О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
27.11.2019
г.
Старозагорски
районен съд, Гражданско отделение, пети състав, в
закрито заседание на 27.11.2019 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ваня Тенева
като разгледа
гр.д. № 4457 по описа на РС Стара
Загора за 2019 г. намери следното:
Извършена
е проверка по чл. 140 ал. 1 от ГПК.
Ищецът
е представил писмени доказателства, които са относими и необходими и приемането
им е допустимо.
Следва да бъдат приети по делото
приложените към исковата молба заверени копия на писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил
писмен отговор от ответника.
Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Така
мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА
представените с исковата молба писмени
доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 71922/2018 г. по описа на РС София.
НАСРОЧВА делото за 20.01.2020
г. от 11.45 ч., за която дата да
се призоват страните.
Препис
от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца препис и от депозирания
отговор на ответника ведно с приложенията.
ПРОЕКТО - ДОКЛАД по делото:
Производството
е по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД твърди, че на 20.06.2018 г. е подписано Приложение 1 към Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., сключен
между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и „Агенция за събиране на
вземания“ ООД, по силата на което вземането на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД, произтичащо от договор за стоков кредит №
2773650/16.06.2017 г. било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на
вземания“ ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения. Договора за заем
съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. Приложение
1 от 20.06.2018 към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 20.06.2018 г., било представено само с данните на длъжника С.П.Т.,
тъй като данните на останалите длъжници били защитени съгласно Закона за защита
на личните данни /чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във
вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/ и приложенията към исковата молба не се
представяли само на съда.
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството си на
цесионер по Индивидуалния договор за прехвърляне на вземания от 20.06.2018 г.,
от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответникът било изпратено писмо за
станалата продажба на вземания съдържащо Уведомително писмо от страна на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, ведно с покана за доброволно изпълнение от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с изх.№ УПЦ-П-УКФ/2773650 от 10.07.2018 г.,
чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит
постоянен адрес на длъжника. Писмото се върнало в цялост с отбелязване върху
обратната разписка, че получателят се преместил на друг адрес. Ищцовото
дружество изпратило повторно уведомително писмо за извършената цесия, ведно с
известие за настъпила предсрочна изискуемост на задължението с изх. №
УПЦ-С-УКФ/2773650 от 14.06.2019 г. Видно от обратна разписка към товарителница
№ 68415255 било получено от ответника на 17.06.2019 г.
Към исковата молба ищецът представя
копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с покана
за доброволно изпълнение с изх.№ УПЦ-С-УКФ/2773650 от 14.06.2019 г., което
съдът да връчи на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея, в
случай, че последният оспори действията във връзка с уведомяването му за
станалата продажба на вземания. Позовава се на съдебна практика за връчването
на уведомлението.
Уведомлението по реда на чл. 99, ал.
4 ЗЗД било предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното
плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на
уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е
изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента
на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено
уведомлението за прехвърленото вземане не било от значение за основателността
на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с
исковата молба задължение не е погасено. В тази насока Определение №
987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.дело 867/2011г,, IV г.о. и Решение
№173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК.
В случай, че ответникът не бъде
намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по
реда на чл. 47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи,
че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем
не е погасено, моля да приемете, че получаването на уведомлението за извършена
цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове.
Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с
цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът
може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което
фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от
значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи,
че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока
Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение
№173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК.
В случай, че ответникът не можел да
бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъдело надлежно
връчено по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК и съдът назначил на основание чл. 47, ал.
6 ГПК на ответника особен представител и последният възразял относно
редовността на уведомяването за извършената цесия с връчването на препис от
исковата молба, моля да имате предвид следното: установената фикция в чл. 47,
ал. 1 и ал. 5 ГПК е приложима, когато ответникът не може да бъде намерен на
посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи
съобщението. В този случай законът приема връчването за редовно и с изтичане на
срока за получаване на книжата, съдът приема, че длъжникът е получил изходящото
от цедента чрез пълномощника уведомление за цесиите. С назначаването на особен
представител на ответника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК възниква
представителство по закон, не договорно представително за назначения адвокат и
до назначаването му се стига след като съдът приеме, че връчването на книжата е
станало редовно. Т. е. връчването на исковата молба и книжата към нея
предхождат назначаването на особения представител и последващото получаване на
исковата молба и книжата към нея от особения представител не засягат
редовността на връчването на ответника. В подкрепа на гореизложеното били Решение
№ 2887 от 30.10.2018 г. по гр.д. № 1708/2017 на PC Сандански и Решение № 4480
от 08.11.2018 г. по гр.д. № 5274/2018 на PC Варна.
С оглед гореизложеното съдът приема,
че с факта на редовното връчване на препис от исковата молба и доказателствата
към нея, включващи и договора за цесия и пълномощното и уведомление за
извършената цесия, изходящо от цедента чрез неговия пълномощник, на основание
чл. 47, ал. 5 от ГПК, с изтичането на срока за получаването на книжата,
длъжникът е получил изходящото от цедента, чрез пълномощник, до него
уведомление. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса,
който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен
при решаването на делото на основание чл.235, ал. 3 от ГПК. Проверката за
редовност на връчването по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК се прави с оглед
залепването на уведомление на настоящ и постоянен адрес на ответника -
физическо лице при неоткриването му на адреса и изтичането на срока по ал. 2 и
тя предхожда назначаването на особен представител на ответника, съобразно ал. 6
на чл. 47, поради което и получаването на книжата от особения представител е
ирелевантно към редовността на връчването на исковата молба и доказателствата
към нея. В този смисъл е Решение N9 4480 от 08.11.2018 г. по гр.д. № 5274/2018
г. на Районен съд - Варна.
На 16.06.2017 г. С.П.Т., в
качеството на Кредитополучател сключил договор за стоков кредит № 2773650 с
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, при спазване на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит и на основание Общите условия, при които
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД предоставя стокови кредити. Цитираните
Общи условия били неразделна част от договора за кредит. С факта на подписването
на Договора Кредитополучателят удостоверявал, че му е бил предоставен целият
обем преддоговорна и договорна информация от страна на банката, получил е
екземпляр от Общите й условия, запознат е бил с тях и безусловно ги приемал.
Съгласно разпоредбите на Общите
условия към Договора за стоков кредит, когато „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД отпуска стоков кредит, същият се отпускал за цената на
стоката, закупена от Потребителя в Търговски обект. В този случай сумата по
кредита се превеждала от Кредитодателя директно към съответния търговец, от
който Кредитополучателят закупувал стоката, като кредитът се считал усвоен от
Потребителя на датата на заверяването на сметката на съответния търговец със
сумата на отпуснатия кредит. Така, при условията на Договора за стоков кредит,
Кредиторът бил предоставил на Кредитополучателя кредит в размер на 987,00 лева,
при който отпусната сума била преведена по банковата сметка на търговеца, на
дата 16.06.2017 г.
Съгласно сключения договор страните били
постигнали съгласие, че главницата или общия размер на кредита е 1053,33 лв.,
който представлявал сбор от следните компоненти: чиста стойност на кредита
987,00 лв. и застрахователна премия 66,33 лв., която Кредитополучателят се бил
задължил да заплати на Кредитора на 12 броя равни части, които били включени в
размера на всяка отделна месечна погасителна вноска.
Подписвайки договора за кредит,
Кредитополучателят се бил задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я
върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията,
указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи били посочени в
погасителен план, който се съдържал в договора за кредит. Посоченият в
погасителния план размер на всяка месечна погасителна вноска включвал съответна
част от главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на
предоставяне на кредита и съответна част от застрахователна премия. В
погасителния план били посочени и падежът на изискуемост и погасяване на всяка
една от вноските.
Съгласно клаузите на сключения
договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се
олихвявал с възнаградителна лихва, месечния размер на която била фиксирана за
целия срок на договора и която се начислявала от датата на покупката на стоката
от търговския обект, като страните се били договорили годишен лихвен процент в
размер на 23,00%. Така, подписвайки договора за кредит, страните били
постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ
размер на 135,75 лв. Общата сума, която Кредитополучателят се бил задължил да
върне при сключване на договора за кредит в размер на 1189,08 лв., която
съгласно клаузите на договора за кредит била платима на 12 броя анюитетни
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 99,09 лева, като първата
погасителна вноска била дължима на 14.07.2017 г., а последната била с падеж на
14.06.2018 г., съгласно погасителен план, съдържащ се в Договора за кредит, в
който бил посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска.
Крайният срок за издължаване на
всички задължения по кредита бил 14.06.2018 г. /дата на последна погасителна
вноска, съгласно погасителен план/, предвид което по отношение на вземанията по
договора за кредит не била обявявана предсрочна изискуемост.
Съгласно разпоредбите на приложимите
към Договора за кредит Общи условия, при забава в плащанията на дължимите от
Кредитополучателя суми, същият дължал на Кредитодателя, освен всички просрочени
и неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в размер на годишната
законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху
просрочената дължима главница. На посоченото основание, на длъжника било
начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 117,12 лв.
за периода от 14.11.2017 г. до датата на входиране на задължението в съда.
Кредитополучателят не бил заплатил
изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била погасена до
момента, била в размер на 426,40 лв., с която били погасени, както следва:
възнаградителна лихва: 71,57 лв., главница: 324,79 лв. и лихва за забава 30,04
лв.
Предвид това за „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД възниквал правен интерес да предяви вземането си по съдебен
ред, с оглед на което било входирано Заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу С.П.Т., ЕГН **********
в деловодството на Софийски Районен съд. Съдът уважил претенцията на ищцовото
дружество и по образуваното ч.гр.д. № 71922/2018 г., 161 с-в по описа на
Софийски Районен съд, била издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не бил
намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за
изпълнение била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като същият не се бил
явил в съда да получи книжата по делото, което от своя страна обуславяло
правния интерес на ищеца от подаването на настоящата искова молба.
Искането е да се признае за
установено по отношение на длъжника С.П.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, че
същият дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните сумите:
728,54 лева (седемстотин двадесет и
осем лева и 54 ст. ) - главница за периода от 14.11.2017 г. до 14.06.2018 г.
64,18 лева (шестдесет и четири лева
и 18 ст.) - договорна лихва за периода от 14.11.2017 г. до 14.06.2018 г.
87,08 лева (осемдесет и седем лева и
08 ст.) - лихва /обезщетение/ за забава за периода от 14.11.2017 г. до датата
на подаване на заявлението в съда; както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение до окончателно погасяване на дълга
Претендирани са разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е
подаден отговор от ответника.
При така изложените
твърдения съдът намира, че е сезиран с установителни искове по реда на чл. 422
от ГПК, които следва да се квалифицират по следния начин:
По иска за 728,54 лева главница - по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с
чл. 240 ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК.
В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е била налице
валидна облигационна връзка – договор за потребителски кредит, по която е
предадена заемната сума, предмет на договора, на ответника, както и че цесията
има действие спрямо длъжника
В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или
насрещните си възражения за недължимост на сумата.
По иска за 87,08 лева –по чл. 86 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже настъпила забава и датата на забава,
както и размерът на мораторната лихва.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането.
По иска за 64,18 лева – по чл. 240 ал. 2 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че е уговорена договорна
лихва в потребителския кредит и нейният размер.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането
или насрещните си възражения за недължимост на сумата.
НАПЪТВА страните към спогодба, като
указва, че съгласно чл. 78 ал. 9 от ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: