РЕШЕНИЕ
№ 3973
гр. Пловдив, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария М. Дългичева
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело №
20225330108719 по описа за 2022 година
Ищецът ЗД “Бул Инс” АД е предявил против К. Б. Б. осъдителен иск с правно
основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за заплащане на сумата от 421, 81 лв., представляваща
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер от 396, 81 лв. в полза на
„ТРЕЙДНЕТ ВАРНА“ ЕООД, и начислени ликвидационни разноски от 25 лв., вследствие на
пътно-транспортното произшествие, настъпило на 13.05.2018 г. в
************************, причинено от ответната страна – делинквент при управление на
лек автомобил „Мерцедес“, модел „ЦЛС 350“ с рег. № **********, след което водачът е
напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, ведно със законна мораторна лихва, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.05.2021 г., до окончателното
изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 13.05.2018 г. при управление на лек автомобил „Мерцедес“,
модел „ЦЛС 350“ с рег. № ********** в ************************, ответната страна при
потегля не от колонката за зареждане на гориво на бензиностанция „ВМ Петролеум“, не
се убеждава, че пистолетът с маркуч е изваден от автомобила му, вследствие на което го
къса и реализира ПТП, като напуска мястото на произшествието. Сочи, че за установяване
на произшествието е съставен Протокол за ПТП № **********/28.06.2018 г. от органите на
КАТ. В дружеството-ищец била образувана щета № **********, като бил съставен сервизен
протокол № **********/06.07.2018 г., съгласно който бил счупен авариен клапан на
пистолет за зареждане на бензин 95, колонка № 4. Съобразно представените от
бензиностанцията фактури на 07.02.2019 г. ищецът заплатил на „ТРЕЙДНЕТ ВАРНА“
ЕООД, като наемател на увреденото имущество, обезщетение в размер на 396, 81 лв. Сочи,
че със заплащане на застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно
право по отношение на застрахования делинквент, чийто автомобил бил застрахован при
ищеца по застраховка „Гражданска отговорност“, с полица № **********., тъй като
1
последният е напуснал мястото на пътно-транспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движението по пътищата.
Ответната страна е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1
ГПК отговор на исковата молба, в който доводи по същество не се излагат.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.
Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на
четири групи материални предпоставки (юридически факти): 1. ищцовото застрахователно
дружество да е платило обезщетение на увреденото лице за причинените му вреди от
противоправното поведение на делинквента; 2. за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на
вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото
виновно и противоправно поведение; 3. деликтната отговорност да е възникнала във връзка
с използването на МПС от делинквента и 4. делинквентът – ответник да напуснал
местопоризшествието без да уведоми органите за контрол на движение по пътищата.
Съдът намира, че така посочените предпоставки, обуславящи основателността на
предявените искове, са доказани по несъмнен начин в производството по делото от
представените към исковата молба писмени доказателствени средства. Задължението не се
оспорва от ответника, в който смисъл е изявлението му в молба с вх. № 73332/16.09.2022 г.,
към която са представени доказателства за заплащане на задължението, предмет на
производството по делото.
Ответната страна, чиято е доказателствената тежест за установяване на това
правнорелевантно обстоятелство, установи, че в хода на производството по делото, след
предявяване на иска, е заплатила изцяло задължението си за главница. Това обстоятелство
съдът приема за доказано, тъй като към молбата от 16.09.2022 г. е представено платежно
нареждане, от което се установява, че дължимата сума е заплатена. В тази насока бе и
изричното изявление на процесуалния представител на ищеца, обективирано в становище,
депозирано в съда на 05.10.2022 г. Това изявление обективира неизгодни за ищеца факти и
следва да се цени като признание на правнорелевантни за съществуване на спорното право
обстоятелства.
По изложените правни съображения съдът намира, че вземането на ищеца е изцяло
погасено в хода на производството по делото, което обстоятелство съдът е длъжен да
съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като отхвърли изцяло предявения от ищеца иск.
Съдът намира, че в производството по делото разноски следва да се присъдят в полза
на ищеца, макар и предявеният иск да е отхвърлен. В случая не следва да намери
приложение хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК, установяваща, че в тежест на ищеца се възлагат
разноските, сторени от ответника при отхвърляне на предявените искове. Това е така,
доколкото тази процесуална норма регулира случаите, в които предявените от ищеца искове
2
са отхвърлени поради установяване в производството по делото, че съдът е сезиран с
неоснователна молба за защита и съдействие. Съдът в настоящия му съдебен състав е
сезиран с иск, който е бил предявен в защита на съществуващо непогасено парично
притезание, чиито носител е ищецът. Тези обстоятелства, както вече бе посочено, се
установиха в производството по делото. Искът е отхвърлен поради осъществено от страна
на ответника погасяване на паричното му задължение чрез плащане в хода на процеса. По
така изложените съображения съдът намира, че в производството по делото разноски се
следват на ищеца, доколкото последният е сезирал съда с една поначало основателна искова
молба, отхвърлена именно защото ответникът, признавайки нейната основателност, е
погасил задължението си. Наистина доброволното изпълнение от ответника е равнозначно
на извънсъдебно признание на задължението, но в случая не е налице и хипотезата на чл.
78, ал. 2 ГПК, при която законът го освобождава от задължението за възстановяване на
разноските, тъй като плащането на договорното задължение е направено след образуване на
съдебния спор, като с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. В този
смисъл е практиката на Върховния касационен съд, постановена с Определение №
625/25.11.2015 г. по ч.т.д. № 3056/2015 г., ТК, І т. о., Определение № 688/02.10.2014 г. по
ч.т.д. № 2337/2014 г., ТК, І т. о.
На ищеца се следват както сторените в заповедното производство разноски, така и в
сторените в настоящото. В настоящото производство по гр.д. № 8719/2022 г. ищецът е
доказал разноски в размер на 150 лв., от които 50 лв. за заплатена държавна такса и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Следователно в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 150
лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 83183082, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, против К. Б. Б., ЕГН **********, с
адрес ************************, иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за
заплащане на сумата от 421, 81 лв., от които 396, 81 лв., представляваща заплатено
застрахователно обезщетение и 25 лв. – ликвидационни разноски, ведно със законна
мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба –
18.05.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. Б. Б., ЕГН **********, с адрес
************************ да заплати на ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 83183082, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, сумата от 150 лв. – разноски,
сторени в настоящото производство по гр. д. № 8719/2022 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
3
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
4