Решение по дело №29/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

 

№ …..        16.07.2021г., гр.Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и първа година:                                                          

                                            

      Председател: Минка Трънджиева

    Членове: Венцислав Маратилов                                                        Д. Бозаджиев

 

в присъствието на секретаря Л. Кирякова, като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев в.гр.дело №29 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното :   

 

         Производството е въззивно, по реда на чл.196 и сл. от ГПК/отм./.

С Решение №254 от 16.10.2017г., постановено по гр.д.№251/2003г. по описа на РС- В. са изнесени на публична продан следните недвижими имоти:

-ДВОРНО МЯСТО- застроено и незастроено, цялото с площ от 100кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот ХІІ-2306 от кв.210 по регулационния план на В., при граници на имота: от запад- улица; от изток-УПИ VI-2306; от север- имот пл.№2385 и от юг- имот с пл.№2307, ведно с построената в имота ТРИЕТАЖНА МАСИВНА ВИЛА, със застроена площ от 82кв.м.,като всеки етаж състоящ се от антре, веранда, три стаи и санитарен възел,с мансарден трети етаж,ведно с построената в имота масивна ПОСТРОЙКА на застроена площ oт 12кв.м.- с пазарна стойност 160564лв. и

-ДВОРНО МЯСТО- незастроено, с площ от 450кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот VI-2306 в кв.210 по регулационния план на В., при граници на имота: от изток- улица; от север- имот пл.№2385; от юг- имот пл.№2307 и от запад- УПИ ХІІ-2306- с пазарна стойност 54 600лв., съсобствени на С.Д.Р., с ЕГН **********, Д.Р.Р., с ЕГН **********, Н.Р.Р., с ЕГН **********-***, П. Н.П., с ЕГН **********, Н.П.Н. с ЕГН **********-***, К.В.Д., с ЕГН ********** ***, И.В.Д., с ЕГН ********** ***- всички с адрес за призоваване: гр.С.З., бул.“Ген.С.“ №42Б, чрез адв. С.К. и Т.Б.П. с ЕГН ********** ***, М.Н.Х., родена на ***г***, В.Б.П., с ЕГН ********** ***/653-та улица“ №10, Л.П.Ч.,***, Б.В. П. *** и И.В.П. ***, при следните квоти: С.Д.Р.- 2/54, Д.Р.Р.- 2/54, Н.Р.Р.- 2/54, Н.П.Н.- 6/54, К.В.Д.- 3/54, И.В.Д.- 3/54; Т.Б.П.- 4/27, М.Н.Х.- 2/27, В.Б.П.- 6/54, Л.П.Ч.- 6/54, Р.Х.П.- 3/54; Д.Х.Д.- 3/54 и И.В.П.- 6/54.

Отхвърлено е искането на Т.Б.П.- с посочени по-горе адрес и ЕГН, за възлагане на делбените имоти- посочени по- горе, на основание чл.288, ал.2 от ГПК/отм./, респ. чл.288, ал.3 от ГПК /отм./, като неоснователно.

Отхвърлено е искането на С.Д.Р., Д.Р.Р., Н.Р.Р., Н.П.Н., К.В.Д. и И.В.Д.- с посочени по- горе адреси и ЕГН, за възлагане в общ дял на незастроения имот, допуснат до делба, а именно: ДВОРНО МЯСТО- незастроено, с площ от 450 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот VI-2306 в кв.210 по регулационния план на В., при граници па имота: от изток- улица; от север- имот пл.№2385; от юг- имот пл.№2307 и от запад- УПИ ХІІ-2306, а при условията на алтернативност за възлагане в общ дял на първия и втория жилищни етажи от ТРИЕТАЖНА МАСИВНА ВИЛА, със застроена площ от 82кв.м, находяща се в урегулиран поземлен имот ХІІ-2306 от кв.210 по регулационния план на В., при граници на имота- посочени по- горе, ведно със съответна част от общите части, на основание чл.292 от ГПК/отм./, като неоснователно.

Осъдена е Т.Б.П.- с посочени по- горе адрес и ЕГН, да заплати обезщетение за ползване на делбените имоти, на основание чл.31, ал.2 от Закона за собствеността, за периода от 08.07.2008г. до 09.01.2013г., както следва:

-на С.Д.Р.- с посочени по- горе адрес и ЕГН, в размер на 1614лв., ведно с обезщетение за забава за същия период в размер на 376,36лв., като претенциите за разликата до 27000лв. и съответно до 13017лв. са отхвърлени, като неоснователни;

-на Д.Р.Р.- с посочени по- горе адрес и ЕГН, в размер на 1614лв., ведно с обезщетение за забава за същия период в размер на 376,36лв., като претенциите за разликата до 27000лв. и съответно до 13017лв. са отхвърлени, като неоснователни;

-на Н.Р.Р.- с посочени по- горе адрес и ЕГН, в размер на 1614лв., ведно с обезщетение за забава за същия период в размер на 376,36лв., като претенциите за разликата до 27000лв. и съответно до 13017лв. са отхвърлени, като неоснователни;

-на Н.П.Н.- с посочени по- горе адрес и ЕГН, в размер на 4842лв., ведно с обезщетение за забава за същия период в размер на 1129,14лв., като претенциите за разликата до 54000лв. и съответно до 13017лв. са отхвърлени, като неоснователни;

Отхвърлено е искането на Т.Б.П., с посочени по-горе адрес и ЕГН, за осъждане на останалите съделители, а именно: С.Д.Р., Д.Р.Р., Н.Р.Р., Н.П.Н., К.В.Д., И.В.Д., М.Н.Х., В.Б.П., Л.П.Ч., Р.Х.П., Д.Х.Д. и И.В.П.- с посочени по- горе адреси и ЕГН, да й заплатят сумата 83 800лв.-         стойността на извършени от нея подобрения в делбените имоти за периода от 2001г. до 2004г., като неоснователно и недоказано.

Осъдени са страните по делото да заплатят на Държавата такса, както следва:

-С.Д.Р., Д.Р.Р., Н.Р.Р.- с посочени по- горе адреси и ЕГН, по 318,80лв.;

-Н.П.Н., В.Б.П., Л.П.Ч., И.В.П.- с посочени по- горе адреси и ЕГН, по 956,40лв.;

-К.В.Д., И.В.Д., Р.Х.П.; Д.Х.Д.- с посочени по-горе адреси и ЕГН, по 478,20лв.;

-Т.Б.П.- с посочен по- горе адрес и ЕГН- ****,20лв.;

-М.Н.Х.- с посочен по-горе адрес и ЕГН- ***,60лв.

Осъдена е Т.Б.П., с посочен по- горе адрес и ЕГН, да заплати възнаграждение на вещи лица, както следва:

-на И. Д. ***- 140лв.;

-на В.А.К. от гр.Пазарджик, ул.'“Ч.Х.“ №1- 234лв.;

-на Г. И. ***- 234лв.;

-на Б.З.Г. от гр.Пазарджик, ул.“П.“ №9- 234лв.

С Допълнително Решение №64/02.03.2018г., постановено по гр.д.№251/2003г. по описа на РС- В. е допълнено Решение №254/16.-10.2017г., постановено по гр.д.№251/2003г., в частта му, с която Т.Б.П.- с посочени адрес и ЕГН е осъдена да заплати обезщетение за ползване на делбените имоти, на основание чл.31, ал.2 от Закона за собствеността, за периода от 08.07.2008г. до 09.01.2013г, като следва да присъди и законна лихва върху главницата, считано от 10.01.2013г. и диспозитива на решението в тази част е в следния смисъл:

Осъдена е Т.Б.П., с посочени по- горе адрес и ЕГН, да заплати за ползване на делбените имоти, на основание чл.31, ал.2 от ЗС, за периода от 08.07.2008г. до 09.01.2013г., както следва:

-на С.Д.Р., с посочени по- горе адрес и ЕГН, в размер на 1614лв., ведно със законната лихва, считано от 10.01.2013г. до окончателното й изплащане и с обезщетение за забава за същия период в размер на 376,36лв., като претенциите за разликата до 27000лв. и съответно до 13017лв. са отхвърлени, като неоснователни;

-на Д.Р.Р.- с посочени по- горе адрес и ЕГН, в размер на 1614лв., ведно със законната лихва до окончателното й изплащане и с обезщетение за забава за същия период в размер на 376,36лв., като претенциите за разликата до 27000лв. и съответно до 13017лв. са отхвърлени, като неоснователни;

-на Н.Р.Р.- с посочени по- горе адрес и ЕГН, в размер на 1614лв., ведно със законната лихва, считано от 10.01.2013г. до окончателното й изплащане и с обезщетение за забава за същия период от време в размер на 376,36лв., като претенциите за разликата до 27000лв. и съответно до 13017лв. са отхвърлени, като неоснователни;

-на Н.П.Н.- с посочени по- горе адрес и ЕГН, в размер на 4842лв., ведно със законната лихва, считано от 10.01.2013г. до окончателното й изплащане и с обезщетение за забава за същия период от време в размер на 1129,14лв., като претенциите за разликата до 54000лв. и съответно до 13017лв., са отхвърлени, като неоснователни.

Оставено е без уважение искането на адв.С.К.-***, като пълномощника на ищците С.Д.Р., с ЕГН **********, Д.Р.Р., с ЕГН **********, Н.Р.Р., с ЕГН**********-***, Н.П.Н., с ЕГН ********** ***, К.В.Д., с ЕГН********** ***, И.В.Д., с ЕГН********** *** за допълване на Решение №254 от 16.10.22017г., постановено по гр.д.№251/2003г. по описа на РС- В., в следния смисъл:

-определяне на привременна мярка, с правно основание чл.282, ал.2 от ГПК/отм./- за заплащане от съделителката Т.Б.П. на ищците на ежемесечни суми до приключване на делбата за това, че тя изцяло полза процесните имоти, а именно:

-на С.Д.Р., Д.Р.Р. и Н.Р.Р., за индивидуална квота по 2/54ид.ч.- по 29,89лв. на всеки;

-на Н.П.Н. с квота 6/54.- по 89,67лв.;

-на И.В.Д. и К.В.Д., за индивидуална квота по 3/54ид.части- по 44,83лв. на всеки, ведно с присъждане на законна лихва върху ежемесечните обезщетения по чл.282, ал.2/отм./, считано от датата на предявяване на претенциите- 10.04.2014г., като неоснователно.

С Определение №39 от 15.01.2019г., постановено по гр.д.№251/2003г. по описа на РС- В., в производство по чл.192, ал.4 от ГПК /отм./ е отхвърлено искането на Т.Б.П., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощниците й адв.П.П. и адв.Д.Г., за изменение на Решение №254 от 16.10.2017г., в частта му  за разноските- осъждане да  заплати държавна такса в размер на 1275,20лв. и осъждане, да заплати възнаграждение на вещи лица, како следва:

-на И. Д. ***- 140лв.;

-на В.А.К. от гр.Пазарджик, ул.“Ч.Х.“ №1- 234лв.;

-на Г. И. ***- 234лв.;

-на Б.З.Г. от гр.Пазарджик, ул.“П.“ №9- 234лв., като неоснователно.

Против Решение №254 от 16.10.2017г., постановено по гр.д.№251/2003г. по описа на РС- В. е постъпила въззивна жалба от Т.Б.П., в частта с която е определена пазарната стойност на допуснатите до делба имоти, както и в частта, с която е отхвърлено искането на Т.Б.П. за възлагане, на основание чл.282, ал.2 от ГПК/отм./, респ. чл.288, ал.3 /отм./ на делбените имоти:

-ДВОРНО МЯСТО- застроено и незастроено, цялото с площ от 400кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот ХІІ-2306 от кв.210 по регулационния план на В., при граници на имота: от запад- улица; от изток- УПИ VІ-2306; от север- имот пл.№2385 и от юг- имот с пл.№2307, ведно с построената в него ТРИЕТАЖНА МАСИВНА ВИЛА, със застроена площ от 82кв.м., като всеки етаж състояща се от антре, веранда, три стаи и санитарен възел, с мансарден трети етаж, ведно с построената в имота масивна ПОСТРОЙКА на застроена площ от 12кв.м. и

-ДВОРНО МЯСТО- незастроено, с площ от 450кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот VІ-2306 в кв.210 по регулационния план на В., при граници на имота: от изток- улица; от север- имот пл.№2385; от юг- имот пл.№2307 и от запад- УПИ ХІІ-2306 и вместо това, имотите са изнесени на публична продан.

Решението се обжалва и в частта, с която Т.Б.П. е осъдена да заплати обезщетение за ползване на делбените имоти, на основание чл.31, ал.2 от Закона за собствеността, за периода от 08.07.2008г. до 09.01.2013г. на съделителите: С.Д.Р., Д.Р.Р. и Н.Р.Р. в размер на 1614лв., ведно с обезщетение за забава за същия период в размер на 376,36лв., а на съделителя Н.П.Н. в размер на 4842лв., ведно с обезщетение за забава за същия период в размер на 1129,14лв.;

Решението се обжалва и в частта, с която е отхвърлено искането на Т.Б.П. по реда на чл.286 от ГПК /отм./ останалите съделители да и заплатят стойността на подобренията в делбените имоти извършени от нея за периода от 2001г. до 2004г., както и в частта, с която Т.Б.П. е осъдена да заплати държавни такси и възнаграждение за вещи лица.

Твърди се, че решението в обжалваните му части е постановено при неправилно прилагане на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е и довело до неправилни изводи на съда.

В тази насока се излагат подробни съображения.

Искането е за отмяна на решението в обжалваните му части, като се моли присъждане на разноските в настоящото производство.

Писмено отговори от другите страни  в процеса в указания от съда срок не са постъпили.

Против Допълнително Решение №64 от 02.03.2018г,. постановено по гр.д.№251/2013г. по описа на РС- В. е постъпила въззивна частна жалба  с вх.№1615/30.03.2018г. от адв.С.К. ***, в качеството й на пълномощник на С.Д.Р., Д.Р.Р., Н.Р.Р., Н.П.Н., И.В.Д. и К.В.Д. в частта й, с която е оставено без уважение, като неоснователно искането на последните за определяне на привременни мерки предявено, на основание чл.282, ал.3 от ГПК/отм./.

Твърди се в същата, че в тази му част решението има характер на определение, съгласно чл.282, ал.3 от ГПК/отм./ и константата съдебна практика.

Приема се, че постановеното определение  незаконосъобразно. В този смисъл се излагат доводи.

Искането е за отмяна на решението в обжалваната му част, като се уважи искането на жалбоподателите за привременни мерки, като се приеме, че същото е основателно, предвид събраните в тази насока доказателства.

Писмен отговор на тази жалба е постъпил от страна на Т.Б.П.,подадена чрез пълномощниците й адв.П. и адв.Г..

В него се оспорва изцяло представената частна жалба, като се приема, че същата следва да бъде оставена без уважение.

В този аспект се излагат съображения.

Моли се за присъждане на разноски в настоящото производство.

От другите страни в процеса не са постъпили писмени отговори в дадения им срок.

Против Определение №39 от 15.01.2019г., постановено по гр.д.№251/2003г. по описа на РС- В. е постъпила жалба от адв.П. и Г., в качеството им на пълномощници на Т.Б.П., с което е отхвърлено искането на последната, за изменение на Решение №254 от 16.10.2017г., постановено по гр.д.№251/2003г., в частта му за разноските- осъждане да се заплати държавна такса в размер на 1275,20лв. и осъждане да се заплати възнаграждение на вещи лица, като неоснователно.

Счита се, че определените възнаграждения на вещите лица не следва да се възлагат на жалбоподателката, тъй като са допуснати до отговор на въпроси от другите страни в производството.

          Претендират се разноски.

          Писмени отговори от другите страни в процеса на тази жалба не са постъпили.

В съдебно заседание, жалбоподателката Т.Б.П., редовно призована не се явява. За нея се явява адв.Г., редовно упълномощен. От страна на последния се моли да бъде уважена въззивната жалба. Моли да му бъдат присъдени разноски за настоящото производство. Поискано е от същия да представи писмени бележки, но в указания от съда срок, такива не са постъпили.

Ответници по въззивната жалба и жалбоподатели по частната жалба- Д.Р.Р., С.Д.Р., Н.Р.Р., Н.П.Н., К.В.Д. и И.В.Д., редовно призовани не се явяват. Не се явява и процесуалния им представител адв.К.. От страна на последната е постъпило писмено становище, в което се моли да бъдат оставени бе уважение подадените от Т.П., въззивна жалба и въззивна частна жалба. Моли се  да бъде уважена подадената от тях въззивна частна жалба.

В срокът даден на адв.Г. да представи писмени бележки са постъпили такива от страна на адв. К.. В същите се излагат подробни съображения по отношение на подадената въззивна жалба с вх.№5853/04.12.2017г. от Т.П. срещу Решение №254/16.10.2017г., в частта по т.4        с която е отхвърлена претенцията й по чл.286 от ГПК/отм./

Ответниците по жалбите- М.Н.Х., В.Б.П., Л.П.Ч., И.Д.П., Р.Х.П. и Д.Х.Д., редовно призовани не се явяват.

Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл.208 от ГПК/отм./, намира за установено следното:

Делбеното производство е във втора фаза- по извършване на делбата.

С Решение №87/23.06.2005г., постановено по настоящето дело е допусната съдебна делба между С.Д.Р., с ЕГН **********, Д.Р.Р., с ЕГН **********, Н.Р.Р., с ЕГН **********-***, П. Недялком П., с ЕГН **********, Н.П.Н., с ЕГН **********-***, К.В.Д., с ЕГН ********** ***, И.В.Д., с ЕГН ********** ***- всички с адрес за призоваване: гр.С.З., бул.“Ген.С.“ №42Ь, чрез адв.С.К. и Т.Б.П., с ЕГН ********** ***, М.Н.Х., родена на 13.04.1059г. от гр.Стрелча, бул.“Руски“ №20, В.Б.П., с ЕГН ********** ***/653-та улица“ №10, Л.П.Ч.,***, Б.В. П. *** и И.В.П. *** нa следния съсобствен недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, застроено и незастроено, цялото с площ от 400кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот ІІ-2306 от кв.210 по регулационния план на В., при граници на имота: от запад-улица; от изток-УПИ VІ-2306; от север- имот пл.№2385 и от юг- имот с пл.№2307, ведно с построената в имота ТРИЕТАЖНА МАСИВНА ВИЛА, със застроена площ от 82кв.м., като всеки етаж състоящ се от антре, веранда, три стаи и санитарен възел, с мансарден трети етаж, ведно с построената в имота масивна ПОСТРОЙКА на застроена площ от 12кв.м. и на ДВОРНО МЯСТО- незастроено с площ от 450кв.м. съставляващо урегулиран поземлен имот VI-2306 в кв.210 по регулационния план на В., при граници на имота: от изток- улица; от север- имот пл.№2385; от юг- имот пл.№2307 и от запад- УПИ VІІ-2306, при следните квоти: за С.Д.Р.- 2/54, Д.Р.Р.- 2/54, Н.Р.Р.- 2/54, П. Н.П.- 3/54, Н.П.Н.- 3/54, К.В.Д.- 3/54, И.В.Д.- 3/54; Т.Б.П.- 4/27, М.Н.Х.- 2/27, В.Б.П.- 6/54, Л.П.Ч.- 6/54, Б.В. П.- 6/54 и И.В.П.- 6/54.

Със същото решение е отхвърлен иска за делба по отношение на А. П. Л. Т., като неоснователен

Решението е влязло в сила на 27.04.2007г.

На 03.10.2007г. е постъпила молба от Т.Б.П.- чрез адв.Б., с която на основание чл.286 от ГПК/отм./ е предявила искания за сметки спрямо другите съделители в размер на 100000лв. за извършени от нея подобрения в имота, предмет на делбата: пристройка към жилищна сграда 50000лв., гараж 20000лв.; навес към съществуваща сграда- 5000лв.; ограда- 10000лв. и други подобрения в размер на 15000лв. Със същата молба е направено искане имота да бъде поставен в дял на молителката .

С молба от 27.06.2012г., подадена от адв.К., в качеството й на пълномощник на ищците е помолила да бъде заличен като ищец покойния й доверител П. Н.П., за което е входирала молба от 05.04.2011г., приложена на л.18 от гр.дело №577/2011г. на ВКС, Іг.о., към която е приложила удостоверение за наследници. При справка по посоченото дело е видно, че действително към молба е приложено Удостоверение за наследници №004189 от 27.12.2010г., издадено от Община С.З., от което е видно, че П. Н.П. е починал на 19.11.2010г. и е оставил законен наследник сина си Н.П.Н.. Тази молба е докладвана на съдията- докладчик, поставена е резолюция „Да“ и за следващите съдебни заседания не е призоваван починалия ищец.

На 09.01.2013г. е постъпила молба от адв.К. с която заявява, че доверителите й- С.Р., Д.Р., Н.Р., Н.Н., К.Д. и И.Д., желаят делбата да се извърши по реда на чл.292 от ГПК/отм./, като им се предостави в общ дял незастроения имот, допуснат до делба, а именно УПИ VI- 2306 в кв.210 по плана на В..

На 09.01.2013г. е постъпила молба от адв.Х., като пълномощник на всички ищци, с която се поддържа молбата на адв.К. за разпределение на процесните имоти по реда на чл.292 от ГПК/отм./, като е конкретизирано, че в общ дял на всички ищци бъде поставено незастроеното дворно място, допуснато до делба, а три условията на алтернативност- на всички ищци да бъде поставен в общ дял първия и втория жилищни етажи от жилищната сграда, находяща се в УПИ ХІІ- 2306,ведно със съответната част от общите части и от дворното място.

На 09.01.2013г. е постъпила молба от адв.Х. и адв.К., с която от името на доверителите им С.Д.Р., Д.Р.Р., Н.Р.Р. и Н.П.Н., предявяват по реда на чл.286 от ГПК/отм./ претенции по чл.31, ал.2 от ЗС срещу съделителката Т.Б.П. за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на техните идеални части от допуснатите до делба недвижими имоти за периода от 08.07.2008г. до 09.01.2013г., както следва за С.Д.Р.: сумата 27000лв.- 54 месеца по 500лв. месечно за посочения период, ведно със законната лихва,считано от 10.01.2013г., както и сумата 13017лв., представляваща обезщетение по чл.86 от ЗЗД за забавено плащане на обезщетението по чл.31, ал.2 от ЗС, за Д.Р.Р.: сумата 27000лв.- 54 месеца по 500лв. месечно за посочения период, ведно със законната лихва, считано от 10.01.2013г., както и сумата 13017лв., представляваща обезщетение по чл.86 от ЗЗД за забавено плащане на обезщетение, а по чл.31, ал.2 от ЗС, за Н.Р.Р.: сумата 27000лв.- 54 месеца по 500лв. месечно за посочения период, ведно със законната лихва, считано от 10.01.2013г., както и сумата 13017лв., представляваща обезщетение по чл.86 от ЗЗД за забавено плащане на обезщетението по чл.31, ал.2 от ЗС и за Н.П.Н.: лично за него и като наследник на починалия П. Н.П., сумата 54000лв.- 54 месеца по 1000лв. месечно за посочения период, ведно със законната лихва, считано от 10.01.2013г., както и сумата 13017лв., представляваща обезщетение по чл.86 от ЗЗД за забавено плащане на обезщетението по чл.31, ал.2 от ЗС. Към молбата е приложена Нотариална покана.Тези три молби са докладвани в ОСЗ, проведено на 10.01.2013г., като съдът не е дал ход на делото.

Първото заседание, на което е даден ход на делото, след влизане в сила на описаното по- горе решение е проведено на 07.02.2013г. В същото заседание с определение е констатирано, че е постъпила молба от 09.01.2013г. от адв.К. и адв.П. Х., с която са поискали разпределение на имотите по реда на чл.292 от ГПК/отм./ и са приети за съвместно разглеждане, направените от С.Р., Д.Р., Н. Р. и Н.Н. искания по сметки, спрямо ответницата Т.П.. Освен това съдът е счел, че направените и докладвани в предишно съдебно заседание искания за сметки, обективирани в молба от 09.01.2013г. са своевременни и надлежно предявени, поради което няма пречка за приемането им за съвместно разглеждане в настоящето делбено производство.

В открито съдебно заседание, проведено на 25.04.2013г., съдът е докладвал молбата на отв.Т.П., депозирана на 03.10.2007г.- посочена по- горе, същата в частта за сметките, като тя е оставена без движение и е даден двуседмичен срок за изпълнение указанията на съда, а именно- да бъдат конкретизирани подобренията, да се изложат точни и ясни факти относно размера и основанието на всяко едно подобрение, а също и описание по вид, стойност и време на извършване, както и по отношение на кого се предявяват. Този срок е удължен с 2 седмици, считано от 01.05.2013г.

По делото е приложена молба, на която липсват данни кога е получена в съда, подадена от пълномощниците на отв.П.- адв.П. и адв.Г., с която уточняват исканията за сметки, направели с молба от 01.10.2007г., а именно- сочат, че подобрението пристройка по т.1 от молбата е изпълнено в периода 2001г. до 2004г., на обща стойност 50 000лв. и са конкретизирани, в т.2 са посочени още подобрения за обща сума 26 080лв.- описани по пера, а в т.2 и разноски за опазване и поддържане на имота. При обсъждане на искането на отв.П. за сметки съдът следва да прецени кои от посочените подобрения в тази молба са конкретизиране на исканията предходната молба и кои от тях са нови искания, които не са предявени до провеждане па първото заседание по делото след влизане на решението за допускане на делбата.

С молба, постъпила в съда на 22.04.2014г., пълномощниците на отв.П. са оспорили молбата на ищците за обезщетение, като твърдят, че те нямат това право и че са лишени от възможността да ползват делбения имот; оспорват размера на претендираното обезщетение.

С молба, постъпила в съда на 02.07.2014г., адв. К., в качеството й на пълномощник на ищците оспорва претенциите за сметки на отв.П., като прави възражение за изтекла погасителна давност за подобрения и разноски, извършени до края на 2008г., а относно направени разноски- че доверителите й са заплащали данък.

С Определение, постановено в о.с.з. на 14.05.2015г., съдът е констатирал, че претенциите на ответника за подобрения не са прецизирани, като е определил 7- дневен срок да бъде сторено това.

С молба от 17.06.2015г., пълномощниците на Т.П. уведомяват съда, че не са осъществили контакт с нея и не са в състояние да уточнят претенциите й. Същите са подали молба, на която не е отбелязано кога е постъпила в съда, но е написана на 17.09.2015г. и в нея уточняват направените добросъвество подобрения- пристройка към вилна сграда, гараж, навес и ограда, вкл. и времето на осъществяване на подобренията.

С молба от 03.12.2015г., пълномощниците на ищцата П. отново уточняват претендираните от нея подобрения.

С молба от 08.01.2016г., адв. К., като пълномощник на ищците възразява да се вземе предвид това уточнение, тъй като срока по чл.286 от ГПК/отм./ отдавна е изтекъл, като излага и съображения защо счита,че П. не е добросъвестен подобрител.

С Определение, постановено в о.с.з. на 28.01.2016г., съдът отново е констатирал, че претенциите на ответника за подобрения не са прецизирани, като е определил 7- дневен срок да бъде сторено това.

С молби от 07.03.2017г. получена в съда на 11.03.2016г. и от 21.04.2016г., получена в съда на 25.04.2016г., адв. Г., като пълномощник на отв.П. отново е уточнил претендираните от нея подобрения.

С молби от 17.03.2016г. и от 25.03.2016г., адв.К. е взела становище по тези молби.

Б.В. П. е починала на 17.05.2016г. и съдът в о.с.з. на 12.08.2016г., на основание чл.120 от ГПК/отм./ е конституирал като ответници по делото законните й наследници- Р.Х.П., с ЕГН **********,*** 05-005 и Д.Х.Д., с ЕГН ********** *** 06 008.

Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от Договор за строителство от 06.09.2001г. се установява, че същия е сключен между инвеститора Т.П. и строителя ЕТ „Ремонт строй ГУСВ 2000“, с предмет на договора- СМР на обект жилищна сграда в кв.210, парцел XII, състояща се от следните подобекти- гараж, пристройка на тоалетна и баня към жилищна сграда и пристройка на лятна стая и навес към съществуващата сграда, съгл. представени работни проекти, като общата стойност на строителните работи е 20000лв., като в тази сума влиза и ремонта на 3 бр. съществуващи тоалетни.

Видно от Договор за упражняване на независим строителен надзор в строителството от 12.09.2001г. се установява, че същия е сключен между инж.Величка П.- управител на ЕТ „Ритон- 99“ и Т.Б.П., като последната- като инвеститор е възложила на първата контрола по изпълнението на обект „Гараж и пристройка към съществуваща жилищна сграда в кв.210, парцел XII-2306 по плана на В.. За този обект е издадена Виза от гл.архитект на Община В. на 20.09.2000г.

Установява се, че на 30.03.2001г. е издадено Разрешение за строеж №52 от Гл.архитект на Община В. на Т.Б.П. за гараж и пристройка в имот №ХІІ- 2306 в кв.210 по плана на В..

Установява се, че на 29.09.2004г. е издадено Разрешение за строеж №52236 от Гл.архитект на Община В. на Т.Б.П. за ажурна ограда и основен ремонт на лека постройка за инвентар в имот №ХІІ-2306, в кв. 210 по плана на В..

От Нотариална покана се установява, че С.Р., Д.Р., Н.Р., Н.Н. и П. Н. са уведомили отв.Т.П., че са съсобственици на недвижими имоти, находящи се в гр.В., бул.“С.“ №147, представляващи УПИ ХІІ-2306 с площ от 400кв.м., ведно с постройките в него и УПИ VI-2306 и че поради това, че тя изцяло използва имота я поканват от 01.07.2008г. да заплаща на всеки един от тях по 500лв. месечно- обезщетение за лишаване от ползване на имота. Подписите са нотариално удостоверени от Нотариус С.Ч. на 25.06.2008г., като поканата е връчена лично на Т.П. от Нотариус В.Й. на 07.07.2008г.

Установява се, че на тази нотариална покана, Т.П. е отговорила на лицата, които са я изпратили, че съдебния процес за имота не е приключил- налице е висящо гр.д.№830/2007г. на PC- В.; има подадена тъжба за извършено престъпление в РП- Пазарджик, съпруга й е починал и има и други наследници.

Във връзка с направени разходи за процесния имот, отв.Т.П. е представила писмени доказателства за :

-заплатена сума 370лв. на 01.06.2004г. за монтаж на COТ и охрана за м.юни до м.декември вкл. 2004г;

-договорени суми за охрана на къща, находища се във В., бул.“С.“ №147 на 07.06.2006г.- еднократна такса 20лв. и годишна такса за охрана на обекта 600лв., с възложител Т.П. и изпълнител РЗВР- Пазарджик, като са изплатени следните суми: на 18.08.2009г.- 300лв.; на 18.01.2011г.- 300лв.; на 16.08.2011г.- 300лв., на 28.02.2011г.- 300лв. на 03.02.2010г.- 300лв., на 18.05.2010г.- 300 лв.;

-заплатени суми за данъци за земя и сграда в гр.В., бул.“С.“ №147, както следва: на 09.08. 2001г.- 43,93лв.; на 31.08.2001г.- 17,32лв. на 11.03.2002г.- 62,06лв. на 31.03.2003г.- 54,36лв.; на 03.05.2004г.- 57,38лв.; на 07.04.2005г.- 57,25лв.; на 05.04.2006г.- 84,55лв.; на 27.03.2007г.- 44,69лв.: на 14.04.2008г.- 68,09лв.; на 21.04.2009г.- 82,36лв.; на 12.04.2010г.- 82,36лв.; на 09.04.2012г.- 82,36лв., на 01.04.2013г.- 82,36лв.; на 18.03.2014г.- 87,95лв.; съобщение до Т.П.,че     съществува техническа възможност за откриване на телефон- за откриване 140лв., абонаментна такса за 2 месена и с ДДС общо 140,40лв;

От страна на ищците са представени писмени доказателства за това, че са декларирали делбения имот по чл.14 от ЗМДТ през 2008г. и за заплащани от тях данъци и такси за имот, находящ се в гр.В., бул.“С.“ №147, както следва:

-С.Д.Р. на 14.03.2013г. е заплатила данък и такса за 2011г., 2012г. и 2013г. в общ размер 21,33лв.; на 06.03.2014г. данък 0,65лв., на 06.03.2014г.- 6,82лв., на 05.09.2014г. е заплатила данъци и такси за 2009г., за 2010г.; за 2011, 2012 и 2013г.;

-Д.Р.Р.- на 06.03.2014г. е заплатил данък и такса за 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г. в общ размер 2,96лв.; на 06.03.2014г. данък и такса за 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г. в общ размер 30,17лв.; на 05.09.2014г., за 2009г. и 2010г.;

-Н.Р.Р.- на 06.03.2014г. е заплатила данък и такса за 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г. в общ размер 2,96лв.; на 06.03.2014г. данък и такса за 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г. в общ размер 30,17лв.; на 05.09.2014г.- за 2009г. и 2010г.;

-Н.П.Н.- на 30.06.2009г. е заплатил данък и такса 1,02лв. и 10,11лв.; на 13.04.2010г.-  0,97лв. и 9,59лв.; на 06.12.2012г.- 21,69лв. и 2,18лв.; на 14.03.2013г.- 0,97лв. и 9,59лв.; на 06.03.2014г.- 0,97лв. и 10,23лв.; на 05.09.2014г.- за 2009г. и 2010г., 2011г. и 2012г.;

-П. Н.П.- на 30.06.2009г. е заплатил данък и такса 1,02лв. и 19,11лв.; на 13.04.2010г.- 0,97лв. и 9,59лв.; на 06.12.2012г.- 21,69лв.;

-И.В.Д.- на 13.04.2010г. е заплатил данък и такса 20,36лв. и 2,02лв.; на 06.03.2014г.- 0,97лв. и 10,23лв.;

-К.В.Д.- на 13.04.2010г. е заплатил данък и такса 9,59лв. и 0,97лв.; на 14.03.2013г. е заплатил данъци и такси за 2011г., 2012г. и 2013г.- 3,23лв., а друга сума не се чете в преписа; на 06.03.2014г.- 0,97лв. и 10,23лв.

В показанията си св.Н. П. твърди че познава Т.П., тъй като е съсед на делбения имот и че Т. живее в този имот повече от 10 години, но не си спомня точно от кога. Последната не живеела постоянно във вилата, но периодически я виждала, като не е виждала друг да влиза в имота или да летува във същата. Преди това е познавала Р.А., но не знае какви са му отношенията с Т.П.. След 2008г. до сега Т. идвала в имота, тя държи ключовете,  както за двора, така и за къщата.

В ОСЗ на 10.03.2014г., съдът е дал възможност на ищците в 7- дневен срок с писмена молба или в следващото съдебно заседание да посочат или да представят доказателства в подкрепа на искането си, на основание чл.292 от ТПК/отм./. Следващото ОСЗ е проведено на 29.05.2014г., но на същото ищците не са посочили, съответно представили доказателства съгласно дадената им възможност.

Ответницата П. е представила писмени доказателства за образувано по нейна тъжба наказателно производство за престъпление по чл.325 от НК, което е прекратено и молба до управителя на ВИК В. за проверка на инсталацията в имота й, поради течове.

Пред настоящата въззивна инстанция са разпитани двама нови свидетели.

Първият от тях- св.П. визира, че е правил груб строеж и покрив на обект на ул.“****“. Сочи, че е направена пристройка- тоалетни и бани. За това е плащала П., с която свидетелят и контактувал.

В показанията си втория свидетел Н. излага твърдения, че Т.П. и съпругът й са идвали в имота, обикновено лятото и късна есен. През зимата не идвали, а на следващата година  през пролетта пак са идвали. Никой друг, дори и временно не е живеел в този имот. Знае, че са правени подобрения в имота, но кой е плащал не може да каже. Само предполага, че е Т..

Видно от заключението на съдебно- икономическа експертиза е установява, че месечния наем за процесните имоти възлиза на 807лв., като обезщетението за лишаване от ползване на същите за периода от 08.07.2008г. до 09.01.2013г., съобразно квотите на ищците, предявили претенция за посоченото обезщетение е за С.Д.Р., Д.Р.Р. и Н.Р.Р.- по 1614лв. и за Н.П.Н.- 4842лв., а обезщетението за забавено плащане на това обезщетение за целия период е: за С.Д.Р., Д.Р.Р. и Н.Р.Р.- по 376,36лв. и за Н.П.Н.- 1129,14лв.

В дадени обяснения в о.с.з., вещото лице изяснява, че при определяне на средната наемна цена за сградата е взел предвид пазарни еталони, които е получил от агенциите за недвижими имоти в града и други частни сделки, които е посочил в заключението, а за земята общинските наемни цени прилагани към този момент.

Видно от заключението на съдебно- лесотехническа експертиза се установява, че на база проверени книжа и документи и извършени оглед и позициониране се установява че посочените като засадени общо 20 броя храсти и овощни дървета, 6 броя асми и 100 броя малини не отговарят на критерии, норми и нормативи на изисквания за определяне на стойност но Наредба за базисните цени на трайни насаждения; стойността за създаване на установените към месец март овощни, лозови, дървесни и храстови видове като брой е общо 192лв.; за поддържане на овощните дървета, храсти и асмите в имота за период от 2001- 2013г. включително по два човекодена, от които един човекоден пролетно време и един човекоден есенно време или общо 26 ч.дена на обща стойност в размер на 780лв. или общо създаване и поддържане 156.00 + 780.00 = 936.00лв.

Относно оценката на делбените имоти, тяхната поделяемост, оценката на претендираните от отв.Т.П. са изслушани няколко единични технически експертиза, след това е назначена тройна техническа експертиза, заключението на която не е прието. Поради това съдът счита, че не следва ла коментира тези заключения.

Прието е заключението на тройната съдебно- техническа експертиза, депозирано пред първоинстанционния съд на 12.06.2016г. и съответно допълнено със заключение, депозирано на 18.08.2017г., от което е видно че вещите лица са извършили оглед и измерване на място на имотите на 25.03.2017г. и 01.04.2017г. в присъствието на страните по делото и са констатирали следното, че:

Стойността на имотите допуснати до делба е

Поделяеми са:

жилищната сграда на стойност 114 764 лв

УПИ ХП-2306 кв. 210 за 43 700 лв.

Общата стойност на поделяемите имоти е

Стойността на дяловете е:

 

 

 

 

Неподеляеми са:

УПИ VI 2306 кв. 210 е незастроен на стойност

Масивна сграда /котелно/ на стойност

Общата стойност на неподеляемите имоти е

Подобренията претендирани с молба от 03.10.2007година на лист 281 от делото и конкретизирани с молба от 10.04.2014 година на л. 683 от делото са остойносте1и в Приложение № 7.

Подобренията към момента на изграждане са 44 285 лв.

Подобренията към настоящия момент са 51 081 лв.

В стойността на подобренията е включена изградената „Стая -пристройка изток“ по т. 1.2 от Молба с дата 3.12.2015г.

Видно от заключението на повторната съдебно- техническа експертиза се установява следното:

Оценката на имотите, за които е допусната съдебната делба, по средни пазарни цени към момента на изготвяне на заключението възлиза на:

 

 

Относно определяне поделяемостта на тези имоти съгласно действащите строителни правила и норми и оценка на всеки от дяловете се визира следното:

 

 

 

-        за УПИ VI-2306, кв. 210 по плана на гр. В. (дворно място 450 кв.м.), незастроен - неподелям, не отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗУТ (УПИ с най-малко 300 кв.м., повърхност);

-        за УПИ XII-2306, кв. 210 по плана на гр. В., с площ 400 кв.м., застроен с: двуетажна масивна жилищна сграда с мансарден етаж и ЗП=82 кв.м., двуетажна пристройка с мансарден етаж на югозападната фасада на жилищната сграда, едноетажна масивна сграда (гараж), едноетажна масивна сграда (допълващо застрояване за инвентар и отоплителни материали), масивна едноетажна пристройка на източната фасада на жилищната сграда, навес на източната фасада на жилищната сграда - неподелям, не отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗУТ (УПИ с най-малко 300 кв.м. повърхност); Поделяем като идеални части;

-        Масивната жилищна сграда съгласно чл. 40, от ЗУТ (Наредба № 7/2003 г. за правила и норми за устройство на отделните видове територии и устройствени зони) може да бъде разделена на три самостоятелни обекта в сграда

       Относно оценката на претендираните подобрения на ответницата П. с изключение на претендираните трайни насаждения, към настоящия момент и към момента на извършването им и определяне с каква стойност се е увеличила цената на съответния делбен имот вследствие на извършените подобрения, като същите са посочени в молба от 01.10.2007г. и конкретизирани в молба от 10.04.2014 г.;

            -Подобрения към момента на изграждане: 49599лв. без ДДС (Приложение № 7);

            -Подобрения към настоящия момент: 62079 лв. без ДДС (Приложение № 7);

            Относно преценката, налице ли е различие между претендираните подобрения по тези молби и уточняващите молби на ответницата П. от 03.12.2015г. и 25.04.2016г. и ако е налице такова различие в какво се състои то, вещите лица са описали същите в Приложение №7.

            Относно това, дали има одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж за източната постройка и за навеса е посочено, че не са открити Проект и разрешение за строеж за едноетажна пристройка на източната фасада на съществуващата жилищна сграда съгласно ЗУТ (§ 5., т. 38 -пристройката е строеж, съгл. чл. 137, ал. 1, т. 5 и ал. 3 - строежът е пета категория и се изпълнява в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласуван и одобрен инвестиционен проект).

Съответно не са открити становище на инженер- конструктор с указания за изпълнението (съгл. чл. 147, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗУТ) и разрешение за строеж за навеса на източната фасада на съществуващата жилищна сграда (не попада в разпоредбите на чл.151, ал.1 , т.12 градински и паркови елементи с височина до 2,5 м над прилежащия терен, за които не се изисква разрешение за строеж - височината на кота било е + 3.95 м.).

Към делото са приложени и следните писмени доказателства:

-гр.д.№345/2004г. по описа на PC- В.- По същото е постановено Решение на 09.12.2004г., видно от което е отхвърлен иска, предявен от С.Д.Р., Д.Р.Р., Н.Р.Р., П. Н.П., Н.П.Н., К.В.Д. и И.В.Д. против ответницата Т.Б.П., по чл.97, ал.1 от ГПК, за приемане на установено, че ищците са собственици на 1/3ид.ч. от дворно място, съставляващо УПИ ХІІ-2306 в кв.210 по плана на В., като неоснователен.

С Решение №495/31.10.2012г., постановено по в.гр.д.№274/2005г. по описа на ОС Пазарджик, решението на PC- В. е обезсилено. В тази насока, въззивната инстанция е приела, че се касае за недопустимо решение, тъй като съдът се е произнесъл по иск за собственост, предявен при липса на положителна процесуална предпоставка- наличие на интерес от търсената защита- налице е влязло в сила решение, постановено по гр.д.№251/2003г. за допускане на делба на процесния имот.

-гр.дело №575/2002г. по описа на PC- В., производството по което е прекратено с Определение от 04.02.2004г., поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба.

При така възприетата фактическа обстановка и след като разгледа спора по същество, настоящата въззивна инстанция намира от правна страна следното:

По отношение на въззивна жалба с вх.№5853/04.12.2017г., подадена от адв.П. и Г., в качеството им на пълномощници на Т.Б.П. против Решение №254 от 16.10.2017г., постановено по гр.д.№251/2003г. по описа на РС- В., в частта в която са изнесени на публична продан, следните недвижими имоти:

-ДВОРНО МЯСТО- застроено и незастроено, цялото с площ от 100кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот ХІІ-2306 от кв.210 по регулационния план на В., при граници на имота: от запад- улица; от изток-УПИ VI-2306; от север- имот пл.№2385 и от юг- имот с пл.№2307, ведно с построената в имота ТРИЕТАЖНА МАСИВНА ВИЛА, със застроена площ от 82кв.м.,като всеки етаж състоящ се от антре, веранда, три стаи и санитарен възел,с мансарден трети етаж,ведно с построената в имота масивна ПОСТРОЙКА на застроена площ oт 12кв.м.- с пазарна стойност 160564лв. и

-ДВОРНО МЯСТО- незастроено, с площ от 450кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот VI-2306 в кв.210 по регулационния план на В., при граници на имота: от изток- улица; от север- имот пл.№2385; от юг- имот пл.№2307 и от запад- УПИ ХІІ-2306, с пазарна стойност 54600лв., в частта им за пазарната им стойност, съдът намира, че в тази си част жалбата е допустима и основателна.

Следва да се отбележи, че Решение №254 от 16.10.2017г., постановено по гр.д.№251/2003г. по описа на РС- В. в частта му, с която са изнесени на публична продан цитираните по- горе имоти при посочени квоти на страните не се обжалва от страните, с оглед на което същото е  влязло в законна сила.

За да приеме, че подадената жалба е основателна, настоящата въззивна инстанция се позовава заключението на приетото заключение на допълнителната тройна съдебно- техническа експертиза. Същата е категорична относно пазарната стойност на имотите допуснати до делба, като общата сума възлиза на 219189лв.

В случая, въззивната инстанция приема констатациите на тази експертиза, а не на заключението прието пред първоинстанционния съд, обосновавайки извода си и с мотивите изложени в протоколното му определение да назначи тази експертиза.

При тези данни, решението в обжалваната му част касаеща пазарната стойност на имотите предмет на делбата, а именно:

-ДВОРНО МЯСТО- застроено и незастроено, цялото с площ от 100кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот ХІІ-2306 от кв.210 по регулационния план на В., при граници на имота: от запад- улица; от изток-УПИ VI-2306; от север- имот пл.№2385 и от юг- имот с пл.№2307, ведно с построената в имота ТРИЕТАЖНА МАСИВНА ВИЛА, със застроена площ от 82кв.м.,като всеки етаж състоящ се от антре, веранда, три стаи и санитарен възел,с мансарден трети етаж, ведно с построената в имота масивна ПОСТРОЙКА на застроена площ oт 12кв.м.- с пазарна стойност 160564лв. и

-ДВОРНО МЯСТО- незастроено, с площ от 450кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот VI-2306 в кв.210 по регулационния план на В., при граници на имота: от изток- улица; от север- имот пл.№2385; от юг- имот пл.№2307 и от запад- УПИ ХІІ-2306, с пазарна стойност 54600лв. следва да се отмени, вместо което се постанови: -ДВОРНО МЯСТО- застроено и незастроено, цялото с площ от 100кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот ХІІ-2306 от кв.210 по регулационния план на В., при граници на имота: от запад- улица; от изток-УПИ VI-2306; от север- имот пл.№2385 и от юг- имот с пл.№2307, ведно с построената в имота ТРИЕТАЖНА МАСИВНА ВИЛА, със застроена площ от 82кв.м.,като всеки етаж състоящ се от антре, веранда, три стаи и санитарен възел,с мансарден трети етаж,ведно с построената в имота масивна ПОСТРОЙКА на застроена площ oт 12кв.м.- с пазарна стойност 168389лв. и

-ДВОРНО МЯСТО- незастроено, с площ от 450кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот VI-2306 в кв.210 по регулационния план на В., при граници на имота: от изток- улица; от север- имот пл.№2385; от юг- имот пл.№2307 и от запад- УПИ ХІІ-2306, с пазарна стойност 50800лв.

С оглед промяната на пазарната стойност на делбените имоти, последицата от това е отмяна на решението в частта относно присъдените в тежест на страните по делото държавни такси в полза на Държавата.

В тази връзка страните по делото са осъдени да заплатят на Държавата такса, както следва:

-С.Д.Р., Д.Р.Р., Н.Р.Р., по 318,80лв.;

-Н.П.Н., В.Б.П., Л.П.Ч., И.В.П.- по 956,40лв.;

-К.В.Д., И.В.Д., Р.Х.П.; Д.Х.Д.- по 478,20лв.;

-Т.Б.П.- 1275,20лв.;

-М.Н.Х.- 637,60лв.

В случая, въззивния съд приема, че решението в частта му за разноските следва да се отмени, вместо което се присъдят на посочените по- горе съделители следните държавни такси, а именно:

-С.Д.Р., Д.Р.Р., Н.Р.Р., по 324,72лв.- /дела на всеки възлиза на 8118,11лв./.

-Н.П.Н., В.Б.П., Л.П.Ч., И.В.П.- по 974,17лв.- /дела на всеки възлиза на 24354,33лв./.

-К.В.Д., И.В.Д., Р.Х.П.; Д.Х.Д.- по 483,10лв.- /дела на всеки възлиза на 12177,17лв./.

-Т.Б.П.- 1298,89лв.- /дела й възлиза на 32472,44лв./.

-М.Н.Х.- 649,50лв.- /дела й възлиза на 16236,22лв./

 

Относно въззивната жалба, с която се обжалва отхвърлянето на искането на Т.Б.П.- с посочени по-горе адрес и ЕГН, за възлагане на делбените имоти- посочени по- горе, на основание чл.288, ал.2 от ГПК/отм./, респ. чл.288, ал.3 от ГПК /отм./, като неоснователно, съдът намира същата за неоснователна.

В този аспект следва да се посочи разпоредбите на чл.282, ал.2 и ал.3 от ГПК /отм./, в които са визирани хипотези при които може да се поиска някои от съделителите може да поиска възлагане на имот предмет на делба, ако е неподеляем. Няма основание да се игнорира обстоятелството, че този които иска възлагане, следва да установи, че няма собствено жилище, съответно е живял него при откриване наследството и не притежава друго такова, които е и основния довод да се приеме, че това искане не следва да се уважава.

По делото, в показанията си никой от разпитаните по делото свидетели ангажирани от Т.П. не визира, която и да е от хипотезите на цитираните по- горе алинеи. Коментира се от същите и по- конкретно от св.П., че П. не живее постоянно във вилата, периодично летува, като тя държи ключовете, както за двора, така и за къщата. В относимост на тези показания са и данните излагани от св.Н., които коментира, с леко противоречие,  че П. и съпругът й са идвали в имота, обикновено лятото и късна есен. През зимата не идвали, а на следващата година  през пролетта пак са идвали.

Така изложеното от тези свидетели определено дава основание да се приеме, че процесния имот за които се иска неговото възлагане не е единствено жилище на П.. Последната не ангажира доказателства, че няма собствено жилище, и че живее постоянно в него, а напротив с установява се единствено периодични посещения от нейна страна в процесния делбен имот.

От друга страна, за пълнота следва да се посочи, че не се приемат възраженията на жалбоподателката в насока, че съдът не е съобразил разпоредбите на чл.40 от ЗУТ и дефиницията на §5, т.30 от същия закон. В тази насока следва да се приемат изводите на съда, че незастроеното УПИ не е жилище, а в застроения имот е налице сграда, която е конкретизирана, именно като триетажна масивна вила. С тези данни за имота, следва да се посочи, че П. и е я закупила съгласно приложения по делото нотариален акт №202 от 21.06.200г.- л.10, което не се отрича от същата. Ето защо не е и необходимо на същата да й се дават указания за уточняване на заявената й претенция за възлагане.

При тези данни, няма основание да се приема, че следва да уважи искането на П. за възлагане на последния.

Ето защо, възивната инстанция следва да потвърди решението в тази му обжалвана част.

По отношение на въззивната жалба на П. срещу решението в частта, с която е съдена Т.Б.П.- с посочени по- горе адрес и ЕГН, да заплати обезщетение за ползване на делбените имоти, на основание чл.31, ал.2 от Закона за собствеността, за периода от 08.07.2008г. до 09.01.2013г., както следва:

-на С.Д.Р.- с посочени по- горе адрес и ЕГН, в размер на 1614лв., ведно с обезщетение за забава за същия период в размер на 376,36лв., като претенциите за разликата до 27000лв. и съответно до 13017лв. са отхвърлени, като неоснователни;

-на Д.Р.Р.- с посочени по- горе адрес и ЕГН, в размер на 1614лв., ведно с обезщетение за забава за същия период в размер на 376,36лв., като претенциите за разликата до 27000лв. и съответно до 13017лв. са отхвърлени, като неоснователни;

-на Н.Р.Р.- с посочени по- горе адрес и ЕГН, в размер на 1614лв., ведно с обезщетение за забава за същия период в размер на 376,36лв., като претенциите за разликата до 27000лв. и съответно до 13017лв. са отхвърлени, като неоснователни;

-на Н.П.Н.- с посочени по- горе адрес и ЕГН, в размер на 4842лв., ведно с обезщетение за забава за същия период в размер на 1129,14лв., като претенциите за разликата до 54000лв. и съответно до 13017лв. са отхвърлени, като неоснователни.

В случая, подадената въззивна жалба се явява неоснователна в уважителната й част. В тази насока следва да се посочи, че решението под №254 от 16.10.2017г. в неговата отхвърлителна част при определяне размера на конкретните обезщетения не е обжалвано от страните по делото, с оглед  на което е и влязло в законна сила.

Относно неприемането на възраженията изложени в жалбата, следва да се посочи, че разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС предвижда, че когато общата част се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.

В този аспект няма основание да не се приеме, че от показанията на св.П., че единствено П. е ползвала процесния делбен имот и държи ключа, както за двора, така и за къщата.

От друга страна по делото са приети като доказателства нотариални покани, от които е видно, че те са подадени от цитираните по- горе четирима съделители и в които изрично същите са претендирали обезщетение. Не се оспорва по делото, че тези покани не са връчени. На практика процедурата по връчване е реализирано по  надлежния ред. Няма основание за корекции, тъй като в заключението на съдебно- икономическата експертиза ясно е визирано, че месечния наем на процесните имоти възлиза на 807лв., като обезщетението правилно е изчислено от първоинстанционния съд за съделителите претендиращи въпросното обезщетение по реда на чл.31, ал.2 от ЗС. Експертизата в случая не е оспорена от страните по делото

При тези данни, решението в тази му обжалвана част следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно, а жалбата като неоснователна в тази й част да се остави без уважение. В този аспект следва да се приеме, че Допълнително Решение №64 от 02.03.2018г,. постановено по гр.д.№251/2013г. по описа на РС- В. в частта, с която е допълнено по- горното решение и със законната лихва следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно, тъй като същото се явява неразделна част от първото решение.

По отношение на подадената въззивна жалба на П., в частта с която се обжалва решението, в частта му, с което е отхвърлено е искането на Т.Б.П., за осъждане на останалите съделители, а именно: С.Д.Р., Д.Р.Р., Н.Р.Р., Н.П.Н., К.В.Д., И.В.Д., М.Н.Х., В.Б.П., Л.П.Ч., Р.Х.П., Д.Х.Д. и И.В.П., да й заплатят сумата 83 800лв.-стойността на извършени от нея подобрения в делбените имоти за периода от 2001г. до 2004г., като неоснователно и недоказано.

         В случая, жалбата в тази й част се явява неоснователна.

В настоящият казус, въззивния съд приема изцяло съображенията на първоинстанционния съд в насока отхвърляне на предявената претенция, като изцяло се присъединява към изводите на последния.

В този аспект следва, че по делото не се установяват категорични доказателства, че именно Т.П. е извършила конкретните подобрения по видове и стойности съгласно приетата пред въззивния съд повторна тройна съдебно- техническа експертиза.

Действително по делото е приложен Договор за строителство №38/06.09.2001г. от които се установява, че той е сключен между инвеститора Т.Б.П. и ЕТ „Ремонт строй ГУСВ 2000“. Съгласно този договор са постигнати договорки, че следва да се извършат строително- монтажни работи на обект: жилищна сграда кв.210, парцел ХІІ, състояща се от следните подобекти- гараж, пристройка на тоалетна и баня към жилищна сграда и пристройка на лятна стая и навес към съществуваща сграда, съгласно представени работни проекти. Визирани са конкретните дейности които следва да се извършват  и за което се дължи уговорено заплащане. Определена е схемата на плащане. Във връзка с последното по делото не се установяват писмени доказателства, които да установяват, че има извършено конкретно плащане от Т.П. на представителя на ЕТ. Следва да се отбележи, че реално в показанията си св.Т.П., не отрича, че е извършвал строителни дейности, но заявява, че е извършил само грубия строеж. Коментира, че е извършил строителство на пристройка, но няма конкретика, относно нейната индивидуализация. Съответно визира, че там където е работил впоследствие са извършвани строителни дейности, но на практика същия не е конкретен какво точно се е извършвало за да се приеме, че именно П. е възложител и съответно тя е плащала за конкретно извършвани строителни дейности, който са предмет на претенцията й за подобрения.

При тези данни, са налице основанията за потвърждаване на решението в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно касаеща отхвърляне претенцията за подобрения от страна на Т.П., тъй като същата не е доказала по несъмнен начин претендираните от нея подобрения, с оглед на подадените от нея молби. В този аспект и не се споделят възраженията изложени във въззивната жалба.

По отношение на подадената въззивна частна жалба с вх.№1375/20.03.2019г. от страна на Т.Б.П. против Определение №39/15.01.2019г., за осъждането й да заплати възнаграждения на вещи лица и ДТ.

Жалбата е допустима, но по съществото си е основателна.

В случая не могат да се възприемат за основателни възраженията на жалбоподателката, чрез нейната защита, че не следва да се възлагат разноски, тъй като вещите лица са допуснати за отговор на въпроси на другите страни в производството.

Първоинстанционният съд в постановеното от него съдебно решение е присъдил разноски на вещи лица изготвили лесотехническата експертиза, тройните съдебно- технически експертизи, поискани от П.. На същата са давани указания, че следва да внесе допълнителен депозит за вещи лица, които на практика не е реализирано от  последната. Ето защо, с оглед на това й неизпълнение, за първоинстанционния съд е налице основанието да присъди тези суми, конкретно за възнагражденията на вещите лица.

При тези данни, обжалваното определение в частта му, с която е оставено без уважение искането за изменение на Решение №254/16.10.2017г., съгласно което е осъдена Т.Б.П., да заплати възнаграждение на вещи лица, както следва:

-на И. Д. ***- 140лв.; -на В.А.К. от гр.Пазарджик, ул.'“Ч.Х.“ №1- 234лв.; -на Г. И. ***- 234лв.; и на Б.З.Г. от гр.Пазарджик, ул.“П.“ №9- 234лв. следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Относно възражението за присъдената ДТ в размер на 1275,20лв., с оглед на това изложеното по- горе в насока отмяна на решението под №254/16.10.2017г., то обжалваното определение  с което е оставено без уважение искането за изменение в частта му за държавната такса, то същото следва да бъде отменено в тази му част, тъй като изцяло се определят нови държавни такси на съделителите, които следва да се заплатят в полза на Държавата.

По отношение на въззивна частна жалба с вх.№1615/30.03.2018г., подадена от адв.С.К., в качеството й на пълномощник на С.Д.Р., Д.Р.Р., Н.Р.Р., Н.П.Н., И.В.Д. и К.В.Д. в частта й, с която е оставено без уважение, като неоснователно искането на последните за определяне на привременни мерки предявено, на основание чл.282, ал.3 от ГПК/отм. постановено в допълнително решение под №64/02.03.2018г.

Жалбата е редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.198  и чл.199 от ГПК/отм./, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.

В случая, същата се явява неоснователна, а постановеното решение в тази му обжалвана част е правилно и законосъобразно.

В тази насока следва да се посочи следното:

Привременната мярка, с правно основание чл.282, ал.2 от ГПК/отм./ представлява претенция за периодични плащания, считано от влизане в сила на акт на съда, до приключване на делбеното производство.

Съгласно разпоредбата на чл.282, ал.2 от ГПК/отм./ в решението по ал.1 или по-късно, ако всички наследници не ползват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. Легитимирано лице, по смисъла на чл.282, ал.2 от ГПК/отм./, е всеки съделител, който не ползва съсобствения имот, съобразно правата си. Разпоредбата на чл.288, ал.2 от ГПК/отм./ цели да охрани правата на съделителите, като осигури възможност всеки от тях да ползва реално имотите - предмет на делбата или да получава съответното обезщетение, ако е лишен от това ползване.

Такова искане може да бъде направено през цялото развитие на делбеното производство, като в решението си по допускане на делбата или по-късно съдът се произнася по него, ако са налице основания за това. Характерът на искането касае постановяване на привременна мярка в процеса, т.е. произнасянето на съда представлява съдебна администрация на граждански правоотношения. Съдебният акт, който се постановява, има характер на определение и не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не се разрешава окончателно материално- правен спор между страните. Действието на определението е за определено време, като същото може да бъде обжалвано с частна жалба, както и да бъде изменяно при промяна на обстоятелствата- арг. чл.288, ал.3 от ГПК/отм./.

Факт е, че има направено искане от страна на адв.К. за постановяване на привременни мерки с молба от 10.04.2014г. по делото не са налице данни, че има произнасяне по тази молба. В този смисъл няма основание да се приема възражението направеното от процесуалните представители на П., че има произнасяне на съда от 09.06.2016г., с протоколно определение,  тъй като същото касае единствено, че се оставя без уважение искането на пълномощника на ищците претендираната сума за сметки- обезщетение за ползване, да се счита предявена, ведно със законната лихва, считано от 10.01.2013г., а обезщетението за привременни мерки- да се счита предявено, ведно със законната лихва, считано от 10.04.2014г.

В този аспект следва да се посочи, че настоящата инстанция няма основание да уважи подадената жалба, съобразявайки се именно с цитираната по- горе разпоредба на чл.282, ал.2 от ГПК/отм./. Действително визира се в същата- решението по чл.282, ал.1 от ГПК/отм./ или по- късно. Тълкуването което се извежда от настоящата инстанция е в насока, че след като делото е във втора фаза, то е недопустимо след обявяване края на устните състезания и даване ход по същество, да се иска произнасяне, на основание чл.282, ал.2 от ГПК/отм./ по реда на искане за допълване на решението, защото на този етап произнасяне на съда е възможно само с определение, а след обявяване на делото за решаване няма ред  за постановяване на такова.

При тези данни, въззивният съд няма основание да отмени допълнителното решение, с което е оставено без уважение искането на адв.К., за допълване на Решение №251/2003г. по описа на РС- В. в насока, постановяване на привременни мерки,, а именно за заплащане от съделителката Т.Б.П. на ищците ежемесечни суми до приключването на делбата за това, че тя изцяло полза процесните имоти, а именно: на Н.П.Н. с квота 6/54- по 89,67лв.; на И.В.Д. и К.В.Д., за индивидуална квота по 3/54 ид.ч.- по 44,83лв. на всеки, ведно с присъждане на законна лихва върху ежемесечните обезщетения по чл.282, ал.2 от ГПК/отм./, считано от датата на предявяване на претенциите- 10.04.2014г.

Решението в частта, в която с която са изнесени на публична продан цитираните по- горе имоти при посочени квоти на страните, в частта с която е отхвърлено искането на С.Д.Р., Д.Р.Р., Н.Р.Р., Н.П.Н., К.В.Д. и И.В.Д., за възлагане в общ дял на незастроения имот, допуснат до делба, а именно: ДВОРНО МЯСТО- незастроено, с площ от 450кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот VI-2306 в кв.210 по регулационния план на В., при граници па имота: от изток- улица; от север- имот пл.№2385; от юг- имот пл.№2307 и от запад- УПИ ХІІ-2306, а при условията на алтернативност за възлагане в общ дял на първия и втория жилищни етажи от ТРИЕТАЖНА МАСИВНА ВИЛА, със застроена площ от 82кв.м, находяща се в урегулиран поземлен имот ХІІ-2306 от кв.210 по регулационния план на В., при граници на имота- посочени по- горе, ведно със съответна част от общите части, на основание чл.292 от ГПК/отм./, както и в отхвърлителната част при определяне размера на конкретните обезщетения по реда на чл.31, ал.2 от ЗС, като необжалвани от страните по делото, с оглед на което е и влязло в законна сила.

Водим от изложеното и на основание, съдът   

                               

                                     Р   Е   Ш   И :

 

         ОТМЕНЯВА Решение №254 от 16.10.2017г., постановено по гр.д.№251/2003г. по описа на РС- В., в частта с касаеща пазарната стойност на имотите предмет на делбата, а именно:

-ДВОРНО МЯСТО- застроено и незастроено, цялото с площ от 100кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот ХІІ-2306 от кв.210 по регулационния план на В., при граници на имота: от запад- улица; от изток-УПИ VI-2306; от север- имот пл.№2385 и от юг- имот с пл.№2307, ведно с построената в имота ТРИЕТАЖНА МАСИВНА ВИЛА, със застроена площ от 82кв.м.,като всеки етаж състоящ се от антре, веранда, три стаи и санитарен възел,с мансарден трети етаж, ведно с построената в имота масивна ПОСТРОЙКА на застроена площ oт 12кв.м.- с пазарна стойност 160564лв. и

-ДВОРНО МЯСТО- незастроено, с площ от 450кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот VI-2306 в кв.210 по регулационния план на В., при граници на имота: от изток- улица; от север- имот пл.№2385; от юг- имот пл.№2307 и от запад- УПИ ХІІ-2306, с пазарна стойност 54600лв. следва да се отмени, вместо което се ПОСТАНОВИ:

-ДВОРНО МЯСТО- застроено и незастроено, цялото с площ от 100кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот ХІІ-2306 от кв.210 по регулационния план на В., при граници на имота: от запад- улица; от изток-УПИ VI-2306; от север- имот пл.№2385 и от юг- имот с пл.№2307, ведно с построената в имота ТРИЕТАЖНА МАСИВНА ВИЛА, със застроена площ от 82кв.м.,като всеки етаж състоящ се от антре, веранда, три стаи и санитарен възел, с мансарден трети етаж,ведно с построената в имота масивна ПОСТРОЙКА на застроена площ oт 12кв.м.- с пазарна стойност 168389лв. и

-ДВОРНО МЯСТО- незастроено, с площ от 450кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот VI-2306 в кв.210 по регулационния план на В., при граници на имота: от изток- улица; от север- имот пл.№2385; от юг- имот пл.№2307 и от запад- УПИ ХІІ-2306, с пазарна стойност 50800лв.

         ОТМЕНЯВА Решение №254 от 16.10.2017г., постановено по гр.д.№251/2003г. по описа на РС- В., в частта с която страните по делото са осъдени да заплатят на Държавата такса, както следва:

-С.Д.Р., Д.Р.Р., Н.Р.Р., по 318,80лв.;

-Н.П.Н., В.Б.П., Л.П.Ч., И.В.П.- по 956,40лв.;

-К.В.Д., И.В.Д., Р.Х.П.; Д.Х.Д.- по 478,20лв.;

-Т.Б.П.- 1275,20лв.;

-М.Н.Х.- 637,60лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА страните по делото да заплатят на Държавата, ДЪРЖАВНАТА ТАКСА, както следва:

-С.Д.Р., Д.Р.Р., Н.Р.Р., по 324,72лв.- /дела на всеки възлиза на 8118,11лв./.

-Н.П.Н., В.Б.П., Л.П.Ч., И.В.П.- по 974,17лв.- /дела на всеки възлиза на 24354,33лв./.

-К.В.Д., И.В.Д., Р.Х.П.; Д.Х.Д.- по 483,10лв.- /дела на всеки възлиза на 12177,17лв./.

-Т.Б.П.- 1298,89лв.- /дела й възлиза на 32472,44лв./.

-М.Н.Х.- 649,50лв.- /дела й възлиза на 16236,22лв./

ПОТВЪРЖДАВА Решение №254 от 16.10.2017г., постановено по гр.д.№251/2003г. по описа на РС- В.,

-в частта, с която е отхвърлено искането на Т.Б.П., за възлагане на делбените имоти- посочени по- горе, на основание чл.288, ал.2 от ГПК/отм./, респ. чл.288, ал.3 от ГПК /отм./, като неоснователно,

-в частта, с която е осъдена Т.Б.П., да заплати обезщетение за ползване на делбените имоти, на основание чл.31, ал.2 от Закона за собствеността, за периода от 08.07.2008г. до 09.01.2013г., както следва:

-на С.Д.Р.- в размер на 1614лв., ведно с обезщетение за забава за същия период в размер на 376,36лв.;

-на Д.Р.Р.- в размер на 1614лв., ведно с обезщетение за забава за същия период в размер на 376,36лв.;

-на Н.Р.Р.- в размер на 1614лв., ведно с обезщетение за забава за същия период в размер на 376,36лв.;

-на Н.П.Н.- в размер на 4842лв., ведно с обезщетение за забава за същия период в размер на 1129,14лв. и

-в частта с която е отхвърлено е искането на Т.Б.П., за осъждане на останалите съделители, а именно: С.Д.Р., Д.Р.Р., Н.Р.Р., Н.П.Н., К.В.Д., И.В.Д., М.Н.Х., В.Б.П., Л.П.Ч., Р.Х.П., Д.Х.Д. и И.В.П., да й заплатят сумата 83800лв.- стойността на извършени от нея подобрения в делбените имоти за периода от 2001г. до 2004г., като неоснователно и недоказано.

ПОВЪРЖДАВА Допълнително Решение №64 от 02.03.2018г,. постановено по гр.д.№251/2013г. по описа на РС- В., с която е допълнено по- горното решение и със законната лихва, тъй като същото се явява неразделна част от първото решение и с което е оставено без уважение искането за определяне на привременни мерки.

ОТМЕНЯВА Определение №39/15.01.2019г., постановено по гр.д.№251/2003г. по описа на РС- В., в частта с която е оставено без уважение искането на Т.Б.П. за изменение на Решение №254 от 16.10.2017г., постановено по гр.д.№251/2003г. по описа на РС- В. в частта му за определената ДТ, поради определяне на нова такава.

ПОТВЪРЖДАВА Определение №39/15.01.2019г., постановено по гр.д.№251/2003г. по описа на РС- В., в частта, с която е отхвърлено искането на Т.Б.П. за изменение на Решение №254 от 16.10.2017г., постановено по гр.д.№251/2003г. по описа на РС- В., в частта му касаеща осъждането й да заплати възнаграждения на вещи лица.

Решение №254 от 16.10.2017г., постановено по гр.д.№251/2003г. по описа на РС- В., в частта с която с която са изнесени на публична продан цитираните по- горе имоти при посочени квоти на страните, в частта с която е отхвърлено е искането на С.Д.Р., Д.Р.Р., Н.Р.Р., Н.П.Н., К.В.Д. и И.В.Д.- за възлагане в общ дял на незастроения имот, допуснат до делба, а именно: ДВОРНО МЯСТО- незастроено, с площ от 450 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот VI-2306 в кв.210 по регулационния план на В., при граници па имота: от изток- улица; от север- имот пл.№2385; от юг- имот пл.№2307 и от запад- УПИ ХІІ-2306, а при условията на алтернативност за възлагане в общ дял на първия и втория жилищни етажи от ТРИЕТАЖНА МАСИВНА ВИЛА, със застроена площ от 82кв.м, находяща се в урегулиран поземлен имот ХІІ-2306 от кв.210 по регулационния план на В., при граници на имота- посочени по- горе, ведно със съответна част от общите части, на основание чл.292 от ГПК/отм./, като неоснователно, както и в отхвърлителната част при определяне размера на конкретните обезщетения по реда на чл.31, ал.2 от ЗС, същото не е обжалвано от страните по делото в тези му части, с оглед на което е и влязло в законна сила.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ от страните по делото, в едномесечен срок, от получаване на съобщението.

 

                            Председател:                       

 

 

 

                                                               Членове:1.                          

 

 

 

                                                                               2.