№ 214
гр. Разград, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Д.а
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20223300500276 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С Решение № 177 от 13.07.2022 г. постановено по гражданско дело №
20213310100733 по описа за 2021 година на РС – Исперих, съдът е
постановил следното:
ОСЪЖДА, на основание чл.500, ал.1, т.1 във вр. с чл.433, т.1 от
Кодекса за засраховането, Г. А. М., ЕГН-********** от с.Свещари,
обл.Разградска, ул.”Ал.Стамболийски” № 10, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Евро
Инс” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.”Христофор Колумб” № 43, представлявано от изпълнителни директори
Й. Ц. Ц. и Р. Г. Б., сумата от 320.71 (триста и двадесет лева и 71 ст) лева,
представляваща изплатено от дружеството застрахователно
обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на завеждане на иска – 04.08.2021г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ за разликата до
първоначално заявения размер от 330.71 (триста и тридесет лева и 71 ст)
лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Г. А. М., ЕГН-**********,
ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Евро Инс” АД-гр.София, ЕИК ***, представлявано от
изпълнителни директори Й. Ц. Ц. и Р. Г. Б., сумата от 339.42 (триста
тридесет и девет лева и 42 ст) лева – направени от страната съдебни и
деловодни разноски, съразмерно на уважената част от иска.
1
Недоволен от това решениe, в ОСЪДИТЕЛНАТА ЧАСТ, останал Г. А.
М., който го обжалва. Намира решението в обжалваната част за неправилно,
необосновано, постановено в разрез със събраните по делото доказателства.
Ето защо, се моли същото да бъде отменено. Още преди подаването на
въззивната си жалба, жалбоподателят е депозирал молба с вх. № 2429 от
02.08.2022г., към която е приложил преписи от сигнали до различни
институции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, е депозиран отговор от насрещната по
жалбата страна - "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, чрез
пълномощника юрисконсулт К. В. Н.. Сочи, че жалбата е неоснователна и
моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Излага подробни
съображения. Претендира разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание, въззивникът се явява лично и с
пълномощника си адвокат А. Н. М. от АК - Разград. Поддържат жалбата и
излагат подробни съображения. Акцентират, че не съществувало валидно
правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност“,
поради неположен подпис от страна на застрахованото лице. При
управлението на процесното МПС жалбоподателят не е бил под въздействие
на алкохол. Алкохолът е употребил едва след преустановяването на
управлението на МПС-то, поради и което при направената му след ПТП-то
проверка за алкохол било отчетено наличие на алкохол.
В открито съдебно заседание, при редовонст в призоваването, за
въззиваемата страна не се явява представител. Пълтномощникът й
юрисконсулт К. Н. депозира писмено становище, с което моли делото да бъде
разгледано в нейно отсъствие, като пъддържа отговора на въззивната си
жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението
само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради
2
което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, когато
щетите са причинени от лице, управляващо моторното превозно средство при
забраната да не управлява пътно превозно средство под въздействие на
алкохол или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества
или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за
алкохол, наркотици или други упойващи вещества. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност", в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на ответника, изразяващо се в управление на МПС под
въздействие на алкохол или под въздействието на наркотици или други
упойващи вещества, или при отказ на водача да се подложи, или виновно се е
отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества,
да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на
увредения или на неговия застраховател застрахователното обезщетение.
Обемът на регресното вземане се определя от обема на извършеното
плащане, но не повече от размера на действителните вреди.
На следващо място, следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата
на чл. 493, ал. 2 КЗ при застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства.
Застраховани лица са собственикът на МПС, за което е налице валидно
сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което без да е
собственик, ползва МПС на законно основание, при условие че не е придобил
владението върху него чрез кражба, грабеж или престъпление по чл. 346 от
Наказателния кодекс. След като застраховката "Гражданска отговорност"
покрива отговорността на собствениците и на упълномощените от тях водачи,
във всички случаи, когато управлението на лек автомобил, обект на
застраховка "Гражданска отговорност", предприето от трето лице със
знанието и с изричното или мълчаливото съгласие на собственика, то
застраховката покрива и отговорността за вреди, причинени от водача, който
следва да се счита упълномощен за управлението.
От изложеното следва, че за ищеца е възникнало регресно вземане
срещу делинквента в присъдения размер.
По делото не се спори, че предишния собственик на процесното МПС
– С. М. Ш., ЕГН ********** е починал на 02.12.2013г. Неговите наследници –
съпругата му И. Н. Ш.а, ЕГН ********** и синът му Николай С.ов Ш., ЕГН
3
**********, на 28.02.2014г. с пълномощно с нотариално удостоверяване на
подписите, извършено от кмета на с. Свещари, общ. Исперих, упълномощили
ответника да управлява процесното МПС, както и да го продаде на когото
намери за добре, включително и на себе си, както и да ги представлява пред
наториус, застрахователни и данъчни институции /л.51 и 110 ОС/.
По възражението на жалбоподателя, че не е сключвал договор за
процесната застраховка Гражданска отговорност.
По преписка с вх. № 361/2022г. по описа на РП - Разград, ТО- Исперих,
и рег. № 275000-1075/2022г. по поиса на РУ - Исперих, ответникът е дал
сведение, че е сключил процесната застраховка „Гражданска
отговорност“, като е заплатил цената по същата, след което от страна на
застрахователната компания му бил предоставен стикер, който ответникът
залепил на предното стъкло на автомобила /л. 48 ОС/. Относно значението на
признанията на страните е формирана трайна практика на ВКС, съдържаща се
в решения № 134 от 5.08.2019 г. по гр. д. № 3482/2018 г. на IV ГО, № 70 от
21.04.2015 г. по гр. д. № 5100/2014 г. на III ГО, № 358 от 17.01.2014 г. по гр. д.
№ 1381/2012 г. на IV ГО, № 271 от 3.10.2014 г. по гр. д. № 66/2014 г. на IV
ГО, № 174/29.04.2011 г. по гр. дело № 640/2010 г. на IV ГО, № 475/08.06.2010
г. по гр. дело № 1311/2009 г. на III ГО, № 362/03.10.2012 г. по гр. дело №
1420/2011 г. на IV ГО и много други. В тази практика е прието, че
признанията на страните за факти, относими към спорното право,
включително и извънсъдебните признания, съставляват допустимо и важно
доказателствено средство, което следва да се прецени с оглед всички
обстоятелства по делото. По отношение на признанието на неизгоден за
страната факт, съдържащо се в изявление пред държавен орган, е постановено
решение № 119 от 26.05.2014 г. по гр. д. № 7034/2013 г. на I ГО на ВКС. В
това решение е посочено, че признанието на факт, отразено в изявление
пред държавен орган, е извънсъдебно и има същата доказателствена сила
като съдебното признание. Така и Решение № 60274 от 9.12.2021 г. на ВКС
по гр. д. № 811/2021 г., III г. о., ГК, Определение № 817 от 22.12.2020 г. на
ВКС по гр. д. № 3017/2020 г., IV г. о., ГК, Определение № 840 от 7.12.2020 г.
на ВКС по гр. д. № 2124/2020 г., III г. о., ГК. Съдът намира, че това
признание съответства на останалите доказателства и обстоятелства по
делото. Възражението на ответника срещу това му признание остана
недоказано.
Относно наведеното възражение за липса на валидно
застрахователно правоотношение по процесната застрахователна полица
на управлявания от ответника автомобил, поради неположен подпис от
страна на застрахованото лице, настоящия съдебен състав намира
следното:
Договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл.
1, ал. 1 ТЗ и съставлява "абсолютна търговска сделка", чийто търговски
характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен
4
от търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с
упражняваното от него занятие. Съобразно, чл. 293, ал. 1 ТЗ за
действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга
форма за действителност, само когато това е изрично предвидено в закон. По
отношение на застрахователния договор законът изисква писмена форма, като
в чл. 345 КЗ са предвидени и задължителните реквизити на договора, сред
които е и подписът на страните по сделката. С Решение № 115 от 23.07.2013 г.
на ВКС по т. д. № 348/2012 г., I т. о., ТК, Решение № 50 от 25.04.2012 г. на
ВКС по т. д. № 95/2011 г., II т. о., ТК и Решение № 71 от 22.06.2009 г. на ВКС
по т. д. № 11/2009 г., I т. о., ТК, практиката на ВКС е приела, че неспазването
на законоустановената форма за действителност на търговската сделка
не води автоматично до нищожност, за разлика от гражданскоправните
сделки, при които нищожността настъпва независимо от поведението на
страните. В търговското право, неспазването на формата, за да доведе до
нищожност на сделката, изисква по арг. от чл. 293, ал. 3 ТЗ оспорване на
действителността й. Следователно, делинквентът не може да се позовава на
недействителност по договора, ако от поведението на страните по него -
застрахован и застраховател, може да се заключи, че никой от тях не е
оспорвал действителността на изявлението на другата страна. В настоящия
случай от поведението и на застрахователното дружество, и на
застрахованото лице е видно, че те не са оспорвали действителността на
изявленията си са изпълнили правата и задълженията по договора за
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". Съобразно
принципните тълкувателни разяснения, дадени в т. 2а от Тълкувателно
решение № 1 от 7.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 1/2018 г., ОСТК, се посочва, че
"Липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, като основание за
нищожност на застрахователния договор "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, не е налице в хипотезата на неположен подпис на някоя
от страните, поради което и правните последици на този вид
недействителност няма да настъпят. Наистина формалното отсъствие
на подпис в застрахователната полица, като несъобразено с
императивното изискване за форма на застрахователния договор за
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите, установено с
чл. 344, ал. 1 КЗ, може да обективира и липсата на съгласие за неговото
сключване, но съобразен характерът на този договор на абсолютна
търговска сделка и разпоредбата на чл. 343, ал. 2 КЗ дават основание да се
приеме, че в сочената хипотеза ще е приложимо общото правило на чл.
293, ал. 4 ТЗ, в който смисъл е и последователната практика на ВКС,
ТК". С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав, счита възражение
за недействителност на сключения застрахователен договор, поради липсата
на подпис за неоснователно. Така Решение № 409 от 6.12.2021 г. на ОС -
Плевен по в. гр. д. № 733/2021 г., Решение № 209 от 1.07.2022 г. на ВнАС по
в. т. д. № 734/2021 г. и Решение № 266438 от 5.11.2021 г. на СГС по в. гр. д.
№ 6276/2020 г.
5
Относно механизма на ПТП-то.
Освен изложеното от първоинстанционния съд, следва да се отчете и
доказателствената стойност на съставения на ответника АУАН Серия GA Акт
№ 249417 от 02.08.2002г. /л. 29 РС/. В съставения от органите на полицията
акт изрично е отразено, че ответникът на 02.08.2020г. в 17.18.ч. по общински
път между с. Свещари и хижа Ахинора на около 1 км. от табелата за край на
с. Свещари в посока хижа Ахинора управлява лек автомобил Форд с рег.
номер ***, като привлизане в дясна крива губи контрол над автомобила,
навиза в лентата за насрещно движение и блъска движещия се срещу него
товарен автомобил Рено Мастер с рег. № *** Напуска мястото на
произшествието без да установи щетите от ПТП. След запознаване със
съдържанието на акта, ответникът го е подписал без възражения, липсват
данни и за дадени от нарушителя обяснения или възражения в допълнителния
тридневен срок. Въз основа на АУАН е издадено наказателно постановление
№ 20-0275-000522 от 04.01.2021г. от ОДМВР – Разград, РУ Исперих /л. 28
РС/, в коeто, след възпроизвеждане на посочения в акта механизъм на ПТП, е
отразено, че ответникът не е контролирал ППС, което управлява, с което
виновно е нарушил чл. 20, ал.1 ЗДвП, както и не спира и не установява
последиците от ПТП, с което виновно е нарушил чл. 123, ал.1, т.1 ЗДвП.
Наложени са му наказания на основание чл. 185 ЗДвП – глоба в размер на 20
лв. и на основание чл. 175, ал.1,т.5 ЗДвП – глоба в размер на 100 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Няма данни за
проведен съдебен контрол на наказателното постановление, а видно от
отразеното в НП е, че същото е влязло в сила на 11.02.2021г. Вж. и Решение
№ 60136 от 24.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 1897/2020 г., II т. о., ТК.
Направеното пред настоящата инстанция искане от жалбоподателя за
изискване на оригинала на процесната полица за сключена застраховка
Гражданска отговорност, е преклудирано на основание чл. 266, ал. 1 ГПК.
Само за пълнота следва да се посочи, че дори и да не бе преклудирано,
представянето на оригинала не би способствало за разкриване на обективната
истина, тъй като е налице установена последователна практика на ВКС (вж.
мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 7.03.2019 г. на ВКС по т.
д. № 1/2018 г., ОСТК), съгласно която отсъствието на подпис в
застрахователната полица представлява отклонение от императивното
изискване за форма на застрахователния договор, установено в чл. 344, ал. 1
КЗ, но при съобразяване на характера на този договор като абсолютна
търговска сделка в тази хипотеза приложение намира общото правило на
чл. 293, ал. 4 ТЗ. Вж. и Определение № 266 от 17.05.2022 г. на ВКС по т. д. №
1949/2021 г., I т. о., ТК.
По възражението, че при управлението на процесното МПС
жалбоподателят не е бил под въздействие на алкохол, а алкохол е употребил
едва след преустановяването на управлението на МПС-то, поради и което
при направената му след ПТП-то проверка за алкохол било отчетено
наличие на алкохол.
6
Основанието за търсене на отговорност от причинителя на вредата на
основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ, е безспорно, доколкото фактите на употребата
на алкохол са съставомерни елементи на престъплението, за което е одобрено
споразумението по НОХД 162/2020 г. на РС – Исперих, което има последици
на влязла в сила присъда /л. 81-83 РС/, на осн. чл. 383, ал.1 НПК. С
одобреното споразумение ответникът е признат за виновен в това, че на
02.08.2020г. на общински път между с.Свещари и хижа „Ахинора“, на около
1 км. от табелата за край на с.Свещари в посока на хижа „Ахинора“,
управлявал моторно превозно средство-лек автомобил „Форд Фиеста“ с
рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда -
1.49 на хиляда, установено по надлежния ред - престъпление по чл.343б, ал.1
от НК и му е наложено съответното наказание. По правилото на чл. 300 от
ГПК ангажира с констатациите дали е извършено деянието, неговата
противоправност и вината на дееца и по отношение приетият за доказан
елемент от състава на престъплението- управление на МПС под въздействие
на алкохол. С оглед на това към момента е недопустимо пререшаване на
въпроса дали ответникът е упрвалявал МПС-то след употреба на
алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон
норма. Възражението, което прави, че е употребил алкохола едва след
управлението на МПС-то, е следвало да заяви при разглеждане на
проведеното наказателно от общ характер производство пред РС - Исперих.
При наличието на влязла в сила присъда гражданският съд е задължен да
зачете приетото от наказателния и не може да се произнася по деянието в
посочените ограничения в чл. 300 от ГПК. Ето защо, предвид одобреното
споразумение имащо последица на влязла в сила присъда, съдът приема за
доказано, че въззивникът-ответник, е управлявал процесното МПС след
употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма. Вж. Решение № 76 от 21.04.2017 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. №
64/2017 г. и Решение № 404 от 28.04.2022 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. №
2212/2021 г.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а обжалваното решение в обжалваната
осъдителна част, включително и в частта заразноските – потвърдено. В
отхвърлителната му част, решението е длязло в сила като необжалвано.
По отношение на разноските във въззивното производство.:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК
право на разноски във въззивното производство има единствено въззиваемата
страна "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД. Съгласно
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
въззивният съд определя юрисконсултско възнаграждение за
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД в размер на 100, 00 лв.
за въззивната инстанции, което следва да се присъди.
7
Водим от горното, съдът, на осн. чл. 271, ал.1 ГПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 177 от 13.07.2022 г. постановено по
гражданско дело № 20213310100733 по описа за 2021 година на РС –
Исперих, в ОСЪДИТЕЛНАТА му част.
В ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА му част Решение № 177 от 13.07.2022 г.
постановено по гражданско дело № 20213310100733 по описа за 2021 година
на РС – Исперих, е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 във вр. ал. 8 във вр. чл. 81 във вр.
чл. 273 ГПК и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
Г. А. М., ЕГН-********** от с. Свещари, общ. Исперих, обл.Разград, ул.
”Александър Стамболийски” № 10, ДА ЗАПЛАТИ на
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1592, р-н Искър, бул. *****3,
представлявано от Д. С.ов Д. – прокурист, Р. Г. Б., Й. Ц. Ц., Е. С. И., начин на
представляване: съвместно от двамата изпълнителни членове на съвета на
директорите или от всеки един от изпълнителните членове на съвета на
директорите съвместно с прокуриста на дружеството или от всеки един от
изпълнителните членове на съвета на директорите съвместно с председателя
на съвета на директорите или съвместно от председателя на съвета на
директорите и прокуриста на дружеството, сумата от 100.00 /сто лева/
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на
чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8