П Р И С Ъ Д А
№ 96
град Пловдив, 13.11.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВА
БОЗЕВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: ЕКАТЕРИНА
ПЕТКОВА
РАДА РУЖИНОВА
при участието
на секретаря ИНА ЗЯПКОВА и в присъствието на прокурора И. СПИРОВ, като разгледа
докладваното от Председателя НОХД № 360
по описа за 2017 година, след
съвещание
П Р И С Ъ Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимия Е.А.Д. - роден на *** ***, българин, български
гражданин, неженен, със средно образование,
безработен, неосъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че:
На 21.08.2016 г., около 21:50 часа, в град Пловдив, бул.
“***, на стълбището между ет. 5 и ет. 4, е направил опит умишлено да умъртви
М.И. ***, с ЕГН **********, като деянието е останало недовършено по независещи
от дееца причини, поради което и на
основание чл. 115, във вр. с чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 58, б. „а”, във връзка
с чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК го
ОСЪЖДА на ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.
„а“ от ЗИНЗС така наложеното наказание от ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от свобода
подсъдимият Е.А.Д. да се ИЗТЪРПИ при
първоначален СТРОГ режим.
На основание чл. 59, ал. 2 вр. с ал. 1 т. 1 от НК ПРИСПАДА от изпълнение на така наложеното
наказание лишаване от свобода на подсъдимия Е.А.Д. времето, през което той е бил задържан, считано от
21.08.2016 г. до влизане в сила на настоящата присъда.
ПРИЛОЖЕНИТЕ по
делото веществени доказателства:
– парче кафяв
балатум, 2 броя парчета бежаво-кафяв балатум, 5 броя марлени тампони, 2 броя парчета
дърво с правоъгълна форма, марлен тампон с червено-кафяво зацапване - след
влизане на присъдата в законна сила ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без стойност;
- тениска - бяла на цвят с надпис "Адидас", след влизане на
присъдата в законна сила ДА СЕ ВЪРНЕ на Е.А.Д..
ОСЪЖДА подсъдимият Е.А.Д., със снета по-горе
самоличност да ЗАПЛАТИ на гражданският ищец М.И.И. сумата от 10 000 /десет
хиляди/ лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.08.2016 г. до
окончателното й изплащане, като над посочената сума до пълния предявен размер
на гражданския иск от 30 000 лв. ОТХВЪРЛЯ същия като НЕДОКАЗАН по размер.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Е.А.Д., със снета по-горе самоличност, да ЗАПЛАТИ по
сметка на ОД на МВР – гр. Пловдив сумата от 1 179,70 /хиляда сто седемдесет и
девет лева и седемдесет ст./ лева, представляваща направени разноски в хода на
досъдебното производство, по сметка на Окръжен съд – Пловдив сумата от 730
/седемстотин и тридесет/ лева, представляваща направени разноски в хода на
съдебното производство, както и в полза бюджета на съдебната власт по сметка
на Окръжен съд Пловдив – сумата от 400
/четиристотин/ лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Е.А.Д., със снета по-горе самоличност, да ЗАПЛАТИ на
М.И.И. сумата от 1 000 /хиляда/ лева направени от него разноски по делото
за адвокатско възнаграждение.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок
от днес пред Пловдивски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ:
Мотиви към присъда по НОХД № 360/2017г.
по описа на Окръжен съд Пловдив
Окръжна
прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу Е.А.Д. и същият е предаден
на съд за престъпление по чл. 115 вр. с чл. 18, ал.1 от НК за това, че на 21.08.2016г.,
около 21:50 часа, в град Пловдив, бул.**, на стълбището между ет. 5 и ет. 4, е
направил опит умишлено да умъртви М.И. ***, с ЕГН **********, като деянието е
останало недовършено по независещи от дееца причини.
В съдебно
заседание представителят на държавното обвинение поддържа обвинението със
същата правна квалификация на деянието, като посочва, че престъплението и
неговото авторство е доказано по несъмнен начин от показанията на пострадалия и
неговите близки, изготвените експертни заклчючения, веществените доказателства
по делото. Счита обясненията на подсъдимия и показанията на неговите близки за
позиция, целяща да оневини Д.. Предлага на съда да признае подсъдимия за
виновен, като му наложи наказание лишаване от свобода при условията на чл. 54
от НК, при превес на отегчаващите обстоятелства за подсъдимия, но предлага
наказанието да е около средния размер, предвиден в особената норма поради
обстоятелството, че деянието е останало на фазата на опита. Предлага същото да
бъде изтърпяно от подсъдимия при първоначален строг режим, като от срока на
изтърпяването му да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил
задържан. По отношение на предявения за съвместно разглеждане граждански иск,
предлага на съда да бъде уважен в пълен размер.
В
производството като частен обвинител и граждански ищец бе конституиран М.И..
Същият се представлява от повереника си – адв. Р.Д.. Становището на повереника
е също за доказаност на престъплението и авторството в лицето на подсъдимия от
събраните по делото доказателства, като се посочва кои от тях и поради каква
причина са носители на достоверна според повереника и относима доказателствена
стойност. Пледира пред съда за налагане
на наказание лишаване от свобода в размер на 15 години – по същите съображения,
изложени и от представителя на държавното обвинение. По отношение на
гражданския иск моли съда да го уважи в пълен размер като доказан по основание
и размер, ведно със законната лихва върху посочената сума, като се претендират
и разноските, направени от акцесорната страна в процеса.
Частният
обвинител и граждански ищец М.И. поддържа становището на повереника си, като
моли съда да наложи справедливо наказание.
Защитникът на
подсъдимия Д. – адв. Б.З., пледира към съда за недоказаност на обвинението.
Посочва, че събраните доказателства не установяват фактическата обстановка,
представена пред съда в обвинителния акт. Изброява доказателствата, които
опровергават твърдението на прокуратурата за конфликтен и агресивен характер на
подсъдимия, като посочва, че за разлика от него именно пострадалият е бил с
престъпни навици. Изтъква показанията на свид. Н. и на свид. Д., които не са
видели пред блока подсъдимият да вади нож.
Сочи, че липсва мотив подсъдимият да търси саморазправа с пострадалия,
като го е потърсил в дома му единствено, за да изяснят отношенията си. Според
защитата подсъдимият е бил в състояние на самоотбрана в следствие на
агресивното отношение на И., който го бил нападнал с летва с пирони и
отстъпвайки, Д. направил неволни движения с нож, за да се защити, след което
побегнал. Изтъква съмнение в достоверността на показанията на свид. П.,
породено от невъзможността да възприеме това, което твърди поради положението,
в което се е намирал спрямо тялото на И.. По отношение на претендираните вреди
от пострадалия сочи напускането още същата вечер на болничното заведение от И.,
което не говорело за тежки увреждания. Предвид изложеното моли съда да
постанови оправдателна присъда за подзащитния му.
Подсъдимият
Е.А.Д. поддържа становището на защитника си, като моли съда да бъде оправдан, а
пострадалият И. – наказан. Дава обяснения в съдебно заседание, в които не
признава вината си, като сочи, че отишъл до дома на И., за да се разберат, а
последният го нападнал.
Съдът, като
съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Е.А.Д. е роден на *** ***, живее със
съмейството си в същия град, той е българин, български гражданин, не е женен,
но живее на семейни начала със свид. К.Г. и двамата имат две деца, със средно
образование е, безработен. ЕГН на Д. е **********. Подсъдимият Д. е неосъждан –
същият е реабилитиран по право, тъй като е бил осъждан по НОХД № 589/2013г. по
описа на ПРС, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр с чл. 194, ал. 1 вр. с
чл. 18, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, на
лишаване от свобода за срок от една година, което наказание е било отложено с
изпитателен срок от три години. Съдебният акт е в сила от 08.02.2013г. /виж
справка за съдимост на л. 28 от НОХД/.
Подс. Д. живеел със семейството си в гр. Пловдив, бул.
**. Заедно с тях в апартамента живеела и свид. Б.Б. - майка на подс. Д..
Оказвана му била психиатрична помощ в ЦПЗ-Пловдив с диагноза Психически и
поведенчески разстройства от употреба на опиоди. Същият бил лекуван двукратно в
ЦПЗ-Пловдив във връзка с опиатна зависимост в наркологично отделение през 2004
г. и бил включван в метадонова програма през 2011г. И към инкриминираната дата
провеждал лечение в частна метадонова програма на д-р Л., като приемал
ежедневно 15 мл метадон.
Свид. М.И.И. живеел в съседство на апартамента на
подсъдимия на адрес:*****на семейни начала със свид. С.Б. и дъщеря и –
непълнолетната към инкриминираната дата свид. Т.Б..
На 21.08.2016 г., около 21:40 часа, свид. Т.Б., заедно
със своя приятел - свид. С.Н.П., се прибирали към дома на свид. Б.. Докато
преминавали покрай втория вход на жилищния блок, забелязали, че там се били
събрали техни съседи, включително и подс. Д.. Последният бил употребил алкохол.
Говорел пред останалите за стар случай, при който автомобилът на баща му се
запалил и свид. Т.Б. била разпитана като свидетелка по дело, което се водело
тогава. Виждайки преминаващата свидетелка, подс. Д. й извикал да отиде при него
с думите „Ела тук, ма“, при което тя го попитала дали става въпрос за нея.
Подс. Д. отвърнал, че вика нея и да каже на баща си, че където го види там ще
го убие, като имал предвид свид.
М.И.. Свид. Б.
попитала подсъдимия дали лично иска да му каже това, като се
обадила по мобилния си телефон на свид. И., който в този момент бил в дома си.
Подс. Д. взел телефона от ръцете на свид. Т.Б. и казал на И. по телефона, че ще
го „заколи“ и „утрепе“.
Още докато разговаряли по телефона, притеснен за свид.
Б., свид. И. излязъл от жилището си и слязъл пред входната врата на блока. Там
видял, че свид. Т.Б. и свид. П. идват към него, а зад тях вървели подс. Д. и
баща му – свид. А.Д.. Подсъдимият продължил със заканите си към И., като
извикал „Ей, **! Ще те заколя.“ Същевременно подсъдимият извадил от десния джоб
на панталона си сгъваем нож със светлокафява дръжка с дължина на острието около
10 см. и широчина около 2 см. Разгънал ножа с ръце и замахнал с него към свид.
И., но не успял да го нарани, а свид.И. го блъснал с ръка по главата. Свид.
А.Д. хванал сина си за ръцете и го дръпнал настрани.
И., П. и Т.Б. се прибрали в апартамента, където заедно
със свид. С.Б. започнали да вечерят. Около 21,50 часа подс. Д. започнал да
блъска силно по входната врата на апартамента на свид. И.. Последният отворил
вратата и видял пред вратата подсъдимия, който държал в себе си същия нож, като
извадения по-рано пред входа, в разгънато състояние и обръщайки се към
пострадалия с думите „Ще ви разпоря, ще ви заколя всичките“, Д. замахнал с ножа
към тялото на И.. В този момент непосредствено зад свид. И. и леко встрани от
тялото му се намирал свид. П., който виждайки движението с ножа на подсъдимия
към тялото на И. дръпнал последния, като ударът с ножа попаднал в областта на
корема на свидетеля и причинил дълбока драскотина по кожата на предната коремна
стена, под нивото на кожата с дължина 26 см. В този момент зад свид. П. била и
свид. Т.Б., която също възприела поведението на подсъдимия. Свид. М.И. взел
една дървена летва, която представлявала част от перваз, подпряна на стената в
близост до входната врата на апартамента му, оставена по повод на скорошен
ремонт. Замахнал с нея към подсъдимия, като искал да го удари по ръката, за да
го отблъсне и изпусне ножа, но вместо това ударът попаднал в областта на
главата на подсъдимия. Д. направил няколко крачки назад, но продължавал да се
заканва с думите „Ще ви заколя, ще те разпоря, ще ви убия“ и продължил да
замахва с ножа към свид. И.. Свид. И., за да предпази себе си от замахването с
нож и младежите зад него, продължавал да се защитава с дървената летва, като
постепенно успял да избута подсъдимия от входната врата до парапета на
стълбището. През цялото време
подсъдимият замахвал с ножа към тялото на И., като при едно от тези замахвания
той го намушкал в лявата гръдна половина в близост до предна-мишнична линия,
където му причинил дълбока прободно-прорезна рана с дължина 6,5 см. Свидетелите Т.Б. и П. също били излезли от
апартамента, като по-близо до И. се намирал свид. П.. Подс. Д. на няколко пъти
тръгвал надолу по стълбището към четвъртия етаж и се връщал към петия етаж,
като продължавал да замахва с ножа към тялото на свид. И. и да се опитва да го
нарани. При поредното нападение от страна на подсъдимия към пострадалия,
двамата се озовали на стълбището между ет. 5 и ет. 4, в изправено положение, в
непосредствена близост, един срещу друг, при което подсъдимият нанесъл режещи
удари в лявата половина на челото на пострадалия, причинявайки му две порезни
рани в тази област, съответно с дължини 1,5 см и 3 см, а също и дълбока
драскотина по кожата на лявата скула, под нивото на кожата с дължина 2,5 см. В
един момент пострадалият изпуснал летвата, която се счупила на две, като взел
едното парче.
Свид. П. и свид. Т.Б. станали свидетели на нанасянето на
ударите с ножа и видели, че пострадалият има няколко прободно-прорезни рани, от
които тече кръв. Свид. П. извикал на пострадалия нагоре по стълбите с думите
„Бягай, че те намушка лошо“. В този момент подсъдимият успял да намушка
пострадалия и в областта на дясното бедро, където му причинил
прободно-порезната рана, с дълбочина на раневия канал около 4 см, в
непосредствена близост до голямата бедрена вена /вена сафена магна/.
Пострадалият почувствал силна болка от нанесените удари. Веднага след това
подс. Д. тръгнал надолу по стълбите, излязъл от жилищния блок и се отправил към
ЖП линиите, които се намирали в близост до входа. По пътя той изхвърлил ножа.
Междувременно свид. П. помогнал на пострадалия да се
прибере в жилището си. От потеклата вследствие на получените рани на
пострадалия кръв, се били зацапали и дрехите, с които бил облечен подсъдимият
Д.. Тялото на пострадалия също било в кръв, а капки с кръвта му попаднали по
стълбите между ет. 5 и ет. 4, на междуетажната площадка и пред апартаменти № 19
и № 20.
Когато побягнал извън блока, подс. Д. подал сигнал за
случилото се на Единен спешен номер 112, от телефонен номер *** и повикването
му е било прието в РЦ 112 - Кърджали- в 21:51:52 ч. В 21:58:10 ч. сигнал за
инцидента е бил подаден на Единен спешен номер 112 и от семейството на свид. И.
от телефонен номер ***, ползван от свид.
П.. Около 22:00 ч. в района на инцидента били изпратени свидетелите С.Й.Ю. и
Т.К.М. ***, както и свид. Л.М.Т. - разузнавач в ***. На полицейските служители
свидетелите М.И., С.Б., Т.Б. и С.П. разказали какво се било случило, а именно,
че подсъдимият се заканвал на пострадалия, че ще го убие, извадил е нож, с
който го е заплашвал и му е нанесъл няколко удара със същия нож, след което
излязъл от жилищния блок, а те се прибрали.
Докато полицаите разговаряли с пострадалия и семейството
му, на етажа с асансьора се качил и подс. Д., който заявил на полицейските
служители, че по-рано вечерта свид. И. се е разправял с него пред входа на
блока, без причина и впоследствие след като се е прибирал на етажната площадка
го е причакал с дървена летва и му е нанесъл удари. Подс. Е.Д. отрекъл пред
полицаите, да е заплашвал свид. И., да е имал нож в себе си и да го е наранил с
него, като по време на боя между двамата, не е видял свид. И. да има някакви наранявания.
Около 22:10 ч., на мястото пристигнал и екип на ЦСМП
-Пловдив и св. Г.Р.-лекар в ЦСМП прегледала пострадалия в апартамента му,
констатирайки прорезно-прободни наранявания. От раната на главата му имало
активно кръвотечение, раната в областта на лявата предмишница също кървяла,
както и раната на бедрото. Свид. Р. обработила раните на пострадалия и
преценила, че същият има нужда от хоспитализация. На етажната площадка пред
асансьора прегледала и подс. Д., който бил с рана на главата, без активно кръвотечение,
която обработила. Преценила, че за него не е нужна хоспитализация. Пострадалият
бил откаран с линейка в Спешно отделение, звено Хирургия на УМБАЛ “Св. Георги“
ЕАД, гр. Пловдив, където бил приет в 22:54 ч. Била му оказана медицинска помощ
и извършени прегледи, след което той отказал хоспитализация, тъй като се
опасявал за живота на семейството си, останало само в жилището и се е прибрал в
дома си.
Междувременно подсъдимият бил задържан със заповед за
задържане за срок от 24 часа по ЗМВР и отведен в първо районно управление. Вече
на 22.08.2016г., в 01:50 ч. подс. Д. бил изпробван за алкохол с техническо
средство „Алкотест 7410+“, с № ARSM0274, като уредът е отчел 0,93 промила в
издишания въздух, а в 01:53 ч. му била извършена проверка с техническо средство
DREAGER DRUGTEST 5000 № ARAM-0008 за употреба на упойващи или наркотични
вещества, която била положителна за опиати.
Полицейските служители извършили обход на прилежащите
части на междублоковото пространство и тревните площи около ЖП линиите, където
подс. Д. бил видян да се оттегля след инцидента, с цел установяване на ножа, но
същият не бил открит. На 22.08.2016г., за времето от 00:15 ч. до 00:40 ч. бил
извършен оглед на местопроизшествието, за което бил съставен протокол и
фотоалбум, като непосредствено пред входните врати на апартаменти с № 19 и №
20, гр. Пловдив, бул.“**, върху балатума, били открити капки от червено-кафява
течност и са иззети съответно ВД № 1 и ВД № 2 - парчета от балатума. По
стълбите между пети и четвърти етаж и на междуетажната площадка, били намерени
множество капки от червено-кафява течност от които е иззета проба ВД № 3. На
втора и трета стълба, в посока от междустълбищната площадка към пети етаж били
открити и иззети летва (част от перваз на врата) и парче от нея, със забити
гвоздеи, които в протокола били отразени като ВД № 4.
На 22.08.2016 г., за времето от 01:00 ч. до 01:20 ч. било
било извършено освидетелстване на подс. Д., при което били установени
зацапвания от червена течност по дрехите, като тениската му била приобщена като
вещесвено доказателства с протокол за доброволно предаване, така и по лявата му
ръка, от където е иззета проба. Установено било наличието на рана в областта на
главата, челото над лявото око.
В хода на досъдебното производство била назначена съдебно-медицинска
експертиза на веществени доказателства, като според заключението на вещото лице
по всички иззети обекти от местопроизшествието, а също и по дрехите, с които е
бил облечен подсъдимия и по взетата проба от дланта му, има човешка кръв, която
може да произхожда от М.И.И., който е с кръвна група - А/β/, както и от
всяко друго лице с тази кръвна група.
В хода на досъдебното производство била изготвена
еднолична съдебно-медицинска експертиза на живо лице на пострадалия М.И., като
при прегледа му били установени: травматичен оток и кръвонасядане в лявата
половина на челото; наличие на две порезни рани в лявата половина на челото;
драскотина по кожата на лявата скула; прободно-порезна рана в лявата гръдна
половина; дълбока драскотина по кожата на корема; прободно-порезна рана в
областта на дясното бедро. Описаните травматични увреждания са причинени от
действието на предмет с остър връх и режещ ръб /нож/ и е напълно възможно по
начин и време да са получени така, както се съобщава в предварителните сведения.
Травматичният оток и кръвонасядане в областта на челото са причинени от удар с
или върху твърд, тъп предмет и е възможно да са възникнали по време в
инцидента. Било е причинено разстройство на здравето извън случаите на чл. 128
и 129 от НК. Кръвната група на М.И.И. е А /β/.
В хода на разследването била изготвена допълнителна
тройна съдебномедицинска експертиза на пострадалия И., която потвърдила наличието на описаните от
едноличната експертиза увреждания. В обстоятелсвената част те били обстойно
посочени – по главата - вляво челно оток на меките тъкани, болезнен при
опипване, а така също и овално кръвонасядане със синкаво-червен цвят и размери
9/8 см; в горната част на главата - две успоредно разположени рани, с
цепковидна форма, с остри ъгли и гладки ръбове, обработени хирургически
/зашити/ съответно с дължини 1.5 см и 3 см; по кожата в областта на лявата
скула дълбока драскотина с тъмно-червен цвят, под нивото на кожата с дължина
2.5 см.; по гръдния кош на пострадалия - по кожата на гръдния кош, вляво в
близост до предна- мишнична линия в горна трета леко косо разположена рана с
цепковидна форма, с остри ъгли и гладки ръбове, обработена хирургически
/зашита/ с дължина 6.5 см.; по кожата на предната коремна стена, в горна средна
и долна трета вляво дълбока драскотина с тъмно червен цвят, под нивото на
кожата с дължина 26 см.; в областта на дясното бедро при изготвяне на
експертизата е наложена бинтово-марлена превръзка, а по предно-вътрешната
повърхност в средна трета се констатирало косо разположена рана, с остри ъгли,
гладки ръбове с цепковидна форма, обработена хирургически /зашита/ с дължина
2.5 см.; около раната се констатирало
кръвонасядане със синкаво-червен цвят на площ с размери 7/10 см. Според
експертите морфологичната характеристика на описаните наранявания, както и
данните от медицинската документация, дават основание на вещите лица да приемат
категорично, че същите са причинени от действието на предмет с остър връх и
режещ ръб /нож/ и е напълно възможно по начин и време да са получени така както
съобщава пострадалия. Не е възможно тази наранявания да се получат със иззетата
дървена летва със стърчащи пирони. Травматичният оток и кръвонасядане в
областта на челото са причинени от удар с или върху твърд/тъп предмет и е
възможно да са възникнали по време на инцидента. Не съществува според вещите
лица медицински критерий, който да
позволява да се определи поредността на нараняванията. Прободно-порезните
наранявания са локализирани в жизнено важни области, но в конкретния случай
няма данни за проникване в черепната или гръдната кухина, както и засягане на
магистрален кръвоносен съд. Прободно-порезната рана в областта на бедрото, с
дълбочина на раневия канал около 4 см. е била в непосредствена близост до
голямата бедрена вена / вена сафена магна/ и е било засегнато малко клонче от
нея, което е било тромбозирало. Всичко описано по-горе дава основание на
експертите да приемат, че ударите с ножа са нанесени с достатъчно голяма сила
за проникване в дълбочина на тъканите на главата, гръдния кош, бедрото. Само по
дължината на установените при прегледите кожни рани не е възможно да се
определи на характера на прободно-порезното оръжие/ нож /- дължина и ширина на
острието, както и направлението на раневите канали. Анатомичното разположение
на раните /по предната повърхност на тялото/ дало основание на експертите да
приемат, че по време на нанасяне на ударите с ножа пострадалият и нанеслият ги
са били един срещу друг, в изправено положение. Всяко едно от
прободно-порезните наранявания, според вещите лица, само за себе си е причинило
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а
травматичният оток в областта на главата и драскотините са причинили болка.
В хода на досъдебното производство била извършена
съдебно-медицинска експертиза на подс. Е.А.Д., като според становището на
експерта по същия са установени: травматичен оток и кръвонасядане в областта на
лявата скула; разкъсно-контузна рана в областта на главата. Описаните
травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или
върху твърд тъп предмет. Разкъсно-контузната рана е причинила разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК. Останалите травматични
увреждания са причинили болка и страдание.
На подсъдимия Д. в хода на досъдебното производство е била
назначена съдебно-психиатрична експертиза. Според становището на експерта,
подсъдимият не се води на диспансерен отчет, но има данни като потребител на
психиатрична помощ с диагноза „психически и поведенчески разстройства от
употреба на опиоди“. Към момента на инкриминираното деяние той е могъл да
разбира свойството и значението на извършените действия от него и да ръководи
постъпките си. Състоянието му позволява правилно да възприема фактите, да ги
възпроизвежда и да участва в наказателното производство.
В хода на съдебното производство съдът назначи комплексна
съдебно-психитарична и психологична експертиза на подсъдимия, като експертите
също посочват, че подсъдимият не се води на диспансерен учет, но е получавал
психиатрична помощ в ЦПЗ Пловдив ЕООД.
Качеството на психичните му функции към инкриминирания период не е било
нарушено, могъл е да разбира свойството и значението на извършеното.
Характерово е очертан като агресивна личност, като значително надценява
собствените си възможности. В екстремни ситуации е уравновесен с нисък
фрустрационен толеранс, като в емоционален план
е лабилен с ниска способност за саморегулация на поведението му. Не
страда от психично разстройство, при което да
има качествено нарушение на мисленето, емоциите и волята, както и няма
разстройство във възприятно представната сфера. При конкретната обстановка е
имал поведение, определено от личностовите му специфики, преценката на
ситуацията и ситуативни стимули. Качеството на съзнанието, възприята и волевите
актове е било съхранено, както и състоянието му не покрива критериите от
категорията физиологичен афект. В обсъждането вещите лица са посочили, че няма
данни да се приеме, същият да е изпадал в особено психично състояние, което да
е довело до стесняване на съзнанието и възможността за правилна преценка на
обстоятелствата, а поведението му е съотносимо към спецификите на неговата
личност, било е определено от конкретната му преценка на ситуацията, улеснено
от употребата на алкохол и ситуативни стимули.
