Решение по дело №2261/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, 11.06.2018 г.

 

    СГС, VI-4 състав, в открито заседание на четвърти май две хиляди и осемнадесета година  в състав:                                                   

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

   

    При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното т.дело N 2261 по описа за 2017  год., за да се произнесе взе предвид следното:

    СГС е сезиран с искова молба от „О.б.б.“ АД, с която е предявен по реда на чл.510 ГПК, вр. с чл.134 ЗЗД срещу Агенция „П.И.“ иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че има качеството на взискател на „Е.-С.“ ООД по изп.дело N 1883/2012 г. на ЧСИ Г.Ц., по което вземането му възлиза на 188 086,81 лв. Сочи се, че длъжникът Е.-С.“ ООД е участник в консорциум „Е.С.Г.И.“ заедно с „Г.И.Г.“ АД и „Г.И.“ ООД, а по силата на споразумение от 11.07.2013 г. участието на „Г.И.Г.“ АД е прекратено. На 30.08.2013 г. между обединението и ответника е сключено споразумение, с което ответникът е възложил на обединението извършването на СМР по договор „Транзитни пътища“ Лот N 22A на стойност 15 746391,02 ЕВРО. Поддържа се от ищеца, че към 31.12.2016 г. ответникът е следвало да възстанови на участниците в обединението сумата от 800 000 ЕВРО – гаранция за добро изпълнение, поради което длъжникът на ищеца „Ем- С.“ ООД има право на вземане от 400 000 ЕВРО. Съдебният изпълнител е наложил запор върху вземането срещу ответника, но ответникът е оспорил наличието на негово задължение. На 09.05.2017 г. съдебният изпълнител на основание чл.510 ГПК е предоставил на ищеца в качеството на взискател за събиране запорираното вземане. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати на неговия длъжник „Ем –С.“ ООД сумата от 188 086,81 лв., частично от 400 000 ЕВРО – подлежаща на връщане гаранция за добро изпълнение по споразумение от 30.08.2013 г.

     Ответникът е представил писмен отговор, с който оспорва иска с възражението, че исковата молба е нередовна, защото не е ясно дали се претендира 400 000 лв., или 188 086,81 лв. По същество искът се оспорва с възражението, че длъжникът по изпълнението „Е.-С.“ ООД няма вземане по договор „Транзитни пътища“ Лот N 22A, защото не е изпълнил строителни работи и е присъствал формално като участник в обединението. Освен това на 19.09.2014 г. работата на обекта е спряна поради липса на ангажираност на  „Ем –С.“ ООД, поради което на „Ф.“ ЕАД като подизпълнител е било възложено завършване на строителните работи, а след това като подизпълнители са привлечени „Ю.05“ ООД и „Г.И.“ ЕООД. Поддържа се от ответника, че    „Ем –С.“ ООД не е извършил никакви дейности по изпълнение на възложената работа, защото всички дейности, включително и обезпечаване на банкови гаранции са осигурени от съдружника „Г.И.“ ООД. По договора е задържана от ответника сумата от 787 319,55 ЕВРО, половината от която се освобождава при издаден акт за установяване годността за приемане на строежа – акт обр.15 по Наредба N 3/31.07.03 г., а останалата половина се освобождава  след изтичане на сроковете за съобщаване на дефекти. На 22.12.2016 г. ответникът е получил писмо от обединението за плащане по делегация на задържаната сума от 1 847 835,84 лв., както и на суми за изпълнени строителни работи. Нареденото плащане по делегация е било прието от общото събрание на съдружниците в обединението, а с извършеното плащане ответникът погасява задълженията си по договора към изпълнителя.

      Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявения иск с довода, че искът е предявен за сумата от 188 086,81 лв., частично от 400 000 лв., поради което не е налице нередовност на исковата молба. Сочи се, че неотносимо за спорното вземане е обстоятелството кой точно от съдружниците е извършил възложените от ответника строителни работи, защото това е въпрос на техните вътрешни отношения, а ответникът в качеството на възложител дължи плащане на обединението, а не на участникът в него, който реално е извършил строителни работи. След като договорът за обединение не е променен ответникът няма основание да извършва плащания по начин, различен от договорения. Освен това с иска не се претендира възнаграждение за извършени строителни работи, а се претендира задържана като гаранция сума за добро изпълнение, която е собственост на участниците в обединението. Извършеното от ответника плащане в полза на трети лица е в нарушение на договора. Поддържа се, че на 29.03.2016 г. е запорирано вземането на „Ем-С.“ ООД, поради което извършеното от ответника плащане въз основа на писмо от 22.12.2016 г. е недействително спрямо ищеца, който е обезпечен кредитор. Навежда се довод, че съдружникът „Г.И.“ ООД еднолично е приел решение за плащане в полза на „Ф.“ ЕАД и „Г.И.“ ЕООД, а участникът в обединението „Е.-С.“ ООД не е присъствал на общото събрание на съдружниците, за което не е бил редовно поканен, поради което „Г.И.“ ООД не е разполагал с необходимото мнозинство за приемане на решението.

     Ответникът е подал допълнителен писмен отговор, с който поддържа възражението за нередовност на исковата молба, както и възраженията по същество на спора с довода, че няма задължения към „Ем –С.“ ООД. Пояснява се, че процесният договор е сключен и изпълняван по правилата на ФИДИК, червена книга, издание от 2006 г., според които по всяка фактура за изпълнени строителни работи се задържа от възложителя по 10 % гаранция за добро изпълнение, която сума впоследствие се освобождава, а  „Ем –С.“ ООД не е издавал фактури, поради което няма право да иска връщане на задържаната гаранция. Строителните работи по процесния договор са изпълнени от другия съдружник в обединението, от който са удържани суми, поради което на него се дължи от ответника връщане на гаранцията. По сключените с подизпълнители договори се е дължало директно на тях плащане. Налице е валидно плащане, извършено въз основа на полученото писмо от обединението по прието от общото събрание решение. Не са нарушени правата на обезпечения кредитор, защото неговият длъжник няма вземане срещу ответника.

    Конституираният на основание чл.134 ал.2 ЗЗД като съищец  „Е.-С.“ ООД изразява становище в подкрепа на предявения от взискателя иск.

   Конституираните на основание чл.219 ГПК на страната на ответника трети лица  „Ф.“ ЕАД и „Г.И.“ ООД изразяват становище за недопустимост и неоснователност на предявения от взискателя иск.

 

    Представено е споразумение за създаване на обединение от 21.09.2012 г., от което се установява, че „Г.И.Г.“ АД, „Г.И.“ ООД и „Е.-С.“ ООД са постигнали съгласие за създаване на дружество по ЗЗД с наименование  „Е.С.Г.И.“, което следва да участва в процедури по ЗОП и да изпълнява възложени по този ред поръчки.

    Представен е анекс от 29.03.2013 г., от който се установява, че съдружниците в обединението са се съгласили никой от тях да няма самостоятелно вземане спрямо възложителя, а до прекратяване на дружеството всички приходи са неделима собственост на съдружниците.

    С доп.споразумение от 11.07.2013 г. участието на съдружника „Г.И.Г.“ АД е прекратено.

     Представено е договорно споразумение от 30.08.2013 г., от което се установява, че между Агенция „П.И.“ и обединение „Ем с. Г.И.“ е възникнало облигационно правоотношение по договор за изработка, по който обединението се е задължило по възложение на Агенцията да извърши неизпълнените дейности по договор „Транзитни пътища V-Лот N 22A”, срещу възнаграждение от 1 574 639,10 ЕВРО. Уговорено е в клаузата на чл.8, че всички плащания следва да се извършат от възложителя директно на дружеството.

   С доп.споразумение от 26.11.2013 г. съдружниците са постигнали съгласие дружеството да се представлява заедно от М.Г.и от И.И..

   Представено е пълномощно от 24.02.2014 г., с което М.Г.и И.И. в качеството на представляващи обединението са упълномощили Н.С.да представлява обединението пред Агенцията.

    Представена е фактура N 588/12.06.2014 г., в която се сочи, че „Е.-С.“ ООД има срещу обединението вземане в размер на 650 337,24 лв. – за извършени СМР на обект Лот 22А.

    Представена е фактура N 591/18.08.2014 г., в която се сочи, че „Е.-С.“ ООД има срещу обединението вземане в размер на 100 354,39 лв.

    С писмо от 05.09.2014 г. И.И. е уведомил Агенцията, че оттегля пълномощията на Н.С..

    Представен е договор от 06.11.2014 г., с който „Г.И.“ ООД в качеството на съдружник в обединението е възложил на „Ф.“ ЕАД оставащите работи по договор „Транзитни пътища V-Лот N 22A”.

    Представен е договор от 04.12.2014 г., с който „Г.И.“ ООД в качеството на съдружник в обединението е възложил на „Г.И.“ ЕООД оставащите работи по договор „Транзитни пътища V-Лот N 22A”.

    Представени са ревизионни актове от 13.01.2016 г. и от 11.12.2015 г., които няма доказателствена стойност за релевантни по делото факти.

     Представено е запорно съобщение изх.N 6869/28.03.2016 г. на ЧСИ Г.Ц. по изп.дело N **********1883, с което е наложен запор върху вземане срещу Агенция „П.И.“ произтичащо от договорно споразумение от 30.08.2013 г., сключено между Агенция „П.И.“ и обединение „Е.С.Г.И.“, в което длъжникът по изпълнението „Е.-С.“ ООД има право на ½, с оглед удовлетворението на задължения на взискателите Държавата и „ОББ“ АД, което е в общ размер на 390 631,75 лв. към 28.03.2016 г.

    Представена е нот.покана, с която „Г.И.“ ЕООД е отправил до „Е.-С.“ ООД искане за свикване на събрание на съдружниците в обединението за 29.11.2016 г.

     Представен е констативен протокол от 29.11.2016 г. на нотариус Димова-Савова, в който се сочи, че представител на „Е.-С.“ ООД *** N 48, БС Г.холдинг, ет.5.

    Представен е Протокол от 29.11.2016 г. на съдружниците в обединението, с който е прието решение да се извърши делегация за плащане на дължимите от Агенцията суми в полза на „Ф.“ ЕАД.

     Представено е писмо вх.N 53-00-10633/22.12.2016 г., с което обединението, представлявано от М.Г.– управител на „Г.И.“ ЕООД и И.И. – управител на „Ем –с.“ ООД, е поискало от Агенцията сумата от 11 125 305,57 лв. – дължима по договорно споразумение от 30.08.2013 г. да се преведе по банковата сметка на „Ф.“ ЕАД, открита в „А.Б.Б.“ АД.

    Представено е платежно нареждане от 29.12.2016 г., в което се сочи, че Агенцията е наредила да се преведе сумата от 5 380 390,70 лв. по банковата сметка на „Ф.“ ЕАД в „А.Б.Б.“ АД

     Представен е договор за цесия от 20.10.2016 г., от който се установява, че „Е.-С.“ ООД е прехвърлил на „Б.Л.“ вземане срещу „Г.И.“ ООД в размер на 1 990 682,60 лв., което има от участието в обединението.

     С писмо от 06.03.2017 г. Агенция „П.И.“ е оспорила да има задължения към длъжника по изпълнението „Е.-С.“ ООД.

     Представено е постановление от 09.05.2017 г. на ЧСИ Г.Ц. по изп.дело N **********1883, с което е овластил „ОББ“ АД да събере вземането, запорирано със запорно съобщение изх.N 6869/28.03.2016 г. в размер на 400 000 ЕВРО.

     Установява се от заключението на СТЕ, че е невъзможно да се установи дали посоченото ел.писмо е получено от адресатите.

     Представено е удостоверение  от 24.01.2018 г. на ЧСИ Г.Ц., в което се сочи, че вземането на взискателя „ОББ“ АД срещу длъжника по изпълнението възлиза на 92 499,73 лв.

 

     При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

     Предмет на спора пред първоинстанционния съд е предявен по реда на чл.510 ГПК, вр. с чл.134 ал.2 ЗЗД и чл.26 ал.2 ГПК иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД.

 

     По допустимостта на иска. С определението за доклад по чл.374 ГПК от 13.11.2017 г., определенията от 15.01.2018 г. и от 14.03.2018 г. съдът е приел, че искът е процесуално допустим.  Правните изводи на съда в посочените  по-горе определения не е необходимо да повтарят.

    За пълнота на изложението следва да се спомене, че в запорното съобщение от 28.03.2016 г. изрично се сочи, че взискатели по изпълнението са Държавата  и „О.Б.Б.“ АД, а задължението на длъжника по изпълнението е било към 28.03.2016 г. в общ размер от 390 631,75 лв. Нормата на чл.510, изр.2-ро ГПК предвижда, че „когато взискателите по изпълнителното дело са няколко, вземането се предоставя за събиране на взискателя, по молба на който е образувано делото, а ако той не желае - на друг взискател, който направи искане за това“. След като при няколко взискатели, както е в случая, съдебният изпълнител може да възложи само на един от тях да събере цялото вземане на длъжника към третото лице, за допустимостта на иска по чл.510 ГПК няма значение конкретният размер на вземането на овластения от съдебния изпълнител взискател. Ако имаше изискване за съразмерност между размер на възложеното вземане и размера на вземането на овластения взискател, не би било допустимо при няколко взискатели само един от тях да води иска за цялото вземане на длъжника срещу третото задължено лице.

     Въпросът за размера на вземането /изпълняемото право/ на овластения взискател е ирелевантен за допустимостта на предявения от него след овластяване по чл.510 ГПК сурогационен иск. Този въпрос е релевантен в отношенията взискател-длъжник, както и в отношенията с другите взискатели при евентуално извършване на разпределение по чл.460 ГПК от съдебния изпълнител. Предявеният за сумата от 188 086,81 лв. косвен иск е в пределите, посочени в постановлението на съдебния изпълнител, но и не надвишава размера на запорираното вземане на длъжника по изпълнението, доколкото наложеният запор обслужва вземанията и на двамата взискатели, а не само на ищеца.

 

    По основателността на иска. Повдигнатите в исковата молба фактически твърдения сочат, че искът има за предмет задържани от ответника суми като „гаранция“ за добро изпълнение на възложените строителни работи по договорно споразумение от 30.08.2013 г., сключено между ответната Агенция в качеството на възложител и неперсофиницираното обединение „Е.С.Г.И.“, имащо качеството на консорциум по чл.275 ТЗ.  В този смисъл са и поясненията в допълнителната искова молба, в която изрично се поддържа, че претендираното от процесуалния субституент вземане е за задържани по договора за изработка суми като гаранция.

     Предмет на възложената на консорциума „Е.С.Г.И.“  поръчка са строителни работи, а уговореното възнаграждение е в размер на 15 746 391,92 ЕВРО. С определението за доклад по чл.374 ГПК е прието на основание чл.146 ал.1, т.3 и т.4 ГПК за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че по процесното договорно споразумение задържаната от ответника като „гаранция“ сума е възлизала на 787 319,55 ЕВРО. Този размер на гаранцията за точно изпълнение напълно съответства на правилото на чл.59 ал.3 ЗОП /отм./, според което  възложителят определя условията и размера на гаранцията за изпълнение на договора като процент от стойността на обществената поръчка, но не повече от 5 на сто от стойността на поръчката / сумата от  787 319,55 ЕВРО е 5 % от цената на договора/.

 

    Нормата на чл.63 ал.1 ЗОП /отм./ предвижда, че условията и сроковете за задържане или освобождаване на гаранцията за изпълнение се уреждат в договора за възлагане на обществена поръчка. С оглед направените от страните фактически твърдения и възражения, респ. липса на оспорвания, съдът приема, че възложената по процесния договор работа е изпълнена и приета от ответната Агенция в качеството на възложител.

     Не се спори между страните, че с изготвянето на сертификат за приемане възниква и задължението ответникът да върне задържаните като „гаранция“ суми, което е в съответствие с клаузата на т.14.9 от Общите Условия. В случая е изготвен от възложителя окончателен сертификат за изпълнение /лист 311/, както и сертификат за окончателно плащане /лист 110 и 111/, от което следва че задължението за връщане на гаранцията е станало изискуемо. При наличие на качествено изпълнени работи по възложената поръчка, които са приети от възложителя, следва да се приеме, че е настъпило основанието за връщане на задържаните като гаранции суми. В този смисъл съдът приема, че изпълнението на възложената поръчка води до възникване на договорно задължение за ответната Агенция да  върне задържаните като „гаранция“ суми.

     По същество задържаната като гаранция сума е част от възнаграждението, което не е било платено в пълния размер, но предпоставките за нейното плащане/връщане от възложителя са разграничени от плащането на възнаграждението за изпълнени строителни работи. Задържаните от възнаграждението суми като „гаранция“ имат за цел да послужат за обезщетяване на възложителя за претърпени от него вреди от лошо/неточно изпълнение, но плащането им от възложителя е обусловено от други предпоставки -  изтичане на срокове за уведомяване за „дефекти“ и признание за качествено изпълнението, което възложителят е направил в сертификата от 08.12.2016 г. / лист 311/.

    При тези факти съдът намира, че договорното задължение на ответника да върне задържаните като гаранция суми е станало изискуемо от 09.12.2016 г.

 

    Процесният договор за изработка е сключен от ответната Агенция в качеството на възложител и консорциумът, представляващ неперсофиницирано дружество, в качеството на изпълнител. Възникналото за възложителя задължение за изплащане на възнаграждение за изпълнени строителни работи по договора е спрямо консорциума, но не и спрямо конкретен участник /съдружник/ в него. На това парично задължение на възложителя кореспондира и синалагматичното задължение  за изпълнение на възложената работа, което е поето отново от консорциума, а не от конкретен съдружник в дружеството, което задължение с оглед нормата на чл.261 ал.3 ЗЗД е солидарно и неделимо за двамата съдружници.

     Изрично в клаузите на чл.8 и на чл.7 от договорното споразумение е предвидено, че дължимите от възложителя плащания следва да бъдат извършени директно на обединение „Е.С.Г.И.“, но не и на конкретен съдружник. Следователно изпълнението на паричното задължение на възложителя се погасява чрез едно плащане, а не чрез отделни плащания на всеки от съдружниците в консорциума. Този уговорен начин на изпълнение на паричното задължение на възложителя по несъмнен и категоричен начин сочи, че е налице „активна солидарност на кредиторите“. В този случай всеки от участниците в консорциума има качеството на кредитор и имат право да иска от ответника възложител цялата дължима по договора сума, включително и задържаната като гаранция /решение № 131 от 21.03.2014 г. по т.д. № 1121/2011 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/.

     Следва да се спомене, че и уговорките между съдружниците в консорциума разкриват волята им никой от тях да няма право на отделно вземане срещу възложителя, защото в клаузата на чл.4.5 от споразумението от 21.09.2012 г. е уговорено, че обединението ще заплаща  на съдружника изпълнените от него работи, но след получаване от обединението на плащане от възложителя. В този смисъл е и уговорката в клаузата на чл.5 от анекс N 1 от 29.03.2013 г., според която отделният съдружник няма самостоятелно вземане срещу възложителя. Това означава, че ответникът няма отделни задължения към всеки от съдружниците, а едно единствено задължение, което се погасява чрез изпълнение на който и да е от тях.

    В договора не е използван изразът „активна солидарност на кредиторите“, който е правно понятие, използвано в правната доктрина и практиката на съдилищата, макар и да не е изрично дефиниран в закона. Следователно обстоятелството, че в договора не се съдържа словесното изписване на понятието „активна солидарност“, не означава, че такава не произтича от договора. На основание чл.20 ЗЗД съдът приема, че действителната воля на страните по договора е паричното задължение на възложителя да се изпълнява чрез едно плащане на който и да е от съдружниците, а не чрез отделни плащания на всеки съдружник, както и че възложителят при изпълнение на своето договорно задължение не е длъжен да проверява кой от съдружниците какъв дял има, респ. каква конкретно част от възложената работа е сторил и на каква стойност. В договора липсва каквото и да е разграничение на паричното задължение на възложителя към който и да е от съдружниците, поради което съдът намира, че изпълнението на паричното задължение към един от съдружниците води до погасяване на договорното задължение на възложителя и към другия съдружник.

     Важно е да се отбележи, че в договорното споразумение е посочено, че представители на обединението са две физически лица /Л. Г.и И.И./, а в чл.4.1 от споразумението за създаване на обединение е предвидено, че същите лица представляват обединението. В този случай на никой от отделните съдружници в консорциума не е предоставена представителна власт в отношенията с възложителя, което е в подкрепа на извода за наличие на активна солидарност.

 

     По делото е представен Протокол от 29.11.2016 г. на съдружниците в консорциума, в който се сочи, че е прието решение да се извърши делегация за плащане на дължимите от възложителя суми в полза на „Ф.“ ЕАД. Извън предмета на настоящето производство е дали приетото решение на съдружниците в консорциума е незаконосъобразно и дали съдружникът „Е.-С.“ ООД е бил редовно поканен и е могъл да упражни право на глас – чл.360 ал.1 ЗЗД. Тези въпроси са релевантни във вътрешните отношения между съдружниците при разпределение на печалбите от общата стопанска дейност, респ. за отговорността за вреди.

     След приемане на решението по Протокол от 29.11.2016 г. с писмо вх.N 53-00-10633/22.12.2016 г., изходящо от консорциума и сочещо за издатели „Г.И.“ ЕООД и „Е.-С.“ ООД, е поискано от Агенцията дължимите суми по договорно споразумение от 30.08.2013 г. да се преведат по банковата сметка на „Ф.“ ЕАД, открита в „А.Б.Б.“ АД. В писмото се сочи, че изхожда от двете търговски дружества, които са съдружници в консорциума и които в процесния договор са посочени като участници в обединението, и доколкото към писмото е приложен протокола от 29.11.2016 г., който от външна страна обективира решение на съдружниците за извършване на делегация, съдът приема, че за ответника са създадени недвусмислени обстоятелства, които овластяват посоченото трето лице да получи плащането.

     Нормата на чл.75 ал.2, изр.1-во ЗЗД предвижда, че длъжникът се освобождава, ако добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението. Именно защото в писмото /делегация/ от 22.12.2016 г. се сочи, че изхожда и от двамата съдружници в консорциума и към него е приложено решението по протокола от 29.11.2016 г., съдът приема, че ответната Агенция е била добросъвестна и с извършеното на 29.12.2016 г. плащане по банковата сметка на „Ф.“ ЕАД е погасила окончателно своите парични задължения по договорното споразумение, включително и за връщане на задържаната гаранция. Получилото плащане лице  -„Ф.“ ЕАД се явява въз основа на недвусмислени обстоятелства овластено да получи изпълнение. Няма никакви данни, дори не се твърди, ответникът платец да е знаел за факти и обстоятелства, които да сочат, че съдружникът „Е.-С.“ ООД се противопоставял на плащането в полза на посоченото в писмото от 22.12.2016 г. трето лице, респ. че е опорочено решението на съдружниците по протокола от 29.11.2016 г.

   

      Дори и да се приеме, че съдружникът „Е.-С.“ ООД  не е обвързан от решението по протокол от 29.11.2016 г. и от процесната делегация, в този случай би следвало да се приеме, че делегацията е валидна само по отношение на другия съдружник, защото писмото от 22.12.2016 г. обективира валидно изразено изявление на съдружника „Г.И.“ ЕООД, с което се иска от възложителя длъжник плащане и се сочи лице, на което да се плати. Както се спомена по-горе, с оглед спецификите на процесния договор, е налице активна солидарност на кредиторите, при която изпълнението на паричното задължение на възложителя спрямо един от съдружниците води до погасяване на дълга и спрямо другия.  В този случай плащането от ответника в полза на посоченото от другия съдружник лице, следва да се счете за редовно в отношенията между ответника и другия съдружник. След като ответникът е изпълнил паричния си дълг по договорното споразумение спрямо единия от активните кредитори – съдружника „Г.И.“ ЕООД, следва да се приеме, че това изпълнение погасява и дълга на възложителя към другия активен кредитор – съдружника Е.-С.“ ООД.

     Плащането е извършено от ответника на 29.12.2016 г., а запорното съобщение е получено от него на 30.03.2016 г., което се признава в писмо изх.N 11-00-166/06.03.2017 г. В случая обаче не е налице основание за недействителност на плащането по чл.453 ал.2 ГПК спрямо обезпечения със запора взискател, защото плащането не е извършено в полза на длъжника по изпълнението „Е.-С.“ ООД. Плащането е извършено за погасяване на задълженията на ответника към всички съдружници в консорициума, сред които и съдружникът „Г.И.“ ЕООД, чието вземане не е запорирано.

     Не е налице законова пречка ответникът да изпълнява задълженията си по процесния договор чрез плащане по сметка на трето лице, посочено от съдружника, който не е длъжник по изпълнението. С получаването на запорното съобщение на 30.03.2016 г. за ответника възниква забрана да плаща на длъжника по изпълнението -„Е.-С.“ ООД, но този забрана не обхваща плащанията към другия съдружник. Наложеният запор върху вземането на единия съдружник към възложителя не рефлектира върху възможността другият съдружник да получава валидно изпълнение на паричното задължение.

    Сключеният от „Е.-С.“ ООД договор за цесия е ирелевантен за спорното материално право, защото има за предмет вземания не към ответника, а към другият съдружник, произтичащи от техните вътрешни отношения в консорциума.

 

   Като краен извод – ответникът в качеството на възложител е имал едно парично задължение, изпълнението на което може да се иска от всеки от съдружниците в консорциума, защото е налице активна солидарност на кредиторите. На 29.12.2016 г. ответникът е платил на трето лице, което се явява от недвусмислените обстоятелства овластено по смисъла на чл.75 ал.2 ЗЗД да приеме от името на двамата кредитори изпълнението на паричното задължение; респ. ответникът е погасил задължението си чрез изпълнение спрямо само единия кредитор „Г.И.“ ЕООД, което води до погасяване на вземането и на другия кредитор – съищеца. Ответникът няма неизпълнено задължение към съищеца, поради което косвеният иск на неговия кредитор е неоснователен.

    С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Исковата претенция е в български левове, но задълженията по договора са уговорени в ЕВРО, поради което „съдът трябва да се произнесе по съществото на спора като приеме, че е сезиран с иск за заплащане на уговорената в чуждестранна валута сума /ТР № 4 от 29.04.2015 г. по тълк.д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС/.

     Мотивиран съдът

                                                                       РЕШИ:

 

     ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.510 ГПК, вр. с чл.134 ал.2 ЗЗД от „О.б.б.“ АД  срещу  Агенция „П.И.“  иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, по който съищец е „Е.-С.“ ООД,  за сумата от 96 167,25 ЕВРО, частично от 400 000 ЕВРО – подлежаща на връщане гаранция за добро изпълнение по договорно споразумение от 30.08.2013 г.

 

     ОСЪЖДА „О.б.б.“ АД, ***, да заплати на Агенция „П.И.“,  гр. София, бул.“*****, съдебни разноски от 750 лв.

 

      Решението е постановено при участието на третите лица  „Г.И.“ ООД и „Ф.“ ЕАД, конституирани на основание чл.219  ГПК на страната на  Агенция „П.И.“.

 

      Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.

 

                                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: