Р
Е Ш Е Н И Е
№ гр. Ловеч, 04.09.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на четвърти август, през две хиляди и двадесета година
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при секретар ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2178 по описа за 2019год,за да се произнесе съобрази:
Производство
по реда на чл.422 от ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба, подадено по реда на чл.422 от ГПК от „ЕКСПРЕСБАНК“АД / заместена по реда на чл. 227 от ГПК от универсалния правоприемник „Банка ДСК“АД/ против А.А.Б., с пост.адрес: ***.
Ищецът излага в исковата молба, че по ч.грл.д.№ 525/2019 г. по описа на РС – Ловеч срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 227 от 20.03.2019 г. Посочва, че искът е предявен по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, в указания им от съда едномесечен срок.
Наведени са твърдения, че на 29.04.2014 г. между „Сосиете Женерал Експресбанк“АД, от една страна като кредитор, и от друга А.А.Б., като кредитополучател, е сключен договор за кредит „Експресо“№370711, по силата на който банката се задължила да предостави по разплащателната сметка на кредитополучателя сума в размер на 3000 лв., а кредитополучателят се задължил да върне предоставената сума, ведно с дължимите лихви от 3665,51 лв. и застраховка „Живот“ към кредита,съгласно условията по договора. Твърди, че в изпълнение на договора на 29.04.2014 г. банката е предоставила по разплащателната сметка на кредитополучателя договорената сума от 3000 лв. С извършените доброволни плащания от ответника, съобразно приоритета по ЗЗД и договора за кредит, е била изплатена първата погасителна вноски, а другите останали неплатени по договора и считано от 25.07.2014 г., когато бил падежът на вноска №2, е формирано просрочие, което не било погасено и 71,22 лв. от главницата на вноската останали неплатени. Изтъква се, че допълнително, на 25.05.2017 г. изтекъл и окончателния срок запогасяване на кредита и на която дата ищецът твърди, че кредита е станал изискуем поради настъпване на падежа на дълга. Твърди се, че до 18.03.2019 г., когато до РС – Ловеч е подадено заявлението по чл.417 от ГПК, така и не последвало погасяване погасяване на просрочието, поради което кредиторът се снабдил с изпълнителен титул за претендираните със заявлението суми.
Ищецът твърди, че с извършените доброволни плащания, погасени по кредита били разпределени, както следва: 45, 27 лв.възнаградителна лихва и 70,57 лв. за главница. Така, след извършените по кредита плащания и съобразно уговорения между страните и съобразен със ЗЗД начин на погасяване, от главницата на предоставения кредит в размер на 3000 лв. били погасени общо 70,57 лв. главница и останала дължима главница от 2929,43 лв. Твърди се, че от датата на първо просрочие по кредита 25.07.2014 г. до датата на изискуемост – 25.05.2017 г., когато е настъпил и последниятуговорен между страните падеж по погасителния план към договора, дължимата главница е олихвяване с договерия лихвен процент от 9,70% - 398,47 лв. възнаградителна лихва. Допълнително, за същия периодвърху неплатените части отпадежиралата главница е начислена и наказателна надбавка за периода от датата на изискуемост до датата на подаване на заявлението – 732,62 лв. Твърди се още, че за периода от 25.05.2017 г. до 18.03.2019 г. е натрупана и неплатена наказателна лихва в размер на 732,62 лв. обезщетение за забава.
В петитумната част е изведено искане съдът да постанови решение, с което на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, да приеме за установено, че ответникът А.А.Б. дължи на „Експресбанк“АД / с правоприемник „Банка ДСК“АД/ изцяло сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение от 20.03.2019 г. по ч.гр.д.№525/2019 г. по описа на РС – Ловеч, а именно: 2929,43 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2019 г. до окончателното й погасяване, договорна лихва в размер на 398,47 лв. за периода 25.07.2014 г. до 25.05.2017 г.; обезщетение за забава в размер на 239,21 лв. за периода 25.07.2014 г. до 25.05.2017 г; обезщетение за забава в размер на 732,62 лв. за периода 25.05.2017 г. до 18.03.2019 г., застрахователни премии 10,03 лв. за периода 25.07.2014 г. до 25.05.2017 г, както и сумата от 86,20 лв. разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Претендирани са и сторените в настоящото производство разноски.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея е депозиран писмен отговор от адв. Ц.Ж. – назначена за особен представител на ответника. Намира предявеният иск за допустим, но оспорва същия като неоснователен. Сочи, че искът е предявен от „Експресбанк”АД, а договорът е сключен със „Сосиете Женерал Еспресбанк”АД, като изтъква, че липсват доказателства за правоприемство и промяна в регистрацията на банката. Твърди още, че липсват доказателства за промяна в управлението и представителството на банката, както и че исковата молба е подадена от ненадлежно упълномощено лице. Счита, че ищецът не е ангажирал доказателства, че надлежно е обявил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.
В о.с.з. ищeцът се представлява от пълномощник – В.Т. – гл.юрисконсулт на „Банка“ДСК . Моли предявеният установителен иск да бъде уважен в пълния претендиран размер, като се присъдят и направените по делото разноски. Счита, че представените писмени доказателства, както и съъдебно-счетоводната експертиза безспорно доказват наличието на задължение. Отбелязва, че кредитът е станал изискуем на краен падеж – 25.05.2017 г, когато е изтекъл срокът на договора, поради кооето банката не е била длъжва да уведомява ответника за предсрочна изискуемост.
Ответникът А.А.Б. се представлява от особен представител – адв.Ж., която поддържадепозирания отговор и направените снего възражения.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр. д №525/2019 г. по описа Ловешки РС се установява, че по повод заявление, подадено от „ЕКСПРЕСБАНК“АД е издадена Заповед № 277 от 20.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която съдът е разпоредил длъжникът А.А.Б., ЕГН: **********, с пост.адрес: *** да заплати на „ЕКСПРЕСБАНК”АД, ЕИК: *********, седалище/адрес на управление: гр.Варна, бул.”Владислав Варненчик” №92, представлявана от Мартина Ангелова Мачева – изп.директор и Славейко Любомиров Славейков - прокурист, чрез пълномощник: Д.Г.А. – юрисконсулт, следните суми: главница – 2 929.43лв /две хиляди деветстотин двадесет и девет лева и 43ст/, 398.47 лв/ триста деветдесет и осем лева и 47ст/ - възнаградителна договорна лихва за периода от 25.07.2014 г. до 25.05.2017 г., 239.21 лв / двеста тридесет и девет лева и 21ст/ - обезщетение за забава за периода от 25.07.2014 г. до 25.05.2017 г, 732.62 лв/ седемстотин тридесет и два лева и 62 ст/ - обезщетение за забава за периода от 25.05.2017 г. до 18.03.2019 г., 10.03 лв /десет лева и 03ст/ - нелихвоносно вземане от застрахователни премии за периода от 25.07.2014 г. до 25.05.2017 г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 20.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както направените по делото разноски: внесена държавна такса в размер на 86.20 лв/ осемдесет и шест лева и 20ст/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв /петдесет/ лева.
С Разпореждане № 4161 от 29.11.2019 г. заповедният съд е констатирал, че издадената по делото Заповед за незабавно по чл.417 от ГПК връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Констатира се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 13.12.2019 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и на 07.01.2020г./т.е.в рамките на законоустановения едномесечен срок /е предявил пред РС - Ловеч положителен установителен иск по реда на чл.422 от ГПК- за установяване на вземането си със СПН.
По делото не е спорно, на 29.04.2014 г. между „Сосиете Женерал Експресбанк“АД, от една страна като кредитор, и ответника А.А.Б., от друга страна, като Кредитополучател, е сключен Договор за кредит Експресо № 370711. По силата на сключения договор Банката е предоставила на Кредитополучателя потребителски кредит в размер на 3 000 лв. по разплащателна сметка с IBAN: ***, с краен срок за погасяване –25.05.2017 г. Страните са постигнали съгласие, че кредитът ще бъде погасен на 36 месечни погасителни вноски , всяка в размер на 98,42 лв. , като падежът на вноската е 25-то число на съответния месец. Съгласно чл.4 от Договора, главницата по кредита се олихвява с номинален годишен лихвен процент в размер на базисен лихвен процент на „Сосиете Женерал Експресбанк“АД плюс надбавка, определени в Ч.I, т.8 , а именно – 9,70 %. В Ч. I, т.9 са предвидени наказателни надбавки, както следва: т.9.1. върху просрочени погасителни вноски: 6 пункта над номиналния лихвен процент по т.8, като при сключване на договора лихвеният процент върху просрочени погасителни вноски е в размер на 15,70%. По т.9.2. върху цялата галвница след настъпване на предсрочна изискуемост: 6 пункта под номиналния лихвен процент по т.8. Годишният процент на разходите по кредита /ГПР/, изчислен към момента на сключване на договора е 14,97%. С клаузата на чл.11 са предвидени обстоятелствата, при наличие на които Банката има право да обяви кредитът за предсрочно изискуем, като по т.“а“ при неизпълнение на задължение на Кредитополучателя и по т. „г“ при неиздължаване в срок, настъпване на предварителна изискуемост или поискано от Банката предсрочно погасяване на други задължения, произтичащи от сключени договори за кредит междуБанката и Кредитополучателя или от други правоотношщения между тях.
Неразделна част от договора за кредит е Погасителен план – Приложение № 1, в който са посочени дължимите от ответника 37 броя месечни вноски по кредита с дата на първа вноска –25.05.2014 г. и дата на последна вноска –25.05.2017 г.
На основание чл.195 от ГПК по делото е реализирана съдебно-икономическа експертиза, която е дала заключение, че процесният кредит е разрешен от „Сосиете Женерал Експресбанк“АД на ответника А.А.Б. на 25.04.2014 г. Кредитът в размер на 3000.00 лв. е усвоен на 29.04.2014 г. по сметка № BG39 TTBB 94001526671626, с титуляр А.А.Б.. Движението на кредита по сметката на длъжника подробно е описано в табличен вид – таблиза №1 от констативната част на експертизата, а остатъкът жт задълженията епосочен в колона № 4 в таблица № 2, а именно: главница – 2 929.43 лв, договорна лихва – 498.47 лв, застраховка – 10.03лв, наказателна лихва от 25.07.2014 г. до 25.05.2017 г. – 239.21лв. Съгласно експертизата, плащането за погасяване на задълженията е преустановено, считано от: за главницата от 25.07.2014 г. , за договорна лихва от 25.07.2014 г. / от дължима вноска на 25.07.2014 г. в размер общо на 23.68 лв. са погасени само 1.22 лв, останали непогасени 22.46 лв. и застраховки от 25.08.2014 г. Вещото лице е дало заключението относно размера на обезщетението за забава върху дължимата главница от 2 929.43 лв. за периода от 25.05.2017 г. до 18.03.2019 г. / датата на подаване на заявлението/ в два варианта: с лихвен процент 13,60% - 732.62лв. и със законна лихва за този период – 539.55 лв. За периода от 25.05.2017 г. до 07.01.2020 г./ датата на образуване на делото/ обезщетението за забава върху главницата е в размер на 779.62 лв., а за периода от 18.03.2019 г. до 07.01.2020 г. – 240.07 лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация по чл.422 от ГПК, вр.чл.430 от ТЗ -положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца „Банка ДСК“АД в качеството му на универсален правоприемник на „ЕКСПРЕСБАНК“АД съществува вземане срещу ответника А.А.Б. в претендирания размер - предмет на заповед №277 от 20.03.2019 год, издадена по ч.гр.д.№ 525/2019 г.
След анализ на събраните по делото
доказателства съдът приема, че между страните са възникнали правоотношения по
договор за банков кредит по смисъла на чл.430 ТЗ. По силата на процесния Договор
за кредит Експресо № 370711 „Сосиете Женерал Експресбанк“АД е предоставила на ответника
кредит в размер на 3 000 лв, като сумата е била преведена по банковата му
сметка, открита в същата банка. Не е спорно, че уговорената сума по кредита е усвоена
по сметка на ответника на 29.04.2014 г.
и считано от тази дата е била на негово разположение. В този смисъл следва да
се приеме, че ищецът е изпълнил основното
си задължение по договора за банков кредит, а именно да отпусне паричната сума
от 3 000 лв. при уговорените условия и краен срок за погасяване – 25.05.2017
г.
Съгласно
събраните по делото доказателства, вкл.
ССчЕ, по кредита са направени 2 вноски, общо за 105.00 лв., като плащането за
погасяване на задълженията са преустановени, както следва: за главница, считано
от 25.07.2014 г., за договорна лихва – от 25.07.2014 г. / от дължимата на тази
дата вноска в размер общ на 23.68 лв. са погасени само 1.22 лв.
В конкретния казус Банката не се е
възползвала от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, каквато
възможност е предвидена в чл.11 от Договора. Кредитът е станал изискуем с
изтичането на крайният срок на договора, а именно на 25.07.2017 г., когато е настъпил падежът на
последната погасителна вноска по кредита, съгласно изготвения погасителен план,
съставляващ неразделна част от договора.
По делото от страна на ответника не са ангажирали доказателства относно погасяване на вземането за главница, лихви и застраховка по процесния Договор за кредит, поради което в приложение на правилото за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме, че недоказаните от ответника факти не са се осъществили и за него настъпват неблагоприятните последици от това обстоятелство. От заключението по допуснатата ССчЕ се установява, че към датата на настъпване на крайния падеж на договора /25.05.2017 г./ дължимите и непогасените задължения на ответника са, както следва: главница – 2 929.43лв, договорна лихва – 398.47 лв., застраховка – 10.03 лв. и наказателна лихва от 25.07.2014 г. до 25.05.2017 г. – 239.21лв. или общ размер на задълженията 3 577.14лв. За периода от 25.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението /18.03.2019 г. / дължимото обезщетение за забава върху главницата на база уговорения между страните лихвен процент е в претендирания от ищеца размер 732.62 лв.
При така изложените съображения
съдът приема, че ответникът се явява неизправна страна по валидно възникналото
между страните облигационно правоотношение, като намира за доказано, че в полза
на ищеца „Банка ДСК“АД в качеството му на универсален правоприемник на
„ЕКСПРЕСБАНК“АД съществува ликвидно и изискуемо вземане спрямо ответника/ кредитополучател в посочения по-горе размер.
При служебно извършената проверка съдът намира, че процесният договор не съдържа неравноправни клаузи, вкл. и касателно договорените и претендирани от Банката – ищец лихви. Съдът счита, че в случая клаузите по договора са индивидуално договорени, като ответникът е разполагал с възможност да се запознае предварително със съдържанието на договора, включително и със съдържанието на клаузите, уреждащи размера на лихвения процент, който до изтичане срока на договора е останал непроменен. До извод за наличието на индивидуално договаряне води и фактът, че в договора за кредит е изготвен специален погасителен план, валиден и относим именно за процесния кредит, както и скрепен с подписа на Кредитополучателя/ответник. Това обстоятелство от своя страна изключва приложението на неравноправните клаузи, основанието за което се съдържа в разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП. Съдът приема, че договорът се явява действителен и по него ответникът дължи изпълнение. В случая ищецът основава претенцията си изцяло на това, което е договорено по договора – главница, фиксиран размер на договорна лихва и начислена наказателна лихва поради забава в погасяванията. Договорната лихва е дължима като възнаграждение за предоставената финансова услуга, ответникът се е съгласие с нейният размер, който съдът счита, че не е прекомерен. Що се отнася до наказателната лихва, същата е начислена с оглед доказания по делото факт, че считано от 25.07.2014 г. кредитът е в просрочие и предвид договореното между страните такава да бъде начислявана в случай на неизпълнение на задълженията по договора, каквото е доказано по делото предвид допуснатото от ответника просрочие в плащанията.
От всичко казано дотук съдът намира, че предявеният по реда на чл.422 от ГПК установителен иск следва да бъде уважен в пълния претендиран размер, както по отношение на търсената главница, така и по отношение на лихвите – договорна и наказателна, претендирана като обезщетение за забава.
С отговора особеният представител
на ответника е направил възражение относно липсата на активна легитимация на
първоначалния ищец „Експресбанк“АД, което поддържа в хода на процеса. Изтъква,
че искът е предявен от „Експресбанк“АД, а процесният договор е сключен със „Сосиете Женерал Експресбанк“АД,
като по делото няма доказателства за правоприемство и промяна в регистрацията
на банката. Така направеното възражение е
неоснователно. При извършената служебна справка в публично достъпния Търговски регитър при Агенция по вписванията
съдът установи, че към момента на
сключване на договора /29.04.2014 г./
банката – кредитор е с наименованието „Сосиете Женерал Експресбанк“, като
считано от 28.01.2019 г. е вписана промяна на същото банката осъществява своята
дейност под наименованието „Експресбанк“, от чието име е подадена исковата
молба. Отделното от горното, с отговора е отречено и наличието на надлежна
представителна власт за завеждане на делото от страна на Д.Г.А. – юрисконсулт
на „Експресбанк“ АД. Това възражение съдът
също намира за неоснователно. По делото не е оспорено, че А. заема длъжността
„юрисконсулт“ при банката. Нормата на чл.32, т.3 от ГПК изрично е предвидила възможност
юрисконсултите да осъществяват представителство на страните по пълномощие. В случая
упълномощаването на юрк. А. е ясно оповестено в приложеното към исковата молба
писмено пълномощно, по силата на което законните представители на
„Експресбанк“АД са овластили същата да представлява Банката пред всички
съдилища и съдебни инстанции в страната, по които е страна, като има право да
извършва всички процесуални действия, с изключение на онези, за които
законът изисква изрично пълномощно.
Исковете и процесуалните действия, за които законът е предвидил изискване
пълномощникът да е снабден с изрично пълномощно, са изчерпателно посочени в
разпоредбата на чл.34, ал.2 и 3 от ГПК и доколкото предявеният по реда на
чл.422 от ГПК установителен иск не е включен
в този кръг, то същият се счита валидно
предявен по силата на общо пълномощно, с каквото уълномощеният юрисконсулт се
легитимира. Следва да се отбележи, че представителната
власт на пълномощник с общо пълномощно, отнасящо се до неопределен кръг от
дела, включва и предявяване на всички искове освен тези за гражданско
състояние, каквито предвид качеството на ищеца са изключени, както и извършване
на всякакви процесуални действия по разглеждане на делото до приключването му
с влязъл в сила съдебен акт.
По разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска. Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част на исковата претенция и направените от последния разноски по заповедното производство.
От страна на ищеца са претендирани разноски в исковото производство, както следва: 86.20 лв. –платена държавна такса, 500.00 лв. – депозит за особен представител, 200.00 лв. – депозит за вещо лице и 150.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Предявеният установителен иск е уважен изцяло, поради което ответникът ще следва да заплати на ищеца разноски по исковото производство в пълния претендиран размер, посочен по-горе.
Съобразно уважената част от исковата претенция, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по заповедното производство, като претендира такива в общ размер от 136.20 лв, от които:86.20– заплатена държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
На адвокат Ц.Ж. от ЛАК следва да се изплати сумата от 500.00лв. от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.
Мотивиран от горните съображения ,съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено , основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, по отношение на ответника А.А.Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, че по Договор за кредит „Експресо“ № 370711 от 29.04.2014 г. дължи на „БАНКА ДСК“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Московска“№19, / в качеството на универсален правоприемник на „Експресбанк“АД, с ЕИК *********/ представлявана от главния изпълнителен директор Виолина Маринова Спасова и изп.директор Доротея Николаева Николова, чрез пълномощника В.Т. – юрисконсулт, съд.адрес:***, следните суми, а именно: 2929,43 лв./ две хиляди деветстотин даведесет и девет лева и 43ст/ – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2019 г. до окончателното й погасяване, договорна лихва в размер на 398,47 лв./ триста деветдесет и осем лева и 47ст/ за периода 25.07.2014 г. до 25.05.2017 г.; обезщетение за забава в размер на 239,21 лв. / двеста тридесет и девет лева и 21ст/ за периода 25.07.2014 г. до 25.05.2017 г; обезщетение за забава в размер на 732,62 лв./ седемстотин тридесет и два лева и 62ст/ за периода 25.05.2017 г. до 18.03.2019 г., застрахователни премии 10,03 лв./ десет лева и 3ст/ за периода 25.07.2014 г. до 25.05.2017 г. – предмет на Заповед № 277 от 20.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.дело №525/2019 г. по описа на РС – Ловеч.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, А.А.Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на на „БАНКА ДСК“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Московска“№19, /в качеството на универсален правоприемник на „Експресбанк“АД, с ЕИК *********/, представлявана от главния изпълнителен директор Виолина Маринова Спасова и изп.директор Доротея Николаева Николова, чрез пълномощника В.Т. – юрисконсулт, съд.адрес:*** сумата от 936,20лв/деветстотин тридесет и шест лева и 20ст/- сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, както и разноски по заповедното производство в общ размер от 136.20 лв/ сто тридесет и шест лева и 20ст/.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Ц.Ж. сумата от 500.00лв. /петстотин лева/ от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила,да се приложи по ч.гр.д.№525/ 2019г.по описа на Ловешки РС, V състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: