Р Е Ш Е Н И Е
№ 2417/30.12.2020г.
Град Пловдив, 30.12.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на десети декември две
хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното
от съдията административно дело № 2285
по описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Министерството на
околната среда и водите против заповед № 18-3212 от 26.03.2020 г. на началника
на СГКК Пловдив в частта, с която е одобрено изменение на КККР на град Кричим,
одобрена със заповед № 18-13 от 19.02.2009 г. на изпълнителния директор на
АГКК, състоящо се в промяна в границите на съществуващ обект в КККР: поземлен
имот с ИД ****, собственост на държавата чрез МОСВ.
Според жалбоподателя оспорената заповед е
незаконосъобразна поради противоречие с материалноправните разпоредби и съществено
нарушение на административнопроизводствените правила. Иска се отмяна на
обжалваната заповед и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът оспорва жалбата и моли тя да се
отхвърли като неоснователна и недоказана. Счита, че не допуснати нарушения на материалните
норми и процедурните правила. Претендира разноски.
Заинтересованата страна НЕК ЕАД чрез
процесуалния си представител счита жалбата за основателна и моли да бъде отменена
оспорената заповед като незаконосъобразна, издадена в нарушение на административнопроизводствените
правила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна АПИ чрез процесуални
си представител оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли като неоснователна и
недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Останалите заинтересовани страни не вземат
становище по жалбата.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с
правен интерес, чиито права неблагоприятно са засегнати от изменението в
границите и площта на поземления имот, стопанисван от МОСВ, и в 14-дневния
преклузивен срок след отмяната от извънредното положение (Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НД от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците), както и с оглед липсата на
доказателства за съобщаване на оспорената заповед на МОСВ. Всичко изложено
налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна
поради следните съображения:
Производството по изменение на КККР на град
Кричим е започнало въз основа на заявления от 20.08.2019 г. и от 16.01.2020 г.
от директора на ОПУ Пловдив, с което е поискано от СГКК Пловдив да нанесе действителното
положение на републикански път ІІІ-866 „Михалково – Кричим” и да отстрани
явната фактическа грешка, установена след извършеното геодезическо заснемане на
трасето на пътя.
Видно от приложените в административната
преписка документи, с разрешение за строеж № РС-48 от 31.07.2018 г. (л.79-80)
на министъра на регионалното развитие и благоустройството е разрешено на АПИ да
извърши предвидените строително-монтажни работи за обект: „Рехабилитация
(основен ремонт) на път ІІІ-886 „Граница ОПУ Пловдив – Кричим” от км 88+050 до
км 103+341, в рамките на териториалния обхват на транспортната територия,
публична държавна собственост, съгласно одобрения на основание заповед №
РД-02-15-64 от 07.07.2017 г. на министъра на РРБ технически проект, неразделна
част от разрешението за строеж. Със заповед № РС-65 от 07.11.2018 г.
(л.295-296) на министъра на РРБ е извършено допълване на разрешение за строеж №
РС-48 от 31.07.2018 г., като е въведено етапно изграждане. Строежът е въведен в
експлоатация с разрешение за ползване № ДК-07-Пд-93 от 18.03.2020 г. (л.298) на
началника РДНСК Пловдив.
Въз основа на проекта за изменение на КККР и
удостоверение от 16.12.2019 г. (л.33) за приемане на проекта е издадена
оспорената заповед, с която е извършено изменение на КККР на град Кричим, като
са нанесени два нови обекта – поземлен имот с ИД ****, с начин на трайно
ползване: за път от републиканската пътна мрежа, собственост на държавата, и
поземлен имот с ИД ****, собственост на МЗГ-ДЛ; заличени са два обекта –
поземлен имот с ИД ****, собственост на МЗГ-ДЛ, и поземлен имот с ИД ****,
собственост на държавата; и е извършена промяна в границите на съществуващи
обекти от КККР – 30 поземлени имоти, между които и поземлен имот с ИД ****, с
начин на трайно ползване: резерват, собственост на държавата чрез МОСВ, като е
намалена площта на имота от 301 271 кв.м на 287 479 кв.м след промяната,
в която част именно оспорената заповед е предмет на настоящото съдебно
производство.
Процесният поземлен имот с ИД ****
представлява поддържан резерват „Изгорялото гюне” с
обща площ 325,581 дка, обявен с постановление № 5334 от 16.08.1949 г., прекатегоризиран със заповед № РД-363 от 15.10.1999 г. на
министъра на ОСВ и включен под т.4 в раздел ІІ „Поддържани резервати” на
приложение № 2 към чл.8, ал.1 ЗЗТ, със заповед № РД-169 от 22.02.2013 г. на
министъра на ОСВ е актуализирана площта му, за който имот е съставен акт за
изключителна държавна собственост № 1451 от 18.07.2014 г. (л.261 и л.279).
Следва да бъде отбелязано, че площта на
резервата по акта за изключителна държавна собственост е по-голяма от площта му
по кадастралната карта преди изменението. Т.е., още с одобряването на КККР на
град Кричим през 2009 г. (със заповед № 18-13 от 19.02.2009 г. на изпълнителния
директор на АГКК) площта на резервата не е съответствала на последваната
актуализация, извършена със заповедта на министъра на ОСВ от 2013 г., и
разликата е съществена – 24 310 кв.м по-малка площ.
В хода на съдебното производство не са
събирани нови доказателства, доколкото представените такива от жалбоподателя,
ответника и АПИ, са част от административната преписка по издаване на
оспорената заповед или доказващи изключителната държавна собственост върху
резерват „Изгорялото гюне”. Т.е., страните нямат спор
по фактите, а спорът е свързан с правилното приложение на материалния закон и
спазването на административнопроизводствените правила.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед,
в частта с която са променени границите на поземлен имот с ИД ****, е незаконосъобразна.
На първо място, основателно е възражението на
жалбоподателя, че не е бил надлежно уведомен за започване на производството и
за издадената заповед. Вярно е, че уведомления по чл.26, ал.1 (л.251) и по чл.61,
ал.1 АПК (л.253) са били изпратени на БДИБР Пловдив, която е самостоятелна структура
към МОСВ, поради което началникът на СГКК Пловдив следва да уведомява винаги и
само принципала, титуляря на правото на собственост
или правото на управление на държавната собственост, както е в настоящия случай.
Доколкото обаче уведомяването цели да
запознае заинтересованото лице с издадения акт, който засяга негови права и
законни интереси, в настоящия случай неспазването на изискването за уведомяване
не е довело до невъзможност МОСВ да разбере за издадената заповед и да упражни
правото си на жалба, съответно да направи исканията и възраженията си и да
представи доказателства в съдебното производство. Т.е., допуснатото нарушение
на административно-производствените правила не следва да бъде квалифицирано като
съществено.
Съгласно т.9 от § 1 ДР ЗКИР, даваща легалното
определение на понятието „явна фактическа грешка”, това е несъответствието в
границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия,
получено при обединяване на данните по чл.41, ал.1, както и несъответствие в
границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с
естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез
геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на
ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, когато разликите в координатите на определящите ги точки са
по-големи от допустимите в наредбата по чл.31. В случая липсва яснота дали геодизическото заснемане е направено преди или след
реконструкцията на пътя, което от своя страна прави невъзможна преценка дали
действително се касае за явна фактическа грешка или друго несъответствие между
границите на пътя на място и отразените граници в кадастралната карта.
Основателно е възражението на жалбоподателя,
че в настоящия случай не става ясно коя от двете хипотези на явна фактическа
грешка е налице. Липсата на мотиви в оспорената заповед и конкретно на
изложение на фактическите основания, въз основа на които е извършено изменението
в КККР на град Кричим, прави невъзможна преценката дали се касае за несъответствието
в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия,
получено при обединяване на данните по чл.41, ал.1, или за несъответствие в
границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с
естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез
геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на
ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ.
От друга страна, липсата на мотиви в самата
заповед, както и невъзможността те да бъдат извлечени от другите писмени
документи, съдържащи се в административната преписка, представляват съществено
нарушение на изискването за форма на индивидуалния административен акт и
представляват самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност.
Основателно е също възражението на
жалбоподателя за нарушаване на изискването на Закона за защитените територии
(ЗЗТ), приложим за настоящия случай с оглед статута на резервата „Изгорялото гюне”.
Съгласно чл.41 ЗЗТ промените в защитените
територии са: 1. заличаване; 2. увеличаване на площта; 3. намаляване на площта;
4. прекатегоризиране; 5. промени в режима на
дейностите. Съгласно чл.42, ал.1 ЗЗТ промените по чл.41, т.1, 2 и 3 се
извършват при спазване на същите процедури, както при обявяването на защитени
територии – подаване на предложение, съставяне на необходимата документация,
обществено обсъждане, вземане на решение от нарочна комисия, която изготвя
проект на заповедта на министъра. Съгласно чл.42, ал.5 ЗЗТ за промените по
чл.41 министърът на ОСВ издава заповед. В настоящия случай цялата тази
процедура не е изпълнена, като тя е била задължителна и е следвало да се
проведе преди издаване на оспорената заповед.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
жалбата е основателна и доказана, поради което оспорената заповед следва да
бъде отменена в частта относно поземлен имот с ИД ****. С оглед изхода на
делото и направеното от процесуалния представител на МОСВ искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и
да бъде осъдена СГКК Пловдив да заплати на МОСВ сумата 100 лева на основание
чл.143, ал.3 АПК, във връзка с чл.78, ал.8 ГПК и чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. На останалите заинтересовани страни не се дължат
разноски. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І
отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Министерството
на околната среда и водите заповед № 18-3212 от 26.03.2020 г. на началника на
СГКК Пловдив в частта, с която е одобрено изменение на КККР на град Кричим,
одобрена със заповед № 18-13 от 19.02.2009 г. на изпълнителния директор на
АГКК, състоящо се в промяна в границите на съществуващ обект в КККР: поземлен
имот с идентификатор ****, с площ 301 271 кв.м, начин на трайно ползване:
резерват, собственост на държавата чрез МОСВ, и с площ 287 479 кв.м след
промяната.
ОСЪЖДА СГКК Пловдив да
заплати на Министерството на околната среда и водите сумата 100 (сто) лева,
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: