Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 04.06.2021г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на десети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретар Цветелина
Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 12382 по описа за 2020г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 17.12.2019г., гр.д.58462/14г., СРС, 59 с-в
осъжда М.НА И., представлявано от М.НА И., да заплати на В.Г.Т.-А.сумата 12 000
лв. - обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.125 ЗДСл., вследствие
настъпилата трудова злополука на 12.06.2012г. по време на работа, възложена от
работодателя, ведно със законна лихва от датата на злополуката - 12.06.2012г.,
сумата 319,20 лв. - обезщетение за имуществени вреди на основание чл.125 ЗДСл.,
вследствие същата злополука, ведно със
законна лихва от 12.06.2012г. и сумата 1 300 лв. – деловодни разноски, като
осъжда ответника да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата 530 лв. - държавна
такса и прекратява производството по отношение на Министерство на туризма.
Срещу решението в частта, с която са
уважени исковете постъпва въззивна жалба от ответника М.НА И.. Счита, че декларираната
и призната трудова злополука е за падане от стол и удряне на тилната област на
главата в етажерка, а не за счупена ключица, за която са съставени медицински
документи от деня, следващ инцидента. Не се
доказват твърдените вреди за черепно-мозъчна травма, шум в ушите,
световъртеж и ограничено движение на дясната ръка, нито причинно-следствената
им връзка с трудовата злополука. По повод травмата в главата е издаден болничен
лист за 3 дни, поради което през този период отшумяват болките в тази област.
Много от твърдените оплаквания са провокирани от други заболявания и възрастови
изменения. Размерът на обезщетението е завишен. Дължимата върху него законната
лихва не следва да се начислява от деня на злополуката, а от предявяване на
иска едва през 2014г., за което забавяне ответникът няма вина. Иска се отмяна
на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят
исковете.
Въззиваемата – ищцата В.Г.Т.-А.оспорва жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е
допустимо и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.200, ал.1 КТ
вр. чл.125 ЗДСл.
Към момента на процесната трудова злополука
- 12.06.2012г., по силата на заповед № ЧР-И-32/21.01.2012г., издадена от М.НА
И., енергетиката и туризма, на основание чл.82 ЗДСл, ищцата В.Г.Т.-А.е
преназначена на длъжност началник отдел с ранг V в отдел „Бизнес среда“, дирекция „Бизнес среда и
политика на малките и средни предприятия“ при М.НА И., енергетиката и туризма,
чийто правоприемник е ответникът М.НА И..
Съгласно чл.200, ал.1 КТ за вреди от трудова
злополука, която е причинила травми или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено, независимо от това дали негов орган или
друг негов служител или работник отговаря за настъпването им. Установените в
цитираната разпоредба предпоставки за основателност на исковета за ангажиране
на имуществената отговорност на работодателя са: наличие на валидно трудово
правоотношение между пострадалия и ответника, по което пострадалият да е бил
работник или служител, а ответникът работодател; пострадалият да е претърпял
злополука по време на съществуването на трудовото правоотношение; тази
злополука да е била призната за трудова; вследствие на трудовата злополука
пострадалият да е понесъл травми или да е била причинена смъртта му;
пострадалия да е понесъл имуществени и/или неимуществени вреди вследствие на
травмите от трудовата злополука.
В случая, фактът за настъпилото внезапно еднократно и външно увреждане на
здравословното състояние по време на изпълнение на трудови функции по смисъла
на чл.200, ал.1 КТ се установява при спазена процедура на чл. 57 – чл.63 КСО. Издадено
е по реда на чл.60, ал.1 КСО разпореждане № 14591/21.06.2012г. на НОИ – СУСО, с
което злополуката е призната за трудова. Прието е, че на 12.06.2012г. през работно
време се счупва столът, на който седи ищцата, същата пада назад по гръб, удря
главата си в работната етажерка и получава травма в тилната област.
Идентични по съдържание са данните в нейната декларация
за трудова злополука, настъпила между 11.30 ч. и 12.00 ч., същата дата, на
друго работно място – стая № 407 в сградата на МИЕТ, гр. София, ул. „*******и приетото
в протокол за трудова злополука №
11/13.06.2012г. на комисия при работодателя.
Посочените в декларацията свидетели И.Н.и М.А., пред
първоинстанционния съд потвърждават механизма и последиците от злополуката,
като непосредствени очевидци на падането и удрянето на главата. С показанията
им кореспондират тези на свидетелката В.А., която вижда в служебния коридор, че
ищцата е превързана, както и на свидетелката Г.А., която в същия и през
следващите дни обслужва и води ищцата на медицински прегледи заради болки в
главата и дясната ръка.
Специфичният вредоносен резултат и причинната му
връзка с травматичното увреждане се установява посредством съвпадащите и
взаимно допълващи се данни от представената медицинска документация, двете
съдебно-медицински експертизи, изготвени съответно от вещите лица д-р К.С., специалност ортопетия и травматология, както
и д-рП.П., специалност неврохирургия, а също и от гласните доказателства.
Вещите лица установяват, че за причинената
повърхностна травма в тилната окосмена част на главата и претърпяното мозъчно
сътресение вследствие трудовата злополука, след рентгеново изследване са
издадени амбулаторни листи № 2333/13.06.2012г. и № 344/15.06.2012г.
Констатирани са гадене и повръщане, като е предвидена терапия чрез покой за 3
дни. С медицинско направление за ТЕЛК от 08.04.2014г. е определена диагноза
световъртеж от централен произход.
Установяват, че според амбулаторни листи № 344/15.06.2012г. и № 726/15.06.2012г., последица
от трудовата злополука е и счупване на ключицата на дясна раменна става. Проведено
е консервативно лечение с поставяне на ортеза за ключица в продължение на 30
дни. Според вещото лице д-р П., след ренгеново изследване от 07.07.2015г. на МЦ
„Здраве“ ЕООД се констатира посттравматична артроза, а именно омартроза на
дясната раменна става. С епикриза от ИЗ № 2255/14.08.2012г. са предписани
рехабилитационни процедури за преодоляване на последиците от счупването,
свързани с болки, изтръпване на дясна ръка, повече към трети, четвърти и пети
пръст, слабост, изпускане на предмети, смутени, ограничени и болезнени движения
на дясна раменна става и по ръба на м. трапециус, влошена сила и координация
над ръка. В хода на лечението, след два контролни прегледа през м. 09.2012г. се
установява, че болковият синдром намалява, увеличава се обемът на движенията в
ставата, подобрява се функцията на ДЕЖ. Предписан е щадящ двигателен режим и се
препоръчват два контролни прегледа през м. май 2013г. и повторен курс на
лечение при нужда. Вещото лице д-р С.уточнява, че в зависимост от вида на
счупването и индивидуалния праг на чувствителност, болката не винаги се
проявява веднага. Претърпяната през 2007г. черепно-мозъчна травма с приключил възстановителен
период не оказва влияние спрямо състоянието на ищцата през 2012г. Като цяло, вещите
лица не дават заключение, със сигурност предишните и придружаващи заболявания
или възрастовите изменения да увеличават негативните последици от трудовата злополука.
В подкрепа са показанията на свидетелката Г.А., дъщеря
на ищцата и свидетелката А.Ш., съсед на ищцата, предоставящ й шивашки услуги.
СвидетелкатаГ.А.установява, че в деня на трудовия
инцидент, ищцата има главоболие, проявява непоносимост към светлина и шум.
Същият ден след съвместното им прибиране в дома, веднага свидетелката й помага
да се преоблече и легне, като подава и чаша вода. Ищцата не е падала повторно
същия ден, нито е имала предишни проблеми с дясната ръка. Още на следващата
сутрин се оплаква не само от болки в главата, но и в дясната ръка. Дъщеря й
отново оказва помощ за тоалет, след което заедно посещават личния лекар. Той ги
насочва към невролог, който от своя страна след рентгеново изследване издава
амбулаторен лист и препоръчва преглед при травматолог и отново рентген заради
странното седящо положение на ищцата, напред с ръката. Предвид
диагностицираната фрактура на ключицата е поставена мека обездвижваща превръзка.
В продължение на няколко седмици ищцата страда от силни болки в главата и
дясната ръка. За да избегне провокиране на главоболието отказва да се храни и
пие кафе, не използва телефон, стои на
тъмно и в тишина. Поради болките в ръката се обслужва основно със съдействие на
дъщеря си. След провеждане на рехабилитация постепенно болките отшумяват. Към
настоящия момент има остатъчни оплаквания за затруднени движения и безсилие при
преумора на ръката.
От своя страна, свидетелката А.Ш. изяснява, че считано
от средата на м. 06.2012г., всеки ден – сутрин и вечер, посещава ищцата, за да
й разхожда кучето, а понякога да пазарува. Често я заварва лежаща, със
световъртеж и гадене, затруднения при ставане – постепенно и чрез подпиране. Поне
2-3 месеца има силни болки в ръката. Отначало главно се преоблича с чужда помощ,
но все още понякога има нужда от такава.
Няма пречка да се кредитират показанията на
свидетелката Г.А.. При преценката им по
реда на чл.172 ГПК, съдът отчита евентуалната нейна заинтересованост от
благоприятния за изход на делото за ищцата, предвид близкородствената им
връзка. Независимо от това, изясненото от свидетелката се основава изцяло на
непосредствени и постоянни впечатления. Представено е последователно и
правдоподобно. Кореспондира с преобладаващата част от обсъдения доказателствен
материал – медицинска документация, експертни заключения, показанията на
свидетелката А.Ш. и отчасти с тези на останалите свидетели – колеги на ищцата. Показанията
й не са опровергани или разколебани с други преки доказателства. Обстоятелството,
че свидетелките И.Н.и М.А. не са останали с впечатление, ищцата да травмира
дясната си ръка при падането, не изключва подобна последица при падане по гръб
от височина, както се установява от останалия доказателствен материал. Отделно,
разпитаните колежки на ищцата нямат лични наблюдения за търпените от нея болки
и страдания вследствие трудовата злополука.
Не подлежи на намаляване
отговорността на работодателя по реда на чл.201, ал.2 КТ. Не се установява
пострадалата ищца виновно да допринася за трудовата злополука чрез проявена
вина във вид на груба небрежност - неполагане
на необходимата грижа, която и най-небрежният човек би положил в подобна
обстановка. От поведението не личи
липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност. Не се доказва и несъзнавана
небрежност, която отделно е ирелевантна за компенсацията на вини по специалния
ред на чл.201, ал.1 КТ, за разлика от неприложимия общ деликтен състав. Няма
проведено успешно доказване относно нарушаване на конкретни нормативни актове,
включително вътрешни правила за здравословни и безопасни условия на труд или
почивка. По никакъв начин не се доказва ищцата да способства за настъпване на
вредоносния резултат, като не полага елементарната дължима грижа за безопасно
поведение или за постигане на добър оздравителен резултат, която би положил и
най-небрежния човек в подобна ситуация.
С оглед вида, степента и продължителността на здравословните
увреждания, свързаните с тях обичайни, предполагаеми и неподлежащи на пряко
доказване физически и психологически негативи, бъдещите прогнози за остатъчни
оплаквания при преумора на дясна ръка, предвид възрастта на пострадалата – 56 години,
обществения критерий за справедливост и икономическата конюнктура в страната към
момента на възникване на правото за обезщетение за неимуществени вреди,
неговият размер, при условията на чл.52 ЗЗД следва да се определи за сумата 12 000 лв. Предявеният иск в този размер е изцяло
основателен.
Законната лихва върху обезщетението по чл.200, ал.1 КТ
се дължи, считано от настъпване на увреждането, независимо от момента на
предявяване на исковата молба, съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД вр. чл.212 КТ.
С оглед липсата на други конкретни оплаквания в
жалбата срещу формираните в решението фактически и доказателствени изводи
относно иска за сумата 319,20 лв. - обезщетение за имуществени вреди от
претърпяната трудова злополука, както и при съобразяване на чл.269, изр.2 ГПК,
съдът при условията на ограничен въззив не дължи служебна проверка за
правилност на решението в тази част.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да потвърди в частта, с която са уважени
исковете.
Решението в останалата прекратителна част, като
необжалвано е влязло в сила.
Въззиваемата пред настоящата инстанция установява
разноски от 950 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, които се
дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 17.12.2019г., гр.д.58462/14г., СРС, 59 с-в в
частта, с която се осъжда М.НА И., представлявано от М.НА И., да заплати на В.Г.Т.-А.сумата
12 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.125 ЗДСл.,
вследствие настъпилата трудова злополука на 12.06.2012г. по време на работа,
възложена от работодателя, ведно със законна лихва от датата на злополуката -
12.06.2012г., сумата 319, 20 лв. - обезщетение за имуществени вреди на
основание чл.125 ЗДСл., вследствие същата злополука, ведно със законна лихва от
12.06.2012г.
ОСЪЖДА М.НА И., с адрес: гр. София, ул. „*******да заплати
на В.Г.Т.-А., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 950 лв. – разноски за
въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.