№ 1199
гр. Пловдив, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Теофана Б. Спасова
при участието на секретаря Надя Др. Точева
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Административно
наказателно дело № 20225330202193 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на АНТ. Н. УВ. срещу Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство серия К № 4584344, с който, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата е наложено административно
наказание – глоба в размер на 50 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2
от Закона за движение по пътищата.
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на
атакувания електронен фиш и допуснати съществени процесуални нарушения
при съставянето му, поради което съдът е сезиран с искане за отмяната му.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр. Пловдив, редовно призована не
изпраща представител.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност и доводите на страните намира за установено следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, а разглеждана по същество
същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От ОД на МВР гр. Пловдив е издаден електронен фиш серия К №
1
4584344 за това, че на 08.03.2021г. в 13.13часа републикански път ІІ-64
километър 50+500 в посока с. Труд въведено ограничение на скоростта
60км/час с пътен знак В26 с МПС „Мерцедес 313 ЦДИ” регистрационен
номер ..... е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № 11743а, като моторното превозно
средство се е движило с установена скорост 80км./ч., при разрешена скорост
– 60 км./ч. и превишил разрешената скорост с 20 км./ч.
Констатираното нарушение административно – наказващия орган
квалифицирал по чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата и с
обжалвания електронен фиш, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал.
2, т. 2 от Закона за движение по пътищата на жалбоподателя е наложено
административно наказание – глоба в размер на 50 лева.
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена въз основа на събраните в хода на производството писмени
доказателства: Електронен фиш на ОД на МВР гр. Пловдив, удостоверение за
одобрен тип техническо средство, удостоверение от проверка на мобилна
система за видеоконтрол, снимков материал.
При така възприетата и изложена по - горе фактическа обстановка и
след анализ на всички събрани в хода на производството доказателства, съдът
намира, че са налице основания за отмяна на атакуваното наказателно
постановление изцяло като незаконосъобразно, по следните съображения:
Обжалваният електронен фиш не е издаден в съответствие с
изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДП. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението /ОДМВР Пловдив/, датата 08.03.2021г., точният час
на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС,
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението /управление на специален автомобил с превишена скорост -
80км/ч, при ограничение 60 км/ч/, нарушената разпоредба /чл. 21, ал.2 от
ЗДП/, размерът на глобата /50 лв./, срокът, сметката и мястото на
доброволното й заплащане /14-дневен срок в БНБ по указаната сметка на
името на отбелязания фонд/. Видно от приложеното Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване се установява по безспорен начин
годността на техническото средство, с което е била измерена скоростта на
2
инкриминирания автомобил. На базата на всички събрани по делото
доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата и
мястото, отразени в електронния фиш, описаният в него автомобил е
извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било
установено и надлежно заснето, като правилно е и отразяването, че така е
била нарушена именно нормата на чл. 21, ал.2 от ЗДП.
Въпреки така установената фактическа обстановка, настоящата съдебна
инстанция намира, че в случая не се доказва по един безспорен начин, че
жалбоподателят е извършил установеното нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДП, а
от друга страна е допуснато и съществено нарушение на процесуалните
правила. Съображенията за това са следните:
На първо място изрично в разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДП се
предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. По отношение на
превозни средства, собственост на юридически лица, какъвто и настоящият
случай, се предвижда, че фиш се съставя на собственика или на лицето,
посочено от него като управлявал автомобила. Съобразно нормата чл. 189,
ал.5 изр. 2 от ЗДВП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш
собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в
декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.
В тази връзка по делото е налице справка от КАТ, видно от която към
датата на деянието инкриминираното превозно средство е собственост на
дружество, което се твърди, че се представлява от жалбоподателя.
Същевременно липсва приложена справка от Търговския регистър, която да
доказва факта, че към момента на твърдяното нарушение У. наистина
представлява дружеството и по този начин неизвестен остава факта защо
именно неговата административна отговорност е била ангажирана. Още
повече, че към жалбата е приложено в заверен препис на Решение на ПОС,
3
видно от което още към дата 21.05.2020г. дружеството Месокомбинат Садово
ЕООД е заличено и не съществува в правния мир. Тоест няма как почти една
година по-късно лицето, посочено за негов представител да извърши
нарушение за скорост именно в това му качество.
На следващо място, видно от материалите по делото, твърдяното
нарушение е установено посредством автоматизирано техническо
средство№11743а. Същевременно по делото са ангажирани доказателства, че
същото представлява мобилно такова. Тоест съгласно изричната норма на
чл.189 ал.4 ЗДвП установяването и заснемането на нарушенията могат да се
осъществяват само при отсъствието на водач и контролен орган.
Достигна се до извод, че чисто формално има физически поставен
пътен знак В26 (60 км/час), но този знак не въвежда валидно ограничение на
скоростта от 60 км/час, поради нарушена процедура по неговото поставяне и
по-конкретно поставянето му от нелегитимиран субект в нарушение на
изискваната от закона съгласувателна процедура. В разпоредбата на чл. 4 от
Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за организиране на движението по
пътищата е предвидено, че стопанинът на пътя отговаря за организацията на
движението, включително и поставянето на пътна сигнализация по даден
пътен участък. В чл. 17 от същата Наредба е предвидено, че Проектът за
организация на движението се одобрява, както следва - за автомагистрали и
републикански пътища I клас - от изпълнителния директор на
Изпълнителната агенция "Пътища", за републикански пътища II и III клас - от
директора на съответното областно пътно управление и за местни пътища - от
кмета на съответната община. От друга страна в чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от
Наредбата е посочено, че подлежащият на одобрение проект за организация
на движението включва и организацията на скоростните режими, което
съгласно чл. 2, ал.3 от Наредбата следва да стане и посредством поставяне на
съответната пътна маркировка и пътни знаци. Идентично се явява и
предвиденото в глава VII от Наредба № 3 от 16 август 2010 г. за временната
организация и безопасността на движението при извършване на строителни и
монтажни работи по пътищата и улиците, в чл. 80 и сл. от която е установен
режим на съгласуване и получаване на разрешение от стопанина на пътя дори
и за временно поставяне на знаци и пътна маркировка във връзка с
извършвани строителни или ремонтни дейности. Абсолютно аналогична е
4
уредбата и в Закона за пътищата, в чл. 26, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 б. „в“ от ЗП от
който е предвидено, че за дейности извън специалното ползване на пътищата
се забранява поставянето на пътни знаци в обхвата на пътя без разрешение от
управителния съвет на АПИ или от упълномощено от управителния съвет
длъжностно лице за републиканските пътища или от кметовете на
съответните общини - за общинските пътища. В случая е налице именно за
дейност „извън специалното ползване на пътищата“ по смисъла на параграф
1, т.8 от ДР на ЗП, респективно приложение намира цитираната по-горе
забрана за поставяне на пътни знаци без провеждане на съгласувателна
процедура с АПИ. Доколкото процесният път, видно от наименованието му е
Републикански път Втори клас, то компетентен да одобри плана за
организация на движението по него и да разреши поставянето на знак В26
(независимо дали при постоянна или временна организация на движението) е
именно директора на ОПУ-Пловдив на АПИ. Същевременно липсват
доказателства посочената процедура да е изпълнена.
Освен това електронният фиш не отговаря на изискването, посочено в
чл.39 ал.4 ЗАНН, според който “За случаи на административни нарушения,
установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на
контролен орган и наруши¬тел, когато това е предвидено в закон, овластените
контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия
минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш”. В случая с
електронния фиш е предвидена и наложена глоба в раз¬мер точно на 50 лева,
което е хипотеза по чл.39 ал.2 ЗАНН. При това положение, макар и
минимумът вече да не се явява необжалваем, то е бил налице безспорно
“маловажен случай”, като по правилата на цитираните по – горе законови
разпоредби в тези случаи ре¬дът за санкциони¬ране е този с фиш/но не
електронен такъв/, а при отказ /т.е. липса на съгласие/ е следвало да се
състави АУАН, респ. издаде НП.
Този извод следва недвусмислено и от новелата на особената
раз¬по¬ред-ба на чл.85а ЗАНН, според която “Доколкото в този закон няма
особени пра-вила за административнонаказателния процес при нарушения,
устано¬ве¬ни с тех¬ническо средство или система съгласно чл.39, ал.4, се
прилагат разпоред-бите на Закона за движението по пътищата”. Т.е. ЗАНН
има приоритет пред разпоредбите на ЗДвП, при наличие на съответно
5
правило в него, както е в случая.
Следва да отбележи, че нормите на чл.39 ал.4 и чл.85а ЗАНН се приети
от законодателя и обнародвани с изменението и допълнението на ЗДвП,
нап¬равено с бр.10 от 2011г. на ДВ. Това е именно изменението, с което се
въвежда и института на „електронния фиш“, респ. и самата норма на чл.189
ал.4 ЗДвП.
Или всъщност основното изменение е в самия ЗДвП, а съгласувано с
него са изменени и други закони, вкл. и ЗАНН.
След това изменение, въпреки последвали други изменения в ЗДвП, в
резултат на сложилата се съдебна практика, цитираните норми в ЗАНН не са
били променяни.
Освен това новелата на чл.189 ал.4 ЗДвП(с оглед съдържанието й) няма
как да се яви и като специална по отношение тези на чл.39 ал.4 и чл.85а
ЗАНН, които са очевидно от публичен ред..
В настоящия случай посочените изисквания на закона не са били
спазени и по този начин се е стигнало до издаването на незаконосъобразен
електронен фиш, който следва да бъде отменен.
Не на последно място от текста на самия електронен фиш по никакъв
начин не може да бъде направен извод относно точното място на реализиране
на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено,
доколкото са посочени единствено датата, часа, мястото и регистрационния
номер на МПС, с което се твърди, че е извършено нарушение на Закона за
движение по пътищата. Същевременно липсва каквото и да било описание на
същото.
С оглед всичко изложено съдът намира, че обжалваният електронен
фиш, като неправилен и незаконосъобразен, следва да бъде отменен.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4584344, с
който на АНТ. Н. УВ. ЕГН **********, законен представител на
6
Месокомбинат Садово ЕООД, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т.
2 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание
– глоба в размер на 50 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от Закона
за движение по пътищата.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Пловдив
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7