Определение по дело №41/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

                            О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №260175

                                  гр.Кюстендил, 11.12.2020г.

          

Окръжен съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение, първи състав, в закрито съдебно заседание на единадесети декември, две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                               Окръжен съдия: Веселина Джонева,

след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева търг.д.№41/2020г. по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на Глава Тридесет и втора – „Производство по търговски спорове“, чл.365 и сл. от ГПК.

 

Делото е образувано по искова молба, подадена от Б.Б. - синдик на „****************“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр.*****************************“, против „*****“ ЕООД, с ЕИК *******, представлявано от управителя М.П.

В исковата  молба са наведени твърдения, че „****************“ ЕООД – в несъстоятелност има вземане от ответника, произтичащо от договор за цесия от 11.10.2011г. с цедент „*****************“ ЕООД. Съдът е приел, че от твърденията в исковата молба не става ясно какъв е характерът и от какво произтича  прехвърленото главнично вземане в размер на 1 268 280 лева; за какъв период е била начислена лихвата от 24 098.21 лева и какво е нейното естество – възнаградителна или санкционна; какъв е характерът на прехвърлената неустойка и ако е такава за забавено изпълнение – за какъв период е била начислена. С цел отстраняване на тези нередовности, които, както е посочено в определение №222/10.06.2020г. препятстват преценката за естеството на подлежащите на доказване факти и пълноценното упражняване на правото на защита от ответната страна, на ищеца са дадени указания за излагане на допълнителни твърдения с цел установяване естеството и характеристиките на претендираните вземания.

В рамките на представения срок (продължен по реда на чл.63 от ГПК) синдикът на дружеството е посочил, че в търговските книги на ищеца липсват документи, от които да може да се изведе основанието на претендираното вземане, поради което е посочил, че указанието на съда няма да може да бъде изпълнено, като за доказване на въпросните обстоятелства е направил доказателствено искане по чл.190 ал.1 от ГПК за задължаване на ответника да представи: договор за финансова помощ от 28.01.2009г., сключен между „*****************“ ЕООД, като заемодател, и „Булцвет“ ЕООД, като заемател; документи, доказващи получаването на заемната сума; документи, от които да е видно дали и кога „Булцвет“ ЕООД е погасявало заема и какво е било салдото по него /главница, лихви, комисионни, неустойки/ към 11.10.2011г. и периодите, за които са начислени , както и характерът на прехвърлените на ищеца лихви, комисионни и неустойки.

В разпореждане от 06.10.2020г. съдът е приел, че нередовностите на исковата молба не са отстранени и е посочил, че същите не следва да се отстраняват в хода на производството в етапа на събиране на доказателства, тъй като липсата на ясни правнозначими твърдения ще е пречка както за съда да изготви доклад по делото и да разпредели доказателствената тежест, така и за ответната страна да осъществи адекватно защитата си. пояснил е, че договорът за цесия не съставлява основание на претендираното вземане, тъй като същият единствено очертава процесуалната и материална легитимация на ищеца, който не може да получи защита на притезанията си, ако не е в състояние да посочи от какво произтичат те.

Позовавайки се на твърдението в уточняващата молба, че процесните вземания се основават на договор за финансова помощ от 28.01.2009г., съдът е приел възникването на необходимост от излагането на допълнителни твърдения относно размера на предоставената финансова помощ, срока за връщането й, наличието или липсата на разсрочване на задължението, размера на погасените суми, естеството и характеристиките на акцесорните вземания.

С посочения съдебен акт на ищеца е бил предоставен нов и по-продължителен от обичайния (1-месечен) срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба, като му е указано в писмена молба до съда, с един препис за ответната страна, да изложи твърдения относно следното: какъв е бил размерът на предоставената финансова помощ с договора от 28.01.2009г., какъв е бил срокът за връщането й; налице ли е било разсрочване на задължението; имало ли е погасени суми и в какъв размер; за какъв период е била начислена лихвата от 24 098.21 лева и какво е нейното естество – възнаградителна или санкционна; какъв е характерът на прехвърлената неустойка и ако е такава за забавено изпълнение – за какъв период е била начислена.

В мотивите на разпореждането, препис от което е връчен на ищеца, съдът е изложил разбирането си,ч е без да са налице твърдения от страна на ищеца относно горните обстоятелства, ход на исковата молба не следва да бъде даван, тъй като за ответника не съществува и не може да му бъде вменено задължение да пояснява и уточнява претенциите на ищеца, а нередовностите, доколкото са констатирани изначално, следва да бъдат отстранени още на този етап от производството. Съдът е разяснил още и възможността, с цел изпълнение на дадените указания, ищецът да поиска издаване на съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с документи, находящи се у други правни субекти, какъвто например е цедентът по договора за прехвърляне на вземане от 11.10.2011г.

Съобщението е получено от синдика на дружеството лично на 22.10.2020г. В същото са възпроизведени в пълнота дадените от съда указания, както и е отправено предупреждение, че при неизпълнението им в рамките на предоставения срок, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото– прекратено.

В рамките на предоставения срок, изтекъл, съгласно правилото на чл.60 ал.2 във вр. с ал.6 от ГПК, в края на работния ден на 23.11.2020г., от страна на ищеца не са предприети каквито и да било действия по отстраняване на констатираните нередовности. 

Съдът, като взе предвид посоченото, намира, че са изпълнени предпоставките на чл.129 ал.3 от ГПК исковата молба да бъде върната, а доколкото е образувано дело - производството по същото да бъде прекратено.

Воден от горното и на основание чл.377 във вр. с чл.129 ал.3 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ВРЪЩА подадената искова молба с вх.№2565/13.05.2020г. по описа на ОС-Кюстендил.

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№41/2020г. по описа на ОС-Кюстендил.

 

Определението може да се обжалва от ищеца с частна жалба пред Апелативен съд-София в едноседмичен срок от връчването му.

 

                                                                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: