РЕШЕНИЕ
№ 2665
гр. В., 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20223110100955 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Д. КР. М., ЕГН: **********, с
адрес: гр. В., ул. „Г. В. № * срещу „В.К.” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ж.к. „Л.” 7, бул. „Д. Н. № *. АТЦ „С. ц. ет. *, офис * иск с правно основание чл. 55,
ал.1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника сумата от 1094,64 лв. (след допуснато
изменение по реда на чл. 214 от ГПК), представляваща недължимо платена сума по Договор
за паричен заем „Viva Standart 14“ № * г., представляваща сбора от неустойка по чл. 5, ал. 2
от договора за непредоставено обезпечение в 3-дневен срок в размер на 269,64 лв. и такса по
чл.1, ал.3 от договора за експресно разглеждане на документи в размер на 825,00 лв.,
заплатени при липса на правно основание, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба - 28.01.2022 г. до окончателното ѝ изплащане.
В исковата си молба ищецът твърди чрез адв. Д.С. твърди, че на 20.09.2019 г. между
страните е сключен Договор за паричен заем „Viva Standart 14“ № *, по силата на който
ответното дружество предоставило на ищеца заем в размер на 1500,00 лв. за срок от 44
седмици платим на 22 вноски от по 118,49 лв. и фиксиран лихвен процент 40.32 %. В чл.1,
ал.3 от договора била предвидена такса в размер на 825,00 лв. за експресно разглеждане на
документите за отпускане на паричен заем, като заплащането □ било разсрочено до края на
договора, а дължимата сума добавена към размера на погасителната вноска.Съгласно чл.5,
ал.2 от договора заемателят дължал на заемодателя неустойка в размер на 550,00 лв., в
случай, че не предостави обезпечение в тридневен срок от сключване на договора.
Неустойката също била разсрочена на равни части и прибавена към всяка погасителна
вноска. По посочения начин крайният размер на дължимата месечна вноска достигнал
143,49 лв., а общото задължение до размер от 3156,78 лв. Поддържа се, че на 20.09.2019 г.
кредитът бил усвоен, а впоследствие всички дължими суми били погасени с плащания както
следва: сумата от 143,49 лв. на 20.09.2019 г. с ПКО № *, сумата от 287,00 лв. на 26.11.2019 г.
с ПКО № *, сумата от 154,00 лв. на 15.01.2020 г. с ПКО № *и сумата от 441,00 лв. на
28.01.2020 г. с ПКО *. Останалите суми по договора също били платени от ищеца, като
последната част в размер на 1068,01 лв. към 18.02.2020 г. била погасена чрез вземането на
нов паричен заем - „Standart 14” № *г. Излага се, че неустойката е нищожна поради
противоречие на добрите нрави, както и че излиза извън границите на присъщата □
обезпечителна функция, тъй като дължимостта □ била уговорена при непредоставяне на
1
обезпечение. Поддържа, че клаузата на чл. 4 от договора е неравноправна по смисъла на чл.
146, ал.1 вр. с чл. 143 от ЗЗП. В тази връзка сочи, че договорът е сключен при при
предварително определени от ответника договорни клаузи, върху съдържанието на които не
е можел да влияе. Поддържа, че в договора липсва ясно посочена методика на формиране на
годишния процент на разходите по кредита, от която да е видно кои точно компоненти са
включени в ГПР и как се формира стойността от 49.34 %. Сочи, че клаузата за неустойка е
нищожна на основание чл. 21, ал.1 от ЗПК, защото оскъпява кредита с допълнителна сума от
550,00 лв., която не е включена в посочения в договора ГПР. Поддържа нищжоност
съответно неравноправност на клаузата на чл.1, ал.З тъй като таксата от 825,00 лв. възлиза
на риблизително 55 % от размера на замеа, поради което липсва еквивалентност нея и
извършената услуга от заемодателя. Излага, че клаузата не е уговорена индивидуално,
доколкото размерът на таксата за експресно разглеждане е предвиден в Тарифа на „В.К.”
ООД. Поддържа, че с посредством нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за
сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга. Таксата представлява и
скрит разход по договора, който привидно бил уговорен като такса преди отпускането и
усвояването на кредита и целял заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Освен
това по договора за паричен заем била платена сума в размер на 10,00 лв., представляваща
такса кандидатстване. Поради изложеното описаните суми в общ размер на 1375,00 лв. били
получени от ответното дружество при липса на основание, поради което и ищецът моли за
осъждане ответникът да му заплати сумата и направените по делото разноски. По
изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „В.К." ООД, е подал отговор на исковата
молба, чрез адв. А. Н. от АК - М., с който оспорва исковата претенция като неоснователна.
Не се оспорва сключването между страните на Договор за паричен заем „Viva Standart 14“ №
* г. на договор за кредит в размер на 1500,0лв. Излага се, че такса за експресно разглеждане
е начислена по жеалниет на ищеца да ползва допълнителна услуга по експресно
разглеждане на заявката. Сочи, че на ищеца е представен Стандартен европейски формуляр.
Поддържа, че ищецът предсрочно е погасил задълженията си по заема в общ размер от
2816,00 лв., както следва: 1500,00 лв. главница, 201,36 лв. договорна лихва, 269,64 лв.
неустойка по чл. 4 от договора, 825,00 лв. такса за експресно разглеждане, 20,00 лв. разходи
за събиране на вземане. Сочи се, че са извършени следните плащания от заемополучателя:
на 20.09.2019 г. е погасена първата вноска от 143,49 лв., на 02.10.2019 г. с плащане от 287,00
лв. е погасена втора и трета вноска и частично четвърта с 0,02 лв., на 25.10.2019 г. с
плащане от 287,00 лв. е погасен остатъкът от четвърта и пета вноска и частично с 0,04 лв.
шеста вноска, на 25.10.2019 г. с плащане от 287,00 лв. е погасен остатъкът от шеста вноска,
седма, както и частично с 0,06 лв. осма вноска, на 15.01.2020 г. с плащане от 154,00 лв. е
погасена осма вноска, 10,00 лв. разходи за събиране на вземане, както и частично с 0,57 лв.
девета вноска, на 28.01.2020 г. с плащане от 440,00 лв. е погасена сумата от 10,00 лв.
разходи за събиране на вземания, изцяло девета, десета и единадесет вноска, а с 1,10 лв.
частично е погасена дванадесетта вноска, на 18.02.2020 г. с плащане от 1216,51 лв. е
погасена 403,11 лв. такса за експресно разглеждане и главница от 813,40 лв. съставляваща 12
до 22-ра вноска. Сочи, че клаузите уреждащи задълженияте за такса и неустойка са
действителни. Излага се, че не съществува забрана за обезпечаване на заемите, както и че
условията на обезпечението не са невъзможни за изпълнение. Поддържа, че законът не
поставя изискване при уговаряне на неустойка да се посочва кои вреди ще се компенсират с
нея. Излага се, че ищецът е можел да не встъпи в договорни отношения с кредитора, както и
че договорът е сключен при индивидуални условия. Поддържа се, че ищецът не е
възползвал от правото си да се откаже от договора. Оспорва се начислената неустойка да
представлява скрита лихва и че е следвало да се калкулира в ГПР, като се сочи, че клаузата
не нарушава и чл. 33, ал.1 от ЗПК. По отношение таксата за експресно разглеждане се сочи,
че ищецът е имал избор дали да изчака десет дни или да се възползва от услугата за
експресно разглеждане. Излага, че нормата на чл. 11, т.10 от ЗПК не предвижда в договора
за потребителски кредит изрично и изчерпателно да се посочват всички разходи включени в
ГПР, като използваният термин „допускания“ означава предвиждания, а не разходи по
смисъла на ГПР. Излага, че към датата нсключване на договора задължението за неустойка
не е било възникнало и поради това не може да се включи в ГПР. По изложените
съображения моли за отхвърляне на предявеният иск и за присъждане на направените по
делото разноски.
В о.с.з. ищецът не се явява, представлява се от адв. Д.С., чрез който поддържа
изразената позиция по спора.
2
В о.с.з. ответникът не се представлява, с писмено становище докладвано от съда
поддържа изразената позиция по спора.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
За успешното провеждане на исковата защита в тежест на ищеца е пълно и главно да
докаже следните правнорелевантни факти, от които се ползва – плащането на сумата от
сумата от 1094,64 лв. по Договор за паричен заем „Viva Standart 14“ № * г., представляваща
сбор от неустойка по чл. 5, ал. 2 от договора за непредоставено обезпечение в 3-дневен срок
в размер на 269,64 лв. и такса чл.1, ал.3 от договора за експресно разглеждане на документи
в размер на 825,00 лв.
В тази връзка между страните по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК обстоятелствата, че ищецът е усвоил
отпуснатия кредит по Договор за паричен заем „Viva Standart 14“ № * г. и че кредитът е
предсрочно погасен, съответно твърденията на страните си кореспондират по въпроса, че
ищецът е заплатил на ответника общо сумата от 2816,00 лв., от които 1500,00 лв. главница,
201,36 лв. договорна лихва, 269,64 лв. и 20,00 лв. разходи за събиране на вземане, както и
исковата сума от 1094,64 лв. (първоначално предявена като 1375,00 лв.) съставляваща сбор
от платена неустойка по чл. 4 от договора в размер на 269,64 лв. и 825,00 лв. такса за
експресно разглеждане. Респективно съдът намира за установено по делото, че процесната
сума от 1094,64 лв. е излязла от патримониума на ищеца и е преминала в този на ответника.
Следователно ищецът е изпълнил възложената му доказателствена тежест по
кондикционната претенция, поради което възниква задъжението на ответника по делото да
установи наличието на правно основание за получаване или задържане на визираната сума,
като съобразно конкретиката на казуса, следва да установи наличие на валидно
облигационно правоотношение по Договор за паричен заем „Viva Standart 14“ № * г.,
усвояването на кредита от ищеца, изпълнение на задълженията на заемодателя,
произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне
на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл.
обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят, индивидуалното
договаряне на условията по договора, както и да обоснове договарянето на размера на
лихвите (възнаградителна и мораторна) и останалите такси, разходи и неустойки в
съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба.
В случая за установяване валидното възникване на заемно правоотношение между
ищеца и ответника е представен препис Договор за паричен заем „Viva Standart 14“ № * г., с
който ответникът се е задължил да отпусне на ищeца заем от 1500,00 лв. за срок от 44
седмици, при фиксиран годишен процент в размер на 40,32 %, ГПР от 49,34 % и обща
стойност на плащанията в размер на 2606,78 лв.
Доколкото страните не са оспорили автентичността на волеизявленията си в
договора, нито усвояването на заема от 1500,00 лв. от ищеца, а напротив визирanите
праворелевантни факти са обявени за безспорни и ненуждащи се от доказване по делото,
съдът приема, че волеизявленията направени в процесния договор обвързват страните
валидно в рамките на допустимата свобода на договаряне на облигационно заемно
правоотношение от 20.09.2019 г., по което ищецът е изправна страна, с оглед доказаното
предоставяне на заеманата сума.
Доколкото обаче процесният договор е такъв за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9 от ЗПК, клаузите му следва да бъдат преценени от съда служебно за съответствие както
с императивните норми на ЗПК насочени в защита интереса на потребителя, така и за
неравноправност по смисъла на ЗЗП, тъй като в създадената между страните облигационна
обвързаност ответникът има качеството потребител по смисъла на § 13, ал.1 от ДР на ЗЗП.
Анализът включва и оценка на облигационното правоотношение, в частта му досежно
изпълнението от страна на заемодателя на задължението му за предоставяне на потребителя
на необходимата писмена информация за съдържанието и условията по кредита, вкл.
обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят, индивидуалното
договаряне на условията по договора, както и обоснованост на уговорените размери на
лихвите (възнаградителна и мораторна) и останалите разходи (такси) в съответствие с
типични разходи на кредитора и обичайна печалба.
В случая от сравнителния анализ на договора и относимите императивни текстове
съдът намира за недоказано, че облигационната връзка между кредитодателя и потребителя
3
е възникнала съобразно установените в специалния закон задължителни правила на ЗПК за
кредитодателите при извършването на дейност по потребителско кредитиране по следните
съображения:
В чл. 1, ал.2 от договора е предвидено 1р заявмателят заявява, че преди подписване на
договора е израл доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане
на документи за одобрение на паричен заем, а съгласно ал.3 за извършената от
кредитодателят допълнителна услуга за експресно разглеждане на заявката, заемателят
дължи такса в размер на 825,00 лв., която според ал.4 се заплаща разсрочено на равни части
и се включвва в размера на всяка от погасителните вноски.
Визираното вземане за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит,
съдът намира, че в действителност е свързано с предоговорните отношения между страните,
а клаузите на чл.1, ал.2, ал.3 и ал. 4 от договора касаещи това вземане всъщност само
уточняват насрещната престация на едната страна като елемент от облигационно
правоотношение възникнало преди сключване на договора, което касае само разглеждането
на заявката за кредит. Последноото обстоятелство се установява по несъменен начин и от
текста на клаузата уреждаща възникването на вземнаето за такса, доколкото в чл. 1, ал.2
изрично е посоечено, че заемателят е избрал допълнителната услуга, преди сключване на
договора. Следователно макар и да е обективирана в договора за кредит визирната такса се
начислява за услуга, която не е обусловена от самия договор за кредит, доколкото такъв
може и изобщо да не се сключи, независимо дали търговецът е осигурил времево
предимство при влизането в преговори по отпускане на заем на конкретния потребител,
което не е оказано на потребителите, които не са избрали тази услуга. Липсата на връзка на
обусловеност между основанието, въз основа, на което възниква вземането на кредитната
институция за такса експресно разглеждане и самия договор за кредит, с който е уговорена,
сочи за наличие на противоречие с чл. 10а, ал.1 от ЗПК, който предвижда, че кредиторът по
договор за потребителски кредит може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, но свързани с договора за потребителски кредит.
На следващо чл. 16 от ЗПК предвижда императивно задължение на кредиторът да
оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния.
Същевременно претендираното вземане за неустойка, произтичащо от клаузата на чл. 5, ал.2
от договора за кредит, се дължи, в случай, че заемателят не предостави в тридневен срок от
подписване на договора обезпечение на задълженията си посредством поръчителство на
физическо лице или банкова гаранция. Следователно тази клауза де факто прехвърля риска
от неизпълнение на задълженията на финансовата институция (вменени с нормата на чл.
16 от ЗПК) за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води само до допълнително увеличаване на размера на задълженията по
договора. Т.е. клаузата за предоставяне на обезпечение, респективно за уговаряне на
неустойка при непредоставяне на такова, противоречи на цитираната норма на ЗПК, която
цели да осуети безотговорната търговия с кредитни продукти. Наред с това неустойката е
договорена за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с
претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на потребителя за връщане на
заетата сума. Уговорена по този начин, неустойката очевидно излиза извън присъщите
обезпечителни и обезщетителни функции и цели само и единствено постигане на
неоснователно обогатяване, поради което породеното от нея вземане влиза в противоречие и
с нормата на чл. 92, ал.1 от ЗЗД.
Неустойката според съда влиза и в противоречие с добрите нрави. Поисканото в чл.
5, ал.1 лично обезпечение в три-дневен срок от сключване на договора е под формата на
договор за поръчителство е поставило следните кумулативни условия: 1) поръчителят да е
навършил 21 години 2) да работи на безсрочен трудов договор, 3) да има минимален стаж
принастоящия работодател от 6 месеца и нетен осигурителен доход над 1000,00 лв., 4) през
последните пет години да няма кредитна история в Централен кредите регистър към БНБ
или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“, 5) да не е
заемател или поръчител по друг договор за паричен заем. Не подлежи на разумно съмнение,
че така въведеният обем от изключително тежки условия, на които следва да отговарят
поисканите поръчители не са съобразени с конкретния размер на предоставения заем –
1500,00 лв., съответно с характера на потребителското кредитиране. Не са съобразени и с
обстоятелството, което макар и житейски изводимо е в органична връзка със задължението
на кредитодателя по чл. 12 от ЗЗД да бъде добросъвестен при установяване на процесната
облигационна връзка, а именно, че ако към нейното възникване е съществувала връзка на
доверие между кредитоискателя и физически лица, които отговарят на подобни високи
4
изисквания досежно финансовото им състояние, в степен последните да се съгласят да бъдат
поръчители на първия по договор за заем, то кредитоискателят не би прибягнал до
потребителско кредитиране, чрез финансовата институция, а би заел средствата именно от
тези лица. С близки аргументи следва да бъде определено като очевидно неадекватно и
алтернативно договореното в чл. 5, ал.2 от кредитодателя получаване на реално
обезпечение посредством предоставянето на банкова гаранция. При това положение съдът
приема, че неустоечната клауза се активира при непредоставяне на обезпечение, по
отношение на което обаче кредитодателят умишлено е поставил изначално неизпълними от
длъжника изисквания, което води до извод, че вземането за неустойка е нищожна поради
противречие с добрите нрави, за което основание за недействителност на сделките съдът
следи служебно.
По изложените съображения и доколкото посочените по - горе клаузи на договора -
чл. 1, ал.2 – 4 и чл. 4 имат за цел и резултат заобикаляне изискванията на ЗПК (чл. 10а, ал.1
от ЗПК съответно чл. 16 от ЗПК) по аргумент от чл. 21, ал.1 от ЗПК същите са нищожни,
респективно негодни да породят права и задължения за страните по договора за кредит.
Следователно ответникът не дължи начислените от кредитора суми за такса за експресно
разглеждане на искането за кредит и за неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за предоставяне на обезпечение.
Всъщност съдът намира, че договорът за кредит е изцяло недействителен, а не само в
цитираните клаузи, по следните съображения:
В кориците на делото не се съдържа нарочен погасителен план връчен на
кредитополучателя, от който да е видно каква част от дължимата месечна вноска е главница
и каква част представлява възнаградителна лихва. Последното представлява нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК, регламентиращ задължението на кредитодателя да уреди в
договора условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация не само за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, но и последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването и пр. Наред с това в самия договор липсва информация и по чл. 11, т.9 от ЗПК
за това как стойността на референтния лихвен процент оскъпява заетите средства.
Непредоставянето на тези видове информация за крайните параметри на заема, който поема
води до невъзможност за потребителя да вземе информирано решение при сключването на
сделката и го поставя в неравностойно положение спрямо контрагента, с който встъпва в
заемно правоотношение, и който се явява по-силната икономически страна. Именно за това
в чл. 11, ал.1, т.9, т.11 и 12 от ЗПК с императивни норми е уреден минимумът от необходима
информация на потребителя, за да може той да вземе информирано решение дали да се
задължи към финансовата институцията, а за нарушението на тези закрилни норми в чл. 22
от ЗПК законът е предвидил като своеобразна санкционна последица недействителност на
договора. Тази недействителност е специална и съгласно чл. 23 от ЗПК е пълна, а не е
частична, като при констатирането потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита включително процесната сума.
В обобщение, съдът намира, че по делото не е доказано наличието на твърдяното от
ответника договорно основание годно да породи оспореното право на ответника да начисли
и получи плащане от ищеца на процесната сума - сбор от неустойка и такса за експресно
разглеждане на кредита. При това положение след като е твърдял, че е титуляр на това
право, то ответникът е и страната по делото, която следва да понесе неблагоприятните
последици от неуспешно проведеното доказване на фактите годни да го породят. В случая
правният резултат от ненадлежното начисляване и получаване на сумата от 1094,64 лв. по
Договор за паричен заем „Viva Standart 14“ № * г. се изразява в уважаване на осъдителната
претенция предявена срещу дружеството за връщането на ищеца като платена от него без
основание по смисъла на чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството имат и двете страни –
ищеца с оглед уважената част от иска, а ответника предвид прекратената част на
производството с оглед извършеното изменение на иска и частичното му оттегляне в о.с.з.
като съдът следва да съобрази обстоятелствата, че ответникът не е направил искане за
присъждане на разноски, нито е представил доакзателства да е сторил такива.
Ищецът от своя страна е представил доказателства за сторени разноски за държавна
такса от – 100 лв. и платено в брой адвокатско възнаграждение от 372,00 лв. с ДДС по
договор за правна защита и съдействие от 27.06.2022 г. В тази връзка съдът констсатира, че
5
неправилно по делото е събрана държавна такса от 100,00 лв. за два иска, доколкото в
действителност е разгледан един иск и половината от внесената държавна такса подлежи на
връщане на ищеца, след поискване в сроковете по чл. 82 от ГПК. На следващо място съдът
счита за неоснователно инкорпорираното в отговора на исковата молба възражение за
прекомерност и намаляване до минимума на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение доколкото то възлиза дори под относимия минимум от 391,50 лв. с ДДС,
определен по реда на чл. 7, ал.2, т.2 вр. § 2а от ДР от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, изчислен на база пъвроначалната
цена на иска от 1375,00 лв.
В обобщение ищецът е доказал сторени разноски от общо 422,00 лв. и след
съответното ревизиране на сумата на основание чл. 78, ал.4 от ГПК предвид оттеглената,
съответна прекратена част от производството, съдът намира, че в полза на страната
съобразно уважената част от иска следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от
335,95 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „В.К.” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к.
„Л.” 7, бул. „Д. Н. № *. АТЦ „С. ц. ет. *, офис * да заплати на Д. КР. М., ЕГН: **********,
с адрес: гр. В., ул. „Г. В. № * сумата от 1094,64 лв., представляваща недължимо платена
сума по Договор за паричен заем „Viva Standart 14“ № * г., представляваща сбора от
неустойка по чл. 5, ал. 2 от договора за непредоставено обезпечение в 3-дневен срок в
размер на 269,64 лв. и такса по чл.1, ал.3 от договора за експресно разглеждане на
документи в размер на 825,00 лв., ведно със законната лихва върху главницата , считано
от датата на подаване на исковата молба - 28.01.2022 г. до окончателното изплащане, на
основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „В.К.” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к.
„Л.” 7, бул. „Д. Н. № *. АТЦ „С. ц. ет. *, офис * да заплати на Д. КР. М., ЕГН: **********,
с адрес: гр. В., ул. „Г. В. № * сумата от 335,95 лв., представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6