05.12.2019г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на петнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Йорданка Попова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№1129 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК във
вр. с чл.186, ал.4 от Закон за данък върху добавената стойност.
Образувано е по жалба от ООД ЕВРОПЪТ
2005 – Х., ул.В.Д. … ЕИК …., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ФК-549-0029531/28.08.2019г., издадена на основание
чл.186, ал.1, т.1, б.Г от ЗДДС във вр. с чл.186, ал.3 от ЗДДС от Началник Отдел
Оперативни дейности – Пловдив, в ЦУ на НАП, относно запечатване на търговски
обект – ведомствена бензиностанция, находящ се в гр.Х., Асфалтова база Европът
2005 – Хасково, и е забранен на
основание чл.186, ал.1 и чл. 187, ал.1 от ЗДДС
достъпа до него за срок от 7 дни. Жалбоподателят счита заповедта за необоснована
и несъответстваща на целта на закона, издадена в противоречие с материалния
закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Твърди, че за всяко от трите установени нарушения бил съставен акт за
установяването му, но нямало предпоставка за наличието на принудителна
административна мярка в случая. Нарушението било отстранено още на 26.08.2019г.
– в деня на проверката, и данните за получените доставки били изпратени в НАП.
След извършване на проверката дружеството стриктно и точно подавало информация
и данни за всяка доставка на гориво. Неподаването на данни за получените
доставки на гориво се дължало на възникнала грешка със статус 47, която била
установено в деня на извършване на проверката, а не било поведение, насочено
срещу установената фискална дисциплина или имащо за цел неспазване на данъчното
законодателство. Между страните не било спорно, че дружеството било направило
опит за подаване на данните по всяка получена доставка. Установената грешка
била отстранена от фирмата, осигуряваща сервизно и абонаментно обслужване на
ЕСФП на обекта, за което представяли и Протокол №022394/28.08.2019г.
Дружеството се занимавало с производство и доставка на асфалтови смеси, както и
със строителство на пътнотранспортни обекти и от важно значение за
упражняването на тези дейности било нормалното и непрекъснато функциониране на
ведомствената бензиностанция. Запечатването ѝ не би довело до предотвратяване
или преустановяване на нарушението, доколкото вече били предприети своевременни
мерки за отстраняването на техническия проблем. Принудителната мярка не би
могла да предотврати или поправи вредните последици за фиска от евентуална
продажба на неотчетеното чрез дистанционна връзка с НАП гориво. От
запечатването дружеството щяло да претърпи значителни вреди. Нарушението било
извършено за първи път. Освен наложената ПАМ, били съставени и три акта за
установяване на нарушения. Заповедта съдържала прекалено общи мотиви за срока
на запечатването, не били уточнени обществените отношения, които били засегнати
от нарушението, а така също и от запечатването, за да се формират изводи
относно приоритета за защита. Посочените мотиви – да бъде превъзпитан
нарушителят, били несъстоятелни, тъй като такива цели законът възлагал на
наказанието. Освен това всяка ПАМ следвало да бъде определена в такъв обем и
вид, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
необходимото за осъществяване целта на закона. Иска оспорената заповед да бъде
отменена като незаконосъобразна, като ответната страна заплати направените по
делото разноски.
Ответникът – Началник отдел Оперативни дейности –
Пловдив, при ЦУ на НАП, оспорва жалбата и счита, че следва да бъде отхвърлена
като неоснователна, като претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна
следното:
На 26.08.2019г. в 10.20ч. контролни органи от отдел
Оперативни дейности - Пловдив към ГД
Фискален контрол при ЦУ на НАП са извършили проверка на търговски обект – ведомствена
бензиностанция, находящ се в гр.Х., Асфалтова база Европът 2005 – Х..
Резултатите от същата са обективирани в Протокол за извършена проверка №0029531/26.08.2019г.
Констатирано било, че дружеството в качеството му на задължено лице по чл.3 от
Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устроиства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, е допуснало неподаване на данни към НАП за получените
доставки на течни горива за периода от 01.08.2019г. до 26.08.2019г.
На 28.08.2019г. е издадена оспорената в настоящото производство
заповед, с която на основание чл.186, ал.1 т.1 б.Г от ЗДДС е наредено
запечатване на посочения проверен търговски обект и е забранен на основание
чл.186, ал.1 и чл. 187, ал.1 от ЗДДС достъпа до него за срок от 7 дни. Прието е, че
търговецът в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18 от
13.12.2006г. е допуснал нарушение на чл.59а, ал.1 от същата, като дружеството не
е подавало на НАП по установената дистанционна връзка данни за извършени
доставки на гориво. Изрично е посочено, че се установява, че от дружеството бил
направен опит за подаване на данните, но възникнала грешка, която не е била
отстранена от лицето до момента на проверката.
Оспорената ЗППАМ е връчена на представител на
дружеството на 22.09.2019г., а жалбата срещу нея е подадена чрез НАП още на
18.09.2019г., видно от поставения входящ номер.
На 29.08.2019г. на дружеството били съставени АУАН №F506508, АУАН №F506503 и АУАН №F506500 за установени нарушения на чл.59а от Наредба
Н-18/13.12.2006г. във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, връчен на упълномощено лице
на същата дата.
При така установеното от фактическа страна, се налагат
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес, в законоустановения преклузивен срок и е насочена срещу годен за обжалване
административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед
е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС във вр. с чл.7, ал.1, т.3 от ЗНАП и правомощията, предоставени му със Заповед
№ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП - л.32.
Не се констатират
допуснати съществени нарушения на формата на акта и
административнопроизводствените правила при издаването му. Заповедта е издадена
в писмена форма и съдържа законоустановените реквизити – наименование на
органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част,
определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на
ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на издателя. Посочени са фактическите и правни основания за
издаването ѝ.
В случая са налице
и материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ. В чл.186, ал.1 от ЗДДС са регламентирани основанията за прилагане на ПАМ. Тя се прилага след
установяване на конкретно осъществено нарушение на подробно изброени в
нормативния текст правила за поведение. Нормата на чл. 186, ал.1, т.1, б.Г от ЗДДС е императивна и предвижда, че принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до тридесет дни, независимо
от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага по отношение на лице,
за което се установи не подаване на данни по чл.118 в Националната агенция за приходите.
Съгласно чл.187, ал.1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл.186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. В съответствие със
законовата регламентация на чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС Министърът на финансите издава наредба, с която се
определят: издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и
касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат. В изпълнение на тази законова разпоредба от
Министъра на финансите е издадена Наредба Н-18/13.12.2006г. Съгласно чл.118 ал.6
от ЗДДС всяко лице, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски
обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от
данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на
Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне
на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за
търговия с течни горива.
В случая не е
спорно, че дружеството – жалбоподател, е лице по чл.59а от Наредба №Н-18/13.12.2006г.,
поради което е задължено да подава в НАП данни чрез
електронен документ за доставка (ЕДД) – приложение № 22, или електронен
документ за получаване (ЕДП) – приложение № 23, за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива,
както и за промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част
от него, в случаите, когато данните не са декларирани с електронен акцизен
данъчен документ (еАДД)/единен административен документ (ЕАД) и са задължителни
за подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и подадените данни за
доставени количества горива по документ,
въведени чрез ЕСФП, съдържат задължително уникален контролен номер (УКН) на
еАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на УКН на еАДД
за доставени количества горива по документ,
въведени чрез ЕСФП, се извършва чрез баркод четец. Така дадената правна квалификация на нарушението
съответства на посочената в издадените АУАН, с които са констатирани нарушения
на чл.59а от Наредба №Н-18/13.12.2006г. във вр. с чл.118, ал.1о от ЗДДС.
Жалбоподателят не
оспорва извършеното нарушение, но счита, че тъй като било отстранено незабавно
след проверката, а и било поради формирана грешка, която следвало да се
отстрани от фирмата, осигуряваща сервизното и обслужващо обслужване на ЕСФП, то
не следвало да се прилага ПАМ. При установено по съответния ред неспазване на
задължението за подаване на данни в НАП по реда на чл.118 от ЗДДС, то административният
орган, действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да приложи
ПАМ. Оперативна самостоятелност е предоставена на последния единствено при
определяне срока на ПАМ.
Съдът приема, че
определеният срок от 7 дни за запечатване на обекта и забрана за достъп до него
за същия срок, определен под средата на законово определения, отговаря на тежестта
на нарушението, както и е съобразен с всички установени по делото
обстоятелества, и е съобразен с целта за налагане на ПАМ, поради което е
законосъобразен. Административният орган е изложил съображения за определената
продължителност, при определянето на срока на правното действие на мярката е
отчел характера на извършеното правонарушение и цялостното поведение на
търговеца.
Не е нарушен и
принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК.
Както беше посочено, при извършената проверка безспорно е установено нарушение
на данъчното законодателство, а обстоятелството, че било отстранено незабавно,
е неотносимо към факта на нарушението. Срокът на мярката от 7 дни кореспондира
на установените по делото обстоятелства, при които то е извършено.
Оспорената заповед
е постановена както в съответствие с приложимия материален закон и с неговата
цел. Процесната принудителната мярка съответства на чл. 22 от ЗАНН
- има превантивен характер, като целта ѝ е да осуети възможността на
нарушителя да извърши други подобни противоправни деяния, а от тук да се
предотвратят и вредните последици от тях, като по този начин се осигури защита
на утвърдения ред на данъчна дисциплина чрез пълна отчетност на извършваните от
лицата доставки, с цел гарантиране на обективно данъчно облагане и бюджетни
приходи.
По изложените
съображения жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото, основателно се явява
искането на ответника за присъждане на разноски по делото. Съобразно
разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от ЗПП и във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът намира претенцията на ответника за присъждане
на разноски по делото – юрк.възнаграждение, за основателна до размер от 100,00
лева.
Мотивиран така и на основание чл. 172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба от ООД ЕВРОПЪТ 2005 – Х., ул.В.Д. .., ЕИК …..,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ФК-549-0029531/28.08.2019г., издадена на основание чл.186, ал.1, т.1, б.Г от ЗДДС във вр. с чл.186, ал.3 от ЗДДС от Началник Отдел Оперативни дейности –
Пловдив, в ЦУ на НАП, относно запечатване на търговски обект – ведомствена
бензиностанция, находящ се в гр.Х., Асфалтова база Европът 2005 – Х., и е
забранен на основание чл.186, ал.1 и чл. 187, ал.1 от ЗДДС достъпа до него за срок от 7 дни.
ОСЪЖДА ООД ЕВРОПЪТ 2005 – Х., ул.В.Д. .., ЕИК …., да заплати на Национална агенция за приходите
направените по делото разноски 100 лева,
представляващи юрк.възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия :