Р Е Ш Е Н И Е
№.............., град Шумен, 22.01.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен
съд в публичното съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: 1. Снежина Чолакова
2. Бистра Бойн
при секретаря Р. ХаджиД.
и с участие на прокурор Д. Димитров
от ШОП
като разгледа докладваното от административен
съдия Р. Цветкова КАНД №252 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл.63 ал.1 изречение второ от
Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.208 и сл. от Административно
– процесуален кодекс /АПК/, образувано по жалба от “М.” ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощник и процесуален
представител адв. Т. Д. при ШАК, срещу Решение №260010/16.10.2020 г. по АНХД №295/2020
г. по описа на Районен съд град Нови пазар.
В жалбата се сочи, че постановеното решение
от въззивния съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Касаторът
счита, че в настоящата хипотеза решаващият съд не е обсъдил всички относими по
делото факти при преценка размера на наложената санкция. Касаторът счита, че са
установени по делото факти и обстоятелства, които намаляват значително
обществената опасност на деянието, които решаващият съд не е взел предвид при
преценката, поради което е достигнал до неправилния извод за определяне размера
на имуществената санкция над минимума, предвиден в закона. С оглед на това касаторът
моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло атакуваното решение
и да измени НП №27-0001113/11.09.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по
труда” град Шумен като намали размера на наложената санкция към минимума,
предвиден в закона, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски в
пълен размер.
Ответната страна Дирекция “ИТ” град Шумен,
редовно призована, не изпраща представител, но е депозирано писмено становище
от процесуален представител юрисконсулт Д. В., редовно упълномощена, в което са
изложени аргументи за неоснователност на касационната жалба. Отправено е искане
към съда да бъде оставено в сила Решението на РС град Нови пазар като правилно
и законосъобразно, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Шуменска окръжна
прокуратура счита жалбата за неоснователна и предлага съда да постанови съдебно
решение, с което да бъде оставено в сила Решението на Районен съд Нови пазар като
неправилно и незаконосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срок, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
На първо место следва да се посочи, че спор
по фактите няма между страните. Както с въззивната жалба, така и пред
настоящата касационна инстанция, санкционираното лице не оспорва по същество
нарушението, а само размера на наложената санкция, която счита за явно
несправедлива.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи от фактическа страна
следното: С атакуваното решение Районен съд град Нови пазар е изменил НП
№27-0001113/11.09.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” град
Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ във вр. с чл.414 ал.3 от КТ на касатора,
в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция за извършено
нарушение на чл.62 ал.1 от КТ, като е намалил размера от 2500.00 лв. на 2000.00
лв. Наказателното постановление е издадено въз основа на съставен Акт за
установяване на административно нарушение №27-0001113/12.08.2020 г. от
длъжностно лице при Д ”ИТ” град Шумен.
За да достигне до този правен извод,
решаващият съд е приел за безспорно установено, с оглед събраните пред него
писмени и гласни доказателства, че дружеството, в качеството му на работодател е
нарушил разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ, като е приел на работа в обекта –
кафе „Макеаж“ град Нови пазар лицето С.И.В., без да е сключил с нея трудов
договор в писмена форма. Решаващият съд е приел, че правилно е ангажирана
отговорността на дружеството по реда на чл.414 ал.3 от КТ.
Съдът е приел, че при определяне на размера
на наложената санкция наказващият орган не е съобразил тежестта на нарушението
и обстоятелствата, при които е извършено. В тази връзка е отчел, че процесното
нарушение е инцидентна проява, но доколкото е налице утежняващо обстоятелство –
нарушаване на правата на непълнолетно лице, то размерът на имуществената
санкция следва да бъде определен около минимума, а именно в размер на 2000.00
лв., като по този начин ще бъдат постигнати и целите на наказанието. В този
смисъл съдът е постановил своя акт.
Настоящият касационен състав намира, че
въззивният съд е достигнал до правилно установена фактическа обстановка, с
оглед събраните пред него писмени и гласни доказателства, и от там до законосъобразни
правни изводи по отношение състава на нарушението и правилното приложение на
санкционната норма.
Касационната инстанция обаче не споделя
изводите на съда по отношение определения размер на санкцията. В тази връзка
твърдението на касатора, че решаващият съд не е отчел обстоятелствата, при
които е извършено нарушението, е основателно. Безспорно е установено, а и няма
доказателства в противна посока, че процесното нарушение е инцидентна проява.
Установено е, че лицето е полагало труд в обекта на касатора много малко време
– 10 дни и то не на пълно работно време, както и даденото съгласие от майката
на лицето да полага труд. Ноторно известен факт е, че такива обекти, какъвто е
обектът на касатора – кафе, с оглед пандемичната обстановка, са силно
ограничени в развиване на дейността, включително и неработещи в определени
периоди. С оглед на тези факти настоящата касационна инстанция приема, че
определяне на санкцията над минимума, предвиден от закона, е явно несправедлива
и по никакъв начин няма да допринесе за постигане на целите на наказанието,
противно на приетото от въззивната инстанция.
Съдът намира, че са налице многобройни
обстоятелства, които намаляват значително обществената опасност на извършеното
нарушение, поради което с определяне на имуществена санкция в минимума,
предвиден от закона, а именно в размер на 1500.00 лв., ще бъдат постигнати целите на
наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН.
С оглед на гореизложеното настоящата
касационна инстанция приема, че при правилно установена фактическа обстановка,
решаващият съд е достигнал до неправилни правилни изводи по отношение размера
на санкцията, поради което касационната жалба се явява основателна. В този
смисъл атакуваното Решение на РС град Нови пазар следва да бъде отменено изцяло
и постановено друго такова по съществото на спора, с което да бъде изменено НП
№27-0001113/11.09.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” град
Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ във вр. с чл.414 ал.3 от КТ на
касатора, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция за
извършено нарушение на чл.62 ал.1 от КТ, като бъде намален размера на санкцията
от 2500.00 лв. на 1500.00 лв.
С оглед на изхода на спора и направеното
своевременно искане от касатора за присъждане на разноски, то такива следва да
бъдат присъдени. В тази връзка, каквито и доводи навежда касатора, по силата на
разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН в тези производства страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В разпоредбата на чл.143
ал.1 и ал.2 от АПК е регламентирано присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя, когато съдът отмени обжалвания акт или отказа да бъде издаден
такъв акт, както и при прекратяване на делото, поради оттегляне на оспорения
административен акт. Неправилно решаващият съд е посочил, че е приложима
разпоредбата на чл.143 ал.2 от АПК, тъй като не е налице оттегляне на НП и
съответно прекратяване на производството. В посочените по-горе разпоредби не е
уредена хипотезата, в която компетентният съд само изменя размера на наложената
санкция, без да отменя НП. При това положение и съгласно чл.144 от АПК се
прилага нормата на чл.78 ал.1 от ГПК, а именно заплатените от ищеца такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. При положение, че
касаторът е сезирал съда с жалба само по отношение размера на наложената
санкция и съответно претенцията му е само за изменение на размера към минимума,
предвиден в закона, то при уважаване на жалбата изцяло, се дължат разноски в
пълен размер. При този случай нямам частично уважение на претенцията, а пълно,
тъй като жалбата се явява изцяло основателна. Не е налице и изключението в
разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК, тъй като ответната страна е дала повод за
завеждане на делото. В този смисъл настоящата касационна инстанция приема, че
направените от касатора разноски следва да бъдат присъдени в пълен размер, а
именно договореното и изплатено възнаграждение за един адвокат в размер на
300.00 лв. за въззивната инстанция и договорено и изплатено възнаграждение за
един адвокат за касационната инстанция.
От така установеното фактическо и правно
положение съдът приема, че Решение №260010/16.10.2020 г. на Районен съд град Нови
пазар по АНХД №295/2020 г. следва да бъде отменено изцяло и бъде постановено
друго решение по съществото на спора, с което да бъде изменено процесното НП
като бъде намален размера на санкцията към минимума предвиден в закона, както и
ответната страна Дирекция „Инспекция по труда“ град Шумен следва да бъде
осъдена да заплати на касатора направените по делото разноски общо в размер на
400.00 лв.
Водим от горното,
Шуменският административен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
ИЗЦЯЛО Решение №260010/16.10.2020 г. на Районен съд град Нови пазар,
постановено по АНХД №295/2020 г. по описа на същия съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление №27-0001113/11.09.2020 г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” град Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ във вр. с чл.414 ал.3 от КТ, на “М.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от В.Т., в качеството му на
работодател, е наложена имуществена санкция за извършено нарушение на чл.62
ал.1 от КТ, като намалява размера на санкцията от 2500.00 лв. на 1500.00 лв.
ОСЪЖДА
Дирекция „Инспекция по труда“ град Шумен да заплати на“М.” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.Т.,
направените по делото разноски в размер на 400.00 /четиристотин лева/ лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила 22.01.2021 г.