Решение по дело №983/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 555
Дата: 20 юли 2020 г. (в сила от 7 август 2020 г.)
Съдия: Александър Симеонов Станчев
Дело: 20204520200983
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  555

 

гр.Русе, 20.07.2020г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Русенският Районен съд, единадесети наказателен състав, в публично заседание на седми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                           Председател : Александър Станчев

 

при секретаря Юлия Острева и в присъствието на  прокурора ……………

като разгледа  докладваното от съдията АН Дело № 983/2020г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С електронен фиш Серия К № 3079760, издаден от ОДМВР – гр.Русе на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, против С.Д.Б., с ЕГН - **********, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв., на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

Срещу електронния фиш е подадена жалба от С.Д.Б., която е допустима - подадена в законоустановеният 14-дневен срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП във вр. с чл.59, ал.2 от ЗАНН. В нея се твърди, че издадения срещу нея електронен фиш е незаконосъобразен и моли да бъде отменен.

Жалбоподателят е редовно призован, не се явява.

Ответникът по жалбата, административно наказващият орган, редовно призовани, не се явява представител.

Районна прокуратура-гр.Русе не изпраща представител и не релевират становище.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 12.10.2019г., в 13,27 часа, движейки се по път ІІ-21 – Русе – Силистра, в района на км. 3+800 и посока гр.Мартен, жалб.Б. управлявала лек автомобил марка „Дачия Логан“, с рег. № ..., със скорост от 115 км/ч, като превишила максимално допустимата скорост предвидена за извъннаселено място от 90 км/ч -  с 25 км/ч. Скоростта била установена с мобилно автоматизирано техническо средство с фиксирана дата, час и заснемащо устройство тип TFR1-М 543 и след издирване от АНО на собственика на процесния лек автомобил – жалб.Б., на последната бил връчен електронния фиш, а впоследствие тя реализирала правото си да го обжалва в законоустановения срок.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е неоснователна.

Съдът приема, че ЕФ е съставен, съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите констатации отразени в него, не се опровергават от събраните доказателства. Обжалвания електронен фиш съдържа всички необходими реквизити съгласно изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Обжалвания електронен фиш Серия К № 278033 съдържа всички изброени по-горе реквизити, а в §.6, т.63 от Допълнителните разпоредби към ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., предишна т.62, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г., доп., бр. 19 от 2015 г.) е дадена легална дефиниция за ЕФ, според която „Електронен фиш” е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.”. От своя страна т.65 на същия §.6 от Допълнителните разпоредби към ЗДвП дефинира кои са „Автоматизирани технически средства и системи” – това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, като в случая е използвано техническо средство по смисъла на б.”б” на §.6, т.65 от ЗДвП. Следва да се отбележи, че в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП изчерпателно са изброени реквизитите на електронния фиш и при положение, че разпоредбите на чл.189, ал. 4-11 от ЗДвП са специални по отношение на изискванията на ЗАНН за АУАН и НП, няма как съдът да тълкува последните разпоредби разширително. Тъй като в Закона за движение по пътищата в чл.189, ал.2 от ЗДвП е предвидено, че “Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното”, Съдът счита, че ЕФ е редовно съставен и жалбоподателя не е ангажирал каквито и да било годни доказателства по делото, от които да е видно обратното. Единственото твърдение в жалбата е, че в ЕФ е объркана цифрово санкционната нормата, която е посочена като нарушена, а именно, че нарушението в ЕФ е посочено като извършено по чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП /касаеща извършено нарушение в населено място/, а не действително предвидената за това нарушение такава – по чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП /касаеща извършено нарушение за извън населено място/, но съдът не намира това за съществено процесуално нарушение, което да е самостоятелно основание за отмяна на НП. Това е така, т.к. текстово в ЕФ изрично е посочено, че засечената скорост с техническото средство касае измерена скорост извън населено място /км. 3+800/, посока гр.Мартен, а и самата санкция и в двата случая – за движение с превишена  скорост от 21- до 30 км/ч. в и извън населено място е еднаква – „глоба“  от 100лв. Освен това, ако движението на жалбоподателя с тази скорост от 115 км/ч касаеше нарушение извършено в населено място, то наказанието, което би следвало да наложи АНО, би попаднало в друга графа на сакционните норми и значително по неблагоприятно и завишено за жалбоподателя /по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП – глоба от над 700 лв. и 3 месеца лиш. от управление на МПС/.    

Съдът достига до извода, че административнонаказващият орган правилно и в съответствие със закона е наложил наказание на жалбоподателя. В чл.182, ал.1, т.3 /както и в чл.182, ал.2, т.3/ от ЗДвП е предвидено, че за превишаване на скоростта извън или в населено място от 21 км/ч – до 30 км/ч – наказанието е „Глоба” от 100 лв. В настоящия случай, съдът няма правомощието да изменя така наложеното наказание под предвидения единствен в закона размер, видно от посочената правна норма.

Предвид посочените съображения, Съдът счита, че не са налице основания за отмяна на издаденият електронен фиш.

По гореизложените мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш Серия К № 3079760, издаден от ОДМВР– гр.Русе на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, против С.Д.Б., с ЕГН - **********, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв., на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд – Русе, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

 

 

           Районен съдия :