№ 36
гр. Добрич, 07.02.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселин Ив. Н.
като разгледа докладваното от Веселин Ив. Н. Частно наказателно дело №
20223230200045 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба от М. Д. В. с ЕГН **********
срещу Постановление на ДРП ТО Балчик от 14.12.2021г., с което е прекратено
наказателното производство по ДП № 25/2021г. по описа на ОСлО при ОП
гр. Добрич , водено за евентуално извършено престъпление по чл. 159б
ал.1 във вр. с чл. 159а ал.1 от НК. В жалбата са изложени доводи за
неправилност и незаконосъобразност на постановлението с искане за
отмяната му и връщане на делото на прокуратурата за допълнително
разследване.
С обжалваното постановление ДРП ТО Балчик е прекратила наказателното
производство по ДП № 25 от 2021 година по описа на ОСлО при ОП гр.
Добрич , като е прието, че деянието не съставлява престъпление на основание
чл. 243 ал.1 т.1 във вр. с чл. 24 ал.1 т.1 от НПК.
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество
основателна.
След запознаването със доказателствения материал съдържащ се в
дознание № 25 от 2021 год. по описа на ОСлО при ОП гр. Добрич
настоящият състав достигна да следния извод :
Досъдебното производство е образувано за това , че на неустановена дата
през 2012 г. в гр.Добрич и Федерална Република Германия набрал и
транспортирал отделно лице - М. Д. В., като я превел през границите на
страната от Република България във Федерална Република Германия, с целта
по чл.159а, ал.1 от НК, а именно е цел да бъде използвана за развратни
действия. - престъпление по чл. 159б ал.1 във вр. с чл. 159а ал.1 от НК.
Разследването по досъдебното производство е приключило с мнение за
неговото прекратяване поради липсата на доказателства сочещи
осъществяване престъпния състав на чл. 159б ал.1 във вр. с чл. 159а ал.1 от
НК или друго престъпление от общ характер.
Жалбоподателя - М.В. през 2012 г. имала собствен бизнес свързан е
1
продажбата на сладолед и палачинки в гр.Балчик. През същата година се
запознала със св. Б. К. Т. от гр.Добрич и с времето станали много близки.
През месец септември 2012 г. св.Б. й казал, че трябвало да заминат за
Германия, където тя да работи като проститутка, за да могат с изкараните
пари да си построят по най-бързия начин къща, В. се съгласила. Така през
средата на месец септември двамата заедно с други двама техни познати
отпътували за Германия и отишли в гр.М.. Там В. си наела квартира и
започнала да проституира в един ПУФ, намиращ се на ул.“***“ щрасе. По
време на общия им шест месечен престой в гр.М., В. работела като
проститутка, а Т. не работел нищо и се намирал изцяло на нейна издръжка.
След прекараните шест месеца в гр.М. двамата се върнали в гр.Добрич,
където в рамките на около два месеца живеели при майката на В., след което
тя решила да се върне в Германия, а Т. останал в гр.Добрич. След
завръщането й в Германия, В. продължила да работи, като проститутка до
2020 год. През този осем годишен период тя се прибирала в България през
около два месеца и докато се намирала в страната живеела с Б.. По нататък В.
изложила и че при всяко нейно завръщане в гр.Добрич се връщала с различни
суми от около 10 000, 15 000 или 20 000 евро и всички тези пари ги давала на
Б., тъй като двамата живеели заедно. Т. притежавал недвижим имот в
гр.Добрич. местност „***“, парцел с малка къща, която двамата решили да
направят по голяма, за да живеят в нея като семейство. Поради това В.
редовно му давала пари, като при честите си завръщания виждала, че къщата
се пристроява и обзавежда. Грубите й изчисления били, че при завръщанията
й в гр.Добрич е предала на Б. Т. около 150 000 лева, с които той да може да
строи и обзавежда къщата. През 2020 г. Т. отишъл при В. в Германия и
споделил с нея, че имал намерение да отвори автокъща в България и да се
занимава с внос на автомобили от Германия за България. За тази цел В. му
дала 8500 евро, с която сума той трябвало да купи автомобили и да плати на
автовоз за транспортирането им до България. Отделно от това за периода от
2012 г. до 2020 год. В. давала пари на ръка на Т., с които той да покрива
всички свои сметки и разходи. Въпросните суми тя превеждала чрез
системата за бързи плащания „Уестърн Юнион“, като сумите били от
порядъка на 5000 евро. Понякога давала суми на ръка на Х. Г., който бил
приятел на Б. понеже последния не искал парите да бъдат превеждани на
негово име и настоявал В. да ги предава на Г.. През 2018 год. В. превела на
два пъти суми от по 1000 евро на името на Б. Т.. Посочените суми били
изпратени през системата на „Уестърн Юнион“, а всички останали суми му
давала в брой и на ръка, поради което не разполагала и с документи.
По нататък В. е посочила, че свидетели на част от предадените от нея суми
на Т. били Х. Г., както и И. М., който бил приятел на Т.. На М. В. лично в
Германия дала в брой сумата от 2500 евро, за да ги предаде на Т.. Изложила е
и че, основните средства за построяването на къщата в местност „***“ в
гp.Добрич и закупуването па обзавеждането били дадени от нея, като парите
за това давала лично на Б.. Къщата в първоначалния си вид била малка
2
постройка от 30 кв.м., а към настоящия момент представлявала обзаведена
двуетажна къща с пристройка и барбекю. Изложила е и че къщата си Т.
оправил сам и с помощта на приятеля си Х., както и още един негов приятел.
В. не разполагала с документи за закупуването на строителни материали и
обзавеждане, но всички средства за закупуването им идвали от нея.
Допълнила е и че през 2020 г. Т. закупил друг имот в местност „***“ на
стойност 24 000 лева, като парите за закупуването му платила отново В.. Т. й
обещал да прехвърли имота на нейно име, но така и не го направил.
В допълнително проведен й разпит В. е посочила, че през 2016 или 2017 г.
Т. стопанисвал заведение в гр.Добрич - бар М., находящ се на ул.“Васил
Петлешков”. В това заведение той се запознал със сервитьорка на име М. С.,
която също уговарял да започне да проституира в Германия, но последната
отказала. В последствие през 2020 г. Т. посетил Германия заедно с още един
мъж К. И. от гр.Добрич, за да закупят автомобили. За К. В. знаела, че
притежава автокъща в гр.Добрич. Уточнила е, още, че К. знаел добре какво
работи тя, както и че не веднъж я е виждал да предава нари на Т.. Посочила е
и друг човек, който бил виждал, че тя предава пари в брой на Т.о, а имено Й.
П.. Друго лице, което знаело, че В. работи, като проститутка било М. К..
В качеството на свидетел по досъдебното производство е бил разпитан и Б.
К. Т., който от своя страна е заявил, че действително с М.В. се запознал през
2012 г., като с течение на времето се сближили и установили интимни
отношения. М. развивала сезонен бизнес в гр.Балчик, но с приключването
налетия сезон оставала без работа. Един ден споделила, че са й предложили
да започне работа в Германия, като сервитьорка в пицария при много добри
условия и заплащане, тогава тя предложила и на Т. да отиде с нея в Германия,
където той също можел да потърси работа чрез нейни познати. Предложила
му да живеят, като семейство в Германия. Т. се съгласил, макар и да имал
известни резерви да работят и живеят в Германия. В. обаче го убедила, като
му казала, че работата, която й предложили била добре платена и че в
България трябвало да работи поне шест месеца, за да изкара същата сума.
След като в крайна сметка Т. се съгласил да заминат, отпътували с автомобил
заедно с техни познати и пристигнали в гр.М., където познатите им ги
оставили, а те от своя страна си продължили към тяхната дестилация. Т. е
уточнил и че тогава за пръв път в живота си посетил Германия, а в гр.М.,
където се установили нямал никакви близки или познати. В. намерила
квартира в гр.М., а след пристигането им Т. също започнал активно да си
търси работа, но не могъл да си намери такава, тъй като не владеел немски
език. Няколко месеца стоял без работа, което го накарало да се чувства
дискомфортно, тъй като през този период бил на издръжката на В. и един ден
й споделил, че иска да се прибере Е България. 1 Го време на престоя на Т. в
гр.Мнхайм в рамките на няколко месеца В. му казала, че работи в пицария в
града, като сервитьорка. Т. многократно изявявал желание да я посети в
пицарията, където работи и да види работното й място, но тя винаги му
отвръщала че не е удобно и намирала всякакви причини и извинения, за да не
3
ходи Т. на работното й място. Тъй като той така и не могъл да си намери
работа, двамата решили тя да остане да работи в Германия, а Т. да се прибере
в България, за да си потърси работа в родината и да се виждат, когато В. се
прибирала в страната. В. го уверила, че може да се разбере с шефовете си да
се прибира по често в страната. След като Т. се прибрал в България отишъл
да живее при родителите си в гр.Добрич. Започнал да работи по строежи, при
негови приятели, конто имали фирми или бригади, но без да е сключил
трудов договор. Така изкарвал прехраната си. Занимавал се предимно с
довършителни строително монтажни дейности, като боядисване, поставяне на
гипсокартони и др. подобни. С това Т. се занимавал до 2019 г. , когато негов
приятел го запознал с Я. - настоящата му съпруга. Към момента на
запознанството му с нея отношенията му с В. вече били охладнели. По
същото време негов приятел - И. М. му споделил, че В. е работила, като
проститутка в Испания и същото правела и в Германия. Първоначално Т. не
повярвал на думите му, дори бил готов да се скара с него заради твърденията
му. Тогава обаче М. позвънил на негов приятел, който живеел в гр.М., който
потвърдил, че В. работела, действително като проститутка в някакъв „пуф“ Т.
се шокирал от този факт, както и от обстоятелството, че в продължение на
седем години е бил лъган oт В.. При едно от прибиранията на В. в страната,
той разговарял с нея на тези тема, но тя му вдигнала скандал, обвинила го, че
е луд и заявила, категорично, че това не било вярно.
През 2019 г. след като се запознал с Я. и установили по близки отношения,
тя му предложила да направят съвместен бизнес и да започнат да се
занимават с внос на автомобили от Германия, които след като профилактират
да продават в Украйна. Съпругата му била украински гражданин и в тази
страна тя разполагала с много познати. Така Т. регистрирал „***“ ЕООД,
дружество на което той бил едноличен собственик па капитала. Във връзка с
дейността на дружеството си действително през 2019 г няколко мъти пътувал
до Германия за да закупува автомобили, като финансирането на бизнеса било
осигурено от Я.. Така през декември 2020 г. Т. казал на В., че желае да се
разделят окончателно, тъй като във връзката им вече нямало смисъл. В. не
приела добре желанието на Т., избухнала и му казала, че ще съсипе живота
му, да се приготви за най - големите кошмари в живота си, както и че ще го
подреди с безброй дела в съда и полицията. Т. не приел думите й сериозно и
заминал за Украйна. Няколко дни по късно намерил къщата си ограбена,
липсвали всичките му движими вещи. От съседи разбрал, че на 31.12.2020 г.
В. придружавана от някакви липа с бус е изнесла абсолютно всички вещи от
дома му, за което майка му подала сигнал в полицията за това.
При така неизяснената фактическа обстановка представителя на ДРП
неправилно е достигнал да извода, че от обективна и субективна страна
състава липсва осъществен състав на престъплението по чл.159б ал.1 във вр. с
чл. 159 ал.1 НК при незавършено коректно ДП№ 25/2021 година по описа на
ОСлО при ОП гр. Добрич.
При проведените множество разпити на свидетели сочени от
4
жалбоподателката М. Д. В. се виждат множество противоречия между
твърдените от жалбоподателката В. факти и твърдените от останалите
свидетели факти , които са коренно различни.Например със свидетеля Б. К. Т.
, който твърди че не бил в течение с работата на жалбоподателката , а именно
като „проститутка“.Единствения начин според НПК при условието , че са
били изчерпани останалите възможности е чрез един от способите на
доказване , а именно - „очна ставка“.Между разпитите на жалбоподателката
В. и свидетеля Б. Т. са налични множество противоречие които не следва да
бъдат изложени в настоящото Определение , но следва да бъдат „изчистени“
тези противоречия чрез упоменатия по горе начин на доказване. Подобно е
положението с останалите свидетели изброени в атакуваното Постановление
от 14.12.2021 година на ДРП ТО Балчик , а именно Б. Т. , М. П. К., Й. В. П., К.
А. Н., М. Н. С., Р. В. М. - Т.а. Й. Д. Н.а , И. М. А., Х. Г. Г. - лицата, до които се
отнасят показанията на В..Следва да бъдат проведени множество „очни
ставки“ между жалбоподателката В. и свидетелите разпитани в ДП№25/2021
по описа на ОСлО при ОП Добрич при които са констатирани съществени
противоречия имащи огромно значение за развитието на упоменатото по горе
досъдебно производство.
Следва да се направи опит да бъде установени реалната стойност на имот
в местността „Гази баба“ респективно построената двуетажната къща след
сближаването между жалбоподателката и свидетеля Б. Т. и евентуално
произхода на приходи , ако надхвърлят твърдения размер на приходи за
същия период.
Прокуратурата е постановила своя акт при непълнота на доказателствата
и без да е проведено пълно, обективно и всестранно разследване.
Предвид горното съдът и на основание 243 ал. 6 т.3 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯМ Постановление на ДРП от 14.12.2021г., с което е прекратено
наказателното производство по ДП № 25 от 2021 година по описа на ОСлО
при ОП гр.Добрич, водено за евентуално извършено престъпление по чл. 159б
ал.1 във вр. с чл. 159а ал.1 от НК и връща ДП № 25/2021 на ДРП ТО Балчик с
дадените в настоящото определение указания относно приложимия закон.
Определението подлежи на обжалване или протест в седем дневен срок
от съобщаването му пред въззивния съд/ДОС/.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5