Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
V-94 Година 2018,
19 октомври гр.Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, пети въззивен граждански състав
на двадесети септември
година две хиляди и осемнадесета,
в
откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.мл.с.ВАНЯ
ВАНЕВА
секретар Таня Михова
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско
дело № 1116 описа за 2018 година
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ
„НЕФТОХИМИК БУРГАС 1962“ АД, ЕИК *********, против решение № 1009 от 21.05.2018
г. по гр.д.9545/2017 г. по описа на Бургаски районен съд, В ЧАСТТА, с която въззивното дружество е осъдено да заплати
на Д.В.Н. ***, обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди:
болки, страдания, стрес, уплаха, физически и
психически дискомфорт, от счупване на костите на носа, лявата скула и горната челюст,
както и на зъб, причинени
при трудова злополука, настъпила на 09.09.2017 г., при изпълнение на трудовите му задължения, участвайки във футболен мач – като вратар, на стадиона на
ПФК “Локомотив“, в гр.София, НАД сумата от 5 000 лв до
присъдения с решението размер от 10 000
лв, ведно със законната лихва върху
нея, считано от 21.12.2017 г. до окончателното й изплащане, сумата 286.68 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 09.09.2017 г. до 20.12.2017 г., както и сумата 656 лв. – разноски по делото за
адвокатско възнаграждение. Твърди се, че решението
на БРС в обжалваната част е неправилно и необосновано. По-конкретно се твърди,
че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, първоинстанционният
съд не е съобразил поотделно и в съвкупност, че: от получените от ищеца травми,
според експертното заключение, няма да останат трайни увреждания, като дори към
момента на проведения от вещото лице преглед, е установено, че липсват белези и
следи от увреждането, козметични или други външни дефекти и деформации; престоят
на ищеца в болнично заведение е бил кратък и е протекъл гладко; липсват данни
за последващо влошаване на здравословното състояние на ищеца; поради ниската
възраст на ищеца, оздравителните и възстановителните процеси протичат по-лесно;
ищецът е напълно възстановен и може да продължи да се състезава професионално;
показанията на св.Д. е следвало да се преценяват с оглед разпоредбата на чл.172
от ГПК, предвид това, че е майка на ищеца. Претендира се отмяна на решението на
БРС за разликата над сумата от 5000 лв до присъдения размер от 10 000 лв -
обезщетение
за претърпените от последния неимуществени вреди: болки, страдания, стрес, уплаха, физически и психически дискомфорт, от счупване
на костите на носа, лявата скула и горната челюст, както и на зъб, причинени при трудова злополука,
настъпила на 09.09.2017 г., при изпълнение на трудовите му задължения,
участвайки във футболен мач – като вратар, на стадиона на ПФК “Локомотив“, в
гр.София, и постановяване на решение, с което искът се отхвърля за разликата
над 5000 лв до присъдените 10 000 лв. Не се сочат нови доказателства.
Въззиваемият Д.В.Н. оспорва въззивната жалба с писмен отговор в законовия срок.
Твърди се, че първоинстанционният съд е уважил иска, съобразявайки както
събраните по делото доказателства, така и нормата на чл.52 от ЗЗД, като е
постановил правилно и обосновано решение. Сочи се, че обстоятелството, че
ищецът е млад не означава, че е без праг на болка. Твърди се, че БРС е отчел
както преживените от ищеца болки и страдания, така и всички съпътстващи
увреждането неудобства – емоционални, физически и психически и е съобразил с
тях размера на обезщетението. Претендира се потвърждаване на обжалваното
решение и присъждане на разноски. Също не се
сочат нови доказателства.
Въззивната
жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,
от легитимирано лице, поради което е допустима.
С
оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
намира от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстнационния съд е образувано по исковата молба
на въззиваемия Д.Н. за осъждане на въззивното дружество да му заплати сумата
от 15 000 лв представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени
вреди, обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода от 09.09.2017 г. до 20.12.2017 г. в размер на 367,40 лв,
както и законна лихва върху главницата от 15 000 лв считано от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане. Твърди се, че ищецът
е работил при ответника, като “професионален
спортист – футболист”, по трудов договор от 06.09.2017
г., със срок на действие до 31.05.2018 г., като по време на
трудовото правоотношение, на 09.09.2017 г., при изпълнение на трудовите си задължения, участвайки във футболен мач, като вратар на стадиона на
ПФК “Локомотив“, в гр.София, при избиване на топката ищецът се е сблъскал със
съотборник и е получил контузии на главата. В УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов“ ЕАД, където
ищецът е бил откаран по спешност и хоспитализиран, е констатирано, че ищецът
има счупване лицевите и на челюстните кости. При извършената оперативна
интервенция е установена окончателна диагноза – счупване на костите на носа, на
скулите и горната челюст, както и на зъб. Престоят на ищеца в болничното
заведение е бил 6 дни, но възстановителният период е бил бавен, ищецът е бил
във временна нетрудоспособност, продължаваща и до завеждането на иска. Твърди
се, че се касае за трудова злополука,
която е била
декларирана от работодателя, и приета за
такава, по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО,
с
разпореждане от 23.10. 2017 г. на ТП на НОИ, гр.Бургас. Твърди се, че в резултат на трудовата злополука, ищецът е понесъл силни болки, стрес, уплаха, физически и психически
дискомфорт, които продължават и към момента на предявяване на иска; лишен е бил
от възможността повече от три месеца да упражнява своята професионална дейност,
както и да развива и подобрява спортните си умения.
Предявените
искове са правно основание чл.200, ал.1 от КТ, вр.чл.55, ал.1 от КСО, и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Ответникът e представил в законовия срок писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете както по основание, така и
по размер. Признава съществуването на трудовото правоотношение между страните, претърпяването
от ищеца на описаните в исковата молба увреждания, имащи характера на трудова
злополука, по описания в исковата молба начин, но се твърди уврежданията не са
такъв интензитет, че да причинят на ищеца болки и страдания в обема, който се
твърди. Ето защо се сочи, че размерът на претендираното обезщетение за
неимуществените вреди е завишен. При условията на евентуалност е заявено
възражение за прихващане със сумата от 2 402 лв., представляваща заплатени
от ответника разходи за оперативните интервенции на ищеца. Заявено е и искане
за приспадане от евентуално определеното от съда обезщетение на получените от
ищеца обезщетения по обществено осигуряване от НОИ.
С
обжалваното решение съдът е приел иска за частично основателен и доказан и е осъдил въззивното дружество да
заплати на ищеца сумата 10 000 лв, представляваща обезщетение за
претърпените от последния неимуществени вреди: болки, страдания, стрес, уплаха, физически и психически дискомфорт, от счупване
на костите на носа, лявата скула и горната челюст, както и на зъб, причинени при трудова злополука,
настъпила на 09.09.2017 г., при изпълнение на трудовите му задължения, ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.12.2017 г. до
окончателното й изплащане; сумата 286,68 лв – обезщетение за забавено плащане
за периода от 09.09.2017 г. до 20.12.2017 г., както и сумата 656 лв
– разноски по делото, като за разликите над тези суми до пълните предявени
размери, съответно – от 15 000 лв за главницата и 367.40 лв за мораторната
лихва, исковете са отхвърлени като неоснователни. Със същото решение е
отхвърлено направеното от ответното дружество възражение за прихващане със
сумата от 2 402 лв, представляваща заплатени от дружеството-работодател
разходи за оперативните интервенции на ищеца във връзка с трудовата злополука и
ответникът е осъден да заплати по
сметка на БРС сумата от общо 531,47 лв – за държавна такса и за
съдебно-медицинска експертиза.
Първоинстанционното
решение е обжалвано само от ответника и, както изрично е посочено във
въззивната жалба, само в частта за присъдено обезщетение за неимуществени вреди
над сумата 5 000 лв до присъдения размер от 10 000 лв, присъдено
обезщетение за забава и осъждане на ответника да заплати на ищеца разноските по
делото. Ето защо спорът е висящ пред настоящата инстанция само в посочените
обжалвани части, а в останалата, необжалвана част, решението на БРС е влязло в
сила.
При
извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът констатира, че обжалваното
решение е валидно. В обжалваната част, подлежаща на проверка относно
допустимост, решението е и допустимо.
По
наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
Видът
(травма на лицето, изразяваща се в счупване на кости на носа, счупване на
костите на лявата скула, сцепен клепач, счупване на зъб), характера, начина на
настъпване на увреждането на ищеца, както и обстоятелството, че то представлява
трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО, не са спорни между
страните. Не е спорно и наличието на трудово правоотношение между страните към
момента на причиняване на увреждането. Не е спорно, че в резултат от получените
травми по време на футболния мач, ищецът е претърпял две оперативни интервенции
(и двете под обща анестезия), при които е извършено възстановяване на
правилната конфигурация на носната пирамида чрез наместване на носните кости
(на 11.09.2017 г.), и е поставена плака, фиксирана с винтове на счупената кост
на лявата скула (на 13.09.2017 г.), като плаката не е свалена и до настоящия
момент. Не е спорно, че престоят на ищеца в болничното заведение е бил 6 дни,
след което ищецът е бил във временна нетрудоспособност до началото на м.март
2018 г., т.е.шест месеца.
Спорно
по делото е отговаря ли по размер присъденото обезщетение за неимуществени
вреди на характера и степента на получените от ищеца увреждания, предвид
обстоятелствата, че по твърдения на ответника: според назначеното по делото
вещо лице, от претърпените от ищеца травми за ищеца няма да има трайни
увреждания, още повече, че и към момента на прегледа от вещото лице, вече е
установена липсата на белези и следи от уврежданията; престоят на ищеца в болнично заведение е бил
краткотраен и ищецът е бил изписан от болницата в добро общо състояние;
възстановяването на ищеца е протекло без никакви усложнения и без последващо
влошаване на състоянието му; ниската възраст на ищеца и доброто му общо
състояние предполагат бързо възстановяване от травмите.
Съгласно
трайната съдебна практика (в т.ч. т.2 от ППВС
№ 4/23.12.1968 г.),
размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, като понятието справедливост не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. В настоящия случай съдът съобразява представените по делото и
относими към спора доказателства във връзка и с наведените от въззивника в
жалбата му оплаквания, че претърпените неимуществени вреди от ищеца не са в
такъв обем, който да предполага обезщетяването им с присъдената от БРС сума.
При
определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от ищеца,
съдът взе предвид на първо място, че с оглед представените по делото
доказателства, претърпените от ищеца травми представляват леки телесни повреди
по арг.от чл.129, ал.2 от НК, предвид вида на увреждането, периода на
възстановяване и липсата на трайни белези след възстановяването на ищеца. По отношение
на твърдението на ищеца за счупване на зъб следва да се отбележи, че по делото
не са ангажирани доказателства нито кой зъб е счупен, нито в каква степен, няма
дори твърдения за причинено от счупването на зъба трайно затруднение на дъвченето и
говореното за ищеца. Твърденията на св.Д. за хранене на ищеца в продължение на
месец – месец и нещо, първо с течна и кашеща храна, впоследствие – с пюрета,
съдът свързва с болките и отока след нараняването и операциите, но не и с
липсата на зъб (такива твърдения не са въведени).
Съдът
констатира, че макар травмите да са наложили две оперативни интервенции и
поставяне на метална плака на костта на скулата, възстановяването на ищеца е
протекло гладко, което се установява както от издадената от УМЛБАЛСМ „Н.И.Пирогов“
ЕАД епикриза, така и от вещото лице по назначената от първоинстанционния съд съдебно-медицинска
експертиза. Вещото лице д-р Паракос сочи, че при прегледа на ищеца – 7 месеца
след увреждането, е констатирал, че освен червеникав белег с дължина 2 см. На
нивото на горния клепач на лявото око, на нивото на кожата, без придърпвания и
деформации, други белези от уврежданията и от оперативната интервенция, няма по
лицето на ищеца. Вещото лице сочи още, че постепенно с времето цветът на белега
ще се приближи до цвета на околната кожа. Относно времето за възстановяване на
ищеца от травмите, вещото лице е посочило, че ако не настъпят усложнения,
оздравителният период при счупване на носните костици е 25 дни, а зарастването
на ябълчната кост – в рамките на 1,5 – 2 месеца. Съдът приема, че определеният
на ищеца от лекуващия му лекар 8-месечен оздравителен период, макар според
вещото лице да е съобразен с начина на протичане на лечебния процес,
състоянието на костите, и със спецификата на изпълняваната работа, не сочи на усложнения
при възстановителния процес, тъй като данни за такива усложнения няма по делото.
Ето защо съдът приема, че от данните по делото се установява възстановяване на
ищеца в рамките на нормалния оздравителен период за такива травми.
По
отношение на претърпените от ищеца болки и страдания, съдът споделя отчасти
твърденията на въззивника в жалбата му, че те също не обосновават определяне на
обезщетение в присъдения размер. От събраните по делото доказателства се
установява, че травмите са свързани с продължителни болки и страдания - „виеше
от болка“, „много го е боляло“, „повечето време лежеше… Изпитваше болки“,
„главоболието продължи дълго време“ (св.Д.); „имаше силна болка в областта на
главата“, „имаше болки в главата, челюстта и скулата“ (св.А.). Също
доказателствата, вкл.гласните, установяват, че в следоперативния период ищецът
е бил спокоен и с умерени болки, при изписването му е бил без оплаквания,
възстановил се е в рамките на нормалния оздравителен период - „месец, месец и половина
пиеше обезболяващите … аулин, парацетамол или беналгин“, „след това болката
започна да отшумява по малко“ (св.Д.); „До Нова година имаше болки … След Нова
година започнаха да излизат двамата (с приятелката му) навън“ (св.А.). Самият
ищец е заявил пред вещото лице, че при студено време чувства дискомфорт в
лявата зигоматична област и от време на време лявото му око сълзи, но няма
други оплаквания.
При така
установените обстоятелства справедливият размер на обезщетението
за неимуществените вреди,
търпени от ищеца, според настоящия съдебен състав, е 8 000 лв. При
определянето на размера съдът отчита обстоятелствата, при които е причинено
увреждането – по време на футболен мач, в изпълнение на нормални движения при
играта, като се има предвид, че ищецът е вратар. Интензивността на страданията съдът
приема за значителна в първите седмици след нараняването и след оперативните
интервенции, но отчита установеното от събраните доказателства, че тази
интензивност значително е намаляла след първите три месеца от оздравителния
период. Съдът отчита също, че невъзможността за нормално хранене в продължение
на около месец, месец и нещо, и за нормално общуване за период от около два
месеца, както и притесненията, че лицето му е обезобразено и че ще останат белези
от травмите (св.Д.), и че няма да може да се състезава професионално (св.Д. и
св.А.), са причинили на ищеца допълнителни морални страдания.
С оглед тези
обстоятелства и вземайки предвид размерите на обезщетенията,
определяни при аналогични случаи и конкретната икономическа обстановка в
страната, съдът намира, че обезщетение
в размер 8 000 лв е адекватно на търпените от ищеца вреди. Присъждане на обезщетение в
по-голям от този размер, според настоящия състав, е необосновано, предвид все
пак ниската възраст на ищеца, бързото му и безпроблемно възстановяване, липсата
на трайни белези от травмите и липсата на пречки след приключване на лечебния
процес, ищецът да продължи да играе като професионален футболист.
С
оглед частичното уважаване на главния иск, частично основателен – до размера от
229,35 лв е и искът за обезщетение за забавено плащане за периода от 09.09.2017 г. до 20.12.2017 г.
Също
с оглед уважаването на иска до размера от 8 000 лв, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, за първоинстанционното производство ищецът има право на съдебни
разноски в размер на 522,70 лв.
Поради
частичното несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, с която въззивното дружество е осъдено да заплати на въззиваемия Н.:
обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди: болки, страдания,
стрес, уплаха, физически и
психически дискомфорт, от трудова
злополука, настъпила на 09.09.2017 г., при изпълнение на трудовите му задължения,
участвайки във футболен мач – като вратар, на стадиона на ПФК “Локомотив“, в
гр.София, над сумата от 8 000
лв до присъдения с решението
размер от 10 000 лв, ведно със законната лихва върху нея, считано от
21.12.2017 г. до окончателното й изплащане; обезщетение за забавено плащане за
периода от 09.09.2017 г. до 20.12.2017 г. над сумата от 229,35 лв до сумата 286.68 лв, както и
съдебни разноски над сумата от 522,70 лв до присъдения размер от 656
лв, като вместо това се постанови отхвърляне на исковете в тези части.
В
останалата обжалвана част, решението на БРС следва да бъде потвърдено.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, предвид постановения резултат, въззивникът дължи
на въззиваемия съдебни разноски за въззивното производство в размер на 360 лв.
Въззивникът не е направил искане за присъждане на разноски за въззивното
производство, поради което не му се следват такива.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
решение № 1009 от 21.05.2018 г. по гр.д.9545/2017 г. по описа на Бургаски
районен съд, В ЧАСТТА, с която ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ „НЕФТОХИМИК БУРГАС 1962“ АД, ЕИК ********* е
осъден да заплати на Д.В.Н. ***, обезщетение за претърпените от последния
неимуществени вреди: болки, страдания, стрес,
уплаха, физически и психически дискомфорт, от счупване на
костите на носа, лявата скула и горната челюст, както и на зъб, причинени при трудова злополука,
настъпила на 09.09.2017 г., при изпълнение на трудовите му задължения,
участвайки във футболен мач – като вратар, на стадиона на ПФК “Локомотив“, в
гр.София, над сумата от 8 000
лв до присъдения с решението
размер от 10 000 лв, ведно със законната лихва върху нея, считано от
21.12.2017 г. до окончателното й изплащане; обезщетение за забавено плащане за
периода от 09.09.2017 г. до 20.12.2017 г. над сумата от 229,35 лв до сумата 286.68 лв, както и
съдебни разноски над сумата от 522,70 лв до присъдения размер от 656
лв, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан иска на Д.В.Н. *** за осъждане на ПРОФЕСИОНАЛЕН
ФУТБОЛЕН КЛУБ „НЕФТОХИМИК БУРГАС 1962“ АД, ЕИК ********* да заплати на ищеца Д.В.Н.,
обезщетение за претърпените от последния
неимуществени вреди: болки, страдания, стрес,
уплаха, физически и психически дискомфорт, от счупване на
костите на носа, лявата скула и горната челюст, както и на зъб, причинени при трудова злополука,
настъпила на 09.09.2017 г., при изпълнение на трудовите му задължения,
участвайки във футболен мач – като вратар, на стадиона на ПФК “Локомотив“, в
гр.София, над сумата от 8 000
лв до присъдения с решението
размер от 10 000 лв, ведно със законната лихва върху нея, считано от
21.12.2017 г. до окончателното й изплащане; и обезщетение за забавено плащане за периода от 09.09.2017 г. до 20.12.2017 г. над сумата от 229,35 лв до сумата 286.68 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1009 от
21.05.2018 г. по гр.д.9545/2017 г. по описа на Бургаски районен съд, в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА
ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ „НЕФТОХИМИК БУРГАС 1962“ АД, ЕИК ********* да
заплати на Д.В.Н., ЕГН **********,***, сумата от 360 лв (триста и шестдесет
лева), представляваща съдебно-деловодни разноски за въззивното производство,
съобразно уважената част от иска.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.