За да постанови
присъдата си, съдът прие за безсъмнено установена именно описаната по-горе
фактическа обстановка. Същата според съда се установява от следните събрани по
делото доказателствени материали – това са показанията на свид. М.И., на свид.
С.П. /и показанията му частично приобщени от досъдебното производство на
основание чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т.1 от НПК/, Т.Б., С.Б., Т.М., С.Ю., Л.Т.,
Г.Р., отчасти от показанията на свидетелите А.Д. и Д.Н. /по отношение на
присъствието на подсъдимия пред съседния вход на блока/, Б.Б. и свид. К.Г. – по
отношение на обстоятелствата къде, с кого живее подсъдимия, а на свид. Г. и
досежно твръдението, че същият останал пред съседния вход, когато се прибирали
вечерта. По отношение на последно посочените обстоятелства съдът кредитира и
обясненията на подс. Д., както и за това, че той е отишъл до апартамента на
пострадалия, като е носел в себе си нож. Описаната от съда фактология се
потвърждава и от писмените доказателства – от досъдебното производство: заповед
за задържане от 21.08.2016г. /л.5/, характеристична справка /л. 36/, протокол
за оглед на местопроизшестието /л. 76/, ведно с фотоалбум /л.83 и сл./,
протокол за освидетелстване /л.79/ и фотоалбум към него /л. 88-89/, протокол за
доброволно предаване /л. 80/, медицинска документация в копие касаеща
пострадалия М.И. – лист за преглед на пациент, образни и лабораторни
изследвания /л.93-100/, както и изисканите от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД Пловдив
/л. 178-182/, писмо рег. № 1030р-20275/27.09.2016г. на Сектор „Пътна полиция“
при ОД МВР Пловдив, ведно с разпечатка на проба № 163 от техническо средство
Дрегер Дръгтест 5000 АRАМ-0008 от
22.08.2016г. /л.184-186/, писмо изх.№ СА-4539/16.11.2016г. на Сектор „Арести“
ОСИН Пловдив /л. 188-189/, писмо рег.№ 10585р-2235/28.09.2016г. на Дирекция
Национална система 112 - РЦ Кърджали, ведно с приложен диск /л.191/; изисканите
в хода на съдебното следствие – справка съдимост /л.28/, в заверено копие
Експертно решение №2022/08.09.2014г. на Б.Б. /л. 105/, 5 броя епикризи на
детето А. Е. Д. /л. 106-110/, писмо рег.№ 103000-17848/30.05.2017г. на Сектор
„Пътна полиция“ пир ОДМВР Пловдив с разпачетка ан паметта на техническо
средство Дрегер „Алкотест 7410+“ с ARSU 0274 и докладна записка /л.131-133/, писмо рег.№ 432000-7226/01.06.2017г.
на І РУ на МВР Пловдив /л.135/, писмо рег.№ 103000-26458/07.08.2017г. на Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив с приложено ръководство за работа на
техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 /л.221-225/, копие от медицинска
бележка от 23.08.2016г. от д-р С. Л. /л.
228/, характеристика на Е.А.Д. от 11.11.2017г. /л. 290/; така и от протоколите
от експертните заключения на изготвените на дознанието и в хода на съдебното
следствие заключения по назначени експертизи, посочени по-горе и от
веществените доказателства по делото.
Съдът кредитира
всички експертни заключения като изготвени обективно, с необходимите
професионални познания в съответната област.
Няма спор относно
датата и мястото, при които подсъдимият е причинил нараняванията по пострадалия
– те се установяват по несъмнен начин от писмените доказателства - огледния
протокол, писмото от РЦ 112 - Кърджали по отношение времето на подаване на
сигналите, както и от свидетелските показания на пострадалия, членовете на
неговото семейство; самият подсъдим в обясненията си посочва идентични данни, а
така и от показанията на лицата, пристигнали непосредствено след подаване
сигнала до НС 112.
За възникналия
първоначално конфликт между подсъдимия, от една страна и свид. И., от друга
пред входа, гласните доказателства са изобилни. Има обаче противоречие в
събраните доказателства по отношение на обстоятелствата какви точно реплики са
си разменили двамата по телефона и поведението на всеки един от тях пред входа.
По тези обстоятелства съдът прие да даде вяра на показанията на свидетелите
Т.Б. и свид. П., както и на свид. И. поради следното: показанията им в тази
част напълно си кореспондират, както по отношение на репликите, с които
подсъдимият се обърнал към преминаващата свидетелка, така и по отношение
съдържанието на заканите по адрес на свид. И. в проведения телефонен разговор.
Соченият да е присъствал на случилото се свидетел Д.Н. потвърждава, че е чул
подсъдимият да разговаря с някого по телефона, но отрича да е имало агресия в
тона му, както и заплахи за нечий живот или здраве. В същата насока са и
показанията на свид. Д. – баща на подсъдимия, както и обясненията на самия
подсъдим. Същевременно обаче се констатират непреодолими противоречия в
показанията на свид. Н., от една страна
и показанията на свид. Д., от друга – така докато свид. Н. твърди, че само
подсъдимият станал и тръгнал към входа, а баща станал и отишъл едва след като
видял ескалация в отношенията между слезлия И. и Д., то съвсем различна картина
описа свид. Д. – „ние с Е. тръгнахме до магазина за цигари... тръгнахме към
входа, наближихме и от входа излезе М.“ /л.121-гръб/. Свидетелите П., Т.Б. и И.
също посочват, че свид. Д. действително е придружавал сина си към входа при
слизането на И.. Освен това свид. Н. твърди, че Д. и И. се срещнали на средата
между двата входа, на около 20 метра от пейката, където същият е седял /л.
166/, но въпреки твърдяното от него разстояние, отрича да е чул за какво
двамата са си говорели. Това му изявление между впрочем противоречи на
показанията на свид. А.Д. относно мястото на срещата между двамата. И въпреки
изявлението на Н., че бил останал още известно време долу, след което се качил
към дома си, свид. Н. отрича през това време да е имало физически сблъсък между
мъжете. В по-друга насока са показанията на свид. А.Д., според когото още със
слизането си пред входа И. започнал да се заканва на сина му, при което Д.
застанал между двамата мъже „за да не се сбият.“ Предвид изложеното, тъй като
показанията на свид. Н. по отношение на посочените обстоятелства са изолирани и
категорично се опровергават от всички останали гласни доказателствени средства,
съдът приема, че не следва изобщо да се доверява на показанията му.
Съдът намира за
недостоверни показанията на свид. Д. и в частта, когато отрича синът му да е
вадил нож пред входа и отправил закани за убийство към И.. Същият е баща на
подсъдимия, но не неговата заинтересованост поради наличието на близката
родствена връзка е единственото основание на съда да намери показанията му за
недостоверни, а обстоятелството, че показанията му освен нелогични, са и в контраст
с показанията на И. и близките му. Нелогични са показанията на Д., тъй като
описва агресивно поведение от страна И. към сина му пред входа, като И. го
ударил един път в областта на лицето/съдът приема това за верно поради
изложеното и от свид. Т.Б. в разпита й, макар последната да посочва, че ударът
не попаднал в главата/, хем посочва, че е хванал не нападателя И., а ръцете на
сина си, като дори бил застанал с лице към сина си. Ако същият възприема за
агресивен съседа си, логично е да насочи усилията си по усмиряване на същия, а
не към сина си. От друга страна и свид. И., а така и Т.Б. и приятелят й
противно на изложеното от Димови твърдят, че при тази среща подсъдимият извадил
от джоба на панталона си нож, като се заканил на И. с думите „**, ще те заколя“.
Показанията именно на тази група свидетели съдът намира за достоверни. Същите
напълно си кореспондират, а съдът ги намира и за обективно изложени, независимо
от позицията на свид. И. като акцесорна страна в процеса. Видно от разпитаните
пред съда свидетели М., Ю. и Т. – служители в ** и пред тях И. и неговите
близки са изложили абсолютно по идентичен начин развилите се обстоятелства пред
входа още при тяхното пристигане. Разбира се, полицейските служители не са
очевидци, те не представят пред съда личните си възприятия от случилото се, но
показанията им относно споделеното с тях от всеки от семейството на пострадалия
и свид. П., непосредствено след случилото се, подкрепя именно техните
твърдения, останали непроменени и до момента на разпита им пред съда.
Изложените
съображения на съда защо дава вяра именно на показанията на свидетелите И.,
Т.Б. и С.П. за случилото се пред входа, са напълно относими и по отношение на
разказаното от тях за случилото се пред апартамента и на етажната площадка.
Посоченото от тях, че подсъдимият е тропал на вратата е обстоятелство, което се
призна и от подс. Д. в дадените от него обяснения пред настоящия съдебен
състав. Освен това обстоятелство и изложеното от него, че е носел в този момент
нож със себе си, обясненията му по останалите изложени от него факти остават
изолирани и опровергани от останалите гласни доказателства, поради което съдът
намира същите за проява на защитна теза. Съображенията на съда за това са
следните:
На първо място –
изтъкнатият от подс. Д. повод да потърси подсъдимия в дома му - „да се уточнят
и да не влизат в конфликти“ трудно може да обясни решението му да вземе и нож
със себе си. Оправданието, че бил очаквал недобро посрещане, звучи крайно
нелепо. Фактите са, че подсъдимият се е въоръжил с хладно оръжие и посещава в
тъмната част на денонощието дома на свидетел, с когото очевидно не са в добри
отношения, още повече предвид случилото се минути по-рано пред входа. Всъщност
поведението му категорично опровергава даденото обяснение за посещението пред
дома на И.. Подсъдимият сам посочва, че след нападението над него отпреди
година, когато бил пребит, развил „страхова невроза от скандали и подобни
неща“. След като очевидно е очаквал, че ще се стигне до нова конфликтна
ситуация, като имал съмнение, че „И. ще му посегне“ според неговите обяснения,
тогава посещението в дома на подсъдимия не оправдава намеренията му, нито
обяснението му за изпитван страх от насилие. Съдът само ще маркира
противоречие, което долови в обясненията на Д. и на свид. Г.. Подсъдимият
посочи, че само веднъж е бил жертва на физическо насилие, когато бил пребит от
непознати „около година преди това“, като предполагал, че е поръчано от И. /л.
230/. Свид. Г. обяснява, че когато се запознала с Е.Д. преди около 5 години,
разбрала, че същият бил пребит и затова изпитва страх от събирането на повече
мъже. Посоченото противоречие в позициите на двамата не оставя съмнение, че
изложеното от тях по това обстоятелство е единствено с цел да обезпечи
защитната позиция на подсъдимия, че самият той не е агресивна личност и сам не
би търсел конфликт, в частност със съседа си И.. Именно обаче като
несъобразяваща се с чуждото мнение личност подсъдимият се описва от съседите си
И. и Б., като показанията им косвено се потвърждават и от заявеното от полицейските
служители, които са имали наблюдение върху подсъдимия по повод на службата им –
М., Ю., Т.. Показанията на посочените
свидетели като обективни, безпристрастни, съдът кредитира напълно. Именно
показанията на тези свидетели категорично опровергава изложеното от подсъдимия
относно повода да потърси И. в дома му. Всеки един от свидетелите твърди да е
разговарял с подсъдимия при неговото пристигане на етажната площадка. И тримата
полицейски служители са категорични, че пред тях Д. е изложил съвсем различна
от застъпената пред съда версия за причината, поради която се е стигнало до
физическо съприкосновение между него и И.. Като пред полицаите Д. е твърдял да
е бил причакан и нападнат, докато се е придвижвал по стълбите между 4 и 5 етаж.
В тази част обясненията на подсъдимия от досъдебното производство бяха четени
от съдебния състав на основание чл. 279, ал.2 вр. с ал.1, т. 3 от НПК, като
самият Д. определи изложеното от него в хода на досъдебното производство като
„защитна позиция“. Както вече се посочи, съдът намира всяка една от изложените
от подсъдимия тези, касаещи причината, поради която се е намирал на етажа и
поведението на пострадалия и него самия, за неверни.
И в допълнение
защо съдът дава вяра на показанията на свидетелите И., Т.Б., С.П. и С.Б. за случилото
се пред входната им врата и на етажната площадка – същите обстоятелства са
изложили минути след това при посещението на полицейските служители М. и Ю.,
каквито твърдят и пред съда. Непроменените им показания, кореспондиращи помежду
си, а и подкрепени от изготвените в последствие две съдебно-медицински
експертизи на пострадалия относно причинените увреждания и възможното средство,
с което са били причинени, протоколът за оглед на местопроизшествието и
съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства, напълно подкрепят
показанията им. Няма как да се възприеме за достоверна версията на Д., изложена
пред полицейските служители в нощта на 21.08.2016г., че И. сам се бил наранил
след бягството на Д., предвид констатираните и по дрехите на Д., и по стълбите,
и пред входната врата на И. кръв, за която е установено, че е същата, като
кръвната група на пострадалия.
Следва да се
отдели специално внимание на показанията на свидетелите при описание
местоположението на И. и Д., когато
първият е получил всяко нараняване и последователността на действията им, тъй
като се откроиха някои несъответствия в показанията на свид. Т.Б., от една
страна и свидетелите И. и П., от друга. Няма спор и това се установява от
показанията на посочените свидетели и на свид. С.Б., на свид. Р., на
полицейските служители, потвърдено и от единичната и тройна съдебно медицински
експертизи, че на И. са били причинени няколко наранявания, както следва:
травматичен оток и кръвонасядане в лявата половина на челото; наличие на две порезни
рани в лявата половина на челото; драскотина по кожата на лявата скула;
прободно-порезна рана в лявата гръдна половина; дълбока драскотина по кожата на
корема и прободно-порезна рана в областта на дясното бедро.
Според
показанията на И. още с отварянето на вратата възприел посягане от страна на
подсъдимия с ножа към тялото му, придружено с думите „Сега ще ви разпоря, ще ви
заколя всичките“. Свидетелят посочва /л.
88/, че се отдръпнал и „или при първото, или при второто“ посягане към тялото
му подсъдимият го порязал в корема. Като това нараняване посочва да му е
причинено на входната врата на апартамента. Свидетелят обяснява, че се опитал
да отблъсне подсъдимия от себе си и дома като го бил ударил с една летва от
перваз, оставена след скорошен ремонт до вратата. За останалите удари описва да
са били нанесени последователно от подсъдимия докато го е отблъсвал с държаната
от него летва и двамата са се намирали на етажната площадка и на стълбището.
Според свид. П. нараняването в областта на корема пострадалият получил още при
първото замахване от Д. с ножа към тялото му при отварянето на вратата, като
посочва, че самият той го дръпнал – „и добре, че го дръпнах, защото червата му
щяха да изкочат“ /л. 112/. Свид. И. посочва, че след това му бил нанесен и втори
удар с нож в областта на мишницата /свидетелят посочва „ми заби ножа“/, а след
това почувствал силен удар по главата, последван от втори. Последното като
поредност нараняване според пострадалия – в областта на дясното бедро - е
получил на стълбището. Напълно кореспондиращи в тази част с показанията на И.
са тези на свид. П., който описва второто нараняване в областта на сърцето,
когато двамата мъже се намирали още в началото на стълбището, последвано от
удар с ножа в областта на главата /в ляво на челото и на самото стълбище – в
крака/. Освен това позицията му е била такава, че е позволявала да възприеме
ясно поведението на мъжете/посочва отзад и леко встрани от И./. По-различни
обстоятелства свидетелят посочва в показанията си на досъдебното производство, приобщени
от съда в тази им част по реда на чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т.1 от НПК, където
твърди, че всички наранявания пострадалият получил, докато двамата са се
намирали на стълбището. В съдебно заседание обаче свидетелят бе категоричен, че
първото нараняване в корема пострадалият получил, докато се намирал до вратата
на апартамента си. Именно тези му показания съдът намира за достоверни и не
само поради обстоятелството, че са в унисон с показанията на И. и Т.Б.. Тук
следва да се отчете, че същият е бил разпитан на досъдебното производство
часове след случилото се и сам свидетелят посочва, че в този момент е бил много
стресиран, което логично предполага известна хаотичност в изложението му. Както
се посочи обаче, неговите показания напълно кореспондират с тези на свид. И. и
съдът не ги поставя под съмение.
Показанията на
свид. Т.Б. досежно това къде се е намирала при отварянето на вратата от свид.
И., както и за придвижването на мъжете от входната врата към етажната площадка
и стълбите, се подкрепят от тези на свид. И. и П.. Що се касае до възприетите
от същата наранявания по тялото на И., то следва да се отбележи, че от
позицията, която е заемала към момента на отваряне на вратата – намирала се е
зад телата на приятеля си и на свид. И., а последният значително превъзхожда
свид. П. по височина и килограми, по-трудно е било да възприема действията на
мъжете. Затова и свидетелката сочи, че „горе аз нямах толкова добра видимост“
/л. 209/, но е категорична, че първият удар по И. е бил нанесен от Д. още при
отварянето на врата в областта на корема. Именно поради позицията й зад мъжете,
следва за по-достоверни да се приемат показанията на свид. П. относно посоката
на движение на ножа при този удар /отгоре надолу/, а не както сочи свид. Т.Б..
Описаните от същата травматични увреждания по доведения й баща обаче напълно
кореспондират с показанията на членовете на семейството й, поради което съдът
им се доверява напълно. В заключение следва да се посочи, че показанията и на
тази свидетелка не остават изолирани и няма основание също така съдът да ги
постави под съмнение, независимо от възрастта й. Това не означава, че
депозираните показания не почиват на реално случили се и възприети от нея
събития, нито на неправилно възпроизвеждане на същите. Детето, каквато се явява
свид. Т.Б. по смисъла на КПД, е равностоен участник в процеса и неговите
показания в никакъв случай не биха могли да бъдат подценявани или
пренебрегвани, още повече, когато същите не остават изолирани, а се подкрепят и
от други доказателства.
По отношение на
свид. С.Б., следва да се посочи, че същата не е била пряк свидетел, като
пресъздава разказано й от останалите очевидци. Освен това посочи, че е била в
шок и не е могла да реагира адекватно, дори при факта, че непълнолетната й
дъщеря се намира навън, а същевременно от виковете на П. е разбрала, че
нападателят има нож. Независимо от това, показанията на същата за състоянието
на И. веднага след случилото се, за възстановяването му и отношенията им като
цяло с подсъдимия, съдът намира, че като подкрепени от показанията на свид. И.
и полицейските служители, следва да кредитира изцяло.
Съдът приема за
установено, че в нито един момент летвата или част от нея /тъй като по
твърдение на свидетелите И. и П. тя се била счупила в един момент на две/, не е
попадала в ръцете на друг, освен на пострадалия. В тази насока съдът също
приема с доверие твърденията им, като взаимно подкрепящи се. В тази връзка
съдът приема за неверни показанията и на свид. Б. относно това какво е видяла,
след като е чула глъчката на етажа. Първо, самият Д. не твърди да е търсел
вечеря в дома си и да е отварял хладилника, така, както сочи неговата майка.
Освен това, пострадалият едва ли е знаел предварително, че подсъдимият ще реши
по това време да посети долния апартамент, че да го причаква на етажната
площадка. Показанията й, че синът й не е държал нож при физическия сблъсък на
етажната площадка противоречи дори на неговите собствени обяснения, а
убедеността й, че в този момент И. бил облечен с тениска, драстично контрастира
на показанията на останалите свидетели, според които бил гол до кръста. Не си
съответстват показанията на тази свидетелка дори с обясненията на собствения й
син, който твърди, че веднага хукнал надолу по стълбите и излязъл от входа, а
според Б. отворил вратата на бащиното си жилище, където призовал да извикат
полиция. Предвид така изложените противоречия в показанията на тази свидетелка
с останалите гласни доказателства, а и предвид близкото й родство с подсъдимия,
съдът приема показанията й за недостоверни и следва изключая обстоятелството
къде живее синът й и с кого, да бъдат отчетени като недостоверни.
Показанията на
свид. Г. съдът намира също за необективни и то не само поради факта, че същата
живее на семейни начала с подсъдимия. Според свидетелката веднага след
„търпаната“, която се чула на етажа, подсъдимият влязъл в дома им, целия окървавен, държал тениската си, като я
бил сложил на главата и заявил, че го нападнали. Първо – изложеното от нея
противоречи с обясненията на самия Д., че веднага след случилото се побягнал надолу
по стълбите; противоречи и с показанията на свид. Б., според която именно тя
първа уведомила снаха си, че навън се били сбили.
Всички останали
свидетели, включая подс. Д. сочат, че обстоятелствата пред входната врата и
етажната площадка са се развили твърде динамично, като след нанасянето на
последния удар, попаднал в дясното бедро на И., Д. побягнал по стълбите надолу,
като се бил отправил в посока намиращи се наблизо ЖП линии.
Назначените в
хода на досъдебното производство две съдебно-медицински експертизи установяват
травматични увреждания по И. в съответствие с неговите твърдения - касае се за
две порезни рани в лявата половина на челото, една прободно-порезна рана в
лявата гръдна половина и една прободно- порезна рана в областта на дясното бедро,
драскотина по кожата на лявата скула, дълбока драскотина по кожата на предна
коремна стена. Заключението на експертите-съдебни медици от тройната
експертиза, че същите са причинени от действието на предмет с остър връх и
режещ ръб - нож и е напълно възможно по начин и време да са получени така,
както е съобщил пострадалия, кореспондира с неговите показания. Този си извод
са обосновали с морфологичната характеристика на описаните наранявания, както и
данните от медицинската документация. Становището на вещите лица, че не е
възможно тази наранявания да се получат със иззетата дървена летва със стърчащи
пирони, категорично опровергава и тезата на свид. Б., според която синът й
държал в ръцете си единствено летва, с която се защитавал.
Становището на вещите
лица от тройната съдебно-медицинска експертиза е, че не съществува медицински
критерий, който да позволява да се определи поредността на нараняванията, като
прободно-порезните наранявания са били локализирани в жизнено важни области,
без в конкретния случай да има данни за проникване в черепната или гръдната
кухина, както и засягане на магистрален кръвоносен съд. Експертите изрично са
посочили, че прободно-порезната рана в областта на бедрото, с дълбочина на
раневия канал около 4 см. е била в непосредствена близост до голямата бедрена
вена / вена сафена магна/ и е било засегнато малко клонче от нея, което е било
тромбозирало. Становището на вещите лица е в синхрон с показанията на свид. И.,
който посочва последвали усложнения с раната на крака му. Всичко описано
по-горе е дало основание на експертите да приемат, че ударите с ножа са
нанесени с достатъчно голяма сила за проникване в дълбочина на тъканите на
главата, гръдния кош, бедрото.
Въпреки, че
според същите вещи лица само по дължината на установените при прегледите кожни
рани не е възможно да се определи характера на прободно-порезното оръжие /нож/-
дължина и ширина на острието, както и направлението на раневите канали, то в
тази насока следва да се отчетат непротиворечивите показания на свидетелите И.,
П. и Т.Б., според които острието на ножа е било с дължина около 10 см. /тук
варират в известна степен показанията им, но и тримата са категорични, че
острието е било дълго минимум около 10 см./, а според свид. П. – и с широчина
около 2 см. Следва да се отчете все пак краткия момент, в който са го възприели
– пред входа /дават сходно описание и на дръжката на ножа като светла на цвят/
и горе на етажа. Действително средството не е намерено, като непротиворечивите
и неопровергани показания на свидетелите относно вида на ножа, дават основание
съдът да приеме за установено нож с посочени от тях характеристики.
Заключението на тройната СМЕ подкрепя показанията на тези свидетели и досежно
разположението на телата на подсъдимия и пострадалия към момента на нанасяне на
ударите.
На подсъдимия
също са били причинени увреждания. Изготвената съдебно-медицинска експертиза
посочва по същия да са констатирани следните увреждания - травматичен оток и
кръвонасядане в областта на лявата скула; разкъсно-контузна рана в областта на
главата. Според експерта те са причинени по механизма на удар или притискане с
или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да са получени така,
както се съобщава в предварителните сведения, като разкъсно-контузната рана е
причинила разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК.
Останалите травматични увреждания са причинили болка и страдание. Експертното
заключение е в подкрепа не само показанията на свид. Р. и на полицейските
служители относно състоянието на подсъдимия към момента на тяхното пристигане,
но и на пострадалия, който посочи, че го
удрял по главата с летва при опита си да го отблъсне от дома и семейството си.
Приложеният по делото протокол за освидетелстване на лице също потвърждава
посочените констатации.
Обстоятелството,
че подсъдимият е бил употребил алкохол преди случилото се остава категорично
установено не само от показанията на полицейските служители, разговаряли с Д.,
но и на свид. П.. Извършеният на подсъдимия тест с техническо средство- Алкотест
7410+ несъмнено показва наличието на алкохол в издишания въздух, като
устройството е отчело 0,93 промила.
Съдът не поставя
под съмнение показанията и на другото техническо средство, установило наличието
на опиати в слюнката на подсъдимия – Дрегер Дръг тест 5000, но не възприема за
доказано по несъмнен начин твърдението на държавното обвинение подсъдимият да е
употребил преди инкриминираното деяние наркотични вещества извън приетия от
него метадон по повод на провежданото му лечение. Видно от медицинската бележка
на д-р Л. /л. 228/, Д. към този момент е в тежка форма на хероинова зависимост
и е бил лекуван ежедневно с метадон в количество 15 мл. Същевременно ноторно
известно е, че опиатите са химични вещества /опиум/, общо наименование както за
морфин, така и за кодеин, тебаин и др., за някои полусинтетични опиати –
хероин, диацетилморфин и др., така и за синтетично произведени опиати като
метадона /виж и „Наркотиците-почти всичко за тях“-автор Юлиан Караджов“/. Видно
и от техническото ръководство на техническото средство Дрегер Дръг Тест 5000 /
л.224-225/, някои субстанции повлияват положително на теста, включително не
само нелегалните такива /наркотични вещества/, но дори и химически подобни
субстанции, като например отпускани по рецепта или без рецепта медикаменти.
Т.е. тестът реагира на групи анализирани агенти /група наркотични вещества/ с
подобна химична структура и положителният резултат означава, че в пробата се
намират такива субстанции над границите на откриваемост. В случая техническото
средство не определя конкретния вид опиат, а единствено, че в слюнката на
тестваното лице Д. е отчетено наличие на такъв над границите на откриваемост и
при данни за ежедневен прием на метадон, твърдението на прокуратурата за това,
че е приел и други наркотични вещества, не може да бъде споделено. Единствено
допълнителен лабораторен анализ би могъл с категоричност да посочи конкретния
вид на опиата. В случая такъв не е правен.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така
установеното от фактическа страна, настоящият състав е на становище, че
подсъдимият Е.А.Д. е осъществил състава на престъплението по чл. 115 вр. с чл.
18, ал.1 от НК, тъй като на 21.08.2016г., около 21:50 часа, в град Пловдив,
бул.**, на стълбището между ет. 5 и ет. 4, е направил опит умишлено да умъртви
М.И. ***, с ЕГН **********, като деянието е останало недовършено по независещи
от дееца причини.
От обективна
страна доказателствата установяват безспорно, че на инкриминираната дата и
място същият е предприел действия, целящи умъртвяването на съседа си М.И. с
нанасянето на удари с нож в жизненоважни области на тялото – корем, в областта
на сърцето, главата, както и в дясното бедро. Търсеният резултат не е
постигнат, тъй като пострадалият успял да отблъсне с поведението си подсъдимия,
а и поради оказаната му медицинска помощ. Предвид това, независимо, че
подсъдимият направил необходимото за постигане на целения резултат, с
нанасянето на ударите със средство, годно да причини смърт в жизненоважни
области, то поради ненастъпването му, съдът възприе предложената от прокурора
правна квалификация на деянието – довършен опит към убийство. Изпълнителното
деяние е завършено, тъй като подсъдимият
е реализирал необходимото, но не са се случили предвидените в закона и искани
от дееца обществено опасни последици – смъртта на И.. Обстоятелството, че
подсъдимият, изненадан от оказаната му съпротива от страна на пострадалия, сам
е побягнал по стълбището, не означава доброволен отказ, тъй като опитът е
довършен. Обективно той е сторил необходимото за осъществяването му. Нанасянето
още на първия удар с нож в областта на корема на пострадалия е провокирал
неговата ответна реакция, като И. е взел дървена летва, с която е ударил
подсъдимия по главата. Независимо от проявената съпротива от страна на
пострадалия, това не е демотивирало подсъдимия, който, както се посочи, е
продължил с нанасянето на удари с ножа по тялото на пострадалия, при това в
областта на сърцето, на главата, на бедрото. Последващото му бягство и
сигнализиране минути след това на единен спешен номер 112, демонстрира желание да
оневини себе си, като се представи за жертва на агресия от страна на съседа си.
Ударите по
пострадалия са нанесени с нож с посочените характеристики, като няма спор, че с
такъв нож може да се причини смъртоносно нараняване. С оглед локализацията на
тези увреждания, преценя се, че ударите са нанесени в области от тялото на
пострадалия, осеани с жизненоважни органи и системи, при което единствено
налагащият се извод е, че подсъдимият е търсел умъртвяването на съседа си.
Видно от заключението на тройната СМЕ ударите с ножа са нанесени с достатъчно голяма сила за проникване в
дълбочина на тъканите на главата, на гръдния кош, бедрото. Така деецът е
въздействал върху организма му по начин да предизвика биологичната му смърт.
Поради съпротивата на последния, оказването на медицинска помощ, намесата на
свид. П., леталният резултат не е настъпил и престъплението е останало
недовършено.
Категорично не
може да се възприеме предложената от защитата теза за действия на подсъдимия
при условията на неизбежна отбрана. Деецът не може да се позовава на неизбежна
отбрана, след като пръв е употребил насилие спрямо пострадалия. А както се посочи, доказателствата
установяват, че подсъдимият е нападнал пострадалия с нож, като последващото
активно противодействие на И. – вземането на летва, нанасянето на удари с нея
по тялото на подсъдимия, е изцяло в опит да отблъсне нападателя далеч от себе
си и от дома му, където по същото време са се намирали близките. Въпреки това,
както се посочи, подсъдимият е продължил с ударите с нож в жизненоважни области
на тялото на пострадалия. Пострадалият пък има право в този случай да се
защитава от противоправното поведение на подсъдимия /Постановление
12/29.11.1973г. по н.д. 11/73 г. на
ППВС, виж и Решение № 64/03.04.1998г. на ВКС по н.д. № 268/97г./. Липсата на
условията на неизбежна отбрана изключва въпроса дали е налице превишаване на
нейните предели поради уплаха или смущение. Т.е. тук изобщо не може да се
поставя въпроса дали стореното от подсъдимия попада в хипотезата на чл. 119 от НК, евентуално за да се преценя дали е извършено при уплаха или смущение
/Решение № 350 от 27.VII.1984 г. по н. д. № 343/84 г., I н. о., Решение № 258 от 2.06.2010 г.
на ВКС по н. д. № 157/2010 г., II н. о. НК/.
Следва да се
обсъди и възможността поведението на подсъдимия да е протекло на фона на
състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка
обида или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било
възможно да настъпят тежки последици за виновния или неговите ближни.
Доказателствата установяват единствено предходно конфликтно проявление между
двамата пред входа малко по-рано същата вечер. Установява се според съда при
тази ситуация пострадалият да е ударил с ръка подсъдимия, както се сочи от
свид. Д. и свид. Т.Б.. Дори и да се приеме обаче, че в резултат на това
поведение на пострадалия подсъдимият се е подразнил, последното не е достатъчно
основание да се преценят последващите му действия като осъществени при
физиологичен афект. Не съществува съмнение за помрачаване или някакъв вид
стесняване на съзнанието на подсъдимия – от една страна той сам не описва
подобно поведение /а и е минало известно време след първоначалния конфликт пред
блока/, наред с това обясненията му са забележително последователни и логично
отстояващи избраната от него процесуална позиция. За да се приложи този привилегирован състав е необходимо деецът да е изпаднал в такова състояние, при
което съзнанието му е овладяно до такава степен от чувствата, че поведението му се определя предимно от тях.
Липсват доказателства подсъдимият да е бил в такова душевно състояние. Като
напълно адекватно описват поведението му и полицейските служители, контактували
с него след случилото се. Действително същите сочат да са усетили употребата на
алкохол от същия, но не и в степен да попречи на възможността му адекватно да
обяснява случилото се, според собствената му позиция. Предходният конфликт с
пострадалия пред входа и употребения алкохол съществено са намалили
възможностите му да се противопостави на подтика да нарани съседа си, но това
ще бъде отчетено единствено при индивидуализиране на наказанието. В допълнение
към изложеното е и становището на вещите лица от комплексната
съдебно-психологична и психиатрична експертиза, според които при подекспретния
няма данни за състояние на афект, с характерното за него стеснително съзнание
под влияние на силни емоции. В действията на Д. не се установява мощна,
свръхмерна агресивност и разрушителност, характерни за физиологичния афект,
няма данни за афективно стеснение на съзнанието, предизвикани от силно
психотравмиращо събитие. Силните афективни преживявания са съпроводени от
вегетативни реакции, но такива в случая не са констатирани и не се описват от
свидетелите. Липсва преживяване на помрачено съзнание, налудни изживявания и
нарушения във възприятията, поради което не може да се приеме и патологичен
афект.
Последващото му
поведение – първоначално на настояващ за компетентна намеса по тел. 112, а след
това - на разстроен човек, плачещ по телефона, се обяснява от експертите,
изготвили комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза, кат
опроява на фрустрационния толеранс, свързано с личностовите му особености.
Емоционалното състояние на подсъдимия след случилото се е съответно на
личностовите особености, но към инкриминирания момент когнитивните, емоционални
и поведенчески процеси са в границите на нормалната психологична реакция.
Като се имат предвид обстоятелствата, при които е осъществено
посегателството, не може да се приеме, че подсъдимият е искал причиняване на
телесна повреда или е действал при евентуален умисъл, т.е. наред с целения резултат да е допускал, че може да настъпи и смъртта на
съседа му, но да се е отнесъл безразлично към нея. В случая използвайки нож,
насочвайки го в жизнено важни области и наранявайки ги, подсъдимият е съзнавал,
че неизбежно и закономерно, с положителност ще настъпи смъртта на ГИ и ЧО, т.е.
налице е пряк, а не евентуален умисъл за убийство. В допълнение като обективно
проявление на намерението му, следва да се отчетат използваните от него закани
за причиняване смъртта на пострадалия чрез употреба именно на хладно оръжие.
Умисълът на дееца се извлича от поведението, в което се е обективирал, а не от
твърденията му след извършване на престъплението.
Ето защо, съдът
намира, че същият е действал при пряк умисъл, като е съзнавал противоправността
на стореното, искал е и е целял настъпването на обществено опасните последици.
Становището и на изготвената в хода на досъдебното производство СПЕ, а така и
на експертите от комплексната СППЕ е, че подс. Д. към момента на
инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значението на
извършените действия от него и да ръководи постъпките си. Състоянието му
позволява правилно да възприема фактите, да ги възпроизвежда и да участва в
наказателното производство.
От защитата се
изтъква липса на мотив, на вътрешни подбуди за подсъдимия да лиши от живот
пострадалия. Мотивът се отнася до субективната страна на деянието и чрез него
се формира умисъла у дееца. Тук съдът отчита недобрите отношения между
подсъдимия и семейството на пострадалия. Проявената от подсъдимия агресия –
словесна и физическа по адрес на пострадалия показват съзнаване и искане на
резултата, като и заключението на КСППЕ определя характерово подсъдимия като
агресивна личност, желаещ постигане на целите си без да се съобразява с
действителността и последствията, с нисък фрустрационен толеранс, лабилен в
емоционален план, с ниска способност за саморегулация на поведението.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Предвиденото
наказание за престъплението по чл. 115 вр. с чл.18, ал.1 от НК е лишаване от
свобода от десет до двадесет години. Съдът съобрази следните обстоятелства като
отегчаващи такива: лошите характеристични данни предвид отбелязване в справката
съдимост за предходно осъждане на лицето, по което е реабилитиран, показанията
в тази насока на разпитаните полицейски служители и свид. Б., определящи го
като конфликтна и агресивна личност, несъмнено високата обществена опасност на
деянието, предвид засегнатите обществени отношения, съпроводено и със закани за отнемане живота на свид. И..
От друга страна
съдът преценя ангажираността на подсъдимия като баща на две малолетни деца,
причинените телесни повреди на пострадалия, които следва да се квалифицират
като леки такива, младата възраст на подсъдимия. Други смекчаващи обстоятелства
/вкл. и изключително такова/ съдът не констатира. От друга страна обаче, следва да се има предвид и разпоредбата на
чл. 58 б.“а“ от НК. За да се приложи тази разпоредба, съдът съобразява и
обстоятелствата по чл. 18, ал.2 от НК извън недовършеността на престъплението.
Т.е. самият законодател дава възможност за преценка дали едно наказание под минималния предвид в
нормата размер, ще постигне критерият за справедливост, като се вземе предвид
степента на осъществяване на намерението на дееца. Съдът намира, че е изправен
именно пред подобна възможност, защото наказание лишаване от свобода в размер
на шест години е напълно съответно на тежестта, обществената опасност,
моралната укоримост на извършеното престъпление, като е съобразено и с
личностния профил на подсъдимия.
Наказание в тези граници гарантира не само възможността на подсъдимия да
преосмисли поведението си, като го поправи за в бъдеще, но и е достатъчно
предупреждение за останалите членове на обществото.
С оглед размера на
така наложеното наказание, налице е основание по реда на чл. 57, ал.1, т.2,
б.“а“ от ЗИНЗС наказанието си подсъдимият да изтърпи при първоначален строг
режим. Тъй като същият е бил задържан – първоначално по реда на ЗМВР, след това
с постановление на прокурора на основание чл. 64, ал.1 от НПК и с МНО
„Задържане под стража“, следва това време да се приспадне от изтърпяване на
наказанието му на основание чл. 59, ал.2 вр. с ал.1, т.1 от НК, считано от
21.08.2016г., откогато същият е реално задържан, до влизане в сила на
присъдата.
По делото има
приобщени веществени доказателства. Част от тях следва да се унищожат като вещ
без стойност след влизане в сила на присъдата, като това са парче кафяв
балатум, 2 броя парчета бежаво-кафяв
балатум, 5 броя марлени тампони, 2 броя парчета дърво с правоъгълна форма,
марлен тампон с червено-кафяво зацапване. Що се отнася до тениската - бяла на
цвят с надпис "Адидас", същата следва да се върне на правоимащото
лице - Е.А.Д. след влизане на присъдата в сила.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Описаното по-горе
вредоносно противоправно поведение на подсъдимия обуславя предпоставките за
ангажиране на неговата гражданска отговорност по реда на чл. 45 от ЗЗД с
репариране на причинените на пострадалия негативни последици. Гражданският ищец
претендира обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания
в следствие на опита за умъртвяване от страна
подсъдимия, довел до причинените телесни увреждания – порезните рани в
областта на главата, прободните рани в лявата гръдна половина и в областта на
дясното бедро и порезната рана в областта на корема. Наред с това претендират
се и за последвалите нараняванията неудобства и ограничения през
възстановителния период, преживения страх от настъпване на смъртта и опасност
за здравето му. Искът е доказан по основание.
При определяне на размера му съдът изходи от тежестта на причинените
увреждания /касае се за леки телесни увреждания, но част от тях в жизненоважни
области – в областта на лявата гръдна половина, главата/, в близост до големи
кръвоносни съдове – травмата в дясното бедро, от които може да се прецени
изпитаните от пострадалия физически болки, още повече, че всички те са в
различни части от тялото му – глава, торс, крайник, от обичайната болезненост,
поради наложилите се медицинска помощ, принудителното понасяне на ограничения в
придвижването, в обичайни ежедневни дейност, включително значително
ограничената работоспособност, за която пострадалият и свид. С.Б. разказаха. Не
може да бъде споделено възражението на защитата, че травмите му не били
сериозни, след като е напуснал болницата още същата вечер. Видно от изготвената
медицинска документация, И. сам е отказал хоспитализация, а причината бе
споделена с него в съдебно заседание – тъй като към този момент не е знаел дали
подсъдимият е задържан, а семейството му – в безопасност. Освен физическите
болки следва да се прецени и преживяната психическа травма, осъзнаването за
нападение пред собствения му дом в присъствието на членовете на семейството му.
Тези негативни за пострадалия последици се установяват по несъмнен начин от показанията на същия и на неговите
близки /свидетелите Т.Б., С.Б., С.П./, от писмените доказателства /медицинската
документация/. Не се опровергават твърденията му за продължаващ физически
дискомфорт при предприемането на иначе обичайни трудови задължения и към
момента на изслушването му пред съда, както и че продължава да изпитва
остатъчно чувство за страх и тревожност. Ето защо, съдът преценя, че реалните
болки и страдания на пострадалия – физически и психически такива, които е
претърпял в следствие на деянието, ще намерят справедливо репариране чрез
сумата от 10 000 лв., поради което и гражданската претенция бе
удовлетворена до този размер. Над посочената сума до пълния предявен размер,
съдът намери искът за недоказан. Присъди
се и акцесорната претенция за законна лихва, претендирана от гражданския ищец,
считано от датата на деликта – 21.08.2016г.
В тежест на
подсъдимия се възложиха и претендираните от частния обвинител и граждански ищец
разноски, които е направил за повереник в настоящото производство, а именно –
сумата от 1 000 лв., които видно от представения договор за правна помощ е
заплатил изцяло и в брой. На основание чл. 189, ал.3 от НПК в тежест на
подсъдимия се възложиха и направените по делото разноски, които следва да
заплати, както следва: по сметка на ОД на МВР – гр. Пловдив сумата от 1 179,70
лева, представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство, по
сметка на Окръжен съд – Пловдив сумата от 730 лева, представляваща направени
разноски в хода на съдебното производство, както и в полза бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд Пловдив –
сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск, който се дължи на основание чл. 189, ал.3 от НПК вр.
чл.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
По изложените
мотиви съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: