№ 3034
гр. София, 03.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Частно
гражданско дело № 20211110152782 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, образувано по Молба вх. №
528/04.01.2022 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, заявител по
делото, за изменение на Определение № 10617 от 10.12.2021 г. в частта за разноските.
Молителят твърди, че делото не е с фактическа и правна сложност и моли
определеното в полза на пълномощника на длъжника адвокатско възнаграждение да бъде
намалено до 50 лв., съгласно чл.6, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Моли съда да задължи длъжника да посочи
банкова сметка, по която присъдената сума да бъде внесена в полза на съответното лице.
В срока за отговор на молбата ответникът по същата е ангажирал становище по
искането, касаещо разноските, като счита същото за недопустимо, а при евентуалност -
неоснователно. Сочи, че молителят не е представил списък с разноските по чл. 80 от ГПК,
поради което молбата за изменение на определението в частта за разноските е недопустимо.
По същество го счита за неоснователно, като сочи, че посочената от молителя правна норма
на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. е неотносима към конкретния случай, тъй като
има изрична правна норма, определяща възнаграждение, дължимо при заповедно
производство, а именно – чл. 7, ал. 7 от Наредбата. Моли съда да остави без разглеждане
молбата, а при евентуалност – да я отхвърли като неоснователна.
Настоящият съдебен състав, след като съобрази становищата на страните и данните
по делото, счита, че искането е неоснователно по следните съображения. Видно от
материалите по делото, със заявлението по чл. 410 от ГПК, приложено по ч.гр.д. № 833/2021
г. по описа на РС – Смолян, заявителят е поискал присъждане на разноски, като ги е описал
подробно и в тази си част заявлението има характер на списък по чл. 80 от ГПК. По тези
съображения, молбата по чл. 248 от ГПК се явява допустима. Същата обаче е неоснователна.
С възражението по чл. 414 от ГПК длъжникът е поискал изрично да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в полза на адвоката, който му е предоставил безплатна правна
помощ по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Цитираната от молителя разпоредба на
чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
1
възнаграждения няма касателство спрямо възнаграждения, определяни за предоставена
правна помощ по заповедно производство, тъй като за тези случаи е налична изричен текст,
а именно – чл. 7, ал. 7 от Наредбата. Съдът е приложил коректната норма и е присъдил
коректен размер възнаграждение на адвоката, оказал безплатна правна помощ на длъжника,
съобразно направените искания и законовите изисквания. Не е налице грешка в
изчислението, пропуск или друга непълнота, която да налага изменение на определението в
частта за разноските. Ето защо, молбата се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
В отговора си на молбата, длъжникът е посочил способ за погасяване на вземането, а
именно: плащане в брой на съдебния адрес, посочен по делото в работни дни от 9.30 до
18.00 ч., съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ Молба вх. № 528/04.01.2022 г. на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, за изменение на Определение № 10617 от 10.12.2021 г. в частта за
разноските с правно основание чл. 248 от ГПК, като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок, считано
от датата на получаване на препис от същото, от двете страни.
ПРЕПИС от отговор на молба по чл. 248 от ГПК с вх. № 15194/27.01.2022 г. да се
връчи на молителя – заявител по делото, за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2