Р
Е Ш Е Н И Е
Гр.София,17.03.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІІ-В въззивен
състав
в публичното заседание на седемнадесети
февруари
през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ
МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я: ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря КРИСТИНА ПЪРВАНОВА
и прокурора сложи
за разглеждане
докладваното от
съдия МАРКОВА в.гр.д.№ 9237 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следв.ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Т.И.С., ищец пред СРС срещу решение, обективирано
в Протокол № 419692 от 31.05.2018 г., постановено от СРС, ГО, 62 състав по гр.
дело № 21417 по описа за 2018 г., с което са отхвърлени предявените от ищцата
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 220, ал. 1 КТ изцяло, както и в
тежест на ищцата са възложени разноски.
Решението се обжалва изцяло като
се излагат доводи за неправилност, вкл. относно възприетата от съда теза, че не
се касае до трудово правоотношение, възникнало въз основа на конкурс. Твърди
се, че решението е постановено при непълнота на доказателствата, както и
допуснати процесуални нарушения, тъй като от СРС не били допуснати
доказателствените искания на ищцата по исковата молба. Представя искова молба с
оглед твърдението й, че трудовото й правоотношение е възникнало на основание
„конкурс“.
Иска се от настоящата инстанция
да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което претенциите да бъдат
уважени. Разноски се претендират.
Постъпил е отговор по въззивната жалба, депозиран от ответника пред СРС – Б.Н.Р.,
в който се излага становище, че така постановеното решение е правилно, при
правилно възприета фактическа обстановка и при правилно приложение на
материалния закон, не били допуснати, сочените от въззивницата нарушения при
допускане и обсъждане на доказателствата по делото. Трудовото правоотношение
/ТПО/ било възникнало въз основа на трудов договор със срок за изпитване, както
правилно бил приел и СРС. Прекратяването на ТПО било станало в срока за
изпитване с едностранно волеизявление на работодателя, считано от 12.03.2018 г.
Заповедта била връчена на 09.03.2018 г., което се признавало с исковата молба.
Сочи, че работодателят на 13.03.2018 г. изпратил на НАП уведомление по чл.62,
ал.3 КТ. На база на това уведомление ищцата поискала издаване на удостоверение
във връзка с прекратяването на ТПО, каквото й било издадено и получено на
19.03.2018 г., което също потвърждавало, че ищцата е била уведомена на
прекратяването на ТПО. Счита, че правилно СРС е приел, че връчването на
заповедта за прекратяване на ТПО е от значение само в случаите на прекратяване
поради дисциплинарно уволнение. Счита, че неявяването на работа на ищцата в
периода от 12.03. до 16.03.2018 г. поради ползване на отпуск поради неработоспособност
демонстрира, че ищцата била знаела за изразената от работодателя воля. Сочи, че
законът не забранява сключването на трудов договор със срок за изпитване. При
приложението на нормата на чл.70, ал.4 КТ срокът за изпитване бил продължен с
десет дни до 27.03.2018 г. Счита, че в условията на чл.71, ал-1 КТ не е
необходимо отправяне на предизвестие и затова не се дължало обезщетение за
неспазено предизвестие. Дори уволнението да било незаконосъобразно, с оглед
уговореното в трудовия договор, обезщетение по чл.220 КТ щяло да се дължи
най-много за 3 месеца. Сочи, че от ищцата се прави недопустимо изменение на
иска по чл.214, ал.1 ГПК, както на основанието така и на петитума на исковата
молба. Има се предвид довода във въззивната жалба, че ТПО било възникнало на
основание конкурс. Счита, че предмета на делото е очертан в доклада по чл.146 ГПК, където не било посочено, че е спорно на какво основание е възникнало ТПО.
По делото /пред СРС/ не било четено определение за допускане на изменение на
иска или допълване на доклада. Правилно
СРС бил възприел за неотносими изявленията на процесуалния представител на
ищцата към предмета на спора във връзка с твърденията й за погрешно посочване
на правното основание, на което бил сключен трудовия договор. Следвало да се вземе
предвид, че дори ако трудовия договор бил сключен на основание чл.68, ал.1,т.4 КТ, това не изключвало клаузата за изпитване. Освен това ТПО не било възникнало
въз основа на конкурс. ТПО възникнало след подаване на молба от ищцата на
11.09.2017 г.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивницата е била
уведомен на 31.05.2018 г., тъй като решението е четено в публичното съдебно
заседание на което ищцата /въззивник/ е била представлявана от адв. К..
Въззивната жалба е подадена на 14.06.2018
г. Следователно същата е в срок.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във
валиден и допустим процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в
обжалвания смисъл, СРС е приел:
1-по исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ:
„Че става въпрос за един
обикновен трудов договор, сключен като срочен със срок за изпитване“.
Прекратяването било станало със заповед, издадена в срока за изпитване и
следвало да се приеме за законосъобразно като извършено съобразно изискванията
на чл.71, ал.1 КТ. Възраженията, че връчването на заповедта било станало след
срока за изпитване били неоснователни. КТ поставял момента на връчване на
заповедта като момент от който се счита уволнението, само при дисциплинарни
уволнение. Обстоятелството имала ли е възможност ищцата да постъпи на работа на
длъжността на основанието проведен конкурс, не било предмет на изследване по
делото. И да бил проведен такъв конкурс, имало оспорване от ответника, че само
било използвано наименованието „конкурс“, а всъщност ставало въпрос за проведен
подбор кой да бъде приет на работа.
2-по иска по чл.220, ал.1 КТ:
Този иск макар да е бил отхвърлен
с диспозитива на обжалваното решение, липсват каквито и да е мотиви от
първоинстанционния съд.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното от фактическа и правна
страна на спора:
Видно от обстоятелствената част
на исковата молба, ищцата твърди да е била в трудово правоотношение с ответника
по трудов договор № 4105/13.09.2017 г., със срок за изпитване – 6 месеца,
считано от началната дата на договора – 13.03.2017 г. Сочи, че срокът за
изпитване бил уговорен в полза на работодателя. Със заповед №
ЧР-10-867/28.02.2018 г. ТПО било прекратено на основание чл.71, ал.1 КТ и
заповедта за прекратяване й била връчена на 19.03.2018 г. срещу подпис в
нарочна книга. Това било станало след датата на изтичане на срока по чл.70 КТ
независимо, че била подала молба до Директора на Музикалната къща към БНР на
16.03.2018 г. с приложен болничен лист. Счита, че прекратяването на ТПО е
недопустимо с оглед представения болничен лист. Не отговаряло на
действителността отразеното в заповедта за прекратяване на ТПО, че последната й
била връчена на 09.03.2018 г. в 16:30 ч в присъствието на свидетели. Сочи, че
на тази дата й било казано, че ТПО ще бъде прекратено, но не и била връчена
писмена заповед. Затова следвало да се приеме за действителна дата на връчване
на заповедта – 19.03.2018 г., която дата била след изтичане на срока за
изпитване. Наред с това се сочи, че била започнала работа при работодателя с
трудов договор, сключен на основание чл.68, ал.1,т.1, пар.1,т.8 от ДР на КТ и
чл.70 КТ-срочен договор –чрез конкурс. Затова неправилно в заповедта за
прекратяване на ТПО като основание било посочено чл.71, ал.1 КТ. Не била налице
и хипотезата на чл.326, ал.2 от КТ и затова прекратяването било незаконно. Трудовият
договор следвало да бъде прекратен след изтичане на срока за който бил сключен,
а именно – 13.09.2018 г. Освен това не било спазено предизвестието, уговорено в
т.8 от трудовия договор, тъй като трудовия договор се прекратявал, считано от
12.03.2018 г. Срокът на предизвестие бил уговорен на 3 месеца, но не повече от
остатъка на срока на договора. От работодателя не й било връчено предизвестие и
затова й дължал обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение /БТВ/
за неспазения срок на предизвестието.
Иска се от съда да признае за
незаконно уволнението й със заповед № ЧР-10-867/28.02.2018 г. и като такова да
бъде отменено; да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност
„артист-хорист“ по срочен трудов договор със срок до 13.09.2018 г., както и
ответника да бъде осъден да й заплати на основание чл.220, ал.1 КТ обезщетение
в размер на 3 612 лв.- БТВ за неспазения срок на предизвестие до
13.09.2018 г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане.
По иска по чл.344, ал.1,т.1 КТ:
С разпореждане от 23.10.2018 г. въззивният
съд е констатирал, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127,
ал.1,т.4 ГПК, тъй като съдържа противоречие в обстоятелствената си част – веднъж
ищцата сочи, че ТПО е възникнало на основание трудов договор № 4105/13.09.2017
г., а след това –въз основа на конкурс. С това разпореждане исковата молба е
оставена без движение като са дадени указания на ищцата да отстрани
констатираната от съда нередовност на исковата молба.
В изпълнение на горното
разпореждане е постъпила на 07.11.2011
г. молба-уточнение /неправилно озаглавена
„уточняваща въззивната жалба“/ , излагаща доводи във връзка с
твърдението на ищцата, че трудовото ѝ правоотношение е възникнало, въз
основа на конкурс. Сочи се, че в частта, в която е уговорен срок за изпитване
на основание чл. 70 КТ е налице недействителност на споразумението защото
такава клауза не намирала приложение към ТПО възникнало въз основа на конкурс,
аргументира се с чл.336 КТ. Счита, че отношенията между страните следва да се
уредят при условията на раздел IV от КТ.
Постъпил е отговор на
уточняващата молба, подаден от ответника пред СРС, като се сочи, че изложената
теза на въззивницата в молбата-уточнение противоречи на поддържаната от нея
теза до този момент. Наред с това в случая не бил проведен „конкурс“, а подбор
на кадри чрез прослушване и затова не били приложими правилата за възникване и
прекратяване на ТПО въз основа на конкурс.
Въззивната инстанция намира, че с
молбата-уточнение от 07.11.2018 г. не се прави изменение на иска по реда на
чл.214, ал.1 ГПК, а се отстранява констатираното противоречие в исковата молба.
При това положение настоящата
инстанция следва да отговори въпроса на какво основание е възникнало ТПО между
страните по спора и законосъобразно ли е прекратено същото, както и дължи ли се
на ищцата обезщетение по чл.220, ал.1 КТ.
Следва да отбележим и, че с
молбата-уточнение от ищцата /въззивник/ се представя съдебно удостоверение /л.31/
за висящо гр. дело № 39649 по описа за 2018 г. Видно от това удостоверение предмет
на това гр.д. е иск с правно основание чл.90, ал.3, изр.1 КТ вр. с чл.74, ал.1,
предложение първо от КТ, във връзка с чл.96, ал.1,изр.последно от КТ, обективно
съединен с иск по чл.344, ал.1,т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ със идентични страни
като по настоящия спор.
По настоящото дело е било постановено
определение за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК
до приключване с влязло в сила решение по делото, за което е представено
съдебното удостоверение, като това определение е отменено от САС с определение
от 20.06.2019 г. по ч. гр. дело № 7544
по описа за 2019 г. като видно от мотивите на горната инстанция касаело
се до взаимовръзка на двете дела, не и за преюдициалност.Прието е още, че
основанието на което е възникнало ТПО между страните не било включено в
предмета на гр. дело № 39649 по описа за 2018 г. на СРС, Второ ГО, 164-ти
състав. Предмет на последното било „обявяване недействителността на клаузата в
трудовия договор № 4105 от 13.09.2017 г. , с която е уговорен срок за изпитване
, на основание чл.70 КТ, поради противоречието й със закона“. Предмет на процесното
в.гр.д. било оспорването на законността на заповед, с която е прекратено ТПО,
поради изтичане на срока за изпитване. Последното не било в зависимост от
установяването с влязло в сила решение, че клаузата с която е уговорен срок за
изпитване, е недействителна. При позитивно решение по гр. дело № 39649 по описа
за 2018 г. щяло да се формира СПН относно въпроса, че клаузата в процесния
трудов договор е недействителна, но
нямало да се формира СПН върху въпроса въз основа на какъв правопораждащ ЮФ е
възникнало ТПО, респ. нямало да се формира СПН, че трудовият договор е
възникнал въз основа на конкурс, тъй като предметът на висящото дело пред СРС
не било установяване съществуването на ТПО възникнало въз основа на конкурс.
Това означавало, че уважаването на исковете по чл.90, ал.3, изр.1 КТ вр. с
чл.74, ал.1, предложение първо от КТ, във връзка с чл.96, ал.1,изр.последно от КТ и правните последици на решението по него нямало отношение към
основателността на предявените искове, по които производството е спряно/т.е. по
настоящето в.гр.д./. Затова и е отменено определението за спиране и делото е
върнато на настоящия състав за продължаване на порцесуалните действия.
В конкретния случай като
основание за сключване на трудов договор № 4105 от 13.09.2017 г. е посочено :
чл.68, ал.1,т.1 вр. с пар.1, т.8 от ДР на КТ и същевременно чл.70 КТ.
Съгласно лл. 68. (1) КТ срочен трудов договор се сключва:
1. за определен срок, който не
може да бъде по-дълъг от 3 години, доколкото в закон или в акт на Министерския
съвет не е предвидено друго;
А в пар.1,т 8 от ДР на КТ е дадена легална дефиниция на "Изключение" по
смисъла на чл. 68, ал. 4, аименно, че такава е налице при конкретни икономически, технологически,
финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи
към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи
срочността му.
Срокът на договора е посочен от 14.09.2017 г.
до 13.09.2018 г. Посочен е и срок на изпитване – до 13.03.2018 г. В т.8 е
посочено, че срокът на предизвестие при прекратяване на ТПО е 3 месеца, но не
повече от остатъка на договора и е еднакъв за двете страни.
Относно правното основание на което е възникнало процесното трудово
правоотношение:
В длъжностната характеристика
/л.32 от въззивното дело/ е посочено, че длъжността, която е заемала ищцата
„артист-хорист“ се заема след „провеждане на конкурсен изпит“.
В отговора си на
молбата-уточнение ответникът е посочил, че длъжността, която е заемала ищцата
не е определена за заемане с конкурс в закон, акт на МС, на министър или
ръководител на друго ведомство. Липсвало волеизявление на работодателя в този
смисъл. В случая било възникнало срочно ТПО и съвсем правомерно била включена
клаузата за изпитване.
Същевременно с този отговор е
представена докладна записка от директора на дирекция „Музикална къща БНР“, с
която последният предлага на Генералния директор на БНР ищцата да бъде
назначена на длъжност –хорист в група „Сопрани“, считано от 14.09.2017 г. на
едногодишен трудов договор със срок на изпитване 6 месеца. Докладната записка е
депозирана след проведен на 11.07.2017 г. съгласно заповед № АВ-699/08.06.2017
г. конкурс за попълване състава на Смесения хор на БНР с артист-хористи в група
„Сопрани“/л.40 от въззивното дело/.
Представен и приет по делото е и
протокол от 11.07.2017 г. съгласно заповед № АВ-699/08.06.2017 г. за проведен
конкурсен изпит за попълване на състава на Смесения хор на БНР с артист-хористи
в група „Сопрани“, съставен от назначената за целта конкурсна комисия.
Последната е взела решение ищцата да бъде назначена на свободната длъжност
„артист-хорист-сопран“ /л.86 от въззивното дело/.
Относно начина на заемане на
постоянно място в хора на БНР са депозирани свидетелски показания от разпитания
на страната на ищцата, свидетел – Владимир Маринов, който е бил в Художествения
съвет на БНР и е участвал в конкурси за хористи в хора на БНР. Свидетелят сочи,
че заемането на длъжност в хора винаги е ставало въз основа на конкурс на който
се пее ария, песен. Практически невъзможно е да се назначи някой само по документи.
„Винаги трябва да има конкурс. Никога не е имало назначаване на някой без
конкурс“.
В КТ са уредени три основания за
възникване на трудови правоотношения - трудов договор, избор и конкурс.
В чл.
89 - 97 КТ се урежда способ за възникване на трудово правоотношение чрез
конкурс. Законът предвижда следването на процедура, гарантираща назначаването
на най-способния кандидат за длъжност, определена за конкурсна в закон, в акт
на Министерския съвет, на министър или ръководител на друго ведомство или от
работодателя. Конкурсът се обявява от работодателя по подходящ начин;
допускането на кандидатите до конкурс се извършва от комисия, назначена от
работодателя, чийто числен и квалификационен състав е с оглед характера на
конкурсната длъжност, която комисия има задача да провери дали подадените
документи отговарят на изискванията, посочени в обявлението; на допуснатите
кандидати се съобщава писмено датата, часът на започване и провеждане на
конкурса; назначена от работодателя комисия, съставена от съответни специалисти,
провежда конкурса в съответствие с предвидено в обявлението; класира успешно
издържалите конкурса кандидати, а трудово правоотношение възниква с лицето,
което е класирано на първо място.
Регламентираният в раздел ІV на
глава V /чл. 89 - чл. 97/ от КТ, конкурс, като основание за
възникване на трудово правоотношение, несъмнено е институт на трудовото, респ. на частното, гражданското /в широк смисъл/ право. Това е така, независимо
дали работодателят, набиращ персонал чрез конкурса, обявил същия и назначил
комисията по провеждането му, - съгласно изричните разпоредби на чл. 91, ал. 1
и чл. 94 от КТ, е преимуществено частноправен субект - едноличен търговец или
друго физическо лице, търговско дружество, сдружение с нестопанска цел,
фондация и пр., или е с преимуществено публичноправни функции - държавно
учреждение - министерство или друго
държавно ведомство.
В случая това е БНР.
Съгласно чл. 42. (1) от Закона за радиото и
телевизията Българското национално радио и Българската национална телевизия са юридически
лица със седалище София, чиито генерални директори са първостепенни
разпоредители с бюджет.
С оглед отговора по исковата
молба пълномощникът на ищцата е представила извадка от интернет страницата на
БНР с публикация относно конкурс /дословно по заглавието на документа/ за
попълване на Смесения хор на БНР. Представен е и списък и ред за явяване на
допуснатите кандидати до участие в конкурса /л.33 и л.34 от производството пред
СРС/.
Видно от представените с отговора
по въззивната жалба доказателства, БНР е
представила извадка от интернет страницата си с публикация относно спечелилите
конкурсите /дословно по заглавието на документа/ за попълване на Смесения хор
на БНР /л.14 от въззивното производство/.
Съгласно изричните разпоредби на чл.
96 от КТ, трудовото правоотношение възниква въз основа на конкурса от деня на
получаването на съобщението за резултата от конкурса от участника, класиран на
първо място от комисията по конкурса, виж чл. 96, ал. 1, във
вр. с чл. 95 от КТ; респ. - от деня на писменото уведомяване на следващия в
класирането участник в конкурса, когато класираният на по-предно място участник
не постъпи на работа в законоустановените за това срокове -чл. 96, ал. 4, във вр. с ал. 2 от КТ. Класираните участници в конкурса, получили
съответното уведомление, и вече придобили качеството на работник или служител,
са легитимирани да водят установителни и/или осъдителни искове срещу
работодателя по реда за разглеждане на трудови спорове по смисъла на чл. 357
от КТ - при спор между тях относно възникването, съществуването,
изпълнението и/или прекратяването на трудовото правоотношение /по този въпрос е налице трайно
установена практика на съдилищата/.
Допустимо ли е уговаряне на срок за изпитване при трудово правоотношение
възникнало въз основа на конкурс:
Разликата
в начина на възникване на трудовото правоотношение определя същностните
различията с трудово правоотношение, възникнало чрез сключване на трудов
договор по чл. 61, ал. 1 КТ. При трудово правоотношение, възникнало въз
основа на сключен трудов договор по чл. 61, ал. 1 КТ, изборът на
работника или служителя за изпълнение на определена длъжност се извършва лично
от работодателя, без качествата, знанията и подготовката на служителя да
изпълнява длъжността да са били предмет на предварителна проверка, поради което
законът предвижда възможност за проверка в хода на изпълнение на работата -
съгласно чл. 70 КТ, когато работата изисква да се провери годността на
работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може
да се предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца и този срок
може да бъде в полза на работника, работодателя или и на двете страни. Такъв
договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери
дали работата е подходяща за него, а съгласно чл. 71, ал. 1 КТ, до
изтичане на срока за изпитване, страната, в чиято полза е уговорен, може да
прекрати договора без предизвестие. Проверката за качествата, знанията и
подготовката на служителя да изпълнява конкурсна длъжност е извършена от комисия
преди възникване на трудовото правоотношение, поради което чл. 70 КТ е
неприложим спрямо трудовото правоотношение, възникнало със спечелилия конкурса
кандидат - годността му да изпълнява длъжността е извършена в рамките на
конкурса, предвид което работодателят не може да се определя нов срок за
изпитване на качествата и възможностите му, виж в този смисъл решение №
840 от 20.12.2010 г. по гр.д.№ 3405/2008 г. на ВКС, Четвърто ГО, ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 800 ОТ 30.11.2016 Г. ПО ГР. Д. № 2550/2016 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС.
Законосъобразно ли е прекратено трудовото
правоотношение с ищцата:
Трудовото правоотношение може да
бъде прекратено от работодателя само при наличие на определени основания. Под
основания следва да се разбират установени от закона юридически факти,
възникнали след сключването на трудовия договор, при наличието на които
уволнението може да бъде извършено. Основанията за прекратяване на трудовия
договор са установени по нормативен ред и са изчерпателно изброени. Всяко от
тях съдържа фактически състав, който не се припокрива с никой друг.
След като
се прие по-горе в мотивите на настоящето решение, че при ТПО, възникнало въз
основа на конкурс, не може да бъде уговаряне клауза за изпитване, то
позоваването на това основание за прекратяване на ТПО с ищцата в заповед №
ЧР-10-867 от 28.02.2018 г. е незаконосъобразно.
Трудовото
правоотношение може да бъде прекратено, когато е изтекъл срока на времетраенето
му, т.е. 13.09.2018 г., защото трудовият договор е сключен между страните при
условията на чл.68, ал.1,т.1 КТ, виж в
този смисъл решение № 840 от 20.12.2010 г. по
гр.д.№ 3405/2008 г. на ВКС, Четвърто ГО. Така и чрез предизвестие по т.8 от
трудовия договор, която възможност е уговорена в полза на двете страни.
Налага се
извод, че прекратяването на ТПО следва да бъде признато за незаконосъобразно и
като такова отменено.
Следователно
искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е
основателен; обжалваното решение в тази му част е неправилно и като такова ще
следва да бъде отменено.
Относно искът по чл.344, ал.1,т.2 КТ:
Правото на възстановяване
на заеманата преди прекратяването на ТПО длъжност при предявен иск по чл.344,
ал.1,т.2 КТ е налице само, ако е сключено
безсрочно ТПО.
Съгласно разясненията,
дадени с т.решение № 2/2012 г. по т.дело № 2/2012 г. на ОСГК на ВКС искът с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е важно правно средство за
защита срещу незаконно уволнение. Прието е, че искът е конститутивен и с него
се упражнява субективното преобразуващо право да се възстанови съществуването
на трудовото правоотношение между работника или служителя и работодателя.
Според същото тълкувателно решение това право на работника или служителя
възниква от незаконното уволнение и то предпоставя признаването му за незаконно
и неговата отмяна, но също така и съществуването към момента на постановяване
на решението на материалното субективно преобразуващо право на възстановяване.
Възстановяването на незаконно уволнения работник или служител на предишната му
работа се извършва с постановено и влязло в сила съдебно решение. Решението на
съда за уважаване на иска има за съществена последица възстановяване на
трудовото правоотношение такова, каквото е било преди уволнението и то има
преобразуващо действие: със сила на пресъдено нещо се възстановява прекратеното
трудово правоотношение, възражда се същото трудово правоотношение съществувало
между страните преди незаконното уволнение - за същата работа, трудово
възнаграждение, условия на труд и др. Прието е, че това принципно разрешение
търпи изключение в практиката на съда в една специална хипотеза - при предявени
искове за защита срещу незаконно уволнение по срочен трудов договор. Според
тълкувателното решение в тези случаи, когато уволнението е признато за
незаконно, но междувременно - докато трае съдебния процес и преди постановяване
на решението, срокът на трудовия договор е изтекъл, искът за възстановяване на
работа се отхвърля. Прието е, че материалното потестативно право на
възстановяване на предишната работа на незаконно уволнения работник или служител
не съществува, а възстановяването на работа предпоставя трудово правоотношение,
което би съществувало, ако не беше незаконното уволнение.
Когато длъжността е
обявена за конкурсна по решение на работодателя, приложими са и нормите на КТ,
уреждащи срочния трудов договор. В случая работодателят се е позовал на
разпоредбата на пар.1,т.8 от ДР на КТ.
Разпоредбата на чл.69, ал.1 КТ
относно трансформирането на срочното трудово правоотношение във безсрочно е
неприложима към ТПО възникнало въз основа на конкурс, виж в този смисъл решение № 840 от 20.12.2010 г. по
гр.д.№ 3405/2008 г. на ВКС, Четвърто ГО.
При това положение искът по чл.344, ал.1,т.2 КТ е
неоснователен. Като краен резултат обжалваното
решение в тази му част е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.
Относно
иска по чл.220, ал.1 КТ:
Обезщетението по чл.220, ал.1 КТ е
дължимо при прекратяване на ТПО при условията на чл.326 и чл.328 КТ.
В конкретния случай не се спори, че
работодателят не е отправил предизвестие до ищцата за прекратяване на ТПО.
При това положение искът е установен
по основание.
Що се касае до неговия размер, както
вече посочихме, страните са уговорили 3-месечен срок на предизвестието. При
това положение се следва обезщетение в размер на 3-месечното брутно трудово
възнаграждение.
Ищцата /пред СРС/ претендира
обезщетение в размер на 3612 лв. до края на срока на договора - 13.09.2018 г.
или по 602 лв., каквото е уговореното й с трудовия договор възнаграждение /3
612:6 =602 лв./.
Самият размер на обезщетението не е
бил оспорен от ответника.
Въззивната инстанция счита, че
претенцията на ищцата е доказана за 13.03.2018 г. до 13.06.2018 г., възлизаща в
размер на 1 806 лв.
Следователно в тази му част
обжалваното решение е неправилно и като такова ще следва да бъде отменено и
вместо това постановено друго, с което ответникът ще бъде осъден да заплати на
ищцата обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на 1806 лв. за периода 13.03.2018 г. до 13.06.2018 г.
По разноските:
Пред
първата съдебна инстанция:
С оглед изхода на спора
въззивната инстанция намира, че разноските се компенсират.
Освен това положението на ищцата не
може да бъде влошавано поради което обжалваното решение в частта за разноските ще следва да бъде
отменено.
Пред
въззивната инстанция:
С оглед изхода на спора на страните
разноски не се присъждат.
Що се касае до претенцията на въззиваемия
за държавна такса за производството по чл.274 ГПК във връзка с обжалването на
определението по чл.229, ал.1,т.4 ГПК, видно от самата частна жалба, искане за
разноски там не е правено. Освен това съдът намира, че погрешното процесуално
действие на съда не може да доведе до отговорност за разноски на ищцата
/въззивник пред настоящата инстанция/.
По
чл.78, ал.6 ГПК:
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса по сметката на
СРС в размер на 102, 24 лв. като се има предвид, че претенцията на ищцата
беше уважена за неоценяемия иск по чл.344, ал.1,т.1 КТ, както и един оценяем
иск /частично/ - този по чл.220, ал.1 КТ.
И държавна такса по сметката на СГС в размер на половината
от тази дължима пред първата съдебна инстанция или сумата в размер на 51,12 лв.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение, обективирано в Протокол № 419692 от 31.05.2018 г., постановено
от СРС, ГО, 62 състав по гр. дело № 21417 по описа за 2018 г., в частта,
в с която са отхвърлени предявените от Т.И.С., ЕГН **********, срещу Б.Н.Р., искове,
както следва: иск по чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ и по чл. 220, ал. 1 КТ за сумата в размер на 1806 лв. и за периода 13.03.2018 г. до 13.06.2018
г., както и в частта за разноските
И
вместо това
ПОСТАНОВЯВА
ПРИЗНАВА на основание чл.344, ал.1,
т.1 от КТ прекратяването на трудовото правоотношение на Т.И.С.,
ЕГН **********, извършено със заповед № ЧР-10-867 от
28.02.2018 г. на Генералния директор на Б.Н.Р., БУЛСТАТ ******, за НЕЗАКОННО и го ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА Б.Н.Р.,
БУЛСТАТ ******, гр.София, бул.“******, ДА ЗАПЛАТИ на Т.И.С., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***- адв.К., на основание чл.220, ал.1 КТ, сумата в размер
на 1806 лв., представляваща обезщетение
за неспазено предизвестие, за периода 13.03.2018 г. до 13.06.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА
решение, обективирано в Протокол № 419692 от 31.05.2018 г., постановено от СРС,
ГО, 62 състав по гр. дело № 21417 по описа за 2018 г., в частта, с която
е отхвърлен предявеният от Т.И.С., ЕГН **********,
срещу Б.Н.Р., БУЛСТАТ ******, иск по чл.344, ал.1,т.2 КТ да бъде
възстановена на длъжността „артист-хорист“, както и иска по чл.220, ал.1 КТ за
сумата над 1806 лв. до пълния предявен размер от 3 612 лв. и за периода от
14.06.2018 г. до 13.09.2018 г.
ОСЪЖДА Б.Н.Р.,
БУЛСТАТ ******, гр.София, бул.“******, да заплати в полза на Софийски районен съд,
на основание чл.78,ал.6 ГПК, сумата в размер на 102, 24 лв. – държавна
такса.
ОСЪЖДА Б.Н.Р.,
БУЛСТАТ ******, гр.София, бул.“******, да заплати в полза на Софийски градски
съд, гр.София, бул.“******, на основание чл.78,ал.6 ГПК, сумата в размер на
51,12 лв. – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на КАСАЦИОННО
обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България при
условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-месечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: