Р Е Ш Е Н И Е

 гр. София, 22.04.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в закрито заседание на  двадесет и втори април две хиляди  и двадесета година, в състав:                  

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

             ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР  САНТИРОВ

                         мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

като разгледа ч. гр. д. № 1574 по описа за 2020 година, докладвано от съдия Иванка Иванова и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 ГПК сл.

Постъпила е жалба от взискателя Н.А.ЗА П., срещу постановление на ДСИ от 06.06.2019 г. по изп. д. № 137/2016 г., 4 отделение, 22 участък, за прекратяване на делото, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Излага съображения, че обжалваното постановление е незаконосъобразно. ДСИ не е изложил мотиви за прекратяване на делото. Твърди, че своевременно е посочено и поискано извършването на изпълнителни действия срещу притежаваното от длъжника имущество, поради което не са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Въпреки посочените от взискателя изпълнителни способи, ДСИ не е предприел никакви действия. Моли съда да отмени обжалваното постановление.

В срока по чл.436, ал.2 ГПК не е постъпило писмено възражение от длъжника „Ф.К.“ АД.

ДСИ е депозирала мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК. По делото са изпратени запорни съобщения до „Б. ДСК“ ЕАД, ТБ „П. Б.“ АД, ТБ „Ю.и Е.Д.Б.“ АД, ТБ „А. Б.“ АД и ТБ „С.“ ЕАД, но няма преведени суми по банковата сметка на ДСИС. Последното съобщение до взискателя е от 05.04.2017 г.

Съдът, след като взе предвид изложените в жалбата съображения, мотивите на съдия – изпълнителя, както и съдържащите се в изпълнителното дело писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Изпълнителното производство е образувано по молба на Н.А.ПО П., въз основа на изпълнителен лист от 21.08.2015 г., издаден по адм. д. № 607/2012 г. по описа на АССГ срещу „Ф.К.“ АД, за сумата от 56 354 лв., юрисконсултско възнаграждение.

На 17.03.2016 г.до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, която е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

ДСИ е изпратил запорни съобщения до различни банки.

С писмо от 01.04.2016 г. „Б.ДСК“ ЕАД е уведомила ДСИ, че в банката има открита банкова сметка № 19286262 на длъжника и запорът е наложен, но върху вземанията на длъжника по същата сметка има и други претенции.

С писмо от 25.08.2016 г. „Б.ДСК“ ЕАД е уведомила ДСИ, че длъжникът има открита разплащателна сметка № 19286262, като запорът е наложен върху вземанията на длъжника по посочената сметка.

С обжалваното постановление изпълнителното производство е прекратено, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

При така установената фактически обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Нормата на чл.435, ал.1, т.3 ГПК регламентира правото на взискателя да обжалва прекратяването или приключването на принудителното изпълнение.

За да е налице регламентираното в нормата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК основание за прекратяване на принудителното изпълнение, следва взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Правно релевантният момент, считано от който се изчислява установеният в посочената норма 2 – годишен срок, е последното отправено от взискателя искане до съдията – изпълнител за извършване на изпълнително действие.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г., по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.10, прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

При извършване на преценка кое е последното изпълнително действие, следва да се съобразят разясненията, дадени с горепосоченото тълкувателно решение, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и съответно не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Разяснено е също така, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

По делото се установи, че на 07.04.2016 г. е наложен запор върху разплащателна сметка на длъжника в „Б.ДСК“ ЕАД. Изпратеното от „Б.ДСК“ ЕАД уведомление от 25.08.2016 г. за налагане на запор върху същата банкова сметка ***ействие, тъй като банковата сметка е била запорирана още на 07.04.2016 г.  Други изпълнителни действия не са извършени. Установеният в нормата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК 2 – годишен срок, изчислен от датата на налагане на запора – 07.04.2016 г., изтича на 07.04.2018 г. Не се установи взискателят да е поискал извършване на изпълнителни действия преди изтичане на разглеждания 2 – годишен срок. Това налага извода, че към датата на постановяване на обжалваното постановление са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради което законосъобразно изпълнителното производство е прекратено. Ето защо жалбата на взискателя се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, депозираната от взискателя Н.Д.ЗА П., с адрес гр. София, бул. „********, срещу постановление на ДСИ от 06.06.2019 г. по изп. д. № 137/2016 г., 4 отделение, 22 участък, с което е прекратено изпълнителното дело, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                   2.