№ 36
гр. Варна, 20.02.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
М. Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
Сложи за разглеждане докладваното от М. Кр. Маринова Въззивно
гражданско дело № 20243000500546 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:32 часа се явиха:
Въззивникът Държавата, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, чрез областен управител на
област Варна, редовно призован, се представлява от юрисконсулт А. Р.,
редовно упълномощена от областен управител на гр. Варна.
Въззивникът Община Варна, редовно призована, представлява се от
юрисконсулт М. Д., редовно упълномощена и приета от съда от първата
инстанция
Въззиваемата страна „Овърсийз-Хоризонт“ АД, редовно призовано,
представлява се от адвокат Д. К. от АК-Варна, редовно упълномощен и приет
от първата инстанция.
Вещото лице инж. Ц. Н. Н., редовно призована, явява се.
Ю.К. Р.: Не са налице пречки, моля да дадете ход.
Ю.К. Д.: Моля да дадете ход.
АДВ. К.: Моля да дадете ход.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ИЗВЪРШВА доклад съобразно определение от
1
разпоредително заседание № 716/06.12.2024г.:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и по реда на чл.274 и
сл. от ГПК.Образувано по подадени две въззивни жалби и една частна жалба,
както следва: Въззивна жалба, подадена от Държавата, представлявана от
МРРБ, чрез областен управител на област Варна, чрез процесуалния
представител ю. к. А. Р., против решение №861/22.07.2024г., постановено по
гр.д.№1831/23г. по описа на ВОС, гр. о., в частите му, с които: 1/ е отхвърлен
предявеният от община Варна против „Овърсийз-Хоризонт“ АД иск с пр. осн.
чл.108 от ЗС в частта за осъждане на ответника да предаде владението върху
имот с идентификатор № 10135.536.161 с площ от 2 648 кв.м., находящ се в гр.
Варна, общ. Варна, обл. Варна, Приморски парк, местност „С.“ с граници ПИ
№№ *, *, *, *, *, *, *, с начин на трайно ползване „обществен селищен парк,
градина"; 2/ е отхвърлен предявеният от община Варна против „Овърсийз-
Хоризонт“ АД иск с пр. осн. чл.108 от ЗС в частта за осъждане на ответника
да предаде владението върху имот с идентификатор №10135.536.232 с площ
от 909 кв.м., находящ се в гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, Приморски парк,
местност „С." с граници ПИ №№*, *, * с начин на трайно ползване
„обществен селищен парк, градина“. В жалбата се твърди, че решението в
обжалваната му част е неправилно, като постановено в противоречие с
материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни
съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което предявените искове с пр.осн. чл.108 от ЗС бъдат уважени и в
осъдителните си части.
Въззиваемата страна „Овърсийз-Хоризонт“ АД, гр. Варна,
представлявано от изп. директор Б. Р. К., в депозирания отговор по въззивната
жалба в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния представител адв. В.
Г., поддържа становище за нейната недопустимост и моли производството по
същата да бъде прекратено, евентуално подържа становище за нейната
неоснователност и моли решението на ВОС да бъде потвърдено в
обжалваните му части. Претендира разноски.
Въззивна жалба, подадена от Община Варна, чрез процесуалния
представител гл. ю. к. М. Д., против решение №861/22.07.2024г., постановено
по гр.д.№1831/23г. по описа на ВОС, гр. о., в частите му, с които: 1/ е
отхвърлен предявеният от община Варна против „Овърсийз-Хоризонт“ АД
иск с пр. осн. чл.108 от ЗС в частта за осъждане на ответника да предаде
владението върху имот с идентификатор № 10135.536.161 с площ от 2 648
кв.м., находящ се в гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, Приморски парк,
местност „С.“ с граници ПИ №№ *, *, *, *, *, *, *, с начин на трайно ползване
„обществен селищен парк, градина"; 2/ е отхвърлен предявеният от община
Варна против „Овърсийз-Хоризонт“ АД иск с пр. осн. чл.108 от ЗС в частта
за осъждане на ответника да предаде владението върху имот с идентификатор
№10135.536.232 с площ от 909 кв.м., находящ се в гр. Варна, общ. Варна, обл.
Варна, Приморски парк, местност „С." с граници ПИ №№*, *, * с начин на
трайно ползване „обществен селищен парк, градина“; 3/ е отхвърлен
предявеният от община Варна против „Овърсийз-Хоризонт“ АД иск в частта
2
му за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата представляваща
разликата над 20 552, 48 лв. до 581 840 лв., представляваща обезщетение за
неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца, а именно сумата,
която ответникът е спестил като разходи за ползването на имот с
идентификатор № 10135.536.161 с площ от 2 648 кв.м., находящ се в гр. Варна,
общ. Варна, обл. Варна, Приморски парк, местност „С." с граници ПИ №№ *,
*,*, *, *, *, *, с начин на трайно ползване „обществен селищен парк, градина“,
отчасти за периода от 30.08.2018г. до 17.01.2022г. и изцяло за периода
18.01.2022г. до 30.08.2023г., чрез разполагане на преместваеми обекти в него, с
която сума ищецът е обеднял, пропускайки да събере граждански
плодове/наеми/ от имота, на осн. чл.59 от ЗЗД; 4/ е отхвърлен предявеният от
община Варна против „Овърсийз-Хоризонт“ АД иск в частта му за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата, представляваща разликата над
3 630, 93лв. до 218 160лв., представляваща обезщетение за неоснователно
обогатяване на ответника за сметка на ищеца, а именно сумата, която
ответникът е спестил като разходи за ползването на имот с идентификатор №
10135.536.232 с площ от 909 кв.м., находящ се в гр. Варна, общ. Варна, обл.
Варна, Приморски парк, местност „С." с граници ПИ №№ *, *, * с начин на
трайно ползване „обществен селищен парк, градина“, отчасти за периода от
30.08.2018г. до 17.01.2022г. и изцяло за периода 18.01.2022г. до 30.08.2023г.,
чрез разполагане на преместваеми обекти в него, с която сума ищецът е
обеднял, пропускайки да събере граждански плодове/наеми/ от имота, на осн.
чл.59 от ЗЗД; 5/ община Варна е осъдена да заплати на „Овърсийз-Хоризонт“
АД сумата от 50 323.59 лв., представляваща реализирани по делото разноски
за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК. В жалбата се
твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с
материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни
съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което предявените от община Варна искове бъдат уважени и в
посочените им части.
Въззиваемата страна „Овърсийз-Хоризонт“ АД, гр.Варна,
представлявано от изп. директор Б. Р. К., в депозирания отговор по въззивната
жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния представител адв. Д.
К., поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на
ВОС да бъде потвърдено в обжалваните му части. Претендира разноски.
Частна жалба, подадена от Община Варна, чрез процесуалния
представител гл. ю. к. М. Д., против определение №3826/10.09.2024г.,
постановено по гр.д.№1831/23г. по описа на ВОС, гр. о., с което е оставена без
уважение молба вх.№ 20708/14.08.2024г., подадена от община Варна, чрез ю.
к. М. Д., за изменение в частта на разноските на решение №861/22.07.2024г.,
постановено по гр.д.№1831/23г. по описа на ВОС.В жалбата се твърди, че
определението е неправилно по изложените в същата подробни
съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което подадената от община Варна молба с пр. осн. чл. 248 от ГПК
бъде уважена.
3
Въззиваемата страна „Овърсийз-Хоризонт“ АД, гр.Варна,
представлявано от изп. директор Б. Р. К., не е депозирала отговор по частната
жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.
Във въззивните жалби и в отговорите не са направени доказателствени
искания.
С цитираното определение от разпоредително заседание СЪДЪТ
служебно е допуснал съдебно-техническа експертиза с поставена задача.
Ю.К. Р.: Поддържам подадената въззивна жалба.
Ю.К. Д.: Поддържам подадените въззивна жалба и частна жалба.
АДВ. К.: Поддържам подадените отговори по въззивните жалби.
СЪДЪТ докладва, че в срока по чл. 199 от ГПК е депозирано
заключение вх. № 931/10.02.2025г., от вещото лице инж. Ц. Н., по назначената
съдебно-техническа експертиза.
Ю.К. Р.: Нямам възражения по изслушване заключението на вещото
лице.
Ю.К. Д.: Нямам възражения по изслушване заключението на вещото
лице.
АДВ. К.: Нямам възражения по изслушване заключението на вещото
лице.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към снемане самоличността и изслушване на
вещото лице:
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ц. Н. Н. – *г., български гражданин, омъжена,
неосъждана, специалист – правоспособно лице по геодезия, картография и
кадастър, без родство и дела със страните по делото. Съдът предупреди
вещото лице за наказателната отговорност по чл. 291 НК, същото обещава да
даде вярно и безпристрастно заключение.
В. Л. Н.: Поддържам становището си, изложено в съдебно-техническата
експертиза.
НА ВЪПРОСИ НА Ю.К. Р.: Задачата на експертизата е била да се
обозначат по подходящ начин всички обекти и съоръжения. В първоначалната
експертиза пред първата инстанция на стр. 8, освен описаните от Вас обекти и
съоръжения, има още. По т. 3 са описани елементи на техническата
инфраструктура, включително пътеки, декоративни и други, това са настилки,
скулптури, статуи, саксии, алпинеум с шадраван, статуи, няма да ги изброявам
подробно, те са описани на стр. 8 от първоначалната експертиза, както газово
стопанство – склад и боксове за събиране на отпадъци - склад. Тези
съоръжения защо не са включени, пропуск ли е на експертизата?
4
В. Л. Н.: Конкретно задача е „да се обозначат по подходящ начин
/повдигане в цвят/ на скица всички разположени в процесните два недвижими
имота преместваеми обекти и съоръжения за търговия.“ Това, което Вие
изброихте като пътеки, това не е нито съоръжение, нито преместваем обект,
това представлява ситуация, ситуационен елемент. Такава задача не е
поставена.
Ю.К. Р.: Включително складът, който представлява газово стопанство и
складът за отпадъци ли, те са трайно прикрепени, не са преместваеми, така
ли?
АДВ. К.: Господин Председател, възразявам. Тези въпроси са във връзка
с исковете по чл. 59 ЗЗД и нямат отношение по иска по чл. 108 ЗС.
В. Л. Н.: Основно моята задача е била да установя съответствие или не
на изградените на място преместваеми обекти и съоръжения, и да ги сравня
дали те съответстват на издаденото разрешение за поставяне. Нищо странично
не съм мерила, не съм се разпростирала, защото това не е предметът на моята
задача - да заснема всичко каквото видя.
НА ВЪПРОС НА Ю.К. Р.: По експертизата, стр. 8, абзац 3 и 4, където
давате заключение по отношение на беседката, която е с площ по схема от
31.10 кв. м. и измерена на място – 34.08 кв. м. Откъде обосновавате извода, че
разликата в двете площи се дължи на допусната грешка в изписването на
площта в заявлението за издаване на разрешение и самото разрешение за
поставяне?
В. Л. Н.: Аз съм написала в констативната част и съм упоменала
всъщност на база на приложени документи към делото. В разрешението за
поставяне има изброени и приложени схема на преместваеми обекти - л. 23 по
гр.д.№ 1831/2023г. на ВОС, конструктивна експертиза л. 24-л. 26, геодезическо
заснемане от правоспособно лице - л. 27 - л. 31 и инвестиционен проект по
част „архитектура.“ Геодезическото заснемане, освен графична част, има и
текстова част. Съгласно геодезическото заснемане въпросната беседка е
описана с площ 34.10 кв. м. в самото заснемане. Това, което аз съм измерила
на място като контур, определен от координати и съответно съм дала и
разстоянията, моята площ става 34.08 кв. м. Площта, която обаче е записана
към заявлението към разрешението за поставяне, беседката е записана с
въпросната площ 31.10 кв. м. и съответно в самото разрешение за поставяне
площта на беседката е записана 31.10 кв. м., а реалната площ е 34.08 кв. м. или
34.10 кв. м. - това няма никакво значение, защото при едно измерване 0.02 кв.
м. не са разлика, т.е. това е допустима грешка.
Ю.К. Р.: На стр. 8, абзац 5, където давате заключение по отношение на
разлики в размери и площи на навес-бар и 6 броя еднотипни беседки, има ли
нормативно определени стойности за незначителни разлики в размерите?
В. Л. Н.: Не разбрах къде да гледам.
Ю.К. Р.: Пак стр. 8, където говорите за навес-бар и 6 броя еднотипни
беседки, казвате, че разликите са незначителни. Въпросът ми е по какъв
нормативен ред се определя кога една разлика е незначителна в размерите?
В. Л. Н.: Когато размерите съвпадат. Тук говорим за абсолютно
5
съвпадение на площи, защото моите площи, които съм определяла, са дадени с
точност до стотна след десетичния знак както се дават. Това, което е
представено в схемата и разрешението за поставяне, площите са дадени с
точност десета. Когато говорим за 7.18, 7.19, 7.24, 7.24, 7.23, 7.24, това са
реалните площи, измерени от мен на 6-те беседки, те са абсолютно идентични
с площите, които са дадени по разрешение за поставяне, като са означени там с
точност до десета 7.2.
Ю.К. Р.: Нямам други въпроси към вещото лице.
Ю.К. Д.: Нямам въпроси към вещото лице.
АДВ. К.: Нямам въпроси към вещото лице. Всички въпроси, които бяха
зададени от Областна управа, касаят иска по чл. 59 ЗЗД, а не по чл. 108 ЗС.
СЪДЪТ УКАЗВА на процесуалните представители да заявят дали има
спор между страните по факта, че към датата на подаване на заявлението,
респективно датата на издаване на разрешението, преместваемите обекти са
били вече изградени и налични в процесните поземлени имоти.
АДВ. К.: Към датата на издаване на разрешението за поставяне
обектите, същите вече са били поставени.
Ю.К. Р.: И към двете дати твърдим, че са били вече съществуващи на
място.
АДВ. К.: Т.е не спорим относно факта, че към момента на подаване на
заявлението за разрешение за разполагане на преместваеми обекти в
процесните поземлени имоти към момента на тяхното заснемане и издадена
конструктивна експертиза, преместваемите обекти са били изградени на
място, и тяхното положение е такова, каквото е към посочения момент, и
тогава, и сега. Т.е промяна няма.
Ю.К. Р.: Т.е не спорим относно факта, че към момента на подаване на
заявлението за разрешение за разполагане на преместваеми обекти в
процесните поземлени имоти към момента на тяхното заснемане и издадена
конструктивна експертиза, преместваемите обекти са били изградени на
място, и тяхното положение е такова каквото е към посочения момент, и
тогава, и сега. Т.е промяна няма.
Ю.К. Д.: Т.е не спорим относно факта, че към момента на подаване на
заявлението за разрешение за разполагане на преместваеми обекти в
процесните поземлени имоти към момента на тяхното заснемане и издадена
конструктивна експертиза, преместваемите обекти са били изградени на
място, и тяхното положение е такова каквото е към посочения момент, и
тогава, и сега. Т.е промяна няма.
6
СЪДЪТ намира, че вещото лице е изпълнило задачата си, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА към доказателствения материал по делото
заключение вх. № 931/10.02.2025г. на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице, в
съответствие с представената справка-декларация от същото, в размер на 1
340 лв. (хиляда триста и четиридесет лева).
Към настоящия момент съдът ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен касов ордер в
размер на внесената сума от общо 800 лв. (осемстотин лева).
СЪДЪТ ВРЪЧИ на вещото лице разходен касов ордер в размер на
внесената сума от общо 800 лв. (осемстотин лева).
УКАЗВА на въззивниците (Държавата, представлявана от Министъра
на регионалното развитие и благоустройството, чрез областен управител на
област Варна и Община Варна), в двуседмичен срок от днес, да представят
доказателства за довнесени депозити от по 270 лв. (общо сумата от 540 лв.) по
депозитната сметка на Апелативен съд - Варна, след което съдът ще уведоми
вещото лице за допълнително издадените разходни касови ордери.
Ю.К. Р.: Считам, че експертизата е непълна и следва да бъде допълнена,
като вещото лице изследва и посочените на стр. 8 от първоначалната
експертиза по първоинстанционното дело елементи на техническа
инфраструктура, включително пътеки, декоративни и други, както и
складовите площи, които са подробно изброени на стр. 8 от цитираната
експертиза. Също така, оспорвам извода на вещото лице на стр. 8, в абзац 4 от
експертизата, а именно, че разликата в двете площи се дължи на допусната
грешка в изписването на площта в заявлението за издаване на разрешение за
поставяне и самото разрешение за поставяне, тъй като този извод е напълно
необоснован. Оспорвам и извода на стр. 8, абзац 5, че се касае за незначителни
разлики в размерите. Моля, експертизата в останалата част да се приеме.
Ю.К. Д.: По отношение на т. 2 от експертизата, считам, че в този вид
отговорът на вещото лице не удовлетворява нуждите на настоящото
производство. Доколкото същата не отговаря на основния спорен въпрос
каква е заетата и каква е свободната, и незаета част от имота, която може да
бъде ползвана по предназначение.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, в експертизата е отговорено
пълно, ясно и мотивирано на поставените въпроси. Искането от Областна
управа касае обстоятелства, които са извън поставените задачи на вещото
лице и в тази връзка то не може да обуслови допълнителна задача. Това
представлява искане за нова експертиза и същото е преклудирано. Моля, да се
приеме заключението.
7
СЪДЪТ намира, че искането за назначаване на допълнителна съдебно-
техническа експертиза със задача: да установи наличието на други елементи
на техническата инфраструктура в процесните поземлени имоти, включително
пътеки, декоративни и други такива, както и наличието на склад, за
неоснователно, тъй като, както посочи и процесуалният представител на
Държавата, в заключението изслушано пред първоинстанционния съд тези
елементи са описани, както и площите заети от тях (л. 207 от
първоинстанционното дело). По тази причина и не е необходимо
назначаването на експертиза с поставената задача, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
Държавата за назначаване на допълнителна съдебно-техническа експертиза,
която да установи наличието на други елементи на техническата
инфраструктура – съоръжения или постройки, както и да установи заеманите
от тях площи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на самостоятелно обжалване.
Ю.К. Р.: Господин председател, моля, на основание чл. 17, ал. 2 ГПК да
осъществите косвен съдебен контрол по отношение на административен акт
разрешение за поставяне № 1/18.01.2022г., издадено от Главния архитект на
Община Варна, като задължите същия да представи и цялата административна
преписка. Мотивите ми са, че по време на съдебното производство по
сегашното дело пред първа инстанция не беше приключило
административното дело, което първо не касаеше законосъобразността на
административния акт, а неговата нищожност, а освен това Държавата или
Областна администрация - Варна никога не е била страна в производството по
издаване на този административен акт. Първоинстанционният съд не е
упражнил правомощието си да осъществи косвен съдебен контрол на този акт,
поради което моля това да бъде сторено от настоящия съдебен състав.
Разрешението за поставяне е от изключителна важност и за настоящото
съдебно производство, тъй като разрешенията за поставяне на преместваеми
обекти и съоръжения се издават за срока на действие на договора за наем, а
такъв договор за наем няма изобщо сключен, поради което и аз твърдя, че
срокът, посочен в разрешение за поставяне № 1/2022г., е фиктивен и това
разрешение за поставяне не е породило правен ефект, защото същото следва
да се счита изтекло, поради факта, че то не може да бъде за по-дълъг срок от
срока на договора за наем. Както вече казах договор за наем и изобщо
разрешение за поставяне от страна на Държавата или на Областна
администрация не е давано. Областна администрация е участвала пред
Върховния административен съд в производството за обявяване нищожността
на административния акт, но въпроса за неговата законосъобразност не е
разглеждана. Искаме да бъде проверена законосъобразността на
разрешението за поставяне, тъй като не сме участвали в процедурата по
издаване на акта, няма такава образувана преписка в Областна администрация
8
- Варна. Единствено има подпис и печат върху схемата за разполагане без
посочена дата, т.е не може да бъде обоснован изводът дори, че лицето, което
се е подписало като областен управител, е заемало към датата на полагане на
подписа длъжността областен управител, тъй като няма дата. Доколкото си
спомням в другото производство беше установено, че Стоян Пасев като
областен управител е подписал схемата.
Ю.К Д.: Също считам, че са налице основания за упражняване на косвен
съдебен контрол за законосъобразност. Има основания за законосъобразност,
излагани в писмен и устен вид в първоинстанционното производство. Община
Варна също не е била участник в административното производство по
издаване на акта, а доколкото е била конституирана в съдебното производство,
то същото е имало за предмет единствено и само нищожността на акта, така
че считам, че освен правомощия, първоинстанционният съд имаше и
задължение да обърне внимание на този въпрос, тъй като той е обуславящ за
изхода на делото.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, доказателственото искане първо
е преклудирано, няма налице новонастъпил или новооткрит факт. На второ
място, разрешението за поставяне е валидно и законосъобразно. Имаме влязъл
в сила съдебен акт на Върховния административен съд, който е представен по
делото и в тази връзка диспозитивът на Върховен административен съд е
задължителен за гражданския съд. Твърдението на Областна управа, че в
мотивите е дискутирано друго, е неоснователно. На следващо място,
твърдението, че Областна управа и Община Варна не били страна по издаване
на разрешението, също е невярно. Община Варна е участвала чрез Главния
архитект и чрез ЕСУТ в производството по издаване, докато Областна управа
е участвала чрез самия областен управител. На последно място, твърденията,
че нямало преписка в Областна управа по издаване на разрешението – но
Областна управа не представя доказателства, че няма преписка и тяхната
възможност за представяне на доказателства, които се съхраняват в общини,
държавни учреждения, също е преклудирано. Това не е новонастъпил или
новооткрит факт. Имаме трайна съдебна практика по този въпрос. Моля да
оставите искането без уважение.
Ю.К. Р.: Господин председател, всъщност твърдението ми е, че няма
такава преписка в Областна администрация – Варна, но аз не мога да докажа
отрицателен факт, как да докажа, че няма. Заявявам, че няма такава преписка,
правили сме проверки. Не считам, че искането е преклудирано, тъй като това е
било задължение на първоинстанционния съд и тези твърдения са навеждани
от Община Варна и от Държавата, съдът не се е произнесъл, поради което
моля това да бъде сторено в настоящата инстанция.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, доказателствено искане за
изискване на преписка не е имало в първоинстанционното производство и
отново това искане вече е преклудирано.
9
В 11:00ч. СЪДЪТ се оттегля за съвещание с оглед произнасяне по
искането.
СЪДЪТ ПОДНОВЯВА провеждането на откритото съдебно заседание в
11:19ч.
След направеното съвещание на съдебния състав, последният намира, че
искането на Държавата за изискване на административната преписка по
издаването на разрешението за поставяне на преместваемите обекти, в
контекста на направеното възражение за незаконосъобразност на
разрешението като административен акт и искането за осъществяване на
инцидентен съдебен контрол върху административния акт на основание чл. 17,
ал. 2 ГПК, е неоснователно по следните съображения: процесуалният
представител на Държавата в първоинстанционното производство не е
направил изрично оспорване на законосъобразността на посоченото
разрешение, включително и след представянето от ответника на решение от
02.04.2024г. по адм. д. № 887/2024г. на ВАС, ІІ-ро отделение. Такова
оспорване не е било осъществено и в изложението след конституирането на
държавата като страна по делото. Наред с това във въззивната жалба на
Държавата липсват оплаквания за допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд в тази насока, а именно за липсата на дадени
указания за разпределение на доказателствената тежест във връзка с
установяване законосъобразността или незаконосъобразността на посочения
административен акт. Липсват и доказателствени искания в тази насока.
Поради тези съображения е налице хипотезата на чл. 266, ал. 1 ГПК, поради
което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Държавата за изискване на
административната преписка по издаването на разрешение за разполагане на
преместваеми обекти в процесните недвижими имоти.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на самостоятелно обжалване.
Ю.К. Р.: Няма да сочим други доказателствени искания. Представям
списък на разноските.
Ю.К. Д.: Нямам други искания по доказателства. Представям списък на
разноските.
АДВ. К.: Нямам доказателствени искания. Представям списък на
разноските.
Ю.К Д.: Правя възражение относно размера на заплатеното адвокатско
възнаграждение на въззиваемата страна. Считам същото за прекомерно
съобразно фактическата и правна сложност на делото, и Ви моля да го
10
намалите.
Ю.К Р.: Правя възражение относно размера на заплатеното адвокатско
възнаграждение на въззиваемата страна. Считам същото за прекомерно
съобразно фактическата и правна сложност на делото, и Ви моля да го
намалите.
АДВ. К.: Нямам възражения за прекомерност.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените от въззивниците списъци на
разноските.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представения от въззиваемата страна списък на
разноските, ведно с доказателства за тяхното извършване.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Ю.К. Р.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите решение, с
което да уважите изцяло исковите претенции на Държавата и да ми присъдите
сторените разноски. Моля да ми предоставите срок за подробни писмени
бележки.
Ю.К. Д.: Уважаеми апелативни съдии, няма да преповтарям, тъй като
доста се изписа и каза в първа инстанция. Поддържам писмените бележки,
които представих пред Окръжен съд и въззивната жалба. Моля да постановите
решение съобразно Вашата съвест и вътрешно убеждение, както и съобразно
закона. Моля да ни присъдите сторените разноски.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, ще се спра на някои основни
моменти, с цел процесуална икономия. По ревандикационните искове, по
делото не се установява, че ответното дружество упражнява владение върху
имотите, още по-малко без основание. Процесните имоти не са заграждани, не
са с ограничен достъп и всеки гражданин на гр. Варна може да преминава и
да ги използва като Обществен парк, градина, с изключение площта под
преместваемите обекти, за които се установи, че към момента на завеждане на
исковете са законосъобразно поставени, поради това ревандикационните
искове са неоснователни.
По исковете по чл. 59 ЗЗД, правилно първоинстанционният съд е решил,
че обезщетение се дължи на Община Варна само за площта на преместваемите
обекти и само за периода преди издаване на разрешенията за поставяне.
Именно в този момент възниква основание за ответното дружество да държи
11
преместваемите обекти. Останалата част от процесните имоти обаче се
използва свободно от всички граждани, като през части от нея преминават
клиенти и обслужващ персонал на ответника, което обаче не нарушава
предназначението на имотите като Обществен парк, градина. Следователно
правилен е изводът на Окръжен съд – Варна, че обезщетение върху частта от
имотите, която не е заета от преместваеми обекти не се дължи. Ако се приеме
обратното, то би означавало, че всички държатели на преместваеми обекти в
Морската градина на град Варна установяват незаконосъобразна фактическа
власт върху градини, алеи, полянки и т. н., и дължат обезщетение за ползване
на чужд имот без правно основание. Моля да потвърдите
първоинстанционното решение. Моля за срок за писмена защита. Моля да
присъдите на ответника разноските, сторени по делото по представения
списък.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и правна
страна.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалните представители на
страните - Държавата и въззиваемата страна, до 26.02.2025 г. включително, да
представят в писмен вид съображенията си по съществото на спора.
СЪДЪТ ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Съдебното заседание приключи в 11:28 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12