Разпореждане по дело №697/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 21 от 18.03.2015 г., постановено по гр.д.№ 1286/2014 г., К.районен съд е: 1.) отхвърлил предявените от С.Х.А. и С.Н.А., и двамата от с.П., общ.К., срещу Р.Р.Р. от гр.К., М.Н.Е.от гр.К. и Р.Р.Р. от с.П., общ. К., иск по чл.108 от ЗС за предаване владението върху 200 кв.м., находящи се в северната и източната част на неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия на с.П., общ.К., целият с площ от 500 кв.м. по документ за собственост – Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 101/19.09.1986 г., том I, дело № 194/1986 г. на нотариус при К.йския районен съд, и иск по чл.109 от ЗС премахване на изградена ограда /бетонна/ и пристройка в северната и източната част на неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия на с.П., общ. К., целият с площ от 500 кв.м., собственост на С.Х.А.; 2.) отхвърлил предявения от С.Н.А. срещу Р.Р.Р., М.Н.Е.и Р.Р.Р. иск по чл.109 а от ЗС за определяне границата между неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия на с.П., общ.К., целият с площ от 500 кв.м. по документ за собственост – Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 101/19.09.1986 г., том I, дело № 194/1986 г. на нотариус при К.йския районен съд, и съседния неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия на с.П., общ.К., с площ 431.10 кв.м. по документ за собственост – Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот със запазено вещно право на ползване № 47/02.04.2009 г., том I, рег. № 1076, нот.дело № 47/2009 г.на нотариус Мария Даскалова с № 279 на НК, с район на действие РС – К. и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 76/03.08.2012 г., том I, рег. № 2067, нот.дело № 76/2012 г. на нотариус Мария Даскалова с № 279 на НК, с район на действие РС-К. и 3.) определил границата по предявения от С.Х.А. иск по чл.109 а от ЗС срещу Р.Р.Р., М.Н.Е.и Р.Р.Р., между собствения на С.Х.А. неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия на с.П., общ.К., целият с площ от 500 кв.м. по документ за собственост – Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 101/19.09.1986 г., том I, дело № 194/1986 г. на нотариус при К.йския районен съд и съседния му съсобствен на Р.Р.Р., М.Н.Е.и Р.Р.Р. неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия на с.П., общ.К., с площ 431.10 кв.м. по документ за собственост – Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот със запазено вещно право на ползване № 47/02.04.2009 г., том I, рег. № 1076, нот.дело № 47/2009 г. на нотариус Мария Даскалова с № 279 на НК, с район на действие РС-К. и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 76/03.08. 2012 г., том I, рег. № 2067, нот.дело № 76/2012 г. на нотариус Мария Даскалова с № 279 на НК, с район на действие РС – К., като границата е тази очертана в Скица N КР-СС-420/27.07.2012 г., издадена от Техническа служба на Община К., представляваща лист 79 от делото и неразделна част от решението. С решението си съдът е осъдил С.Х.А. и С.Н.А. да заплатят на Р.Р.Р. и М.Н.Е.сумата 300 лева, представляваща разноски по делото.

Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците С.Х.А. и С.Н.А., които чрез своя процесуален представител го обжалват в срок като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователно и в нарушение на материалния закон било прието в оспореното решение, че всички предявени от ищеца С.Н.А. искове следва да бъдат отхвърлени само на основание, че същата не е собственик на процесния неурегулиран поземлен имот в с.П.. Съдът не отчел обстоятелството, че С.Н.А. е съсобственик на построената в имота през 1988 г. двуетажна масивна жилищна сграда, което обстоятелство се установявало от представения по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 161/2011 г. Необосновано и само въз основа на отговора на вещото лице А. в съдебно заседание, съдът приел, че границата между процесиите имоти е идентична във всички представени скици. Това било така, тъй като изготвеното от в.л. А. заключение било изрично оспорено от ищцовата страна и същевременно други доказателства не подкрепяли този извод. Не се подкрепял от доказателствата по делото и изводът, че бетонната ограда на ответниците е по имотната граница, както и че пристрояването, извършено от ответниците е изцяло в техния имот. Излагат се също съображения, че необосновано съдът не кредитирал показанията на свидетелите М.и И., ангажирани от ищците, както и тези на св. А., ангажиран по искане на ответниците. Освен това, обжалваното решение било постановено и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводстевните правила – съдът не допуснал относимо и допустимо доказателствено искане на ищцовата страна по чл.201 от ГПК за назначаване на повторна експертиза, мотивирано във връзка с оспореното заключение на в.лице А.. Така решението било постановено, без да е изяснен спорът от фактическа и правна страна, въз основа на заключение, което е необосновано и възниквало съмнение за неговата правилност. Молят съда да отмени решението на районния съд и да постанови друго, с което да уважи предявените от тях обективно съединени искове, като им се присъдят и направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемите Р.Р.Р., М.Н.Е.и Р.Р.Р. не са подали отговор на жалбата. С молба, подадена от представителят им по пълномощие, въззиваемите Р.Р.Р., М.Н.Е.и Р.Р.Р. оспорват въззивната жалба и излагат съображения, че обжалваното решение е правилно. Претендират разноски за въззивната инстанция.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

По делото са били предявени от С.Х.А. и С.Н.А. (въззивници) срещу Р.Р.Р., М.Н.Е.и Р.Р.Р. (въззиваеми) обективно съединени искове, както следва: 1.) по чл.108 от ЗС за предаване владението върху 200 кв.м., находящи се в северната и източната част на неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия на с.П., общ. К., целият с площ от 500 кв.м. по документ за собственост, претендиран като собствено на ищците; 2.) по чл.109 от ЗС премахване на изградена ограда /бетонна/ и пристройка в северната и източната част на неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия на с.П., общ. К., целият с площ от 500 кв.м., и 3.) по чл.109 а от ЗС за определяне границата между неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия на с.П., общ. К., целият с площ от 500 кв.м. по документ за собственост и съседния неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия на с.П., общ.К., с площ 431.10 кв.м. по документ за собственост, собственост на ответниците. Във връзка с така предявените искове ищците са изложили твърдения, че ответниците са изместили границата между двата имота, навлизайки в имота на ищците чрез изграждането на бетонна стена – ограда, по който начин завзели 200 кв.м. от имота им, в т.ч. в тази площ ответниците пристроили и разширили двуетажната си масивна сграда.

Установено е по делото, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 101/19.09.1986 г., том I, дело № 194/1986 г. на нотариус при К.йския районен съд, въззивникът С.Х.А. (ищец по делото) придобива собствеността върху недвижим имот, представляващ дворно място от 500 кв.м., находящ се в землището на с.П., включено в застроителната част на определения застроителен полигон, при посочени граници. С нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 161/01.08.2011 г., том 3, дело № 542/2011 г. на нотариус № 020 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие РС – К., въззивниците С.Х.А. и С.Н.А. (ищци) са признати за собственици на двуетажна масивна сграда със застроена площ от 96 кв.м., построена в собствено дворно място от 500 кв.м., представляващо неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия на с.П., общ.К., при посочени граници. Към нотариалното дело за съставяне на цитирания нотариален акт № 161/2011 г. е приложена скица на имота от 25.07.2011 г., изготвена от инж.Кючуков и заверена от общинска администрация – К. на 27.07.2011 г. с отбелязване, че за урбанизираната територия на с.П., където попада имота, няма одобрен кадастрален план. В посочената скица като собственик на имота е посочен С.Х.А., съгласно нотариален акт № 101, том I, дело N 194/19.09.1986 г.

От гореизложеното се установява, че собственик на описания неурегулиран поземлен имот е само ищецът С.Х.А., тъй като имотът е придобит от него по дарение през 1986 г., при действието на Семейния кодек от 1985г. /отм./, съгласно чл.20, ал.1 от който вещите и правата върху вещи, придобити през време на брака по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. При това положение, правилно първоинстанционният съд е приел, че ищцата С.Н.А. не е собственик на процесния имот, поради което и всички предявения от нея срещу ответниците искове са неоснователни и следва да се отхвърлят само на това основание. В тази връзка, ирелевантен за предявените искове по чл.108, чл.109 и чл.109 а от ЗС е доводът във въззивната жалба, че ищцата С. А. е съсобственик на построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, тъй като от значение и за трите иска е обстоятелството дали с изграждането на бетонната стена – ограда е засегната собствеността върху дворното място.

Установено е също по делото, че въззиваемите Р.Р.Р., М.Н.Е.и Р.Р.Р. (ответници по исковете) са собственици на съседен (от запад) на ищеца Х. недвижим имот, представляващ неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на с.П., общ.К., ЕКАТТЕ 56928, с площ по документ за собственост 431.10 кв.м., ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда. В тази насока са: 1.) нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот със запазено вещно право на ползване № 47/02.04.2009 г., том I, рег. № 1076, н.дело № 47/2009 г. на нотариус Мария Даскалова с № 279 на НК, с район на действие РС-К., с който въззиваемият Р.Р.Р. купува по време на брака му с въззиваемата М.Н.Е.посочения по – горе недвижим имот от праводателите Р. Р. А. и Х. Е. А. (съпрузи); 2.) нотариален акт за собственост на недвижим имот № 77/13.07.2007 г., том VII, рег. № 10033, нот. дело № 1224/2006 г. на нотариус Калин Димитров с № 020 на НК, с район на действие РС – К., с който праводателката на първите двама въззиваеми Х. Е. А.е призната за собственик по давностно владение на описания по – горе недвижим имот, и 3.) нотариален акт за дарение на недвижим имот № 76/03.08.2012 г., том I, рег. № 2067, нот.дело № 76/2012 г. на нотариус Мария Даскалова с № 279 на НК, с район на действие РС – К., с който Р.Р.Р. и М.Н.Е.са дарили на третия ответник (въззиваем пред тази инстанция) Р.Р.Р. 1/2 идеална част от продадения им през 2009 г. неурегулиран поземлен имот, ведно с втория етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, както и 1/2 идеална част от общите части на сградата (в т.ч. външно стълбище). И в трите нотариални акта са посочени следните граници на неурегулирания поземлен имот: изток – поземлен имот на С. Ш. М., запад- поземлен имот на С.Х.А. (въззивник), север – граница на урбанизирана територия и юг – поземлен имот на С. Г. Х..

Към преписката по нотариалния акт за продажба със запазено право на ползване - № 47/2009 г., е представена скица – проект на поземлен имот от март 2009 г., изготвена от ЕТ „Г.“ К.К., заверена от общинска администрация – К. на 30.03.2009 г. със забележка, че за урбанизираната територия на с.П., където попада имота, няма одобрен кадастрален план. Към преписката по нотариалния акт за дарение - № 76/2012 г. е представена скица № КР-СС-420, издадена от техническа служба на Община К. на 27.07.2012 г. за неурегулирано място в с.П., записано на Р.Р.Р..

Не е спорно също така, че ответниците са изградили бетонна стена – ограда между двата имота, което се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели С.М., С. И., К. Х., И. И. и Х. А..

Във връзка с горното и с оглед предявените искове спорна по делото е имотната граница на процесните имоти, респективно – навлезли ли са ответниците в имота на първия ищец чрез изграждането на бетонната стена – ограда между двата имота.

От гореизложеното се установява, че имотите на страните са съседни, неурегулирани и границата между тях е спорна. Установява се също, че във всички описани по – горе скици: скица – проект на поземлен имот от март 2009 г., послужила при съставянето на нотариален акт № 47/ 2009 г., скица на имота от 25.07.2011 г., послужила при съставяне на нотариален акт № 161/2011 г. и скица № КР-СС-420, издадена от техническа служба на Община К. на 27.07.2012 г., послужила при съставяне на нотариалния акт за дарение № 76/2012 г., са нанесени имотите и на двете страни, като според вещото лице по назначената по делото съдебно – техническа експертиза границата между тези имоти е идентична във всички скици. От заключението на съдебно – техническата експертиза и изслушването на вещото лице в съдебно заседание се установява, че урбанизираната територия на село П., общ.К. е установена с околовръстен полигон, а през 1988 г. е изработен кадастрален план, който не е действащ, тъй като не е одобрен, и за имотите Община К. издава скици чрез геодезическо заснемане от лицензирани специалисти, които се заверяват от общината, като при последващо искане за издаване на скици на заснети вече имоти, общината издава скици въз основа на първоначално регистрираното заснемане, така както е издала Скица N КР-СС-420 от 27.07.2012 г., послужила при извършеното между ответниците дарение през 2012 г. Според вещото лице, тази скица отчита точното местоположение на имотите спрямо околовръстния полигон, като разлика по тази скица и скицата от 25.07.2011 г. на инж.К., на която се позовават ищците, има само по отношение на северната и южната част на имота на ищеца С.А. във връзка със ситуирането му в границите на околовръстния полигон на с.П. и картата на възстановената собственост, но не и по отношения на спорната граница на имотите на страните. При наличните по делото доказателства и регистрираните в Община К. геодезически заснемания на имотите на страните, вещото лице дава заключение, че изградената от ответниците бетонна ограда е по имотната граница между двата имота и не навлиза в имота на ищците, както и че извършено от ответниците пристрояване на двуетажната им сграда е изцяло в собствения им имот.

Във връзка с гореизложеното, неоснователен е довода, че заключението на вещото лице е необосновано и не се подкрепя от доказателствата по делото. Напротив, вещото лице изрично сочи, че е определило имотните граници по скиците от 2009 г. и 2011 г. по геодезическите заснемания, както и по скицата от 2012 г., която отчита точното местоположение на имотите спрямо околовръстния полигон, като други данни за границите между двата имота няма, няма никаква картна подложка.

Предвид изрично приетото от вещото лице в своето заключение, а именно – че подпорната стена, изпълняваща ролята на ограда, е изпълнена по имотна граница и не навлиза в имота на ищците, ирелевантни са показанията на свидетелите С. М., С. И. и Х. А., в частта им, с която свидетелстват за изместване на новопостроената ограда от страна на ответниците. Що се касае до показанията им, че по този начин ответниците са навлези в имота на ищеца, то същите в тази им част се опровергават от заключението на съдебно – техническата експертиза и представените по делото като доказателства скици, послужили на страните за издаване на горецитираните нотариални актове. Ето защо направеният в тази насока във въззивната жалба довод за неправилност на решението е неоснователен.

При това положение, предвид така установените по делото имотни граници и доколкото се установява, че изградената от ответниците подпорна стена, изпълняваща ролята на ограда, е изпълнена по имотна граница и не навлиза в имота на ищците, както и че изпълнените разширения на сградата на ответниците в северната и южната й част не навлизат в имота на ищеца, неоснователни са предявените искове по чл.108 от ЗС – за ревандикация на 200 кв.м., претендирани като находящи се в северната и източната част на имота на ищеца С.Х.А., и по чл.109 от ЗС – за премахване на изградена от ответниците ограда /бетонна/ и пристройка в северната и източната част на имота на ищеца, като имотната граница е определена правилно от първоинстанционния съд.

Ето защо като е приел горното и е определил имотната граница между имотите на страните съгласно скица № КР-СС-420/27.07.2012 г., издадена от Техническа служба на Община К., представляваща неразделна част от решението, и е отхвърлил предявените искове по чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС, районният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото следва да се осъдят въззивниците да заплатят на Р.Р.Р. и М.Н.Е.направените за въззивната инстанция разноски за адвокат в размер на 300 лева, както и да заплатят на Р.Р.Р. разноски за въззивната инстанция в размер на 300 лева, съгласно представените списъци на разноските.

Водим от изложеното и на основание чл.71, ал.1 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВАрешение № 21 от 18.03.2015 г., постановено по гр.д.№ 1286/2014 година по описа на К.йския районен съд.

ОСЪЖДА С.Х.А., с ЕГН ********** и С.Н.А., с ЕГН *********, и двамата от с.П., общ. К., да заплатят на Р.Р.Р. от гр.К., ул. ”К.” № *, вх.*, ет.*, ап.**, с ЕГН ******* и М.Н.Е.от гр.К., ул. ”К.” № 8, вх.*, ет.*, ап.**, с ЕГН *******, направените за въззивната инстанция разноски в размер на 300 лева.

ОСЪЖДА С.Х.А., с ЕГН ******* и С.Н.А., с ЕГН ********, и двамата от с.П., общ. К., да заплатят на Р.Р.Р. от с.П. № *, общ. К., с ЕГН *********, направените за въззивната инстанция разноски в размер на 300 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател : Членове : 1. 2.