№ 59
гр. Варна, 05.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесет и първи
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
Сложи за разглеждане докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско
дело № 20243100900279 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Ищецът В. В. К., редовно призован, явява се лично в съдебно
заседание, заедно с адвокат Х. Д., надлежно преупълномощена от адвокат Н.
Д., и приета от съда от днес.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, редовно призован, не се явява
представител в съдебно заседание.
Вещото лице Й. Л. М., редовно призован, явява се лично в съдебно
заседание, депозирал заключение по делото.
Вещото лице Д. Г. Г., редовно призована, явява се лично в съдебно
заседание, депозирала заключение по делото.
Вещото лице Т. К. А., редовно призована, явява се лично в съдебно
заседание, депозирала заключение по делото.
Свидетелят Т. С. М., редовно призован, явява се лично в съдебно
заседание.
СЪДЪТ, след като констатира, че свидетелят Т. С. М. се явява в
днешно съдебно заседание, отстрани същия от съдебната зала до
пристъпване към неговия разпит.
СЪДЪТ докладва депозирано писмено становище с вх.№ 2919 от
31.01.2025 г. от адвокат М. Г., процесуален представител на ответника, в която
сочи, че не може да се яви в съдебно заседание и моли при липса на
процесуални пречки да се даде ход на делото. Поддържа отговора на исковата
молба и направените в него възражения. Няма възражения по доклада.
Поставени са въпроси към допуснатите свидетели на страните, както и към
депозираните експертизи. Изразява становище по съществото на спора, като
моли за присъждане на направените разноски инкорпорирани като списък в
становището.
Адв. Д.: Няма пречки. Моля да дадете ход на делото.
1
СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните, намира,
че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл. 143 от ГПК,
пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна
Адв. Д.: Поддържам изцяло исковата молба, така както е предявена.
Нямам възражения по доклада. Единствено във връзка с разпределената
доказателствена тежест имам искания по доказателствата, които след малко
ще изложа.
СЪДЪТ с оглед изявленията на страните, пристъпва към доклад на
делото, така както е докладвано с Определение № 1671 от 18.12.2024 г. и го
обявява за окончателен, както следва:
Производството е образувано по предявени от В. В. К., ЕГН **********,
с адрес ***************, срещу ЗД „БУЛ ИНС“, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: град София, улица „Джеймс Баучер“ № 87, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.
86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 70000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 04.01.2024 г. в гр.
Варна, по вина на водача на лек автомобил „Ауди“, модел „А4“, с рег. №
*****, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“
със застрахователна полица № **** със срок на валидност 26.04.2023 г. –
25.04.2024 г., ведно със законната лихва считано от 26.03. 2024 г. - датата на
получения отказ за изплащане на обезщетение по подадената извънсъдебна
претенция, до окончателното заплащане.
В исковата молба се поддържа, че на 04.01.2024 г., около 12.45ч. в
гр.Варна, на ул.“Цар Борис III“ до дом №4, водачът на л. а. „Ауди“, модел
„А4“, с рег. № ***** Т. С. М. с ЕГН ********** при изпълнение на маневра
десен завой, отнел предимството и блъснал насрещно движещия се по ул.“Цар
Борис III“ мотоциклет марка „Сузуки“, модел „Бандит“, рег. № ****,
управляван от ищеца. По случая е образувано ДП №06/2024г. по описа на ОД
на МВР - Варна. Съставен е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
с рег. №1/04.01.2024 г. В резултат от ПТП ищецът претърпял съчетана травма
на гърди и крайници – контузио торацис, фрактура на 3, 4, 5, 6 ребра вляво,
пневмоторакс вляво, подкожен емфизем вляво, разкъсна контузна рана около
10 см. в областта на лява колянна става, разкъсна контузна рана около 4 см. на
лява подбедрица, парциална руптура на m.vastus medialis и m. rectus fomoris
sin, охлузвания в областта на левия глутелус. За периода 04.01.2024г. -
10.01.2024г. ищецът е приет за болнично лечение в отделение по гръдна
хирургия, извършена му е торакоцентеза във второ ляво междуребрие под
2
венозна анестезия, МКЛ и тръбна торако томия с дрен за евакуация на обилно
количество въздух, извършена е и аспирация и е фиксиран дрен. Плевралният
дрен е свален след рентгенови и клинични данни за разгърнат бял дроб. На
06.01.2024г. под обща анестезия е извършена операция. Изписани са
медикаменти. След приключване на болничното лечение възстановяването е
продължило в домашни условия и било съпроводено с болки, прием на
обезболяващи и необходимост от чужда помощ при изпълнение на
ежедневните занимания и тоалет. Влошеното здравословно състояние на
ищеца се отразило тежко и на психиката му - чувства се непълноценен и
безпомощен, изпитва постоянно чувство на страх, тревожност, безпокойство,
загубва апетита си, страда от безсъние, стряскане, кошмари, трудно се
концентрира, затворил се в себе си, станал подтиснат, разсеян, раздразнителен
и самовглъбен. Тъй като към датата на произшествието автомобилът,
управляван от виновния водач, бил застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“, пострадалият отправил към застрахователя
извънсъдебна претенция, по която получил отказ на 26.03.2024 г. Изразява се
несъгласие с мотивите към отказа и се прави искане за присъждане на
справедливо обезщетение, съобразено с инфлационните процеси.
По реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва предявените искове по
основание и размер. Признава наличието на валидно застрахователно
правоотношение за процесния лек автомобил. Оспорва да е осъществен
деликтен фактически състав по отношение на всички негови елементи -
механизъм на ПТП, противоправност и вина на водача на автомобила. Твърди,
че събитието е случайно деяние (чл.15 НК), тъй като за водача на автомобила
не е налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването
на вредите. Оспорва правните доводи на ищеца за допуснати от застрахования
водач нарушения на правилата за движение. Оспорва по вид и степен
твърдяните телесни повреди. Твърди, че относно фрактурата на 6-то ребро е
налице фактическа грешка в медицинската документация. Поддържа, че
заявените от ищеца увреждания се дължат единствено на предходни
заболявания, от които е страдал преди ПТП. Твърди, че оздравителният
процес не е бил продължителен, а ако се установи противното – че това е
следствие на неспазване на лекарските предписания от страна на ищеца и на
предходни заболявания несвързани с ПТП. Оспорва бланкетно писаните
душевни страдания. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, обосновано с твърдения, че ищецът е управлявал мотоциклета с
превишена скорост, без поставена каска и се е движил в средата на пътното
платно, поради което е било невъзможно да бъде заобиколен от водача на
автомобила. Твърди, че ако ищецът не беше нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП,
щеше да има възможност да възприеме опасността и предприемайки аварийно
спиране, би предотвратил инцидента или поне редуцирал възникналите вреди
до минимум. Поддържа, че размерът на претенцията е прекомерен и прави
искане при определянето му да се съобрази младата възраст на пострадалия,
бързото му възстановяване в обичаен порядък, липсата на настъпили
3
усложнения и на трайни пожизнени последици за здравето му. Оспорва
претенцията за законна лихва по основание, а в условията на евентуалност
моли за определяне на началния и момент по чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ.
Доказателствената тежест в гражданския процес се разпределя
съобразно правилото на чл. 154 ГПК, като всяка страна в процеса носи
тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича
благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и
възраженията си.
В разглеждания случай, в тежест на ищеца е да установи, следните
правнорелевантни факти, а именно:
- че към датата на настъпване на ПТП между ответника и причинителя
на вредата е налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност”;
- факта, че водачът на застрахования автомобил виновно е извършил
противоправно деяние, при описаните в исковата молба обстоятелства, време
и начин на извършване;
- настъпилият за ищеца вредоносен резултат от същото - вид, характер,
интензитет и продължителност на неимуществените вреди;
- че вредите са пряка и непосредствена последица от противоправното
поведение на застрахования водач;
- момента на предявяване на застрахователната претенция и изтичане на
сроковете за произнасяне на застрахователя;
- настъпването на изискуемостта на задължението;
- положителните факти, оборващи релевираните от ответника
възражения за съпричиняване – че е управлявал мотоциклета с поставена
каска, че се е движил със съобразена скорост и в предвидения в закона участък
от пътното платно.
В тежест на ответника е да установи онези свои твърдения и
правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни
последици - в конкретния случай твърденията си за случайно деяние и за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, дължащо
се на извършени от него нарушения на правилата на движение относно
скоростта, носенето на каска и местоположението му на пътното платно, както
и неверността на оспорената медицинска документация в частта относно
удостоверените в нея травматични увреждания.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за датата на получаване от
застрахователя на извънсъдебната претенция.
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване наличието
на валидно сключена с ответника полица № **** за застраховка „Гражданска
отговорност” за л. а. „Ауди“, модел „А4“, с рег.№ ***** към момента на ПТП.
УКАЗВА на страните, че поради неизпълнение на дадените указания
4
към ответника за конкретизиране на възражението за допусната техническа
грешка в медицинската документация относно фрактура на 6-то ребро вляво,
съдът приема, че същото не се поддържа.
Адв. Д.: Да се приемат представените писмени доказателства.
СЪДЪТ намира, че представените от ищцовата страна писмени
доказателства са допустими и относими към предмета на спора и същите
следва да бъдат приети като доказателства по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените
с исковата молба, заверени копия на писмени документи, както следва:
адвокатско пълномощно; Констативен протокол за ПТП с пострадали лица на
ОД МВР -Варна от 04.01.2024г.; Епикриза на В. В. К., издадена от „МБАЛ
„Света Анна“ АД, гр.Варна, Отделение по гръдна хирургия; Болничен лист №
Е20240425692/05.02.2024г. на В. В. К., издаден от МБАЛ „Света Анна“ АД,
гр.Варна; CD с образни изследвания на В. В. К.; Фактура №
**********/08.03.2024г., издадена от „МБАЛ „Света Анна“ АД, гр.Варна; ИЗ
№ 147/2024г. на В. В. К. за проведено лечение в МБАЛ „Света Анна“ АД,
гр.Варна; Допълнение към ИЗ № 147/2024г. на В. В. К. за проведено лечение в
МБАЛ „Света Анна“ АД, гр.Варна; Фактура № *********/30.01.2024г., ведно
с касов бон от 30.01.2024г.; фискален бон от 16.01.2024г.; Рентгенография №
256/23.01.2024г. на В. В. К.; Извънсъдебна претенция от В. В. К. до ЗД „Бул
Инс“ АД; Писмо -отговор от ЗД „Бул Инс“ АД с изх.№ НЩ 2217/26.03.2024г.;
Декларация по чл. 83, ал.2 от ГПК за материално и гражданско състояние на
В. В. К. от 13.05.2024г.; Удостоверение с изх.№01/11.03.2024г. от „К.
проджектс“ ЕООД; Удостоверение за раждане на В. В. К.; Удостоверение за
раждане на А.В.К.; Справка от ИКАР (Агенция по вписванията) за В. В. К. за
периода от 01.01.1991 г. до 22.05.2024г. и адвокатско пълномощно.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените
с уточняващата молба с вх.№ 15548 от 18.06.2024г., заверени копия на
писмени документи, както следва: Писмо-отговор от ЗД „Бул Инс“ АД с изх.
№ НЩ 2217/26.03.2024г.; Писмо-отговор от ЗД „Бул Инс“ АД с изх.№ НЩ
3742/03.06.2024г.; справка за банкова сметка на В. В. К. и Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица на ОД МВР-Варна от 04.01.2024г. (в
цялост).
СЪДЪТ докладва, че с писмо вх.№ 329 на 07.01.2025 г. са постъпили
изисканите заверени за вярност с оригинала копия на материалите по ДП №
6/2024 г. по описа на Пето РУ при ОД на МВР-Варна.
Адв. Д.: Моля да бъде прието и приложено по делото.
СЪДЪТ намира, че изисканите за послужване преписи на досъдебното
производство следва да бъдат приложени по настоящото дело, с оглед на което
5
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към делото, постъпилите с писмо вх.№ 329 на
07.01.2025 г. заверени за вярност с оригинала копия на материалите по ДП №
6/2024 г. по описа на Пето РУ при ОД на МВР-Варна.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№ 1002 на 14.01.2025 г.
по допуснатата съдебно - медицинска експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл.199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на съдебно-
медицинската експертиза, с оглед на което снема самоличността на вещото
лице, както следва:
Д. Г. Г. - **; българка; български гражданин; неосъждана; без родство и
дела със страните; предупредена за наказателната отговорност по чл.291 от
НК.
В.л. Г.: Поддържам представеното писмено заключение.
Адв. Д.: Нямам въпроси към вещото лице.
На въпроси на съда:
В.л. Г.: Във връзка с констатациите ми за липса на извършена
рехабилитация - в случая няма отклонение от обичайния възстановителен
процес, така че със или без рехабилитация, същият е протекъл нормално.
Възможно е с течение на времето това затруднение при клякането да се
подобри при по-упорити упражнения в тази насока. Просто към момента с
увредения крак не е възможно пълното клякане в най-ниското възможно
положение.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебно - медицинската експертиза е от съществено значение
за изясняване на спора и следва да бъде прието и приобщено към
доказателствения материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на съдебно - медицинската експертиза, ведно с
приложената към него справка - декларация на вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице Д. Г. Г. в
размер на 525.00 лева, съобразно представената справка-декларация.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице Д. Г. Г. в размер на
400.00 лева, от внесения от ответника за тази цел депозит. (изд.РКО по вн.б.
от 20.12.2024 г.).
ЗАДЪЛЖАВА ответника в едноседмичен срок, считано от
уведомяването да представи доказателства за довнесен депозит по
депозитната сметка на Варненски окръжен съд в размер на 125.00 лв., като
6
при неизпълнение сумата ще бъде събрана принудително по реда на чл. 77 от
ГПК.
УКАЗВА на ответника, че в случай на неспазване на срока
определеният за довнасяне депозит няма да бъде съобразен при постановяване
на решението и изчисляване на подлежащите на възстановяване разноски.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№ 2144 на 23.01.2025 г.
по допуснатата съдебно - психиатрична експертиза и констатира, че същото
е депозирано в срока по чл.199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на съдебно-
психиатричната експертиза, с оглед на което снема самоличността на вещото
лице, както следва:
Т. К. А. - 62 годишна; българка; български гражданин; неосъждана; без
родство и дела със страните; предупредена за наказателната отговорност по
чл.291 от НК.
В.л. А.: Поддържам представеното писмено заключение.
Адв. Д.: Нямам въпроси към вещото лице.
На поставените въпроси в становището на адв. Г.:
1. Извън субективните оплаквания от ищцовата страна, при изготвянето
на заключението си, вещото лице използвало ли е обективни находки,
констатиращи смущения в психиката - изследвания/лечения/консултации? Ако
да - какви са те?
В.л. А.: Психиатричното изследване включва наблюдението и снемането
на психиатричния статус, което е включено в психиатричното интервю. Значи:
наблюдение, анамнеза с интервю и психиатричен статус. Това е методиката,
по която се прави психиатричното изследване. Няма други обективни методи в
психиатрията, от където може да се установят по някакъв начин
преживяванията. Ако се има предвид тестовите методики, в повечето случаи
те са субективни. В случая няма нужда от провеждане на проактивни тестове,
тъй като те касаят личността, а не емоционалните преживявания, за каквито
става въпрос в случая. Състоянието е реактивно, тоест е последица от външни
фактори и в пряка причинно-следствена връзка като реакция на събитията,
които са настъпили, и най-вече травмите. И затова е обичайно отклонение от
психичната норма в такива състояния, каквото е разстройство в адаптацията.
Не съм разполагала с допълнителни медицински изследвания - не са правени
такива, психиатрични, както и психологични изследвания във връзка с
изследването.
2. Ако не - констатациите за стрес се базират единствено на споделеното
от ищеца ли?
В.л. А.: Да, на споделеното от ищеца. Описанията на преживяванията
му. Предполагам, че има свидетели, но към момента няма такива свидетелски
показания - единствено въз основа на неговите описания е изготвено
7
заключението.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебно - психиатричната експертиза е от съществено
значение за изясняване на спора и следва да бъде прието и приобщено към
доказателствения материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на съдебно - психиатричната експертиза, ведно с
приложената към него справка - декларация на вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице Т. К. А.
в размер на 500.00 лева, съобразно представената справка-декларация.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице Т. К. А. в размер
на 400.00 лева, от внесения от ответника за тази цел депозит. (изд.РКО по
вн.б. от 20.12.2024г.).
ЗАДЪЛЖАВА ответника в едноседмичен срок, считано от
уведомяването да представи доказателства за довнесен депозит по
депозитната сметка на Варненски окръжен съд в размер на 100.00 лв., като
при неизпълнение сумата ще бъде събрана принудително по реда на чл. 77 от
ГПК.
УКАЗВА на ответника, че в случай на неспазване на срока
определеният за довнасяне депозит няма да бъде съобразен при постановяване
на решението и изчисляване на подлежащите на възстановяване разноски.
СЪДЪТ като взе предвид уваженото доказателствено искане на
ответника за събиране на гласни доказателства, намира, че следва да бъде
допуснат до разпит призования за днешно съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит свидетеля: Т. С. М., при режим на призоваване
на ответната страна за установяване механизма на ПТП и поведението на
всички участници в него.
ПРИСТЪПВА към разпит на призования свидетел за ответната страна,
с оглед на което снема самоличността му, както следва:
Т. С. М., ЕГН **********, българин; български гражданин, семеен,
неосъждан, без родство и дела със страните, предупреден за отговорността по
чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
Свид. М.: Желая да дам показания и обещавам да говоря истината.
Съдът констатира, че свидетелят има говорни затруднения, изразяващи
се в преобладаващо беззвучие в изказа.
На поставените въпроси в становището на адв. Г.:
8
1. Спомняте ли си за инцидент, в който сте участвали на 04.01.2024 г.?
Свид. М.: Да, спомням си.
2. Къде и как беше реализирано произшествието?
Свид. М.: Пред моя дом, който е в гр. Варна, кв. Виница.
3. Какво беше времето?
Свид. М.: Времето беше слънчево като днес.
4. Каква маневра сте предприел и как е реализиран удара?
Свид. М.: Аз спрях. Движех се от града към центъра на кв. Виница.
Исках да направя завой в ляво, за да си вляза в дома. Трябваше да пресека
насрещната лента. Аз карам кола, а другият участник е с мотор.
5. Къде по платното се движеше мотористът?
Свид. М.: Чух силен шум от форсиране на мотор. Погледах, нямаше
кола. Аз спрях и видях, че идва мотор. Той се движеше в насрещната лента, в
неговата лента. Бързо стана, не мога да преценя къде точно в неговата лента
беше.
Другите коли, които се движиха след мен спряха, защото не могат да
минат. Не съм навлизал в насрещната лента преди удара. Не съм преминал
осевата линия. Еднолентов е пътят в посока. Аз бях перпендикулярно на
движението в моята лента. Видях го моториста, спрях и го чаках да мине.
6. С каква скорост се движеше мотористът?
Свид. М.: С много висока скорост се движеше мотоциклетът.
7. Автомобилът Ви беше ли в покой към момента, в който е реализиран
ударът?
Свид. М.: Аз бях спрял. Беше в покой автомобилът ми.
8. Къде се намираше по дължината и широчината на пътното платно
автомобила?
Свид. М.: Спрямо осевата линия аз бях изцяло в моята лента. Аз
помислих, че е минал, а той се удари в задната гума и моторът се залюля.
Имаше знак - стълб за пешеходна пътека и той се удари в стълба. Залюля се
мотора.
9. Имало ли е достатъчно разстояние между автомобила и банкета, през
което водачът на мотора да продължи движението си без да реализира
произшествието?
Свид. М.: Той си караше направо и там беше свободна лентата. Нямаше
други автомобили пред него или около него.
10.Защо настъпи ПТП?
Свид. М.: Аз много години съм карал мотори. Мисля, че моторът мина и
задната му гума се приплъзна спрямо автомобила. Аз мисля, че ако го нямаше
стълба, той нямаше да падне. Обаче се удари странично и после в стълба, и
падна.
9
На въпроси на адв. Д.:
Свид. М.: Да, започнах маневрата за завой и задните автомобили бяха
спрели, за да ме пропуснат. Дадох мигач за завиване. Много малко завих с
колата.
Свидетелят беше освободен и напусна съдебната зала.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№ 2124 на 23.010.2025 г.
по допуснатата съдебно - автотехническа експертиза и констатира, че
същото е депозирано в срока по чл.199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на съдебно-
автотехническата експертиза, с оглед на което снема самоличността на вещото
лице, както следва:
Й. Л. М. - ***; българин; български гражданин; неосъждан; без родство
и дела със страните; предупреден за наказателната отговорност по чл.291 от
НК.
В.л. М.: Поддържам представеното писмено заключение.
На въпроси на адв. Д.:
В.л. М.: Категорично с данните, с които разполагаме автомобилът е бил
в насрещната пътна лента, като ударът се е състоял на около приблизително
2/3 от навлизането на автомобила в насрещната пътна лента. Записано е
относително уклончиво в експертизата, тъй като огледният протокол е бил
изпълнен в много, бих казал технически некоректен вариант. Сваляни са
размери по диагонал от ориентира. Нямаме посочени размери, след, от ляво и
от дясно от ориентира, което не дава възможност за една категоричност.
Основните размери, които са посочени - това е на база категоричния снимков
материал, който показва къде са били разположени МПС след удара и
сателитната картография, която ни дава възможност да се измерят с
приблизителна точност до 10 см. размерите, които са необходими за
експертизата. Така, че ударът категорично (за разлика от това, което каза като
субективни възприятия водачът) е настъпил в насрещната пътна лента.
Автомобилът се е намирал напречно на пътното платно над осевата линия.
Автомобилът преди удара, категорично е извършвал маневра ляв завой,
която е била позволена спрямо пътната маркировка. Нямало е забранителни
знаци за извършване на ляв завой.
Дали е имал видимост към мотоциклетиста водачът на лекия автомобил
преди или по време на предприетата от негова страна маневра - това са данни,
които нямаме в огледния протокол, тъй като той е съставен от разследващия
полицай към момента на посещение на вече настъпилото ПТП. В настоящото
дело няма разпитани свидетели, които да кажат каква е била интензивността
на трафика и тъй като моторът се прецизира с много малка челна повърхност
спрямо автомобилите, имайки разположен автомобил пред мотоциклета - има
възможност водачът на автомобила, извършващ маневра ляв завой да не
10
забележи мотоциклета. Но нямаме и технически данни, че имаме такова
препречване на видимостта им. Водачът каза, че е нямало конкретно
автомобили между тях.
Дали е имало достатъчно време за възприемане на опасността и реакция
от водача на лекия автомобил за предотвратяване на ПТП - не мога да бъда
категоричен, тъй като виждам водача в известен период след настъпване на
ПТП, че е в напреднала възраст. Тоест данните, които са посочени в
експертизата са средни за водач със способности за ефективно управление на
автомобил. Тук не мога да кажа дали той не е закъснял при потегляне и
именно от тази гледна точка да е настъпило ПТП. Тъй като, както е дадено и
спрямо изчисленията в експертизата, в случай, че мотоциклетът се е движил
със скорост до 50 км/ч. и дори да не е реагирал да намали тази скорост на
движение, автомобилът потегляйки своевременно е имал възможност да се
изтекли и те да се разминат на относително опасна дистанция, но не и да
настъпи ПТП. Но в днешно заседание, тъй като виждам възрастта на човека
(водачът на автомобила), неговите реакции и носенето на бастун - не мога да
кажа дали е бил в същото това физическо състояние и към момента на удара,
но считам, че е възможно да е закъснял при потегляне и възприетата 1 сек. за
намерение за потегляне, може да са отнели и 2 сек. - 2,5 сек. за реакция на
потегляне.
На въпроси на съда:
В.л. М.: В конкретния случай незапочването на маневрата би дало
възможност да премине мотоциклета. Относно неговите субективни
възможности да възприеме дали мотоциклетът се е движил много бързо или
не, както разбрахме - той е възприел, че мотоциклетът е издавал силен шум,
което говори, че се движи и ускорява скоростта си. Конкретното ПТП е
можело да не настъпили и при по-ниска скорост на мотоциклета,
приблизително около позволената за населено място или съответно
автомобила да премине по- бързо или да не започва маневрата.
На въпроси на адв. Д.:
В.л. М.: Не, както категорично вече обсъдихме този въпрос,
непосредствено ако автомобилът не е пресякъл осевата линия и не е
продължил маневрата, или изобщо не е започнал изпълнението и при
̀
пресичане на осевата линия - ПТП нямаше да настъпи. Видно от материалите
по досъдебното производство е, че мотоциклетът се е движил около средата на
пътната лента. Тоест, той не се е движил около осевата линия, както има други
такива произшествия.
Спрямо приетата скорост на движение на около 49 м. преди точката на
удара е настъпила реакцията на мотоциклетиста. А дали тези метри са били 50
м. или 55 м. към момента на възприемане на ситуацията, която се създава с
автомобила, не бих могъл да бъда категоричен, тъй като нямаме спирачен път
от автомобила и по този начин губим представа за неговите действия към
началото на опасната ситуация.
11
Мотоциклетистът е действал правилно като е предприел аварийно
спиране. Не всеки мотоциклет притежава АBS система, за да има възможност
да спира аварийно и да се отклони без да наруши центъра си на стабилност, за
да има възможност да заобиколи автомобила. В случай, че е прекратил
аварийното спиране непосредствено преди удара, а не при самия удар, както
се е получило, е имало възможност да запази ориентацията на мотоциклета и
да избегне автомобила като се отклони поне на 50 см. вдясно. Но това е
изключително субективен фактор усещането дали мотоциклетът ще спре или
няма да спре до момента на удара. Автомобилът не се е движил категорично
към момента на съприкосновение.
В много тесни граници конкретното тегло и тип на мотоциклетните гуми
могат да окажат влияние на коефициента на спиране спрямо пътното платно.
Доколкото си спомням от огледния протокол - гумите не бяха типови, а бяха
по-скоро тип, който може да се използва като всесезонна гума, което означава,
че тя е имала нормално сцепление спрямо пътното платно. Произшествието
беше настъпило в началото на годината, което означава, че пътното платно е
било с температура, може би около 15-16 градуса към момента на
съприкосновението, което съм взел предвид, тъй като процесният участък, по
който се е движил мотоциклетът към точката на удара, е с лек наклон. Тоест
средният процент на сцепление, който съм приел, считам, че е правилен и е
съобразен, както с мотоциклетните гуми, така с пътния участък, така и със
съответна температура на асфалтовата настилка.
Няма как да ги обвържем конкретно, тъй като за да обвържем теглото на
мотоциклетиста и на самия мотор, трябва да използваме формула за
кинетичната енергия, която е била приложена към момента на удара. За да
приложим такава формула, следва да имаме в огледния протокол замерване на
конкретните деформации на автомобила. Не разполагаме с такива данни.
Единствено разполагаме със снимковия албум, където се вижда, че бронята е
счупена в предна лява част и калникът е изместен назад, но общо взето и
снимките са с лошо качество. Не бих могъл да направя точно изчисление на
деформацията, която е предизвикана и каква е скоростта. Затова съм приел
средна скорост около 30 км/ч. Като тази скорост е средна, като се има предвид,
че бронята следва да претърпи удар до 25 км/ч без да се разруши. За
съжаление нямаме възможност да огледаме автомобила, за да кажем дали тази
броня е фабрична (оригинална) или е лицензна. Ако не е оригинална, може
тази скорост на разкъсване на бронята да не е 25 км/ч, а може да е 20 км/ч.
Затова казвам, че имаме една средна скорост.
Ако имахме тези данни, теглото на мотора и на ищеца щеше да промени
изчислената от мен скорост, но в малки граници. Тоест не можем от около 80
км/ч, която се изчислява, да слезем до разрешената скорост 50 км/ч - това са
30 км/ч, изключително голяма разлика.
На въпроси на ищ. К.:
В.л. М.: Трактовката тук е следната, тъй като мотористът не е с
12
предварително познание дали автомобилът ще спре или не - правилно в
конкретния случай е да направи маневра в дясно, за да се отдалечи от точката
на удара. Много произшествия има, където автомобила не е спрял, продължил
е движението си и правилната маневра в този случай е била да се отклони в
ляво. Но аз не коментирах този момент, а коментирах само факта, че спрямо
конкретните условия, с които сме се запознали от огледния протокол в случай,
че мотористът е успял да прекрати аварийното спиране преди точката на
удара, той е можел да се отклони в дясно, за да избегне удара. Спрямо
снимковия албум е видно, че почти цялата предна част на патрулния
автомобил се вижда при надлежна снимка на стр. 9, фиг. 4, тоест имал е
възможност - разполагали са с ширина минимум 145 см. - 150 см., за да може
да премине мотоциклетът. Но пак казвам: това е в случай, че мотоциклетистът
е имал възможност да оцени обстановката, тъй като произшествието не
настъпва за 1 мин., то настъпва в рамките на 4 сек. до 5 сек. и не всяка реакция
може да бъде до такава степен осъзната, за да може да пусне аварийната
спирачка и да се отклони надясно.
Снимката е изпълнена, когато обективът е бил приблизително вляво от
осевата линия, гледано към процесния автомобил и патрулния, което означава,
че ширината, която аз считам, че е имало около 145 см. -150 см. от левия край
на процесния автомобил „Ауди” до бордюра има възможност да е по-голяма,
тъй като, снимайки под ъгъл, означава, че част от разстоянието се закрива от
лекия автомобил „Ауди”. Затова казвам, че говорим за средни величини. Това
дали размерът е бил 140 см. или 160 см. - мотоциклетът не е широк нито 140
см., нито 160 см. Безспорен е фактът, че на патрулния автомобил се виждат
двата фара и регистрационен номер. Считам, че е категоричен фактът, че
мотоциклетът може да се събере в това разстояние. Дали то е било безопасно
при конкретна скорост - да, колкото е по-висока скоростта на движение на
едно МПС, толкова дистанцията от обектите, които разминават трябва да е по-
голяма. Тоест, след като е изпълнил аварийно спиране и е намалил скоростта
си, вероятно до 30 км/ч - 35 км/ч - пак казвам това е субективен фактор дали
човек, виждайки, че се движи към точка на удар може да пусне спирачката и
да се отклони надясно, както казах е субективен фактор, но е имал
възможност, ако си пусне спирачката - мотоциклетът да се насочи надясно.
Конкретният мотоциклет не съм изследвал дали притежава АBS система.
Доколкото виждам - не би следвало да притежава, тъй като имаме специално
оставена черна черта по асфалта. Ако се приеме, че мотоциклетът е спирал и с
предно колело, то трябва да повишим коефициента на сцепление и да приемем
по-висока скорост. Считам, че няма данни скоростта да е била по-висока от
изчислената.
Нямаме данни да не е спирал с максимално спирачно закъснение, тъй
като имаме плътна добре очертана следа от шахтата до мястото на удар. Защо
казвам до мястото на удар, тъй като в огледния протокол има описана чупка в
спирачната следа. А именно след като насложих данните в мащабния чертеж,
установих, че чупката се дължи на момента, в който се е ударил мотоциклетът,
13
тоест тогава е пуснал спирачките.
Безспорно тук, както казах, ако се стигне до това да се съберат нови
данни за експертизата и да установим, че спирачната ефективност е била по-
висока, трябва да се стигне и до по-висока скорост на движение на
мотоциклета. Аз не виждам такива данни, тъй като ударът е несъществен
спрямо предна лява част, тоест имаме удар в пластмасова броня и нагъване на
левия калник - без категорични данни за деформация на подкалника и
мотоциклет, който е паднал на приблизително 10 м. след точката на удар. Бих
могъл да направя допълнителни изчисления и смятам, че биха довели до по-
висока скорост, но аз не виждам данни за такава по-висока скорост.
Както казах, огледният протокол е изпълнен на много ниско ниво.
Нямаме категорични данни за описано междуосие на мотоциклета. Нямаме
данни дали е имало съприкосновение от предното колело. За мен по-скоро
ударът е в средната лява част на мотоциклета. Тоест не би следвало да имаме
изкривяване на предните телескопични амортисьори на мотоциклета и да се
достигне до криво предно колело. Считам, че ударът е приплъзващ. Но както
казах, ако има допълнителни материали, може да се разгледат, но спрямо тези
материали, с които разполагаме към момента, считам, че съм дал коректно
заключение.
Адв. Д.: Нямаме повече въпроси към вещото лице.
На поставения въпрос в становището на адв.Г.:
1. Ако мотоциклетистът се движеше с максималната разрешена скорост
за района на произшествието, би ли имал възможност с аварийно спиране да
предотврати настъпването на ПТП?
В.л. М.: Отговорът е разгледан в заключението, като е дадена обосновка,
че реакцията на мотоциклетиста е настъпила на около 49 м. преди точката на
съприкосновение, с оглед на които метри при движение на мотоциклетиста със
скорост до 50 км/ч е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП,
но при аварийно спиране преди точката на удара.
На въпроси на съда:
В.л. М.: Тъй като предадох заключението с електронен подпис,
предоставям цветно копие за съда.
Считам, че към момента на удара е било точно това разположението на
автомобила, както е посочено на фиг.4, на стр.9, като пред предното колело се
е виждало осейване (падане на много фрагменти) от двете МПС, които не са
прегазени от лекия автомобил, което означава, че той е бил спрял към момента
на удара. Приблизително с 2/3 е бил навлязъл автомобилът в насрещната
лента към момента на удара.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебно - автотехническа експертиза е от съществено
значение за изясняване на спора и следва да бъде прието и приобщено към
доказателствения материал по делото, поради което
14
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на съдебно - автотехническата експертиза, ведно с
приложената към него справка - декларация на вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице Й. Л. М.
в размер на 770.00 лева, съобразно представената справка-декларация.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице Й. Л. М. в размер
на 400.00 лева, от внесения от ответника за тази цел депозит. (изд.РКО по
вн.б. от 20.12.2024г.)
ЗАДЪЛЖАВА ответника в едноседмичен срок, считано от
уведомяването да представи доказателства за довнесен депозит по
депозитната сметка на Варненски окръжен съд в размер на 370.00 лв., като
при неизпълнение сумата ще бъде събрана принудително по реда на чл. 77 от
ГПК.
УКАЗВА на ответника, че в случай на неспазване на срока
определеният за довнасяне депозит няма да бъде съобразен при постановяване
на решението и изчисляване на подлежащите на възстановяване разноски.
Адв. Д.: Оспорвам експертизата. Считам, че същата е неправилна и
необоснована. И правя искане за назначаване на повторна такава с ново вещо
лице.
СЪДЪТ по направеното доказателствено искане от ищцовата страна
намира, че депозираното и прието заключение по допуснатата съдебно-
автотехническа експертиза е пълно, ясно и обосновано, и не възникват
съмнения относно неговата правилност, поради което не са налице
предпоставките на чл.201, във вр. с чл.200, ал.3 от ГКП за допускане на
повторна съдебно-автотехническа експертиза, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за допускане
на повторна съдебно-автотехническа експертиза с идентични задачи.
Адв. Д.: Водим допуснатите ни свидетели.
СЪДЪТ като взе предвид уваженото доказателствено искане на ищеца
за събиране на гласни доказателства, намира, че следва да бъдат допуснати до
разпит водените свидетели за днешно съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит свидетелите: Д.Б.А. и И.В.К., при режим на
водене от ищцовата страна за установяване на твърдените болки и страдания.
ПРИСТЪПВА към разпит на първия свидетел, воден от ищцовата
страна, с оглед на което снема самоличността му, както следва:
Д.Б.А., ЕГН **********, българин; български гражданин, несемеен;
неосъждан, без родство със страните, предупреден за наказателната
15
отговорност по чл. 290 от НК.
Свид. А.: Обещавам да говоря истината.
На въпроси на адв. Д.:
Свид. А.: Познавам В.. С него се познаваме от пети клас – съученици
сме, което към настоящата дата мисля, че прави 22 години. Известно ми е, че
на 04.01. миналата година, през 2024г. е участвал в ПТП. След което аз разбрах
за това ПТП в комуникация с него по-късно същия ден. Остана в болницата,
след което дойде в нас, тъй като му беше трудно спрямо състоянието му да
остане в настоящото му местожителство тогава. Остана в нас до първия
възможен момент, в който му беше по-нормално да се грижи за себе си. Бих
казал: малко над седмица, около 8 дена, ако не се ме лъже паметта. Когато го
изписаха от болницата, аз го видях - връщайки се от работа, той ме чакаше
пред нас. Изключително трудно подвижен беше. Взех му целия багаж и се
опитах да му помогна докато стигне до нас. Разстоянието от 40 метра го взе
изключително трудно. Към момента беше с разкъсан бял дроб и с шевове по
целия ляв крак. Целият ляв крак му беше силно подут. Движеше се по стената
на сградата, тъй като не можеше да стъпва правилно. Пак казвам: за
разстояние от около 40 метра, правеше много чести спирки. Предложих му
леглото си. Той, обаче реши да спи на дивана, тъй като му беше по-лесно
спрямо отока на крака да го държи високо на облегалката на дивана. Вечерта
получи треска. Пусната печка на доста топла температура и няколко одеяла
трудно помогнаха. Това са ми първите впечатления от състоянието му тогава.
Относно последвалото му състояние след инцидента - бих казал до този
понеделник 27.01.2025 г. продължава да се оплаква, че сетивността в левия му
крак е влошена спрямо състоянието му преди инцидента. Няколко месеца след
инцидента сподели за случай, при който е бил с личния си автомобил. Бил е на
светофар. Светнало е зелено и каза, че от катастрофата - на зелена светлина
още се е чудил дали да премине. Имало е такъв момент на моментно съмнение
от негова страна. Това са ми спомените.
За ежедневните му нужди, като изключим ставане от леглото и подаване
на храна и такива неща - при чисто физиологическите нужди беше
самостоятелен в това отношение.
След като си тръгна от нас, доколкото ми е известно беше в болничен.
Не знам някой друг да му е помагал към него момент физически.
Катастрофата беше в изключително тежък за В. момент, тъй като
няколко месеца по-рано той си отвори собствена фирма и катастрофата го
хвана в момент, в който той не разполагаше с много свободен капитал като
налични финанси. Смятам, че това допълнително го затрудни, както в
развитието на фирмата, така и финансово. Трудно се възстанови от това. Не
мога да преценя и да кажа дали напълно се е възстановил от катастрофата.
Факт е - от това, което е споделял пред мен, че здравословно не е както от
преди катастрофата. Последно ми го сподели на 27-ми, този понеделник.
Помолих го за малко физическа помощ и той тогава сподели, че не е напълно
16
възстановен. Помогна ми, но ми сподели, че не е напълно възстановен,
откакто преди катастрофата.
На поставените въпроси в становището на адв. Г.:
1. След инцидента ищецът бил ли е хоспитализиран в болнично
заведение? Ако да - за колко време?
Свид. А.: В болнично заведение беше хоспитализиран, ако не ме лъже
паметта за 6 или 7 дена. Не мога да си спомня с точност. Мисля, че на 04.01.
беше катастрофата и на 10.01. мисля, че го изписаха, ако не се бъркам.
Трябваше да се възстанови от перфорирания му бял дроб и крака му. След
това, докато беше още отседнал у нас се върна за превръзки и преглеждане на
конците.
2. Използвал ли е помощни средства? Ако да - за колко време?
Свид. А.: Не ми е известно да е използвал помощни средства. Пред мен
не е използвал. Със сигурност се движеше изключително затруднено, но не е
използвал помощни средства. По мои наблюдения в моториката му -
дейността му беше намалена поне до края на м. март. Това е по мои
наблюдения, пак казвам. Говорим за сгъване в коляното, клякане - тези негови
действия, по мои наблюдения (без да съм медицинско лице) до края на м. март
му бяха видимо ограничени.
3. Какви обезболяващи е приемал след инцидента?
Свид. А.: Не мога да Ви кажа какви лекарства е приемал след
инцидента.
4. Работел ли е/учел ли е към момента на инцидента? Къде?
Свид. А.: Беше започнал собствен бизнес към момента на инцидента и
пак казвам: финансово това му се отрази също и на развитието на бизнеса.
5. Имал ли е нужда от чужда помощ и обслужване от трето лице?
Свид. А.: За физиологични нужди - не. В ежедневието - да: хранене,
предоставяне на храна, помощ за ставане и лягане от леглото, помощ с неща,
които му трябват, чисто с асистенция. Той не можеше да става. Той три дни
легна на това легло и се опитваше да се възстанови максимално.
Самостоятелно, бих казал, че беше принуден на четвъртия ден да излезе от
дома ми. Беше принуден от обстоятелствата - трябваше да отиде и да се
погрижи за тепърва стартиращия си бизнес. Не знам как го направи, предвид
състоянието, в което го виждах, но беше принуден да отиде и да предаде
някакви документи, които бяха готови от преди катастрофата, каквито са по
неговата част на бизнеса.
6. Свидетелят бил ли е очевидец на обслужването от трето лице? В
какво се изразява то?
Свид. А.: Това бях аз, всъщност. Обслужването се изразява в
осигуряване на храна, асистенция при ставане и лягане. При придвижването
по-малко, тъй като там, където имаше стена той изключително много
17
използваше подпиране на стени с много чести почивки от негова страна, тъй
като не можеше да си поеме въздух. Всъщност първите няколко дни това беше
най-тежкото при него – поемането на въздух. Всъщност физическото усилие
му костваше много затруднения в дишането. И това съдействие, което съм му
оказвал, беше по време на престоя му в моя дом.
7. След инцидента преустановил ли е посещаването на местоработата
си? Ако да - за колко време?
Свид. А.: Доколкото ми е известно, все още е съдържател на собствен
бизнес.
8. Колко време е бил с гипс?
Свид. А.: Не е бил в гипс. Беше с изключително силен отток на левия
крак, но не беше с гипс.
9. Към днешна дата ищецът работи ли/учи ли? Къде?
Свид. А.: Към днешна дата развива собствен бизнес.
10. Как се придвижва на работа/университет?
Свид. А.: Към настоящия момент, доколкото ми е известно В. живее в
офиса си. Така, че не ми е известно да се придвижва до там. Имам
наблюдения кога започна да шофира след инцидента, както казах: горе-долу
на четвъртия ден, обстоятелствата го принудиха той да излезе, за да занесе
тези документи. Как го е направил, предвид състоянието му - за мен все още
остава загадка. Но съумя успешно и безопасно да извърши това.
10. Посещава ли редовно психолог?
Свид. А.: Не ми е известно да посещава психолог. Това е въпрос, който
не сме дискутирали.
Свидетелят беше освободен и напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПВА към разпит на втория свидетел, воден от ищцовата
страна, с оглед на което снема самоличността и, както следва:
̀
И.В.К., ЕГН **********, българка; български гражданин, неомъжена,
неосъждана, без дела с ответника; сестра на ищеца В. В. К..
СЪДЪТ уведомява свидетелката К. за правото по чл.166, ал.1, т.2 от
ГПК, като в случай, че желае да свидетелства предупреждава същата за
наказателната отговорност по чл.290 от НК.
Свид. К.: Желая да дам показания и обещавам да говоря истината.
На въпроси на адв. Д.:
Свид. К. Известно ми е, че на 04.01.2024 г., някъде около може би
часовете преди обяд (аз разбрах късно следобед) брат ми е претърпял ПТП в
кв. Виница. Бил е с мотор, било му е отнето предимството от автомобил.
Известно ми е, че той беше в Окръжна болница „Света Анна“. Имал е
няколко счупени ребра, пневмоторакс, разкъсване на мускула на крака. Всичко
18
от лявата страна. Лечението му е било проведено около 6 или 7 дни. Две са
пътеките, по които е лежал. Първата е за гръдна хирургия. Втората е може би
за ортопед, който да го е оперирал. Но претърпя две операции, от които едната
е свързана, включително с дрен, който е заради пневмоторакса и другата е
заради крака му.
Брат ми беше в много тягостно настроение. Още, когато беше в
болницата ми спомена, че не се чувства добре. Имаше страшни притеснения,
защото него го болеше много крака, а лекарите не обръщали достатъчно
внимание. Чакали са да изтече най-вероятно пътеката, но той се притесняваше
през цялото време, още докато беше в болницата за крака си. Докато беше в
болницата ми каза: „Имам чувството, че мирише и загноява“. И ми е известно,
че той е инициирал и е молил лекарите да му обръщат внимание, защото се е
притеснявал за крака си. И се оказа, че тези притеснения са били обосновани,
защото е тръгнала някаква некротизация на тъканта около раната, която е
подлежала на оперативно лечение. Това беше докато беше в болницата. След
това го изписаха. Знам, че му беше изключително трудно да върви, да върши
ежедневните си неща. Аз все пак бях в гр.София и чак на 17.01. го видях за
пръв път физически и тогава поех грижите за него и можех да видя какво е
физическото му състояние, което съм възприела аз. Имаше затруднения с това
да върви. Затруднение с това да вдига тежко. Не можеше да върши
елементарни свои нужди и грижи, които обичайно полага - като например да
пазарува, да се грижи за децата си и да разхожда кучето. Проблем беше за
него и да кара автомобил. А за него това е необходимо, за да стигне до своята
къща. Емоционалното му състояние не беше добро. Повтаряше ми: „То е ясно
-с мен ще се приключи. Аз ще остана инвалид. Как можа този да ме блъсне?
Няма да се оправя.“ Беше изгубил надежда, че ще се възстанови. Когато аз
поех грижите за него, му помагах с абсолютно всичко. Включително:
разхождах кучето, пазарувах, готвех, чистех. Беше изключително неприятно
това, че той бидейки самоосигуряващо се лице, трябваше да си свърши
проектите, които е поел, което изисква да се работи на компютър. Трябваше да
донеса компютъра му и за него беше изключително проблемно да работи, тъй
като се занимава с чертаене. Можете да си представите, че все пак неговите
предписания за възстановяване изискват той да е в легнало положение. Трудно
може да сложиш един лаптоп, особено предвид факта, че кракът ти и гърдите
ти са наранени от операция. За съжаление се налагаше да седи колкото може -
само да си приключи работата и от тази гледна точка беше изключително
стресиран. Допълнително мисля, че емоционалното му състояние се влоши
поради факта, че на 14.01., десет дни след ПТП, мисля, че около три дни след
като са го изписали от болницата, моят племенник (първородният му син,
който носи неговото име) ставаше на 10 години. Поради естеството на своите
наранявания, не мисля, че той можеше да отпразнува подобаващо първия
юбилей на своето първородно дете. През периода, в който го гледах, имаше
проблеми с вървенето. Боляха го ребрата. Аз се притеснявах, ако са начупени
ребрата, да не направи нов пневмоторакс.
19
На въпроси на съда:
Свид. К. Помагах му от 17.01., което мисля, че се падаше сряда - в
рамките на пет дни до неделя в едно домакинство бяхме. Аз се грижих плътно
за него и тогава си тръгнах - в неделя. След тези пет дни, мисля, че някой друг
се грижеше за него - Димитър. Знам, че отново му беше трудно да върви. Не
ми е известно колко време продължиха тези затруднения с вървенето и с
дишането. Знам, че и до ден днешен го боли крака.
На въпроси на адв. Д.:
Свид. К. Както казах - оплаква ми се многократно за това, че кракът го
боли. Когато става, се чува едно пукане, опъване. Такива неща мога да
споделя за физическото му състояние. От емоционална страна той изпитва
стрес и уплаха. Притеснява се когато шофира, включително и във връзка с
лицето, което е причинило ПТП, защото редовно го вижда в квартала, в който
е - и редовно се е случвало отново да се стига почти до ПТП, заради
възрастния човек, който и Вие видяхте преди малко.
На въпроси на съда:
Свид. К. На брат ми му се налага всеки ден да шофира. Брат ми, както
казах е самоосигуряващо се лице и работи, както у дома си, така и в един
апартамент, който в момента е негов. Като между дома му и този апартамент
има повече от 10 км., които трябва да минава с кола.
На поставените въпроси в становището на адв. Г.:
1. След инцидента ищецът бил ли е хоспитализиран в болнично
заведение? Ако да - за колко време?
Свид. К.: Периода на хоспитализация е 04.01.2024г.- 11.01.2024г.
2. Използвал ли е помощни средства? Ако да - за колко време?
Свид. К.: Не ми е известно да е ползвал технически помощни средства.
3. Какви обезболяващи е приемал след инцидента?
Свид. К.: Не ми е известно. Със сигурност приемаше обезболяващи. Не
ми е известно за какъв период от време. Към 17.01., когато го видях - той
приемаше обезболяващи.
4. Работел ли е/учел ли е към момента на инцидента? Къде?
Свид. К.: Както казах, работи. Той е строителен проектант и работи за
себе си.
5. Имал ли е нужда от чужда помощ и обслужване от трето лице?
Свид. К.: Да, имаше нужда.
6. Свидетелят бил ли е очевидец на обслужването от трето лице? В
какво се изразява то?
Свид. К.: Аз го обслужвах за периода от 17.01.2024г. до 21.01.2024г.
След този период съм виждала брат си, когато се прибера в гр.Варна, може би
през 2-3 месеца и до ден днешен го наблюдавам. След 21.01.2024г. имаше
20
нужда от грижите на трето лице. Мисля, че Димитър се грижеше за него.
7. След инцидента преустановил ли е посещаването на местоработата
си? Ако да - за колко време?
Свид. К.: Със сигурност не е работил в периода, в който е бил
хоспитализиран. Не мисля, че и преди 17.01.2024 г. - 18.01.2024г. е работил,
защото аз трябваше да му донеса компютъра от неговата къща. Така, че поне
две седмици не е работил.
8. Колко време е бил с гипс?
Свид. К.: Не ми е известно да е бил с гипс.
9. Към днешна дата ищецът работи ли/учи ли? Къде?
Свид. К.: Към днешна дата ищецът работи за себе си.
10. Как се придвижва на работа/университет?
Свид. К.: Придвижва се с автомобил.
11. Посещава ли редовно психолог?
Свид. К.: Не ми е известно да посещава психолог.
Свидетелката беше освободена и напусна съдебната зала.
Адв. Д.: Във връзка с указаната ни в доклада разпределена
доказателствена тежест, а именно, че не сочим доказателства за факта на
получаване от Застрахователя на извънсъдебната претенция, Ви молим на
основание чл.190, ал.1 от ГПК да задължите ответника да представи
преписката по образуваната щета във връзка с процесното застрахователно
събитие като това е относимо към предмета на делото и с оглед доказването,
че от наша страна е спазена процедурата по чл.380 от КЗ и респективно
наличието на процесуалната предпоставка за завеждане на настоящия иск,
както го претендираме. То е описано и в исковата молба от къде произтича
тази дата.
СЪДЪТ намира, че доколкото по конкретната застрахователна
претенция застрахователят се е произнесъл с изричен отказ, не е необходимо
изискването на застрахователната преписка в контекста на преценката по
допустимост на производството.
С оглед изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за изискване
на заверен препис от преписката по застрахователната претенция на ищеца
към ответника.
Адв. Д.: Нямаме други искания по доказателствата. Представям списък
с разноски и доказателства.
СЪДЪТ предоставя за сведение на процесуалния представител на
21
ищеца представения инкорпорирания списък по чл.80 от ГПК в становището
на процесуалния представител на ответника.
Адв. Д.: Правя изрично възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Моля същото да бъде определено по Наредбата за
минималните адвокатски хонорари, както и да бъде съобразено с правната и
фактическа сложност на делото.
СЪДЪТ намира, че представените списъци по чл.80 от ГПК и
доказателства следва да бъдат приложени по делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото,
представените в днешно съдебно заседание от процесуалния представител на
ищеца списък с разноски по чл.80 от ГПК, ведно с договор за правна защита и
съдействие № ********** от 31.01.2025 г. и удостоверение за регистрация по
ЗДДС от 04.02.2013 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото,
инкорпорирания в становище с вх.№ 2919 от 31.01.2025 г. на процесуалния
представител на ответника списък с разноски по чл.80 от ГПК, както и
представените с молба вх.№ 23811/26.09.2024г. договор за правна защита и
съдействие от 10.09.2024г. и удостоверение за регистрация по ЗДДС от
27.06.2018г.
Предвид процесуалното поведение на страните, СЪДЪТ счете спора за
изяснен от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Д.: Уважаеми окръжен съдия, моля да постановите решение, по
силата на което да уважите предявения иск като основателен и доказан, както
по основание, така и по размер и да осъдите ЗД „Бул Инс” ЕАД да заплати на
В. В. К. сумата от 70 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от ищеца, изразяващи се в болки и страдания,
вследствие на ПТП, настъпило на 04.01.2024г. Считам, че от събраните гласни
и писмени доказателства безспорно се установи какви телесни повреди е
претърпял ищецът и какво е състоянието му към момента, какво е било и
тогава. Моля да ни присъдите разноските и да ни дадете срок за писмени
бележки.
След изслушване на устните състезания, СЪДЪТ счете делото за
изяснено от фактическа и правна страна и обяви, че ще се произнесе с
решение в законния срок.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на
ищцовата страна в едноседмичен срок, считано от днес да депозира писмено
становище по съществото на спора.
22
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15:49 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
23