Присъда по дело №3050/2013 на Софийски градски съд

               Мотиви към Присъда по НОХД№ 3050/2013 г. по описа на СГС,НО,22-ри състав

                СГП е внесла обвинителен акт срещу подс.Л.В.А.  за извършено престъпление по  чл.199,ал.1т.3,пр.2,т.4,вр.чл.198,ал.1,пр.1,вр.чл.129,ал.2,вр.чл.26,ал.1,вр.чл.29,ал.1,б.”А” и „Б” от НК.

                Обвинен е в това ,че в рамките на около две седмици/на 28.01, на 29.01. и на 10.02.2013 г./ подс. извършил  при условията на „продължавано престъпление”  и „опасен рецидив”  грабеж ,включващ  три отделни   деяния,спрямо три  различни  жени  с употребата на различни форми на  принудителния елемент „сила”. При второто деяние , включено в състава на продължаваното престъпление  , подсъдимият причинил  на пострадалата средна телесна повреда по смисъла на чл.129,ал.2 от НК.

                В СЗ  подсъдимият  се явява лично  и със служебен защитник . СГП изпраща прокурор.Пострадалите свидетелки не правят искания да се конституират като страни в съдебното производство/граждански  ищец  или  частен  обвинител/.

                Прокурорът поддържа обвинението срещу  подс.  и го намира за доказано по един безспорен и категоричен начин, така както НПК изисква ,за да се постанови една справедлива осъдителна Присъда.Показанията на трите свидетелки- очевидки на всяко едно от деянията , включени в състава на продължаваното престъпление „грабеж” са достатъчни  за да се приеме за доказана вината на А..Свидетелките Й. и Х. и вСЗ нямат колебания за личността на извършителя на деянието, докато св.К. в съда сочи ,че има известна промяна в  подсъдимия, но също категорично твърди ,че е същото лице.И трите деяния са извършени по един и същи начин , което издава  специфичния  почерк на подс.А. в извършването на такива деяния.Показанията на свидетелите З.В.,Р.Ц. и В.А. прокурорът предлага да не се кредитират от съда, тъй  като  не са достоверни, противоречат си взаимно, а и това са близки на подсъдимия лица.Въз основа на горното държавното обвинение предлага съдът да признае за виновен подс. А. и да му наложи наказание „Лишаване от свобода” в размер над средния.За това допринасят както невъзстановените вреди, така и обстоятелството ,че едно от деянието е свързано и с причиняване на една средна телесна повреда.

                Служ. Защитник  безалтернативно намира ,че следва съдът да постанови една оправдателна Присъда спрямо подзащитния й – подс.А..Това следва  според защитата , тъй като при отделните деяния не е налице идентичен почерк, още повече ,че  тази страна при два от пунктовете на обв. акт било налице „финно  деяние” .Наистина третата пострадала  Й.  е наранена жестоко,но пък на нея не били откраднати лични вещи, а и била колеблива, не била сигурна подс. ли е лицето , което я нападнало.Спрямо Х. не е налице грабеж въпреки опитите на СГП да  постигне при разпита на тази свидетелка такива отговори, които да обслужат обвинителната теза.Свид.Х. смята ,че нападателят е бил висок 180 см,докато ръстът на подс. е очевидно по-нисък.На датата 28.01.2013г .от друга страна според свидетелката З.В. подс. бил при нея.Според защитата показанията на тази свидетелка са последователни и поради това не следва да се съмняваме в нея.Показанията на бащата и приятеля на подс. наистина били смехотворни,но тези на В. заслужавали доверие,смята служ. защита.Свид.К.  има колебания във височината на дееца , макар че в СЗ потвърждава ,че подс. е нападателя.В крайна сметка сл.защита счита ,че не е доказано и трите деяния да са извършени от подс.А. , тъй като механизмът не е идентичен при всяко едно от тях, а при Й. има данни ,че в нападението над нея са участвали двама души.

                Подсъдимият    по същество и като последна дума заявява ,че е бил „нагласен” от органите на 08 РУП-СДВР, като бил „предварително показан” на разпознаващите  извършитела на деянието свидетелки.Бил  пребиван от разследващия ,но не може да си спомни точно името на служителя.Моли съда да вземе правилното решение и да го оправдае.

                Софийският  Градски  съд  намира  за  установена  следната  фактическа  обстановка :

                Подсъдимият  Л.В.А.  е  многократно осъждан личните му идентификационни данни и  доказателствата за съдебното му минало са подробно  изложени в Протокола от СЗ ,както и в Справката за съдимост/л.130-153 от досъд.производство/ поради което с оглед проц. икономия няма да бъдат отново  излагани  визираните там данни.Достатъчно е да се посочи ,че в Справката за съдимост  са отбелязани множество  осъждания за престъпления против собствеността/основно кражби, а така също - грабежи  и противозаконно отнемане на МПС /.Трудовата незаетост, ниското образование и липсата на професионална квалификация периодично мотивирали подс.А.  да си набавя средства за препитание  чрез извършването на общественоопасни деяния.

                На  28.01.2013 г. около 19,45 ч.подс.А. *** в близост до  бл.***,Вх.*.В този момент  от работа се прибирала постр. свид.Т.П.Х., която живеела в същия блок и вход.Насочвайки се към входа на блока Х. забелязала  там непознат за нея мъж – подсъдимият А..Свидетелката като се насочила да отключи входната врата ,го попитала чака ли някой , на което той отговорил че иска да се качи до трети етаж.Същевременно внезапно той се  посегнал към нея,рязко  хванал обеците й с двете си ръце, издърпал ги със сила, като ги взел и  продължил със спокоен ход към близкия магазин „Офис уан суперстор”.Папанова  носела на ушите си златни обеци във форма на обла халка  с диаметър 2 см, със закопчалки под формата на буквата „омега”,като на всяка имало златно кръстче с тегло 5 гр.,14 карата злато,като всичко било на обща стойност 134 лв.След инцидента пострадалата   подала  Молба  до  органите на МВР за издирване на извършителя на грабежа.

                На 29.01.2013 г.около 21,15 ч. подс. се намирал в гр.С.,жк.”Д.-1”,пред 13 ОДЗ.В този момент към дома си се прибирала  постр. свидетелка  Ц.С.Й. , како вървяла по улицата от спирката на автобус № 604/при бл.*** в жк.”Д.-1”/ към 13 ОДЗ.Както вървяла Й. чула стъпки зад себе си, като постепенно човекът я настигал.Поради тъмнината свидетелката решила ,че са двама души.При обръщане назад ,видяла че пред нея  е застанал само подсъдимия А., който веднага  хванал  дръжката на дамската й чанта  и със сила започнал да я дърпа.Пострадалата държала здраво чантата си и нея пускала, поради което подс.А. я ударил с  юмрук по лицето и я ритнал с крак по коляното, което се усукало от удара и тя паднала на земята.Подс. при това положение успял да издърпа чантата от Й. и избягал към градинката между детската градина и близкия бл.88.В чантата на пострадалата Й. при издърпването й голяма част от вещите изпаднали на тротоара.В чантата подсъдимия отнел единствено договори , удостоверения за наследници и др. подобни предмети без пазарна стойност.Самата дамска чанта била на   стойност от 72 лв.След инцидента Й. викала за помощ, на което се отзовал свид.Т./живущ в близкия бл.86/.На място  Т. установил ,че поради болките  в крака пострадалата не може да стане и да се движи сама.Поради това свид. извикал Бърза помощ.Линейка по-късно дошла и закарала Й.  в УМБАЛ „Св.Анна”, където се установило разместено счупване на лявата голямопищялна кост,което довело до трайно затруднение на движенията  на пострадалата с ляв долен крайник.След инцидента била дълго време със затруднено движение – около половин годипа се движела с инвалидна количка.

                На  10.02.2013 г. подс.Л.А. се намирал около 16,30 – 16,45  ч. в близост до бл.***,Вх.А По това време живущата в същия блок и вход постр. свидетелка Р.П.К. била слязла от спирката на тролейбус № 11 и се придвижвала към дома си.К. стигнала до входа и влязла вътре като затворила вратата след себе си.Тогава чула почукване на вратата зад себе си.Мислейки ,че това е някакъв съсед, тя отворила вратата.Подс.А. влязъл във входа и отишъл заедно с К. да чака асансьора.Свидетелката огледала добре подсъдимия и разбрала ,че не живее във входа.Като дошъл асансьора подс. предложил да влязът заедно в кабината , но свид. имала опасения относно намеренията на непознатия и отказала.Тогава се качил само подс. , но се качил до горния етаж и тичешком слязъл веднага на първи етаж,преди асансьора/извикан от К./ да стигне до първи етаж.Подс. стигнал до площадката пред асансьора на партера , тъкмо когато К. влизала в него.Тогава подс.А. задържал вратата на асансьора отворена и хванал свидетелката и със сила я издърпал навън.Тогава подс. блъснал по стълбите свидетелката надолу към входната врата на блока.Свидетелката била изблъскана според собствените й показания в съда по един „брутален и нечовешки начин”.К. паднала по стълбите , тъй като не успяла да се задържи от тласъка.Подс. веднага отишъл до нея, навел се и откопчал обеците от ушите й, след което ги взел и избягал.Обеците , които свидетелката носела, били 4 гр. на стойност 234 лв.Един месец след случмая бедрото й било насинено от падането по стълбите.

                Свид.Р. П. бил приятел на подсъдимия и макар че не помнел „вчера какво е закусвал” настоя пред съда, че с подс. често се виждали.Този свидетел няма спомени да е виждал подсъдимия на датата 10.02.2013г. , а така също и на 28.01.2013г. и на 29.01.2013г.,но направи умозаключението ,че тъй като „два месеца”  всеки един от двамата спял при другия , то те може би са били неразделни за този период.Свидетелят не уточни кога е началото и края на визирания от него „двумесечен период” на неразделност между него и подс.А..Приоритетно  двамата искали да се установяват по-често в дома на П. , тъй като там имало „музика,ток и вода”.

                Свидетелката З.В. от своя страна заявява ,че имала съвместен живот на съпружески начала  с подс.А. /при това съвпадащ с периода на неразделност на подс. със свид.П./.В.  съжителствала с подс. , тъй като била вдовица и била предоставила детето на родителите си, така че имала нужда от някой до нея.Конкретно  на 28.01.2013г. свид.В. заявява ,че подс. дошъл около 18,30 ч.или просто привечер/без да може да уточни точен час/ в дома й.Тя му била казала да не идва сам , а да доведе „ и други  приятели” , така че да може В. да се „разтовари от проблемите”, водейки разговори с повече хора.Тази нощ  никой не спал , а се консумирало само алкохол.За датата 10.02.2013 г. свидетелката си спомня ,че първо говорила по телефона с подсъдимия , а той късно вечерта , около 21ч. , я посетил в дома й.

                Бащата на подсъдимия  - свид.В.А. заявява ,че след излизането на сина му  Л. от затвора през  м.септември 2012 г. и се установил в дома на баща си и майка си , които го издържали.Според свидетеля на 29.01.2013 г. свид.не помни,но трябва да е бил цял ден в къщи и да е цепил дърва и да е  помагал  в  други  неща.На 10.02.2013 г. пък подс. бил в къщи я , тъй като баща му отрязал ореха.

                В хода на заведеното досъдебно  производство  били проведени разпознавания на лица, в хода на които поотделно всяка една от пострадалите свидетелки Х.,Й. и К.  разпознали категорично подсъдимия Л.А. като извършител на извършените спрямо тях  грабежи.Процесуално – следственото действие „Разпознаване  на лица”  било  проведено  в  съответствие  с  процесуалните  изисквания ,визирани  в НПК.

                При разпознаването  от страна на свид.Й. ,същата поддържа с известни колебания в СЗ идентификационното си волеизявление, като съмненията си относно ръста на нападателя свидетелката разсейва в хода на разпита с думите –аз съм 170 см , а нападателя е бил колкото мен или по-нисък, макар  да е казала първоначално по-висок  ръст на извършителя.

                Горната  фактическа обстановка се подкрепя от следните доказателствени материали : показанията на  свидетелите Р.К./от СЗ/, на свид.Ц.Й./от СЗ и от досъд. произв./,на свид.Т.Х./от СЗ и на досъдебното производство/,от показ. На св.Ф.т./от СЗ/,частично от показанията на свид.З.В./в СЗ/,в незначителна степен от показанията на свнид.Р. П. и В.А./в СЗ/от Заключенията на СОЕ,Протоколите за разпознаване на лица, както и другите  писмени доказателства.

                Съдът   кредитира   изцяло   показанията   на  свид. Р.К.   в  СЗ , тъй като свидетелката си спомня подробно  случая и дава  описателни и последователни показания в хронологическа подреденост.Тази свидетелка няма съмнения и относно личността на подсъдимия при възприятията от него в самото СЗ спрямо заявеното от нея в  Разпознаването на досъдебното производство.Спомените на тази свидетелка относно процесното събитие бяха достатъчно добри , за да не се налага поставянето на въпроса за прочитане на показанията й от досъдебното производство в ОСЗ.Според тази свидетелка след като я съборил грубо и брутално по стълбите, след това подс. взел обеците й „финно”.

                Съдът кредитира показанията на свид.Т. Й. в СЗ и от досъдебното производство.Тази свидетелка съобразно спомените си дава добросъвестно показания,при все че тя е наблюдавала  нападението над нея в тъмната част на денонощието при една недобре осветена улица.Колебанията  на тази свидетелка са относно  ръста на нападателя и дали той е бил сам.Съдът намери,че в тъмнината е напълно възможно на свидетелката да се е сторило ,че има и друг човек заедно с подс.А.,а касателно преценката за ръста,тя е твърде често чисто субективна преценка и  тази преценка може да варира при различните индивиди.В крайна сметка  ръстът е количествен  показател,докато  идентификационни са  в по-голяма степен  другите белези  на дадено лице, които го индивидуализират  в много по-голяма степен до  окончателната   му  идентификация като физическо лице.В крайна сметка в съда свидетелката посочи ,че не е имала възможност да измери точния ръст на нападателя си.В този смисъл  тази известна непрецизност на свидетелката по никакъв начин не лишава от стойност иначе категоричното й идентификационно волеизявление в Протокола за разпознаване на лица.

                Показанията на свидетелката  Т.Х.  също  съдът кредитира изцяло,тъй като са последователни , подробни и хронологично подредени.Частичната липса на спомен относно датата у свидетелка  бе  коригирана в ОСЗ чрез института по чл.281 от НПК.Тази свидетелка също поддържа без колебания заявеното  в Протокола за разпознаване на лица,че подсъдимият е извършител на извършения спрямо нея грабеж.Начинът  на сваляне на обеците й  от подс.А.  тази свидетелка  определевя в оказанията си като „елегантен”.

                Показанията на свидетелите Р. П. и В.А. съдът кредитира в незначителна степен, поради което тяхното значение за разкриване на обективната истина е  практически нищожно.Без да е ясно на съда  на каква основа е възникнала неразделността на подс.А. и свид.П.  през един условен и неконкретизиран хронологически „двумесечен период”,то  дори това  да е така , това не изключва възможността подс. да е извършил което и да е от трите деяния.Това е така , тъй като  свидетелите П. и А. си служат с „умозаключения”, а не се базират на лични възприятия, когато дават показания в стремежа си да посочат такива факти , които да изключат възможността на подс. да е извършил деянията.Напр.П. сочи,че е бил постоянно заедно с подс. , следователно той не може да е извършил деянията.Аналогично, свид.А. заявява ,че на 10.02.2013 г. ТРЯБВА  да е цепил дърва ,респ. ТРЯБВА  да е помагал с нещо друго в къщи, тоест не би трюбвало да е могъл да извърши деянието.Известно е ,че умозаключение и др. предположения не могат да са предмет на свидетелски показания , а само лични възприятия на свидетеля.Не може да се изключи пристрастността на двамата свидетели-свидетелят А. е баща на подсъдимия , а свид.П.  е определен като „повече от приятел”/какъвто и смисъл да е вложен в  този израз/.

                Показанията на свид.З.В. съдът кредитира частично.Съдът  няма аргументация да подложи на съмнение ,че подс.  и тази свидетелка са имали период на съжителство,макар и  този период  да не е ясно определен от показанията й.Заявеното от свидетелката обаче ,че на 28.01.2013 г. около 18,30 ч. подс. е дошъл в дома й заедно с „други приятели” ,тъй като по-късно не се ангажира с точен час , като заявява „беше привечер точно не мога да кажа”.За посещението  в дома й на подс. на 10.02.2013 г. свидетелката твърди ,че било в 21ч.И за двете дати свидетелката не може да каже с какво точно свързва спомените си за тях.Налице е съмнение в добросъвестността на тази свнидетелката предвид близостта й с подсъдимия.

                Съдът кредитира изцяло и показанията на свид.Ф.Т. от СЗ , тъй като свидетелят дава добросъвестно показания относно възприетите от него фактически релевантни обстоятелства   от значение за разкриване на обективната истина.

                Съдът кредитира експертните Заключения на вещите лица,Протоколите за разпознаване на лица и всички други писмени доказателства.Разпознаването на лица е извършено в съответствие с нормите на НПК, без да са налице данни за процесуални нарушения.

                От правна страна , анализът на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност  ,води до следните  изводи :

                Както от обективна , така и от субективна страна с горното подс.Л.В.А. е осъществил състава на престъплението по чл.199,ал.1т.3,пр.2,т.4,вр.чл.198,ал.1,пр.1,врчл.129,ал.2,вр..чл.26,ал.1,вр.чл.29,ал.1,б.”А” и „Б” от НК.

                От обективна страна – подс.А.  за времето от 28.01.2013 г., 29.01.2013г. и на 10.02.2013 г .в гр.С. ,при условията на „продължавано престъпление”/чл.26,ал.1 от НК/ извършил повече от две деяния/а именно 3 деяния/осъществяващи един или различни състави на едно и също престъпление,през непродължителен период от време/две седмици/,при еднородност на вината , при една и съща обстановка/в един софийски квартал по идентичен начин/, като последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, като отнел  чужди движими вещи на обща стойност 959,95 лв, от владението на различни граждани/от три жени/, като употребил за това „сила” – събаряне на земята,блъскане,удряне по главата и ритник по краката и последващо сваляне на обеците или отнемане на дамската чанта .Отделните  характеристики на всяко едно от трите отделни деяния, включени в състава на общото продължавано престъпление – време,място ,начин на извършване ,пострадал и щети са описани достатъчно изчерпателно  в  приетите за установени фактически положения в настоящите Мотиви.Причинените от деянията имуществени вреди са невъзстановени.Престъплението  е извършено на последно място при условията на „опасен рецидив”/чл.29,ал.1,б.”А” и „Б” от НК/ в двете възможни законоустановени хипотези на  този правен институт, като осъжданията обуславящи приложението  му са описани в обв. акт.

                Наличието на принудителния способ „сила” при две от пострадалите  /а именно свидетелките  Р.К. и Т.Х./ се характеризира  в началото на  изпълнителното деяние  - при сломяване на съпротивата на всяка от тях,като се има предвид че деянието „Грабеж” е сложно съставно престъпление.Постр. К.  била блъсната по стълбите „брутално и нечовешки” по нейните собствени думи и след това  били свалени обеците макар и не с толкова интензивна  физическа сила.Аналогично, при постр.Х.   подс. я хванал с двете ръце  за двете уши и ги издърпал, макар свидетелката в уплахата си да не е усетила болка и да определя свалянето като „елегантно”.Очевидна е иронията в тези изразни средства на Х. и К., които сочат на придобитите  умения  на престъпниците рутинно да свалят  обеците  от ушите им.Съдът намира ,че макар в най-ниската си степен на интензивност при случаят с постр.Х. също е налице „сила” , тъй като тя била хваната за ушите и оттам са свалени обеците.Пострадалата е жив човек , а не неодушевен предмет ,така че макар и с не толкова голяма интензивност упражненото физическо давление върху нея представлява „сила” като принудителен способ и от гледна точка на природните физически закони.Нито К. ,нито Х. не сочат сами да са дали на подсъдимия да им свали обеците от ушите.Особено висока /и ненужна при това/ интензивност разкрива принудата ,употребена спрямо пострадалата  Й., тъй като спрямо нея грабежът е придружен с причиняването на средна телесна повреда.

                От субективна страна – престъплението подс.А. е осъществил при пряк умисъл и намерение за присвояване, както и е съзнавал ,че за да  прекъсне владението на пострадалите/поотделно/ използва физическа принуда/сила/.Подсъдимият е знаел и че действува в условията на опасен рецидив.

                За извършването на престъпление по чл.199,ал.1,т.3 ,пр.2 и т.4 от НК законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода” от 5 до 15 години,като факултативно може да се наложи и Конфискация до една втора от имуществото на виновния.

                Съдът намери ,че  в рамките на тази правна квалификация  продължаваното престъпление разкрива висока степен на обществена опасност на отделните деяния поотделно и като общ престъпен резултат.Деянията са извършено в много кратък период от време, което разкрива престъпна упоритост.Миналите осъждания очевиднто не са дали резултат за поправяне и превъзпитание на подсъдимия А..Употребата на физическа сила  не се явява особено интензивна  само спрямо една от пострадалите/св.Х./.Спрямо останалите две пострадали обаче и особено спрямо свид.Й. принудата е интензивна и е оставила  негативни последици за здравето на пострадалите, като в най-висока степен това важи за Ц.Й..Поради това съдът намери ,че следва да индивидуализира по реда на чл.54 от НК наказанието в размер между средния размер и максимума, а именно  9/девет/ години „Лишаване от свобода”.Това наказание следва да се изтърпи при „строг” режим  в затвор.За постигане на целите по чл.36 от НК не  е нужно налагането и на факултативно предвиденото наказание „Конфискация до една втора от имуществото на виновния”, поради което и такова наказание не бе наложено.

                На основание чл.59,ал.1 от НК съдът зачете предварителното задържане на подс.А. за времето от 01.03.2013 г. до 20.11.2013 г. включително , през който период от време е бил задържан с постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

                На основание чл.189,ал.3 от НПК съдът  осъди подс. А.  да заплати направените в хода на наказателното производство разноски  в размер на 100 лв и 5 лв. ДТ за служ. издаване на изпълнителен лист.

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ   :