РЕШЕНИЕ
№ 322
гр. Враца, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря М. Т. К.
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20211420104502 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Й. Л. И. с ЕГН ********** и адрес гр.
***** срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А.
В същата се твърди, че на 16.03.2021 г. около 13.44 часа в гр. ***, в близост до № **,
ищцата Й.И., управлявайки лек автомобил „Мазда 2“ с рег. № ** **** **, е претърпяла
пътно-транспортно произшествие, при което поради неправомерно поведение на водача Т.
М. Б. с ЕГН **********-водач на лек автомобил „Форд Галакси“ с рег. № ** **** **, се
осъществило верижно ПТП. Ищцата била ударена от управлявания от Т.Б. автомобил, а
непосредствено след това била ударена и от управлявания от водача П. П. лек автомобил
„Ауди А3“ с рег. № ** **** **. Вследствие на удара ищцата получила силни болки в
главата, световъртеж, болки в гръдния кош, колената и охлузна рана на втория пръст на
лявата ръка, като благодарение на обстоятелството, че била с предпазен колан, избегнала
получаването на по-тежки травми. Ищцата веднага била приета по спешност в „МБАЛ
Христо Ботев“ АД гр. Враца за лечение и наблюдение, където й била поставена диагноза:
„мозъчно сътресение без открита вътрешночерепна травма, оток в лявото слепоочие с
лекостепенна промяна на съзнанието – обнибулацио, кръвонасядания на ляво рамо,
двустранно хълбично към слабинно и двете колена, оток и кръвонасядане на двете
подбедрици“, а на 19.03.2021 г. била изписана за домашно лечение. На 24.03.2021 г. ищцата
1
посетила психиатър, където й била поставена диагноза „тежък депресивен епизод без
психотични симтоми“ и й било изписано медикаментозно лечение. След прибирането на
ищцата вкъщи същата изпитвала болки и неудобства в ежедневието, имала силно
главоболие, гадене, повръщане, болки в гръдния кош и коленете. Ищцата не можела сама да
изпълнява ежедневните си дейности и дори да се обслужва сама за няколко седмици, за
продължителен период изпитвала тревожност, страх и имала ярки спомени за инцидента, а
дори и към момента има страх и неувереност да шофира и да пътува с моторни превозни
средства, което се отразява в нормалното общуване с нейните близки, приятели и изобщо с
останалите хора.
На 27.05.2021 г. ищцата заявила претенция за претърпените от инцидента
неимуществени вреди пред ответното застрахователно дружество. След окомплектоване на
претенцията с необходимите документи ответникът определил обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 400,00 лева. Ищцата останала недоволна от така
определеното от застрахователя обезщетение, поради което са предявени настоящите
искове.
Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищцата сумата 8 000,00 лева-
главница, ведно със законната лихва от 27.05.2021 г.-датата на завеждане на доброволна
покана пред застрахователя до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие на горепосоченото пътно-транспортно
произшествие (ПТП) и сумата 376,85 лева – главница, ведно със законната лихва от
27.05.2021 г.-датата на завеждане на доброволна покана пред застрахователя до
окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за имуществени вреди-разходи за
лечение и лекарства.
Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 432,
ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), във връзка с чл. 498, ал. 3, хипотеза последна от КЗ,
във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД гр.
София е подал писмен отговор, с който се оспорват основателността на исковете и техния
размер. С отговора е признато обстоятелството, че лек автомобил „Форд Галакси“ с рег. №
** **** ** е бил застрахован към момента на процесното ПТП по застраховка „Гражданска
отговорност“ в ответното дружество. Ответникът твърди, че липсва причинно-следствена
връзка между конкретни действия или бездействия на водача на автомобила, застрахован по
„Гражданска отговорност“ и вредите, чието обезщетяване се претендира с исковата молба,
като навежда твърдения, че застрахованият по „Гражданска отговорност“ водач е
професионален шофьор с високо ниво на компетентност, професионализъм и правилна
преценка за пътната ситуация, описаният в констативен протокол за ПТП № 000-4096 от
29.03.2021 г. на сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР гр. Враца
механизъм на настъпване на ПТП се различава от действителния такъв, че причина за
настъпване на ПТП са субективните действия на ищцата при управление на лек автомобил
„Мазда 2“ с рег. № ** **** **, че ищцата е съпричинила настъпването на вредите чрез
2
поставянето си в риск, като в тази връзка се поддържа, че е налице пълно или поне частично
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Поддържа се също, че липсват останалите елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, че претърпените от ищцата болки и страдания са били с много
по-къса продължителност и по-нисък интензитет, че липсва причинно-следствена връзка
между ПТП и направените от ищцата разходи за лечение и лекарства и доказателства, че
липсват доказателства тези разходи да са извършени, както и че размерът на предявените
искове е силно завишен. Искането към съда е да отхвърли изцяло предявените искове като
неоснователни и недоказани, евентуално-да намали до минимум размера на претендираното
от ищцата обезщетение.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:
Не е спорно по делото и се установява от приложеното към исковата молба извлечение
от електронната база данни на Гаранционния фонд гр. София, че лек автомобил „Форд
Галакси“ с рег. № ** **** ** е бил застрахован при ответното дружество ЗК „Лев Инс” АД
по застраховка „Гражданска отговорност” за периода от 13.01.2021 г. до 12.01.2022 г.
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег. № УРИ
967000-4096/29.03.2021 г. на служба „Пътна полиция-КАТ“ към Областна дирекция гр.
Враца на Министерство на вътрешните работи, съгласно който управляваният от Т. М. Б. с
ЕГН ********** лек автомобил „Форд Галакси“ с рег. № ** **** **, отнемайки
предимството при маневра „завиване наляво“ на управлявания от ищцата Й.И. лек
автомобил „Мазда 2“ с рег. № ** **** **, е причинил сблъсък между двата автомобила, при
който наранявания са получили и двамата водачи, а непосредствено след това лек автомобил
„Мазда 2“ с рег. № ** **** ** бил ударен и от лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ** **** **,
управляван от П. П., като за втория сблъсък причината е несъобразената скорост с пътните
условия (мокър асфалт) и интензивността на движение от страна на водача П. П..
С влязло в сила наказателно постановление № 21-0967-000453/30.03.2021 г. на Т. М. Б.
с ЕГН ********** е наложена глоба за нарушение по чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от
Закона за движението по пътищата, а именно за предприемане на маневра, създаваща
опасност за участниците в движението, довела до ПТП. Наказателното постановление е
съставено въз основа на акт за установяване на административно нарушение серия GA №
310450/16.03.2021 г., в който водачът Т. Б. е вписал, че няма възражения.
С влязло в сила наказателно постановление № 21-0967-000455/30.03.2021 г. на П. П. е
наложена глоба за нарушение по чл. 179, ал. 2, предл. 1 от Закона за движението по
пътищата, а именно за движение със скорост, несъобразена с пътните условия.
Наказателното постановление е съставено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение серия Д, № 783153/16.03.2021 г., в който водачът П. П. е
вписала, че няма възражения.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката М.С. –
3
приятелка на ищцата, която дава показания, че е разбрала за претърпяната от ищцата
катастрофа на следващия ден, когато ищцата й се обадила от болницата. В следващите три-
четири дни ищцата и свидетелката се чували всеки ден по телефона и ищцата й споделила,
че страда от болки в гръдния кош, главоболие, натъртвания, че не може да се движи и да се
поеме нормално въздух. По време на лечението си в болницата и след това ищцата приемала
лекарства, а след като била изписана и се прибрала вкъщи продължила да изпитва болки в
гръдния кош, главоболие, безсилие и умора, поради което не излизала от къщи повече от
един месец, а болките й продължили още два месеца след това. През този един месец, през
който ищцата не излизала от жилището си, синът й се грижел за нея и й пазарувал всичко
необходимо за ежедневието. След катастрофата настъпила и психическа промяна на ищцата
(например тя нямала спомен за неща, които е говорила със свидетелката), станала по-
разсеяна и неорганизирана и се отказала от неща, които обича (например плетенето).
Настъпила и промяна в трудовата дейност на ищцата, която работи сезонно в Австрия, тъй
като се налага по-дълго да си почива в България преди да замине на сезонна работа.
При съобразяване на разпоредбата на чл. 172 от ГПК по отношение на свидетелката
М.С., предвид близката й приятелска връзка с ищцата, съдът намира показанията й за
добросъвестно дадени, съответстващи на останалите доказателства по делото и им се
доверява напълно.
Видно от приложените към исковата молба писмени доказателства, за процесното ПТП
при ответното застрахователно дружество е образувана щета № 0000-1000-04-21-
7328/27.05.2021 г., по която от страна на застрахователя е отправено до ищцата Й.И.
предложение за изплащане на обезщетение в размер на 400,00 лева за неимуществени вреди
и обезщетение в размер на 166,78 лева за имуществени вреди, което предложение е било
отказано от ищцата.
От приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза се
установява, че на 16.03.2021 г. около 13.44 в гр. ****, в близост до № 57..** е възникнало
ПТП, като управляваният от Т. М. Б.с ЕГН ********** на лек автомобил „Форд Галакси“ с
рег. № ** **** ** отнел предимството на движещия се в насрещната пътна лента лек
автомобил „Мазда 2“ с рег. № ** **** ** и е причинил на водачката на същия – ищцата Й.И.
конкретно посочените в медицинските документи наранявания, като непосредствено сред
това вече катастрофиралия лек автомобил „Мазда 2“ с рег. № ** **** ** бил ударен от
движещия се със скорост, несъобразена с пътните условия лек автомобил „Ауди А3“ с рег.
№ ** **** **, управляван от П. П.. Причина за настъпването на ПТП е поведението на Т. Б.,
който е отнел предимството на ищцата Й.И., а за втория сблъсък – движението със скорост,
несъобразена с пътните условия на лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ** **** **.
Причинените на Й.И. наранявания са пряка последица от настъпилото ПТП. По делото
липсват доказателства за извършено конкретно нарушение от страна на ищцата Й.И..
Ищцата е възприела управлявания от Т. Б. автомобил, но това е станало в опасната зона за
спиране.
Видно от съдебномедицинско удостоверение № 49/19.03.2021 г., ищцата Й.И. е
4
получила оток вляво-слепоочно с лекостепенна промяна на съзнанието-обнибулацио,
кръвонасядания на ляво рамо, двустранно хълбично към слабинно и двете колена, оток и
кръвонасядане на двете подбедрици.
Установява се от етапна епикриза, издадена от д-р Е. П. – психиатър ( л. 13 от делото),
че след претърпяното ПТП ищцата се чувствала много потисната, негативна към контакти,
емоционално лабилна, със силно забавен по протичане мисловен процес, съдържащ мисли за
безперспактивност на свръхценностно ниво. Била й поставена диагноза „тежък депресивен
епизод без психотични симптоми“ и й била изписана медикаментозна терапия.
При така установеното се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че между участниците
не е имало каквото и да било разногласие относно обстоятелствата около ПТП, а при
съставянето на актове за установяване на административно нарушение на Т. Б. и на П. П.
същите са признали своята отговорност, като са удостоверили с подписите си под
съставените им актове, че нямат възражения. В същата насока, а именно наличието на
виновно поведение на Т. Б. като пряка причина за възникване на първия сблъсък в
процесната верижна катастрофа, е и приетото заключение на съдебната автотехническа
експертиза, срещу което страните не са възразили.
Между страните не е спорно, че ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, в качеството на
застраховател по „Гражданска отговорност“ на лек автомобил „Форд Галакси“ с рег. № **
**** **, е пряко отговорен към ищцата Й.И., като в тази насока е налице и извънсъдебно
признание чрез подписаното от представител на ответното дружество писмо с изх. №
9560/21.10.2021 г., което представлява и извънсъдебно признание и за основанието на
предявения иск за имуществени вреди. Спорен е обаче въпросът за справедливия размер на
обезщетението, дължимо на ищцата Й.И. за претърпените от нея неимуществени вреди,
както и въпросът дали е налице съпричиняване от страна на ищцата за настъпилия
вредоносен резултат.
По отношение на справедливия размер на обезщетението съдът намира следното:
Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост,
съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Във всеки отделен случай размерът му следва да се
определя съобразно претърпените телесни увреждания – характер, брой, отражението им
върху здравето на увреденото лице, годността на увредения за нормален живот,
продължителността на страданието във времето. Целта на законовата разпоредба е да се
репарират в относително пълен обем претърпените болки, страдания и неудобства, които с
оглед характера си, са трудно оценими.
При определяне на дължимото обезщетение в случая, съдът взе предвид всички тези
обстоятелства, като прецени, че в резултат на извършения от прекия причинител Т. Б.
5
деликт на ищцата Й.И. са причинени леко телесни повреди, изразяващи се в оток вляво-
слепоочно с лекостепенна промяна на съзнанието-обнибулацио, кръвонасядания на ляво
рамо, двустранно хълбично към слабинно и двете колена, оток и кръвонасядане на двете
подбедрици, както и „тежък депресивен епизод без психотични симптоми“. Въпреки
сравнително краткия обичаен оздравителен период на така описаните наранявания съгласно
съдебномедицинското удостоверение, съдът цени показанията на свидетелката М.С., че
ищцата Й.И. около един месец след инцидента е имала нужда от помощта на сина си в
ежедневието си, а още около два месеца след това изпитвала болки, които са пречели на
изпълнението на обичайните й задължения. Сами по себе болките имат субективен характер
и могат да бъдат изпитвани и след оздравителния период. При така установеното, за
причинените на ищцата травми и изтърпени от същата болки съдът счита, че справедливия
размер на обезщетението им се равнява на 4 000,00 лева. На следващо място съдът счита, че
ищцата е претърпяла в резултат на деликта и неимуществени вреди заради патологична
тревожност, видно от етапната епикриза, издадена от д-р Е. П., както и промяна в
поведението, видно отново от показанията на свидетелката М.С.. Съдът счита, че с оглед на
тези обстоятелства справедливият размер на обезщетяването на тези неимуществени вреди,
свързани с промени в психиката и поведението, причинени от процесното ПТП, възлиза на 2
000,00 лева. Съобразявайки всички тези обстоятелства, оказващи влияние при определяне на
дължимото обезщетение, съдът намира, че общия справедлив паричен еквивалент на
причинените увреждания – неимуществени вреди, възлиза на сумата от 6 000,00 лева.
Предявеният иск за сумата 376,85 лева – обезщетение за имуществени вреди е
основателен и доказан така, както е предявен, като в тази връзка съдът отчете представените
с исковата молба разходнооправдателни документи, както и извънсъдебното признание,
направено с писмо с изх. № 9560/21.10.2021 г. от ответника.
По възражението за съпричиняване:
Съдът намира така направеното възражение за неоснователно. На първо място,
ответникът нито е описал конкретно противоправно поведение на ищцата Й.И., което да е
допринесло за настъпване на ПТП, нито такова се установява от доказателствата по делото.
Липсват доказателства (включително съгласно автотехническата експертиза), от които може
да бъде направен извод, че към момента на възникване на ПТП ищцата е извършила
конкретно нарушение на Закона за движението по пътищата.
По отношение на претенцията за законна лихва върху застрахователното обезщетение:
След предявяване на претенцията по чл. 498 от КЗ за застрахователя е налице
нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 от КЗ, като непроизнасянето и
неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1) изпадане на
застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ, в който случай той дължи лихва за
собствената си забава, и 2) с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу
застрахователя в съда на основание чл. 498, ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ.
По гореизложените съображения съдът приема, че законната лихва върху
6
застрахователните обезщетения следва да бъде присъдена от 27.05.2021 г.-датата на
предявяване на претенцията пред застрахователя, както е поискано с исковата молба.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски възниква и за двете страни.
Съобразно уважената част от иска, на процесуалния представител на ищеца адв. Х.А.
З., който е оказал правна помощ при условията на чл. 38 от ЗАдв., по банкова сметка с IBAN
BG95 UNCR 7000 1524 0430 57 в „Уникредит Булбанк“ АД, следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер на 648,84 лева, който съответства на минималния такъв по
НМРАВ.
Ответникът е направил разноски под формата на частичен депозит за САТЕ в размер
на 150,00 лева, както и е претендирал доказано платен адвокатски хонорар в размер на
500,00 лева, общо 650,00 лева. Съобразно отхвърлената част от иска, на ответника се дължат
разноски в размер на 155,19 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Врачански районен съд, държавна такса в
размер на 290,00 лева, както и сумата 114,19 лева – направени от бюджета на съда разноски
за експертиза.
Мотивиран от всичко гореизложено, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на Й. Л. И. с
ЕГН ********** и адрес гр. ****** сумата 6 000,00 лева-главница, ведно със законната
лихва от 27.05.2021 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие на пътно-транспортно произшествие
(ПТП), настъпило на 16.03.2021 г. около 13.44 часа в гр. ******, и сумата 376,85 лева –
главница, ведно със законната лихва от 27.05.2021 г., представляваща обезщетение за
имуществени вреди-разходи за лечение и лекарства вследствие на горепосоченото ПТП,
като и двете суми бъдат предени по банкова сметка с IBAN BG97 STSA 9300 1528 0052 97 в
„Банка ДСК“ АС с титуляр Ч. А. Н., като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан
предявения иск за неимуществени вреди по чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД за
разликата до пълния предявен размер от 8 000,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38 от ЗАдв. „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на адв. Х.А. З. с ЕГН ********** и с адрес на
упражняване на дейността гр. *****, по банкова сметка с IBAN **** **** **** **** **** **
в „Уникредит Булбанк“ АД, сумата 648,84 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Й. Л. И. с ЕГН ********** и адрес гр.
7
***** да заплати на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А сумата 155,19 лева –
разноски за адвокатско възнаграждение и експертиза, съразмерно с отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „Застрахователна компания Лев Инс“ АД
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Врачански районен съд, сумата
290,00 лева – държавна такса върху уважената част от иска, както и сумата 114,19 лева –
направени от бюджета на съда разноски за експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
8