№ 28
гр. Червен бряг , 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря Елеонора П. Йотова
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Административно
наказателно дело № 20204440200362 по описа за 2020 година
на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.59 от ЗАНН
В Червенобрежки районен съд е върнато за ново разглеждане от АС – Плевен дело
образувано по жалба на .........., със седалище и адрес на управление ......., представлявано от
Л. С. Г., с ЕГН ********** подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН, против НП № 471201-F
509225/18.10.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ЦУ на
НАП, оправомощен със Заповед на Изпълнителния Директор на НАП № ЗЦУ-ОПР-
17/17.05.2018 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.185, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС за
извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. с чл. 3 ал. 1
от ЗАНН, вр. с §21 ал. 2 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ /Д.в. бр. 52/2019 г./ за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС на дружеството
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 700.00 лева. В жалбата и в с.з.
се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП, като се прави искане за
неговата отмяна.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – редовно призован в съдебно заседание не се явява лично. В
жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното НП.
Моли съда да го отмени изцяло.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – редовно призован се представлява от юк. Гатев, който
изразява становище за основателност и законосъобразност на атакуваното НП.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира за
1
установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице имащо правен
интерес, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Разгледана по същество същата е частично основателна.
Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност
на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон. По делото
са събрани писмени и гласни доказателства, след чиято преценка в тяхната съвкупност и
поотделно, а така също и във връзка с оплакванията в жалбата, съдът приема за установено
следното:
На жалбоподателя .........., със седалище и адрес на управление ......., представлявано от Л.
С. Г., с ЕГН **********, е съставен акт за установяване на административно нарушение №
F509225/от 24.09.2019 г. за това, че на 15.09.2019 г., при извършена проверка в търговски
обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин за хранителни стоки, находящ се в
......, стопанисван жалбоподателя е установено, че не се регистрира във фискалното
устройство всяка промяна на касовата наличност, извън случаите на продажба, чрез
операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“. Касовата наличност установена
в обекта, преброена по банкноти и монети, вписани в опис на парични средства от ................,
на длъжност продавач-консултант е в размер на 217,68 лв., като установената разлика между
разчетената наличност по документи и фактическата наличност към момента на проверката
е в размер на + 217,68 лв., като същата не е отразена чрез ФУ, като „служебно въведени“ в
касата суми. За направените констатации е съставен протокол ПИП, приложен към
административно-наказателната преписка.
Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение е
издадено Наказателно постановление НП № 471201-F509225/18.10.2019 г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед на
Изпълнителния Директор на НАП № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
В рамките на извършената служебна проверка и въпреки наведените от жалбоподателя
доводи в обратния смисъл, съдът не установи в хода на проведеното административно -
наказателното производство по съставяне на АУАН и НП да са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила - в този смисъл са и констатациите на касационната
инстанция, обективирани в решение № 755/24.11.2020 г. по кнахд № 848/2020 г. по описа на
Административен съд - гр. Плевен.
Актът за установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със
съответната компетентност (видно от приложената по административно-наказателната
преписка заповед № НАП № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г., издадена от изпълнителния
директор на Националната агенция по приходите), същият съдържа необходимите
реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 ЗАНН и е бил надлежно
съставен и връчен по реда на чл. 43, ал. 1 ЗАНН. В АУАН, противно на заявеното от
2
жалбоподателя са посочени изрично и ясно мястото и датата на извършване на твърдяното
нарушение, същото е било описано подробно, като са били отразени и всички релевантни
обстоятелства, свързани с осъществяването му.
Посочени са конкретните нарушени законови разпоредби, така че на дружеството
жалбоподател да бъде гарантирана възможността да разбере в какво е обвинено и да
упражни адекватно правото си на защита срещу акта.
Наказателното постановление на свой ред е издадено от компетентен орган, отговаря на
изискванията на чл. 57 ЗАНН и е надлежно връчено.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на
основание чл. 185, ал. 2, вр., ал. 1 ЗДДС за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 33,
ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на министъра на финансите.
Цитираната Наредба е издадена на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС и в тази връзка
представлява подзаконов нормативен акт по прилагането на горната разпоредба.
Самата разпоредба на чл. 118, ал. 1 ЗДДС задължава всяко регистрирано и
нерегистрирано по ЗДДС лице да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо
от това дали е поискан друг данъчен документ. Съдът не споделя изнесеното в жалбата, че
АУАН и НП не съдържат посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени.
Както бе споменато наредбата, за чиито нарушение е наложена имуществената санкция е
подзаконов нормативен акт по приложение на чл. 118 от ЗДДС.
С АУАН и НП на въззивното дружество е предявено обвинение за нарушение на чл. 33,
ал. 1 от Наредба№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ, затова че дружеството не е изпълнило
задължението си извън случаите за продажби да отразява всяко движение на паричните
средства с точност до минутата.
Член 33 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ урежда случаите, при които е установена
разлика между касовата наличност и данните от фискалното устройство, когато тя не е
резултат от извършени, но нерегистрирани продажби, като разпоредбата съдържа две
хипотези, съответно по, ал. 1 и, ал. 2.
Съгласно, ал. 1 извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във
ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
В, ал. 2 е предвидена друга хипотеза за отчитане на служебно въведените и изведени от
касата суми - за случаите когато фискалните устройства не притежават операциите по, ал. 1.,
а именно: в книгата за дневните финансови отчети се отбелязва всяка промяна на касовата
наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) в момента на
извършването й с точност до минута.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
гласни доказателствени средства – показанията на разпитаните в о.с.з. свидетели П. Г. П., Д.
С. М. и И. К. П., както и от приложените по административно-наказателната преписка
3
писмени доказателства.
Съдът изцяло цени посочените доказателствени източници, като правдиви, тъй като те са
кореспондиращи си и взаимно допълващи се. Помежду им липсват противоречия и те
възпроизвеждат по идентичен начин фактите от значение за делото.
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да са основание за отмяна на НП само на това
основание. АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити-посочени са дата и място на
нарушението, описание на нарушението, посочени са нарушената и санкционната норма,
индивидуализиран е нарушителя. Неоснователно е възражението, че е допуснато нарушение
на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, което е съществено и е нарушило правото на защита на
жалбоподателя. От представените по делото писмени доказателства- покана и известие за
доставянето й се установява, че е била изпратена покана до представляващия търговеца, на
адреса на управление, за явяването му за съставяне на АУАН, като търговеца е бил
предупреден, че при неявяване на управителя или на упълномощен представител, актът ще
бъде съставен в негово отсъствие. АУАН е бил съставен в присъствие на нарушителя.
Видно от самия АУАН, същият е предявен и връчен редовно. Разпоредбата на чл. 40 от
ЗАНН гарантира правото на защита на наказаното лице да разбере обвинението, да прави
възражения и представя доказателства, с оглед установяване на обективните факти. В
случая по никакъв начин не са нарушени тези права на наказаното лице и не е препятствана
възможността му както за възражение в АУАН, така и за възражение по реда на чл. 44, ал. 1
от ЗАНН - в 3-дневен срок, а така също и за обжалване на НП.
Нарушението е правилно установено и доказано по несъмнен начин. В тази връзка съдът
кредитира изцяло показанията на св. П.П. като последователни, подробни и
кореспондиращи с писмените доказателства. Несъмнено обстоятелството, че не се
регистрира във фискалното устройство всяка промяна на касовата наличност, извън
случаите на продажба, чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“,
представлява неизпълнение на задълженията по горепосочените разпоредби. С оглед
формалния характер на осъществения състав на административно нарушение и липсата на
други смекчаващи обстоятелства, извършеното от жалбоподателя не може да се
квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Отговорността на жалбоподателя, в конкретния случай е обективна и безвиновна.
От съвкупния анализ на всички относими към отговорността на жалбоподателя
обстоятелства се налага извод, че в случая не се касае за нарушение, чиято степен на
обществена опасност е явно незначителна или с по-ниска от обичайните случаи на
нарушения от този вид, поради което хипотезата на чл. 28 от ЗАНН се явява неприложима.
Липсата на вредни последици не следва да се счита за смекчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като нарушението е формално и настъпването на вредни последици не е
елемент от фактическия му състав.
Основателно е обаче възражението, че размерът на санкцията не е определен в
съответствие с изискванията на чл. 27 от ЗАНН. АНО не е отчел, че се касае за първо
нарушение на едноличния търговец от този вид. При наличието на тези смекчаващи
4
отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи такива, размера на санкцията се явява
необосновано завишен. Това налага НП да бъде изменено, като бъде намален размера на
наложената санкция към законовия минимум от 500.00 лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 471201-F509225/18.10.2019 г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на чл. 53 от ЗАНН и
чл.185, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ вр. с чл. 3 ал. 1 от ЗАНН, вр. с §21 ал. 2 от ПЗР към Наредба за
изменение и допълнение на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ /Д.в. бр. 52/2019 г./ за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. с
чл. 118, ал. 1 и, ал. 4, т. 1 от ЗДДС на .........., със седалище и адрес на управление .......,
представлявано от Л. С. Г., е наложено административно наказание „Имуществена санкция“
в размер на 700.00 /седемстотин/ лв., КАТО НАМАЛЯВА размера на санкцията на 500.00
/петстотин/ лв.
Решението подлежи на жалба и протест пред Плевенски окръжен съд по реда на глава
двадесет и първа от НПК – петнадесет дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
5