РЕШЕНИЕ
№ 260626
гр. Пловдив, 30.11.2020 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският районен
съд, двадесет и шести наказателен състав, в открито съдебно заседание на девети
ноември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при секретаря Елица Колибаровска, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 5844 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
20-1030-006754/10.07.2020г. с което на А.Н.К. с ЕГН: ********** е било наложено
административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева за извършено от него
нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят, чрез адв. С. обжалва
процесното наказателно постановление. Твърди, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Излага съображения, че
няма извършено нарушение, а при условията на евентуалност намира случая за
маловажен. Не претендира разноски.
В съдебно заседание
въззиваемата страна редовно призовани, не изпращат представител, депозират
становище по жалбата с което оспорват същата и искат потвърждаването на
обжалваното наказателно постановление.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
По допустимостта на жалбата съдът намира , че жалбата е подадена в срок и
е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за
основателна.
В конкретния случай, жалбоподателят е бил санкциониран
за това, че на 20.06.2020 г. около 02:10 часа в гр. П. на бул. ,,Б.‘ –
кръстовище с бул. ,,В.А.‘‘ като водач на лек автомобил ,,БМВ 725 ТДС‘‘ с рег. №
*****управлява този лек автомобил като навлиза и преминава през кръстовището на
червен забраняващ сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим,
като по този начин извършва нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
В хода на съдебното следствие беше разпитан
актосъставителят А.Т., който заяви, че не си спомня за случая, но потвърждава
описаното от него в АУАН.
По инициатива на жалбоподателя беше разпитана
свидетелката Пепа Т., която заяви, че се сеща за случая. По време на процесното
деяние се е возила в автомобила управляван от жалбоподателя. Последният
навлязъл на жълто и излязъл на червен забранителен сигнал. Обстоятелствата се
били стекли така, че не било възможно спирането.
Съдът кредитира изцяло така депозираните показания на
свидетелката Т., доколкото същите са ясни, логични и последователни.
Съдът кредитира събраните по делото писмени
доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като
следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били
оспорени от страните по делото.
Въз основа на така установена от Съда фактическа
обстановка се достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП е в насока, че се
забранява преминаването през червен забранителен светофар.
В конкретния случай, жалбоподателят е излязъл от
кръстовището на забранителен червен сигнал, но е навлязъл в същото на жълт
сигнал.
При така изложените факти, настоящият съд намира, че
напълно необосновано и без да прецени тези показания в съвкупност с останалия
събран по делото доказателствен материал, наказващият орган е отрекъл
твърденията, че жалбоподателят е преминал на жълт сигнал. Всъщност за каквито и
да било противоречия между показанията на актосъставителя и свидетелката Т. не
може да става и дума доколкото първият твърди, че нищо не се спомня,
включително и за начина по който е спрян водачът за проверка и къде точно се е
намирал патрулния автомобил към момента на соченото нарушение, т.е. могъл ли е
актосъставителят лично и непосредствено да възприеме фактите от значение за
случая. Още повече, че в случая показанията на свидетелката не са в
противоречие и с описаното в самия АУАН – не се спори, че самото преминаване
през процесното кръстовище е осъществено при забранен /червен/ сигнал на
светофарната уредба, като свидетелката твърди че това е сторено поради факта,
че при навлизането в същото е светнало "жълто".
При това положение на нещата от своя страна настоящата
инстанция изцяло кредитира изцяло показанията на свидетелката Т. на практика не
се констатира да са в каквото и да е противоречие с останалия събран по делото
доказателствен материал, включително и при отчитане на факта, че не се
установява начина по който самият актосъставител е възприел отразените от него
факти в АУАН.
Неправилната преценка на така събрания доказателствен
материал е довела и до необоснован извод за безспорно установяване на факта на
соченото нарушение.
В случая жалбоподателят А.К. се е съобразил именно с
вмененото му задължение по чл. 31, ал.7, т.4 от ППЗДвП, поради което и не може
да се приеме, че с поведението си е осъществил съставът на нарушението по чл.
6, т.1 от ЗДвП.
Или в случая основателно е възражението в касационната
жалба, че в случая неправилно е ангажирана административно-наказателната
отговорност на лицето.
Като не е съобразил изложеното по-горе, наказващият
административен орган е издал незаконосъобразно НП, което налага отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
Водим от горе изложеното и на основание
чл.60 ал.1 ЗАНН, съдът:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-1030-006754/10.07.2020г. с което на А.Н.К. с ЕГН: **********
е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева за
извършено от него нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред П. административен съд по реда на глава дванадесета
от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
вярно с оригинала,
М.Т.