Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 17.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на деветнадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

          ЧЛЕНОВЕ:   ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

           ПЛАМЕН ГЕНЕВ

 

при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев гр. дело № 8714 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 395079 от 26.04.2018 г., постановено по гр. д. № 2998/2018 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 169 състав, е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от Л.И.А., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, к-с „************срещу „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сграда „Матрикс Тауър“, ет. 6 за присъждане на сумата от 1100 лв., като платена без основание. С решението на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Л.И.А. е осъдена да заплати на „Е.М.“ ЕООД сумата от 100 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата Л.И.А., чрез адв. К.К., в която са изложени съображения за неправилност на постановеното решение. Във въззивната жалба са изложени съображения, че ответното дружество не било титуляр на вземането, когато са били направени плащанията от страна на въззивника, тъй като „Е.М.“ ЕООД било закупило вземанията чак на 29.02.2016 г. Посочва се още, че по делото нямало доказателства вземането за потребителски кредит от 01.07.2005 г. въобще да е съществувало, тъй като не били представени доказателства за нареждане на сумата по сметка на кредитополучателя. Процесното вземане било извън обхвата на договора за цесия от 2008 г., като нито една от двете цесии не била съобщена на жалбоподателката, поради което нямала действие по отношение на нея. Твърди се, че договорът за цесия бил нищожен, тъй като в рамковия договор за цесия от 26.06.2008 г. било договорено бъдещо прехвърляне на вземане което представлявало предварителен договор за който нямало посочване на основни параметри на сделката. Вземането било заявено при БНБ чак на 09.06.2016 г., което означавало, че „ОББ“ АД и „ЕОС Ф.“ ООД не са имали претенции за такова вземане. Претендира разноски, за което се представя списък по чл. 80 от ГПК и се прави възражение за прекомерност и недължимост на юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна „Е.М.“ ЕООД, чрез юрк. М.М.изразява становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като счита същата за неоснователна. Посочва се, че в случая била налице хипотезата на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД, а именно изпълнение на нравствен дълг, поради което не можело да се иска връщането на платеното без основание. Посочва се, че ищецът не бил активно легитимиран да оспорва наличието на облигационно правоотношение, по което не бил страна. За въззиваемия не е имало задължение да уведомява Л.И.А., тъй като не била страна по договора за кредит, също така по делото били представени и доказателства за извършената цесия. Не били налице хипотези на нищожност по отношение на договора за цесия. Били изпълнени задълженията предвидени в Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за подаване на необходимата информация до ЦКР. Пред въззивния съд процесуалния представител на въззиваемия поддържа отговора на въззивната жалба и претендира разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС, 169 състав, решение за валидно, допустимо и правилно. Във връзка с изложените твърдения във въззивната жалба настоящият състав намира следното:

Предявена e искова молба от Л.И.А. срещу „Е.М.“ ЕООД с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, с която се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1100 лв., която сума била недължимо платена на ответника. Изложени са твърдения, че служители на ответника уведомили ищцата, че дъщеря ѝ Г.К.А. имала задължения към ответника, поради което ищцата започнала да погасява задълженията, но заплатените суми били недължимо платени поради липса на задължения от страна на Г.К.А. към ответника.

По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните факта на плащане на сумата от 1100 лв. от страна на ищцата в ползва на ответника. Като в тази връзка са представени осемнадесет броя вносни бележки, от който е видно, че Л.И.А. е внасяла по сметка на ответника „Е.М.“ ЕООД парични суми, като в основание на всички вносни бележки е посочено по кредит на Г.К.А..

По делото е представен договор за потребителски кредит от 01.07.2005 г. сключен между „О.Б.Б.“ АД в качеството на кредитор и Г.К.А. в качеството на длъжник, съгласно който на длъжника е отпуснат кредит в размер на 5000 лв. за покриване на потребителски нужди. В чл. 16, ал. 5 от договора за кредит изрично е договорено, че в случай на неизпълнение на някоя от клаузите на настоящи договор от страна на кредиполучателя, банката имало право да прехвърли вземането си на трети лица.

От представения рамков договор за цесия от 26.06.2008 г. между „О.Б.Б.“ АД, като цедент и „ЕОС Ф.“ ООД като цесионер се установява, че цедентът ще продаде и прехвърли на цесионера, а цесионерът ще закупи и придобие от цедента вземания посочени в съответното искане за трансфер, а именно: вземания, произхождащи от договори за кредит, сключени между цедента и физически лица, по които са образувани изпълнени дела в полза на цедента, както и от други видове правоотношения между цедента и негови клиенти, довели до задължаване на последните. По делото е представено искане за трансфер № 2 от 05.12.2008 г., сключено между „ЕОС Ф.“ ООД и „ООБ“ АД на основание сключения рамков договор за цесия от 26.06.2008 г., съгласно което е предложено прехвърлянето на вземания посочени в приложение № 1 към искането за трансфер. Представено е и самото приложение № 1 към искане за трансфер № 2 от 05.12.2008 г. към рамков договор за цесия, в което са посочени вземанията който се прехвърлят от цедента на цесионера, като в представения списък на вземания присъства и Г.К.А. с първоначален размер на задължението 5000 лв. и текущ размер на задължението от 7636.85 лв.

От представеното по делото пълномощно с нотариално удостоверяване на подписи от 15.12.2008 г. се установява, че „ОББ“ АД е упълномощила „Е.М.“ ЕООД да уведоми от името на „ОББ“ АД всички длъжници /кредитополучатели и поръчители/ по всички вземания на банката, които банката е цедирала съгласно рамковия договор за цесия от 26.06.2008 г. и искане за трансфер № 2 от 05.12.2008 г. сключени между „О.Б.Б.“ АД и „ЕОС Ф.“ ООД.

Представено е и потвърждение за извършена цесия на вземания на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от „ОББ“ АД, с което се потвърждава извършената цесия на всички вземания, цедирани от банката на „ЕОС Ф.“ ООД съгласно рамковия договор за цесия от 26.06.2008 г.

С договор за продажба и прехвърляне на дългове от 29.02.2016 г. сключен между „ЕОС Ф.“ ООД в качеството му на прехвърлител и „Е.М.“ ЕООД, като приобретател са договорили, че между 25.06.2007 г. и 31.10.2011 г. прехвърлителят е сключил различни договори за продажба и прехвърляне на дългове, като с договора прехвърлителят желае да продаде дълговете на приобретателя. Представено е и пълномощно, съгласно което „ЕОС Ф.“ ООД упълномощава „Е.М.“ ЕООД да уведомява длъжниците за станалата с договора от 29.02.2016 г.

По делото е представена справка от Централния кредитен регистър към БНБ по отношение на Г.К.А. във връзка с просрочия по активни и погасени кредити.

Настоящият въззивен състав намира, че от представените по делото доказателства се установява, че между Г.К.А. в качеството на длъжник и „О.Б.Б.“ АД в качеството на кредитор е бил сключен договор за потребителски кредит от 01.07.2005 г. Вземанията по договора за кредит към длъжника са били цедирани на „ЕОС Ф.“ ООД по силата на рамков договор за цесия от 26.06.2008 г. между „О.Б.Б.“ АД и „ЕОС Ф.“ ООД, като от представеното приложение № 1 към искане за трансфер № 2 от 05.12.2008 г. към рамков договор за цесия, в което са посочени вземанията който се прехвърлят от цедента на цесионера, е посочено вземане към Г.К.А. с първоначален размер на задължението 5000 лв. и текущ размер на задължението 7636.85 лв. Впоследствие с договор за продажба и прехвърляне на дългове от 29.02.2016 г. вземанията към Г. А. по договора за потребителския кредит са прехвърлени от „ЕОС Ф.“ ООД към ответника по делото „Е.М.“ ЕООД. По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните факта на плащане на сумата от 1100 лв. от страна на ищцата в ползва на ответника. Така заплатената сума от 1100 лв., настоящият съдебен състав намира, че тя е заплатена в изпълнение на чужд дълг и получена от ответника на основанието по чл. 73 от ЗЗД. Съгласно чл. 73 ЗЗД задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. Разпоредбата налага извод, че когато личността на длъжника не е съществен елемент от задължението /задължението е за заместима престация/, той може да бъде заместен в изпълнението, с което ще се погаси задължението. Когато поетото задължение е за лична престация, изпълнението му от трето лице няма да доведе до освобождаване на длъжника от отговорност /няма да погаси задължението му/. Изпълнението от третото лице погасява вземането на кредитора и освобождава длъжника, така както ако самият длъжник би изпълнил. След изпълнението кредиторът, не може да иска нищо повече от длъжника, тъй като тази облигационна връзка престава да съществува - тя е погасена от изпълнението. Плащането от трето лице създава облигационна връзка между платилия чуждото задължение и длъжника. Тези отношения обаче нямат никакво значение за удовлетворения кредитор. В случая ищцата е посочила в исковата си молба, че е знаела, че заплаща чужд дълг, което обстоятелство се потвърждава и от представените от самата нея осемнадесет броя вносни бележки, в които изрично като основание за плащанията от нейна страна в полза на ответника е посочено по кредит на Г.К.А.. Договорът за кредит от 01.07.2005 г. е представен по делото, като същият е бил сключен между Г.К.А. и „О.Б.Б.“ АД, като са представени и последващите два договор за цесия, а именно рамков договор за цесия от 26.06.2008 г. и договор за продажба и прехвърляне на дългове от 29.02.2016 г., в резултата, на който ответникът „Е.М.“ ЕООД придобил вземанията по договора за кредит от 01.07.2005 г. Поради гореизложеното настоящият въззивен състав приема, че плащанията от ищцата на общата сума от 1100 лв. са извършени със знанието и желанието от нейна страна за погасяване на чужд дълг, а именно на третото лице Г.К.А., т.е. при наличие на правно основание, съответно получаването на плащането от ответника е на валидно правно основание, явяващи се дължими вноски по процесния договор за потребителски кредит, сключен с третото лице, при условието на чл. 73 от ЗЗД.

По отношение на релевираните доводи във въззивната жалба, касаещи съществуването на вземането по потребителския кредит, валидността на извършените цесии, както и нарушения по Наредба № 22 от 16.07.2009 г. не следва да бъдат обсъждани, тъй като ищцата не е длъжник по процесното задължение по договора за кредит, а се явява трето лице - изпълняващо задълженията на длъжника по смисъла на чл. 73 от ЗЗД, като в случая не е налице хипотеза нито на чл. 101 ЗЗД, нито на чл. 102 от ЗЗД, поради което същите представляват предявяване на чужди права, което е процесуално недопустимо.

Предвид изложеното поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на СРС – потвърдено.

При този изход на спора на въззивника не се дължат разноски. На въззиваемата страна с оглед неоснователност на въззивната жалба на основание чл. 78, ал. 3 във чл. 8 от ГПК следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсулско възнаграждение.

С оглед цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.

Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 395079 от 26.04.2018 г., постановено по гр. д. № 2998/2018 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 169 състав.

ОСЪЖДА Л.И.А., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, к-с ************да заплати на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сграда „Матрикс Тауър“, ет. 6, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 100 лв., представляваща направените разноски пред СГС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

 

ЧЛЕНОВЕ: 1                                 

 

2.