Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Даниел Минов | |
С присъда № 802 от 08.07.2009 г. по НОХД № 98 от 2009 г. Великотърновски районен съд е признал подсъдимия И. Р. В. за виновен в това, че на 07.09.2008 г. извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл. 325 ал. 1 вр. чл. 54 и 36 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от 6 месеца и обществено порицание, което да се изпълни чрез обявяване по местния радиовъзел. Същият подсъдим е признат и за виновен затова, че на 07.09.08 г. в гр. В.Т. в сградата на РПУ МВР гр. В.Т. причинил на ст. полицай А. И. И. при изпълнение на службата му лека телесна повреда, изразяваща се в причинени болки и страдания, поради което на основание чл. 121 ал. 2 т. 4 вр. чл. 130 ал. 2 вр. чл. 54 и 36 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от 4 месеца. И. В. е признат за виновен и в това, че на 07.09.2008 г. в гр. В.Т. в сградата на РУ на МВР гр.В.Т. причинил на полицай Н. И. К., при изпълнение на службата му лека телесна повреда изразяваща се в причинени болки и страдания, поради което на основание чл. 131 ал. 2 т. 4 вр. с чл. 130 ал. 2 вр. чл. 54 и 36 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от 4 месеца. На основание чл. 23 ал. 1 от НК съдът е определил и наложил на подс. И. Р. В. едно общо наказание - лишаване от свобода за срок от 6 месеца, към което е присъединил наложеното наказание обществено порицание. На основание чл. 66 ал. 1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от 3 години, считано от влизане на присъõата в сила. Подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски. Против присъдата е подадена жалба от И. Р. В., чрез неговия защитник с оплакване, че тя е неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че съдът не се е съобразил с доказателствата по делото и вината на подсъдимия като цяло, като е пренебрегнал доказателства по делото и погрешно се е произнесъл по въпроса за нанесените телесни повреди. Иска се отмяна на обжалваната присъда и постановяване на оправдателна такава. В съдебно заседание прокурорът счита жалбата за неоснователна. Показанията на разпитаните свидетели поддържат една логична теза, която подкрепя фактите по обвинението и те кореспондират с останалите доказателства по делото. Предлага се първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, тъй като не са допуснати нарушения и наложеното наказание е съобразено със закона и степента на обществена опасност на деянието и дееца. В съдебно заседание защитата на подсъдимия твърди, че механизмът на деянието хулиганство не е доказан по делото, тъй като се касае за обикновена битова свада и подсъдимият е близък с майката на основната пострадала - дежурна полицайка. Последвалите събития се дължат на лично неразбирателство в резултат на връзката между свидетелката Д. и подсъдимия. Твърди се, че не е изяснен механизмът на нанасяне на телесните повреди на полицаите и според защитата, чисто физически, те не могат да бъдат нанесени по начина, описан по делото. Налице е противоречие, което не е обсъдено от съда дали има въобще нанесена лека телесна повреда на дежурни полицаи. твърди се, че напротив, на него е нанесен побой от полицаите. Подобни неразбирателства често се изясняват в районните управления, но при възникнали скандали там, не се повдигат обвинения за хулиганства. Ако въобще следва да се наложи наказание, то такова трябва да бъде определено по Указа за борба с дребното хулиганство и производството по делото следва да бъде прекратено. Жалбоподателят-подсъдим И. В. поддържа тезата на защитата и заявява, че не се счита за виновен, поради което моли съдът да вземе правилно решение. Великотърновският окръжен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, възраженията против първоинстанционната присъда, прие следното: Жалбата е неоснователна. Действително, случилото се може да се раздели на две части, както твърди защитата на подсъдимия. При изясняване обаче на фактическа обстановка тези две части са неразделни, тъй като се допълват и изясняват именно мотивите и резултатите от поведението на подсъдимия И. В.. Първата част е рано сутринта около 06.00 ч., когато И. В. в нетрезво състояние е влезнал във фоайето на РУ на МВР гр. В.Т. и е заявил на св. П. Д., че иска да подаде сигнал затова, че автомобилът му е откраднат. Свидетелят М. му е оказал съдействие и дежурният патрул е намерил автомобила му там, където В. го е паркирал - пред дискотека "Б.", където е бил вероятно през цялата вечер. Полицаите влезли в бара на дискотека "Бали" и там намерили и ключовете за колата и мобилните телефони на подс. В. и му ги предоставили. Налице е абсолютно съдействие от страна на полицията по отношение на гражданин в нетрезво състояние, без да му бъде създаден какъвто и да е проблем, въпреки предизвикателното му поведение. На смяна за времето от 19.00 ч. на 06.09.2008 до 07.00 ч. на 07.09.2008 г. е била и св. П. Д. - служител в РУ на МВР, като тя, съгласно утвърдения график е била на пост № 1, който се намира във фоайето на РУ на МВР гр. В. Т.. Именно докато чакал да му търсят автомобила, В. се държал арогантно със св. Д., коментирайки за някакви отношения с майка й и обиждал свидетелката. Предвид поведението му, св. М. се опитал да го изведе навън от фоайето, но не успял, поради което се наложило да извика патрулен екип да изведат подсъдимия извън сградата, което било и сторено. До този момент действията на В. не са квалифицирани от обвинението като престъпни и не са част от обвинението за хулиганство. В тая насока могат да се вземат предвид съображенията на защитата, изтъкнати пред въззивния съд, че при такива битови свади често възникват разправии в районното управление, които обикновено не приключват с обвинения за хулиганство. Вижда се, че полицейските служители са запазили самообладание, въпреки предизвикателното поведение на В. и са направили всичко възможно да му окажат съдействие и да го отстранят от полицейското управление, без каквито и да е негативни последствия за него. От там нататък обаче, са последвали друга поредица от действия, които са довели до повдигане на настоящото обвинение. Св. П. Д. в 07.00 ч. приключила смяната и си тръгнала със своя приятел св. П. П., който бил с личния си автомобил. Взели от дома й и нейната майка св. Ж. Д., след което установили, че са преследвани от такси, което им пресвятква и ги принуждава да спрат. След спирането, В. започнал да сипе закани и се опитал да отвори вратата и да нападне св. Ж. Д.. Това става на публично място. Тримата тръгнали с колата и се опитали да избягат, но отново били преследвани от таксито, возещо В., поради което се наложило да помолят за съдействие дежурните полицейски служители. Пристигнали две патрулни коли, спряли таксито с В., който отказвал да слиза, поради което се наложило да бъде изваден насила и да му сложат белезници. При пристигането си в полицейското управление има подробни показания, че В. отново е направил скандал, опитал се да удари с глава св. П. Д., заплашил св. П., че ще го убие, поради което се наложило полицаите К. и .И. да се опитат да го усмирят и да го отдръпнат от свидетелите. Той отново не се е подчинил и нанесъл удари по отношение на тях. Касае се за една динамична обстановка, за която свидетелите са дали подробни показания за случилото се, които се кредетират напълно от настоящата съдебна инстанция. Тези подробни показания действително не са обхванати в пълнота в обвинителния акт, но същият не може да преразказва в пълнота цялата случка. Въззивният съд не намира, че първоинстанционният съд е излязъл извън обхвата на обв. акт в своите мотиви и да е обсъждал нещо различно от това, което е повдигнато като обвинение. Обвинението против И. В. е по чл. 325 ал. 1 от НК за извършени непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - предизвикване на скандал, като заплашва и обижда А. И. и Н. К. - служители на МВР гр. В. Т. и посягане да удари с глава П.А. Д. - също служител на ОД на МВР гр. В. Т.. Въззивната инстанция приема, че сочените в обвинителния акт непристойни действия са напълно доказани в първоинстанционното производство. След поведението в 06.00 часа, след с нищо непредизвиканото преследване на частен лек автомобил с таксиметров такъв из града и съвсем правилна намеса на полицейски служители, В. е доведен с белезници в сградата на районното управление. Правилна е преценката на полицаите, че не могат да му бъдат свалени белезниците, с оглед заканите, които сипе и съпротивата и буйството, което непрекъснато демонстрира. Последвали са нови дръзки действия със заплахи и обиди към полицейски служители и макар и с белезници, опити за посегателство върху трима от тях. Напълно е доказано по делото, че получените телесни увреждания на Н. К. и на А. И. са налице и те са получени именно в следствие опитите за нападателни действия от страна на подс. В.. Да се правят опити за удари върху полицай с глава, с крака в самото полицейско управление пред много хора, след като едно лице е задържано във връзка с някакво оплакване, е категорично проява на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Всеки гражданин, който е задържан от полицейски служител и се намира с белезници в РУ е длъжен да окаже необходимото съдействие във връзка с изясняване на случилото се, а не да раздава ритници и да обижда служители на полицията, както е станало. Правилно първоинстанционният съд е приел, че от обективна страна деянията са извършени от подс. В.. Налице са подробни мотиви в тази насока, досежно престъпление по чл. 325 ал. 1, които се възприемат напълно от въззивната инстанция. Правилно е заключението за наличие на пряк умисъл при извършване на деянието от страна на В., тъй като той е показал една упоритост в действията си против полицейски служители, която непрекъснато е ескалирала, за да се стигне до опити и реализация на физическа агресия против полицейски служители на публично място, каквото е полицейското управление. Безспорно са налице телесни увреждания на двамата полицаи - Касабов и Иванов. Правилно са кредитирани показанията им, че те не са имали такива, до момента на опита за нападение от страна на В. и необходимостта да приложат сила, за да го задържат, при което той им е нанесъл удари доколкото е могъл с поставени белезници. Механизмът е установен достатъчно ясно и не са налице противоречия, които да налагат отмяната на присъдата в тази й част. Правилно е прието, че и тук е налице пряк умисъл, тъй като В. е целял именно да нанесе телесни увреждания на пострадалите в знак на някакъв криворазбран от него протест, затова, че е задържан от тях. Задържането е било по всички правила и действията на полицаите са били напълно законосъобразни, поради което допълнителната съпротива и нанесени удари са с пряка цел да бъдат увредени по някакъв начин. Ето защо, въззивният съд приема, че присъдата на първоинстанционния съд и в тази й част е правилна и законосъобразна. Не са налице нарушения на процесуалните правила, които налагат отмяна на присъдата. Наложените наказания са към минимума на предвиденото в Закона, поради което съдът приема, че те са законосъобразни и следва да бъдат потвърдени. Водим от изложените съображения съдът намери първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, а подадената жалба за неоснователна, поради което я остави изцяло без уважение. Водим от изложеното и на основание чл. 338 от НПК, Окръжният съд, в качеството на въззивна инстанция Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда № 802 от 08.07.2009 г. по НОХД № 98/2009 г. по описа на Великотърновски районен съд, като правилна и законосъобразна. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |