.м.; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.727.339.1.2 административен адрес гр.Хасково,ул.“Ястреб “ №17, ет.1, с площ от 48 кв.м.,ведно със съответното право на строеж върху поземления имот с идентификатор №77195.727.339 и съответните идеални части от общите части на сградата; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.727.339.1.3 административен адрес гр.Хасково,ул.“Ястреб “ №17, ет.1, с площ от 69 кв.м.,ведно със съответното право на строеж върху поземления имот с идентификатор №77195.727.339 и съответните идеални части от общите части на сградата,като дарителят си запазва правото на безвъзмездно ползване върху всичките дарени имоти, докато е жив по смисъла на чл.56 и следващите от ЗС.
Твърди се,че с разпоредителния акт ответникът Ф.Ю.А. умишлено е увеличил платежната си неспособност и е намалил имуществото си, което съгласно разпоредбите на българското законодателство служи за общо обезпечение на кредиторите, като по този начин пряко и непосредствено е увредил кредитора, включително и създавайки затруднения за удовлетворяване на вземанията му. Тъй като сделката е безвъзмездна и по аргумент на противното основание от чл.135 ал.1 изр.2-ро от ЗЗД не се изисква лицето,с което длъжникът е договарял Ю.А.Ю. също да е знаел за увреждането.
Претендира от съда на основание чл.135 от ЗЗД да обяви за недействителен по отношение на кредитора „Райфайзенбанк /България“ЕАД-гр.София сключения между ответниците договор за дарение,извършен с нотариален акт №053/25.08.2015г. на следните недвижими имоти,а именно: 120/140 идеални части от ПИ с идентификатор 77195.727.339,с административен адрес гр.Хасково,ул.“Ястреб“ №17 целия с площ от 400 кв.м.; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.727.339.1.2 административен адрес гр.Хасково,ул.“Ястреб “ №17, ет.1, с площ от 48 кв.м.,ведно със съответното право на строеж върху поземления имот с идентификатор №77195.727.339 и съответните идеални части от общите части на сградата; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.727.339.1.3 административен адрес гр.Хасково,ул.“Ястреб “ №17, ет.1, с площ от 69 кв.м.,ведно със съответното право на строеж върху поземления имот с идентификатор №77195.727.339.
Претендира от съда на основание чл.135 от ЗЗД да обяви за недействителен по отношение на кредитора „Райфайзенбанк /България“ЕАД-гр.София запазеното лично право на ползване в полза на длъжника Ф.Ю.А. в договор за дарение,осъществен с нотариален акт №053/25.08.2015г. на следните недвижими имоти,а именно: 120/140 идеални части от ПИ с идентификатор 77195.727.339,с административен адрес гр.Хасково,ул.“Ястреб“ №17 целия с площ от 400 кв.м.; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.727.339.1.2 административен адрес гр.Хасково,ул.“Ястреб “ №17, ет.1, с площ от 48 кв.м.,ведно със съответното право на строеж върху поземления имот с идентификатор №77195.727.339 и съответните идеални части от общите части на сградата; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.727.339.1.3 административен адрес гр.Хасково,ул.“Ястреб “ №17, ет.1, с площ от 69 кв.м.,ведно със съответното право на строеж върху поземления имот с идентификатор №77195.727.339.Претендират се и направените по делото разноски.
Ответниците
Ф.Ю.А. и Ю.А.Ю. в законоустановения двуседмичен срок по чл. 367 от ГПК не
депозират писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание страните, редовно призовани,не се явяват и не изпращат свои представители.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност, на основание чл. 377, вр чл. 235, вр. чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че банката-ищец и първия ответник са обвързани от валидно възникнала между тях облигационна връзка, обективирана в два договора за банков кредит и анекси към същите.
По силата на сключен на 27.05.2008 г. . Договор за банков кредит № 53550 от 27.05.2008 г., „Райфайзенбанк /България“ ЕАД, в качеството си на кредитодател, предоставила на „НМК“ ЕООД кредит в размер на 90 000 евро, с цел рефинансиране на ипотечен кредит и потребителски кредит, както и за оборотни средства. Н.М.К. и Ф.Ю.А. са се задължили да отговорят солидарно за задълженията на кредитополучателя. В чл. 1.6 от същия е предвидена годишна лихва върху фактически усвояваната сума по главницата в размер на СБР /стойност на банковия ресурс – лихвеният процент по междубанковите депозити за съответния период и валута по котировка „предлага“ плюс законоустановените разходи на банката/, плюс 3,5 пункта надбавка, като е уговорен краен срок на погасяване 15.05.2018 г. Съгласно чл. 4 от Договора, кредитополучателят, с оглед обезпечение на вземания на банката, се задължил да учреди в нейна полза ипотека върху следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.711.11.3.1, самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.711.11.3.2, самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.711.11.3.3, самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.711.11.3.4 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.711.11.3.5, всички с административен адрес гр.Хасково,ул.“Васил Левски“ №27.
С Анекс № 1/30.11.2009 г. към договора, страните по него са променили крайният срок на погасяване - 15.11.2018 г., уговорили са размера на месечната вноска, както и че същата е дължима до 15-то число на съответния месец. С Анекс № 2/02.03.2011 г. е променен крайният срок на погасяване – 15.11.2019 г., както и други договорни клаузи. С Анекс № 3 от 10.01.2012 г. към Договора, отново е променен крайният срок на погасяване – 15.11.2018 г., както и други договорни клаузи. С Анекс № 4/12.04.2013 г. към Договора, отново е променен крайният срок на погасяване на всички задължения – 15.11.2019 г. С Анекс № 5/28.04.2014 г. отново са изменени някои договорки между страните. С Анекс № 6/22.02.2016 г. към Договора страните са променили някои от договорните клаузи.
С НА № 64, том III, рег. № 6170 по дело № 422/2008 г. на Нотариус Капка Войнска, № 352 по регистъра на НК, вписан под акт № 125, том 11, дело 2133/2008, вх. рег. № 3042/27.05.2008 г. в СВп., подновена с вписване акт № 184, том I, рег. № 3084/15.05.2018 г., за обезпечаване на горепосочения кредит, солидарния длъжник Н.М.К. учредило в полза на банката ипотека върху следните недвижими имоти, а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.711.11.3.1, самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.711.11.3.2, самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.711.11.3.3, самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.711.11.3.4 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.711.11.3.5, всички с административен адрес гр.Хасково,ул.“Васил Левски“ №27.
По силата на сключен на 29.01.2015 г. Договор за банков кредит № 98358 от 29.01.2015 г., „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, в качеството си на кредитодател, предоставила на „НМК“ ЕООД кредит в размер на 30 990 евро, с цел инвестиция. Н.М.К. и Ф.Ю.А. се задължили да отговорят солидарно за задълженията на кредитополучателя. В чл. 1.4 от Договора е предвиден краен срок за погасяване на кредита 05.02.2025 г., а съгласно чл. 3.1 се предвижда годишна лихва върху фактически усвояваната сума по главницата в размер на 1м. EURIBOR плюс 6,80 % надбавка. Съгласно чл. 4 от Договора, кредитът следвало да се погаси на 119 равни последователни месечни вноски в размер на 259 евро, дължими до 5-то число на месеца, както и последна изравнителна вноска в размер на 169 евро. По силата на чл. 7 от Договора, с оглед обезпечение на вземания на банката, кредитополучателят се задължил да учреди в полза на банката ипотека върху следните недвижими имоти, а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.711.11.3.1, самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.711.11.3.2, самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.711.11.3.3, самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.711.11.3.4 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.711.11.3.5, представляващи двуетажна търговска сграда с РЗП 224,38 кв.м. цех за закуски, два магазина за промишлени стоки, магазин за закуски, кафе-аператив, всички с административен адрес гр.Хасково,ул.“Васил Левски“ №27, собственост на Н.М.К..
С НА № 52, том I, рег. № 845 по дело № 44/2015 г. на Нотариус Капка Войнска, № 352 на НК, с район на действие РС – Хасково, вписан под акт № 125, том 11, дело 2133/2008, вх. рег. № 3042/27.05.2008 г. в СВп., подновена с вписване акт № 184, том I, рег. № 3084/15.05.2018 г., за обезпечаване на горепосочения кредит, солидарния длъжник Н.М.К. учредило в полза на банката ипотека върху следните недвижими имоти, а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.711.11.3.1, самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.711.11.3.2, самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.711.11.3.3, самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.711.11.3.4 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.711.11.3.5, всички с административен адрес гр.Хасково,ул.“Васил Левски“ №27.
С НА № 53, том 6, дело № 444/2015, рег. № 7527, вписан под акт № 81, том 22, дело 2558, рег. № 6979/2015 г. на Нотариус К.Г., рег. № 353 на НК, с район на действие РС – Хасково, в СВп, първият ответник Ф.Ю.А. дарил на втория ответник Ю.А.Ю. – негов племенник, свои собствени недвижими имоти, а именно: 120/140 идеални части от ПИ с идентификатор 77195.727.339, с административен адрес гр.Хасково,ул.“Ястреб“ №17 целия с площ от 400 кв.м.; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.727.339.1.2 административен адрес гр.Хасково,ул.“Ястреб “ №17, ет.1, с площ от 48 кв.м.,ведно със съответното право на строеж върху поземления имот с идентификатор №77195.727.339 и съответните идеални части от общите части на сградата; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.727.339.1.3 административен адрес гр.Хасково, ул.“Ястреб “ №17, ет.1, с площ от 69 кв.м.,ведно със съответното право на строеж върху поземления имот с идентификатор №77195.727.339 и съответните идеални части от общите части на сградата,като дарителят си запазва правото на безвъзмездно ползване върху всичките дарени имоти, докато е жив по смисъла на чл.56 и следващите от ЗС, като имотите са били придобити от Ф.Ю.А. по силата на НА № 156, том 2, дело № 108/2013 г., с рег. № 1745 на Нотариус К.Г., рег. № 353 на НК, с район на действие РС – Хасково за дарение на недвижим имот с дарители Юлий Филипов Шекеров и Мая Симеонова Шекерова.
Видно от издадена по ч.гр.д. № 2609/2017 г., по описа ХРС Заповед № 1361/18.10.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК длъжниците „НМК“ ЕООД, Ф.Ю.А. и Н.М.К. са осъдени солидарно да заплатят на „Райфайзен (България)“ ЕАД сумата в размер на 25 650 евро, представляваща изискуема главница, дължима по Договор за банков кредит № 53550/27.05.2008 г., Анекс № 1/30.11.2009, Анекс № 2/02.03.2011 г., Анекс № 3 от 10.01.2012 г., Анекс № 4/12.04.2013 г., Анекс № 5/28.04.2014 г. и Анекс № 6/22.02.2016 г.,сумата в размер на 915,36 евро – представляваща изискуема редовна лихва за периода от 16.12.2017 г. до 03.09.2017 г., вкл., сумата в размер на 542,18 евро – представляваща изискуема наказателна лихва за периода от 15.01.2017 г. до 12.10.2017 г., сумата в размер на 425,75 евро – представляваща изискуема наказателна лихва за периода от 04.09.2017 г. до 12.10.2017 г., вкл.; сумата в размер на 146,51 евро – изискуема застрахователна премия, сумата в размер на 109,50 евро – изискуема комисионна за управление за периода от 21.05.2017 г. до 20.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 13.10.2017 г. до изплащане на вземането, както и разноски. Въз основа на заповедта за изпълнение по посоченото дело е издаден изпълнителен лист.
Видно от издадена по ч.гр.д. № 2608/2017 г., по описа ХРС Заповед № 1358/17.10.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК длъжниците „НМК“ ЕООД, Ф.Ю.А. и Н.М.К. са осъдени солидарно да заплатят на „Райфайзен (България)“ ЕАД сумата в размер на 25033 евро – изискуема главница, от която предсрочно изискуема главница – 23 220 евро и редовно изискуема /падежирала главница/ - 1 813 евро за периода от 06.02.2017 г. до 07.08.2017 г.; 1 042,51 евро – изискуема редовна лихва, начислена за периода от 05.01.2017 г. до 03.09.2017 г., включително; 174,13 евро – изискуема наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж, начислена за периода 06.02.2017 г. до 12.10.2017 г. вкл. и 544,03 евро – изискуема наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница, начислена за периода от 04.09.2017 г. до 12.10.2017 г., вкл., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 13.10.2017 г. до изплащане на вземането, както и разноски. Въз основа на заповедта за изпълнени по посоченото дело е издаден и изпълнителен лист.
Приети са и други писмени доказателства, които съдът, при необходимост, ще обсъди при излагане на изводите си от правна страна.
Исковата молба в настоящето производство е подадена на 21.07.2020 г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето с което длъжникът се договаря, трябва също да е знаело за увреждането. Всеки кредитор-хирографарен или обезпечен може да води иск по чл.135 от ЗЗД. Не е необходимо кредиторът да представя изпълнителен лист за вземането си, за да може да предяви отменителния иск. Качеството му на кредитор следва не от изпълнителния лист, а от облигационното отношение, което го свързва с длъжника. Изпълнителният лист само констатира това му качество. Искът по чл.135 от ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка/или друго действие/, с която длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката/или действието/ е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането, както и когато увреждащата сделка/или друго действие/ е извършена преди възникване на вземането, но тя е предназначена от длъжника и третото лице да увреди кредитора. Правоотношенията, от които произтича вземането не стават предмет на делото по Павловия иск и съдът не може да преценява дали съществуват правоотношения,които легитимират ищеца като кредитор. В производството по Павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти в исковата молба. С иска по чл.135 от ЗЗД не се засяга обвързващата сила на увреждащата сделка/или друго действие/ в отношенията между страните,които са я сключили/длъжника и третото лице/.Те продължават да бъдат валидно обвързани от нея и след уважаването на Павловия иск. Увреждащата сделка се счита несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качество.Ако в последствие това негово качество бъде отречено/напр. защото сделката има порок/ или отпадне /напр. защото е погасено чрез плащане/, непротивопоставимостта губи смисъл. Затова съдът, който е сезиран с иска по чл.135 от ЗЗД може да вземе предвид единствено влязло в сила решение, с което се отрича качеството кредитор. В производството по иска по чл.135 от ЗЗД длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на отношенията, които легитимират ищеца като кредитор. Защитата си като длъжник по тези отношения ответникът може да осъществи само по иск за вземането. В производството по Павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените в исковата молба факти.
За уважаването в настоящия случай на предявения иск с правно основание
чл.135 ал.1 от ЗЗД е необходимо установяването на две обективни и една субективна предпоставка, а
именно:1/ищецът да има качеството кредитор по отношение на
ответника-прехвърлител; 2/сделката да е увреждаща кредитора; и 3/
знание/съзнаване/ на увреждането от страна на прехвърлителя.
В настоящият случай ищецът „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД доказа при условията на пълно и главно доказване, че към датата на подаване на исковата молба – 21.07.2020 г. е имал парично вземане по отношение на първия ответник Ф.Ю.А., по силата на сключени два Договора за банкови кредити от 27.05.2008 г., ведно с анексите към него и от 29.01.2015 г. Ответникът Ф.А. е сключил договорите с посочените в тях суми и е поел задължението като солидарен с кредитополучателя длъжник да ги върне при уговорен погасителен план на съответни вноски, на определени дати на падеж. Представените по делото като писмени доказателства издадени заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК са индиции в подкрепа на твърдения на банката, че същата е упражнила правото си да обяви двата посочени кредита за предсрочно изискуеми, както и образуваното изпълнително дело № 20179290402751, по описа на ЧСИ Николета Кавакова с рег. № 929 на КЧСИ. От друга страна, има доказателствата по делото които сочат, че банката е изпълнила задълженията си към кредитополучателя по двата договора и предоставените по тях заемни суми са били усвоени, но кредитополучателят и солидраните длъжници не са изпълнили задълженията си за връщане на кредитите в уговорените срокове и съгласно погасителен план. В тази връзка съдът счита, че по делото е установено по несъмнен начин парично задължение в полза на банката спрямо кредитополучателя , солидарните длъжници и ипотекарния длъжник, като именно поради неплащане банката се е възползвала от правото си да подаде за заявление и съответно са били издадени обсъдените по-горе заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листове с посочените в тях задължения произтичащи от двата договора за кредит. Към 18.10.2017 г. задълженията на ответника към ищеца по Договора за банков кредит от 27.05.2008г. и анекси към него представляват 25 650 евро, изискуема главница, сумата в размер на 915,36 евро – представляваща изискуема редовна лихва за периода от 16.12.2017 г. до 03.09.2017 г., вкл., сумата в размер на 542,18 евро – представляваща изискуема наказателна лихва за периода от 15.01.2017 г. до 12.10.2017 г., сумата в размер на 425,75 евро – представляваща изискуема наказателна лихва за периода от 04.09.2017 г. до 12.10.2017 г., вкл.; сумата в размер на 146,51 евро – изискуема застрахователна премия, сумата в размер на 109,50 евро – изискуема комисионна за управление за периода от 21.05.2017 г. до 20.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 13.10.2017 г. до изплащане на вземането, а към 17.10.2017 г. по Договор за банков кредит от 29.01.2015 г. представляват 23 220 евро и редовно изискуема /падежирала главница/ - 1 813 евро за периода от 06.02.2017 г. до 07.08.2017 г.; 1 042,51 евро – изискуема редовна лихва, начислена за периода от 05.01.2017 г. до 03.09.2017 г., включително; 174,13 евро – изискуема наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж, начислена за периода 06.02.2017 г. до 12.10.2017 г. вкл. и 544,03 евро – изискуема наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница, начислена за периода от 04.09.2017 г. до 12.10.2017 г., вкл., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 13.10.2017 г. до изплащане на вземането. Процесната сделка за дарените, обективирана в НА № 53, том 6, дело № 444/2015, рег. № 7527, вписан под акт № 81, том 22, дело 2558, рег. № 6979/2015 г. на Нотариус К.Г., рег. № 353 на НК, с район на действие РС – Хасково е сключена на 25.08.2015 г. Т.е. към момента на сключване на разпоредителната сделка с процесния имоти дълговете по Договорите за банков кредит и анексите към същите са били вече възникнали. Към този момент ищецът е имал качеството кредитор, което му дава право, като титуляр на парично вземане да си послужи с отменителния иск по чл.135 от ЗЗД, който по своя характер също е вид обезпечение, насочено към опазване от намаляване на длъжниковото имущество. Видно от обстоятелствената част на исковата молба, увреждащото действие е извършено, когато ищецът вече е придобил качеството на кредитор на първия ответник, тъй като вземането на банката е възникнало от усвояването на банковите кредити. Доколкото ответникът се е задължил да отговоря наред с кредитополучателя за кредитните задължения, кредиторът може да иска изпълнението на тези задължения от когото и да е от съдлъжниците. Т.е. всичко изложено дава основание на съда, че е налице материалноправната облигационна връзка между ищеца и първия ответник, по силата на която банката е кредитор на първия ответник Ф. Ю.А..
Кредитор по смисъла на чл.135 от ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане-вземане, което може да не е изискуемо и ликвидно. Възникването на това право не е обусловено от установяване на вземането с влязло в законна сила решение. Съдът по Павловия иск не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение. Страната, поискала отмяната по чл.135 от ЗЗД, има за задача да установи само качеството си на кредитор, като материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правен интерес.
В конкретният случай атакуваната сделка с описания в исковата молба недвижим имот е сключена на 25.08.2015 г., към който момент, както и към момента на предявяване на Павловия иск – 21.07.2020 г. ищецът „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е кредитор на ответника Ф.Ю.А.. Правопораждащият правото на Павлов иск фактически състав на нормата на чл.135 ал.1 от ЗЗД включва качеството кредитор с възникнало вземане към разпоредилия се с имуществото си длъжник или това качество предхожда разпоредителните действия на длъжника с неговото имущество, служещо за удовлетворяване вземането на кредитора, съгласно чл.133 от ЗЗД. Както вече бе обсъдено в настоящия съдебен акт, процесната и атакувана от ищеца сделка е била сключена след възникването на облигационната връзка по силата на двата договора за кредит, респективно от 2008 и 2015 година.
По втората предпоставка-увреждане:
Съгласно установената практика на ВКС, увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредиторите.
Упражняването на правото по чл. 135 от ЗЗД е вид обезпечение на кредитора, което той може да получи както и след като разполага с изпълнителен титул, така и преди да се е снабдил с него. Възражението, че длъжникът разполага и с друго имущество, извън разпореденото, не е основание да се приеме, че не е налице увреждане. Противното би означавало недобросъвестност на длъжника - същият не плаща свой дълг, да му се предостави възможност за избор срещу кое от притежаваните имущества да се насочи принудителното изпълнение. Съществуването на друго имущество предполага разполагането с инструмент за изпълнение на дълга, който не е използван от длъжника, поради което и кредиторът не следва да е задължен да установява цялостното финансово състояние на длъжника и само, когато длъжникът не разполага с друго имущество или същото е недостатъчно,да упражни правото си по чл.135 от ЗЗД. За обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество /арг. чл.133 от ЗЗД/, поради което право на кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от това имущество. Длъжникът не разполага с възражение, че притежава и друго имущество освен разпореденото .Той не разполага и с възможност за избор срещу кое от притежаваните от него имущества да се насочи принудителното изпълнение. В случай, че длъжникът е добросъвестен, то притежаваното друго имущество би му послужило за доброволно изпълнение на дълга и в този случай обявената на основание чл. 135 от ЗЗД относителна недействителност на разпоредителната сделка би изгубила правно значение. При недобросъвестност на длъжника обаче, кредиторът би разполагал с възможност да се удовлетвори по своя преценка и с оглед интересите си чрез насочване принудителното изпълнение върху всяко от притежаваните от длъжника имущества,за която именно цел на кредитора е предоставена възможността за предявяване на отменителния иск по чл.135 от ЗЗД.
По третата предпоставка/знание/:
Длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане. На следващо място, видно от изр. 2-ро на нормата на чл. 135, ал. 1, третото лице, с което длъжникът договаря също трябва да е знаело за увреждането когато сделката е възмездна, като per argumentum a contrario, когато сделката е безвъзмездна, законът не предпоставя кредиторът да докаже субективен елемент и спрямо третото лице. Т.е. в настоящия случай е достатъчно банката-кредиторът да докаже, че има вземане, че то предхожда сделката и че тази безвъзмездна сделка го уврежда.
В този смисъл съдът счита,че при условията на пълно и главно доказване банката –ищец е установила по нъсемнан начин,че договорът за дарение на процесните недвижими имот, а именно: 120/140 идеални части от ПИ с идентификатор 77195.727.339, с административен адрес гр.Хасково,ул.“Ястреб“ №17 целия с площ от 400 кв.м.; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.727.339.1.2 административен адрес гр.Хасково,ул.“Ястреб “ №17, ет.1, с площ от 48 кв.м.,ведно със съответното право на строеж върху поземления имот с идентификатор №77195.727.339 и съответните идеални части от общите части на сградата; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.727.339.1.3 административен адрес гр.Хасково, ул.“Ястреб “ №17, ет.1, с площ от 69 кв.м.,ведно със съответното право на строеж върху поземления имот с идентификатор №77195.727.339 и съответните идеални части от общите части на сградата, като дарителят си запазва правото на безвъзмездно ползване върху всичките дарени имоти, докато е жив по смисъла на чл.56 и следващите от ЗС,като извършена от длъжника безвъзмездна сделка я уврежда,поради което и претенцията й по чл.135 от ЗЗД се явява основателна и следва да бъде уважена.
Отменителният иск по чл. 135, ал.1 от ЗЗД е конститутивен и чрез него се упражнява едно потестативно право на кредитора, с което се цели постигане на правна промяна – обявяване на дадено правно действие за относително недействително спрямо кредитора-ищец.За да се уважи този иск, както вече се посочи, следва да е налице правно действие на длъжника, което уврежда кредитора, извършено със знанието на длъжника за увреждането, като доколкото сделката е безвъзмездна, в настоящия случай не се изисква знание за увреждането у третото лице – приобретател на имота. В разглеждания случай тези условия са налице, поради което и предявеният иск с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД е основателен и доказан, поради което същият ще следва да бъде уважен.
За прецизност следва да се отбележи,че при обявяване на
недействителността на сключения между ответниците договор за
дарение,обективиран в нотариален акт №053 от 25.08.2015г. съдът не следва да
има отделно произнасяне по отношение на претендираната от ищеца относителна недействителност на основание
чл.135 от ЗЗД и на описаното в исковата молба запазено право на ползване върху
всички дарени имоти от страна на първия
ответник Ф.Ю.А.,тъй като самото
обявяване на договора за дарение за недействителен на посоченото правно
основание включва недействителността и
на това право ,което е елемент от договора.В този смисъл съдът счита,че по
отношение на това право на ползване не е налице предявен отделен иск по чл.135
от ЗЗД,по който съдът да дължи отделно произнасяне.
По въпроса за разпределяне на отговорността за направени разноски, съдът, на основание чл. 78 от ГПК, се произнася съобразно изхода на делото. С оглед основателността на предявениq иск и неблагоприятния за ответниците изход на настоящото производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника е да поеме направените от ищеца разноски. Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски в общ размер на 2 278,50 лв., от които държавна такса в размер на 1 450,20 лв., 346,30 лв. – такса за вписване на исковата молба, 32 лв. – такса за препис на документи по настоящото дело и 450 лв. юрисконсултско възнаграждение. В настоящия случай относно размера юрисконсулстското възнаграждение приложение намират разпоредбата на 78, ал. 8 от ГПК, която препраща към чл. 37 от Закона за правната помощ и Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с Постановление № 4 на МС от 06.01.2006 г. Съгласно чл. 25 от наредбата, възнаграждението за представителство по гражданско дело с определен материален интерес възлиза от 100 лв. до 300 лв., а при дела с материален интерес над 10 000 лв., възнаграждението може да бъде увеличено с до 50% от предвидения максимален размер. Предвид цената на иска, фактическата правна сложност на спора, на ищеца следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер от 400 лв. за развилото се пред Окръжен съд – Хасково въззивно производство. Доколкото обаче липсват представени по делото доказателства за заплащането на посочените разноски от 346,30 лв. – такса за вписване на исковата молба, искането в тази му част е неоснователно. Поради изложеното, на ищеца се следват разноски в размер общо на 1 882,20 лв. – от които 1 450,20 лв. – държавна такса за водене на дело, 400 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 32 лв. - такса за препис на документи по настоящото дело.
Мотивиран от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на основание чл.135 ал.1 от ЗЗД спрямо „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Лозенец, Експо 200, бул. „Никола Вапцаров“ № 55, сключения между Ф.Ю.А. , ЕГН ********** *** и Ю.А.Ю., ЕГН ********** *** ,договор за дарение на недвижим имот,извършен с Нотариален акт за дарение на недвижим имота № 053, том 6, дело № 444/2015, рег. № 7527/25.08.2015 г., на Нотариус К.Г., рег. № 353 на НК, с район на действие РС – Хасково, вписан под акт № 81, том 22, дело 2558/2015, вх. рег. № 6979/25.08.2015 г. в Служба по вписваният на следните недвижими имот, а именно:
120/140 идеални части от ПИ с идентификатор 77195.727.339,по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Хасково,одобрени със Заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК-гр.София,изменени със Заповед № КД-14-26-133/30.06.2011г. на началник СГКК-Хасково, с административен адрес гр.Хасково,ул.“Ястреб“ №17 целия с площ от 400 кв.м.,целия по скица №15-363443/24.08.2015г. на СГКК-Хасково,с трайно предназначение на територията-урбанизирана,с начин на трайно ползване-ниско застрояване/до 10м./,стар идентификационен номер-няма и с номер по предходен план:парцел7,кв.4,отреден за имот с планоснимачен №7480 по плана на град Хасково,при съседи: имоти с №77195.727.86 ; №77195.727.250 и 77195.727.48;
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.727.339.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Хасково,одобрени със Заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК-гр.София,изменени със Заповед № КД-14-26-133/30.06.2011г. на началник СГКК-Хасково, административен адрес гр.Хасково,ул.“Ястреб “ №17, ет.1, на 1-ви етаж,на едно ниво,с предназначение на самостоятелния обект:за търговска дейност, с площ от 48 кв.м. при съседни самостоятелни обекти в сградата съгласно схема на СК-Хасково,на същия етаж-имоти №77195.727.339.1.3 и 77195.727.339.1.1,под обекта-няма и над обекта-няма ,и който самостоятелен обект попада в сграда с идентификатор 77195.727.339.1 в поземлен имот с идентификатор 77195.727.339,стар идентификатор-няма,ведно със съответните идеални части от общите части на сградата;
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.727.339.1.3, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Хасково,одобрени със Заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК-гр.София,изменени със Заповед № КД-14-26-133/30.06.2011г. на началник СГКК-Хасково,с административен адрес гр.Хасково, ул.“Ястреб “ №17, ет.1, на 1-ви етаж,на едно ниво,с предназначение на самостоятелния обект:за търговска дейност,с площ от 69 кв.м. при съседни самостоятелни обекти на сградата,съгласно Схема на СК-Хасково: на същия етаж-имот №77195.727.339.1.2,под обекта-няма и над обекта-няма,и който самостоятелен обект попада в сграда с идентификатор 77195.727.339.1 в поземлен имот с идентификатор 77195.727.339,стар идентификатор-няма ,ведно със съответните идеални части от общите части на сградата,
като дарителят си запазва правото на безвъзмездно ползване върху всичките дарени имоти, докато е жив по смисъла на чл.56 и следващите от ЗС.
ОСЪЖДА Ф.Ю.А., с ЕГН **********, и Ю.А.Ю., с ЕГН ********** да заплатят на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, с ЕИК ********* направените по делото разноски в размер на 1 882,20 лв. – от които 1 450,20 лв. – държавна такса за водене на дело, 400 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 32 лв. - такса за препис на документи по настоящото дело.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Пловдив двуседмичен срок от връчване на страните.
СЪДИЯ: