№ 105
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Величка Цанова
Атанас Ст. Атанасов
при участието на секретаря Пролетка Асенова
в присъствието на прокурора ИВАЙЛО Б. АНГЕЛОВ и
като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно
дело № 20251000600173 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.34 ал.1 вр.чл.20 от Закон за признаване,изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции /ЗПИИАКОРНФС/,като е образувано по жалба на адв.Й. А. от САК,с посочен
съдебен адрес,служебен защитник на заинтересованото лице Р. Й. С.,с установен адрес,ЕГН
**********,срещу Решение №70/24.01.2025 година, постановено по н.д.№101/2025 година
по описа на Софийски градски съд,с което на основание чл.31 ал.3 вр.чл.15 ал.5 вр.чл.16
ал.7,т.1,чл.30 ал.3,пр.1 вр.чл.30 ал.2,т.1 ЗПИИАКОРНФС съдът е признал и допуснал за
изпълнение Решение по дело № BH-GS /246000128581/24,издадено на 02.08.2024 година от
несъдебен орган на Р.Австрия,Областна администрация „BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT
GUSSING“,влязло в сила на 22.08.2024 година по дело за налагане на финансови санкции
срещу българския гражданин Р. Й. С.,ЕГН **********.С цитираното Решение по дело №
BH-GS/246000128581/24,издадено на 02.08.2024 година от несъдебен орган на Република
Австрия,Областна администрация „BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT GUSSING“ ,в сила от
22.08.2024 година българския гражданин Р. Й. С.,ЕГН **********,с установен постоянен и
настоящ адрес на територията на РБ,неосъждан,е признат за виновен по обвинение за
извършено административно нарушение на територията на издаващата държава за това,че
на 12.06.2024 година,в 23.56 часа в Република Австрия,в населено място Nikelsdorf,А4,str.кm
63,73,Fahrtichtung Wien,при управление на моторно превозно средство с регистрационен
номер ******** е нарушил правила за движение по пътищата,свързани с неизпълнение на
1
ограничения на скоростта,като превишението на скоростта е със 17 км/час над максимално
разрешената скорост от 80 км/час,като на основание § 98 Abs.1 Kraftahrgesetz 1967 - KFG
1967, Nr.267/1967 zuletzt geandert durch I Nr. 80/2002 I.V.M.,§ 58 Abs.1 Z 2 lit.e Kraftfahrgesetz-
Durchfuhrungsverordnung,KDV 1967,BGBI.Nr. 399/1967 zuletzt geandert durch BGBI. II
Nr.161/2021 Abs. 1Z1 und Z2 Kraftfahrgesetz 1967-KFG 1967,BGBI. Nr. 267/1967 zuletzt dert
durch BGBI. 1 Nr. 35/2023,приложими правни разпоредби на издаващата държава,му е
наложено административно наказание глоба в размер на 80 /осемдесет/ евро в левова
равностойност към 02.08.2024 година от 156,46 /сто петдесет и шест лева и 46 стотинки/.
На основание чл.13 ал.1 ЗПИИАКОРНФС съдът е постановил разноските по водене на
делото /свързани с участие на служебен защитник/ да останат в тежест на Република
България.На основание чл.38 ал.1,т.1,пр.1 ЗПИИАКОРНФС съдът е постановил незабавно да
се уведоми компетентния орган на издаващата държава.
Защитата в срок е атакувала постановения съдебен акт от Софийски градски съд пред
Апелативен съд София,като твърди,че постановения съдебен акт е незаконосъобразен и
неправилен,доколкото е постановен в нарушение на материалния закон и при допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила.
Сочи се,че решаващият съд не е обсъдил с необходима прецизност събраните по делото
писмени доказателства,които според защитата сочат липса на предпоставки по чл.4 и чл.5 от
Закон за признаване,изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции.
Конкретните оплаквания са свързани с това,че представеното по делото Удостоверение е
непълно по см.на чл.35 ал.1,т.1 от Закон за признаване,изпълнение и изпращане на актове за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Намира,че представеното Удостоверение по чл.4 от РР2005/2014/ПВР е по същество с
частичен превод,като по делото не е приложено в надлежен превод и в заверено копие
Решението,чието признаване се иска.
На тази основа по същество се твърди невъзможност да се съпоставят актовете
,включително решението,признато за изпълнение от първия съд с отразеното в
Удостоверението по чл.4 от РР2005/2014/ПВР.
Сторено е оплакване,че в самото Удостоверение по чл.4 от РР2005/2014/ПВР не е
преведено наименованието на издаващия орган,мястото на извършеното нарушението,вида
и правната квалификация.
Сторено е възражение по начина на уведомяване на заинтересованото лице от
австрийските власти,касателно постановеното решение,срокове и начин на обжалване.
В обобщение,като намира да са налице условията на чл.35 от Закон за
признаване,изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции за постановяване на отказ от изпълнение на посоченото
решение на австрийските власти,е сторено искане за отмяна на атакувания съдебен акт и
постановяване на отказ за признаване и привеждане в изпълнение на посоченото решение.
2
Пред въззивния съд защитата поддържа сторените оплаквания и искания,като ги
акцентира.
Поддържа искането си за отмяна на атакувания съдебен акт.
Представителят на държавното обвинение изразява становище,че с оглед събраните пред
него доказателствени източници,първият съд се е произнесъл с обоснован съдебен
акт.Сочи,че представеното Удостоверение по чл.4 от РР2005/2014/ПВР е пълно,издадено е
по надлежен ред и е представено в съответен превод,а възраженията на защитата в тази
насока са неоснователни.
Намира,че не са налице условията на чл.35 от Закона,водещи до отказ от признаване на
несъдебното решение за налагане на финансова санкция.
Претендира потвърждаване на атакувания съдебен акт.
След като прецени изложените в жалбата доводи и съобрази наведените оплаквания,
Софийският апелативен съд намери за установено следното:
Въззивната жалба е допустима,депозирана е от процесуално легитимирана страна в
срок,а разгледана по същество е неоснователна.
По делото настоящия съдебен състав,възприема фактическа обстановка,изразяваща се в
следното:
Заинтересованото лице Р. Й. С.,е роден на ******** година в гр.София/вж.справка-
пълни данни,л.12 от делото/,не е осъждан,с установен адрес на територията на Република
България,ЕГН **********.
С Решение №BH-GS /246000128581/24,издадено на 02.08.2024 година от несъдебен
орган на Р.Австрия,Областна администрация „BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT
GUSSING“,влязло в сила на 22.08.2024 година по дело за налагане на финансови санкции
срещу българския гражданин Р. Й. С.,ЕГН ********** С. е признат за виновен по обвинение
за извършено административно нарушение на територията на издаващата държава за това,че
на 12.06.2024 година,в 23.56 часа в Република Австрия,в населено място Nikelsdorf,А4,str.кm
63,73,Fahrtichtung Wien,при управление на моторно превозно средство с регистрационен
номер ******** е нарушил правила за движение по пътищата,свързани с неизпълнение на
ограничения на скоростта,като превишението на скоростта е със 17 км/час над максимално
разрешената скорост от 80 км/час,като на основание § 98 Abs.1 Kraftahrgesetz 1967 - KFG
1967, Nr.267/1967 zuletzt geandert durch I Nr. 80/2002 I.V.M.,§ 58 Abs.1 Z 2 lit.e Kraftfahrgesetz-
Durchfuhrungsverordnung,KDV 1967,BGBI.Nr. 399/1967 zuletzt geandert durch BGBI. II
Nr.161/2021 Abs. 1Z1 und Z2 Kraftfahrgesetz 1967-KFG 1967,BGBI. Nr. 267/1967 zuletzt dert
durch BGBI. 1 Nr. 35/2023 /приложими правни разпоредби на издаващата държава/ му е
наложено административно наказание глоба в размер на 80 /осемдесет/ евро с левова
равностойност към 02.08.2024 година от 156,46 /сто петдесет и шест лева и 46 стотинки/.
С атакуваното решение №70/24.01.2025 година,постановено по н.д.№101/2025 година
по описа на Софийски градски съд,на основание чл.31 ал.3 вр.чл.15 ал.5 вр.чл.16
3
ал.7,т.1,чл.30 ал.3, пр.1 вр.чл.30 ал.2,т.1 ЗПИИАКОРНФС съдът е признал и допуснал за
изпълнение Решение по дело №BH-GS/246000128581/24,издадено на 02.08.2024 година от
несъдебен орган на Р. Австрия ,Областна администрация„BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT
GUSSING“,в сила на 22.08.2024 година.
По отношение на заинтересованото лице С. съдебната процедура пред първия съд и
пред въззивната съдебна инстанция се развива по реда на чл.16 ал.3 от специалния закон,при
осигурена адвокатска защита чрез назначен служебен защитник.
Макар изрични оплаквания на защитата,свързани с нередовна процедура в настоящото
съдебно производство и в производството пред посочения несъдебен орган на Р.Австрия да
не са сторени,то следва изрично да се посочи,че въззивният съд споделя изцяло доводите на
проверявания съд,че макар производството пред първия съд,а и пред настоящия съдебен
състав да се развива при нередовно призоваване и уведомяване на заинтересованото лице,то
неговите права и законни интереси не са накърнени.
Проследявайки процесуалното развитие на производството,въззивният съд на първо
място констатира,че заинтересованото лице е надлежно уведомено на 07.08.2024 година за
издаденото решение на несъдебен орган в Р.Австрия,като изрично в цитираното
Удостоверение по чл.4 от РР2005/2014/ПВР,вж.т.4,б.“з“т.т.2,3 е посочено,че производството
е било писмено и заинтересованото лице е уведомено за това обстоятелство по начина и
реда на законодателството на решаващата държава,включително за правото си да обжалва
административния акт,вж.л.9/12 от молбата за правна помощ и приложеното Удостоверение.
Производството пред първия съд и пред настоящия съдебен състав се развива при
нередовно уведомяване на заинтересованото лице,като са предприети мерки за се охранят и
да не се накърнят правата му.Осигурен е служебен защитник на заинтересованото лице,с
оглед охраняване интересите му.При изяснените обстоятелства законосъобразно първият съд
е намерил редовна процедура за разглеждане на делото и го е решил пред себе си.
Представляван е надлежно от защитник и пред въззивния съд.
Неоснователно е твърдението на защитата,че атакувания съдебен акт е постановен при
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,доколкото,от една страна не са
обсъдени в съвкупност всички доказателствени източници по делото,а от друга страна не е
преценено,че представеното Удостоверение по чл.4 от РР2005/2014/ПВР е непълно,без
надлежен превод,а и самото решение на несъдебния орган не е представено по делото /в
цялостен превод/. Видно е,че актът на административно-наказващият орган по чл.31 ал.1 от
Закона е представен в надлежен превод по делото,а представеното Удостоверение по чл.4 от
РР2005/2014/ПВР също е в надлежен превод,а това,че името на издаващия орган,посоченото
местонарушение и приложимия закон не са изрично преведени,не води до нередовност на
самото Удостоверение.Изводите са относими и към приложеното по делото решение на
несъдебния орган на Р.Австрия в превод.
Не е вярно твърдението на защитата,че не е приложено в оригинал и в заверено копие
нито решението на Несъдебен орган в Република Австрия,нито е сторен надлежен превод на
4
Удостоверение по чл.4 от РР2005/2014/ПВР.Приложените по делото писмени доказателства
сочат на неточна критика на доказателствените източници по делото.Първият съд,по
сторени пред него изрични възражения и оплаквания в тази насока е дал аргументиран
отговор,с който въззивния съд се съгласява изцяло.Коректно първият съд е посочил,че е
изпълнено „…изискването съдържанието на удостоверението по чл.4 от Рамковото решение
да бъде преведено на български език /чл.5 ал.2 ЗПИИАКОРНФС/.И въззивният съд,както
това е сторил и проверявания съд намира,че липсата на превод,касателно приложимите
правни разпоредби на издаващата държава води до невъзможност да се установи както
вида,така и правната квалификация на нарушението.Видно е,че в Удостоверението по чл.4
от Рамковото решение не са е сторен детайлен превод на български език,относно точното
наименование на съответните нормативни актове и техните разпоредби,а на немски език е
индивидуализирано и населеното място,където се твърди да е извършено
нарушението,вж.б.“ж“,т.2-ра,но въззивният съд намира,както е сторил и първия съд,че „…
нарушението не е съществено.Липсата на превод по тези части от удостоверението би могло
да бъде от значение само,ако засяга изискването по чл.35 т.1,пр.2 ЗПИИАКОРНФС“.
Налице са и останалите изискуеми от Закона основания за признаване и привеждане в
изпълнение на обсъжданото решение на несъдебен орган на Република Австрия.Безспорно е
установена самоличността на засегнатото с финансова санкция лице,като еднозначно е
установено име,данни за раждане и месторождение,народност,регистриран на територията
на РБ постоянен адрес/посочен в б.“е“,т.1 от Удостоверението по чл.4 от Рамковото
решение/. Засегнатото лице е с установено обичайно местопребиваване на територията на
РБ,като са налице факти за близки родствени връзки с две малолетни лица,вписани като
синове на засегнатото лице,вж.л.26-ти от делото,живеещи в РБ,като писмени доказателства
установяват адреса,на който са регистрирани в с.***, ул.„***“ № **,община ***.
Срещу това лице е проведено надлежно административно - наказателно производство от
компетентен орган на издаващата държава за осъществен състав на административно
нарушение,свързано с регламентацията на правила за движение по пътищата в издаващата
държава.Изследване на двойна наказуемост не се изисква,с оглед разписаното в чл.30
ал.2,т.1 ЗПИИАКОРНФС. Надлежно посочен е размера на финансовата санкция-80 евро с
левова равностойност 156,46 /сто петдесет и шест лева и 46 стотинки/,като и с оглед размера
на наложената финансова санкция не са налице факултативни основания за отказ,разписани
в чл.35 т.6 ЗПИИАКОРНФС.
Както коректно е отбелязал в мотивите си първия съд “В настоящия случай …..не е
изследвал обстоятелството дали лицето разполага с имущество,което да послужи за
изпълнение на финансовата санкция.Наличието на имущество на територията на
изпълняващата държава е само едно от предвидените в чл.30 ал.3 ЗПИИАКОРНФС условия
за признаване на решението, с което орган на държава членка е наложил финансова
санкция.Това условие може да е изпълнено самостоятелно,както самостоятелно може да
бъде установена всяка една от другите предвидени в закона материално-правни
предпоставки, изброени изчерпателно в разпоредбата на чл.30 ал.3 от
5
ЗПИИАКОРНФС…..“.Соченото административно-наказателно производство е било
проведено единствено пред административно-наказващия орган,като издадения акт,с който
се налага имуществената санкция не е „…бил пренесен пред съд на издаващата
държава,доколкото не се съобщава този акт да е бил обжалван“,но отбелязването по б.„з“,т.2,
б.“б“ установява,Р. С. е бил уведомен за това решение и правната възможност да го обжалва
в срок.Изпълнени са изискванията на чл.35,т.10,б.„в“ ЗПИИАКОРНФС,като се установява,че
С. не е предприел обжалване в предвидения срок,макар да е бил уведомен за тази
процесуална възможност,а е променил последния известен по делото адрес.безспорно тези
обстоятелства дават възможност да се обоснове извод затова,че не е увредено правото на
засегнатото от финансовата санкция лице да участва лично в административно-
наказателното производство пред компетентен орган в Република Австрия.
В обобщение въззивният съд намира,че законосъобразно,на основание чл.31 ал.3
вр.чл.15 ал. 5 вр.чл.30 ал.3,чл.30 ал.2,т.1 и чл.16 ал.7,т.1 ЗПИИАКОРНФС първият съд е
признал и приел за изпълнение решение № ВН-GS/246000128581/24,издадено на 02.08.2024
година от несъдебен орган на Р.Австрия-Областна
администрация„BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT GUSSING“,в сила на 22.08.2024 година
срещу българския гражданин Р. Й. С.,ЕГН **********,с което му е наложена финансова
санкция в размер на 80 евро с левова равностойност 156,46 /сто петдесет и шест лева и 46
стотинки/.Обосновано първият съд е посочил в мотивите си,че не са налице основания по
чл.33 вр. чл.17 ЗПИИАКОРНФС за приспадане равностойността на финансовата санкция
при изпълнение,доколкото не са представени доказателства за цялостно или частично
изпълнение на задължението.
Първият съд е постановил,на основание чл.13 ал.1 ЗПИИАКОРНФС,разноските по
водене на делото за служебен защитник,да останат за сметка на Държавата.Предвид
гореизложеното настоящият съдебен състав намира,че е постановен законосъобразен и
обоснован съдебен акт,който следва де се потвърди изцяло.
Водим от горното,на основание чл.20 ал.2 вр.ал.3 ЗПИИАКОРНФС,Софийски
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №70/24.01.2025 година,постановено по н.д.№101/2025
година по описа на Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7