ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 632
гр. Пловдив, 10.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500186 по описа за 2022 година
-ти
Обжалвано е Протоколно определение на Пловдивския районен съд, ХVІІгр. с.
постановено в открито съдебно заседание проведено на 14.10.2021г. по гр. д. №
162389/20г., с което се прекратява производството по делото в частта му по иска
предявен с искова молба вх. № 35809/01.07.2021г.
Частният жалбоподател Х. Н. К., от гр. Пловдив, чрез адв. С.Д. моли съда да
отмени определението на районния съд като неправилно по съображения изложени в
частната жалба.
Другите страни по частната жалба К. К. М. и С. П. Г. не вземат становище.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
С протоколно определение от 01.07.2021г. районният съд на основание чл. 213 от
ГПК е изискал образуваното дело по вх. № 35809/01.07.2021г. за присъединяване.
Районният съд е прекратил производството по искова молба с вх. №
35809/01.07.2021г. по две причини: защото се иска признаване за установено право на
собственост върху МПС към минал момент и защото страните са изразили
собственическо отношение по повод съвместния им принос в придобиването на
процесния автомобил.
Никъде в исковата молба от 01.07.21г. не е посочено, че правото на собственост
иска да се установи към минал момент и не е конкретизирана дата спрямо която се иска
да се установи това право. Затова този довод на съда е неоснователен.
Основателен обаче е втория довод. От приложения препис от Решение №
53000/24.02.20г. на СРС се установява, че съдът е утвърдил споразумение между
1
страните, които са посочили, че през време на брака им са придобили спорния лек
автомобил.
В частната жалба се възразява, че в посоченото решение не е отразено
собственическо отношение на някоя от страните, така че да се изключи приложението
на чл. 22 от СК.
Това възражение е неоснователно. Макар да не са използвани прецизни
юридически термини, като например „равни дялове“ или „съпружеска имуществена
общност“, посочването, че и двете страни са придобили през време на брака им лек
автомобил, достатъчно ясно показва, че никоя от страните не се счита за изключителен
собственик на вещта, съответно че няма никакъв принос за придобиването на същата
вещ. Затова се налага извода, че автомобила след развода е съсобствен между страните.
След като това е така, то съгласно разясненията дадени в ТР № 3/29.11.18г. по
тълк. д. № 3/15г. на ОСГК на ВКС, щом в споразумението по чл. 51, ал.1 от СК
съпрузите са посочили, че спорната вещ е съсобствена, всеки от тях след това може да
се позовава единствено на частична трансформация по смисъла на чл. 23, ал.2 от СК,
но не и на пълна трансформация по чл. 23, ал.1, във връзка с чл. 22, ал.1 от СК в
каквато насока е налице утвърдена съдебна практика – Р. № 91/11.07.13г. на ВКС по
гр. д. № 776/12г., ІІ г.о, Р. № 116/21.01.21г. по гр. д. № 787/20г. на ВКС, ІІ г.о.
Ето защо предявения иск е недопустим и производството по него следва да се
прекрати.
Като е достигнал до същия креен правен извод и е прекратил производството
районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
-ти
ПОТВЪРЖДАВА определение на Пловдивския районен съд, ХVІІгр. с.
постановено в открито съдебно заседание проведено на 14.10.2021г. по гр. д. №
162389/20г., с което се прекратява производството по делото в частта му по иска
предявен с искова молба вх. № 35809/01.07.2021г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2