№ 1300
гр. София, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20241000501113 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 905 от 15.02.2024 г., постановено по гр.д. № 12317/2022 г.
от Софийски градски съд, ответникът - ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК ********* е осъден да заплати поотделно на В. М. О., ЕГН **********;
К. Т. О., ЕГН **********; П. Т. Б., ЕГН **********; М. Т. О., ЕГН **********
и С. Т. К., ЕГН **********, на основание на чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от
ЗЗД, сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на Т. Б. О., ЕГН **********,
настъпила на 12.08.2022 г. при ПТП, ведно със законната лихва върху всяка
една от сумите, считано от 14.11.2022 г., като е отхвърлил всеки един от
преките искове, за разликата над уважения /50 000 лева/ до пълния предявен
размер от 150 000 лева.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника -
ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* да заплати:
- държавна такса и разноски по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 10 133.33 лева.
- адвокатско възнаграждение на адвокат Я. Д. Д., ЕГН ********** от
САК, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 17 750 лева;
1
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищците В. М.
О., ЕГН **********; К. Т. О., ЕГН **********; П. Т. Б., ЕГН **********; М.
Т. О., ЕГН ********** и С. Т. К., ЕГН ********** да заплатят на ЗАД
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 8 638.67 лева.
Решението на първоинстанционния съд се атакува от ищците В. М. О.,
ЕГН **********; К. Т. О., ЕГН **********; П. Т. Б., ЕГН **********; М. Т.
О., ЕГН ********** и С. Т. К., ЕГН **********, чрез техния процесуален
представител с обща жалба в частта, в която всеки един от преките искове,
имащи за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е
отхвърлен, за разликата над сумата от 50 000 лева до пълния предявен размер
от 150 000 лева с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато
нарушение на материалния закон.
Жалбоподателите поддържат, че определеното от съда процентно
съотношение на съпричиняване на вредните последици от страна на
починалия е завишено и това в значителна степен е намалило присъдените
обезщетения за неимуществени вреди.
Молят въззивния съд да приеме, че поведението на починалия им
наследодател в по – малка степен е допринесло за настъпване на вредните
последици и да осъди ответника да заплати допълнителни обезщетения за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва.
Молят в тежест на ответника да се възложи отговорността за разноски,
както и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. да заплати адвокатско
възнаграждение на упълномощения процесуален представител.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника - ЗАД
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* в осъдителната част с доводи за
неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния
закон и на съдопроизводствените правила.
Жалбоподателят поддържа, че поведението на застрахования водач не
осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД и единствената причина за
настъпване на ПТП е поведението на наследодателя на ищците, който в
тъмната част на денонощието е пресичал пътно платно с четири ленти от ляво
надясно вместо на близко стоящото кръстовище / 10 метра/, където
движението е било регулирано със светофарна уредба; застрахованият водач е
навлязъл в кръстовището и продължил до мястото на настъпване на инцидента
при разрешен за него зелен цвят на светофарната уредба; ударът е бил
2
непредотвратим за водача на застрахования автомобил и при движение със
разрешената скорост от 50 км/ч.;
Жалбоподателят подържа, че тотално определеното за всеки един от
наследниците /ищците/ обезщетение за неимуществени вреди е завишено и не
съответства на действително претъпените вреди, като се има предвид
обстоятелството, че всеки един от низходящите на починалия е пълнолетен и
има свое семейство, към което са насочени неговите емоции.
При условията на евентуалност моли да се намали размера на
обезщетението за неимуществени вреди на всеки един от ищците, което да е
съответно на претърпените увреждания и да се приеме процент на
съпричиняване на вредните последици от страна на пострадалия не по - малко
от 90 %.
Моли да му се присъдят направените деловодни разноски в двете
инстанции.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в
срок от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на
обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе
предвид следното:
Ищците – В. М. О., ЕГН **********; К. Т. О., ЕГН **********; П. Т. Б.,
ЕГН **********; М. Т. О., ЕГН ********** и С. Т. К., ЕГН ********** са
предявили против ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищците твърдят в обстоятелствената част на исковата молба /към
настоящото дело, на основание чл. 213 от ГПК са присъединени
производствата, образувани по исковете на всички наследници на починалия
Т. Б. О., ЕГН **********/, че на 12.08.2022 г., около 21:30 часа в гр. София, в
района на кръстовището, образувано от ул. „Никола Петков“ и ул.
3
„Александър Пушкин“ е настъпило ПТП, при което движещия се по ул.
„Никола Петков“ лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ********,
управляван от Ф. Л., ЛИЧ ********** е ударил пресичащия пътното платно Т.
Б. О., ЕГН **********.
Ищците твърдят още, че:
- мястото на произшествието е било посетено от служители на МВР,
които извършили оглед, съставили протокол за оглед и Констативен протокол
за ПТП;
- пешеходецът Т. Б. О., ЕГН ********** е съпруг на В. М. О., ЕГН
********** и баща на останалите четирима ищци, който вследствие на
получените от удара увреждания починал;
- виновен за настъпване на ПТП е водачът на лекия автомобил, който е
имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответника в деня на настъпване на ПТП;
- вследствие на смъртта на Т. Б. О., ЕГН ********** са претъпели и
продължават да търпят неимуществени вреди;
- на 01.09.2022 г. са предявили обща претенция за обезщетяване по чл.
380 от КЗ, по която ответникът е образувал щета, но не е изплатил
обезщетение за неимуществени вреди;
Ищците с предявените искове поискали ответникът да заплати на всеки един от тях
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 150 000 лева,
ведно със законната лихва, считано от 14.11.2022 г.
Поискали ответникът да заплати направените деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение на техния процесуален представител, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Ответникът - ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* подал
отговор на исковата молба /л. 30/, с който признал обстоятелството, че лекият
автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в деня на настъпване на ПТП и за образуваната щета, но
оспорил основателността на исковете и поискал да се отхвърлят с доводи, че
поведението на застрахования водач не осъществява деликтния състав по чл.
45 от ЗЗД.
При условията на евентуалност поискал да се определи обезщетение,
което да е съответно на претърпените вреди и с обстоятелствата по делото, че
4
починалият пешеходец пряко и непосредствено с поведението си е
допринесъл за настъпване на ПТП и на вредоносния за него резултат.
Съпричиняването обосновал с обстоятелствата, че:
- пешеходецът – наследодател на ищците е пресичал околовръстния път
на гр. София с четири ленти за движение на МПС;
- пешеходецът е пресичал пътното платно на около 10 метра от
кръстовището, където движението на МПС и на пешеходците е било
регулирано със светофарна уредба;
- пешеходецът е пресичал пътното платно в тъмната част на
денонощието и на неосветен участък на пътя;
- пешеходецът необосновано е удължил времето на пътя и не е
съобразил скоростта на приближаващите се МПС, навлезли в кръстовището на
зелен за тях сигнал на светофарната уредба;
- водачът на застрахования лек автомобил е навлязъл в кръстовището и
продължил до мястото на удара при зелен за него сигнал на светофарната
уредба;
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото
изложението намира, че следва да се посочат основните правнозначими факти.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 12.08.2022 г.,
около 21:30 часа в гр. София, в района на кръстовището, образувано от ул.
„Никола Петков“ и ул. „Александър Пушкин“ е настъпило ПТП, при което
движещия се по ул. „Никола Петков“ /околовръстен път/ лек автомобил
„Шкода Октавия“ с рег. № ********, управляван от Ф. Л., ЛИЧ ********** е
ударил пресичащия отляво надясно пътното платно с четири ленти за
движение Т. Б. О., ЕГН **********.
5
Мястото на произшествието е било посетено от служители на МВР,
които извършили оглед, съставили протокол за оглед и Констативен протокол
за ПТП.
Мястото на произшествието е настъпило на около 5 - 6 метра от
кръстовището, образувано от ул. „Никола Петков“ и ул. „Александър
Пушкин“, където движението на МПС и на пешеходците е било регулирано от
изправна светофарна уредба.
Лекият автомобил се е движел по ул. „Никола Петков“, навлязъл в
кръстовището и продължил до мястото на удара при зелен за него сигнал на
светофарната уредба.
В първата инстанция е прието заключението на вещото лице, извършило
автотехническа експертиза – л. 198, която установява механизма на
настъпване на ПТП.
В съдебното заседание пред въззивния съд е представен заверен препис
от влязла в сила осъдителна присъда № 159 от 10.10.2024 г., постановена по
н.о.х.д. № 4573/2024 г. от Софийски градски съд.
Наказателният съд с посочената присъда е признал за виновен
застрахования водач Ф. Л. в това, че на 12.08.2022 г., около 21:30 часа при
управление на застрахования при ответника лек автомобил е допуснал
нарушение на правилата за движение, установени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на Т. Б. О. – престъпление по чл. 343, ал.
1, б. „в“ от НК – л. 57 от въззивното п-во.
Пешеходецът Т. Б. О., ЕГН ********** е съпруг на В. М. О., ЕГН
********** и баща на останалите четирима ищци, който вследствие на
получените от удара увреждания починал.
6
Лекият автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ********, управляван от
Ф. Л., ЛИЧ ********** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на ПТП.
Ищците на 01.09.2022 г. са предявили обща претенция за обезщетяване
по чл. 380 от КЗ, по която ответникът е образувал щета, но не е изплатил
обезщетения за неимуществени вреди.
Пешеходецът противно на правилата за движение, установени в чл. 113
и чл. 114 от ЗДвП:
- внезапно и тичайки е започнал да пресича пътното платно отляво
надясно, движейки се между автомобилите в първите две ленти за движение, в
които са се движели насрещно спрямо посоката на застрахования водач с
включени фарове и са го заслепявали;
- пешеходецът е пресичал пътното платно с четири ленти за движение на
МПС и на място, което не е обозначено за пресичане на пешеходци;
- пешеходецът не се е установил на място, да изчака и да пресече
пътното платно на разрешаващ движението му зелен сигнал на светофарната
уредба, каквото е имало наблизо;
- пешеходецът не се е съобразил със зеления сигнал на светофарната
уредба, разрешаващ движението на застрахования водач, с отстоянието на
автомобила до мястото, където е бил на пътното платно и със скоростта, с
която последният се движел на пътното платно;
- в кръвта на пешеходеца с експертно заключение е установено наличие
на алкохол 0.42 промила, която степен е близка до степента на концентрация
на алкохол в кръвта 0.5 на хиляда, над която законът и съдебната практика
7
приемат наличие на пияно състояние;
Въззивният съд при така установената концентрация на алкохол в кръвта
на пешеходеца и на неговото поведение, предхождащо настъпването на ПТП и
това довело до настъпване на ПТП /пресичане на пътно платно с четири ленти
не на установено за пресичане място; несъобразяване с установената в близост
светофарна уредба и на зелен сигнал за МПС, които се движат към
конфликтната за него точка, при която може да настъпи и е настъпил удар;
пешеходецът е тичал по пътното платно с бързо бягане, т.е. със скорост 10.5
км/ч / Не кредитира заключението на приета в първата инстанция медицинска
експертиза – л. 189.
Посочените данни за поведението на пешеходеца въобще не са обсъдени
от вещото лице и съпоставени с установената субклинична степен на
алкохолно опиване, при която медицината и съдебната практика приемат, че е
било налице отслабване на фините координационни движения, отслабване на
вниманието, съобразителността и възприятията.
Поведението на пешеходеца е в пряка причинна връзка с настъпилите
вредни за него последици, т.е. налице е съпричиняване в съотношение 1/3 за
водача и 2/3 за пешеходеца.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадените от
ищците и от ответника въззивни жалби, като спорът се концентрира до
размерът на обезщетението за неимуществените вреди и процентното
съотношение на съпричиняване на вредните последици.
Приложим при разрешаването на правния спор е КЗ, който е в сила от
01.01.2016 г.
По главния /пряк/ иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
8
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
Основателността на иска предполага наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на
застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД -
противоправно деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени
и/или неимуществени; причинно-следствена връзка между деянието и вредите
и вина, която се презумира.
В случая лекият автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ********,
управляван от Ф. Л., ЛИЧ ********** е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на
настъпване на ПТП, по силата на която ответникът, в качеството си на
застраховател е длъжен да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования, за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Налице е влязла в сила осъдителна присъда, задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на водача – чл. 300 от ГПК.
Присъдата и събраните по делото доказателствата обосновават извод за
противоправно поведение на водача на лекия автомобил, който при
управлението му е допуснал нарушение на правилата за движение, установени
в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
9
Поведението на застрахования водач осъществява всички признаци на
непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Пострадалият пешеходец с противоправното си поведение пряко и
непосредствено е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, в
съотношение 2/3 за него и 1/3 за водача.
Предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ са доказани
по основание, като размерът на обезщетенията за претърпените от ищците
неимуществени вреди следва да се определи от съда по справедливост /чл. 52
от ЗЗД/.
Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, на което има право всеки един от ищците
възлиза на сумата от 150 000 лева, който е съобразен с критериите на
съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото,
относно възрастта на пострадалия и неговото обществено положение;
възрастта и общественото положение на всеки един от ищците;
обстоятелството, че низходящите на починалия са пълнолетни лица на средна
възраст със свои семейства и деца, към които са ориентирани техните емоции;
отсъствието на данни непреодолими психически разстройства у
наследниците; обществено – икономическите условия в страната и лимита на
застрахователното обезщетение към датата на ПТП.
Така определеното по размер обезщетение следва да се намали с
приетото процентно съотношение на съпричиняване, поради което всеки един
от преките искове е основателен до размер на сумата от 50 000 /петдесет
хиляди/ лева и подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 150 000
лева.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , имащи за
предмет присъждане на законната лихва върху обезщетението за
10
неимуществени вреди:
В случая законната лихва върху всяко едно от обезщетенията се дължи
от дата, посочена от ищците в исковата молба – 14.11.2022 г.
С оглед на изложеното и двете жалби са неоснователни, поради което
следва:
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която е осъдил ответника да заплати на всеки един от ищците обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.11.2022 г., до
размер на сумата от 50 000 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която е отхвърлил всеки един от преките искове, имащи за предмет
обезщетяване на неимуществените вреди, ведно със законната лихва, считано
от 14.11.2022 г., за разликата над сумата от 50 000 лева до пълния предявен
размер от 150 000 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта за
разноските;
По разноските:
С оглед изхода на делото и непромененото съотношение на
уважена/отхвърлена част на исковете всяка една от страните следва да понесе
направените деловодни разноски във въззивното производство.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
11
ПОТВЪРЖДАВА решение № 905 от 15.02.2024 г., постановено по гр.д.
№ 12317/2022 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът -
ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати
поотделно на В. М. О., ЕГН **********; К. Т. О., ЕГН **********; П. Т. Б.,
ЕГН **********; М. Т. О., ЕГН ********** и С. Т. К., ЕГН **********, на
основание на чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на Т. Б. О., ЕГН **********, настъпила на
12.08.2022 г. при ПТП, ведно със законната лихва върху всяка една от сумите,
считано от 14.11.2022 г., до размер на сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 905 от 15.02.2024 г., постановено по гр.д.
№ 12317/2022 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е отхвърлил
всеки един от предявените от В. М. О., ЕГН **********; К. Т. О., ЕГН
**********; П. Т. Б., ЕГН **********; М. Т. О., ЕГН ********** и С. Т. К.,
ЕГН ********** против ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********,
искове с правно основание на чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, имащи за
предмет обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от смъртта на Т.
Б. О., ЕГН **********, настъпила на 12.08.2022 г. при ПТП, ведно със
законната лихва, считано от 14.11.2022 г., за разликата над уважените
/петдесет хиляди лева/ до пълните предявени размери от 150 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 905 от 15.02.2024 г., постановено по гр.д.
№ 12317/2022 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил
ответника - ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* да заплати:
- държавна такса и разноски по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 10 133.33 лева.
- адвокатско възнаграждение на адвокат Я. Д. Д., ЕГН ********** от
САК, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 17 750 лева;
ПОТВЪРЖДАВА решение № 905 от 15.02.2024 г., постановено по гр.д.
№ 12317/2022 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил
ищците В. М. О., ЕГН **********; К. Т. О., ЕГН **********; П. Т. Б., ЕГН
**********; М. Т. О., ЕГН ********** и С. Т. К., ЕГН ********** да заплатят
на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 8 638.67 лева.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
12
Членове:
1._______________________
2._______________________
13