№ 217
гр. Пазарджик, 17.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Д. П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20245200500175 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателите М. К. и М. К., редовно призовани, не се явяват.
За двамата жалбоподатели се явява адв. П. Х., надлежно упълномощен
от първата инстанция.
Ответникът по въззивната жалба Н. Д., редовно призован, не се явява.
За него се явява адв.К. С., надлежно упълномощен да го представлява.
Адв. Х.: - Да се даде ход на делото.
Адв.С.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. За
днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, поради което и
на основание чл.142,ал.1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С решение на Панагюрски районен съд №146 от 21.12.2023г.
1
постановено по гр.д.№20235230100394 по описа на съшия съд за 2023г. Е
ДОПУСНАТО да бъде извършена съдебна делба на недвижим имот с
идентификатор 55302.501.3014.1 по кадастралната карта на гр. П.,
представляващ търговски обект - кафе-аперитив, сграда за обществено
хранене, със застроена площ от 101 кв.м, на един етаж, с административен
адрес: гр. П., ул. „Н. Г.“ № 6, който обект е застроен в недвижим имот с
идентификатор 55302.501.3014 по кадастралната карта на гр. П., при следните
квоти:
1/2 ид.части за Н. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Г. Д.“ №8 и
1/2 ид.части общо за М. К. К., ЕГН ********** и М. Н. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „Н.“, бл.2, вх.9, ет.3, на основание чл. 34,
ал. 1 ЗС.
Решението се обжалва с въззивна жалба с вх.№446 от 23.01.2024г.
подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от съделителите М. К. К. и М. Н. К. с
доводи за неправилност като постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон и необоснованост. Оспорват се мотивите на делбения съд
приел, че имотът има съсобствен характер и че искът за делба е основателен.
Според жалбоподателите няма спор между страните, че в ПИ с
идентификатор 55302.501.3014 върху който е построена сграда с
идентификатор 55302.501.3014.1 е съсобствен при равни права между
ответника М. К. и неговия брат Н. Д. К., съгласно приложен нотариален акт
№133, том I, дело №414/1966г. на РС-П., удостоверение за наследници и
разрешение на строеж, издадено на името на двамата братя собственици №204
от 23.11.1994г. като наследници по закон на Д. Н. К., като единствено
издадено разрешение за строеж издавано от Община П. за този имот през
периода 1994г.-2023г.; издаден в полза на същите двама собственици
протокол за определяне на строителна линия и ниво от 04.05.1995г. на
Община П.. Оспорена е собствеността на съделителя Н. Д. върху ½ ид.част от
имота позовавайки се на КНА №198, том I, рег.№2033, гр.д.№147/2003г. на
нотариус №390 П. К., доколко съдържанието на този КНА е оспорен от
жалбоподателите още с отговора на исковата молба с противопоставено
възражение, че писмените доказателства представени пред нотариуса не
установяват притежавано от ищеца право на собственост върху описаната в
акта сграда, позовавайки се и на тълк. решение №11 от 21.03.2013г. по
тълк.д.№11/2012г. на ОСГК на ВКС, с което е прието със задължителна за
съдилищата сила, че КНА с който се признава право на собственост върху
недвижим имот по реда на чл.587 от ГПК не се ползва с материална
доказателствена сила по чл.179 ал.1 от ГПК относно констатацията на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е
присъща на официалните свидетелстващи документи за факти, а
2
констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост
представлява правен извод след преценка на доказателствата, а не
удостоверен от него факт и че легитимацията на лицето, в полза на което е
издаден, за собственик е докато не се докаже обратното при оспорване на
удостовереното вещно право от трето лице, имащо правен интерес да твърди,
че титулярят не е собственик. Акцентира се от жалбоподателите, че
констатациите на нотариуса в процесния КНА се позовават на същото
строително разрешение №204 от 23.11.1994г., на същия одобрен проект от
23.11.1994г. и на същия протокол за определяне на строителна линия и ниво
от 04.05.1995г., които са издадени в полза на наследниците на Д. К., а не на
ищеца Н. Д.. Допълва се, че в КНА е цитиран и н.а. за учредяване право на
строеж №83 от 05.07.1997г. на РС-П., с който съсобствениците на ПИ
братята М. К. и Н. К. са отстъпили на ищеца безвъзмездно право на строеж,
възприето от съда като вярна констатация на нотариуса, че ограниченото
вещно право върху чужда вещ наред посочените строителни книжа,
легитимира ищеца Д. за собственик на едноетажната сграда. В тази връзка
според жалбоподателите съдът счел за неоснователни възраженията на
ответниците, че учредената суперфиция не поражда права за ищеца върху
построената сграда, защото в негова полза не е издавано строително
разрешение по чл.56 ал.2 т.1 от ЗТСУ, нито по чл.148 от ЗУТ; че ищецът не е
реализирал правото на строеж в рамките на срока по чл.67 ал.1 от ЗС, поради
което учреденото му право на строеж е погасено преди построяването на
сградата, доколкото той не притежава строителни книжа издадени на негово
име, а дори да е имал лично участие в строителството, последното е
извършено въз основа на строителни книжа, издадени в полза на
съсобствениците на поземления имот и ищецът не може да докаже, че е
осъществил отстъпеното му право на строеж, а само факта на помощ в
строителството, осъществено от собственика на терена. В тази връзка са
коментирани и свидетелските показания според които строителството е
извършено слез повече от 6г. и 3 месеца след учредяването на правото на
строеж на 05.03.1997г. или след изтичането на срока по чл.67 ал.1 от ЗС на
дата 05.03.2002г. Акцентира, че представените в тази връзка нотариални
актове без приложен акт1 4 /акт за приемане на конструкцията/ и акт 15 /за
установяване на годността на строежа/ и акт 16-акт за установяване на
годността на ползването на строежа, не би могло да се заключи, че строежът е
завършен 3 години преди тяхното издаване през 2000г. Жалбоподателят
счита, че по отношение на свидетелските показания следва да се обърне
специално внимание и съпоставка. Подробно са коментирани свидетелските
показания и писмените такива, като се поддържа, че съдът не е извършил
задълбочена съпоставка на същите за да установи не само различие в
показанията по отношение на времето на извършване на строежа, но и че са в
3
непреодолимо противоречие по отношение на участието на ищеца в този
строеж-ищцовите свидетели сочени периода 1998г.-2000г., свидетелите на
ответниците 2005г.-2007г., като първите спорадично са минавали покрай
строежа, докато вторите са очевидци и непосредствени съседи на процесния
имот, живеят постоянно там и имат ежедневна непосредствена видимост и
постоянно физическо присъствие, поради което притежават по-правилни
спомени за времето на осъществяване на строителството. Направен е
подробен разбор на свидетелските показани депозирани от свидетелите на
страните , като се акцентира, че съдът е изградил Г.ния си извод, че
постройката е построена не по-рано от 2000г. само на показанията на
ищцовия свидетел Кирчев, без да отчете показанията на свидетелите
посочени от ответниците. Според жалбоподателите свидетелските показания
не доказвали твърдението на ищеца, че е осъществявал владение над сградата
и че е придобил собствеността след изтичането на кратката 5 г. давност.
Акцентират още, че свидетелските показания са непреодолимо
противоречиви и недостатъчни само въз основа на тях да се направи
надежден категоричен извод за времето когато е завършено строителството
на сградата, като в тази връзка посочват, че съдът е следвало да обърне
внимание и на наличните писмени доказателства. Коментирани са писмените
доказателства - искане за сключване на договор за присъединяване на обекти
към електроразпределителната мрежа от 27.06.2003г., подадено от Хермес-91
ЕООД до Е.П. ЕАД, клон Пазарджик като частен свидетелстващ документи;
техническа документация на част “Електро“, фаза работен проект, подписана
от управителя на ЕТ“ „Б.“-Пазарджик, инж. Л. от м.януари 2003г., както и
договор от 29.07.2003г. за присъединяване на обекти на потребителя към ЕРМ
и договор за продажба на ел.енергия от 15.07.2003г. доколкото тази
документация и договори, не допринасят за установяване на фактите относно
правото на собственост върху процесната сграда, доколкото сключването им
се предхожда само от искане на лице, което желае да бъде третирано като
потребител на ел.енергия, като някои от договорите не съдържали и никакво
описание на обекта, за който ще се извършва продажба на ел.енергия и не
става ясно за какъв обект е сключен. Такова значение се давало и на
представен по делото списък на обектите, които ще ползват ел. енергия ,
доколкото в него не бил цитиран и конкретен договор за продажба на ел.
енергия и нямал връзка с договора за продажба от 15.07.2003г. По същия
начин са коментира „съгласувателен проект, от 2002г.“, договор за
възлагане на строителство от 29.07.2003г. и удостоверение за данъчна оценка
от 26.11.2002г., които не установявали възникнало право на собственост
върху процесната сграда в полза на ищеца. Според жалбоподателите от
доказателствата няма данни ищецът да е строил или да е участвал в строежа
на сграда в имота на К.и, който да е завършен до 05.03.2002г., няма данни
4
ищецът да е владял построената в имота на К.и сграда от 1998г. до 2023г., че
КНА №198 от 2003г. издаден през 2003г. съдържа правен извод, за който
липсват необходимите предпоставки и че нотариусът е признал ищеца за
собственик на сграда в чужд имот, за което пред нотариуса не са представени
убедителни доказателства, че е построена преди изтичането на 5 години от
учредяването на суперфицията или до 05.03.2002г. Акцентира се, че по този
начин правото на строеж от 1997г. учредено в полза на ищеца е погасено на
основание чл.67 ал.1 от ЗС поради неупражняването му в 5г. срок, че
построената страда е придобита в собственост на собствениците на земята по
приращение -чл.92 от ЗС и не е доказано от ищеца да я е придобил в своя
изключителна собственост. Моли да се отмени обжалваното решение и се
отхвърли иска за делба като се отмени и КНА №198 от 2003г.
В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната
по спора страна Н. Д. чрез адв.К. С., с вх.№1198 от 07.03.2024г., в който се
излага доводи за неоснователност на жалбата.Твърди се, че искът е
основателен и доказан, че процесният имот има съсобствен при равни права
характер и следва да бъде допуснат до делба, че в същност построената
сградата представлява кафе-аперитив, а оспорено е единствено годината на
построяването й .Акцентира се, че на ищеца е учредено право да построи
сградата в чуждо място, както и че жалбоподателите са собственици на ½
идеална част от сградата с покупко-продажба от 22.10. 2003г., с н.а. №111 н.д.
№399/2003г., който не е спорен от ответниците /продадена ½ ид.ч. на първи
ответник по време на брака му с втората ответница и намиращ се в режим на
СИО/. Коментира се въпроса относно пределите на ТР 1 от 04.05.2012г. по
тълк.д.№1/2011г. на ОСГК на ВКС, че при изтичането на срока от 5г. при
неупражнено право на строеж, се погасява само субективното право, а не
правото на иск,защото срокът е давностен, за да може в отношенията между
собствениците на земя и титуляря на правото на строеж да намерят
приложение института на погасителната давност и че собственикът на земята
не може да се позове на давността след като правото на строеж вече е
реализирано-чл.118 от ЗЗД. По отношение на учредената на ищеца
суперфиция, се поддържа, че тя е реализирана в рамките на проекта и
заложената квадратура и че сградата е построена съобразно проектната
документация. Като последен аргумент се сочи покупката от ответниците
през 2003г. на ½ ид.ч. от Кафе -Аперитив или 5месеца след снабдяването на
ищеца с КНА за обекта, и който КНА не е оспорен от ответниците, които вече
5
се позоват за собственици по приращение, а не по покупко-продажба.
Адв. Х. - Нямам възражения по доклада. Поддържам въззивната жалба.
Нямам доказателствени искания. Представям списък за разноските.
Адв.С.: Нямам възражения по доклада. Оспорвам жалбата. Нямам
доказателствени искания. Представям списък за разноските.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Х.: Уважаеми окръжни съдии, жалбата е извънредно подробно
няма да я преповтарям. Считам, че решението е неправилно и следва да бъде
отменено като се вземе предвид фактът, че ищецът - ответник по въззивната
жалба базира твърдението си за собственост върху сграда построена в чуждо
място само върху констативен нотариален акт издаден 6 години и половина
след учредяване на суперфицията. Този констативен нотариаленакт е
своевременно оспорен от доверителите ми с отговора на исковата молба.
Констатациите на нотариуса са базирани върху строителни книжа, издадени в
полза на собствениците на терена и удостоверение за данъчна оценка. С други
думи ищецът в първоинстанционното производство е приет за собствена
сграда в чуждо място въз основа на строителни нарушения, протокол за
определяне на линия и ниво, издадени в полза на собствениците на терена, а
не в негова полза и само върху записването в данъчната оценка, че той е
декларирал имотът като свой, с други думи върху собствената му декларация
пред Общината, отдел Местни данъци и такси. Следвало е в
първоинстанционното производство с други доказателства да се установи
твърдението му, че е собственик на тази сграда, и че е упражнил правото на
строеж в рамките на 5 годишния срок по чл.67 от ЗС. Това не е доказано.
Първоинстанционният съд базира мотивите си върху свидетелските
показания на един от четирима свидетели, които са в противоречие помежду
си затова, че около 2 години след учредяване правото на строеж свидетелят
бил участвал в изливането на плоча и за РС това е достатъчно за да установи,
6
че 5 годишния срок по чл.67 е бил спазен.Другите свидетелите отнасят
построяването на сградата доста по-далеч във времето към 2005-2007 година
докато суперфицията е учредена през 1997 година. В отговора на исковата
молба доверителите ми са направили възражение, че не е спазен този срок, не
е доказано, че ищецът е строил, нито че е построил в 5 годишния срок, съдът
е дължал произнасяне по този въпрос и действително базиране на
доказателства. Представени са много писмени доказателства от ищцовата
страна за опити за присъединяване към електрическата мрежа , към
водоснабдяване и каналицазия, коментирал съм ги във въззивната жалба,
нито една от тях няма нищо общо със сградата, за която става въпрос. Освен
това изхождат не от ищеца, а от негово ЕООД. Те не са и коментирани от
съда, с едно изречение е прието, че тези доказателства подкрепят
свидетелските показания на онзи свидетел, който бил участвал в изливането
на плоча, но там трябва да се обърне внимание и на обстоятелството, че този
свидетел не знае къде се намира имотът където е участвал да се излива
плочата. Моля да имате предвид подробните коментари, които съм написал
във въззивната жалба на този недостатъчен анализ, поднесен от районния
съдия и на доказателствата събрани по делото и ще се спра единствено на
възражението, което имаме в отговора на въззивната жалба относно
давностния срок по чл.67, за който съдебната практика се е обединила вече, че
е давностен , а не преклузивен или някакъв друг. Аз не оспорвам, че
съдебната практика се е обединила около твърдението, че срокът е
давностен. Въпросът е друг, доколко обединяването около идеята, че срокът
за упражняване правото на строеж като давностен означава, че могат да се
приложат всичките разпоредби относно давността в ЗЗД по отношение на
този срок за упражняване право на строеж, и по конкретно чл.118 от ЗЗД, на
който се позовава ответната страна и в който пише, че ако длъжникът е
платил, след изтичане давността, той не може да иска връщане на платеното
дори и да не е знаел за изтеклата давност когато е платил. Как бихме могли
това правило да го приложим по отношение на упражняването на правото на
строеж. Кой е длъжникът който е платил и как да се позове или да не се
позове на изтеклата давност. Обединяването на съдебната практика около
идеята, че това е давностен срок, а не преклузивен е единствено и само за да
се вземе предвид, че по отношение на този срок за упражняване право на
строеж също може да се прилагат правилата за спиране и прекъсване както
7
при давността по ЗЗД. Съдебната практика и в други казуси е имала повод да
се произнася за това как при упражняване право на строеж се прекъсва и
спира давността, при какви действия и при какви евентуално
противодействия на собствениците учредили правото трябва да се приеме, че
давността в определени периоди не е текла. Второто правило което може да
се приложи, не пряко, само съответно е, че за давността съдът не следи
служебно. Няма спор, доверителите ми са направили такова възражение още с
отговора на исковата молба, възражение за неупражняване на правото в срок.
Съдът не следи служебно за това. Но чл.118 от ЗЗД не може да се приложи
дори съответно. В този смисъл възражението, че не може собственикът на
земята да се позове на неупражненото право на строеж след като сградата
вече е построена е нонсенс. Именно суперфициарът трябва да докаже, че е
станал собственик, защото е упражнил правото на строеж надлежно в рамките
на срока по чл. 67 от ЗС, нещо което той не доказа в конкретния процес, дори
и заплашен от своевременно релевираното възражение за тази изтекла
своеобразна давност. Затова като имате предвид и подробните съображения
във въззивната жалба, моля да отмените първоинстанционното решение, да се
произнесете по същество отхвърляйки иска за делба и отменяйки
констативния нотариален акт моля да присъдите и всички направени разноски
по делото, които са описани в списъка по чл.80 от ГПК.
Адв.С.: Уважаеми окръжни съдии, колегата коментира много
едностранно доказателствата. Написал съм писмени бележки, просто ще ви
насоча вниманието. Не може да го придобие по приращение имота от страна
на клиентите на пълномощника на жалбоподателите, защото след като се е
снабдил с констативен нотариален акт за реализиране на строеж моят клиент
5 месеца след това му продава 1/2 идеална част на него. Въз основа на този
нотариален акт те са станали собственици по покупко – продажба.Този
нотариален акт не е оспорен. Спорът е само дали е построен в 5 месечния
срок, в 5 годишния срок или в 6 годишен срок и 3 месеца, но е безспорно, че е
построен 20 години преди завеждане на исковата молба. Всъщност
учреденото право на строеж през 1997 година е било безвъзмездно от двамата
братя, единият брат не участва. Моят клиент от 1997 година до 2002 година
реализира правото на строеж и 2003 година му продава за 500 лева, при
данъчна оценка 7000 лева, 1/2 идеална част от кафето и от тогава двамата го
ползват. Свидетелите на другата страна, че са го виждали клиентът му да бере
8
ябълки, защото дворът е негов, това не доказва собственост върху сградата.
На второ място, никъде не се коментират писмените доказателства, които
представих с допълнителната искова молба. Цялата проектна документация е
на името на двамата, на жалбоподателя като притежател правото на строеж и
на моя клиент като физическо лице и така е построено и затова той се е
снабдил с констативен нотариален акт. Позовал съм се на това тълкувателно
решение, защото Върховният съд в това тълкувателно решение, най-напред
извежда три обстоятелства, като едно от тях е, че тъй като приема, че срокът е
давностен, след като правото на строеж вече е реализирано вече не може да се
прави възражение, нито пък има данни че е водено дело по чл.87 за разваляне
правото на строеж. С допълнителната исковата молба съм се позовал и на
придобивна евентуална давност, но така или иначе смятам, че моят клиент
доказа, че е станал собственик въз основа на реализирано право на строеж,
продал е 1/2 на другата страна и сега иска делба при 1/2, защото не могат да
се разберат и не могат да го ползват. Ще представя писмени бележки.
Адв. Х. реплика: Тълкувателно решение № 1 /2012 година, в него
конкретно е казано: при чл.67 от ЗС се погасява субективното правото да се
построи сградата, а не правото на иска. При давността се погасява нещо друго
по ЗЗД. Това е записано и в отговора на въззивната жалба, погасява се
субективното право, ако се погасява субективното право, това означава, че
позоваването на погасеното субективно право не е обвързано със срок и не е
обвързано също така от това дали е построена сградата в последствие, след
петте години или не е построена. Ако е погасено субективното право след
безрезултатно изтичане на петте години това означава, че суперфициарът
няма как да стане собственик на сграда в чужд имот. Той може най-много да
търси подобрения в чужд имот.
Адв. С. дуплика: Практиката на Върховния съд е, че разрешението за
строеж, което е дадено на бащата, е индивидуален акт и не подлежи на
прехвърляне.Няма как те с учредяването право на строеж да прехвърлят и
разрешението за строеж. Затова именно с моя клиент са обединили проекта и
са вписани като инвеститори и двамата.
Съдът счете делото за изяснено , затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
9
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок – до 17.5.2024г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в
09.57часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10