Р Е Ш
Е Н И Е № 661
гр.Бургас, 22.03.2019г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на шести март през две хиляди и деветнадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4881 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.213 от КЗ /отм./, предявен от ”ЗД Евроинс” АД, гр.София, против Д.М.М. ***.
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника, въз основа на което е било образувано
ч. гр. дело № 828/2018г. на РС Бургас. По него e била издадена такава за сумата от общо
599.40 лв., в това число сумата 589.40 лв., изплатена от ищеца по договор за
имуществена застрахов-ка ”Каско на МПС”,
обективиран в застрахователна полица № 00500100065764 от 20. 03.2014г., със срок
на действие от 07.04.2014г. до 06.04.2015г. – по щета №
**********, на доверен сервиз – “Ауто Италия” ЕАД, за отремонтиране на
застрахования лек авто-мобил – марка “Пежо”,
модел ”308”, рег.№ ***, собственост на Я.С.К., след
увреждане при ПТП, станало на ***г. – в гр.Бургас, на паркинга на МБАЛ
“Черноморска“, по вина на М., при управление на лек автомобил – марка “Мазда”,
модел ”323”, per.№ ***, без сключена застраховка “Гражданска отговорност”, и сумата 10 лв. – ликвидационни разходи,
ведно със законната лихва, считано от 02.02.2018г. до окончателното плащане, както
и за деловодните разноски. Твърди и че заповедта за изпълнение е връчена
на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което му е указано да
предяви иск за вземането. Предвид това, моли Съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на М., че същият дължи тази сума.
Претендира разноски.
Ответникът, чрез назначения му особен представител – адв. А., оспорва иска по размер. Излага съображения, че са били отремонтирани и повреди, които не са причинени в резултат на процесното ПТП, а именно – предната броня и фаровете, както и че цените на труда и материалите са завишени.
Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ-водство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:
По заявление на ”Застрахователно дружество Евроинс” АД е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Д.М.М. за исковата сума – по ч. гр. дело № 828/2018г. на РС Бургас, приложено към настоящото.
Същата е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Горното обуславя наличието на правен интерес у ищцовото дружество от водене на предявения установителен иск.
На ***г., около 13.40, в гр.Бургас на паркинга на МБАЛ “Черноморска“, М., като водач на лек автомобил марка “Мазда”, модел ”323”, per.№ ***, по-ради неубедена маневра – влизане между паркирани МПС, е допуснал ПТП с едното от тях, а именно: с лек автомобил марка “Пежо”, модел ”308”, рег.№ ***, собственост на Я.С.К., при което му е причинил щети – охлузвания по предна дясна врата, преден десен калник и десния край на предната броня. Съставен е бил от служител на ОД на МВР Бургас – Сектор ПП съответен протокол с № 1538883 от същата дата, подписан без възражения от ответника, в който са отразени горните обстоятелства, както и това – че за управлявания от последния лек автомобил няма сключена застраховка ”Гражданска отговорност”. Безспорно, този механизмът на ПТП и причинените при него вреди се установяват и от заключението по САТЕ.
Предвид горното, следва да се приеме, че деянието на ответника, неговата про-тивоправност, както и причинените щети, са установени по несъмнен начин в хода на настоящото производство.
По делото е приложена застрахователна полица с № 00500100065764, видно от която е, че на 20.03.2014г. Я.С.К. е сключил валиден застрахователен договор със ”ЗД Евроинс” АД, гр.София – за застраховка ”Каско на МПС” за процесния лек автомобил марка “Пежо”, модел ”308”, с рег.№ ***, със срок на покритие от 07.04.2014г. до 06.04.2015г. Следователно, същият е действал към 08.01.2015г., когато е реализирано ПТП.
По искане на К. е била образувана преписка по щета № **********. На лекия автомобил е бил извършен оглед. Изготвен е бил опис на щетите. С писмо от 20. 01.2015г. ищецът е възложил на “Ауто Италия” ЕАД, с което е имал сключен договор за автосервизни услуги, да извърши ремонт на увредения автомобил.
Довереният сервиз е направил калкулация по щетата и е определил стойността на ремонта на 589.40 лв. На 28.01.2015г. автомобилът е бил ремонтиран и предаден на собственика му. На 31.01.2015г. “Ауто Италия” ЕАД е издало данъчна фактура на ”ЗД Евроинс” АД за горната сума, представляваща стойността на консумативи – боя и мате-риали, и труд – тониране на боя, боядисване и механична работа.
С преводно нареждане от 13.03.2015г. ищцовото дружество е изплатило на дове-рения сервиз сумата по процесната щета.
На 18.03.2015г. до ответника е изпратена регресна покана, но същата не е била получена от него, видно от приложената обратна разписка.
От заключението по САТЕ, което като обективно и компетентно изготвено Съ-дът изцяло кредитира, се установява, че посочената от “Ауто Италия” ЕАД стойност на ремонта за отстраняване на щетите по процесния автомобил е нереална, както по отно-шение на ремонтните операции, така и на калкулираната цена. Вещото лице е посочи-ло, че конкретните охлузвания са незначителни по обем и за тяхното репариране не се налага разкомплектоване на засегнатите авточасти, като то може да се извърши директ-но по тях. Степента на нарушение на лаковото покритие не е голяма – след почистване на засегнатите места се налага полагане на кит със спрей, след това на базовата боя ме-талик и накрая надлакиране. Предвид малката площ, разходът за бояджийски материа-ли е много малък. Калкулацията на автосервиза предвижда ненужни демонтажни опе-рации. Разходната норма за бояджийския труд се отнася за цялостното боядисване на 2 основни елемента – цяла врата и цял калник. Цената на боята е нереално висока. Самата й разходна норма – 0.22 литра, се отнася за боядисването на цяла врата с площ от 3 000 кв. см., а не за 50 кв. см., както е в случая. В заключение, експертът е посочил, че реал-ната стойност за отстраняване на процесните щети по застрахования лек автомобил, по средни пазарни цени, е 98.40 лв. с ДДС.
При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:
Съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1, изр.1 от КЗ /отм./, която следва да намери приложение в случая, тъй като по делото безапорно се установява, че към момента на настъпване на процесното ПТП за управлявания от ответника лек автомобил не е имало сключена валидна застраховка ”Гражданска отговорност”, с плащането на застрахова-телното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу при-чинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, на-правени за неговото определяне. Правото на застрахователя да ги иска от третото лице, причинило вреди, след плащане на застрахования, е регресно, а встъпването във всички права, които застрахованият има срещу третото лице – суброгационно.
В хода на производството по иск по чл.213 от КЗ /отм./ следва да бъде
установе-но
наличието на валидно правоотношение между пострадалия и застрахователя и за-плащането на
застрахователно обезщетение от страна на втория в полза на първия, в из-пълнение на задълженията
му по застрахователния договор. От друга страна, следва да бъдат доказани елементите
от фактическия състав на деликта: противоправно поведе-ние, увреждане, причинна
връзка между тях и вина на делинквента, която се предпола-га до доказване на
противното – съгласно
чл.45, ал.2
от ЗЗД. Това е така, тъй
като за-страхователят встъпва в онези права, които обезщетеният от него
пострадал има срещу делинквента. А пострадалият има права по отношение на
увредителя, само ако са осъ-ществени елементите от фактическия състав на
деликта.
Съдът намира,
че в хода на настоящото производство се установиха предпостав-ките за
ангажиране на регресната отговорност на причинителя на щетата. По безспорен
начин се установи, че ответникът е виновен за увреждането на застрахования лек
авто-мобил марка “Пежо”, модел ”308”, с рег.№ ***, при ПТП на
08.01.2015г. поради извършена
неубедена маневра и
в резултат на противоправното си поведение е причи-нил
имуществени вреди в размер на 98.40 лв. на неговия собственик Я.К. – стойността, необходима за
възстановяването на щетите. Последният е имал валидна застраховка ”Каско на МПС”
в ”ЗД Евроинс” АД, което го е обезщетило за причинените от делинквента вреди,
заплащайки цената за ремонта на извършилия го доверен сервиз.
Ето защо и на
основание чл.213 от КЗ /отм./, ищецът има право да търси връща-не на
изплатеното обезщетение до установения в хода на настоящото производство раз-мер. Ответникът дължи и сумата 10 лв. – ликвидационни разходи.
При негова
доказателствена тежест, М. не е ангажирал
доказателства да е за-платил горните суми на ищцовото дружество. Предвид това,
искът по чл.422, ал.1, вр. с чл.213, ал.1 от КЗ /отм./, следва да бъде уважен в
размер от общо 108.40 лв. За разлика-та до пълния предявен такъв – от 599.40 лв., претенцията следва да се отхвърли.
Върху главницата се дължи законната лихва от датата на подаване на
заявление-то по чл.410 от ГПК в съда – 02.02.2018г., до окончателното плащане.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените в заповедното и в настоящото производства разноски съразмерно с уважената част от исковете – общо 54.25 лв. за ДТ, САТЕ и възнаграждение за особен представител, и общо 130.21 лв. – платени адвокат-ски възнаграждения.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.М.М., с ЕГН: **********,***, че същият дължи на “Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Христофор Колумб” № 43, сумата от общо 108.40 лв., в това число: сумата 98.40 лева, изплатена от дружеството по договор за имуществена застраховка ”Каско на МПС”, обективиран в застрахователна полица № 00500100065764/ 20.03.2014г. със срок на действие 07.04.2014г. – 06.04.2015г., по щета № **********, на доверен сервиз – “Ауто Италия” ЕАД, за отремонтиране на застрахования лек автомобил марка “Пежо”, модел ”308”, рег.№ ***, собственост на Я.С.К., след увреждане при ПТП, станало на ***г. – на паркинга на МБАЛ “Черноморска“, гр.Бургас, по вина на М., при управление на лек автомобил марка “Мазда”, модел ”323”, с per.№ ***, без сключена застраховка “Гражданска отговорност”, и сумата 10 лева – ликвидационни разходи, ведно със законната лихва, считано от 02.02.2018г. до окончателното плащане, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 828/2018г. на РС Бургас, като за разликата над нея – до пълния предявен размер от 599.40 лв., ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.М.М. да заплати на “Застрахователно дружество Евроинс“ АД направените в заповедното и в настоящото производства разноски – общо 54.25 лв., както и платени адвокатски възнаграждения в общ размер от 130.21 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд – в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: /п/
Вярно с оригинала: НД