Р Е Ш Е Н И Е №163
гр. Търговище, 22.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище,
втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
при секретаря С. И.,
като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 127 по
описа на АС – Търговище за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК
във вр. с чл. 215 и чл. 153, ал. 11 от ЗУТ.
Делото е образувано и се
води по жалба на „Овергаз мрежи“ АД, представлявано от изпълнителния директор С.
И., срещу отказ на главния архитект на Община Попово, обективиран в писмо с
изх. № ЗО - 1968 – 7 #1 от 20.04.2021г., да извърши административна услуга,
заявена от дружеството жалбоподател, действащо като представител на „Овергаз
инк“ АД, а именно презаверка на разрешително за строеж № 40 от 10.09.2002г.,
издадено на името на „Овергаз инк“ АД. Предметът на делото е определен на база
първоначално въведения от жалбоподателя и чрез постановените от съда и влезли в
сила към момента на даване ход на делото на 23.11.2021г. прекратителни
определения № 220 от 22.06.2021г. и № 295 от 17.08.2021г. на Административен
съд – Търговище. Жалбоподателят чрез процесуалните си представители обосновава,
че отказът е незаконосъобразен и прави искане съдът да го отмени, като задължи
административния орган да извърши исканата услуга. В жалбата и писмено
становище по делото се излагат подробни съображения в подкрепа на това
становище. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Претендират се разноски по делото.
Ответникът
– главен архитект на Община Попово, действащ чрез процесуални представители, оспорва
жалбата и прави искане съдът да я отхвърли. Претендират се разноски по делото.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, относими към предмета на
делото, приема за установено следното:
С молба от
29.03.2021г., подадена от името на жалбоподателя, от главния архитект на Община
Попово е поискано да бъдат презаверени три разрешения за строеж за обект
„Газификация на град Попово“. Трите разрешения за строеж не са
индивидуализирани в молбата, но видно от отговора на главния архитект на Община
Попово от 20.04.2021г. до дружеството, молбата е възприета като редовна и е разгледана
като искане за презаверка на три конкретни разрешения за строеж, едно от които
е разрешение за строеж № 40 от 10.09.2002г., издадено на „Овергаз инк“ АД от
главния архитект на Община Попово. С писмото с изх. № ЗО - 1968 – 7 #1от
20.04.2021г. главният архитект на Община Попово е отказал , наред с друго, да
извърши презаверка на разрешение за строеж № 40 от 10.09.2002г. с аргумент, че
същото е загубило правното си действие. В писмото липсва указание, че отказът
подлежи на обжалване. Писмото е доставено на „Овергаз Мрежи“ АД на
22.04.2021г., а жалбата срещу отказа до съда е подадена на 10.05.2021г.
Разрешение за
строеж № 40 от 10.09.2002г. е издадено на „Овергаз инк“ АД от главния архитект
на Община Попово и касае „Газопроводни отклонения и съоръжения да консуматори
от общ. административен и битов сектор по опис сигнатура П – 01 – А 15“. На
02.10.2007г., на основание чл. 153, ал. 3 от ЗУТ същото е било презаверено от
главния архитект на Община Попово.
Видно от
справка в търговския регистър, „Овергаз инк“ АД е действащо дружество, което се
представлява от „Овергаз мрежи“ АД, представлявано от С. Р. И..
Въз основа на
установеното от фактическа стана съдът прави следните правни изводи:
Производството
по делото е допустимо, тъй като жалбата е подадена от заявителя на отказаната
административна услуга, срещу отказ, който подлежи на обжалване, в
законоустановения срок. По отношение на спазване на срока за обжалване съдът
съобрази обстоятелството, че поради липсата на указание за възможността за
обжалване на постановения отказ да се извърши исканата административна услуга,
на основание чл. 140, ал. 1 от АПК, срокът за обжалване е бил удължен на два
месеца.
Оспореният акт
е издаден от компетентен орган – главният архитект на Община Попово, определен
като такъв на основание чл. 148, ал. 2 от ЗУТ. Актът е издаден при спазване на
съществените изисквания за форма – писмена, с посочване на правните и
фактически основания за издаването му, както и при липса на съществени
процесуални нарушения – такива, които ако не бяха налице, щяха да доведат
административния орган до друг правен резултат.
Съдът намира,
че постановеният отказ е съобразен с материалния закон, доколкото не са били
налице основания за презаверка на издаденото през 2002г. разрешение за строеж, като
основанията за този извод са следните:
Съобразно
правилата на чл. 170, ал. 2 от АПК във връзка с § 8 от ПЗР на АПК, когато се
оспорва отказ за издаване на административен акт, респ. за извършване на
административна услуга, оспорващият следва да установи, че са били налице
условия за издаването му/извършването ѝ. Разпоредбата на чл. 153, ал. 5
на ЗУТ, създадена с изменението на закона от ДВ бр. 13 от 2017г., е материално
правна норма, която на общо основание има действие за в бъдеще – урежда
юридически факти, които са се проявили след влизането му в сила, както и
заварените висящи правоотношения за в бъдеще. Нормата е в сила от 2017г. и
следва да бъде съобразена от административния орган, до когото е направено
искане за презаверка на издадено разрешение за строеж през 2021г., независимо
дали то е било издадено преди 2017г. или след 2017г. Не може да се приеме
аргумента на процесуалния представител на жалбоподателя, че нормата следва да
важи само за издадени след 2017г. разрешения за строеж, тъй като подобно
ограничение не се извлича нито от нейния текст, нито от правилата за действие
на правните норми във времето. Отделно от това следва да се посочи, че според
настоящия състав тази норма по същество не създава ново правило, а изрично
формулира действащо и към този момент ограничение по отношение на издадените
разрешения за строеж.
Процесното
разрешението за строеж, издадено през 2002г.,
вече веднъж е било презаверено през 2007г. Нито към момента на издаване
на разрешението за строеж, нито към момента на презаверката му, нито към
настоящия момент, уредбата на ЗУТ е допускала повторна презаверка на издадено
разрешение за строеж или е допускала безсрочност на вече издаденото разрешение
за строеж. Разликата в релевантната уредбата на ЗУТ през годините се свежда до
това, че изключването на възможността за повторно презаверяване е изрично формулирано
чрез създаването на ал. 5 – от една страна, и в различните срокове на действие
на издадените разрешения за строеж – от друга. Тези промени по какъвто и да
било начин не променят извода за законосъобразност на постановения отказ.
С измененията
на закона ДВ бр. 13 от 2017г. и
създаването на ал. 5 на чл. 153 изрично е регламентирано, че разрешението за
строеж може да се презаверява само веднъж. Както вече се посочи, създаването на
тази норма през 2017г. не означава, че уредбата на ЗУТ преди това е допускала
повторно презаверяване на разрешението за строеж. Това е така, тъй като
„презаверката на разрешението за строеж“ е правомощие на административен орган.
При уреждането на правомощията на административните органи важи принципът за
законност, съгласно който административните органи действат в рамките на
предоставената им компетентност. За разлика от субектите на частното право, по
отношение на които важи принципът, че им е позволено всичко, което не им е
изрично забранено от закона, за публично-правните органи важи обратното –
позволено им е действат само в рамките на изрично предоставените им правомощия.
Уредбата на ЗУТ преди изм. ДВ бр. 13 от 2017г. по същество е уреждала
правомощие на компетентния административен орган само за еднократна презаверка
на издадено разрешение за строеж, но не и възможност за многократна такава. Аналогично,
уредбата на ЗУТ винаги е предвиждала срочност на издадено разрешение за строеж
и никога и при никакви обстоятелства – безсрочност на вече издадените такива.
Детайлизирането на уредбата по отношение на сроковете за валидност и определянето
на различни срокове на валидност с оглед вида на строежа, не означава, че преди
въвеждането на разграниченията не е имало срок за строителството на елементите
на техническата инфраструктура. На общо основание за тях са важали общите
срокове, уредени в чл. 153 от ЗУТ.
При този прочит
на релевантната правна уредба съдът приема, че отказът на главния архитект на
Община Попово да презавери през 2021г.
издаденото през 2002г. и презаверено през 2007г. разрешение за строеж № 40 от
10.09.2002г. на „Овергаз инк“ АД, е изцяло съобразен с материалния закон. Няма
основание да се приеме, че постановеният отказ противоречи на целта на закона,
която е строежите да се осъществяват съобразно дадените разрешителни, които от
своя страна отразяват изискванията на закона към момента на издаването им и
респ. имат ограничено действие във времето.
Доводите на
жалбоподателя, свързани с правото на ЕС, не следва да се обсъждат, доколкото по
делото не се установява какъвто и да било трансграничен елемент, предполагащ
приложение на правото на ЕС.
С оглед изложеното, настоящият състав приема, че отказът
на главния архитект на Община Попово, обективиран в писмо с изх. № ЗО - 1968 –
7 #1 от 20.04.2021г., да извърши административна услуга, заявена от дружеството
жалбоподател, действащо като представител на „Овергаз инк“
АД, а именно презаверка на разрешително за строеж № 40 от 10.09.2002г.,
издадено на името на „Овергаз инк“ АД
е законосъобразен и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода
на спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител на
ответника за присъждане на разноски по делото в размер на 50лв. за
юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че на основание чл. 143, ал.4 от АПК и чл. 78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр.
чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да осъди
жалбоподателят да заплати на ответника сумата от 50лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Предвид
изложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд –
Търговище, втори състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Овергаз мрежи“ АД - София, представлявано от изпълнителния директор
С. И., срещу отказ на главния архитект на Община Попово, обективиран в
писмо с изх. № ЗО - 1968 – 7 #1 от 20.04.2021г., да извърши административна
услуга, заявена от дружеството жалбоподател, действащо като представител на
„Овергаз инк“ АД, а именно презаверка на разрешително за строеж № 40 от
10.09.2002г., издадено на името на „Овергаз инк“ АД.
ОСЪЖДА „Овергаз мрежи“
АД - София, представлявано от изпълнителния директор Светослав Иванов, да плати
на Община Попово разноски по делото в размер на 50лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: