Р Е Ш Е Н И
Е
№V-228 Година 2020,
30.10. град
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, ІІ-ро
Гражданско отделение,V-ти въззивен състав
На двадесет и първи септември две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Александър
МУРТЕВ
Секретар Таня Михова
като разгледа докладваното от съдията В.Камбурова
въззивно гражданско дело номер 1672 по описа за 2020 година
Производството
по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№10137/27.02.2020г., подадена от
,,Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.,,Победа“, ул.,,Ген
Владимир Вазов“ №3, представлявано от Главен юрисконсулт Десислава Златева,
срещу Решение №596/13.02.2020г., постановено по гр.д.№4227/2019г. по описа на
Районен съд- Бургас.
С посоченото
решение, Бургаският районен съд е отхвърлил исковете на ,,Водоснабдяване и канализация“
ЕАД, предявени против Н.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, за установяване със
сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 571.18 лева-сбор от неплатени месечни задължения за
предоставени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода в периода от 22.12.2015г. до 24.08.2018г.,
ведно с мораторна лихва в размер на 64.84 лева, начислена за периода от 26.03.2016г.
до 15.11.2018г. и законната лихва, начиная от
22.11.2018г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№8649/2018г на БРС.
С жалбата се
изразява недоволство от обжалваното решение, като се излагат доводи за неправилност и се иска неговата отмяна.
На първо място
се оспорват изводите на първоинстанциония съд, че ищцовото дружество не провело успешно доказване относно
легитимацията на ответника като потребител на
ВиК услуги.
Твърди се, че
съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът своевременно направил
доказателствени искания (молба, вх.№52260/18.11.2019г.), които били допуснати
по делото- съдебни удостоверения за снабдяване с информация за регистрирания
собственик и/или ползвател на недвижимия имот, както и препис от Декларация по
чл.14 от ЗМДТ, ведно с копие от приложения към нея документ за собственост.
Посочва се, че
въз основа на издадените съдебни удостоверения, Община Бургас представила писмо
с индивидуализиращите данни и партидния номер на обекта съобразно Договор за
покупка№986:/04.11.1991г. от Община Бургас.
Изразява се
несъгласие с изложеното в мотивите на съда, че представената Декларация по чл.14 от ЗМДТ и удостоверение
за наследници не легитимирали ответника като собственик. Излагат се подробни
съображения в тази насока.
Подчертава се,
че декларираните от наследодателите данни пред компетентен административен
орган, представлявали категорично признание на правото на собственост. Твърди
се, че първоинстанционният съд не съобразил обвързващата материална
доказателствената сила на представения официален документ.
Отбелязва се, че в Декларацията по чл.14 от ЗМДТ (вх.№14978/28.03.1998г.) се съдържало подробно описание на процесния имот,
принадлежността на вещните права върху него, начина и момента на придобиване на
правото на собственост
Заявява се, че
по несъмнен начин в производството по делото се установило, че ответникът придобил собствеността върху процесния имот
по наследство от своите родители- В.Д.Т., починала на 07.03.2008г. и Т.П.Т.,
починал на 04.01.2013г.
Излагат се
аргументи, че съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗМДТ, данъчно задължените лица
се явявали собственици на облагаеми с данък недвижими имоти.
Във въззивната жалба е направено обобщение на
събраните в първоинстанционното производство доказателства. Изтъкват се факти и
обстоятелства, установени чрез разпит на свидетел и извършената съдебно-
техническа експертиза.
Оспорва се извода на районния съд относно
недоказаността на размера на
претенцията. Жалбоподателят счита, че въпреки
изяснената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд
достигнал до неправилни правни изводи.
Иска се, атакуваното решение да бъде отменено
и съдът да постанови ново, с което
предявените искови претенции да бъдат уважени.
Претендират се направените пред двете инстанции разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева.
В срока
по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, чрез особения
представител- адв Бачкова- БАК, с който се оспорва
въззивната жалба изцяло.
Въззиваемият намира
атакуваният съдебен акт за правилен
и законосъобразен. Счита подадената въззивна жалба за неоснователна
и моли за нейното отхвърляне.
Твърди, че въпреки указаната
с доклада на съда доказателствена тежест (Определение от 24.10.2019г.), ищецът не ангажирал доказателства
във връзка с твърденията си, че ответникът е собственик на водоснабдения
имот (абонат по смисъла на
чл.3 от Наредба№4 от
14.09.2004г.за условията и реда
за присъединяване на потребители и за ползване на
водоснабдителните и канализационни
системи).
Намира, че от съдържанието
на декларацията по чл.14 от ЗМДТ не можело да
се обоснове извод за правото
на собственост или ползване върху
процесния имот за посочения период-
от 22.12.2015г. до
24.08.2018г. Предвид изложеното,
счита, че районният съд е
достигнал до правилни крайни изводи при постановяване
на решението. Излага аргументи. Развива съображения във връзка с направените с въззивната жалба доказателствени искания.
Иска се от съда,
атакуваното решение да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Направено е възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемото дружество чрез
процесуалния си представител поддържа
въззивната жалба.
Въззиваемият
чрез особения си представител поддържа подадения отговор на въззивната жалба и
молят за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Въззивната
жалба е подадена в предвидения от закона
срок, отговаря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК от страни с правен
интерес от обжалване на
първоинстанционното решение. Поради това е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното
решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи
съществуването на основания за нищожност
или недопустимост на същото, поради
което намира, че то е валидно
и допустимо. След като прецени твърденията на страните, с оглед
събраните по делото доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените
пред БРС искове са с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД,
вр.чл.422 ГПК.
На 22.11.2018 г. "ВиК" ЕАД е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Н.Т.Т.,
ЕГН **********, за заплащане на сумата
от 571, 18 лв. – главница, лихва за забава от 26.03.2016 г. до 15.11.2018 г. в
размер на 64, 84 лв., както и лихвата от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането, като е посочено, че паричното вземане е за задължения
по издадени фактури за периода от 25.02.2016г. до 25.09.2018г., които
произтичат от доставена, отведена и пречистена вода. На 26.11.2018г. е издадена
Заповед № 4441 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е
разпоредено длъжникът Н.Т.Т. да заплати на
"ВиК" ЕАД следните суми: 571, 18 лв.- неплатена цена за доставена, отведена
и пречистена вода до абонатен номер № 953094 и имот, находящ се в гр.Бургас, к/с „Меден рудник“, бл.405, вх.3, ет.7, ап.ляв ,
за периода от 22.12.2015г. до 24.08.2018г., за който в периода от 25.02.2016г.
до 25.09.2018г. са съставени фактури, сумата от 64,84 лв. - лихва за забава от
26.03.2016 г. до 15.11.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното изплащане, както и сумата от 75 лв. разноски по
делото.
С
Разпореждане от 24.04.2019 г. районният съд на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането
си срещу длъжника, за което е издадена горепосочената заповед по чл. 410 от ГПК. Заявителят е предявил иск по реда на чл. 422 от ГПК в едномесечния срок.
С исковата
молба се претендира да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение. Претендират се направените
в исковото и в заповедното производство разноски. Твърди се в исковата молба, че ответникът е клиент на
"ВиК" и притежава качеството потребител, с абонатен №953094.
Доставените ВиК услуги са отчитани по електронен път и същият е следвало да
заплаща потребените услуги в 30 дневен срок от датата
на издаване на съответната фактура. Твърди, че задълженията от неплатени
фактури възлизат на сумата от 571,18 лв., а лихвата върху главницата съответно
на 64,84 лв. Посочено е още, че през процесния период не са постъпвали молби за
откриване, закриване или прехвърляне на партидата на водоснабдения имот.
В законоустановения
срок по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор. На ответника е
назначен особен представител, който е депозирал отговор, с който искът се
оспорва като неоснователен, тъй като липсват доказателства ответникът да е
собственик или ползвател на имота.
Страните ангажират доказателства в
подкрепа на становищата си.
От
събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
По делото са представени фактури, издаден с получател Н.Т.Т. за периода
от 25.02.2016г. до 25.09.2018г., с показания за водомер на адрес: гр.Бургас , к/с „Меден рудник“, бл.405, вх.3,
ет.7, ап.ляв на обща стойност 571,18 лв.
Представено е извлечение от счетоводна сметка 411 за неизплатени суми за
вода за абонатен номер 953094 към 25.06.2018г., ведно с покана за доброволно
плащане на задълженията, изпратена до Н.Т.Т., както и справка –извлечение на
отчет с мобилно устройство за водомер на адрес: гр.Бургас , к/с „Меден рудник“, бл.405, вх.3,
ет.7, ап.ляв, абонатен номер 953094, с титуляр Н.Т.Т..
По
делото е прието заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза, според която след оглед на място във водоснабдения имот, се
установява, че изразходваното количество вода е преминало през измервателния
уред, като показанията на водомера са последователни и във възходящ ред. Общото
количество вода преминало през водомера е 239,50 куб.м., от които 185 са
отчетени по водомер, и 54,50 куб.м. от разпределение. Отчитането на
измервателния уред е извършвано ежемесечно от служител на дружеството, чрез
мобилно устройство и електронен карнет.
По делото е
прието заключение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа
експертиза, според която фактурите, издадени от ищцовото
дружество са надлежно осчетоводени, счетоводството на ищеца е редовно водено,
като за абонатен номер 953094 дължимата сума е в размер на 571,18 лв.
Лихвата за забава е изчислена от вещото
лице в общ размер от 103,18 лв.
По делото е
разпитан свидетеля М.М.– служител в ищцовото
дружество на длъжност „отчетник измервателни уреди“. От нейните показания се
установява, че отчетът в имота на ответника е извършван от нея, като в имота
редовно има консумация. Свидетелят посочва, че жилището се е водело на
родителите на ответника, и след тяхната смърт, ответникът е наследил жилището.
Същата заявява, че в имота живеят ответника, жена и дете, като жената й е
осигурявала достъп до жилището.
По делото е представена данъчна декларация по чл.26 от ЗМДТ за притежаваните недвижими имоти на територията на Република България,
според която собственици на имот, находящ се в гр.Бургас,
к/с „Меден рудник“, бл.405, вх.3, ет.7, ап.20 са В.Д.Т. и Тодор Петов Т., като за документ за собственост е посочен Договор за покупка № 986/04.11.1991г. от
Община Бургас.
Видно от представените удостоверения за наследници и
удостоверение за съпруга и родствени връзки се установява, че В.Д.Т., майка на
ответника е починала на 07.03.2008г., а Т.П.Т. – баща на ответника е починал на
04.01.2013г. Според удостоверението за наследници на Т.П.Т., негов единствен
наследник е синът му Н.Т.Т.. От удостоверението за наследници на В.Д.Т., което
не е представено в неговата цялост, тъй като по делото е приложен лист 2,
съдържащ като последен ред № 3 от наследниците, е видно, че Н.Т. е неин
наследник.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните изводи :
Съгласно
разпоредбите на чл.3 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водопроводните и
канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване.
Действително по делото не са представени доказателства, от които да е видно
дали ответникът е придобил собствеността върху водоснабдения имот, но видно от
представената декларация по ЗМДТ, неговите родители са декларирали въпросния
имот още през 1998г. Безпорно се установява, че
родителите на ответника са починали, както и фактът, че Н.Т. е техен наследник.
Горното кореспондира и с показанията на свидетелката Минова, която е извършвала
отчета в имота ежемесечно, и която твърди, че преди там са живеели родителите
на ответника, а след това и той.
Твърденията
на ищцовото дружество, че титуляр на сметка с
абонатен номер 953094 е Н.Т.Т., се установява и от извлечение на отчет с
мобилно устройство за водомер на адрес: гр.Бургас , к/с „Меден рудник“, бл.405,
вх.3, ет.7, ап.ляв, абонатен номер 953094, от която е видно, че титуляр е Н.Т.Т..
Следва да се има предвид разпоредбата на чл. 59,
ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор гр.Бургас, според която при смърт на
потребител – физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по
силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни в 30-дневен
срок да подадат заявление до В и К оператора за промяна на партидата, като
представят удостоверение за наследници или акт за собственост. Безспорно за
процесния период титуляр на сметката е ответникът, който период е след смъртта
на неговите родители. Без инициатива от страна на абоната, ищцовото
дружество няма как да определели титуляра на
партидата, тъй като същото следва да разполага с определена информация, и
съответно документи, за да бъде посочено едно лице като титуляр на абонатен
номер. По делото няма доказателства за процесния период в дружеството оператор
да са постъпвали молби за прехвърляне или закриване партидата на водоснабдения
имот.
Предвид гореизложеното следва да се приеме за установен
фактът, че ответникът има качеството на
потребител на ВиК услуги по смисъла на цитираната разпоредба на чл. 3 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор Бургас, поради което и е задължено лице за плащане на
задълженията за консумираната в имота вода и доставени ВиК услуги.
От заключенията по съдебно-икономическата и
съдебно-техническата експертизи е видно,
че в имота на ответника са доставени общо 239,50 куб.м.,
за периода с първа издадена фактура 25.02.2016 г. и последно издадена на
25.09.2018 г. за потребление от 22.12.2015 г. до 24.08.2018 г., като безспорно
е установен и размера на дължимите суми за главница и лихви.
От събраните по делото доказателства
се установява безспорно наличието на договорно правоотношение между страните,
както и че ответникът е ползвал услугите на ищцовото
дружество, поради което следва да заплати стойността на ползваните услуги в претендирания размер.
Установено е по делото, че ищцовото дружество е
изпълнявало задължението си за предоставяне на услугата водоснабдяване на
ответника в качеството му на потребител на В и К услуги за процесния период,
доставеното количество вода е ежемесечно надлежно измерено и остойностено по определените цени, като са издавани
ежемесечни фактури. Няма доказателства по делото ответникът да е изправната страна по договора, а именно
да заплаща стойността на предоставената му услуга.
Основателността на главния иск влече
като последица уважаване и на акцесорната претенция, която следва да бъде
уважена изцяло.
Предвид изложеното въззивната жалба е основателна, а обжалваното
решение като неправилно следва да бъде отменено изцяло и бъде постановено ново,
с което предявените искове да бъдат уважени така, както са предявени.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени и направените от ищеца
разноски в производството пред районния съд,
в размер на 690 лв., включващи държавни такси, възнаграждения за особен
представител в размер на 200 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв. и 320 лв. депозити за експертизи, както и за направените разноски в заповедното
производство – сумата от 75 лв.,
включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и сумата от 350 лв., направени от въззивника
разноски за настоящото производство, включващи държавна такса 50 лв.
възнаграждение за особен представител в размер на 200 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
изцяло Решение № 596 от 13.02.2020г., постановено по гр. дело № 4227/2019г. по
описа на Районен съд Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, че в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, кв.,,Победа“, ул.,,Ген Владимир Вазов“№3, сграда "Метални панели и конструкции" представляван от Ганчо
Тенев съществува вземане в размер на 571,18
лева /петстотин седемдесет и един
лв. и 0,18 ст./, представляваща сбор
от неплатени месечни задължения за предоставени ВиК услуги за доставена,
отведена и пречистена вода за периода 22.12.2015г. до 24.08.2018г., както и сумата от 64,84 лв./шестдесет и четири лв.
и 0,84 ст./, мораторна лихва за периода от 26.03.2016г. до 15.11.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2018г. до
окончателното изплащане, като за посоченото вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 8649/2018 г. по
описа на Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА Н.Т.Т., ЕГН **********, с адрес:
***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, кв.,,Победа“, ул.,,Ген Владимир Вазов“№3, сграда "Метални панели и конструкции" представляван от Ганчо
Тенев, сумата от 690 лв. /шестстотин и деветдесет лв./,
представляваща съдебно-деловодни разноски в производството пред Бургаски
районен съд, както и сумата от 75 лв. / седемдесет и пет лв./ - разноски по ч.гр.д.№
8649/2018г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА Н.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, кв.,,Победа“, ул.,,Ген Владимир Вазов“№3, сграда "Метални панели и конструкции" представляван от Ганчо
Тенев, сумата от 350 лв. /триста и петдесет лв./,
представляваща съдебно-деловодни разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: