О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр.Пазарджик, 21.05.2019 година
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д. Чардаков
Като разгледа гр.д. №627
по описа на съда за 2019 год. и за да се произнесе прие следното:
Извършена е проверка по
въпросите, посочени в чл.140, ал.1 ГПК.
С исковата
молби ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо, с изключение на оспорените от ответниците декларации
по чл.56, ал.3 ЗТСУ от 11.02.1977г. и 27.11.1996г. По допускането на тези
документи съдът ще се произнесе в първото съдебно заседание с оглед становището
на ищеца по чл.193, ал.2 ГПК.
Поискал е допускане на СТЕ за
изясняването на въпроси, които са от значение за делото и изискват специални
знания.
Поискал е разпит на двама
свидетели при режим на довеждане за установяване на част от спорните
правопораждащи факти на заявеното право с исковата молба.
Ответникът Д.М.
също е представил писмени доказателства във връзка със спорните факти.
Ответникът Р.Б.
е поискала разпит на двама свидетели за провеждане на обратно доказване.
Следва да бъде насрочено заседание за
разглеждане на делото.
Затова и на основание чл.140 ГПК,
съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА предоставените
с исковата молба писмени доказателства, с изключение на декларациите по чл.56,
ал.3 ЗТСУ от 11.02.1977г. и 27.11.1996г.
ЗАДЪЛЖАВА
ищеца на основание чл.183 ГПК да представи оспорените декларации в оригинал или
официално заверен препис.
ПРИЕМА писмените
доказателства, предоставените с писмения отговор на ответника Д.М..
ДОПУСКА до
разпит двама свидетели при режим на довеждане от ищеца и двама свидетели при
режим на довеждане от ответника Р.Б..
ДОПУСКА съдебно-техническа
експертиза от вещото лице по кадастър и регулация, което да се запознае с
данните по дело и да извърши необходимите проверки на място в Община Пазарджик
и АГКК – гр.Пазарджик, след което да отговори на въпросите, формулирани от
ищеца в доказателствената част на исковата молба.
Определя за вещо лице Лиляна Г.
Морунова и депозит за изготвяне на заключението в размер на 120,00 лв., вносим
от ищеца по сметка на РС - Пазарджик в едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
Насрочва делото за разглеждане в
открито съдебно заседание за 27.06.2019 година, 11.00 часа, за когато да се
призоват страните, а вещото лице – след внасянето на депозита.
На страните да се изпрати препис
от настоящото определение, а на ищеца - и препис от писмените отговори на
исковата молба.
На
основание чл.140, ал.3 от ГПК съставя ПРОЕКТ
НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, КАКТО СЛЕДВА:
Предявен е установителен
иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване право на собственост въз основа на
придобивна давност върху 1/3 ид.ч. от дворно място, представляващо поземлен
имот с идентификатор 55155.501.849 по КККР на гр.Пазарджик, ул. „Братя
Консулови“ №4, при съседни поземлени имоти: 55155.501.850, 55155.501.851,
55155.501.848, 55155.501.847 и 55155.501.9559.
Ищецът Г.М.М. твърди, че
въз основа на отстъпено право на строеж с н.а. №191 от 23.08.1967г., том ІІІ,
н.д. №1135/1967г. праводателят му и негов баща Минчо Г.М. построил в
горепосочения имот масивна жилищна сграда с един избен и два жилищни етажа на
площ около 95 кв.м. и станал собственик върху първия жилищен етаж от сградата,
а вторият жилищен етаж останал за собственика на терена. Договорът за
суперфиция предвиждал построяването и на трети жилищен етаж от трето лице, но
това право на строеж останало нереализирано. Поддържа правото на строеж в полза
на баща му да е било учредено от наследодателя на ответниците Г. Димитров М. в
изпълнение на предварителен договор, сключен между него и баща му на
23.08.1967г. Със същия договор учредителят се задължил след построяването на
сградата да прехвърли на строителя и 1/3 идеална част от дворното място, в
което е построена жилищната сграда. Такава прехвърлителна сделка не се
състояла, но в края на 1967г. наследодателят на ответниците оградил с плътна
ограда една площ около 45кв.м. в югозападната част на дворното място и я
предоставил за самостоятелно ползване от бащата на ищеца. Тази площ заедно с
1/3 част от земята под жилищната сграда представлявали около 1/3 част от площта
на цялото дворно място.
Ищецът поддържа, че до
своята смърт баща му Минчо М. е владял и ползвал оградената част от поземления
имот като да би била негова, без никакво противопоставяне от наследодателя на
ответниците. Със съгласието на последния той построил в тази част масивен
гараж, нанесен в действащата КК на гр.Пазарджик с идентификатор
55155.501.849.4.
С договор за дарение
съгласно н.а. №184 от 17.02.1992г., том І, н.д. №386/92г. родителите на ищеца
му прехвърлили правото на собственост върху първия жилищен етаж, ведно с
припадащите се идеални части от общите части на жилищната сградата. От края на
месец декември, 2008г. до подаването на исковата молба в съда /05.02.2019г./ владението
върху реално обособената част от дворното място било упражнявано единствено от
ищеца, при това явно, непрекъснато и несмущавано от ответниците.
Въз основа на тези
фактически твърдения ищецът претендира право на собственост въз основа на
изтекла в негова полза придобивна 10-годишна давност по чл.79, ал.1 ЗС върху
1/3 ид. част от дворното място. Иска
правото му да бъде признато по отношение на ответниците, които се легитимират
за собственици на целия поземлен имот. Сочи доказателства и претендира съдебни
разноски.
Ответниците Р.Г.Б. и Д.Г.М.
оспорват иска при твърдение, че ищецът и неговият праводател са били държатели
на реално обособената част от имота и не са демонстрирали промяна в
намерението, с което упражняват фактическата власт. Оспорват наличието на
изходящо от техните наследодатели съгласие за построяването на гараж в
предоставената за ползване част от имота на бащата на ищеца. Оспорват
истинността на представените от ищеца декларации по чл.56, ал.2 ЗТСУ. Молят
иска да бъде отхвърлен с присъждане на съдебни разноски.
За основателността на иска
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че е
упражнявал непрекъснато давностно владение върху процесната реална част от
поземлен имот, вкл. обстоятелствата, при които е установена фактическата власт
и конкретните действия посредством които е упражнявана, както и че давностният
срок е изтекъл при действието на закон, който допуска придобиването по давност
на идеална част от поземлен имот чрез владение на реално определена част от
него.
В тежест на ответниците е да
докажат наличието на смущаващи владението действия или такива, който са довели
до неговото прекъсване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: