МОТИВИ
към присъдата по НОХД N 13/2012 г. по описа на ДРС пети състав
Девненският районен прокурор е повдигнал обвинение срещу:
С.И.А., ЕГН **********
за това че на 02.06.2010г. в гр.*, обл.* при условията на опасен рецидив и в съучастие
с Р.М.Х., Х.М.Х.,А.М.Х., М.И.М.,Т.М.Х., В.С.И., Д.С.И. като съизвършители
чрез използване на техническо средство –брадва, лопата и кирка отнел чужди
движими вещи-20м. телефонен кабел тип ТЗБ 14х4х0.9 на стойност 361.90 лв. от владението на С.М.
*, собственост на „*” АД без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои-престъпление по чл. 196, ал.1 т.2, вр. чл.195, ал.1 т.4, пр.2 вр.чл.194,
ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК
Т.М.Х., ЕГН **********
за това, че на 02.06.2010г. в гр.*, обл.* при условията на повторност и в съучастие с Р.М.Х.,
Х.М.Х.; С.И.А., А.М.Х.; В.С.И., Д.С.И. и М.И.М. като съизвършители чрез
използване на техническо средство–брадва, лопата и кирка отнел чужди движими
вещи-20м. телефонен кабел тип ТЗБ 14х4х0.9 на стойност 361.90 лв. от владението
на С.М. *, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието е немаловажен случай-престъпление по
чл.195, ал.1 т.4, пр.2 и т.7 вр.чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК.
В.С.И.,ЕГН **********
за това, че на 02.06.2010г. в гр.*,
обл.* като непълнолетен , но като могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и като могъл да ръководи постъпките си,в съучастие с Р.М.Х., Х.М.Х.; Т.М.Х.,
А.М.Х.; С.И.А.,
Д.С.И. и М.И.М. като съизвършители чрез използване на техническо
средство–брадва, лопата и кирка отнел чужди движими вещи-20м. телефонен кабел
тип ТЗБ 14х4х0.9 на стойност 361.90 лв. от владението на С.М. *, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои-престъпление по. чл.195, ал.1 т.4, пр.1 вр.чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2
вр. чл.63 ал.1 т.3 НК.
Д.С.И., ЕГН ********** за това, че на 02.06.2010г. в гр.*,
обл.* в съучастие с Р.М.Х., Х.М.Х.; Т.М.Х., А.М.Х.; В.С.И., С.И.А. и
М.И.М. като съизвършители чрез използване на техническо средство–брадва, лопата
и кирка отнел чужди движими вещи-20м. телефонен кабел тип ТЗБ 14х4х0.9 на
стойност 361.90 лв. от владението на С.М. *, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои-престъпление
по чл.195, ал.1 т.4, пр.1 вр.чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК.
Х.М.Х., ЕГН **********,
за това, че на 02.06.2010г. в гр.*, обл.* в съучастие с Р.М.Х., А.М.Х.,М.И.М.,С.И.А., В.С.И.
и Д.С.И.
като съизвършители чрез използване на техническо средство – брадва,лопата и кирка отнели чужди движими
вещи-телефонен кабел тип ТЗБ 14х4х0.9 на стойност 361.90 лв. от владението на С.М.
*, собственост на „*” АД без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои- престъпление по чл.195, ал.1 т.4, пр.2 вр.чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК.
Р.М.Х., ЕГН **********
за това, че на 02.06.2010г. в гр.*, обл.* в съучастие с Х.М.Х., А.М.Х. , М.И.М., С.И.А., В.С.И.,
Д.С.И. и Т.М.Х. като съизвършители чрез
използване на техническо средство – брадва ,лопата и кирка отнел чужди движими вещи-.
телефонен кабел тип ТЗБ 14х4х0.9 на стойност 361.90 лв.от владението на С.М. *,
собственост на „*” АД без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои- престъпление по чл.195, ал.1 т.4, пр.2 вр.чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК.
М.И.М.,ЕГН **********
за това, че на 02.06.2010г. в гр.*, обл.* в съучастие с Р.М.Х.Х.М.Х., А.М.Х. ,С.И.А., В.С.И.,
Д.С.И. и Т.М.Х. като съизвършители чрез
използване на техническо средство–брадва лопата и кирка отнел чужди движими
вещи-телефонен кабел тип ТЗБ 14х4х0.9 стойност 361.90 лв от владението на С.М. *,
собственост на „*” АД без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои-престъпление по чл.195, ал.1 т.4, пр.2 вр.чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК.
А.М.Х., ЕГН ********** за това, че на 02.06.2010г. в гр.*,
обл.* при условията на опасен рецидив и в съучастие с Р.М.Х.Х.М.Х., А.М.Х., С.И.А., В.С.И.,
Д.С.И. и Т.М.Х. и М.И.М. като
съизвършители чрез използване на техническо средство –брадва,лопата и кирка направили
отнели чужди движими
вещи-телефонен кабел тип ТЗБ 14х4х0.9 стойност 361.90 лв от владението на С.М. *,
собственост на „*” АД без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои-престъпление по чл. 196, ал.1 т.2, вр. чл.195, ал.1 т.4, пр.2 вр.чл.194,
ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК.
В хода на
съдебното следствие прокурора упражни правомощията си по чл.287 ал.1 НПК и
поиска изменение на обвинението в следния смисъл: по отношение на подсъдимите С.А., Т.Х., В.И. и Д.И. за
това, че 02.06.2010г.
в гр.*, обл.* в съучастие по между си като
съизвършители, чрез използване на техническо средство-брадва, лопата и кирка отнели чужди движими вещи-20м. телефонен кабел тип
ТЗБ 14х4х0.9 на стойност 361.90 лв. от владението на С.М. *, без негово съгласие с
намерението противозаконно да ги присвоят, като съответно квалификацията за подс.С.А.
е и по чл.196 ал.1 т.2 НК, а за подсъдимия В.С.И. и вр. чл.63 ал.1 т.3 НК- като
непълнолетен но след като могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. По отношение
на подсъдимите А.Х., Р.Х.; Х.Х., М.М. прокурора е поискал изменение на обвинението
в следния смисъл: за това, че на 02.06.2010г. в гр.* в съучастие по между си
като съизвършители, направили опит чрез използване на техническо
средство-лопата да отнемат чужди движими вещи-телефонен кабел тип ТЗБ 14х4х0.9 от
владението на С.М. *, без негово съгласие с намерението противозаконно да ги
присвоят.По отношение на подсъдимия А.Х.
обвинението е по чл.196 ал.1 т.2 НК – при условията на опасен рецидив вр.чл.18 ал.1 НК.
В хода на съдебните прения,
прокурорът поддържа измененото обвинение като счита същото за безспорно
доказано. Счита, че в хода на съдебното следствие са събрани достатъчно
доказателства за вината на подсъдимите Р.М.Х.,Х.М.Х., А.М.Х. , М.И.М., С.И.А., В.С.И., Д.С.И.
и Т.М.Х..Моли на подсъдимите да бъдат наложени следните наказания
по вид и размер- за подс.С.И.А. наказание „лишаване от свобода” с приложението
на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 НК за срок от шест месеца, при първоначален
„строг” режим в затвор,за подс.Т.М.Х.- наказание „лишаване от свобода” с
приложението на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 НК за срок от три месеца, при
първоначален „строг” режим в затвор, за подс.В.С.И.- наказание „пробация” с
приложението на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК за срок от шест месеца
с пробационни мерки, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” и
„задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично,
за подс.Д.С.И.-наказание „лишаване от свобода” с приложението на разпоредбата
на чл.55 ал.1 т.1 НК за срок от три месеца,изпълнението на което да бъде
отложено за срок от три години. За подсъдимите Х.М.Х., Р.М.Х. и М.И.М.
прокурора предлага да бъде наложено наказание”лишаване от свобода” с
приложението на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 НК вр. чл. 58 НК –за срок от
шест месеца , изпълненението на което да бъде отложено за срок от три години.За
подс.А.М.Х. прокурора предлага да бъде наложено наказание”лишаване от свобода”
за срок от десет месеца, при приложението на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 НК
вр. чл.58 НК, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор.
Пострадалото юридическо лице „*”
АД са редовно призовани, не изпращат представител и не се конституират като
гр.ищци и частни обвинители в настоящия процес.
Всички подсъдими са редовно призовани
и се явяват в с.з. Подсъдимите С.И.А., Т.М.Х., В.С.И. ,Д.С.И.,Х.М.Х., Р.М.Х. се
признават за виновни по повдигнатото им обвинение и дават обяснения, като добросъвестно
обясняват как са извършили инкриминираното деяние. И шестимата подсъдими се
възползват от правото си на последна дума, признават вината си и молят съда за
по -ниски наказания. Подсъдимите М.И.М. и А.М.Х. заявяват, че не си признават
за виновни твърдят, че не са извършили даянието, за което ДРП им е повдигнала
обвинение и молят съда за оправдателна присъда.
Защитника на подсъдимият Х.М.Х.-адв.И. ***,
служебно назначена, заявява че по отношение на нейният подзащитен обвинението
не е доказано по безспорен и категоричен начин , но моли съда ако го признае за
виновен да му наложи наказание в минимален размер.
Защитника на подс.А.М.Х.-
адв.А.С. *** - упълномощен твърди, че от събраните по делото доказателства не се
установява, че подс.А.Х. е извършил деянието за което му е повдигнато обвинение.
Твърди също така, че дори да е налице опит за кражба от страна на неговият
подзащите, то той е негоден, поради което не следвало да се реализира
наказателната отговорност. Моли за оправдателна присъда.
Защитника на подс.Р.М.Х.-
адв.П.С. *** – служебно назначен, поддържа тезата, че е налице недовършен опит
за кражба и моли подс.Х. да бъде оправдан.
Защитника на подс.М.И.М. – адв.Й.
*** твърди, че в хода на досъдебното приозводство и в хода на съдебното
следствие не са събрани доказателства за извършване на престъпление от общ
характер от неговия подзащитен. Моли съда за оправдателна присъда, а при
условията на алтернативност моли на подс.М. да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода” за минимален срок, като това наказание да бъде отложено с
три години изпитателен срок.
Защитника на подс.С.И.А.-***-
служебно назначена, заявява, че са налице безспорни доказателства за
осъществяване на инкриминираното деяние от нейния подзащитен. Заявява, че е
съгласна с предложеното от прокуратурата наказание по вид и размер.
Защитника на подс.Т.М.Х.-***-
служебно назначена заявява, че са налице безспорни доказателства за
осъществяване на инкриминираното деяние от нейния подзащитен. Заявява, че е
съгласна с предложеното от прокуратурата наказание по вид и размери , че такова
наказание ще постигне целите по чл.36 НК.
Защитника на подс.В.С.И.
–адв.М.М. ***–служебно назначен, моли на неговият подзащитен да бъде наложено
наказание „общедствено порицание”. Заявява, че същият е бил непълнолетен към
момента на извършването на деянието и дори наказанието ”пробация” поискано от
прокурора би било несъразмерно тежко.
Защитника на подс.Д.С.И.- адв.Я.
***–служебно назначена заявява, че от доказателствата събрани в хода на
съдебното следствие се установява по безспорен начин извършването на
инкриминираното деяние от нейният подзащитен. Моли за минимално наказание ”лишаване
от сбовода”, изпълнението на което да бъде отложено с подходящ изпитателен
срок.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:подсъдимите
С.И.А., Х.М.Х., Т.М.Х., Р.М.Х., М.И.М., А.М.Х.,В.С.И. и Д.С.И. *** и се
познавали.Някои от тях били и роднини. На 02.06.2010г. подсъдимите В.С.И.,С.И.А.,
Д.С.И.,Т.М.Х. и Р.М.Х. *** да събират билки. Като пристигнали на место видели,
че от земята стърчи парче кабел, облицован с гумена обвивка. Решили да започнат
да копаят на мястото, от където видели да стърчи кабела, да го извадя , след
което да го предадат в пункт за изкупуване на отпадъци. Подс.Р.М.Х. *** за да
вземе инструменти. Зедно с него отишъл и подс.В.С.И..Подс.Х. съобщил на
подсъдимите М.И.М., А.М.Х. и Х.М.Х. , че е намерил в гората в близост до гр.*
кабел , като им казал също , че могат да го изкопаят и да го вземат. През това
време подс.В.С.И. взел каруцата на баща си, като взел със себе си и инструменти
– брадва, лопати и кирка и се върнал на мястото където намерили стърчащия от
земята кабел. Подсъдимите Р.М.Х.,М.И.М.,А.М.Х. и Х.М.Х. също взели
инструменти-лопата и кирка и отишли на место с автомобила на подс.А.Х.- „Рено
5” червен на цвят с шуменска регистрация. Подсъдимите се разделили на две групи
като в едната група били В.С.И.,С.И.А., Д.С.И.,Т.М.Х. а в другата група били Р.М.Х.,
М.И.М., А.М.Х. и Х.М.Х.. И двете групи започнали да копаят, като били на
разстояние от около 10 метра една от друга, като трасето където копаели
подсъдимиет от втората група било продължение на трасето където копаела първата
група. Тъй като първата група подсъдими започнали да копаят по-рано, успели да
извадят от земята 16 метра кабел тип ТЗБ 14х4х0.9, който нарязали с брадва на 19
парчета с различна дължина. Докато втората група подсъдими продължавала да
копае, в близост до мястото преминал полицейски автопатрул в състав свидетелите
Н.Т.А. и А.М.В.. Те забелязали автомобила на подс.А.Х., който им бил известен и
знаели, че този автомобил се използва за извършването на кражби на кабел именно
от същата местност където копаели двете групи подсъдими. Полицаите решили да се
обадят на своите колеги от РУП *, които обслужвали територията на община * с
цел да успеят да заловят подсъдимите на местопрестъплението. На место
пристигнали свидетелите Н.П.Я., Г.А.Г. и И.Й.И.. Полицаите се разпръснали и
оградили мястото, където подсъдимите копаели. Като забелязали полицейските
служители, част от подсъдимите се разбягали, а друга част се предали
доброволно. На другия ден всички отишли в полицейската приемна в гр.* и дали
обяснения по случая.
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена и съдебно - оценителна експертиза /в. л. Й.С.К./ от чието заключение е видно, че
стойността на 22 м. кабел тип тип ТЗБ 14х4х0.9 към момента на инкриминираното деяние
е 361.90 лв. В с.з вещото лице поддържа заключението на така изготвената
експертиза.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът приема за установена след анализ и преценка на всички събрани
по делото гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност.
Относно авторството на престъплението, съдът изцяло кредитира гласните
доказателства, каквито са показанията на свидетелите Н.Т.А., А.М.В., Н.П.Я., Г.А.Г.
и И.Й.И., които подробно, последователно, ясно и категорично описват кога, къде
и по какъв начин е бил изкопан и нарязан инкриминирания кабел. Показанията на тези
свидетели освен, че са ясни и непротиворечиви са и в резултат на непосредствени
лични възприятия–те са видяли подсъдимите в момента когато са изкопавали кабела
от земята и са ги заловили на местопризшествието, като непоследствено са
възприели и каруцата на подс.В.С.И. с нарязаните парчета кабел в нея, както и
направените изкопи от подсъдимите. Показанията на тези свидетели кореспондират
напълно и с показанията на свидетеля С. * – служител на „*” АД отговарящ за
трасето, който посочва, че кабела е от действащо трасе на „*” и описва вида и
предназначението на кабела. Обстоятелството, че кабела е от действащо трасе на
„*” се потвърждава и от изисканите в с.з и приложени по делото писма от
собственика на кабела. Показанията на посочените свидетели кореспондират и с
обясненията на подсъдимите С.И.А., Х.М.Х., Т.М.Х.,Р.М.Х., Д.С.И., В.С.И. и М.И.М.,
които обясняват подробно за уговорката между подсъдимите и за това как са
отишли до гористата местност в близост до гр.* и са извършили инкриминираното
деяние. Всъщност подсъдимите Х.М.Х., Р.М.Х. и М.И.М. по същество признават, че
са участвали в извършването на инкриминираното деяние, но твърдят, че не са успели
да изкопаят кабел. Показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимите
кореспондират също така и със заключението на вещото лице по СОЕ, което съдът
кредитира като безпристрастно и компетентно дадено.
Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимият А.М.Х., че само е откарал подсъдимите до мястото
където са копали и не е участвал в изкопаването на кабела. На първо място тези
твърдения са в противоречие с всички останали доказателства по делото. Освен
това съдът ги възприема като плод на защитна теза, чрез която подс.А Х. се
стреми да омаловажи участието си в инкриминираното деяние и да прехвърлят
тежестта на извършването му на другите подсъдими.
Налице е както фактическа,
така и логическа връзка между събраните по делото доказателства - заключенията
на извършената оценителна експeртиза, свидетелските
показания, обясненията на подсъдимите водеща недвусмислено до извода, че
деянието е осъществено от подсъдимите по начина, установен в хода на съдебното
следствие по делото.
Писмените доказателства,
потвърждаващи приетата за установена фактическа обстановка са приобщените по
реда на чл.283 НК документи: писма, протоколи за извършени следствени
действия,свидетелства за съдимост, декларации за семейно и материално положение
и имотно състояние на подсъдимите.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С действията си на
02.06.2010г.подсъдимите С.А., Т.Х., В.И. и Д.И. са
осъществили от обективна и от субективна страна състава на чл.195 ал.1 т.4 пр.2
вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК като в гр.*, обл.* в съучастие
по между си като съизвършители, чрез използване на техническо средство-брадва,
лопата и кирка отнели чужди движими вещи-16м. телефонен кабел тип ТЗБ 14х4х0.9
на стойност 263.20лв.
от владението на С.М. *, без негово съгласие с намерението противозаконно да ги
присвоят, като квалификацията на деянието за подс.С.А. е и по чл.196 ал.1 т.2 НК, а за подсъдимия В.С.И. и вр. чл.63 ал.1 т.3 НК- като непълнолетен но след
като могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Квалификацията на деянието за подс.Х. е и по чл.195 ал.1 т.7 НК.Подсъдимите А.Х., Р.Х.; Х.Х. и М.М. са осъществили от
обективна и от субективна страна състава на престъпление по чл. 195 ал.1 т.4
пр.2 вр.чл.20 ал.2 вр. чл.18 ал.1 НК, като на 02.06.2010г. в гр.* в съучастие
по между си като съизвършители, чрез използване на техническо средство-лопата направили
опит да отнемат чужди движими вещи-телефонен кабел тип ТЗБ 14х4х0.9 от владението на С.М. *, без негово
съгласие с намерението противозаконно да ги присвоят като деянието останаол
недовършено по независещи от дейците причини.По отношение на подсъдимия А.Х. обвинението е и по чл.196 ал.1 т.2 НК – за
престъпление извършено при условията на опасен рецидив.
Деянието е осъществено от подсъдимите при форма на вината пряк умисъл-те са съзнавали ,че пострадалото лице не е съгласно
да му се отнемат движимите вещи, но въпреки всичко са искали да ги отнемат.
Причини за извършване на престъплението –
грубо
незачитане неприкосновенноста
на частната собственост, ниска правна култура.
Квалификацията на извършеното деяние е по чл.195 ал.1 т.4
пр.2 НК, тъй като за изкопаването и нарязването на кабела подсъдимите са
използвали технически средства – брадва, кирка и лопати.
Квалификацията на деянието е по чл.195 ал.1 т.7 НК за
подс.Т.Х., тъй като той е извършил деянието по настоящото НОХД след като е бил
осъждан с присъда по НОХД №2669/2006г. по описа на РС *, изтърпяна към
14.02.2008г.за престъпление по чл.195 НК като му е наложено наказание”лишаване
от свобода” за срок от три месеца, при първоначален „общ” режим. Деянието е
немаловажно, предвид обществената опасност на дееца- многократно осъждан с
изградени трайни престъпни навици и обществената опасност на
деянието-подсъдимия е снабдил себе си и другите подсъдими с техническите
средства за извършването на престъплението, отнел е кабел от трасе осъществяващ
комуникациите на населението в района.
Квалификацията на деянието е по чл.20 ал.2 НК за всички
подсъдими, тъй като те са го извършили без предварително да се сговарят и
предварително , в спокойна обстановка да обсъждат извършването му.
Квалификацията на деянието е по чл.63 ал.1 НК по отношение
на подс.В.С.И., тъй като към момента на извършването му той е бил непълнолетен,
но е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си.
Квалификацията на извършеното деяние е по чл. 196 ал.1
т.2 НК за подс.С.И.А. , тъй като той е извършил престъплението, след като е бил
осъждан няколко пъти за извършени от него престъпления срещу собственоста, с
налагани наказания „лишаване от свобода” които са изтърпени ефективно. Последната
присъда на подс.А. е по НОХД№258/2009г. по описа на ДРС за извършено
престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.4 и т.5 НК, за деяние
извършено на 15.02.2009г. с наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от
една година, при първоначален „строг” режим на изтърпяване.
Квалификацията на извършеното деяние е по чл. 196 ал.1
т.2 НК за подс.А.М.Х., тъй като той е извършил престъплението по нассоящата
НОХД, след като е бил осъждан с присъда по НОХД№258/2009г. по описа на ДРС за
извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.4 и т.5 НК, за
деяние извършено на 15.02.2009г. с наложено наказание „лишаване от свобода” за
срок от една година, при първоначален „строг” режим на изтърпяване.
След провеждане на съдебното следствие съдът прецени , че
по отношение на подсъдимите Х.М.Х., Р.М.Х., М.И.М. и А.М.Х. квалификацията на
деянието е по чл.18 ал.1 НК-т.е
налице е опит към извършване на кражба.Опитът за тези четирима подсъдими е
останал недовършен-започнало е изпълнението на умишленото престъпление/кражба/,
но изпълнителното деяние е останало недовършено. В конкретния случай –
подсъдимите са знаели , че на мястото където копаят преминава трасе на кабел,
видяли се че другата група от подсъдими изваждат кабел и го нарязва, но не са
могли да довършат изпълнителното деяние поради пристигането на полицаите при
РУП *. Видно от протокола за местопроизшествие, канала прокопан от четиримата
подсъдими е естествено продължение на канала прокопан от подсъдимите С.А., Т.Х., В.И. и Д.И., те са имали видимост към
мястото, където тази група от подсъдими е изваждала кабела. Видно от обясненията
на подсъдимите, те са знаели че на това място преминава трасе на кабел, видяли
са стърчащите от земята парчета кабел и именно за това са отишли в гр.* ,
снабдили са се с инструменти и са започнали да копаят,като при започването на
изваждането на кабела са се оформили две групи от подсъдими.Едната група е
успяла да довърши престъпното деяние, а другата–не. При недовършения опит
изпълнителното деяние е в процес на осъществяване, но все още не се е формирала
причината, която ще предизвика настъпването на обществено опасните последици,
защото деецът не е извършил всичко, което обективно е необходимо за тяхното
настъпване- в случая подсъдимите не са успели да изкопаят кабела. В конкретния
случай опита е годен , противно на тезата развита от защитниците на част от
подсъдимите , че се касае за негоден опит. Опита е годен, тъй като той е
насочен срещу реално съществуващ непосредствен обект / в счучая кабела от
трасето на „*”, за който подсъдимите са знаели, че се намира там/,
изпълнителното деяние е можело да увреди обекта на престъплението/ така както
го е увредила първата група от подсъдими/ и използваните начини и средства са
такива, че с тях е възможно да се причини съставомерния резултат за
престъплението/с обсолютно същите технически средства – кирки и лопати първата
група подсъдими е изкопала кабела/. Опита би бил негоден ако е деянието е
насочено срещу несъществуващ непосредствен обект, а това не е така, защото по
безспорен начин е доказано, че на мястото където са копали подсъдимите е преминавало
кабелно трасе и самите те са целяли изкопаването именно на този кабел, след
като са видели, че първата група подсъдими вече е изкопала известно количество
от него.
Съдът оправда подсъдимите С.А.,
Т.Х., В.И. и Д.И. по първоначално възведеното им обвинение че са извършили
кражба на 20 м.телефонен кабел тип ТЗБ 14х4х0.9 на стойност 361.90 лв. на
основание чл.304 пр.2 НПК и ги призна за виновни в извършването на кражба на
16м.телефонен кабел тип ТЗБ 14х4х0.9 на стойност 263.20лв.
Разпоредбата на чл.303 указва,
че съдът признава подсъдимия за виновен само когато обвинението е доказано по
несъмнен начин. В случая е доказано по несъмнен начин единствено кражбата на 16
м. кабел. Такова е намереното и описано количество в протокола за оглед на
местопроизшествие, такова количество е предадено за съхранение в РУП *.
При определяне размера на наказанието за подсъдимият С.И.А.,
съдът прецени степента на обществената опасност на престъплението като висока
предвид съществено засегнатото от деянието му право на собственост на пострадалото
лице и неприкосновенността на имуществото. Това се явява и отегчаващо вината
обстоятелство. Като изключително висока съдът прецени степента на обществена
опасност на подсъдимият предвид наличието на тринадесет предходни осъждания, за
извършени престъпления срещу собствеността. Това доказва, че А. е лице с трано
изградени престъпни навици , на когото престоят в затвора не е оказал своята
превантивна функция. Като смекчаващо вината обстоятелсво съдът прецени ниската
стойност на отнетия кабел-263.20 лв. лева.Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът прецени и направените самопризнания от страна на подсъдимия
и изразеното критично отношение към извършеното. Съдът прие, че поради превеса
на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства на подс.С.И.А. следва да
бъде наложено наказание при приложението на чл.55 ал.1 т.1 НК в размер под минималния,
а именно „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което да бъде изтърпяно
при първоначален „строг” режим в затвор.
При определяне размера на наказанието за подсъдимият Т.М.Х.,
съдът прецени степента на обществената опасност на престъплението като висока
предвид съществено засегнатото от деянието му право на собственост на пострадалото
лице и неприкосновенността на имуществото на пострадалото лице.Като сравнително
висока съдът прецени степента на обществена опасност на подсъдимият предвид наличието
на пет предходни осъждания по едното от които обаче е амнистиран, а по други
три е реабилитиран на основание чл.88а НК. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът прецени направените самопризнания от страна на подсъдимия и
изразеното критично отношение към извършеното, ниската стойност на отнетите
вещи -263.20лв. Съдът прие, че поради превеса на смекчаващите над отегчаващите
вината обстоятелства на подс. Т.Х. следва да бъде наложено наказание при
приложението на чл.55 ал.1 т.1 НК „лишаване от свобода” за срок три месеца,
което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор.
При определяне размера на наказанието за подсъдимият В.С.И.
съдът прецени степента на обществената опасност на престъплението като висока
предвид съществено засегнатото от деянието му право на собственост на пострадалото
лице и неприкосновенността на имуществото му. Това се явява и отегчаващо вината
обстоятелство.Като ниска съдът прецени степента на обществена опасност на
подсъдимият предвид липсата на предходни осъждания. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът прецени направените самопризнания от страна на подсъдимия и
изразеното критично отношение към извършеното, както и ниската стойност. Съдът
прие, че поради превеса на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства
на подс.И. следва да бъде наложено наказание с приложението на разпоредбата на
чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК, след редуцирането по чл.63 ал.1 т.3 НК а именно „пробация” с пробационни мерки
„задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца за срок два
пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок
от шест месеца.
При определяне размера на наказанието за подсъдимият Д.С.И.,
съдът прецени степента на обществената опасност на престъплението като висока предвид съществено засегнатото от
деянието му право на собственост на
пострадалото лице и неприкосновенността на имуществото му. Това се явява и
отегчаващо вината обстоятелство.Като ниска съдът прецени степента на обществена
опасност на подсъдимият предвид липсата на предходни осъждания. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът прецени направените самопризнания от страна
на подсъдимия и изразеното критично отношение към извършеното, както и ниската
стойност на отнетите вещи-263.20лв. Съдът прие, че поради превеса на смекчаващите
над отегчаващите вината обстоятелства на подс.Д.И. следва да бъде наложено
наказание в размер под минималния а именно „лишаване от свобода” за срок от три
месеца, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 НК да бъде отложено за срок
от три години.
При определяне размера на наказанието на подс.Х.М.Х. съдът
прецени степента на обществената опасност на престъплението като висока предвид направения опит за съществено
засягане на правото на собственост на пострадалото лице и неприкосновенността
на имуществото му. Това се явява и отегчаващо вината обстоятелство. Като
сравнително ниска съдът прецени степента на обществена опасност на подсъдимият
предвид наличието на три предходни осъждания, по едното от които подсъдия е реабилитиран
по право, а по останалите две осъждания са му наложени наказания съответно
„пробация” и „глоба”. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени
направените частични самопризнания от страна на подсъдимия и изразеното
критично отношение към извършеното. Съдът прие, че поради превеса на смекчаващите над отегчаващите вината
обстоятелства на подс. Х.М.Х. следва да бъде наложено наказание при условията
на чл.55 ал.1т.1 НК, което съобрази и с разпоредбата на чл.58 НК в размер под
минималния а именно „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, изпълнението,
на което на основание чл.66 ал.1 НК да бъде отложено за срок от три години.
При определяне на размера на наказанието на подс.Р.М.Х. съдът
прецени степента на обществената опасност на престъплението като висока предвид направения опит за съществено
засягане на правото на собственост на пострадалото лице и неприкосновенността
на имуществото му. Това се явява и отегчаващо вината обстоятелство. Като ниска
съдът прецени степента на обществена опасност на подсъдимият предвид липсата на
предходни осъждания. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени
направените самопризнания от страна на подсъдимия и изразеното критично
отношение към извършеното. Съдът прие, че поради превеса на смекчаващите над
отегчаващите вината обстоятелства на подс.Р.Х. следва да бъде наложено
наказание при условията на чл.55 ал.1т.1 НК, което съобрази и с разпоредбата на
чл.58 НК в размер под минималния а именно „лишаване от свобода” за срок от шест
месеца, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 НК да бъде отложено за
срок от три години.
При определяне на размера на наказанието на подс.М.И.М. съдът
прецени степента на обществената опасност на престъплението като висока предвид
направения опит за съществено засягане на правото на собственост на пострадалото
лице и неприкосновенността на имуществото му. Това се явява и отегчаващо вината
обстоятелство. Като ниска съдът прецени степента на обществена опасност на
подсъдимият предвид липсата на предходни осъждания. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът прецени направените частични самопризнания от
страна на подсъдимия. Съдът прие, че поради превеса на смекчаващите над
отегчаващите вината обстоятелства на подс.М.М. следва да бъде наложено
наказание при условията на чл.55 ал.1т.1 НК, което съобрази и с разпоредбата на
чл.58 НК в размер под минималния а именно „лишаване от свобода” за срок от шест
месеца, изпълнението, на което на основание чл.66 ал.1 НК да бъде отложено за
срок от три години.
При определяне размера на наказанието за подсъдимият А.М.Х.,
съдът прецени степента на обществената опасност на престъплението като висока
предвид направения опит за съществено засегнатото от деянието му право на
собственост на пострадалото лице и неприкосновенността на имуществото. Това се
явява и отегчаващо вината обстоятелство. Като изключително висока съдът прецени
степента на обществена опасност на подсъдимият предвид наличието на осем
предходни осъждания, за извършени престъпления срещу собствеността. Това
доказва, че Х. е лице с трайно изградени престъпни навици, на когото престоят в
затвора не е оказал своята превантивна функция. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът прецени и липсата на критично отношение към извършеното. Съдът
прие, че въпреки наличието на отегчаващи и липсата на смекчаващи вината
обстоятелства на подс.А.М.Х. следва да бъде наложено наказание при приложението
на чл.55 ал.1 т.1 НК,единствено поради обстоятелството, че е налице опит за
извършване на кражба и след съобразяване с разпоредбата на чл.58 НК, а именно
„лишаване от свобода” за срок от десет месеца, което да бъде изтърпяно при
първоначален „строг” режим в затвор.
На
основание чл.189 ал.3 НПК, съдът възложи на подсъдимите направените по делото разноски.
Съдът
счита, че с тези наказания и по този начин ще бъдат постигнати целите на специалната
и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
Водим от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: