Р Е Ш Е Н И Е №78
гр.Силистра, 07.07.2021 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в
публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и първа година,в
състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова, с участието на
прокурор ……………….,като разгледа докладваното от с-я Славова адм.дело №11 по описа на съда за 2021г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на А.Й.С.,
подадена от упълномощен представител адв.Р.Н. от АК-Варна, срещу Решение от 18.12. 20г.,взето по Протокол
№10 от заседание на Постоянна комисия
по„Бюджет,финанси, нормативна уредба, местно самоуправление,икономическа и
инвестиционна политика,приватизация и следприватизационен контрол,предотвратяване и разкриване конфликт на
интереси“ при Общински съвет гр.Алфатар (занапред - ПК за предотвратяване и разкриване конфликт
на интереси- ПКПРКИ),с което е признато наличието на
конфликт на интереси по отношение на жалбоподателката, в качеството ѝ на
лице по §2 ал.1 т.5 от ДР на Закона за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ) и, на
основание чл.26 ал.1 от Наредба за
организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и за
установяване на конфликт на интереси /Обн.ДВ,бр.81/02.10.18г./-
занапред Наредбата,във връзка с чл.58 изр.2 и чл.171 ал.2 ЗПКОНПИ, е наложена
„глоба“ от 4000.00 лева.
С жалбата се
твърди, че оспореното решение било издадено след срока от чл.74 ал.1 ЗПКОНПИ,
което го правело недопустимо,тъй като нормативно определеният срок бил преклузивен,т.е. след неговото изтичане ответната комисия
не разполагала с компетентност (в случая
темпорална) да се произнесе по процесния
сигнал. Излага се несъгласие с приетия за относим към разследвания конфликт на
интереси Договор № 060/21.02.2020г. с Община гр.Алфатар за ползване на полски
пътища през стопанската 2019/2020г.,който е сключен в хода на производството по
чл.18 Наредбата,респ. чл. 71 и сл. ЗПКОНПИ. Не се развиват
съображения относно главния предмет на проверката,съгласно сигнал с
вх.№1/07.01.2020г. на ПК при Общ.С-Алфатар,свързан с твърдения за сключен
договор за ползване под наем на общински пасища в с.Бистра от 2015г.;
регистрация на оспорващата, независимо от заеманата от нея публична длъжност -
кмет на Кметство с.Бистра,като земеделски производител и ползвайки се, при тези
условия,от различните мерки и схеми за подпомагане от европейските земеделски
фондове,вкл. накърнявайки правата на други животновъди от селото, е реализирала
имотна облага за себе си. В хода по същество на делото се развиват правни
аргументи за отсъствие на втората и третата предпоставки от фактическия състав
на „конфликт на интереси“,тъй като не била посочена „облагата“,която е получила
оспорващата, по вид и размер,като се поставя акцент върху липсата на каквито и
да е доказателства, че последната е била в състояние да повлияе на обективното
и безпристрастно изпълнение на кметските ѝ правомощия.Излагат се и извънюридически доводи с твърдение,че повече от четири
последователни мандата жалбоподателката била избирана неизменно за кмет на
Кметство с.Бистра и, евентуалното потвърждаване на оспореното решение, щяло да
доведе до несигурност в управлението на селището и други непредвидими вредни
последици. С оглед на горните възражения се поддържа, че оспореният акт в установителната му част е неправилен,което е довело и до
несъответно приложение на чл.171 ЗПКОНПИ,явяващо се незаконосъобразна и
непропорционална /арг.чл.6 АПК/ административнонаказателна
мярка.Настоява се за отмяна на атакувания акт и, в условията на алтернативност (ако съдът
приеме, че е налице конфликт на интереси) - за намаляване на размера на наложената глоба до законоустановения минимум, поради твърдяна маловажност на
евентуалното нарушение на чл.58 изр.2 ЗПКОНПИ. Претендира се присъждане на
съдебни разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК (л.175).
Ответникът по жалбата - Постоянна комисия по „Бюджет, финанси,
нормативна уредба, местно самоуправление, икономическа и инвестиционна
политика, приватизация и следприватизационен контрол, предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси“ при Общински
съвет гр.Алфатар,чрез председателя ѝ Ж.К.В., оспорва жалба.В съдебното
производство участва чрез представител по пълномощие адв.Б. ***, който поддържа
становище,вкл. в писмени бележки по делото (л.167-л.174), за
неоснователност на оспорването и излага аргументи в подкрепа на решаващите
изводи ответната комисия. Твърди, че решението е издадено от компетентен
колективен орган, при спазване на изискуемата форма, при липса на процесуални
нарушения, допуснати в хода на производството по чл.71-чл.79 ЗПКОНПИ.Поддържа,
че същото е съответно на материалния закон и неговата цел, поради което
настоява оспорването да бъде отхвърлено, както и да бъдат присъдени съдебни
разноски съгласно списък по чл.80 ГПК (л.158).
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от АПК, във връзка с чл.76 и чл.79 от Закона за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.Съдът, като обсъди изложените от страните доводи и
след преценка на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл.168
ал.1 АПК, прие следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена
срещу подлежащ на съдебен контрол акт; от активно легитимирано лице,с установен
правен интерес; в законоустановения срок с чл.149
ал.1 АПК, във връзка с чл.76 ЗПКОНПИ (л.115). Разгледана по същество
е неоснователна.
Предмет на
съдебния контрол е Решение от 18.12.2020г., взето по Протокол №10 от заседание на Постоянна комисия по „Бюджет, финанси,
нормативна уредба, местно самоуправление, икономическа и инвестиционна
политика, приватизация и следприватизационен контрол, предотвратяване и разкриване конфликт на интереси“ при Общински
съвет гр.Алфатар, с което е установено наличието на конфликт на интереси по
отношение на А.Й.С., в качеството ѝ на лице по §2 ал.1 т.5 от ДР ЗПКОНПИ
и, на основание чл.26 ал.1 от Наредбата, във връзка с чл.58 изр.2 и чл.171 ал.2 ЗПКОНПИ, е наложена „глоба“ в размер на 4000.00 лева.
От административната преписка се установява, че
производството е започнало по Сигнал с вх.№1/07.01.20г. (л.16),със заличени данни на подателя, съгласно чл.9 ал. 1 т.1
от Наредбата и, съответно чл.9 ал.1 и ал.3 от Вътрешните правила по чл.10 от
същата, приети от Общински съвет гр.Алфатар (л.121-л.127).Сигналът
е регистриран незабавно и с Протокол №2/10.01.2020г. на ответната комисия, е
взето решение за образуване на производство по реда на чл.71 и сл. ЗПКОНПИ,респ. чл.18 и сл. Наредбата.Видно от приложените Клетвени листи на л.18
и л.19 от делото, както и от удостоверенията за избран кмет на кметство,
издадени от Общинската избирателна комисия при Община Алфатар е, че
жалбоподателката е избрана за кмет на Кметство с.Бистра за мандатите
2015/2019г. и следващия - 2019/2023г.Съгласно §2 ал.5 ДР ЗПКОНПИ,
производството по установяване на конфликт на интереси за кметовете на
кметства, се извършва от постоянна комисия на съответния общински съвет (арг. чл.22 ал.1, чл. 26 ал.1 от Наредбата). Видно от Протокол №2/25.11.2019г. от заседание на
Общински съвет гр.Алфатар е, че с Решение №5 е утвърден персоналния състав на
ответната ПКПРКИ (л.145-л.153), в какъвто именно, без отклонения и отсъствия, е
заседавала в хода на процесното по делото производство за установяване на
конфликт на интереси относно жалбоподателката. В изпълнение на нормативните си
правомощия комисията е изискала и получила информация, свързана с подлежащите
на установяване обстоятелства от сигнала: от Община гр.Алфатар (л.23), с приложен
Договор за наем на общински мери и пасища от 22.10.2015г.,сключен с А.Й.С.;от
Службата по вписванията гр.Силистра, че същият договор е вписан на 28.01.2016г.
(л.36-л. 37); от
Областна дирекция „Земеделие“ гр.Силистра, че
оспорващата е регистрирана като земеделски стопанин за целия период със
съответните заверки на 04.03.2015г., 23.02.2016г., 21.02.2017г., 09.03.2018г. и
29.03.2019г.,като е декларирала отглеждане на значителен брой тревопасни животни (л.39-л.43) и е отписана
от Регистъра на ЗС на 29.11.2019г.; от НАП, Офис-Силистра, че е подавала
регулярно годишни данъчни декларации (ГДД) по чл.50 ЗДДФЛ за 2016г., 2017г., 2018г., като към
датата на подаване на информацията - не е изтекъл срокът за ГДД за 2019г.
Ответната ПКПРКИ регулярно е заседавала и приемала
постъпвалата информация,вкл. с отправяне на покана до жалбоподателката да бъде
изслушана, след като се запознае със събраните документи (л.49-л.51).На
12.03.2020г. е отправно ново запитване до Кмета на Община гр.Алфатар относно
наличието на регистрирани договори с кмета на с.Бистра с предмет общински имоти
за периода след 01.01.2020г., по повод на което е
представен Договор №060/21.02.20г.,сключен с жалбоподателката за ползване на
полски пътища на Община Алфатар през стопанската 2019-2020г. (л.54-л.55). На
18.03.2020г., след запознаване със събраните по преписката документи (л.51), ос-порващата
е депозирала Възражение, с приложена Служебна бележка от ОДЗ-Силистра (л.58), потвърждаваща
факта за нейната дерегистрация от Регистъра на
земеделските стопани, както и Споразумение №043/13.02.2020г. за прекратяване на
Договор №277/22.10.2015г. за наем на имот от Общинския поземлен фонд „Пасища и
ме-ри“ на Община гр.Алфатар (л.59-л.60). На датата за изслушване на жалбоподателката
-19.03.2020г.,не се е явила (л.61),като в същия ден, по-късно ПКПРКИ е провела редовно
заседание, на което са били обсъдени горните документи и удостоверените с тях
факти,обосновали извод за наличие на конфликт на интереси при кмета на кметство
с.Бистра. Изготвили Решение по чл.74 ал.1 ЗПКОНПИ,респ. чл.26 ал.1 Наредбата, което
ѝ е надлежно връчено и в процесуалните срокове - обжалвано пред АС гр.
Силистра. С Решение №135/13.11.2020г. по адм.д.№66/20г., съдът го е отменил на
процесуално основание и е изпратил преписката на ответната комисия за ново
произнасяне (л.92-л.93).
Междувременно, след постановяване на отмененото от
съда решение, на 23.03. 2020г. е постъпила информация за жалбоподателката от
Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, видно от която е, че същата е получавала
финансиране по различни схеми и мерки, част от които от Европейските земеделски
фондове.От съпътстващата писмото
разпечатка от системата за електронни бюджетни плащания СЕБРА се установява, че
оспорващата е получавала субсидии,вкл. за отглеждане на крави, биволици, овце-майки
и кози-майки (л.71-гръб),за което подпомагане се заявяват пасища и мери, които
по хипотеза са публична общински собственост. Размерът на субсидиите, изплатени
на А.С. не е незначителен, видно от относимите суми за отглеждане на животни,
през периода 2015г.-2019г.
Изпратена е била покана до г-жа А.С. с
изх.№16/08.12.2020г. за запознаване с материалите по преписката и за ново
изслушване на 18.12.20г. от 13:00 часа в заседателната зала на Общ.С-Алфатар.
Такова се е провело, видно от Протокол №9/ 18.12.2020г., в което е взел участие
и упълномощеният от оспорващата адвокат Р.Н. от АК-Варна,както и адв.А.Б. ***,
като представител на ПКПРКИ. С Протокол №10 от същата дата, комисията е
заседавала по съществото на преписката (с участието на жалбоподателката и нейния адвокат) и е постановила процесното по настоящото дело
Решение от 18.12.2020 година.
С последното е прието, че кметът на Кметство с.Бистра А.Й.С.
е лице, заемащо публична длъжност съгласно §2 ал.1 т.5 ДР ЗПКОНПИ и чл.1 ал.2
т.5 от Наредбата, по отношение на което се прилагат глави V (неотносима); VIII и XV от ЗПКОНПИ, последните две свързани с дефинирането и
установяването на конфликт на интереси и с административнонаказателната
отговорност.Обсъдени са писмените ѝ възражения, както и установените
факти след подаване на сигнала, в частност сключеният нов договор (в хода на производството) №060/21.02.2020г. за ползване на полски пътища,които
по дефиниция са публична общинска собственост.Преценени са нормативните
задължения на кмета на кметство съгласно ЗМСМА и е изведен безпротиворечив
извод за наличие на конфликт на интереси,установен по сигнала от 07.01.2020г.
Прието е, че случаите не са маловажни, тъй като през целия проверяван 5-годишен
период, вкл. и с договора от 21.02.2020г., жалбоподателката като кмет на
кметство, е следвало да изпълнява публичните се задължения добросъвестно, в
обществен интерес (на общността на село Бистра), а не за собствена облага, както е в настоящия
случай. Ответната комисия е посочила нарушената разпоредба на чл.58 изр.2 ЗПКОНПИ (материалната норма заради която се налага глоба в
режима на чл. 171 ал.2 от с.з.) в диспозитива
на санкционната част от оспореното решение, а в мотивите се е позовала на
конкретно сключените договори при условията на конфликт на интереси,защото са
нарушени специалните правила за отдаване под наем на общинските пасища и мери
на животновъди,каквито се установява,че има и други в с.Бистра и, които
очевидно са били лишени от субсидии по мерките и схемите,свързани с отглеждане
на преживни животни при регистрирани животновъдни обекти.Още повече, че има
данни за недостатъчност на пасищата и мерите в землището на с.Бистра за
задоволяване на нуждите на всички,което задължително е следвало да активира
регулацията от чл.37и ал.4 ЗСПЗЗ, с тяхното разпределяне между правоимащите, във връзка с Глава десета от ППЗСПЗЗ. В
противоречие с нормативните правила, а според сигнала и посредством
нерегламентирано (неустановено в производството) обещание, че като получи финансиране за общинските
пасища, кмета на селото ще ги разпредели между другите животновъди, което не е
било и направено, освен че е противоправно.
При горните фактически установявания, настоящият
състав приема от правна страна следното: Оспореното решение е издадено от
компетентен орган, съгласно §2 ал.1т.5 ДР ЗПКОНПИ, респ. чл.22 ал.1 и чл.26
ал.1 от Наредбата. Ответната ПКПРКИ при Общински съвет гр.Алфатар е
конституирана законосъобразно съгласно ЗМСМА и е заседавала в редовен състав,с
участието на всичките ѝ членове,които са подписали без колебания
оспореното решение,при пълен кворум (в случая
- единодушие).Обжалваният акт е издаден в
предвидената в чл.74 ал.1 ЗПКОНПИ,приложим от препращането от §2 ал.1 т.5 ДРс.з. и чл.26 Наредбата, писмена форма,съдържайки
регламентираните реквизити. Спазени са и административнопроизводствените
правила, както стана въпрос по-горе - производството е образувано по редовен
сигнал по чл.6 от Наредбата, който не е анонимен и е регистриран незабавно в
комисията. Събрани са относимите писмени доказателства,с които периодично
жалбоподателката се е запознавала. Депозирала е възражение и допълнителни
документи. Гарантирано ѝ е било правото на защита, вкл. адвокатска такава
на предварителния етап, преди постановяване на релевирания по делото акт. Не се
установява същият да е издаден след срока от чл.74 ал.1 ЗПКОНПИ (изтекъл на 10.03.20г.- два месеца след образуване на
производство с Протокол №2/10.01.20г.-л.17),тъй като двумесечният срок е бил продължен, съгласно
нормативната възможност от чл.74 ал.1 от с.з. при фактическа и правна сложност,
с Протокол №5/10.03.20г. Първоначалното Решение по чл.26 от Наредбата е
постановено на 19.03.2020г., т.е. в периметъра на продължения срок. Последващото му обжалване пред съда и ново произнасяне на
ответната комисия, не променя горния извод, защото за нея не текат срокове
докато делото се разглежда от съда. Непосредствено след произнасянето на
последния, на 08.12.2020г. е проведено ново заседание на комисията,която
спазвайки указанията от съдебното решение, отново е предоставила доказателствата
на вниманието на жалбоподателката.На 18.12.2020г.е проведено ново изслушване с
участието на адв.Н. и е постановено процесното пред настоящия състав Решение.
Срокът от чл.74 ал.1 ЗПКОНПИ е инструктивен, съгласно трайната практика на ВАС (Вж.Решение №13064/21.10.20г., адм.д.№5077/20г.;
Решение №12130/30.09.20г.,адм.д.№2277/20г. и много други от по-новата практика
на ВАС,VIО), но според
настоящия състав същият е и спазен предвид нормативно регламентираното му
спиране,както по време на обявеното извънредно положение в страната с решение
на Народното събрание от 13.03.2020г. и придаденото обратно действие на
ЗМДВИП,така и за периода на разглеждане на оспорването на първоначално
постановеното решение по същия казус, до влизането в сила на съдебния акт.
В обобщение съдът приема, че не са налице пороци по
смисъла на чл.146 т.1,т.2 и т.3 АПК, водещи до отмяна на обжалваното решение по
чл.74 ЗПКОНПИ и чл.26 от Наредбата.
Относно материалната законосъобразност на оспорения
акт: Фактическият състав на „конфликт на интереси“ по смисъла на чл.52 ЗПКОНПИ
изисква кумулативно-то наличие на три материалноправни
предпоставки, а именно: 1.Лице, което заема висша публична длъжност съгласно
чл.6 от с.з. и приравнените с §2 ал.1,вкл.т.5 - кметове на кметства; 2.Частен
интерес на това лице по смисъла на чл.53 във връзка с чл. 54 ЗПКОНПИ и
3.Възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно
изпълнение на правомощията на лицето, заемащо публична длъжност, или на
задълженията му по служба (Вж.Решение
№14514/24.11.20г.,адм.д.№6445/20г. на ВАС,VI О). В настоящия
случай са установени и трите предпоставки за квалифицира-не на фактите съгласно
релевираните по-горе разпоредби. По първата няма никакви колебания.
Частният интерес на оспорващата е несъмнен от момента
на регистрирането ѝ в ОД„Земеделие“-Силистра като земеделски стопанин, с
животновъден обект, който вече е една постоянна заплаха за безпристрастното
упражняване на заеманата публична длъжност от този земеделски стопанин.В
контекста на нормативната дефиниция от чл.53 ЗПКОНПИ, частният интерес на
жалбоподателката е довел до облага, в случая имуществена, с получаваното
субсидиране по мерките и схемите в животновъдството от Програмата за развитие
на селските райони (ПРСР), финансирана от ЕС. На същото основание са получавани
и средства от националното дофинансиране ,които са
иманентно присъщи по същата ПРСР.Следователно,налице е получавана облага, която
не е незначително с оглед на сумите от приложеното извлечение от СЕБРА,
представено от ДФЗ,за процесните 5 стопански години, разбира се, в сегмента на
подпомагането отглеждането на тревопасни животни,с изключване на сумите за
земеделие и тютюнопроизводство. Всичко това сочи на попълване на дефиницията и
от чл. 54 ЗПКОНПИ за „облага“, в частта ѝ -„доход в пари“,която
облага, ако ползването на общинските
пасища беше разпределено съгласно регулацията от ППЗСПЗЗ, е нямало да се
концентрира в един от животновъдите в с.Бистра, който е и кмет на Кметството.
Съгласно чл.140 КРБ общината има право на своя собственост,
която използва в интерес на териториалната общност, а не в частен такъв на
кметовете.Същото следва и от чл.11 от Закона за общинската собственост,
съгласно който общинската собственост,вкл. пасищата и мерите,се управляват в
интерес на населението на общината, като това управление се осъществява от
избраните общински съветници и кметове,вкл. на кметства н съставните на
общината селища, каквато е жалбоподателката. Според чл.38 ал.1 ЗМСМА орган на
изпълнителната власт в кметството е неговият кмет, чиито правомощия възникват
след пряк избор от населението за срок от 4 години съгласно ИК и след полагане
на клетвата по чл.32 ал.1, като по отношение на оспорващата горните
предпоставки безспорно са налице. Разпоредбата на чл.46 ЗМСМА неизчерпателно изброява
основните задължения на кмета на кметство, в чиято ал.1 т.3 изрично е
нормирано:“отговаря за стопанисването на
определени от общинския съвет обекти на общинската собственост“, а не ги
ползва лично за себе си. Според чл.37и ал.4 ЗСПЗЗ, общинският съвет определя с
решение пасищата,мерите и ливадите за общо и индивидуално ползване. Списък на
имотите за индивидуално ползване с категории се обявява в кметствата, като
следващата ал.4 повелява пасищата да се разпределят между правоимащите,
които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище, съобразно
броя и вида на регистрираните пасищни животни при съответна норма за
ползване.По правило, в комисията от чл.37и ал.6 ЗСПЗЗ за разпределение на
имотите, назначена от общинския кмет, се включва кметът на кметството на
съответното селище,а подробните процедурни правила по разпределението на ползването
на пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд,са
разписани в глава Десета (чл.98-чл.104) ППЗСПЗЗ.При тази нормативна рамка и установените
факти следва да се приеме,че в нарушение на чл.46 ал.1 т.3 ЗМСМА,
жалбоподателката е стопанисвала обектите на общинската собственост предоставени
ѝ в управление от общинския съвет. В този ракурс поставен конфликтният
момент по делото води до извод и за пряко нарушение на чл.58 изр.2 ЗПКОНПИ,
съгласно който „Такова лице няма право да
сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение
на правомощията или задълженията си по служба“, както правилно е приела и
ответната комисия, посочвайки за нарушена тази именно материалноправна
разпоредба в диспозитива,налагащ глоба по чл.171 ал.2 ЗПКОНПИ в процесното по
делото решение.
А щом всичко това е така, то несъмнено е осъществена и
третата предпоставка от фактическия състав на „конфликт на интереси“, по
дефиниция свързан с възможността да бъде повлияно безпристрастното и обективно
изпълнение на публичната длъжност от г-жа С., в коментирания по-горе аспект от
чл.46 ал.1 т.3 ЗМСМА. Достатъчно е само предположение за отклонение от
принципите на обективност и почтеност, за да се приеме за налична
причинно-следствената връзка между частния интерес и субективното поведение на
проверяваното от ответната комисия лице, каквото отклонение по делото е
безспорно установено със сключения Договор №277/22. 10.2015г. за срок от 5
години за наем на общински пасища, което обективно е извършено след
регистрирането на жалбоподателката като земеделски стопанин със съответния брой
пасищни животни. Същият извод следва, но с по-интензивна укоримост,
независимо от по-ниския размер на предполагаемата облага, и от сключения
Договор №060/21.02.2020г. за ползване на полски пътища (изключителна общинска собственост) за стопанската 2019/20г., по време на провежданото
производство за установяване на конфликт на интереси по отношения на същия кмет
на Кметство с.Бистра по сигнала от 07.01.2020г.
Определящо за установяването или липсата на конфликт
на интереси е наличието на упражнено правомощие по служба в частен интерес,предопределен
от възможността за реализиране на материална или нематериална облага, както и
възможност този интерес да повлияе върху безпристрастното и обективно
изпълнение на правомощията по служба от лицето, заемащо публична длъжност, в
контекста на §2 ал.1 т.5 ДР ЗПКОНПИ. Конфликтът на интереси се обективира не в резултата - придобитата облага,а във
възможността частният интерес да повлияе върху обективното и безпристрастно
изпълнение на правомощията,което в случая, със сключените два процесни
договори, е безспорно установено.Ако жалбоподателката не заемаше установената
по делото длъжност, тя не би могла и да сключи въпросните договори, което вече
сочи на изпълване на състава на „конфликт на интереси“ в нормативната му
дефиниция. Нарушена е забраната от чл.58 изр.2 ЗПКОНПИ,да сключва договори или да
извършва друга дейност в частен интерес при изпълнение на задълженията си по
служба. Последните повеляват да управлява общинските имоти,вкл. пасищата в
с.Бистра,в интерес на цялата териториална общност, а не в свой личен.
Жалбата е доминирана от оплаквания за неустановеност
на елементите от фактическия състав на „конфликт на интереси“ и как точно
личният интерес бил повлиял публичната дейност на жалбоподателката в сегмента
на взетите решения спрямо интереса на общността,които са неоснователни, с оглед
на изложените съображения.
Неоснователно е и възражението, че договорът за
ползване на общинския полски път, чиято площ и дължимия за него наем, били
незначителни и за какъвто договор не било образувано производството по чл.71 и
сл. ЗПКОНПИ, което следвало да обоснове извод за неговата „малозначителност“.Разбира
се,ответната ПК при Общинския съвет гр.Алфатар, действа и служебно, при наличие
на съответни данни,каквито за сключения в хода на проверката, нов договор с
Община гр.Алфатар (за ползване на полски път),са представени на комисията именно от общината.
Същият е иманентно присъща част на производството по чл.18 и следващите от
Наредбата и подлежи на пълен анализ,както правилно е процедирала ответната
ПКПРКИ при Общ.С-Алфатар. Както се обсъди по-горе изцяло неоснователно е
възражението за неспазен срок от чл. 74 ал.1 ЗПКОНПИ, което правело недопустимо
процесното по делото Решение.
Относно наложената глоба: В специалния закон (ЗПКОНПИ) не са
предвидени някакви нарочни правила за индивидуализиране на наказанията,
налагани по реда на чл.26 ал.3 от Наредбата, но предвидени със санкционните
разпоредби от Глава петнадесета на закона,вкл. с чл.171 ал.2, което налага
съобразяването на основните принципи в пеналистиката.Няма
спор,че глобата е определена в нормативно установените граници,към техния
максимум, както и, че съгласно чл.74 ал.2 ЗПКОНПИ, респ. чл.26 ал.2 от
Наредбата, в задължителните реквизити на решението от процесния вид,не е
включено/няма изискване за отделно мотивиране на санкционната част, въпреки
което ответната комисия е изложила съображения защо не приема извършените
нарушения за „маловажни“.При горната нормативна регламентация като
неоснователно следва да бъде отклонено възражението в жалбата за липса на
мотиви относно размера на наложната глоба, щом органът, определящ наказанието,
няма законово задължение за това. Същият обаче, е изложил подробни съображения
относно тежестта на установения „конфликт на интереси“,в каквото недопустимо
състояние жалбоподателката се е
поставила (съзнателно), през особено продължителен период от време (2015г.-2020г.),със
сключения договор за срок от 5 години за ползване на общински пасища и мери в
землището на с.Бистра, на което е кмет.Нещо повече, по време на установителното производство по чл.18 от Наредбата, е
сключила нов договор, с предмет - ползване на общински път, вместо да
преустанови всякакви такива действия, показвайки, че съзнава тяхната укоримост. Без значение е икономическият ефект от този
втори договор.Самото му сключване по време на производството по установяване на
конфликт на интереси от същия порядък за продължителен предходен период,
свидетелства, че не е налице намерение за „поправяне“,по аргумент от чл.12 ЗАНН,т.е. за преустановяване на всякакви действия, които биха породили съмнение
относно нейната безпристрастност по време на изпълнение на публичната
длъжност.С оглед на тези допълнителни съображения, като неоснователно следва да
бъде отклонено искането ѝ за намаляване на размера на наложената глоба до
законо-установения минимум.
Предвид на изложеното се
налага извод,че жалбата е изцяло неоснователна, а атакуваното Решение на ПКПРКИ
при Общински съвет гр.Алфатар,като съответно на установените факти по делото и
закона, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и с оглед
своевременното им поискване, разноски следва да бъдат присъдени в полза на
ответната комисия,съобразно удостоверения им размер.В приложения на л.158
списък по чл.80 ГПК, е посочен разход за заплатено адвокатско възнаграждение за
един адвокат в размер на 1000 лева. В съдебно заседание на 28. 04.2021г. (л.162)
жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, е завила възражение за
неговата прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК,което
следва да бъде отклонено като неоснователно.Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба
№1/04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,когато
административното наказание е под формата на глоба,какъвто е настоящият случай (арг.чл.171 ал.2 ЗПКОН ПИ), се препраща към правилата от чл.7 ал.2 т.2 с.н.,
според които минималното възнаграждение възлиза на 510 лева.Предвид фактическата
и правна сложност на делото, както и оспорването на двете самостоятелни части
на административния акт - установителната и
санкционната; участието на адв.Б. в цялото производство, вкл. при изслушването
на жалбоподателката от ответната ПК при Общ.С-Алфа-тар,т.е.
в досъдебните административнопроизводствени
действия,както и изготвената писмена защита по съществото на делото и участието
му във всички съдебни заседания, заплатеният хонорар в по-малък от двойния размер
на минималния, не е прекомерен. По аргумент от чл.143 ал.4 и ал.1 АПК,
разноските следва да бъдат заплатени в полза на бюджета на администрацията, в
чиято структура е органът, издал акта и, която може да се разпорежда,вкл. да
генерира, бюджетни средства както и да отговаря по имуществени задължение като
юридическо лице, каквото е общината (арг.чл.14 ЗМСМА).Съгласно чл.15 ал.1 и чл.29а ал.1 ЗМСМА, Общинският
съвет, чиито орган е ответната ПКПРКИ, не е юридическо лице; няма самостоятелен
бюджет, своя администрация и отделен щат, за разлика от Общината.Всичко това
налага основателно претендираните разноски да бъдат
присъдени в полза на Община гр. Алфатар.
В обобщение настоящият
състав приема,че оспореното Решение от 18.12. 2020г. на ответната ПКПРКИ при
Общински съвет гр.Алфатар, е съответно на установените факти по делото и закона
и следва да бъде оставено в сила, воден от което и на основание чл.172 ал.2
пр.“посл.“АПК,във връзка с чл.79 ЗПКОНПИ, Административният
съд гр.Силистра
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на А.Й.С. *** срещу Решение от
18.12.2020г., взето по Протокол №10 от заседание на Постоянна комисия по
„Бюджет, финанси, нормативна уредба, местно самоуправление, икономическа и
инвестиционна политика,приватизация и следприватизационен контрол, предотвратяване и разкриване конфликт на
интереси“ при Общински съвет гр.Алфатар, с което е установен конфликт на
интереси по отношение на жалбоподателката, в качеството ѝ на лице по §2
ал.1 т.5 от ДР на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество и, на основание
чл.171 ал.2 от същия закон ѝ е наложена „глоба“ в размер на 4000
лева, за нарушение на чл.58 изр.2 от същия закон.
ОСЪЖДА
А.Й.С., с ЕГН:**********,***, да
заплати на Община гр.Алфатар, с административен адрес: гр.Алфатар,ул.“Йордан
Петров“ №6; ЕИК:*********, сумата от
1000.00 /Хиляда/ лева - съдебни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: