Р Е Ш Е Н И Е
№ 1013/6.6.2022г.
Град Пловдив, 06.06.2022
година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на пети май две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Съдия: Анелия
Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното
от съдията административно дело № 783
по описа на съда за 2022 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.197 ДОПК, във
връзка чл.92, ал.11 ЗДДС.
Образувано е по жалба
на „Булминт уан“ ООД срещу решение № 70 от 04.03.2022 г. на директора на ТД
Пловдив на НАП в частта, с която е потвърден акт за прихващане или
възстановяване по чл.92, ал.11 ЗДДС № Р-16001622000203-171-001 от 10.02.2022
г., издаден от П.С.Д., главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, за отказан
данъчен кредит в размер на 54 098,27 лева.
Според дружеството-жалбоподател
оспореното решение е незаконосъобразно и необосновано, поради което се иска
неговата отмяна и присъждане на разноските по делото. Допълнителни съображения
са изложени в писмена защита, представена на 17.05.2022 г.
Ответникът чрез
процесуалния си представител моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и
претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирана страна, имаща право на жалба, чиито права пряко и неблагоприятно
се засягат от оспорения акт, в преклузивния 7-дневен срок от издаване на
решението на горестоящия в йерархията на приходната администрация решаващ
орган, след проведено задължително оспорване по административен ред, което
налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е основателна
поради следните съображения:
На дружеството е възложена ревизия със заповед
за възлагане на ревизия № Р-16001622000203-020-001 от 13.01.2022 г. за
определяне на задълженията по ЗДДС за периода 01.11.2021 г. – 30.11.2021 г.,
връчена на 17.01.2022 г. В хода на ревизионното производство е извършена
проверка по прихващане или възстановяване на основание чл.92, ал.11 ЗДДС,
приключила с издаването на процесния акт за прихващане или възстановяване.
Проверката е инициирана по повод подадена справка-декларация
по ЗДДС с вх.№ 16004898887 от 14.12.2021 г. с резултат – данък за
възстановяване в размер на 733 729,33 лева. Констатирано е, че за
проверявания период „Булминт уан“ ООД е декларирало осъществена вътреобщностна
доставка на стоки по реда на чл.7, ал.1 ЗДДС на стойност 324 589,60 лева
към MAZAL DIAMONDS IKE и в издадената
фактура № ********** от 02.11.2021 г. е приложена нулева ставка на ДДС. При
извършена проверка относно валидността на ДДС номера на получателя по
вътреобщностната доставка е установено, че VАТ номера
на контрагента MAZAL DIAMONDS IKE – EL
********* – е невалиден. Според органа по приходите към датата на настъпване на
данъчното събитие – 02.11.2021 г. – получателят по доставката не е регистрирано
за целите на ДДС в друга държава-членка на ЕС лице и декларираната доставка от
„Булминт уан“ ООД към този клиент за данъчен период м.11.2021 г. следва да се
коригира, като бъде начислен дължимият ДДС. След като получателят по доставката
е нерегистрирано по ЗДДС лице, същата не следва да се третира като
вътреобщностна доставка или авансово плащане по ВОД, поради което се приема, че
доставката е облагаема на територията на страна.
На 06.01.2022 г. на проверяваното лице е
връчена покана по чл.103 ДОПК за корекция на неправилно третиране на доставки
по ЗДДС. На 11.01.2022 г. е подадена коригираща справка-декларация по ЗДДС за
данъчен период м.11.2021 г., като фактура № ********** от 02.11.2021 г. е сторнирана
в дневник продажби и не е начислен дължимият ДДС в размер на 54 098,27
лева.
Въз основа на тези факти органът по приходите
е направил извод, че за декларираната вътреобщностна доставка от
дружеството-жалбоподател за MAZAL DIAMONDS IKE EL ********* по фактура № ********** от 02.11.2021 г. не
са налице доказателства за прилагане на нулева ставка и на основание чл.82,
ал.1 ЗДДС, във връзка с чл.86, ал.1 и ал.2 ЗДДС дружеството е следвало да
начисли ДДС в размер на 54 098,27 лева, прилагайки чл.67 ЗДДС за
фактурираната сума от 324 589,60 лева (данъчна основа 270 491,33 лева
и ДДС 54 098,27 лева).
В производството по обжалване на акта по
административен ред с решение № 70 от 04.03.2022 г. – предмет на настоящото
съдебно производство – директорът на ТД Пловдив на НАП е потвърдил процесния
акт за прихващане или възстановяване в частта за отказания данъчен кредит в
размер на 54 098,27 лева като законосъобразен. Според директора фактурата
неправилно е била сторнирана, защото доставка реално е извършена, но тя не е вътреобщностна
доставка по смисъла на ЗДДС, поради което е следвало да се начисли ДДС. Според
директора обоснован е изводът на ревизиращия екип, че към датата на издаване на
акта за прихващане или възстановяване на основание чл.92, ал.11, във връзка с
ал.3 ЗДДС относно извършената вътреобщностна доставка по фактура № **********
от 02.11.2021 г. ще е налице очакван размер на данъка от 54 098,27 лева,
който ще бъде вменен на ревизираното лице за м.11.2021 г. Според директора към
датата на настъпване на данъчното събитие клиентът MAZAL DIAMONDS IKE
не е регистрирано лице за целите на ДДС в друга държава членка на ЕС, поради
което декларираната доставка следва да се коригира и да бъде начислен ДДС.
В хода на съдебното производство не са
ангажирани нови доказателства. Страните
нямат спор по фактите. Спорът е относно правилното приложение на материалния
закон.
При така установените факти съдът намира, че
оспореното решение е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон.
Логическото тълкуване на нормата на чл.92,
ал.11 ЗДДС налага извод, че този институт е форма на предварително обезпечаване
на бъдещи публични вземания, които предстои да се установят с ревизионен акт,
като самата норма предполага налично ревизионно производство, а от друга страна,
урежда ред за оспорване, идентичен с този, предвиден за института на останалите
обезпечителни мерки по ДОПК. Следователно, в този акт следва да се посочи какъв
е размерът на очакваните да бъдат установени с ревизионен акт данъци и/или
други публични вземания, който размер на практика ще се обезпечи чрез
прихващане с вземане на провереното лице. Не е предвидена възможност за отказ
да се прихване надвнесен данък, а само възможност да се откаже пълно или
частичното му възстановяване.
Предвидената обвързана компетентност,
произтичаща от нормата, дава възможност на приходния орган при обосновано
очаквано установяване на публични вземания, надхвърлящи надвнесен и подлежащ на
възстановяване ДДС, да прихване изцяло тази подлежаща на възстановяване сума от
очаквания по-голям размер на бъдещите публични вземания или да възстанови
частично надвнесения данък до по-малкия размер на очакваните да бъдат
установени чрез ревизионен акт публични вземания, като във втория случай
техният размер ще е по-малък от дължимата за възстановяване сума. В акта следва
да се посочи какви данъци се очаква да бъдат установени в ревизията, какъв ще
бъде техният размер и кога е настъпила изискуемостта им, като се мотивира дали
се отказва пълно или частично възстановяване на надвнесен данък или се прихваща
този надвнесен косвен данък с тези изискуеми публични вземания, които ще бъдат
установени.
Видно от съдържанието на процесния АПВ,
такава проверка и мотиви не се съдържат. Доказателствата, които са били събрани
и обсъдени при проверката, не водят до извод, че са налице „обосновани
очаквания“ на задължения по ЗДДС, които ще бъдат установени, не са доказани
основания за обезпечаването на такива задължения. При липсата на императивно
определените в чл.92, ал.11 ЗДДС условия, за органите по приходите не са били
налице основания за отказ за възстановяване на декларирания данък за данъчен период
м.11.2021 г.
Органите по приходите са се ограничили само
до изброяване на извършените от тях действия по събиране на доказателства.
Посочили са, че дружеството разполага с документите, изискващи се по чл.45
ППЗДДС, но след извършената проверка относно валидността на ДДС номера на
получателя по ВОД за проверявания период, е установено, че VАТ номер EL
********* е невалиден. Този факт, обаче, също остана недоказан в настоящото
производство. Видно от представения по делото предходен акт за прихващане или
възстановяване № П-16001621182779-004-001 от 10.11.2021 г., органите по
приходите са установили при извършена проверка в информационната база данни „VIES-работен
режим“, че MAZAL DIAMONDS IKE е с валидна регистрация. След като към
датата на издаване на този АПВ – 10.11.2021 г. – гръцкото дружество MAZAL DIAMONDS IKE
е било с валидна регистрация, то следва извод, че и към датата на издаване на
спорната фактура от 02.11.2021 г. гръцкото дружество е било с валидна
регистрация по ЗДДС. Т.е., ползвайки информационната база на VIES,
и органите по приходите, и дружеството-жалбоподател са достигнали до една и
съща констатация, че гръцкото дружество – получател по доставката от 02.11.2021
г. има валиден VАТ номер.
Нито в административното производство пред
директора на ТД Пловдив на НАП, нито в настоящото съдебно производство не са
представени доказателства въз основа на какви факти и доказателства през
февруари 2022 г. се прави извод, че считано от 29.10.2021 г. получателят по
доставката е дерегистрирано лице, за да е правилен и обоснован изводът, че към
02.11.2021 г. липсва основание за прилагане на нулева ставка.
С оглед съдебната практика на СЕС и ВАС и на
база събраните по делото доказателства съдът намира, че дружество-жалбоподател,
действайки като добросъвестен търговец, в рамките на своите възможности, е
ангажирало доказателства, удостоверяващи осъществената от него вътреобщностна
доставка по процесната фактура от 02.11.2021 г., в какъвто смисъл са налице
мотиви в оспореното решение. Изрично директорът е посочил, че
дружеството-жалбоподател притежава всички предвидени в ППЗДДС документи,
удостоверяващи реална доставка – инвойс, ЧМР, застрахователна полица. Т.е., налице
са необходимите документи по чл.45 ППЗДДС, удостоверяващи
изпращането и транспортирането на фактурираните стоки от територията на
страната до територията на Гърция.
Събраните в рамките на проверката по
прихващане или възстановяване доказателства не обуславят извод за наличие на „обосновани
очаквания“ на задължения по ЗДДС, които ще бъдат установени, респективно не са
доказани основания за обезпечаването на такива задължения. При липсата на
императивно определените в нормата на чл. 92, ал.11 ЗДДС условия, за органите
по приходите не са били налице основания да откажат възстановяване на
декларирания ДДС, произтичащ от вътреобщностна доставка по фактура № **********
от 02.11.2021 г. за данъчен период м.11.2021 г.
Следователно оспореното решение в частта, с
която е потвърден акт за прихващане или възстановяване № Р-16001622000203-171-001
от 10.02.2022 г. за отказан данъчен кредит в размер на 54 098,27 лева
противоречи на чл.92, ал.11 ЗДДС и подлежи на отмяна. Съобразно чл.160, ал.3 ДОПК следва делото да се изпрати като преписка на издателя на АПВ, който да
издаде нов акт за прихващане и възстановяване, като съобрази дадените в
мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона, в това число
да съобрази нормата на чл.92, ал.11, във връзка с ал.3 ЗДДС, събраните до
датата на издаване на новия акт факти и в случай на отказ за възстановяване да
се изложат ясни, точни и конкретни мотиви относно изследваните факти и
обстоятелства, свързани с издадения акт за дерегистрация на контрагента, неговото
връчване на лицето и влизането му в сила.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното
искане от дружеството-жалбоподател за присъждане на разноски, същото като
основателно и доказано в размер на 2990 лева разноски (50 лева за държавна
такса и 2940 лева за адвокатско възнаграждение) следва да бъде уважено и да
бъде осъдена НАП да заплати тази сума. Неоснователно е възражението на
процесуалния представител на ответника за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, тъй като минималният размер на адвокатското
възнаграждение за настоящото производство съгласно чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 2 152,95
лева без ДДС и 2583,54 лева с ДДС, т.е., заплатеният и претендиран адвокатски
хонорар в размер на 2 940 лева с ДДС не е прекомерен.
Затова и на основание чл.197, ал.3 и 4 ДОПК Административен
съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Булминт
уан“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Брани поле,
община Родопи, област Пловдив, местност „Анчов бунар“ № 50в, представлявано от
управителя В.А.С., решение № 70 от
04.03.2022 г. на директора на ТД Пловдив на НАП в частта, с която е
потвърден акт за прихващане или възстановяване по чл.92, ал.11 ЗДДС №
Р-16001622000203-171-001 от 10.02.2022 г., издаден от П.С.Д., главен инспектор
по приходите в ТД Пловдив на НАП, за отказан данъчен кредит в размер на 54
098,27 лева.
ИЗПРАЩА
административната
преписката по компетентност на органа по приходите в ТД Пловдив на НАП за ново
произнасяне по искането за прихващане или възстановяване при спазване на
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Националната агенция
по приходите да заплати на „Булминт уан“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: село Браниполе, местност „Анчов бунар“ № 50В,
представлявано от управителя В.А.С., сумата 2990 (две хиляди деветстотин и
деветдесет) лева, разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Съдия: