РЕШЕНИЕ
гр.Кърджали, 14.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в
публичното заседание на четиринадесети ноември две хиляди и седемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Невена Калинова
при участието на секретаря Елеонора Георгиева разгледа докладваното от съдията гр. дело N 1417 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Р Е Ш И :
НАЛАГА МЯРКА ЗА ЗАЩИТА от домашно насилие в полза на З.М.Е.
с ЕГН **********,***, тел.**********, срещу
М.А.Е.,***, тел. ***, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА М.А.Е.,***, тел. ***, да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо З.М.Е. с ЕГН **********,***.
ОТСТРАНЯВА М.А.Е. от съвместно обитаваното със
З.М.Е. с ЕГН ********** ***, за срок от
3/три/ месеца.
ЗАБРАНЯВА на М.А.Е. да приближава З.М.Е. с
ЕГН **********, както и жилището й, находящо се в ***, на разстояние по-малко
от 70 м., за срок от 3/три/ месеца.
НАЛАГА на М.А.Е.,***, ГЛОБА в размер на 200 лв., на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА М.А.Е.,***, да заплати по сметка на РС-Кърджали сумата 25 лв.,
представляваща държавна такса по делото.
Да се издаде заповед за защита.
В заповедта да се посочи изрично предупреждението за
последиците от неизпълнението на същата по чл.21, ал.2 от Закона
за защита от домашното насилие.
Заповедта
да се връчи на
страните и на РУ-МВР -Кърджали.
Решението подлежи на незабавно
изпълнение и обжалване
пред Окръжен съд гр.Кърджали в
7-дневен срок от връчването му, като обжалването не спира изпълнението.
СЪДИЯ:
Мотиви по гражданско дело N 1417/ 2017г.
Производството е с правно основание чл.12 и сл. от Закона
за защита от домашно насилие.
В молбата си молителят З.М.Е. ***,
твърди, че с ответника М.А.Е. са съпрузи, живеят заедно от 28 години, имат
четири деца, и от 20 години съпругът й упражнява системен психически и
физически тормоз върху нея.Многократно я пребивал без повод, непрекъснато бил
пиян и намирал поводи за скандали и побои, и макар да работел, парите харчел за
алкохол и хазарт.На 13.10.2017г. съпругът й вдигнал поредния скандал, когато
довел куче порода „питбул“, настоявайки да живее с тях.Молителят го помолила да
изведе кучето от стаята, в която спят, но ответникът се нахвърлил върху нея с
юмруци и ритници, както и насъскал кучето, което я ухапало по крака.Съседи
повикали полиция.Полицаите съставили предупредителен протокол на ответника, а
молителят била откарана в бърза помощ.След случая, молителят и сина й се
страхували да влезнат в къщата и спели на двора, защото ответникът непрекъснато
ги заплашвал, че ще ги убие, и за тях се грижили дъщерите на
страните.Претендира се издаване на заповед за незабавна защита, за извеждане на
ответника от семейното жилище, който да бъде подложен на принудително лечение.В съдебно заседание молителят лично поддържа молбата и претендира
ответникът да не я притеснява.
Ответникът М.А.Е. в съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Районният съд като прецени обстоятелствата по делото и
доводите на страните, приема следното:
Молбата е подадена в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН от
лице, имащо правен интерес съгласно чл.3 от закона, поради което като допустима
следва да бъде разгледана по същество.
Молителят и ответникът са съпрузи от 28 години, живеят съвместно в жилище,
находящо се в ***, в което на 13.10.2017г. ответникът
вдигнал скандал, когато довел куче порода „питбул“, настоявайки да живее със
семейството.Молителят го помолила да изведе кучето от стаята, в която спят, но
ответникът се нахвърлил върху нея с юмруци и ритници, както и насъскал кучето,
което я ухапало по крака.Съседи повикали полиция.Полицаите, дошли на проверка,
не могли да съставят предупредителен протокол на ответника, тъй като последният
отказал да излезне от дома си, а молителят била откарана в бърза помощ.След
случая, молителят и сина й се страхували да влезнат в къщата и спели на двора,
защото ответникът непрекъснато ги заплашвал, че ще ги убие, и за тях се грижили
дъщерите на страните.Понастоящем молителят и ответникът живеят в различни стаи
на жилището.
Изложеното се установява от твърденията на молителя,
които се подкрепят от показанията на св.Г. Е. -дъщеря на страните, която
свидетелства за случая, за проблемите с алкохола на баща й, който постоянно
тормозел майка й, обиждал я, биел я и не й давал да спи нощем, и за страха на
майка й от поведението на баща й, както и от декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, обстоятелствата по която не се опровергават от други доказателства по
делото.
От събраните доказателства следва, че на 13.10.2017г.
ответникът е упражнил физическо и психическо насилие над молителя,
предизвиквайки безпричинно скандал с обиди, и нанасяйки й физически удари,
довеждайки в дома куче порода „питбул“, което поведение предизвикало
основателен страх у молителя за живота й здравето й, след като и доведеното
куче я ухапало. Поведението на ответника представлява домашно насилие по чл.2,
ал.1 от ЗЗДН.
Съгласно чл.2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено
спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо
съпружеско съжителство или обитават едно жилище.По арг. от чл.4, ал.2 от ЗЗДН,
вр. чл.18, ал.1 от ЗЗДН актът на домашно насилие трябва да води принципно до
вероятна опасност за живота или здравето на пострадалия, а когато тази опасност
е пряка и непосредствена, пострадалият може да иска издаване на заповед за
незабавна защита.Прилагането на предвидените в ЗЗДН мерки има за цел да даде
защита от конкретен акт на домашно насилие, когато е налице опасност за живота
и здравето на лице, претърпяло домашно насилие. Актът на физическо и психическо
домашно насилие може да се дефинира като модел на злоупотребяващо,
несправедливо и малтретиращо отношение в каквато и да е връзка и
взаимоотношение, което поведение е използвано от единия партньор/в т.ч. и бивш/
да получи трайно власт и контрол над другия партньор/ т.нар. патриархално
насилие/, или да бъде доминант в определена ситуация, прекрачвайки границата на
допустимото вследствие на неспособност на партньора/партньорите да управляват
конфликтите/т.нар. ситуативно насилие/.
Съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН декларацията по чл.9, ал.3
от ЗЗДН е доказателствено средство в процеса по молба за защита от домашно
насилие и същата задължително се прилага към молбата като условие за
допустимостта й, и е достатъчно основание за издаване на заповед за защита на
пострадалото лице само, когато няма събрани други доказателства, и ако в същата
се съдържа конкретно и ясно описание на деянието чрез посочване на датата,
мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено
действието на насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН.При оспорване от ответника, че
е извършил твърдяното домашно насилие, негова е доказателствената тежест да
проведе успешно насрещно доказване като обори изложеното в декларацията и
разколебае доказателствената й сила.С оглед гласните доказателства, подкрепящи
твърденията на молителя, съдът приема, че ответникът е осъществил домашно
насилие, тъй като декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН е доказателствено средство в процеса по молба за защита от домашно насилие
и достатъчно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице,
когато няма събрани други доказателства или има такива, които обосновават
необходимостта от защита. Осъщественото домашно насилие обуславя правомощие на
съда да предостави исканата защита с цел предотвратяване опасност от възможно последващо малтретиране и осигуряване
на време на пострадалата да преодолее извършеното насилие.Налице
са основанията на специалния закон за реализиране на защита от домашно насилие
чрез издаване на заповед за защита, с която да бъдат наложени мерки за защита в
полза на молителя както следва: ответникът да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо молителя, с отстраняване от съвместно обитаваното жилище
за минимален срок от 3 месеца, и със забрана да приближава молителя и жилището
й на разстояние по-малко от 70 метра за същия срок на основание чл.5, ал. т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН. Необходимостта от тези мерки е продиктувана от времето нужно молителят да
преодолее изживения стрес от причиненото насилие, а ответникът да преосмисли
собственото си поведение, както и да бъде предотвратено ново домашно
насилие.Срокът от 3 месеца е разумен, и е в полза на страните, които са брачни
партньори.Определянето на по-дълъг срок би попречило на възстановяването на
нормалните отношения на страните като съпрузи.
На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН на нарушителя, извършил
домашно насилие, задължително да се налага глоба в размер от 200 лв. до 1000 лв.,
като с оглед данните по делото, глобата следва да бъде в минимален размер, а
именно 200 лв. На основание чл.11, ал.2
от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен
съд-Кърджали държавна такса в размер на 25 лв..
Мотивиран от горното, съдът постанови решението си.
СЪДИЯ: