Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 27.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на седемнадесети септември
през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Росен
Димитров
при секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия Димитров
гражданско дело № 7395 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството
е по иск с правно основание
чл. 558, ал. 7 КЗ във вр. чл.
557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от
КЗ, предявен от Г. Ф., *** против Н.Д.Т., ЕГН ********** – за
заплащане на сумата от 286 705,60 лева – представляваща изплатеното от Г. Ф. по щета № 210219/10 г. обезщетение за неимуществени вреди на А.М.К., ЕГН **********, В.М.О., ЕГН ********** и П.М.Р.,
ЕГН **********, в качеството им
на наследници на М.А.Р., ЕГН **********, пострадала
като пешеходец при ПТП на 03.11.2009 г., в гр. София, за
което ПТП съгласно влязло в сила споразумение по НОХД № 2272/2010 г. по описа на СГС, виновен
за настъпването му е признат водачът
на л.а. „Опел Корса“, с рег. № ******– Н.Д.Т., който е управлявал увреждащия автомобил без действаща
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на
ПТП и след деянието е напуснал местопроизшествието, вследствие на което
ПТП е причинена смъртта на пешеходеца М.А.Р., ведно със законна
лихва върху тази сума до
окончателното й изплащане и
разноските по делото.
Ищецът Г. Ф. *** поддържа,
че е изплатил въз основа на влезли в сила съдебни актове на ищците-наследници
на М.А.Р. обезщетения за неимуществени вреди в размер на по
70 000 лв. или общо 210 000 лв.,а също обща лихва върху тази сума от
50748.60 лв. и такси и разноски по изпълнителното дело в размер на 17557 лв.
или общо 278 305.60 лв. и отделно 8400 лв. държавна такса по сметка на
СГС.
тъй като непосредствения
причинител на щетата Н.Д.Т. - ответник по делото, е управлявал автомобил без за същия
да е имало валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите , то ищецът е в
правото си да предяви регресен иск и за търси от него
възстановяване на платеното обезщетение ведно с лихва от датата на исковата
молба до изплащането на горната сума,както и направените в настоящето
производство разноски.
ответникът Н.Д.Т.
чрез особен представител адв. М.Х. е депозирал писмен отговор на исковата молба,
в който се излага становище, че предявеният иск е допустим, но се оспорва
изцяло по основание и размер. Излага становище за нередовност
на исковата молба поради неконкретизиране
размерът на петитума на исковата молба
досежно размерът на
претендираната главница и лихва
и за кой период се претендира.
Оспорва се съдържанието на представената справка по щета № 21-0219/29.10.2010г., а
също така и изпращането и връчването на Регресна покана
– изх. № ГФ – РП – 408/07.04.2015 г. относно Щета № №
21-0219/29.10.2010 г., като се
твърди, че такава не е изпращана
и не е връчвана на ответника Н.Д.Т..
Доказателствата по делото са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Установено е по делото и няма спор между страните,че въз основа на влязло в
сила на 27.02.2013 год. по гр.д. №
3396/2011г. по описа на СГС Г. Ф. е бил осъден да заплати на А.М.К., , В.М.О. и П.М.Р., в качеството
им на наследници
на М.А.Р., пострадала като пешеходец при ПТП на 03.11.2009 г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 70 000 лв.
По делото е установено,че по изп.д. № 20137820400093
по описа на ЧСИ Д.А.с per. № 782 Гаранционният Ф. е изплатил в полза на горните лица
главницата за неимуществените вреди общо от 210 000 лв., лихва 50
748.60 лв., такси в размер на 72 лв., адв. възнаграждание в размер на 7 200 лв. с ДДС и пропорционална такса за ЧСИ в размер на 10 285 лв. В подкрепа на
горното са представени покана за доброволно изпълнение изх. № 00286/07.05.2013
год.,изпълнителен лист от 29.03.2013 год. на САС,справка за извършени от ищеца
плащания по сметка на ЧСИ и справка за
изплатени суми по щета №
21-0219/29.10.2010г.
От представено на л.26 платежно нареждане е видно,че ищецът е заплатил на
02.12.2013 год. по сметка на СГС - гр.д. №
3396/2011г. държавна такса в размер на 8400 лв.
За сумата от 286 705.60 лв. заплатена от
Гаранционния Ф., ищецът е изпратил на ответника регресна
покана с едномесечен срок за доброволно изпълнение/плащане/ на задължението.Обратната
разписка е върната с отбелязване,че известието не е потърсено в срок.
Установено е,че водачът на автомобила “Опел”, модел Вектра
Е.С.Г.не е имал към момента на инцидента свидетелство за
правоуправление-удостоверение на л.22 от делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл.
558, ал. 7 КЗ във вр. чл. 557, ал.
1, т. 2, б. „а“ от КЗ след изплащане на обезщетението
Ф.ът встъпва в правата на увреденото
лице до размера
на платеното и лихви, както и разходите за определянето
и изплащането му. Когато увреденото лице разполага с изпълнителен лист срещу виновния водач, Ф.ът може
да се ползва
от правата по него въз
основа на документите и извлеченията от сметките, с които се установяват
платените от него суми
От представените по делото доказателства е установено,че Гаранционния Ф. е осъден и заплатил обезщетение за неимуществени вреди на А.М.К., ЕГН **********, В.М.О.,
ЕГН ********** и П.М.Р., ЕГН **********, в качеството
им на наследници
на М.А.Р., ЕГН **********, пострадала
като пешеходец при ПТП на 03.11.2009 г., в гр. София. Плащането в общ размер на главницата 210 000 лв., лихва върху
тази сума начислена в изпълнително производство от 50748.60 лв. , такси и
разноски по изпълнителното дело в размер на 17557 лв. и 8400 лв. държавна такса
по сметка на СГС. Общо ГФ е заплатил главници,лихви и разноски в размер на 286 705,60
лева.
Съдът не възприема възраженията на ответника,че липсата на касационно
обжалване на решението на САС по някакъв начин сочи,че ГФ се е съгласил,че
плащанията следва да останат за негова сметка,а не да търси регрес.Следва да се
подчертае,че относно фактическата обстановка във връзка с деликта ответника е
обвързан от мотивите на съдебните решения,тъй като е участвал като помагач на
ГФ в съдебното производство.
Ето защо съдът намира,че предявения иск с правно основание е доказан, както
по основание , така и по размер , поради това следва да бъдe уважен изцяло.
Факт е,че регресната покана на ищеца не е била
получена надлежно от ответника, поради което лихва върху исковата претенция
следва да се дължи от датата не исковата молба,до окончателното й изплащане.
При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят направените по
делото разноски за държавна такса в размер на 11468 лв., възнаграждение на особения
представител от 2500 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Н.Д.Т., ЕГН **********
с особен представител адв. М.Х.
да заплати на Г. Ф. *** на основание чл. 558, ал. 7 КЗ във вр. чл.
557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от
КЗ сумата от от
286 705,60 лева – представляваща
изплатеното от Г. Ф. по щета № 210219/10 г. обезщетение за неимуществени вреди на А.М.К., В.М.О. и П.М.Р., в качеството
им на наследници
на М.А.Р., ЕГН ********** ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
исковата молба – 04.08.2018 год. до окончателното й изплащане,както и разноски
за държавна такса в размер на 11468 лв., възнаграждение на особения
представител от 2500 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му
пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: