Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ ......................./14.06.2021 г., гр. София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети май през  2021 година, в следния   състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА Д.

                                                             ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                                                                мл.съдия  МАРИЯ ИЛИЕВА

 

секретар Вяра Баева, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско     дело    номер  6066  по    описа   за  2020  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

            С решение № 45827 от 19.02.2020 г., постановено по гр.д. № 48705/2019 г. на СРС, 156 състав,  е осъдeно З. „Б.И.” АД  да заплати на „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, на основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 2096,19 лева, представляващи регресно вземане и обичайни ликвидационни разходи за заплатено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка (именувана „Щета“) № 44012131911363 за ПТП настъпило на 13.04.2019., ведно със законната лихва от 22.08.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 715,92 лева, разноски за първоинстанционното производство.

            Това решение е обжалвано в срок от ответника З. „Б.И.”  АД чрез пълномощник юрк.Ц.Д., изцяло, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила при обсъждане на събраните по делото доказателства, сочещи, че вина за настъпилото ПТП има застрахования при ищеца водач изцяло като нарушил чл.48 от ЗДвП и неосигурил предимство на идващото отдясно МПС, евентуално че е налице съпричиняване от него на ПТП. Моли решението да се отмени и искът да се отхвърли, претендира разноски .

Въззиваемата страна-ищец „ДЗИ - О.З.“ ЕАД с писмен отговор чрез пълномощник адв.А.Д., оспорва жалбата като неоснователна. Счита решението за правилно, съобразено със събраните по делото доказателства и материалния закон, които водят до извод, че застрахования при ответника водач, макар и дясностоящ на нерегулирано кръстовище, няма абсолютно предимство, след като е имало МПС в кръстовището, и не се е съборазил с това. Претендира разноски.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявените с исковата молба претенция.

При произнасянето си по правилността на обжалваното решение съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на ищеца оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

С оглед оплакванията във въззивната жалба, отнасящи се до процесуални нарушения от СРС относно установяване на фактите по спора и преценката на събраните по делото доказателства, предмет на въззивна проверка е установяване нарушение от водача на застрахованото при ищеца МПС на нормата на чл.48 от ЗДвП, и на нарушение от страна на водача на застрахованото при ответника МПС на нормите на чл.20, ал.2 и чл.50а от ЗДвП, и причинната връзка между поведението на двамата водачи с вредоносния резултат, които спорни факти са били предмет и на спора пред първата инстанция.

Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявеният иск, като е приел, че е доказано противоправното поведение на застрахования при ответника водач И.С., който е управлявал МПС марка „Рено”, модел „Еспейс” с per. № РК 9792 ВН, като същият не е спазил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл.47 от ЗДвП, тъй като  другият автомобил вече е бил навлязъл в кръстовището, което предполагало водачът Соколов, макар и дясно стоящ, да го изчака да премине през кръстовището.

Въззивната инстанция споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното решение.  

В мотивите на обжалвания съдебен акт са изложени правни изводи, формирани въз основа на доводите и възраженията на страните и преценка на събраните доказателства, и приетите за безспорни факти. Изложените мотиви на атакуваното решение са ясни и последователни, както и са съответни на постановения диспозитив.

По повод оплакванията с жалбата, въззивният съд намира възраженията на ответника за неоснователни.

Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, вкл. и двустранно съставения и подписан от двамата водачи-участници в процесното ПТП, и съдебно техническата експретиза / СТЕ/, води до извод, че ударът между двете МПС е настъпил в кръстовището, за което сочи както схемата на протокола за ПТП, така и мястото на увреждания по л.а. марка БМВ- от дясно, и засягащ дясна предна и задна врата и преден десен калник. Това сочи, че л.а. марка БМВ вече е бил в кръстовището, когато водачът на л.а. Рено Еспейс е навлязъл в него, при което за водача на другото МПС-л.а. Рено Еспейс, идващо отдясно, е имало задължение да го изчака да премине през кръстовището. Независимо че водачът на л.а. Рено Еспейс в случая е имал предимство като дясно стоящ съгласно чл.48 от ЗДвП, това негово предимство в случая се загубва, когато другият водач вече е навлязъл в кръстовището, при което дясностоящият водач е в хипотезата на чл.50а от ЗДвП-трябва да го пропусне, а и същият се е движел с несъобразена с пътните условия скорост- дъжд и хлъзгава настилка/ макар и в рамките на допустимата скорост/ което не му е позволило да спре преди да навлезе в кръстовището и предотврати настъпването на ПТП.  В тази насока  не е налице и съпричиняване на вредата от водача на л.а. БМВ, доколкото не се установи водачът му да не е изчакал преди да навлезе в кръстовището, нито да е видял идващото от дясно МПС преди да навлезе в кръстовището, и така да е нарушил чл.48 от ЗДвП.

От заключението на приетата САТЕ, която въззивният съд кредитира при преценката по чл.202 от ГПК, се установява размера на вреди и тяхната причинна връзка с гореописаното ПТП, като по отношение на размера на вредата не са направени оплаквания с въззивната жалба, при което въззивният съд намира същата за правилно определена с първоинстанционното решение  и съобразена със закона.

Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да се потвърди.

По разноските за въззивната инстанция: При този изхода на въззивника-ответник не се дължат разноски. На въззиваемата страна-ищец ответникът дължи разноски съгласно чл.78, ал.3 от ГПК, сумата 452,08 лв. за адв. възнагарждение с ДДС, заплатена от ищцовото дружество за въззивното производство, която сума за адв. възнагарждение без ДДС от 376,73 лв. е минималният размер по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС, при което възражението за прекомерност на същото е неоснователно. 

Воден от горните мотиви, СГС

 

Р Е Ш И :       

             

            ПОТВЪРЖДАВА № 45827 от 19.02.2020 г., постановено по гр.д. № 48705/2019 г. на СРС, 156 състав.

            ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 452,08 лв. разноски за въззивната инстанция.

            РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

           

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                               2.