№ 4
гр. София, 02.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в заседание при закрити врати
на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Илиана Станкова
при участието на секретаря Камелия В. Славкова
като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело №
20241100901917 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „В. БГ“ ЕООД твърди, че не е в състояние да изпълни свои
изискуеми публични задължение за данъци, както и има други задължения,
които не е в състояние да изпълни, като сочи, че затрудненията му били
трайни, а имуществото – недостатъчно. Моли съда да открие спрямо него
производство по несъстоятелност с начална дата на неплатежеспособността
20.09.2024 г.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Според легалната дефиниция на чл. 608, ал. 1 ТЗ
неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на
търговеца, което се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо
парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или
изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано
с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно
вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-
малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече
от два месеца. За да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се
установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми
задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което
стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното
фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично
1
задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно
състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/.
Първият въпрос, на който следва да бъде даден отговор е налице ли са
изискуеми задължения по смисъла на чл. 608, ал.1 ТЗ.
Според заключението на съдебно-икономическата експертиза към
16.04.2024 г. са налице непогасени изискуеми задължения на молителя към ТД
на НАП общо в размер на 247520,29 лева, датиращи от 2020 и 2021 г. Налице
са следователно задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ, които са
изискуеми и към настоящия момент няма данни да са погасени.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ неплатежоспособността се
предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от
посочения в чл. 608 ТЗ вид. В настоящия случай спиране на плащането по
изискуеми парични задължения е налице. Презумпцията за
неплатежоспособност не е оборена от служебно събраните писмени
доказателства и от заключението на приетата СИЕ. Установява се, че
дружеството не притежава дълготрайни материални активи, движими вещи и
МПС, не разполага с парични средства по банкови сметки и на каса.
Според заключението последният отчетен приход от дейност на
дружеството е дерегистрирано по ДДС през м. март 2021 г. и след тази дата не
осъществявало търговска дейност. Видно от служебно предоставената
информация от ТД на НАП гр. София срещу дружеството е образувано
производство по индивидуално принудително изпълнение през 2020 г., като с
постановление от 30.09.2021 г. върху банковата сметка на дружеството е
наложен запор, който в последствие е вдигнат – видно от справка на БНБ.
Видно от информацията, предоставена от „Търговска банка Д“ АД липсват
средства по банковата сметка на длъжника.
Според заключението през 2022 г. и 2023 г. дружеството не е
осъществявало дейност, няма активи, поради което балансовото число е 0 и не
могат да се изведат показатели за ликвидност.
При тези факти може да се заключи, че по отношение на молителя е
налице състояние на неплатежоспособност като икономическо понятие, до
какъвто извод е стигнало и вещото лице. Съдът счита, че е осъществен и
критерият за трайност на състоянието – молителят не осъществява търговска
дейност, която да е източник на доходи, нито има активи, с които да
възстанови осъществяването й. Тези факти дават основание на съда да
заключи, че състоянието на неплатежоспособност не е временно, а
необратимо, и поради това спрямо молителя следва да се открие производство
по несъстоятелност.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата
на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние
да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид.
Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за
определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в
който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността –
непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова
невъзможност за погасяването му.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се
2
установява, че още в края на 2020 г. молителят е имал непогасени задължения
към държавата в много голям размер, м. март 2021 г. е дерегистрирано по ДДС
и в края на тази година дружеството е с отрицателен финансов резултат, като в
края на тази годината със сигурност е преустановило търговската си дейност.
Не се установява датата на последното плащане, но от размера на
задълженията по главница и лихва по справка за задълженията към НАП към
дата 24.09.2024 г., приложена към молбата по чл. 625 ТЗ, може да се направи
извод, че същите още от м. март 2020 г. не са погасявани. Предвид изложеното
съдът счита, че началната дата на неплатежоспособността следва да бъде
свързана с категоричната липсата на дейност още от началото на 2022 г. и
обобщаването на финансовия резултат на 2021 г.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
Дружеството няма налични активи, подлежащи на осребряване, както и
с налични парични средства за покриване разноските в производството по
несъстоятелност. Съдът е дал указания по чл. 629б, ал. 1 ТЗ, но в определения
за изпълнението им срок не е внесена необходимата сума за покриване на
началните разноски. Поради това съдът следва да приложи разпоредбата на
чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „В. БГ“ ЕООД, ЕИК ****.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 01.01.2022 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „В. БГ“
ЕООД, ЕИК ****.
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор върху
имуществото на „В. БГ“ ЕООД, ЕИК ****.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „В.
БГ“ ЕООД, ЕИК ****.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „В. БГ“ ЕООД, ЕИК ****.
СПИРА производството по т.д. № 1917/2024 г. по описа на СГС, ТО, 26
състав.
УКАЗВА на кредиторите, че ако в едногодишен срок от вписване на
решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено
и ще се постанови заличаване на длъжника, както и че на основание чл. 632,
ал.1, изр. последно ТЗ спиране на делото на това основание се допуска само
веднъж, освен в случаите на чл. 735, ал.2 ТЗ.
УКАЗВА на длъжника „В. БГ“ ЕООД, ЕИК **** в едномесечен срок
от вписване на решението да изпълни задълженията си по чл. 632, ал.6 ТЗ,
както и в едногодишен срок от вписване на решението да представи по делото
доказателства за изпълнение на тези задължения, както и удостоверение за
предаване на ведомостите, издадено от териториалното поделение на
Националния осигурителен институт, съгласно чл. 5, ал.10 КСО.
ОСЪЖДА „В. БГ“ ЕООД, ЕИК **** да заплати по сметка на съда
3
сумата от 250 лв. държавна такса, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ
да бъде събрана от масата на несъстоятелността при разпределение на
имуществото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да
се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред
Апелативен съд – гр. София.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4