Р Е Ш Е Н И Е
№ 260029/ 31.8.2020г.
гр. Перник, 31.08.2020 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи юли през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА
БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 3137 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република" срещу А.Й.Г., ЕГН **********, и Е.Й.Г., ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД искове за признаване за установено, че
ответниците дължат на ищцовото дружество разделно – по ½ част, от
следните вземания: сумата 2224,29 лв., представляваща главница за доставена
топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр., ул. „“ №, вх. ет. , ап., за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 30.01.2019
г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 201,38 лв., представляваща
обезщетение за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 15.01.2019
г., за които вземания е издадена Заповед № 438/30.01.2019 г. по ч.гр.д. № 00613 по описа за 2019 г. на Районен
съд – Перник.
Ищецът твърди, че между топлопреносното предприятие и
ответниците е налице облигационноправна връзка, създадена по повод продажба на
топлинна енергия, тъй като за процесния период и имот имат качеството потребители
на топлинна енергия за битови нужди, а отношенията между тях са уредени от публично
известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР,
съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ. Сочи, че в срок от 30 дни след влизане в сила на
Общите условия, ответниците не са изразили несъгласие с тях и не са предложили
рзлични условия за уреждане на отношенията между страните, по смисъла на чл.
150, ал. 3 ЗЕ. Излага, че съществуващото правоотношение е възникнало с
присъединяване на имота към топлопреносната мрежа и ответниците са абонати на
топлопреносното дружество като собственици на имота в топлоснабдена сграда. Съгласно
Общите условия на договора те са задължени в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, да заплатят потребената топлинна енергия, след
което изпада в забава и съгласно чл. 41, ал. 1 от ОУ дължат обезщетение в
размер на законната лихва. По изложените съображения моли предявените искове да
бъдат уважени и да му бъдат присъдени сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците чрез назначения
от съда особен представител – адв. К., оспорват предявените искове като
неоснователни. Възразява между страните да е налице облигационно отношение по
повод продажба на топлинна енергия. Оспорва за процесния имот да е доставена
топлинна енергия в твърдяното количество. По изложените съпбражения моли за отхвърляне
на предявените искове.
Съдът, след като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
По заявление на „Топлофикация
Перник” АД е издадена Заповед № 438/30.01.2019 г. по ч.гр.д. № 00613 по описа за 2019 г. на Районен
съд – Перник срещу А.Й.Г., ЕГН **********, и Е.Й.Г., ЕГН **********, двамата с
адрес: ***, за разделно заплащане /по ½ част/ на следните вземания: сумата
2224,29 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в гр., ул. „“ №, вх. , ет. , ап., за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 30.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, и
сумата 201,38 лв., представляваща обезщетение за забава на месечните плащания
за периода от 09.07.2017 г. до 15.01.2019 г., и са присъдени разноски за
производството.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжниците
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
От представените от ищеца общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. се установява, че са публикувани
във в. „Съперник”, бр. 82/3959/ на 29.04.2008 г.
С Договор за покупко-продажба
на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ се установява, че на 10.11.1976 г. Й.
Г. А. е закупил недвижим имот, представляващ апартамент № 17, находящ се в гр.,
ул. „” №, вх. , ет. .
От приложеното на л. 58 от
делото удостоверение за наследници на Йордан Георгиев Ангелов е видно, че е
починал на 13.12.1997 г. като е оставил наследници по закон съпруга – Б.С.А., и
двама синове - А.Й.Г. и Е.Й.Г..
От удостоверение за наследници
с изх. № 1460/02.12.2014 г. се установява, че Б.С. А. е починала на 01.12.2014 г., като е
оставила наследници по закон - А.Й.Г. и Е.Й.Г..
От приетото по делото заключение на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот се
намира в топлоснабдена сграда, по отношение на която е въведена услугата за
дялово разпределение на топлинната енергия с подписване на договор №
435/15.10.2015 г. между „Техем Сървисис“ ЕООД и етажната собственост. Вещото
лице посочва, че между ищцовото дружество и „Техем Сървисис“ ЕООД е сключен
Договор № 97/30.11.2011 г. за услугата дялово разпределение на топлинната
енергия със срок една година и клауза за безсрочно продължение с по още една
година, ако липсват възражения от подписалите го страни, и Договор № 76/01.09.2017
г. с фирма „Директ“ ЕООД. От заключението на същата експертиза се установява,
че уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция, е преминал
метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за
търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни. От
заключението се установява още, че е извършен редовен отчет на показанията на
топломера в абонатната станция, което е констатирано от карнетите, водени от
топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно
съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна
енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е
изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество
потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна
собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията
за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до
извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно след проведени отчети за
потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в
индивидуалните сметки по имоти. Вещото лице е посочило, че начислените суми,
които е посочил по компоненти за разпределяна топлоенергия, са в съответствие с
действащите по време на процесния период цени на топлоенергията. В тази връзка
вещото лице пояснява, че стойността на топлоенергията за процесния период за
имота е в размер на исковата сума.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на
експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от
ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени
по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането
на потребена топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник последователно
е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на
ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката
за дялово разпределение и други.
По делото е прието и заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-икономическа експертиза. От същото се установява, че задължението за
главница за процесния имот е 2224,29 лв. за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2018
г., а за законна лихва – 100,69 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 09.07.2017 г. – 15.01.2019 г., като към момента на извършване на
провеката от вещото лице не е извършено плащане от ответника.
Заключението на вещото лице е извършено след справка по
счетоводните документи и по регистрите за входяща и изходяща информация, налична
в ищцовото дружество, и не е оспорено от ответника, поради което съдът го
кредитира напълно.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца
към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК /ред. бр.
86/2017 г./ за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни
искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването,
че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на
топлоенергия, изпълнението на задължението за реално доставяне на топлинна
енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите
етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент
на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно
отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата
на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент
на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба
и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно
право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на
топлинна енергия.
От доказателствата по делото се установява, че на 10.11.1976 г. Й. Г. А. е приодбил правото
на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 17, находящ се в
гр., ул. „” №, вх. , ет. , което
след смъртта му по сила на наследственото правоприемство е преминало върху
наследниците му по закон – съпруга Б. С. А., и двама синове – А.Й.Г. и Е.Й.Г., при равни квоти, на основание чл. 5, ал. 1
и чл. 9 ЗН. Със смъртта на Б.С.А., починала на 01.12.2014 г., ответниците, в
качеството на единствени наследници на починалата, придобиват по ½ част
от правото на собственост върху имота.
От гореизложеното следва, че в исковия период ищцовото дружество се е
намирало в договор за продажба на топлинна енергия със ответниците А.Й.Г. и Е.Й.Г. в качествотото на съсобственици на топлоснабдения имот.
От заключението на вещото лице по приетата
съдбно-техническа експертиза се установява, че доставената топлинна енергия за
процесния имот за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. е на стойност 2224,29
лв.
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата
вещ съразмерно с частта си. Следователно, съобразно обема на
правата си, всеки от ответниците дължи по ½ от цената за доставена
топлинна енергия за имота, а именно сумата 1112,15 лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявените искове за главница са
основателни и следва да бъдат уважени в пълния предявен размер.
Предвид обстоятелството, че исковете имат за предмет парично вземане, като
правоувеличаваща последица от предявяването им, следва да бъде уважено и
искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от депозиране
на заявлението в съда – 30.01.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Предвид неизпълнението на падежа, праводателят на ответника
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните
плащания от деня, следващ изтичане на 30-дневния срок от периода, за който се
отнасят.
От заключението на вещото лице по приетата
съдебно-икономическа експертиза се установява, че за периода 09.07.2017 г. – 15.01.2019
г. лихвата за забава върху месечните плащания за доставената за процесния имот топлинна
енергия е в размер на 201,38 лв.
Съобразно обема на правата си, всеки
от ответниците дължи по ½ от
обезщетението за забава, равняващо се на сумата 100,69 лв.
По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по
сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да
му бъдат присъдени направените разноски съразмерно на уважената част от
исковите претенции. Тъй като и в заповедното, и в исковото производство ищецът
е представляван от юрисконсулт, съдът приема, че в настоящото исково
производство ищцовото дружество е направило
следните разноски: 48,51 лв. – държавна такса, 250,00 лв. – депозити за
експертизи, 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и 199,90 лв. – депозит
за особен представител, т. е. в общ размер на 598,41 лв., а в заповедното
производство, както следва: 48,51 лв. – държавна такса, и 50,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 98,51 лв.
Предвид изхода на спора, всеки от ответниците следва
да бъде осъден да заплати по ½ от сторените разноски, а именно сумата 299,20 лв. - разноски в
настоящото исково производство, и сумата 49,25 лв. - разноски в заповедното производство
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Й.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК"
АД, EИК *********, гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 1112,15 лв. /хиляда сто и
дванадесет лева/, предсавляваща
½ част от главница в размер на 2224,29 лв. за доставена топлинна енергия
за апартамент, находящ се в гр., ул. „“ №, вх. , ет. ап., за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018
г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда – 30.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, и
сумата 100,69 лв. /сто лева и шестдесет и девет стотинки/, предсавляваща
½ част от обезщетение за забава в
размер на 201,38 лв. върху месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до
15.01.2019 г., за които вземания е издадена Заповед № 438/30.01.2019 г. по
ч.гр.д. № 00613 по описа за 2019 г.
на Районен съд – Перник.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.Й.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК"
АД, EИК *********, гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 1112,15 лв. /хиляда сто и
дванадесет лева/, предсавляваща
½ част от главница в размер на 2224,29 лв. за доставена топлинна енергия
за апартамент, находящ се в гр., ул. „“ №, вх. , ет., ап., за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 30.01.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, и сумата
100,69 лв. /сто лева и шестдесет и
девет стотинки/, предсавляваща ½ част от обезщетение за забава в размер на 201,38 лв. върху месечните
плащания за периода от 09.07.2017 г. до 15.01.2019 г., за които вземания е
издадена Заповед № 438/30.01.2019 г. по ч.гр.д. № 00613 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА А.Й.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК" АД, EИК *********, гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република”, сумата 299,20 лв. /двеста деветдесет и
девет лева и двадесет стотинки/ - разноски в настоящото исково производство, и сумата 49,25 лв. /четиридесет и девет лева и двадесет и пет
стотинки/ - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 00613 по
описа за 2019 г. на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА Е.Й.Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК
*********, гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 299,20
лв. /двеста деветдесет и девет лева и двадесет стотинки/ - разноски в настоящото исково
производство, и сумата 49,25 лв. /четиридесет и девет лева и двадесет и пет стотинки/ - разноски
в заповедното производство по ч.гр.д. № 00613 по описа за 2019 г. на Районен
съд – Перник.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 00613 по описа за 2019
г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него
се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: